Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2021-6-3/mis/over.spb

2021/6, стр. 620 - 626

MISVALUATION: ON THE BULGARIAN VERBS ПОДЦЕНЯВАМ ‘UNDERESTIMATE’ AND НАДЦЕНЯВАМ ‘OVERESTIMATE’, THEIR SEMANTIC STRUCTURE AND TRANSLATION INTO RUSSIAN

Elena Ivanova
OrcID: 0000-0002-1604-0088
WoSID: D-8060-2014
SCOPUS: 56496302100
E-mail: e.y.ivanova@spbu.ru
Author ID (РИНЦ) Prof. 623779
St. Petersburg State University
7/9 Universitetskaya nab.
St. Petersburg Russia
Alexandra Eremchenko
OrcID: 0000-0002-6857-6722
E-mail: erema.sas@mail.ru
Author ID (РИНЦ) 1118318
St. Petersburg State University
7/9 Universitetskaya nab.
St. Petersburg Russia

Резюме: The article examines the semantic structure of the two Bulgarian verbs of misvaluation, подценявам ‘underestimate’ and надценявам ‘overestimate’. Attention is drawn to the ambivalence of their position in the semantic typology of predicates, notably their features/traits stemming from the presence of an interpretive component. With reference to the Bulgarian National Corpus, the article outlines the most common options for filling the positions of the participants and the main contexts in which the verbs occur. Some issues in translation into Russian are shown, which exist despite the availability of full equivalents in the target language.

Ключови думи: verbs of mental state; interpretive verbs; verbs of misevaluation; Bulgarian verbs подценявам ‘underestimate’ and надценявам ‘overestimate’

1. Semantics of the verbs of misvaluation. The verbs подценявам ‘underestimate’ and надценявам ‘overestimate’ have a complex semantic structure and an ambivalent place in the semantic typology of the predicates. On the one hand, their meaning is associated with the mental activity of a human, hence they are close to the verbs of persistent mental state, such as смятам ‘consider’, зная ‘know’, мисля ‘think’. On the other hand, they have an interpretive component, i.e. they are linked to interpretive verbs which are predicates of secondary nomination: they “do not refer to any specific action or state, but only denote interpretation (qualification) of another, quite specific action or state” (Apresyan 2004, 5). Thus, in the sentence Вие грешите, като я наричате така ‘You are wrong to call her that way’, an action reported in the subordinate clause is interpreted as erroneous by using the verb греша ‘be wrong’. However, the original action most often goes unnamed and is deduced from the context or the situation. The same is true for the verbs such as нарушавам ‘violate’, излагам ‘expose’, злепоставям ‘discredit’, подвеждам ‘mislead’, предизвиквам (някого) ‘provoke (sb.)’, будалкам ‘fool’, обиждам ‘offend, insult’, etc. Interpretive verbs are rarely presented as a standalone semantic subclass of predicates (Apresyan 2004; Ivanova 2012), but they surface in the sight of researchers along with verbs of behaviour (Semin & Fiedler 1988; Schmid 2017) or fall under analysis among pragmatically or stylistically marked lexical units (Georgiev 1998; Stalyanova 2021).

Similarly to many other verbs with an interpretive semantic component, подценявам and надценявам are characterized by the absence of actual continuous grammatical meaning in the imperfective present tense (Какво правиш? – *Подценявам го ‘*What do you do? – I underestimate him.’) and the imposed perfectivity of the form (Apresyan 2004, 6 - 7). Thus, the statement Вие го подценявате ‘You underestimate him’ refers to an action that has already taken place – once or multiple times, i.e., if the subject underestimates something / someone, the mental act has already been completed and the evaluation has already been made. These verbs and other interpretive predicates are frequently used in the context of reproach (Не надценявай себе си ‘Do not overestimate yourself’) and are easily deniable in contexts of refutation (Аз не го надценявам; зная, че той е доста незначителен ‘I do not overestimate him, I know he is very insignificant’; Ти съвсем не си глупава, напразно се подценяваш ‘You are not that stupid at all, you needlessly underestimate yourself’; see the examples1) below).

In the present article, we assume a (working) definition for the subclass of the verbs подценявам and надценявам as follows:

(i) The speaker thinks that Y deserves a different assessment, higher or lower than the one that has been given to him/her by X, ex. Ти (X) надценяваш противника си (Y). ‘You (X) have overestimated your strength (Y).’

This interpretation presupposes, firstly, a connection (albeit not overtly expressed) with a verb of opinion (think, consider, assume), moreover a specific type of opinion (“opinion-evaluation” (Zaliznjak 2006, 190 - 191)), and, secondly, a relation to the concept of error, more specifically to erroneous opinion/ conviction/ judgement (Kustova 2004, 232 – 241)2). The idea of an error here is an implication (a deduction from (i)): if X, from the speaker's point of view, gives an incorrect evaluation to Y (higher or lower), then X is wrong.

2. Who are X and Y?

X, i.e., the one whose opinion on Y the speaker considers erroneous, can only be expressed by a participant who refers to a ‘person’: Петьо замълча — струваше му се, че Елизар (X) надценява противника ‘Petyo kept silent – he thought that Elizar (X) overestimated the opponent’; Подценяваш ти (X), момче, опита на нашите прадеди ‘Boy, you underestimate the experience of our great-grandfathers’; including the generic referent (човек ‘man, one’, хора ‘people’, ние ‘we’): Ние (X) по детски надценяваме своето значение за ближния ‘We (X) childishly overestimate our significance to our fellow man’.

The names of groups and organizations, as well as other nouns referring, albeit indirectly, to associations of people are interpreted as a participant with the feature ‘human’: На всяка епоха (X) е присъщо да надценява своите технически възможности. ‘Each age (X) inherently overestimates its technical capabilities’. In sentences with agentless passive, X is an implicit participant (a person, a community or other type of an agent, usually interpreted as generic): Да се подценява врагът, е, разбира се, лекомислено, но да се надценява, е пагубно. ‘To underestimate the enemy is, of course, frivolous, but to overestimate him, is detrimental’.

Y, based on our interpretation (i) of the verbs подценявам и надценявам, is the entity (human or non-human) about which X has an evaluative opinion. Although Y can be a member of different ontological classes (concrete or abstract, human or non-human), the interpretation of Y always presupposes a trait or a group of traits, the manifestation and/or significance of which is evaluated. The examples below illustrate the possible content of Y:

1) abilities, skills, capabilities of a person – specified or not: Надценяваш интелигентността (Y) на това ченге ‘You overestimate the intelligence (Y) of this cop’; Не подценявам качествата (Y) ви ‘I do not underestimate your qualities (Y)’;

2) merits and achievements of a person (Естествено, не подценявам победите (Y) ви, но знам, че има и нещо повече ‘Of course, I do not underestimate your wins (Y) but I know that there is something more), results of his/her intellectual activity, such as names of information products (reports, books), names of branches of science and scientific disciplines: Не мислете, че подценявам нашия доклад (Y) ‘Do not think that I underestimate our report (Y)’; В никакъв случай не подценявам модерната наука и нейната методология (Y) ‘By no means do I underestimate modern science and its methodology (Y)’.

3) manifestation, quality or degree of feelings and attitudes: Защо – по дяволите! – всеки надценява любовта (Y), която внушава някому ‘Why – the hell! – everybody overestimates the love (Y) they evoke in other people’;

4) the significance of the situation or its consequences: Но аз не подценявам заплахата (Y), надвиснала над мен и отец Йойона ‘No, I do not underestimate the threat (Y) looming over me and father Yoyona’; Не мисли, че подценявам опасността (Y), на която постоянно се излагаш. ‘Do not think that I underestimate the danger (Y) you are constantly exposed to.’

In the examples above, the semantic structure of Y include reference both to the entity (possessed) that is evaluated and to its possessor (победите ви, нашия доклад etc.).

If the name of the object or the entity (personal or material) is Y, some knowledge about the context or the background of the traits by which the evaluation is made is always assumed: Много надценяваш този младеж (Y) ‘You overestimate this young person (Y) a lot’; Хората са склонни да подценяват пчелите (Y) ‘People tend to underestimate bees (Y)’; Може би надценяваш своите оръжия (Y) и подценяваш моите (Y) ‘Maybe you overestimate your weapons (Y) and underestimate mine (Y)’. In our sample data, the reference to the object without indicating the trait(s), makes not less than 48% of all uses of these verbs in BulNC.

It is important to mention here that each of the verbs may show a preference for co-occurrence with entities of certain ontological classes. In addition, these verbs, being antonymous, show different semantic effects when interacting with negative elements in the context. All these patterns require a separate and more detailed analysis. In the present article, which mainly focuses on their overall characterisation as interpretive predicates, we only observe that the traits by which the entity is evaluated are usually positive. Negative ones are much less common and usually satisfy the valence of the verb подценявам referring to Y, which results in a periphrastic expression asserting the high degree of manifestation of the trait: Но както толкова често досега, подценявам суетата ѝ. Тя така копнее да чуе, че <…> те всички са нейни и ѝ принадлежат, всички – влюбени в нея, <…> че е готова да повярва почти на всичко – дори на тази преструвка ‘But, as so often before, I have underestimated her vanity. She longs to hear that <…> they are hers, that they all belong to her, that all are in love with her, <…> that she is ready to believe almost anything – even this pretense’.

In addition to X and Y – the participants in the situation – the semantic structure of the verbs подценявам and надценявам involves the speaker, without the necessary overt syntactic expression. Nevertheless, it may be included in the structure of the proposition if he/she is co-referential with X and Y (a case to be discussed in section 3.).

3. Co-referentiality of participants and illocutionary constraints

Usually, the speaker makes a statement in regard to the X's evaluation of the object/ entity Y, for example: Ти (Х) надценяваш своя противник (Y) ‘You (X) overestimate your opponent (Y)’. X and Y can be co-referential: Той (Х) cе (Y) надценява ‘He (X) overestimates himself (Y)’ or partially co-referential when Y is a part of X: Ти (Х) надценяваш своите сили (Y) ‘You (X) overestimate your strengths (Y)’.

In some situations, the speaker may act as X or Y: Не мислете, че p(roХ) подценявам вашия доклад ‘Do not think that I (X) underestimate your report’; Не ме (Y) надценявай. ‘Do not overestimate me (Y)’. When the object of evaluation is the speaker himself/herself, sentences with the two verbs are perceived in the opposite way: the speaker considers it unfair when being evaluated with подценявам, but very positively (albeit modestly) accepts his/her evaluation when надценявам is used, compare: Ти ме подценяваш – сърдито отвърна Санфорд ‘You underestimate me, Sanford replied angrily’; and Надценяваш ме, братко – поклати глава Човекът без сянка. — И ти си се поддал на мълвата, която ме украси с какви ли не достойнства ‘You overestimate me, bro, said the Shadowless Man shaking his head. And you succumbed to the rumor that adorned me with all sorts of virtues.’ Only rarely, when a negative trait or feature is introduced, the evaluation of the speaker as Y in the context of the verb надценявам is negative: Ти малко ме надценяваш като страхливец ‘You overestimate me a little like a coward.’

The most interesting situation is when all participants are co-referential, i.e., when the speaker, X and Y refer to the same person, and Y is expressed by a reflexive pronoun, co-referential to the subject of evaluation and the speaker (1pSg) with the pattern Надценявам се / Подценявам се ‘I overestimate (mysefl) / underestimate (myself)’.

When the main participants and the speaker have the same referent, the interpretive verb strongly discredits the speaker and, in general, may be analysed as sign of illocutionary suicide (?Злепоставям себе си ‘?I discredit myself’; ?Будалкам се ‘ ?I make a fool of myself.’). However, there are no overt restrictions on the use of the verbs we observe in these contexts.

First, in these contexts if the verb подценявам is in 1pSg, it entails a predication indicating a positive self-perception of the speaker (see also above), thus, there is no illocutionary inconsistency here: Аз се подценявам ‘I underestimate myself.’ Second, the contexts we have analysed with the verb надценявам in samples from BulNC show that most examples are associated with refutation, when the speaker either denies his/her errors in self-evaluation (Не се надценявам ‘I do not overestimate myself’) or analyses his/her erroneous assessment. In the latter, the most regular syntactic position is that of a complement clause: Понякога си мисля, че се надценявам, че зад фактите и вероятностите ми се привиждат призраци ‘Sometimes, I think I overestimate myself and I see ghosts behind the facts and probabilities’2).

Only a few examples in our sample demonstrate unconventional pragmatic patterns in the context of self-recognition: Знаете ли, днес се надценявам ужасно. ‘You know, I’ve awfully overestimated myself today’.

4. On the translation of подценявам and надценявам into Russian

The Russian verbs недооценивать and переоцениват are usually found as translation equivalents of the two Bulgarian verbs. However, as for the Russian verb недооценивать, where the prefix already contains negation, it cannot combine with the negative particle as easily as does it counterpart in Bulgarian: the translation of Не, не я подценявайте, тя чете много – рус. ?Нет, не недооценивайте ее, она много читает is not quite acceptable in Russian due to the superposition of negative markers. Indeed, in the core part of the Russian National Corpus (RNC), the verb переоценивать is found in 72 examples with a preposed negative particle, while недооценивать is only found in 6 examples (while the latter occurs 50 % more frequently in the RNC than переоценивать).

The translation into Russian of the predicate подценявам with the negative particle poses a serious problem, since negative contexts, as already mentioned, account for a large proportion of the predicate’s usage. One of the solutions is to use synonyms, such as относиться пренебрежительно or преуменьшать заслуги. The examples below taken from the parallel corpus within the RNC show this translation technique:

– Не, не я подценявайте, тя чете много. – Не относитесь к ней пренебрежительно, она много читает (P. Vezhinov, translated by M. Tarasova).

– О нет, нет, Афраний! Не преуменьшайте своих заслуг! – О, не, не, Афраний! Не подценявайте толкова заслугите си (M. Bulgakov, translated by L. Minkova).

The second possible solution is to increase the distance between the negative particle and the verb underestimate, for example by using modal verbs or through other transformations: Но нека не подценяваме себе си. — Но не стоит себя недооценивать / Давайте не будем себя недооценивать.

If the predicate is in the negative interrogative form, a transformation into a positive interrogative sentence may be a solution, thus avoiding the negative particle in the Russian translation: Не подценявате ли шедьовъра на народното изкуство? – Может быть, вы недооцениваете этот шедевр народного искусства?

The verbs that we have analysed, positioned at the intersection of interpretive predicates and predicates of persistent mental state, are endowed with a complex semantic structure. The article discusses some general issues with respect to their semantics, referentiality and grammar. A multi-aspect analysis of the situations in which the verbs подценявам and надценявам function, and a comparison with verbs of similar semantic structure such as омаловажавам ‘belittle’, преувеличавам (нещо) ‘exaggerate (sth.)’, etc. will reveal some commonalities and differences among the subclass of verbs of ‘misvaluation’.

Acknowledgments. The reported study was funded by RFBR and BNSF, project number 20-512-18005.

NOTES

1. The illustrative sample is extracted from the Bulgarian National Corpus (BulNC), 450 examples. In section 4, we have used examples from the Russian National Corpus (RNC), incl. the Bulgarian-Russian parallel subcorpus which is part of the RNC.

2. Any context which involves a mental operation of the (speaker’s) own assessment, would remove the illocutionary prohibition on the first-person form for the most verbs with an interpretive semantic component: Предполагам, че ви обиждам / че ви тормозя / че излагам всички. ‘I guess I'm insulting you / harassing you / exposing everyone.’

REFERENCES

Apresyan, Yu. D., 2004. Interpretatsionnye glagoly: semanticheskaya struktura i svoystva. Russkiy yazyk v nauchnom osveshchenii, (1), 5 – 22 [in Russian].

Georgiev, B., 1998. Rechevite aktove kato predmet na leksikografsko opisanie. Bulgarski Ezik i Literatura-Bulgarian Language and Literature, 39(5 – 6), 3 – 9 [in Bulgarian].

Ivanova, E. Yu., 2012. Semanticheskaya klassifikatsiya predikatov v aspekte teorii i praktiki perevoda (russko-bolgarskie paralleli). Rusistika: yazyk, kultura, perevod: Sbornik dokladov yubileynoy mezhdunarodnoy nauchnoy konferentsii (Sofiya, 23 – 25 noyabrya 2011 g.). Sofia: Iztok-Zapad, 301 – 307 [in Russian].

Kustova, G. I., 2004. Tipy proizvodnykh znacheniy i mekhanizmy yazykovogo rasshireniya. Moskva: Yazyki slavyanskoy kultury [in Russian].

Paducheva, E. V., 1996. Semanticheskie issledovaniya: semantika vremeni i vida v russkom yazyke. Semantika narrativa. Moskva: Yazyki slavyanskoy kultury [in Russian].

Schmid, J., et al., 2017. Measuring Implicit Causality: The Linguistic Category Model. Available from: https://osf.io/kbq3h/download

Semin, G. R., Fiedler, K., 1988. The cognitive functions of linguistic categories in describing persons: Social cognition and language. Journal of personality and Social Psychology. 54(4), 558 – 568.

Stalyanova, N., 2021. Obizhdam te (se) – parametri na obidata i verbalnata agresiya v uchilishte. Bulgarski Ezik i Literatura-Bulgarian Language and Literature, 63(3), 270 – 285 [in Bulgarian].

Zaliznyak, Anna A., 2006. Mnogoznachnost’ v yazyke i sposoby ee predstavleniya. Moskva: Yazyki slavyanskoy kultury [in Russian].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.