Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/5, стр. 483 - 487

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език и култура в Университета „Блез Паскал“ – Клермон Феран, Франция

Резюме:

Ключови думи:

Доц. Кръстанова, каква е спецификата на лектората по български език зад граница?

Най-общо казано, лекторатите зад граница имат за цел да разпространяват българския език, литература и култура в страните, където те се реализират. В този смисъл нашата работа не е само преподавателска, тя има характер и на мисия, свързана с популяризирането и утвърждаването на страната ни. Спецификата на лекторатите зависи от държавите и от университетите, в които те се осъществяват. Характерът на лектората зависи много от това, дали страната е славяноговоряща, или не, дали има специалност български език и литература със задължителен характер, или българският език е само свободноизбираема дисциплина. Във френския университет „Блез Паскал“ – Клермон Феран, в Департамента по славянски езици, в който работя, сме специалисти в преподаването на езика. Славянските езици са включени като свободноизбираеми (първи, втори, трети и др.) към ЛАНСАД (Факултет по езици за студенти от други специалности) и сме заедно с руската филология. В зависимост от нуждите на задграничните университети и равнището на българистиката се търсят българските преподаватели – специалисти в областта на литературата или на езика.

Какво е съдържанието на лектората, който водите? Какви курсове четете?

Лекторатът ми включва практически занятия по български език за трите нива – начинаещи, междинно ниво и напреднали, както и лекционен курс по българска култура. Миналата година водих цикъл лекции по дисциплината „Опознаване на славянския свят“ в специалността „Култура и историческо наследство“ заедно със словашката лекторка. Тематиката на курса по култура е много разнообразна, защото трябва да удовлетворява интересите на студенти от различни специалности – от географи до изкуствоведи.

С какви студенти работите? От какви националности, от какви специалности?

Студентите ми са от различни специалности, от различни курсове и от различни националности. Преобладават филолозите – това са студенти, които следват английска, немска, френска и руска филология; имам студенти, изучаващи география, международни отношения, история на изкуствата; един студент от групата на напредналите е действащ музикант. Разбира се, най-много са французите, но имам германка, италианка, руснак, алжирец, натурализиран французин от виетнамски произход и др.

Според Вас кое мотивира съвременния чуждестранен студент да се насочи към изучаването на български език?

Бих разграничила мотивацията на студентите, защото в едни от случаите тя е предимно прагматична, а в други – предимно емоционална. Тези, които изучават английски, немски, френски език, искат да познават и един от славянските езици, което разширява като цяло филологическата им култура. С това свързвам прагматичния интерес. За друга част обаче мотивацията е емоционална – някой от родителите им е посещавал България или е учил български език, те самите са идвали в родината ни, впечатлени са от българската музика или имат български приятели във Фейсбук и др. Аз съм говорила със студентите си точно по този въпрос, за да се ориентирам за акцентите при „рекламирането“ на курса по български език. Истината обаче е, че няма универсално работеща стратегия за привличане на студентите, но бих казала, че емоционалната мотивация винаги надделява и е по-силна.

Имате ли информация за лекторатите във Франция? Какво е съвременното им състояние?

Лекторатите във Франция бяха 4 – в Лион, Клермон Феран, Страсбург и Ексан-Прованс. От две-три години обаче лекторатът в Лион е недействащ, мисля, че по икономически съображения, което е много жалко, защото в Лион има много активна френско-българска асоциация „Рон-Алп“, българско училище и голяма българска общност. Но лекторатите във Франция са съгласно Програмата за културно, образователно, научно, техническо и междуведомствено сътрудничество между Република България и Френската република, което означава, че заплащането е от страна на френските университети. Макар че сме на минимални заплати, това „развързва“ ръцете на университета и той всеки момент може да закрие даден лекторат по своя преценка, без да се съобразява с нашето министерство. От друга страна, френските университети прилагат собствена политика за избор на лектори, защото за тях няма значение на кой преподавател ще плащат, т. е. дали той е определен чрез конкурс на МОН, или не. Това прави задачата на българското министерство сложна и трудна, трябва много гъвкавост, за да се опазят лекторатите под егидата на нашето министерство, защото те са част от националната ни езикова политика зад граница.

Как „стои“ лекторатът по български език в сравнение с лекторатите по други славянски и неславянски езици?

„Славянските“ лекторати са 4 – по български, руски, полски и словашки език. Лекторатът има добри позиции в Департамента, благодарение и на предишните български лектори, от които познавам д-р М. Серафимова. Лекторатите по другите езици са повече – английски, италиански, португалски, испански, немски и др. Така че водим борба за студенти на два фронта – от една страна, славянските с неславянските езици, а от друга страна – има конкуренция между самите славянски езици. Като цяло обаче ситуацията със славянските езици е сложна. Когато дойдох миналата година, разбрах, че са съкратени часовете ни по култура във 2-ро и 3-то ниво, тази година махнаха славянските езици като свободноизбираеми от магистратурите, сега съкратиха библиотекарката от специализираната библиотека на Департамента. Текат процеси на силна икономическа рестрикция в Университета и не смея да прогнозирам как ще се развият нещата по-нататък.

Българският език – лесен или труден? Има ли интерес към него?

Едно от най-големите предимства на българския език в сравнение с останалите предлагани славянски езици е, че българският език е аналитичен, както и френският. Едновременно с това винаги изтъквам, че българският език е като латинския за романската група езици, с други думи – базисен език, език класически и екзотичен, както го определят наши видни учени. Въпреки това не бих казала, че интересът към българския език е по-голям например, отколкото към руския (тъй като има руска филология в Университета), или отколкото към полския, защото в Клермон има голяма полска общност, която работи в заводите на „Мишлен“. Това са външни фактори със силно влияние върху избора на даден славянски език.

Какво прави Университетът, в който преподавате, за да се поддържа интересът към славянските езици и по-специално към курса по български език и култура?

Университетът няма специална политика към лекторатите по славянски езици, в това число и към българския език. Всички сме поставени на равни начала. През март имаше ден на отворените врати на Университета за кандидат-студенти, на който имахме възможност да представим славянските езици. В началото на септември, когато започва академичната учебна година, правим срещи със студенти и презентираме курсовете си. Това е на административно равнище. Никой специално не ти помага, но и не ти пречи за нищо. Всичко зависи от личната инциатива Затова в края на февруари организирах българска вечер в Университета във връзка с 1 и 3 март. По този повод направихме със студентите ми български кът – с кавал, битови съдове, български книги и книги за България на френски език, снимки и др. Бях подготвила 50-минутна презентация за България, която изучаващите български език студенти представиха според интересите си – история, традиции и обичаи, музика, живопис и др. Бях осигурила материали за изработване на мартеници, така че всичките ни гости си тръгнаха със собственоръчно изработени мартеници. Друг акцент на вечерта беше разучаването на право хоро и дегустирането на български ястия. Видях с какъв ентусиазъм се включиха студентите ми в подготовката на вечерта и колко впечатлени останаха присъстващите.

Лекторатът разполага ли с материален ресурс, за да предложи качествено обучение? Какви методики използвате?

Това е може би най-уязвимата страна на лектората ни. В катедрата има някои по-стари учебници по български език за чужденци, оставени от предишните лектори. Но липсват например учебниците на проф. Ст. Петрова. Аз направих ксерокопия и презаписах дисковете, когато се прибрах в България, но това не е решение на проблема. Най-трудно ми е с техническото обезпечаване на лектората. Във факултета няма много подготвени зали с технически средства и понеже всички лекторати по езици имат часове вечер, залите обикновено са заети от англицисти, германисти и т. н. Стационарният компютър и касетофонът в катедрата са дарение от руското посолство, лаптопът и проекторът са дарение от полското посолство, ксероксът и телевизорът – от словашкото посолство. Налага се да моля колегите си всеки път, за да взема касетофона или проектора (винаги ми се подчертава обаче чия е техниката, защото лекторите носят отговорност за опазването є). Много бих искала българското посолство също да бъде активно и да ми помогне с рекламни материали, дискове, книги, но най-вече с проектор. През тази учебна година имам идеята да правя веднъж в месеца вечер на българското кино в Университета. Сега подготвям български филми с френски субтитри. Аз имам личен лаптоп, но проблемът с проектора стои, а той ми трябва и за часовете по култура. Все пак живеем в XXI век и не можем само с голи приказки да бъдем интересни на студентите. Библиотеката на Департамента разполага с някои български речници, но българските книги (стихосбирки, романи и др.) са предимно от 70-те и 80-те години на миналия век, съвременна литература няма. Дарих за библиотечния фонд 8 нови книги с методическа, социолингвистична и диалектоложка проблематика, сега ще занеса още няколко нови научни издания.

Как се чувства един лектор във Франция?

Различно – има и по-хубави, и по-лоши неща от България. В Университета обстановката е много академична, студентите са отговорни и сериозни, което ме радва и ме мотивира да се занимавам допълнително с тях. Французите са сдържани, но любезни и усмихнати (все пак думата куртоазия има френски произход). Срещам трудности предимно от социално-битов характер – жилищно настаняване, социално осигуряване, данъчни декларации и други такива. Чувствам се и малко самотна, защото за разлика от Лион, Марсилия, Париж в Клермон Феран няма българи.

Неотдавна наш политик коментира, че би било недалновидно закриването на лекторати по български език и култура към чужди университети. Вие, като действащ лектор, как оценявате ползата от лекторатите?

Ще отговоря с конкретен пример. Една от френските студентки ми сподели как на рождения си ден е разказвала за създаването на кирилицата и за България на своите гости (след като имахме лекция по култура за Кирил и Методий), колко силно е впечатлила приятелите си, защото никой от тях не е знаел нищо за това. Ако всеки студент, изучаващ български език, разкаже на няколко свои приятели нещо от българската история или култура, представяте ли си какъв мултиплициращ ефект има нашата работа? Лекторатите зад граница са един прекрасен медиатор за популяризирането на страната ни, един елегантен начин да привличаме млади хора, като използваме тяхната любознателност и отвореност към света. За съжаление, българският език се приема за един от „малките езици“ – в смисъл, че се говори от малко на брой хора. Ако лекторатите се закрият, как ще се разпространяват езикът и културата ни по света? Чрез задграничната българистика имаме възможност да накараме много млади хора да видят България през нашите очи, защото личният контакт е винаги по-силен и по-въздействащ от медийния.

Доц. д-р Ваня Кръстанова е завършила Френската езикова гимназия „Ромен Ролан“ в родния си град – Стара Загора, а висшето си образование – „Българска филология“ – във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Била е докторант на Катедрата по методика към ФСлФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на книгите „Социолингвистичната компетентност на учениците – 5. – 12. клас“, 2003 г., и „Речник на личните имена в Смолянско“, 2010 г., както и на над 60 статии в български и международни издания. Научните є интереси са в областта на теорията и практиката на езиковото обучение, ономастиката, социолингвистиката, дискурсния анализ и др. Работи в ПУ „Паисий Хилендарски“ – Филиал Смолян. От 2012 г. е лектор по български език и култура в университета „Блез Паскал“ – Клермон Феран, Франция. Член на редакционната колегия на списание „Български език и литература“.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.