Български език и литература

2017/1, стр. 53 - 67

ВИЦОВЕТЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Резюме:

Ключови думи:

І

Ако можете да накарате един човек да се смее, вие можете да го накарате да мисли, да ви харесва и да ви вярва. Алфред Смит Отдаден на литературните класици, учителят често пропуска един текст, чиито малък обем и специфична структура въздействат и на емоциите, и на разума. Кратките хумористични жанрове, като анекдота и вица, се възприемат повече като начин за приятно прекарване, отколкото като педагогико-дидактичен похват.

Многобройните научни трудове за същността на комичното и на смешното не правят еднозначно терминологично разделение на най-кратките хумористични жанрове. Тълковните речници определят двете понятия като синоними. Речникът на литературните термини свързва анекдота с комична случка от живота на велик човек или с неговото остроумие, а вица – с осмиване на разнообразни по характера си отрицателни прояви (Recnik, 1980: 166). Зигфрид Нойман прави по-детайлно разграничаване, според което анекдотът създава комичен ефект най-вече чрез сюжета и действието, а вицът – чрез неочакваната поанта, която „съдържа обикновено един скрит, двоен смисъл, чието разбиране изисква проницателност“ (Noyman, 1987: 36). Различна е и типологията на героите – анекдотът борави с повече или по-малко типизирани персонажи, а образите във вицовете са недостатъчно уплътнени, като конфликтът е само скициран. Други изследователи свързват анекдота с „една по-благоприлична, стилово по-изискана конотация. Докато четем докладите си, за нас съществуват само анекдоти, започнем ли да ги разказваме, се превръщат във вицове“ (Afanasieva-Koleva, 1987: 133 – 134). Тази позиция непряко се приема при анализа на невербалната комуникация – разказването изисква задължително активиране и на други канали за общуване. Така Ефтимова използва единствено термина виц (Eftimova, 2008). Доста спорно е обаче доколко ситуацията на общуване, начинът на изразяване (евфемистичен или откровено циничен) или използването на невербални и паралингвистични средства могат да променят жанра на който и да е текст. Може би затова Чернокожев използва само термина анекдот, без да го пояснява, като го нарича „една от най-живите съвременни форми на фолклор“ (Cernokozhev, 1994: 11).

В най-детайлното изследване на български език на вица Димова разглежда двата жанра като проява на конкуренция между франкофонското и немскоезичното влияние върху българския език (Dimova, 2006: 81). Този научен труд е ценен с детайлното представяне на структурата на вицовете и с обобщаването на различните подходи при анализа им.

Авторите в интернет не се вълнуват от подобно детайлно разграничаване. При търсене с ключова дума анекдот резултатите на български език са единични, преобладават текстове на руски език. В медийните рубрики жанровото определение анекдот отсъства изцяло, въпреки че са отпечатани по-обемни откъм описание текстове, дори и с разгърнат сюжет.

За целите на изследването ще бъде прието първото значение на лексемата виц според Речника на българския език: „Забавен, къс устен разказ с остроумен завършек“1).

Явно е, че вицът е фолклорен жанр по редица свои белези – разпространява се устно, в голяма част от случаите авторът е неизвестен (изключение правят текстовете, създадени по актуален повод – те се публикуват в интернет непосредствено след събитието, като авторството е ясно забележимо). Освен това вицовете обхващат всички сфери на живота – и по отношение на тематиката си, и по отношение на средата, в която се разказват и възприемат.

Най-важната особеност на вицовете е тяхната обвързаност със смеха и затова всяко изследване на генезиса, типологията и функционирането им минава през изясняване на същността на смеха.

Смехът определено има интердисциплинарен характер – той може да бъде разгледан от гледна точна на естетиката, психологията, социологията, лингвистиката.

Естетиката разглежда смеха като субективна реакция, породена от обективен източник – смешното, и го обвързва с една от основните си категории – комичното. „Очевидно комичното пренася нещата в друг план, в друго семиотично измерение, лишено от физиологическото изживяване (смеха), но е невъзможно без него. С езика на фигурите комичното е метаезиковото съществуване на смешното…“ (Dacheva, 2002: 22).

Според Паси анализът на смешното изисква винаги съотнасяне и постоянно назоваване на субекта, при което се получава непрекъснато съпоставяне между нормалното, правилното, утвърденото, от една страна, и реално съществуващото, от друга. „Защото при смешното най-важното е не разбирането на нещата като причинно-следствена верига (…), а възприемането им като отклонения от нормата. (…) Смехът дистанцира не само интелектуално, но и емоционално“ (Pasi, 1972: 90).

Интелектуалната същност на смеха се поражда от необходимостта да се осъзнаят връзките между практиката и нормата. Така за разбирането на всеки виц са необходими фонови знания за обектите, с които той борави. Освен това възприемането на вицовете минава през два стадия. Първоначално човек се затруднява да разбере смисъла, но след като съпостави двата плана – очаквания (нормалния, установения) и реалния, открива новото внушение. Ако читателят не може да осъзнае противоречието, на което се основава всеки виц, за него той ще е безсмислен, а не смешен.

Психологическото съдържание на смеха произтича от възможността му да създаде приемлив контакт с другите, най-вече с непознатите, да намали напрежението. Вицът поставя и разказвача, и слушателя на ново равнище. Разказвачът се оказва човек, който може да се издигне над сериозното и баналното, да открие носителите на противоречията и да ги посочи, без да ги съди. Смехът на слушателя показва на околните, че е прозрял „загадката“ в разказваното, че също така умее да се смее, а не да осъжда.

Анализирайки персонажите на вицовете и ситуациите, в които попадат те, социолозите правят изводи за разслоенията в обществото, за трансформацията или отхвърлянето на определени ценности както на ниво индивид, така и на ниво група. Тези явления, които заплашват установените ценности или усложняват живота, ще бъдат осмени най-активно (напр. корупцията при служителите на КАТ). Това е една от причините Станоев да възприеме вица като медия и да види в него отражение на „манталитета и общуването на съвременния човек“ (Stanoev, 2005: 14).

Езиковедите изследват езиковите техники за създаване на вицовете, тълкуват хумора от гледна точка на дискурса и комуникативния акт.

При всеки виц, както и при всяка проява на смешното, е необходимо противопоставяне – между очакване и реалност, между видимост и същност, между норма и практика.

С ясното съзнание, че най-добрият начин да убием даден виц, е като го анализираме (цит. по Eftimova, 2008: 41), ще представим такъв опит (за анализ, не за убийство).

Братче и сестриче се карат за последния бонбон в кутията. Майката:

– Джери, защо не отстъпиш на сестра си? По-умният винаги отстъпва.

– Да не съм толкова глупав, че да съм по-умен?

Художествено-естетически подход

Същността на вица е в поантата – последното изречение преобръща ситуацията, като утвърждава позицията на една от спорещите страни. Оказва се, че майката не е авторитет, че представите ú за човешките отношения не са абсолютни. Внушението е постигнато чрез парадокси, които се проявяват на няколко равнища: умният се оказва глупав, малкият е по-находчив и по-остроумен от възрастния. Парадоксът се поражда от това, че двете позиции имат обща отправна точка (наличието на конфликт), но нямат обща посока. За майката разумното поведение е в избягване на противопоставянето, а не в търсене на материална изгода. В ценностната система на сина конфликтността не е въпрос на избор, а даденост. Той не разсъждава за доброто или лошото, а за печалбата и загубата. Глупостта за него е в следването на чуждата логика и чуждата нравствена система. Смешното се поражда от противопоставянето между типизирани образи, като печеливш се оказва по-слабият, който би трябвало да е губещ (момчето е самò срещу майка си и сестра си). Дори и да не приема позицията на момчето, слушателят отчита неговото остроумие и способността му да има собствено мнение и да го защитава.

Езиков подход

Представена е традиционна ситуация на неофициално общуване в семейна среда, което предопределя диалогичната форма. Обстановката и участниците са само щрихирани; умалителните говорят за крехката възраст на децата. Целите на участниците са ясно заявени: майката иска да запази разбирателството и спокойствието, а синът – да вземе това, което желае. Въпреки това пълноценна комуникация не може да се получи, тъй като и двамата задават въпроси, но явно знаят техните отговори.

Социологичен подход

В на пръв поглед типичната семейна сцена се очертава отсъствието на бащата с неговия авторитет, като не са посочени причините за това отсъствие. Майката се опитва да играе ролята на посредник, но всъщност защитава само една от двете спорещи страни. Синът е сам срещу майка и дъщеря, но това не му пречи да защити мнението си. По този начин се подчертава доминацията на мъжкото начало дори и в ситуацията на отсъстващия бащин авторитет. Неуточнената възраст на децата също насочва към тази доминация – явно момчето е по-малко, защото в противен случай директно щеше да вземе бонбона и нямаше да има спор.

Психологически подход

Създадена е ситуация, в която персонажът или трябва да се откаже от целта си, или да я постигне за сметка на свой близък. Майката се опитва да въдвори мир, но нейното решение е неефективно, защото създава дисбаланс между спорещите страни. Сблъскват се различни ценностни системи – това, което е умно за майката, е глупаво за сина. Конфликтът не е между поколения, а между различни представи. Никой не предлага компромисно решение – бонбонът да остане в кутията; да бъде награда при състезание между брата и сестрата; да го дадат на майката. Явно е, че децата са възпитани като консуматори и не могат да решават конфликтите помежду си. Все пак спорът не се развива до по-драстично противопоставяне.

ІІ

Учителка:

– Тези, които учат за петица и шестица, попадат в рая. А тези, които са за двойка и тройка – в ада.

Глас от заден чин:

– А живи да завършим училище – шанс има ли?!..

Според Платон хората с чувство на хумор нямат място в Държавата. Чрез желанието си да осмиват, те се поставяли над другите, над установените ценности и така застрашавали реда.

Никоя институция не би приела да бъде обект на какъвто и да е смях, защото неговото наличие показва, че има индивиди, които се поставят над институцията. Или както казва Хорхе от „Името на розата“, пазещ книгата за смеха в Зданието: „Смехът – това е слабостта, покварата, невежеството на нашата плът. (…) Смехът отвлича за известно време простия човек от страха (…)“ (Eko, 1985: 548 – 549). Това е гледната точка на Институцията, която може да господства единствено чрез страха. Това е гледната точка на всеки, който иска да поучава, да показва от последна инстанция кое е правилно и кое не. Ако учителят се възприема като абсолютен авторитет, би означавало той да „фалшифицира за своите ученици факта на онтологичната крайност на всеки субект, историческата ограниченост на всеки субективен хоризонт. Тъй като подобно фалшифициране е неудържимо в проверката на опита, опитът да се удържи криворазбраният авторитет на Свръхкомпетентния, е най-сигурният начин за изгубването на всяко доверие, на всяко признание, на всякакъв авторитет“.2)

И развитието на отделната личност, и съществуването на колектива и общността са невъзможни без смеха. За Сухомлински той е специфично възприемане на света, специфично отношение към хората, обстоятелствата и към самия себе си. „Да развиваш у детето способността да се смее, да утвърждаваш чувството за хумор – това значи да се укрепват неговите умствени сили и способности, то да се научи да мисли и мъдро да възприема света. (…) Хуморът в разказите за това, което децата виждат около себе си, ги учи да възприемат емоционално противоречията в действителността, възпитава способност да сравняват и съпоставят“ (Suhomlinskiy, 1981: 348 – 349).

За щастие, съвременното българското училище е надскочило годините непосредствено след Освобождението, когато учителите влизали в час „намръщени, начумерени“ и били готови за нищо и никакво да наказват (Атанас Илиев, цит. по Radev, 2015: 141). В час учителят използва различните форми на смеха, но го прави повече по интуиция, така че тези форми са плод най-вече на конкретната ситуация, а не на педагогическо и методическо осмисляне.

В предучилищната и в началната училищна педагогика креативната същност на хумора се разглежда като средство за повишаване творческия потенциал на децата. Разработена е методическа система, която съдържа възприемане на хумор (запознаване на децата с хумористичните техники) и създаване на хумористични текстове и рисунки. Хумористичните занимания се осъществяват по алгоритъм: „(1.) поставяне на творческа задача за постигане на смешен ефект; (2.) посочване на конкретни пътища, действия, които трябва да се изпълнят като възможности за постигане на търсения резултат; (3) изпълнение на действията от децата и оценка на резултата“ (Veleva, 2012: 91).

За съжаление, методиката почти не разработва въпроса за присъствието на вицовете в час.

Има насоки да се откриват комичните характеристики на героя или да се коментират думи, „чието значение е осмислено по игрови или комичен начин“ (Radev, 2015: 14), но липсва анализ на ситуациите в час, предизвикващи смях.

В учебниците по български език вицовете се появяват напълно случайно и епизодично. Дори има случай, в който вицът не може да изпълни предназначението си:

„– Как са произлезли гущерите?

– Абе, един габровец започнал да си отглежда крокодил…“ („Български език за шести клас“, Кирил Димчев и кол., с.18)

Учениците не просто не се смеят – те не разбират текста, защото не знаят с каква устойчива характеристика присъства габровецът в българските вицове. Вицове, които не активират придобито преди това знание, стават безсмислени.

Единични са случаите, в които моделът за изграждане на вицовете е използван адекватно – в синхрон с изучавания материал. Примерите с контаминация са разбираеми за учениците, предизвикват техния смях и интерес и заедно с това насочват към сериозно боравене с думите:

„ (…) Обяснете грешките:

1. Вуйнолюбец е този, който обича вуйна си.

2. Краводарител е този, който подарява на хората крави.“ („Български език за шести клас“, Тодор Бояджиев и кол., с. 113.)

В учебниците по литература вицът и анекдотът отсъстват изцяло и донякъде причината е в подбора на изучаваните творби. Като че ли целенасочено са премахнати жизнерадостните произведения, тези, в които има необременен смях. „Кумови гости“ и „Пролетна измама“ на Елин Пелин, сатирата на Смирненски и Дебелянов, цялото творчество на Чудомир, гротеските на Радичков и т. н., и т.н. – всичко това няма място в учебната програма. Ироничният дискурс в „Преди да се родя“ е далечен за учениците, защото те трябва да съпоставят начина на живот през двадесетте и шестдесетте години на миналия век, за които нямат достатъчно информация. Според изучаваните творби селото е място на изключителна бедност, на неимоверно усилен труд, който често не успява да даде очаквания резултат. Вярно е, че бедността наистина присъства в художествената литература – в малкия град на Чудомир напр. за „успял“ човек се смята този, които си има „дрешено“ – т.е. повече от един кат дрехи. А Елин Пелин запечатва в представите на поколения българи Белчо и Сивушка като единствените помощници на селянина. Но точно в разказите на двамата писатели смехът над себе си и над другите помага на героите да избегнат оскотяването, да останат хора.

Ролята на учителя е да компенсира недостига на хумористични текстове, като съобрази използването им с педагогическите си цели. Ясно е, че употребата на вицове в час няма как да бъде основен начин или метод на работа. Освен това някои от особеностите на вицовете категорично не са подходящи за учебния час. Голям е броят на циничните вицове с ученическа тематика (21% във vicovete.bg и 16 % в smeshno.org), а така също и на тези, които съдържат язвително или обидно отношение към някои групи хора.

Вицовете, както и хуморът, могат да имат и съзидателна, и разрушителна функция. Насмешката може да затвори личността в рамките на определени ценности, като създаде негативно отношение към друг тип поведение и да подтикне към конформизъм (Veleva, 2007).

Няма как да се използват вицове или хумористични текстове, които съдържат насмешка към ученика (външен вид, интереси, качества на характера), към приятелите и семейството му или към други учители.

Специфична проява на смеха е самоиронията на учителя (но не и иронията към учениците!). Добронамерено се приемат и шеги, които трансформират известни вече вицове:

– Господине, защо нямате снимка във фейсбук?

– И аз не знам какво става – колкото пъти си сложа снимка, толкова пъти антивирусната програма я трие!

Самоиронията трябва да се прилага с мярка, защото прекалената ú употреба показва чувство за малоценност, опитващо се да се прикрие зад смеха.

Една специфична проява на смеха над учители и ученици са т.нар. бисери. Те обаче не са вицове; имат различен генезис и различна типология от училищните вицове.

И учителските, и ученическите бисери са продукт на грешка, възникнала естествено и спонтанно. Те нямат двуплановата структура на вица, при която финалното изречение преобръща изцяло досегашния смисъл. Липсва им художествената „обработка“, както и заостреността срещу типични негативни явления. Част от учителските бисери са продукт на лапсус:

Ще изгоня всички и ще работя с останалите!

Последните два чина да излязат моментално, утре да си доведат и родителите!

Има се предвид „Ще изгоня всички, които говорят / не внимават / пречат“ и „Да излязат учениците от последните два чина“. Грешките може би са допуснати поради бързината на говора или поради афект. Каквато и да е причината, тази неосъзната елипса привлича веднага вниманието.

В други случаи учителският бисер показва неадекватна езикова или емоционална реакция. Той може да се появи и когато изразът е изваден от контекста (в случая – час по физическо възпитание и спорт): Никой да не ми пипа топките! Този пример е от малкото случаи, когато бисерът предизвиква смях и когато почти напълно се доближава до вица. Смешното тук е продукт на техники, използвани при вицовете: двусмислица и неточно употребено местоимение. Но тук липсва типизирането на персонажа и представянето на ситуацията на общуване – белези, характерни за вицовете.

Изброените по-горе причини могат да породят и ученическите бисери, но при тях има и друга основа – незнанието и неумението за изказване:

Славяните ловили риба и други горски животни.

Големият град направил Павел ненормален, благодарение на това умряла жена му.

Вицът изисква обобщаване, дистанциране, издигане над конкретна случка и нейната трансформация. При бисерите липсва творческото начало; те не са създадени с цел да намалят напрежението или да осмеят нещо. Непосредствеността им е продукт не на творческо вдъхновение, а на неосъзната глупост или неадекватност. Затова авторът им е напълно сериозен и дори ще се обиди, ако репликата му предизвика смях.

Забележката бисер „Ученикът слуша музика в час по музика!“ ще предизвика недоумение по отношение на изказа или по отношение на съдържанието си.

Във вица същата ситуация ще бъде преувеличена и изкривена:

„Уважаеми родители! Вашият син поръча три пъти в час по музика „Бяла роза“, а не плати нито веднъж!“

Вицът съчетава несъвместими ситуации – училището не предлага обучение, а развлекателна услуга; ученикът е клиент; езиковата формулировка на обръщението насочва към сервилността на учителя.

Има случаи, в които не става ясно дали даден израз е наистина продукт на учител, или на ученик. Мисълта на Марк Твен „По-добре дръжте устата си затворена и оставете хората да ви смятат за глупави, отколкото да я отворите и да разсеете всички съмнения“ се представя и за ученически бисер.

Лишени от трансформиращия характер на вица, бисерите показват в оголен вид тъжната страна на обекта и субекта в учебния процес.

Ако учителят е обучен или се самообучава в правилно използване на смеха в час, то той ще може да избегне такива ситуации на неадекватен или афектиран езиков израз.

ІІІ

От днес ще смятаме с компютри!

– казва учителката на първокласниците.

– Супер! – радват се децата.

– Така, кой ще ми каже колко ще бъде, ако се прибавят пет компютъра към дванадесет компютъра?

Часовете по български език и литература дават богати възможности за упот реба на вицовете, която да е адекватна на учебното съдържание. В по-голямата си част задачите са рецептивни (за възприемане и анализ на езикови и литературни явления), но може да има и продуктивни задания (за създаване на собствен текст на базата на вица). В часовете по литература употребата на вицове ще бъде сведена до минимум, защото текстовете за работа са предварително зададени. В тези часове е подходящо да се използват анекдоти за авторите.

1. Диктовка, коригиране на текст и поставяне на препинателните знаци. Подобни задачи могат да се използват както в V – VІІІ клас, така и при подготовка за матура.

Пример 1

– Деца колко е високо училището? – попитала учителката.

Иванчо отговорил

– Училището е високо 1,20 метра!

– Защо мислиш така

– Аз съм висок 1,50 метра а то ми е дошло до гуша!

Пример 2

– И последно, сине – шепне умиращ милионер, – ако искаш да останеш богат, не се жени.

2. Синтактичен разбор, чрез който да се разбере причината за двусмислицата.

Пример 3

– Господине, Вашето куче гони един човек с колело.

– Това не е възможно, моето куче не умее да кара колело.

Задачата на учениците е да открият дали има повод за двусмислица, като направят синтактичен разбор на първото изречение. Изразът „с колело“ е определение и не се отнася към сказуемото. Учениците могат да направят извод дали собственикът на кучето има основни знания за строежа на изречението, а след това да редактират така, че двусмислицата да е невъзможна: „Вашето куче гони един колоездач“.

3. Определяне частите на речта.

Пример 4

– Дайте определение за празно пространство!

– Уффф, в главата ми е, но не мога да се сетя!

4. Видове думи според лексикалното им значение.

Пример 5

– Редник, коя е причината да си бинтован така?

– Една табела, господин капитан!

– Как е възможно да пострадаш толкова от една табела?!

– На нея пишеше „Мини“ и аз минах…

Пример 6

– Чичо, какви са тия сливи?

– Това са сини сливи.

– А защо са червени?

– Защото са зелени!

5. Откриване на „ново значение“ на думите на базата на контаминацията.

Пример 7

Човек, който спира коне, се нарича конспиратор.

Питагор е човек, който задава въпроси на дърветата в гората.

Консуматор е човек, който събира коне.

6. Правила за ефективен диалог (VІ клас).

Пример 8

– Какво ще получим, ако разделим осем на две?

– Зависи как ще го делим, госпожо. Ако делим хоризонтално, ще получим две нули. Ако го делим отвесно обаче, ще получим две букви.

Поводът за неразбирателството е многозначността на глагола разделям: 1. Деля на части. 2. Извършвам действието деление.

Конкретната причина е неточно използваното въпросително местоимение. Ако учителката иска да получи резултата от делението, трябва да запита „Колко ще получим, ако разделим осем на две?“.

7. Откриване на поука от даден виц и създаване на текст.

8. Антропоцентризъм, етноцентризъм и егоцентризъм на езика (ХІІ клас).

Пример 9

Попитали евреин:

– Имаш шест ябълки. Ако дадеш половината на брат си, колко ябълки ще ти останат?

– Пет и половина.

(Тук е показано личностно качество – за скъперника половина означава най-малкото възможно количество – ½ от ябълката.)

Пример 10

Чукча отива на среща. Стои на ъгъла и чака момичето. По някое време поглежда термометъра и казва:

– Чакам до минус 40 0 и ако не дойде дотогава, си тръгвам.

(Начинът на изразяване е пряко свързан с климатичните условия, в които живее този етнос.)

Пример 11

Полицията разпитва костенурка, обрана от два охлюва:

– Госпожо, кажете ни какво се случи.

– Не знам, не знам… Всичко стана толкова бързо…

(Субективното усещане за времето е различно при отделните хора.)

9. Анализ на дискурса. При разказването на вицове се реализират два типа дискурс. Единият е свързан с разказвача и слушателя и се предава чрез трите канала за размяна на информация – езиковия, паралингвистичния и невербалния. Учениците могат да се упражняват за избор на най-адекватна интонация или жестове, но в часовете по-подходящо е да анализират другия дискурс – между персонажите на вица.

Пример 12

– Как мина днес училището, сине?

– Бомба!

– Браво! По какво?

– Ами по училището!

Бащата не възприема отговора на сина в буквалния смисъл, а като жаргонна дума за успех по някой предмет. Причината – иска да говори езика на сина си или иска да чуе добра новина – че синът му има висока оценка. Синът не осъзнава, че отговорът му може да се тълкува по различен начин. В резултат езиковите прояви на двамата се разминават.

10. Откриване на художествените изразни средства. Въпреки че значителна част от вицовете са изградени на базата на контраста и противопоставянето, в някои от тях присъстват и други тропи и фигури.

Пример 13

Жената зад волана е като богиня – пътниците се молят, а пешеходците се кръстят!

(Сравнение)

Пример 14

Малкият Петьо пита майка си:

– Мамо, какво е това „брак“?

– Бракът, моето момче, е това събитие, след което мъжът престава да подарява цветя и започва да купува зеленчуци.

(Контраст)

Пример 15

Докторе, кажете ми честно, хернията ми има ли нещо общо с алкохола?

– Да. Оказва се, че сте се пресилили, когато сте връщали празните бутилки.

(Хипербола)

Пример 16

Две приятелки си говорят и едната се радва:

– Йес, отслабнала съм с два килограма!

А другата злорадства:

– Да не си си свалила грима?

(Хипербола)

11. Българската литература след Втората световна война.

Пример 17

Дзержински звъни на Ленин:

– Владимир Илич, кога да разстрелваме враговете на народа – преди обяд или след обяд?

– Непременно преди обяд! Непременно! А обяда дайте на гладните деца!

Анализът може да е обвързан със същността на помощта – загрижеността за едни може ли да се основава на унищожаването на други?

Пример 18

– Другарю Сталин, вие имате ли си хоби?

– Да, колекционирам политически вицове.

– И много ли сте събрали?

– Три-четири концентрационни лагера!

Съвременното образование изисква активизиране на ученика и пряко негово участие в образователния процес. Залитайки към употребата на информационните технологии, забравяме, че смехът е един от най-древните и ефективни начини за приобщаване на човека, за активизиране на емоционалната и мисловната му дейност. И не са задължителни картинки, технически средства, интернет – достатъчно е словото и един креативен учител.

А и всеки учител избира дали учениците да се смеят СЪС него или НАД него…

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. http://ibl.bas.bg

2. Дамянова, А. „Субективен“ смисъл на литературнообразователния дискурс на учителя и учениците като събеседници: илокутивни аспекти на речевото действие като диалогично. „Български език и литература“. София: 2000. http://liternet.bg/publish3/adamianova/subektiven.htm

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Afanasieva-Koleva (1987). Vitsat folklor li e? V: Dinekov, P. Smehat vav folklora. Sofia: izdatelstvo na BAN. [Афанасиева-Колева (1987). Вицът фолклор ли е? В: Динеков, П. Смехът във фолклора. София: издателство на БАН].

Cernokozhev, V. (1994). Balgarskiyat smyah. Sofia: Balgarski pisatel. [Чернокожев, В. (1994). Българският смях. София: Български писател].

Dacheva, G. (2002). Stilistichni kodove na komichnoto. Sofia: izdatelska kashta “Semarsh”. [Дачева, Г. (2002). Стилистични кодове на комичното. София: ИК „Семарш“].

Dimova, A. (2006). Vitsat kato ezikov i kulturen fenomen. Veliko Tarnovo: Faber. [Димова, А. (2006). Вицът като езиков и културен феномен. Велико Търново: Фабер].

Eftimova, A. (2008). Efektivnata neverbalna komunikatsiya. Sofia: Ciela. [Ефтимова, А. (2008). Ефективната невербална комуникация. София: Ciela].

Eko, U. (1985). Imeto na rozata. Sofia: Narodna kultura. [Еко, У. (1985). Името на розата. София: Народна култура].

Noyman, Z.(1987). Anekdotat i vitsat kato sredstvo za sotsialna izyava. V: Dinekov, P. Smehat vav folklora. Sofia: izdatelstvo na BAN. [Нойман, З. (1987). Анекдотът и вицът като средства за социална изява. В: Динеков, П. Смехът във фолклора. София: издателство на БАН].

Pasi, I. (1972). Smeshnoto. Sofia: Nauka i izkustvo. [Паси, И. (1972). Смешното. София: Наука и изкуство].

Radev, R. (2015). Tehnologiya na metodite v obuchenieto po literatura. Varna: Slavena. [Радев, Р. (2015). Технология на методите в обучението по литература. Варна: Славена].

Rechnik na literaturnite termini. (1980). Sofia: Nauka i izkustvo. [Речник на литературните термини. (1980). София: Наука и изкуство].

Stanoev, S. (2005). Vitsat i negovite poslaniya. Sofia: akasemichno izdatelstvo “Marin Drinov“. [Станоев, С. (2005). Вицът и неговите послания. София: академично издателство „Марин Дринов“].

Suhomlinskiy, V.A. (1981). Izbranni pedagogicheskie sachineniya. Tom tretiy. Moskva: Pedagogika. [Сухомлинский, В. А. (1981). Избранные педагогические сочинения. Том третий. Москва: Педагогика].

Veleva, A. (2007). Humoristichno razvitie i dinamichna aktivnost. Preduchilishtno vazpitanie, 8, 11 – 14. [Велева, А. (2007). Хумористично развитие и динамична адаптивност. Предучилищно възпитание, 8, 11 – 14].

Veleva, A. (2012). Pedagogika na tvorchestvoto. Puse: PU „Angel Kanchev“. [Велева, А. (2012). Педагогика на творчеството. Русе: РУ „Ангел Кънчев“].

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,