Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2023-6-5IP

2023/6, стр. 642 - 647

БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Инна Пелева
OrcID: 0000-0002-4190-6015
E-mail: peleva@uni-plovdiv.bg
Plovdiv University “Paisii Hilendarski”
Plovdiv Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

Новата книга на Николай Аретов „Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век“ разглежда кръг от проблеми, важен за разбирането на всяка етнокултура (Aretov 2023). Изследването представя визиите относно брака между свой и чужд (и изобщо относно мъжко-женските отношения, обвързващи представители на различни – по един или друг критерий – общности), които визии са масово споделяни у нас през Възраждането, а и отвъд пределите на епохата.

Трудът показва феномена, върху който се фокусира, в неговата многоизмерност. От една страна, всяка религия дефинира изискуемото, допустимото и неприемливото при свързването на двама в семейство. От друга страна, традиционната култура осъществява свои прочити на верския канон, чертаещ границите, които не бива да се прекрачват с женитба. От трета страна, чрез законодателството си всяка държава се стреми да менажира брака като ключов институт на социалността. Разбира се, тези нормативистики (на религията, на държавно-юридическото, на предмодерното, завещано „от бащи и деди“) интерферират, взаимно се подкрепят или коригират. Освен това върху общностните представи за добър или нереден брак оказват влияние идеологическите доминанти на конкретния период (такава доминанта през нашия XIX век е класическият български национализъм), модернизационни и контрамодернизационни импулси в съответния исторически момент, а и литературни текстове (доколкото художественото слово – просвещенско, сантименталистко, романтическо и пр. – е способно да лансира идеи, да подкрепя или да оспорва конвенции, да оценностява едно или друго поведение).

Анализирайки историческата динамика – всъщност от Средновековието до наши дни – на българските разбирания за правилно и неправилно в брачното партньорство, Аретов посочва опозицията свое – чуждо като базисна при формирането на опорните етнонорми относно организирането на семейния свят. Споменатата опозиция е конститутивна за всяка култура, но в рамките на „Бленувани и плашещи…“ са коментирани конкретизациите ѝ в специфичен регистър на местното битийстване, обмислени са и характерни асиметрии при сработването на „закона“ само свои със свои (невинаги реакциите са еднакви, ако „наша“ се омъжва за „техен“ и ако „тяхна“ се събира с „наш“). Проследени са също промените в семантиките на понятията от опозиционната двойка; тези съдържателни измествания, случващи се с течение на времето, са своеобразни означения на немаловажни процеси в политическата, социалната и културната история на българите.

И тъй, как сънародниците ни възприемат браковете между християни и мюсюлмани или евреи, между православни и католици или протестанти, между българи и гърци или турци, румънци, сърби, хървати, цигани, западноевропейци? Как тук се гледа на предбрачните и на извънбрачните връзки – след като те най-често биват разказвани като връзки с етнически различния? Или пък със „забранения“ според религиозния канон (монах, монахиня, висок църковен сановник). Какво гласи – и какво значи – наративът, широко споделян през Възраждането, за женитбите на българските царе, обвързващи ги с чужденки? В какъв контекст бракът с някой чужд (ако свой най-често е равно на православен българин) е абсолютно неприемлив за общността и се идентифицира със загуба, накърняване, травматично преживяване? Има ли и събитийно-ситуативни конфигурации, в чиито рамки сватбата на някой „наш“ с някого от онези, другите, би могла да се оцени от сънародниците като придобивка, като вид победа? И какви са последиците, когато брачният партньор бива разпознат като чужд не поради етническата и/или верската си принадлежност, а по чисто географски критерий (близко – през девет планини в десета)? Или пък когато сватбата събира богат и беден, или момък/мома от сой и невеста/жених без престижна рода, или люде от селото и от града? Отговаряйки на всички тези въпроси – а и на ред други – „Бленувани и плашещи…“ създава богата картина на българското живеене в немалък отрязък от време, очертава профила на местния масов манталитет, но също така въвежда в кадър възраженията спрямо неговата координатна система, отклоненията от нормативното. Особено стойностен е трудът тъкмо защото обмисля и парадоксите, разминаванията между прокламирания ред и практиката, между индивидуалния избор и предписанията на групата, между всячески утвърждавания принцип на херметизма (етнически и социален) и конкретните житейски констелации, въплъщаващи прекрачването на забраните.

Представяйки историята на местните възгледи относно брака, Н. Аретов използва инструментариумите на различни науки (история и микроистория, етнология, статистика, социология, литературознание), както и постиженията и концепциите – коректно атрибутирани – на ред български и чужди учени. Тезите на изследването са добре защитени и откъм десетилетната работа на автора със забележително количество архивни документи, с внушителното като обем публикувано книжовно наследство (публицистика, художествени произведения, дневници, писма, мемоари, автобиографични писания) на известни и не толкова известни днес фигури от по-далечното и по-близкото ни минало. И още: тукашните събитийни или литературни сюжети, интерпретирани в „Бленувани и плашещи…“, изследователят неведнъж доосмисля, като съпоставя тези наши версии на съответния феномен и „изгледа“ му, конфигурирането му в чужди културни контексти. Тъкмо покрай такива успоредявания в текста се припомнят детайли от фикционалните светове на Шекспир, Пушкин, Лермонтов и Достоевски, Гр. Грийн, М. Дюрас, Х. Лий, Ст. Кинг. Тези екскурси отместват хоризонта на българистичното проучване, сговарят култури и времена. В същата посока – тоест за надмогването на предварително зададени тематично-времеви граници и ограничения (все пак без тях не би могъл да се получи рационален и рационализиращ наратив) – работят и понякога изненадващите посочвания на съвсем днешни проявления на отколешното: книгата ни помага да го разпознаем, макар и „преоблечено“, като присъстващо тук и сега. Иначе казано, трудът постоянно държи будно съзнанието ни за неприключващата актуалност на миналото (парчета от него са здраво враснали в настоящето), а и за мозаечната природа изобщо на човешкото: във всяко „сега“ възприемаме, мислим и остойностяваме, като функционализираме митични структури (първични и/или обработени от националната митология) и наследени афективни матрици, като смесваме до неразчленимост прагматичните съображения на повседневната житейска опитност с фантазменото, реалистичните страхове и забранените желания, потребността да сме правилни, и необходимостта да нарушаваме правилата, рационално обусловени мотиви и подтици, които не се спогаждат с разума.

Книгата показва как този сложен релеф на психичното (индивидуално и колективно) обуславя начините, по които бракът с някакъв чужд бива представян в разноредови български текстове от „дългия XIX век“. Тези изображения, в края на краищата, са и вид свидетелства относно тукашната история на чувствеността (тази история не е и не би могла да бъде абсолютно изолирана в случването си от онова „навън“). „Бленувани и плашещи…“ припомня, тоест и как у нас през разните десетилетия разбират любовта и ролята ѝ в живота на личността, кога и как започват да смятат, че емоциите – и изразяването им – имат дял в отношенията между жената и мъжа (а не само идеите за полезно и редно).

Познавателно приносна е и частта от труда, в която се обглеждат реални биографични казуси от изследваната епоха. Пред това обективно излагане на фактите си даваме сметка, че най-често подменяме (или трием) черти в/от образите на възрожденските десетилетия и дейците им. Обикновено подминаваме без коментар места от интимните житейски сюжети на П. Славейков, Л. Каравелов, Ботев, Вазов, Р. Блъсков – все „местата“, които са извън контурите на нормативното за съвременниците им. (Отклонение от него е и безбрачието на не един и двама от значимите предосвобожденски дейци.) Освен това покрай реконструираните в книгата брачни или любовни истории на споменатите именити мъже върху страниците изплуват и странни женски профили – те нямат общо с представите ни за възрожденската българка съпруга и майка.

С други думи, този дял от изследването напомня, че (първо) нерядко съдим за съдържанията на българския ХIX век – казвайки „Славейков“, „Каравелов“, „Ботев“ – повече откъм личностни светове, подчертано отместени от масовото за така важния ни период. И второ, чрез наративите си всъщност поправяме несводимостта на изключенията към „правилното“, като отказваме да се фокусираме върху определени „звена“ от онези житейски констелации. Бихме разполагали с по-истинен образ на епохата, ако приемахме и артикулирахме фактологиите, според които като модел на съществуване лидерите на общността (и тогава също) са доста отвъд конвенциите, валидизирани в същата тази общност. Да, тези лидери са загрижени и отдадени, не само говорят за и на народа, но в негово име поемат тежки изпитания и дори умират (сега не е моментът да се обсъжда какво представлява идеологическият конструкт „народ“). И заедно с това не са адекватната представителна извадка от етноколектива, който смятат за свой. Обаче пък това не им пречи, възприемайки се като негови водачи и учители, в свои текстове да прокламират и идеализират точно този начин на живеене, точно това „народно битуване“, което сами не практикуват.

Е, оставили са ни и страници остро критични спрямо класическите патриархални норми, аранжиращи съществуването на „останалите българи“ във и чрез семейството и рода. А и понякога са изговаряли копнеж по другия, чуждия, който копнеж тук не е прието да бъде огласяван… така откровено (както например във Вазовата поема „Зихра“ от 1881 г.). Тоест „Бленувани и плашещи…“ предлага и ракурс, откъм който пак да обмислим отношенията между водачи и маса в местен контекст. Още повече че – напомня изследването – след Освобождението укрепва тенденцията лидерстващи в някаква област сънародници да организират интимния си свят не „по правилата“ – след немалкото възрожденци, женени за чужденки, съпруги „отдалече“ си избират Ив. Шишманов, Ал. Малинов, К. Станишев, Д. Ризов, К. Христов.

Като става дума за житейски казуси, които посвоему коментират нормите, подреждащи интимния свят на сънародника от XIX в., нека отбележа, че свои реплики в реконструкцията добавят и брачните истории на Н. Сапунов, Хр. Стамболски, Т. Бурмов (вероятно предбрачният договор между него и съпругата му е първият подобен документ, ангажиращ българин), а и отношенията между хърватката Кл. Цветишич, просветен деец в Княжеството, и К. Иречек.

От този регистър специално внимание заслужават представените в „Бленувани и плашещи…“ любовни житейски сюжети на Хр. Стамболски и г-ца Парло (тя е от гръцко семейство, Стамболски пресъздава в дневника си развитието на връзката; в този случай вече има чувства, предхождащи брака) и на Св. Миларов и хърватката Л. Льошнер. Писмата на Миларов (противоречива личност) до любимата чужденка изразително демонстрират обвързаността между стила на чувстването и културно-литературния контекст, „библиотеката“, специфичната образованост. В тези писма (изследователят е работил със запазените в архив чернови – спонтанността на изразяваното не е била основна цел на влюбения, напротив) говорят прочетените книги, европейската цивилизационна норма, предопределяща съдържанията и изгледа на емоциите на модерния (тогавашен) човек: в тези епистоларни страници се споменават Пол и Виржини (от повествованието на Б. дьо Сен-Пиер), става дума също за Вертер, цитират се стихове на А. Шение. Писмата на Миларов до Луиза – писма като от роман, като на романов герой – в края на краищата, също са знак за формирането на българска интелигенция, скулптираща вътрешния си свят по образците на западни текстове, обитаваща, от известна гледна точка, един „посториенталски“ свят.

За историята на българските възгледи относно брака с чуждия – или изобщо относно чуждото и обвързването с него – са любопитни свидетелства и няколкото реални случая, представени в последната част от „Бленувани и плашещи…“. Изложението пресъздава „Шуменското приключение“ (1875 г.), припомня и „Солунските вълнения“ от 1876 и 1891 г., също „Русенската кървава сватба“ (1910 г.). Всяко от тези събития в своята си година вдига много шум и извиква обилие от журналистически материали – те пресъздават групови и индивидуални реакции, които за пореден път доказват, че прекрачването на линията между свое и чуждо съвсем невинаги и съвсем не „по подразбиране“ си е работа на прекрачващия или пък на най-близките му; подобен избор може да мобилизира общностна енергия, която да претвори в агресивно действие нетолерантността и предразсъдъците. С тази своя част изследването допълнително уплътнява посланията си – понеже, както и при анализа на реални биографични констелации, надскача заниманието с текстове (художествени, публицистични и пр.) и влиза в плътен досег с фактичната истина за начина, по който обвързването между люде с различна принадлежност, загърбването на общоприетото от страна на индивида продуцират емоции и събития (и то какви) в широкия контекст на колективното съществуване.

В края на книгата са поместени „Благодарности“ към колеги литературоведи, участвали в предварителното обсъждане на дял от текста, както и една обемна, прецизна и разнопосочна библиография (тя посочва още веднъж документите из проучваната епоха, функционализирани в опуса, и сумира големия брой публикации и академични автори, на които Аретов се е позовавал в работата си). Двата току-що споменати сегмента от „Бленувани и плашещи…“ посвоему легитимират едно истински продуктивно разбиране за труда на изследователя. Според това разбиране правенето на наука, освен специализирана компетентност, системен индивидуален труд и вид талант („Бленувани и плашещи…“ е тяхно въплъщение) непременно предполага живот със, сред другите от колегията, пишещи сега или писали някога, на български или на друг език. Именно постоянната готовност за разговор – т.е. писането като взаимообвързване на почерци и текстове – обуславя съществуването ни като съсловие.

Освен заради собствено изследователския си принос „Бленувани и плашещи…“ е ценна книга и заради това свое измерение – заради жестовете, с които илюстрира образцовото в поведението на учения.

ЛИТЕРАТУРА

АРЕТОВ, Н., 2023. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. София: Кралица Маб. ISBN 978-954-533-208-1.

REFERENCES

ARETOV, N., 2023. Desired and Daunting: Foreign Women and Men in Bulgarian Letters of the Long Nineteenth Century. Sofia: Kralitsa Mab. ISBN 978-954-533-208-1.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.