Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2024-4-2

2024/4, стр. 373 - 378

АЛЕК ПОПОВ И СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Амелия Личева
OrcID: 0000-0003-4553-7998
E-mail: licheva@yahoo.com
Sofia University
Faculty of Slavic Studies

Резюме: Текстът прави опит да посочи основните приноси на творчеството на Алек Попов както за развитието на съвременната българска литература, така и за интереса, който неговото творчество предизвиква у преводачите на българска литература. Изтъкват се и най-важните характеристики на почерка на Попов – конвертируемост, многопластовост, хумор, сатира, ирония. Специално внимание е отделено на реабилитацията, която той прави на жанра на късия разказ, както и на някои от култовите му романи – „Мисия Лондон“ и двутомника за сестри Палавееви.

Ключови думи: световна литература; конвертируемост; качествено писане; хумор; ирония

Ранната смърт на Алек Попов преобърна фокуса в говоренето за писателя и постави на дневен ред въпроса за мястото му в съвременната българска литература. Безспорно той беше много четен, харесван писател, винаги споменаван, когато трябваше да се откроят знакови имена в съвременната литература, така че няма как да използваме думата недооценен за него. И въпреки това смъртта му остави усещането, че не сме казали достатъчно за Алек, че е трябвало по-активно да говорим за книгите му, и че е видим пропуск фактът, че той така и не получи най-престижната родна награда „Роман на годината“.

Предразсъдъкът, че четенето и харесването на един писател не са достатъчен атестат за качеството на неговите текстове, за щастие, не доминираше по отношение на писането на Алек Попов. Но точно около смъртта му и постовете, които се пуснаха в социалните мрежи, се видя и тази посока на мислене. Според тях четенето и превеждането на един писател били знак, че той е достъпен, лесен, търсено конвертируем. Без да се казва директно, внушаваше се идеята, че едва ли не голям е този писател, когото не превеждат, защото смятат за непреводим. Оставям настрана това клише, макар че отдавна теоретици и критици на превода са показали, че няма непреводими текстове. Но пак те – също така отдавна – са показали и че наглед прости изречения крият дълбочина и подводни камъни, които често пъти се оказват по-сложни за превод от един текст, написан примерно с техниката на „потока на съзнанието“. Да се превежда Алек Попов, със сигурност не е лесно, защото езикът му е многопластов, освен това при него трябва да се превеждат хумор, ирония, което винаги е предизвикателство. Но не за това сега ще говорим.

В своите изследвания на световната литература един от най-важните ѝ изследователи днес – Дейвид Дамрош, твърди, че има две основни стратегии в съвременното писане на световните автори. Едната е през националното да се защитават универсални ценности, другата – да се тушират локалните маркери и да се адресира директно към една глобална публика. Втората тенденция има своите силни предшественици при модернисти от типа на Кафка или Бекет. Така че да се обвиняват писатели за това, че работят с универсални сюжети, че правят истории, в които общочовешките теми и ценности са изведени на преден план, е смешно обвинение на комплексирани писатели, които не могат да спечелят дори родната публика, да не говорим за световната.

А че Алек Попов е добър писател, при това погледнато не само откъм родната ни литература, доказват много от неговите книги. Ще дам само един пример и той ще е с последната. Става дума за издадения през 2023 г. от „Сиела“ сборник с разкази, който носи заглавието „Нови и избрани разкази“. Книгата събира 20 разказа, които великолепно илюстрират всичко, което може да се каже за писането на Алек Попов. Те са изключително разнообразни като теми, майсторски сюжетирани, абсолютно нерегионални, макар да казват много и за България. Но на практика те говорят за съвременния свят изобщо. В тях присъстват политически теми от днешното, но загатнати с вкус, без публицистични елементи. Стъпват на приключенското, авантюрното, фантастичното, философското, историческото. Редуват се по-леки и забавни четива с дълбоко философски, почти притчови текстове („Вятърът на старостта“), като всички те изпълняват онази най-ключова роля на литературата да променя, да тласка към прозрения, към промяна. Мога да го кажа и по-клиширано – тези разкази имат послание и в един свят на изпразненост откъм съдържание мотивират читателя – той знае защо е седнал да чете този сборник. Изобщо, дълбочината в тях е в нивата, в смисъла, а иначе те са „гостоприемни“ за читателя и не спекулират с нещо, което Алек Попов винаги нескрито е отричал – онази езикова еквилибристика, която заменя реалното съдържание. Накратко, в тези разкази има ясен стил и многопластово съдържание, тоест това, което много пъти прави литературата голяма.

Така че идеята за разрив между читателско мнение и критика може и да е важна, когато имаме масови четива, но със сигурност водещите критици изследват точно тези писатели, които, бидейки част от националните си литератури, можем да определим като световни и които имат читатели както в родината си, така и навън. Защото те са тези, които преминават граници, взривяват стереотипи и налагат онези универсални ценности, от които съвременният свят неистово се нуждае.

Да бъде четен и превеждан, това наистина определяше Алек Попов и той беше може би първият български писател след Виктор Пасков, за когото това можеше да се каже още през 90-те. В последното десетилетие от миналия век, с цялото разкрепостяване на езика, с вноса на идеи, с нахлуването на стотици големи имена от класиката и съвремието, българската литература почти нямаше шансове. Тя трябваше да отлюспва от себе си десетки идеологически писатели, беше дискредитирана в очите на родната публика, а много нямаше с какво да се реабилитира. Издателите не я искаха в своите каталози, не им се рискуваше. Нейното място беше главно в периодиката. Вярно, започваха експериментите, появяваха се нови имена, но това не беше достатъчно за връщането на читателите. Към онова време са насочени и манифестните текстове на Александър Кьосев, който, макар и с други доводи, говореше за това, че българската литература я няма, не съществува.

В този контекст един от писателите, които успяха да се наложат, да направят име и да привлекат читатели още тогава, беше тъкмо Алек Попов. През този период се появиха някои от неговите знакови сборници с разкази – „Другата смърт“(1992), „Мръсни сънища“ (1994), „Пътят към Сиракуза“ (1998). С тях писателят се заяви като продължител на традиции, които, от една страна, можем да търсим в писането на Светослав Минков – градското, вкуса към фантастичното, вкуса към страшното, вглеждането в човешкото всекидневие откъм неочакваното, от друга – при Станислав Стратиев – с усета за абсурд, със сатиричния поглед към въпросното всекидневие. Но разбира се, заяви се и като разказвач с талант, със собствен почерк, майстор на смеха и иронията, който умее да вплита актуалното, документалното във фикциите си, и който говореше на читателите тук и сега. Затова и нямаше как и те да не му се отблагодарят с интерес към написаното. Така че на Алек Попов от 90-те дължим както заявката, че българска литература има и ще я има, така и провокирането на читателите, обръщането им лека-полека и към родното. И не на последно място, той беше един от първите автори от периода, който провокира интерес у българистите по света към ставащото в съвременната българска литература. И през тези двояки линии – на читатели и преводачи, обърнали поглед към нея, тя започна да се връща на картата на Европа.

Не на последно място, успехът на разказите на Алек Попов вдъхна увереност и на други писатели, а и на издателите, че този жанр не е за пренебрегване, че той също печели читатели, и това направи разказа един от водещите жанрове в съвременната българска литература. Вярно е, че в последните десетилетия това е и обща тенденция. Завръщането на кратките форми отговаряше на новата скорост на живеене, на нагласите за бърза консумация. Но не можем само с времето да обясним авторитета на жанра у нас. По-скоро става дума за школа, отгледана в традицията на Алек Попов.

Съвременната литература, не българската, литературата по принцип е много раздвоена между това какви светове трябва да представя. Част от големите писатели биха отговорили – трябва да представя моя свят. И те не крият, че пишат за себе си, за своя аз, за своите преживявания, за близките си. Така би могъл да отговори нобелистът Патрик Модиано, така може да отговори Исабел Алиенде, така могат да отговорят писателите емигранти, и още, и още… Други, като Алис Мънро, ще кажат, ако напиша текст за себе си, за своите близки, той ще е в друг раздел на книгата, няма да е при разказите, защото разказите представят чужди истории и това е смисълът на писането. Между тези две крайности, разбира се, стои онова разбиране за литературата, което я мисли като създаваща възможни светове, в които персонажите са нашите фикционални двойници, които ни помагат да разбираме по-добре себе си. Алек Попов със сигурност умееше да провокира възможни светове през писането си, но и със сигурност беше от писателите, които не обичаха да дълбаят в автобиографичното. За него литературата беше „писане с въображение“ и това се оценяваше от читателите. Както самият той неведнъж е казвал: опитвам да търся вдъхновение извън себе си. В конфликти и сблъсъци, които ме изстрелват в една по-глобална емоционална орбита.

Казаното дотук за традициите, които Алек Попов съвместяваше, за почерка му, намери своя израз и в най-известното му произведение – „Мисия Лондон“. Дори и тези, които не са чели писателя, най-малко са гледали филма и знаят името на автора. Така че можем да кажем, че това е книгата, която направи от Алек Попов създател на български бестселър и която и до днес предизвиква интереса на преводачите. Като новото, което донесе този роман, е и мощната употреба на политическото в него, без да избие в журналистика или публицистика, каквито примери преобладаваха в края на 90-те и началото на новия век. В романа има прототипи на политици или известни личности. Най-типичният пример в „Мисия Лондон“ е Деворина Селянова, която е прототип на Антонина Стоянова – жената на бившия президент на България Петър Стоянов. Разпознаваеми са и типажите на българските дипломати, на служителите в посолствата; на чужди политици, но като цяло, романът ги вплита в свой сюжет и по този начин усилва въздействието. Защото той се превръща в сатира, която разобличава порядки, манталитет, принципи, върху които се опира политическият живот. Затова и когато прави изводи, че смяната на правителства води до идването на власт на нови и отново гладни хора, които заменят старите и повтарят поведението им, те звучат мотивирано и авторитетно. В този смисъл, става дума за литература, която освен за забавление може да послужи и за оформянето на определени изводи и която, без пряко да заявява такава претенция, има какво да каже по отношение на социалното.

Да вземем още един пример – ако се опитаме да възстановим контекста и непременно да потърсим прототипи, ще видим, че появяващият се и в този роман министър-председател има за модел Иван Костов. Описан е като суров и властен политик, изплувал от първичния хаос на посткомунизма, който има вид на човек, закусващ „всяка сутрин крехки чиновнически съдби“. И всеки може да прави аналогии, но те не са нужни на сюжета на романа, не са и важни. Голямата цел на „Мисия Лондон“ не е в документалистиката, а в сатирата, при това, нека пак да го кажем, не на отделни личности, а на принципи и порядки. В този смисъл, романът не е прикован нито към определени хора, нито към конкретно време, а колкото и банално да звучи, отстоява своята универсалност. Силата му е в това да покаже как литературата може да се възползва от политиката, а и да я осмее, когато това е необходимо.

Едно от най-провокативните произведения на Алек Попов, вече от второто десетилетие на новия век, е двутомникът за сестри Палавееви – „Сестри Палавееви в бурята на историята“ и „Сестри Палавееви по пътя към новия свят“. Романите се появиха в контекст, в който носталгията по комунизма и партизанското движение не само че не беше отминала, а като че ли се беше и засилила. Затова и за част от публиката тези книги бяха гавра, поругаване на паметта, опошляване на историята. Но всъщност това са романи, от които имахме огромна нужда като общество – защото в тях комунизмът не е просто патетично отречен, той е иронизиран, направен смешен, несъстоятелен. Привържениците му са окарикатурени, амбицията на новата власт е сведена до продажност и лична изгода. Може би, ако точно тези романи започнат да се учат в българското училище, най-после ще сложим край на героизирането на едни актове, от които просто трябва да се срамуваме. С убедеността, че миналото нито трябва да се върне, нито може да се промени, но то трябва да се познава, за да не пречи на развитието на обществото напред.

В брой 35 от 2023 г. на „Литературен вестник“ е поместен един разказ на Алек Попов, който носи заглавието „Най-студеният ден (едно предчувствие)“. Той не е включен в последната книга на писателя, за която стана дума, защото, както обясни самият писател, е твърде различен, не е в стилистиката на очакваното от него. Разказът най-общо е за липсващата граница между света на живите и този на мъртвите, като в него има нещо от онази сингеровска убеденост, че измеренията, времето са само относителни, както относително е състоянието. Мъртвите винаги са тук, казва героят на Алек Попов. И това звучи не просто като проникновение, преминало през съзнанието на който и да е човек и снело разпечатка на мислите, но и като лично завещание.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.