Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2024-6s-9S

2024/6s, стр. 96 - 107

CHATGPT И ВЛИЯНИЕТО МУ ВЪРХУ УМЕНИЕТО ЗА ЧЕТЕНЕ

Резюме: В статията се коментират възможните ефекти върху развитието на уменията за четене на учениците при използване на ChatGPT. Изследват се основни характеристики на четенето посредством ChatGPT и се сравняват с четенето от хартия и това в електронна среда. Съпоставят се възможностите и недостатъците на трите типа четене за формиране на когнитивните и метакогнитивните умения за четене, както и като цяло, за развиване на когнитивните умения на учениците. Наличието на ChatGPT – голям езиков модел на ИИ, способен да генерира текстове на естествения език, засяга най-вече езиковото обучение и изграждането на основни умения и компетентности, базирани на езика – комуникативна, гражданска, социална, включително умението за учене и изразяване чрез творчество. Може да се предположи негативното му влияние върху мотивацията за четене, учене, критическо мислене, върху аспекти в психическото и моралното развитие на учениците. В методически план наличието на толкова мощни инструменти на ИИ, способен да реши веднага почти всяка учебна задача, предполага осмисляне на начините и формите, в които той би бил полезен за образованието, в това число и за езиковото обучение, и начините да се неутрализира отрицателното му въздействие върху развитието на учениците.

Ключови думи: ChatGPT; изкуствен интелект; умение за четене; дълбинно четене; повърхностно четене

https://doi.org/10.53656/bel2024-6s-9S

2024/6s, стр. 96 - 107

CHATGPT И ВЛИЯНИЕТО МУ ВЪРХУ УМЕНИЕТО ЗА ЧЕТЕНЕ

Стойка Чакърова
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
Факултет по славянски филологии

Резюме. В статията се коментират възможните ефекти върху развитието на уменията за четене на учениците при използване на ChatGPT. Изследват се основни характеристики на четенето посредством ChatGPT и се сравняват с четенето от хартия и това в електронна среда. Съпоставят се възможностите и недостатъците на трите типа четене за формиране на когнитивните и метакогнитивните умения за четене, както и като цяло, за развиване на когнитивните умения на учениците. Наличието на ChatGPT – голям езиков модел на ИИ, способен да генерира текстове на естествения език, засяга найвече езиковото обучение и изграждането на основни умения и компетентности, базирани на езика – комуникативна, гражданска, социална, включително умението за учене и изразяване чрез творчество. Може да се предположи негативното му влияние върху мотивацията за четене, учене, критическо мислене, върху аспекти в психическото и моралното развитие на учениците. В методически план наличието на толкова мощни инструменти на ИИ, способен да реши веднага почти всяка учебна задача, предполага осмисляне на начините и формите, в които той би бил полезен за образованието, в това число и за езиковото обучение, и начините да се неутрализира отрицателното му въздействие върху развитието на учениците.

Ключови думи: ChatGPT; изкуствен интелект; умение за четене; дълбинно четене; повърхностно четене

Образователната система не може да заобиколи или пренебрегне настоящата експанзия на изкуствения интелект (ИИ) и настояването му във всички сфери на живота. С него в образованието се появява усещане за непредвидимост, за невъзможност за контрол както върху вариантите и способности на ИИ, така и върху влиянието, което той ще окаже върху личността на ученика, неговите когнитивни, психически, етически, социални, граждански умения и качества. Настоява се, че ИИ е инструмент и трябва да бъде възприеман като такъв от ползвателите му, но ако инструментите, създадени дотук от човека, имат предварително фиксиран потенциал, то възможностите на ИИ остават скрити дори и от създателите му. Появата на нови варианти на ИИ (напр. ChatGPT), способни не само да обработват информация, но и да симулират общуване, емоционални отговори и настроения, още повече нагнетяват полемиката – от мнението, че е заплаха за самото съществуване на човешката цивилизация (Levchev 2024), до това, че е панацея.

ChatGPT представлява голям езиков модел (Large Language Models, LLM), базиран на ИИ, който използва огромен масив от текстови данни, на базата на който може да генерира различни по вид текстове на естествен език. Обучен е да предсказва следваща дума, да се адаптира към различни контексти и стилове на писане, да създава текстове с различни жанрови характеристики – литературни произведения, научни статии, сценарии и т.н. Може да извлича ключови думи и информация, да резюмира съдържание, да опростява и да представя по разбираем начин информацията, да предлага решения на проблеми, да се самоусъвършенства. Работата с ChatGPT имитира диалог и тъй като ИИ използва естествен език, „общуването“ може да наподобява това с реален човек. Той отговаря на конкретни въпроси, води по-дълги разговори и дискусии. При работа с него се забелязва, че в своите отговори подражава на езика и стила, на който му се задават въпросите (например в експериментален разговор с ChatGPT диалогът започна с обръщението „Здравей“, отговорът е „Здравей! Как мога да ти помогна днес?“, в края на разговора, изказах благодарност: „Благодаря!“, отговорът на ChatGPT: „Моля! Радвам се, че мога да помогна. Ако имаш още въпроси или нужда от допълнителна помощ, не се колебай да се свържеш отново. Успех с обучението!“1; а когато при задаването на въпрос не се използва обръщение, отговорите са неутрални).

Погледнато през призмата на образованието, наличието на толкова мощен инструмент (един от много други), боравещ с огромно количество информация, който притежава способност да генерира естествен език, да дава бързо решения на проблеми, дори да имитира емоции, изглежда проблематично, най-вече защото задава допълнителен контекст на дълго задавания въпрос „На какво трябва да учим учениците?“. Разбира се, не могат да бъдат отречени възможности на ChatGPT да подпомага както обучението на учениците, така и работата на учителите, но при всички случаи поставя нови въпроси и нови задачи пред образованието. Възможностите и влиянието му е нужно да бъдат анализирани и осмисляни, защото уменията и компетентностите, които са нужни на учениците, за да се ориентират в света, остават в основата си същите и овладяването им продължава да изисква знание, мислене, учене, реален опит, саморефлексия, макар да има инструменти на ИИ, които да могат бързо и наготово да се справят с почти всяка учебна задача.

Тъй като ChatGPT е езиков модел, той борави с и овладява фундамента на човешката цивилизация – езика, речта, общуването. Човекът разбира света чрез езика, чрез общия разказ, преживяване, символ, минаващ през историите за миналото, през обяснението за настоящето до идеите за бъдещето. В езиково битие изграждаме светогледа, ценностната система, нагласите и мотивите си. Може ли ИИ (конкретно ChatGPT) да се намесят във възприятията ни за света, да ни манипулират, да бъдат инструмент за личностно и социално въздействие? Има ли основание тезата на Владимир Левчев: „Изкуственият интелект притежава вече главния ключ на човешката цивилизация (езика). Затова той може да ни атакува отвътре, да разруши човешката цивилизация отвътре, да я превърне в нечовешка“ (Levchev 2024).

От една страна, говорим за информацията. Това е продуктът, които получаваме от ChatGPT в отговор на нашите въпроси и задачи – те са обобщение на огромен масив от текстови данни, с неясни източници и степен на достоверност. Не са достъпни критериите, по които подбира информацията и дали всъщност в процеса на самообучение и подражание ИИ не следва нашите предпочитания и модели и не затвърждава нашите предразсъдъци и нагласи, като по този начин ни ограничава. Възможно ли е да бъде източник и инструмент на дезинформация или манипулация?

От друга страна, за образованието е важно доколко този инструмент способства или пречи за развитието на мисленето, въображението, личните и социалните умения на ученика. Наличието на ChatGPT засяга най-вече езиковото обучение и изграждането на основни умения и компетентности, базирани на езика – комуникативна, гражданска, социална, включително умението за учене и изразяване чрез творчество. Готовите продукти, които получаваме от него, намаляват необходимостта и потребността като основен мотив за действие, напр. за четене, за общуване, за формиране и аргументиране на собствена позиция и идея, за учене. Отдавна е известна връзката между езика и мисленето – езикът е знак на мисълта, той оформя и подрежда света, изгражда представи, идеи, систематизира и организира сетивния опит (лингвистиката разглежда връзката между език и мислене, психолингвистиката – между мислене и реч, логиката – между формите на мислене и граматическите категории, философията осмисля връзката между език и свят, идеи, дух и т.н.).

Предмет на анализ е влиянието на ChatGPT върху умението на учениците за четене и влиянието му върху умението за мислене. Четенето е сложен процес на декодиране на символи, разбиране на смисъла и контекста на написаното. В процеса на четене се активизират основни когнитивни процеси – анализ, синтез, сравнение, обобщение, абстракция, конкретизация. То има психологически аспекти – подпомага развитието на емпатията, въображението, увереността, удоволствие от четенето и т.н. В социален план, подобрява умението за общуване и взаимодействие, за формиране на собствена житейска и гражданска позиция и критично осмисляне на социалните и обществените феномени.

В книгата си „Развиване на когнитивните и метакогнитивните умения за четене в обучението по български език“ Д. Василева сравнява четенето от хартия с това от екран, т.е. в дигитална среда, и извежда основни разлики, които имат отношение както към вида четене, така и към начина на възприемане на информацията. Четенето от хартиен носител се оказва по-бавно, но и осмислено и задълбочено, то позволява да се изпита удоволствие от четенето, тоест има и емоционални характеристики и активира въображението. Напротив, четенето в електронна среда е по-бързо, повърхностно и на парче. То е свързано с търсене на информация и решаване на проблеми, с междутекстови паралели, хипертекстове, което предполага изчитане на части от текст, т.е. повърхностно възприемане на информация, намеса на „допълнителни ресурси […] шрифт и размер на букви, оцветяване и подчертаване вътре в текста, отчитане на позицията на елементите, групиране на елементите от текста; взаимодействие между текст и изображение“ (Vasileva 2021). Затова четенето от екран е определено като друг тип четене, различен от този на хартия, друг начин на възприемане на текста (текстовете) и обработка на информацията. Изграждането на умения, които са нужни, за да се справят учениците с дигиталния текст, предполага предварително формирани такива от хартиен носител, но и заострено внимание към изграждане на способността за подбор и търсене на информация, извличането и конструирането на смисъл, умение за анализ и синтез, оценка, и особено умението за критическо мислене. При четенето в дигитална среда често се разкъсва (не се отчита) логическата свързаност на текста, не се проследяват причинно-следствените връзки, не се осъзнава ролята на контекста, не се разпознават идеите на автора, не се изгражда критическо отношение към тезите. „Разпокъсаното“ четене затруднява вникването в съдържанието на текста, интерпретацията му, съответно отсъства емоционален отговор от страна на читателя, а това влияе и на нагласата и мотивацията за четене.

Дали използването на ChatGPT не предполага и нов тип четене, различно от четенето от хартия и от това в дигитална среда? Тук не става въпрос нито за удоволствие от четене, нито за търсене на информация. Информацията се подбира, анализира, синтезира и обобщава от ИИ, като до нас достига краен текстов продукт без възможност да се подбира източник, без възможност за вникване и интерпретиране на смисъла в използваните авторски тези, без контекст и възможност да се проследяват логическите връзки в използваните езикови масиви при представяне на „поръчаната“ информация. В образованието това означава, че не се работи върху основни когнитивни и метакогнитивни умения, които се изграждат в процеса на обучение (особено по роден език) и са свързани с нагласата за учене, умението за разбиране, интерпретиране и оценка на текст, за мислене и въображение.

Д. Василева разглежда когнитивните и метакогнитивните нива на четене, като първите „обхващат умението за откриване на информация в текст, за осмисляне, за обобщение и тълкуване, за интерпретация. Метакогнитивните процеси са вече модели, ориентирани към собственото мислене и към създаване на стратегии за възприемане на текст. Изграждането на когнитивни умения за четене (извличане на информация от текст, тълкуване, критическа рефлексия) са необходимо условие за формиране на метакогнитивните такива“ (Vasileva 2021). Ако се борави с авторов текст (на хартия), може да се проследи цялостната логическа верига на текста, да се препрочитат части от него, да се анализират и поместват във времето на създаване, да се проследяват реторичните стратегии и да се разбере и анализира непосредствено идеята на автора, за да се изгради отношение към текста. При този вид четене мисловните процеси се случват до голяма степен естествено и по необходимост. При четенето от екран разполагаме с множество текстове от различни автори и обикновено четенето е с цел търсене на информация, тоест отново се преминава през когнитивните процеси, но по-повърхностно, по ключови думи и откъси от текста, често с визуални образи и препратки. Тук е нужна бърза ориентация в текстовете, систематизиране на информацията от различни източници, чувствителност към достоверността на източника и т.н. Основната задача на езиковия ИИ е да извлича информация, да я анализира, да систематизира, да резюмира и да я представи в обобщен вид. Тоест той извършва основните когнитивни операции при четене вместо нас, това, което е в ръцете на ученика (потребителя), е как да формулира и зададе въпроса, т.е. „поръчката“. Текстовете, произведени от ChatGPT, могат да се нарекат безавторови, те не представят нови идеи, а систематизират наличните, до които ИИ има достъп. Генерираните от ChatGPT текстове имат може би различна специфика – от тях може да се извлича информация, но проблематично е доколко те подлежат на интерпретиране, т.е. доколко има вложен смисъл и може да се открива вторичен, подсказан пласт на смисъла, проследим в логиката на текста. Липсва (или би трябвало да няма) авторова позиция, която да предизвика реакция у четящия. Това, че не могат да се проследят използваните източници, тяхната достоверност, критериите за подбор на информацията, проблематизира критическата рефлексия, а тя е абсолютно необходима предвид грешките и „халюцинациите“ на ChatGPT. Това може да е източник на заблуди, манипулации, фикции, особено ако ИИ се възприема като „авторитет“ от ползвателя. Друга отличителна характеристика при боравене с езиков ИИ (като ChatGPT) е формата на работа – „chat“, т.е. диалог, в който ИИ мимикрира като субект, имитира поведение, в това число и езиково, предвижда, настройва се спрямо предпочитанията и нагласите на „събеседника“.

Тревожи ни възможността постепенно да отпадане основният източник на мотивация за четене – потребността – необходимостта да се извършат горепосочените когнитивни операции, за да се реши задача, а от там и нуждата от уменията за създаване на собствено разбиране, позиция, собствена идея, собствено решение. Изграждането на тези умения изисква време, воля, внимание, съсредоточаване върху текста/ове, анализ, оценка. След като имаме леснодостъпен инструмент, който може да извърши когнитивните процесите вместо нас, веднага и може би по-добре от нас, то пространството, в което да се развиват по необходимост процесите на мислене, четене, познание, се стеснява. Нуждата от работа върху когнитивните и комуникативните умения на учениците обаче не става по-малка, а напротив – нараства, защото понятията, които изграждаме в нашето собствено мислене, са полето, върху което ще се разгръща смисълът при четенето, ориентирането в смисъла на опита ни, в логиката на събитията и в истинността на схващанията ни. Затова четенето и работата върху традиционния текст (на хартиен носител) са необходими за учениците. Важни са методическите задачи, свързани с дълбочинното четене, защото те активират сложна мрежа от връзки между информацията, нашите знания, асоциациите, което дава възможност да се разпознаят подтекстът, символиката, емоционалните нагласи. Уменията за осмисляне на текст – извличане на информация, анализ, обобщение, интерпретация, проследяване и извличане на смисъл и т.н., са основа, материал за развиване на метакогнитивните умения (синтез, оценка, планиране на възможни подходи, идентифициране на проблем, предлагане на решения, проверка, отнасяне на текста към личния опит, обобщение, заключение (Vasileva 2021), т.е. уменията да се управлява и коригира собственото четене, да се самонаблюдава. При по-сложни учебни задачи, при проекти може да се дава възможност учениците да използват и ChatGPT, но в отделни елементи от работата, като се изгражда скептичен, критичен подход у учениците спрямо отговорите, които ИИ дава и като се държи на авторството (на ученика) на личните идеи, решения, заключения. Добре е в методически план съвместно да се планира процесът на работа върху текст/ове и проблеми, да се подпомага процесът на осмисляне на собственото четене, да се формират читателски навици. Равнището на развитие на метакогнитивните умения за четене у учениците предопределя способността им за разбиране на текста, за изграждане на адекватно мнение и отношение към него, за формиране на потребност да се наблюдават причинно-следствените връзки, да се търсят аргументи, т.е. да се развива и критическото мислене. Инструмент като ChatGPT може да направи учениците „мързеливи“ в процесите на четене, мислене, на вземане на решения и творчество.

Ако се приложи популярната йерархия на Б. Блум (Bloom 1984), свързана с развиването на когнитивните умения на учениците, и съответно системата на познавателните цели на обучението, се забелязва, че при използване на ChatGPT се съкращава, отпада необходимостта да се извършват важни когнитивни процеси, които иначе се активират при четене от хартиен, а и от дигитален източник. На първото и най-ниско равнище в йерархията са знанията. Те са основа за следващото равнище, свързано със запомняне. Човек вижда в света това, което знае, т.е. това, че информацията е налична във всеки дигитален носител около нас, не снема необходимостта от научаване на понятия, закономерности, отношения, защото това са градивните елементи на възприятието и мисленето. При четенето от хартия познаването на понятията, закономерностите, структурата е необходимо условие за разбирането на текста, което предполага нагласа да се помни и учи. При електронните текстове значението на непознатите понятия може да се проверява веднага в хиперлинкове към множество текстове, които го използват. При ChatGPT е достатъчно да зададем въпрос и можем да получим толкова опростен или сложен отговор, колкото пожелаем. Може да се предположи, че последните два типа четене в малка степен стимулират нагласа за овладяване на знания и нови понятия, а те са нужни на мисълта за изграждане на съждения и умозаключения (които да са истинни). На равнището на разбирането (т.е. осмисляне на знанието) ученикът е нужно да сравнява, оценява и обобщава информацията, да предвижда последствия. Може да се каже, че при четенето от хартия този процес е по-бавен, но по-задълбочен, тъй като се възприема цялостен текст с причинно-следствени връзки и контекст, тези мисловни операции се извършват в голяма степен по необходимост. При електронните текстове имаме бърз достъп до много източници (които предлага конкретната интернет търсачка). Това предполага бързо ориентиране в части от различни електронни текстове, вероятно по-повърхностно, но необходимо да се извършват поне част от посочените по-горе познавателни дейности. При ChatGPT в същността си дейностите се извършват от ИИ, ученикът няма какво да сравнява, обобщението на информацията е вече направено, остава възможността да оцени предложения от ИИ текст, което изисква достатъчно високо ниво на познание и критично мислене, т.е. развитие на метакогнитивните равнища на четене.

Следващото равнище предполага умението знанието да се прилага в нови области и ситуации (прилагане на принципи, методи и процедури в нови ситуации). И тук ИИ може да даде готови решения, достатъчно е ученикът да даде добра инструкция на ChatGPT. Умението за анализ предполага по-високо равнище на разбиране на съдържанието и структурата на изучаваното, в това число и текст. Изграждат се умение за разделянето на даденото явление (текст) на части, изследване на структурата му, откриването на каузални връзки, на закономерности и извеждането на заключения и изводи. За да се постигне това, е нужно дълбинно четене, връщане към части от текста, насочване на вниманието към логическата структура, съобразяване с контекста – тези процеси са характерни за четенето от хартия, когато се възприема цялостен текст, те могат да се прилагат и при четенето в електронна среда, доколкото се четат и сравняват различни текстове, за да се анализира дадено явление. При ChatGPT трябва да направим заключенията и изводите от готов текст, произведен от ИИ, без ние самите да сме направили анализ на явлението, тоест в най-добрия случай анализираме текста на ИИ.

На равнището на синтеза се очаква ученикът да разбере дадено явление в неговата цялост. Нужно е да проявява творческо мислене, да развива собствени идеи, да създава план на дейности по проект или план за решаване на проблем. Умението за синтез предполага самостоятелно осмисляне и полагане на явлението в собствената светогледна рамка. Способността за творчество, за развиване на оригинални идеи и решения предполага усилие и нагласа за задълбочено мислене. ChatGPT може да даде готово решение, да създаде план или продукт изключително бързо, но той няма да е творчески, нито самостоятелен. Ще имат ли мотивация учениците да влагат време, труд и усилия при наличието на инструмент, който ще изпълни задачата веднага?

Най-високото равнище на когнитивни умения – това на оценка, се свързва със способност да се правят ценностни оценки на твърдения, на литературни произведения, на продукти или поведение. Учениците могат да се ръководят от собствени критерии, да правят извод, да оспорват или доказват мнения, да се самокоригират. Важно умение, чието развитие зависи от равнището на формиране на предходните когнитивни умения. Необходимо е и при четене на хартия, и в онлайн среда, и посредством ChatGPT. Особено относно последните две разновидности на четенето това умение изгражда защита срещу манипулации и дезинформация, изисква познания, умения за критично мислене, разграничаване на истина от мнение, саморефлексия върху собственото четене и разбиране т.н. При четене от екран проблем са множеството източници на информация и степента на тяхната достоверност, при ИИ – липсата на информация за източници, за механизма на подбор на информацията, нагласата да се схване готовият текст като краен продукт, т.е. без осъзнаване на допуснати неточности и представени неистини.

Сравняването на трите вида четене през призмата на когнитивните умения, които образованието трябва да изгради, показва, че ChatGPT до голяма степен е способен да извършва вместо ученика повечето мисловни операции, а това би повлияло отрицателно на когнитивните му способности, мотивацията за учене, умението за четене и въобще комуникативната, гражданската, социалната компетентност, способността за творчество. В. Лозанов коментира опасенията и наблюденията си като учител във връзка с използването на ChatGPT от учениците: „В уравнението почти излишен се оказва младежът, превърнал се в проста връзка между учителя и истинския създател на текста – ИИ“ (Lozanov 2024). Способностите на ИИ все пак са ограничени, той подхожда статистически към информацията, не може да демонстрира широкия спектър на човешки интелигентности, като емоционална интелигентност, интуиция, човешко творчество, които се преплитат със сложността на социалния опит на човек.

Умението за задълбочено четене има пряка връзка с критическото мислене, с личностното развитие, с разбирането на демократичните принципи. Критическото мислене е нашият инструмент срещу популистките опростявания, дезинформацията, манипулацията. Умението да се четат дълги текстове, упражнява вниманието и концентрацията, разширява речниковия запас и концептуалните способности, подпомага развиването на задълбоченото четене. Така се развиват метакогнитивните и когнитивните нива на мислене, развиват се търпение, емпатия, въображение, по-цялостно разбиране на процесите в света. Четенето от дигитални устройства, а сега и с ИИ и ChatGPT започва да формират порочен кръг, в който често влизат младите хора, които все повече четат повърхностно и на парче – липса на време, мързел, липса на внимание, нетърпение, наличието на по-бързи и атрактивни начини да се достигне до информация и да се реши проблем, води до намален интерес към четенето, липса на удоволствие от процеса на четене, а от там все по-малко се чете, все по-трудно се разбира прочетеното и съответно то става по-повърхностно, побезкритично, по-малко нужно.

В „Манифест за четенето от Любляна“ (2023 г.), представен на Панаира на книгата във Франкфурт и подписан от редица учени, писатели и издатели, се констатира, че „докато дигиталните технологии предлагат голям потенциал за нови форми на четене, последните емпирични изследвания показват, че цифровата среда има отрицателно въздействие върху четенето, по-специално продължителното четене и четенето с разбиране. Също така не е ясно дали преходът към цифрови медии действително изпълнява обещанието си да подобри резултатите от обучението“ (Giner 2024).

Повърхностното четене става навик, все по-често съвременният читател се задоволява със заглавието, отделни части или елементи на текста без цялостност, без контекст, а това провокира инстинктивни реакция към текста, а не осмисляне и рефлексия – т.е. отваря се канал за манипулация, за опростено мислене. Изкуственият интелект е насочен към ефективност и затова „сложността на четенето се разглежда като проблем, който трябва да бъде решен чрез опростяване, а не като огледало на човешката сложност...“. Това означава, че той може да ни представи резюме на текст, да ни систематизира идеи от множество текстове, дори да си поговори с нас и да ни даде решение на наш житейски въпрос, но не е способен все още да отчете нюансите в текста, иронията, допълнителните смислови пластове, символиката и т.н. Това може да доведе до изкривено разбиране на текстове и теми, особено ако учениците не са обучени да разпознават предразсъдъци и манипулации. Затова обучението, особено по български език и литература, е добре да постави в центъра си развиване на умението за задълбочено и самостоятелно четене, извличане на идеи и смисъл от цялостни текстове и умение да се формулира собствено мнение, да се аргументира.

ChatGPT и въобще изкуственият интелект не е непременно добро или лошо явление за образованието, но не е и неутрален инструмент, който да очакваме да го преобрази. Вероятно е неизбежно ChatGPT да станат част от обучението, но преди това е добре да си даваме сметка, че ИИ крие съществени рискове, свързани с когнитивното, психологическото, социалното, моралното развитие на младия човек. Например относно „системите за генериране на езици, трябва да останем наясно с рисковете, свързани с проектирането на системи с изкуствен интелект по начини, които карат потребителите да вярват, че се сблъскват с реален, независим интелект в дадена програма“ (Selwyn 2022), или тезата, че ИИ всъщност задълбочава неравенствата включително и в училище, той „е инструмент, който изостря неравенствата и несправедливостите и вреди на най-маргинализираните…“ (Selwyn 2022). Други възможни ефекти върху личността на ученика могат да са: автоматично, безкритично приемане на информацията, слабо разбиране и усвояване на концепции и идеи, слаби умения за самостоятелно решаване на проблеми, проблеми с паметта и концентрацията, социална изолация, „предаване на невярна или неточна информация; дефицит при развиването на метакогнитивни умения и податливост на учениците към „леност“ или небрежност към информацията поради неразвити умения за самостоятелно и саморегулирано учене; пренебрегване на времето за самоподготовка поради наличието на по-бързи инструменти за справяне; създаване на фалшиво усещане за решаване на проблем; готовност на образователните системи да се поддадат безкритично на опитите за подмяна на похватите и средствата за обучение без методическа подготовка и планиране; заличаване на хуманния подход в образованието при неправилна или некомпетентна употреба“ (Vasileva 2024). Разпознаването и управлението на тези психологически и когнитивни проблеми в обучението са ключови за осигуряване на положителен и балансиран опит за учениците.

Благодарности и финансиране

Това изследване е подкрепено от Министерство на образованието и науката по Националната програма „Млади учени и постдокторанти 2“.

Acknowledgments and Funding

This research was supported by the Ministry of Education and Science under the National Program “Young scientists and postdoctoral fellows 2”.

БЕЛЕЖКИ

1. Извлечено от експериментален разговор с ChatGPT.

ЛИТЕРАТУРА

ВАСИЛЕВА, Д., 2021. Развиване на когнитивните и метакогнитивните умения за четене в обучението по български език. София: Авлига.

ВАСИЛЕВА, Д., 2024. Възприемане и оценка на текст – реално интервю и интервю с изкуствен интелект. Чуждоезиково обучение, Т. 55, № 3. https://doi.org/10.53656/for2024-03-03.

ЛЕВЧЕВ, В., 2024. ChatGPT и Бог. Култура, № 1.

ЛОЗАНОВ, В., 2024. Защо ChatGPT ме безпокои. Култура, № 1.

REFERENCES

VASILEVA, D., 2021. Razvivane na kognitivnite i metakognitivnite umenia za chetene v obuchenieto po balgarski ezik. Sofia: Avliga.

VASILEVA, D., 2024. Vazpriemane i otsenka na tekst – realno intervyu i intervyu s izkustven intelekt. Chuzhdoezikovo obuchenie, T.55, № 3. https://doi.org/10.53656/for2024-03-03.

LEVChEV, V., 2024. ChatGPT i Bog. Kultura, n0. 1, (3004 god. LXVII).

LOZANOV, V., 2024., Zashto ChatGPT me bezpokoi. Kultura, no. 1 (god. LXVII).

BLOOM, B., 1984. The 2 Sigma Problem: The Search for Methods of Group Instruction as Effective as One-to One Tutoring, Educational Researcher, vol. 13, no. 6, p. 4 – 16.

GINER, D., 2024. The future of reading affects the future of our societies. https://www.telefonica.com/en/communication-room/blog/the-futureof-reading-affects-the-future-of-our-societies/ [Viewed 29.09.2024].

SELWYN,N., 2022. The future of AI and education Some cautionary notes, Euro J of Education. https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1111/ ejed.12532 [Viewed 29.09.2024].

CHATGPT AND ITS IMPACT ON READING SKILL

Abstract. This article discusses the potential effects of using ChatGPT on the development of students' reading skills. The main characteristics of reading with ChatGPT are explored and compared to reading on paper and in digital environments. The possibilities and drawbacks of these three types of reading are analyzed in terms of how they shape cognitive and metacognitive reading skills, as well as their overall inuence on students' cognitive abilities. The presence of ChatGPT, a large language model capable of generating natural language texts, has a significant impact on language learning and the development of key language-based skills and competencies, such as communicative, civic, and social skills, including the ability to learn and express oneself creatively. There is reason to suggest its potentially negative inuence on students' motivation for reading, learning, critical thinking, and on aspects of their psychological and moral development. From a methodological perspective, the availability of such powerful AI tools, capable of solving almost any academic task instantly, calls for a rethinking of how and in what ways these tools can be beneficial for education, including language learning, while also neutralizing their negative impact on students' development.

Keywords: ChatGPT; artificial intelligence; reading skills; deep reading; superficial reading

Dr. Stoyka Chakurova
ORCID iD: 0000-0003-3008-6362
Sofia University
15, Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia, Bulgaria
E-mail: s.chakarova@abv.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.