Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/1, стр. 40 - 47

ЕКРАНИЗАЦИЯТА НА ЛИТЕРАТУРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ КАТО ЕФЕКТИВЕН ИНСТРУМЕНТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Резюме:

Ключови думи:

Съществуващите научни и научно-приложни изследвания по проблема за използването на филм в класната стая са твърде разнообразни по обхвата си, макар и не крайно разнообразни в мнението си. Можем да се съгласим с предположението, че филмът следва да се използва като образователно средство в класната стая и че неподходящото използване на филма (т.е. гледането му като награда за учениците, използването му като време за почивка за преподавателя по време на учебния час или използване като нещо, което да поддържа заетостта на заместващ титуляра преподавател) е безотговорно и хвърля отрицателна светлина върху учители, които действително се опитват да го използват като подходящ инструмент в обучението.

Филмът би могъл да създаде визуален контекст за ученици, които не са запознати с понятията и термините, със значението на някои от лексикалните единици, използвани в изучаваната от тях литература в училище, което спомага за по-лесното разбиране и осмисляне на една литературна творба от учениците. Уточняваме, че целта на настоящото изложение не е да отхвърли т.нар. традиционен начин на преподаване в часовете по литература и да предположи използването на екранизации по художествени текстове вместо четенето на литературните произведения, по които са създадени тези екранизации. Нашата идея е, че активното гледане на екранизация би могло да бъде ефективен инструмент, който учителят по литература да използва в своята работа. Проблеми като: трудности при разбирането и осмислянето на текста, анализа и интерпретацията могат да се преодолеят чрез предлагания от нас похват или поне да покрепят ученика в активната му позиция спрямо художествения текст и „неговото“ битие, доколкото самата направа на екранизирана версия е също част от „живота“ на художествения текст извън полето на писания текст. Споменахме активно гледане. Какво имаме предвид под активно и пасивно гледане? В настоящия текст ги използваме със следния смисъл: активно гледане е целенасочено гледане, най-общо казано. За това гледане учителят подготвя своите ученици, запознавайки ги първо с езика, на който говори визуалното изкуство, с техники, с които си служи кинематографистът, за да предаде екранното повествование и реализира на екран своя прочитна литературния текст. Пасивно гледане е нецеленасочено гледане. Учениците не са запознати с кинематографичния език, не им е обяснено и посочено от учителя какво трябва да търсят и открият във филма. Не са им поставени въпроси и задачи, върху които те да мислят и работят, докато трае прожекцията. Не е обяснено защо гледат филмовата адаптация на литературното произведение, което изучават. Филмът според нас е само друг вид учебен инструмент, който се предполага да се използва в сътрудничество с изучаваната литературна творба, а не изключително и не за да замести нейното преподаване по традиционния начин. Гледане на филм-екранизация сучебна цел.

Не разполагаме с текстове на български автори, посветени на използването на филм в обучението по която и да е учебна дисциплина в българското училище. При търсенето ни и проучването на литература по въпроса не открихме такива източници. Ето защо използваме чуждестранната практика и опит в подкрепа на нашето становище. И по-конкретно – опита в това отношение в образователната система на Великобритания и на САЩ. Предлагаме някои от мненията на учители и университетски преподаватели, които ще подкрепят нашата теза, че филмът, по-конкретно филмът-екранизация е подходящ и ефективен инструмент за по-доброто разбиране на литературното произведение вчастност и изобщо средство, което може да намери своето място в обучението по литература в българското училище.

Като отива по-далеч от емоционалните възприятия при досега с екранизирана версия на даден художествен текст, Фидеринджил (2000) изразява несъгласие как някои учители трябва да се чувстват виновни, защото използват филми в своите часове, тъй като това не е традиционният начин на преподаване. Вярват ли, че по този начин те не преподават? Съветва ги да се абстрахират от това погрешно убеждение, като изтъква седем причини за прожектирането на филм в класната стая. Акцентира се върху необходимостта от признаване от страна на учителите, че учениците са визуално грамотни и е важно за преподавателите да използват това. Авторът обяснява, че най-добрите филми (и даже най-лошите) използват литературни техники и са базирани на литературни произведения. Същите тези литературни произведения могат да бъдат преподавани чрез филм.

Фидеринджил (2000) предлага при използването на много филми в класната стая преподавателят да оформи тематична единица, която да обхваща филмите. Тоест тема, на която да ги подчини. Ако един учител иска да разглежда литература, в която има политическа протестна позиция и може би е руски базирана, той или тя биха могли да възложат на учениците да прочетат „Животинска ферма“/„Фермата на животните“ (1945) на Джордж Оруел и тогава да разгледат няколко филма за руската революция като „Ана Каренина“ (1935), „Война и мир“ (1956) и „Д-р Живаго“ (1965). При все това, когато осъществява обучение, базирано на филми, преподавателят трябва да бъде в постоянна готовност да води дискусия и да търси начини за развиване на способност за разбиране на същността, с оглед да се насърчи критическото мислене на учениците. Обучения или обособени курсове като този не работят (не са ефективни), когато преподавателят оставя да говори само телевизорът.

Фейн (2004) в своя статия също защитава включването на популярната култура в класната стая – той установява, както и другите, че включването на популярни текстове от художествената литература, филми и телевизия, ще направи образователния процес по-смислен/съдържателен за учениците. Също така, по-малко вероятно е те да негодуват срещу този метод, защото преподавателят, с оглед на преподаване на понятия, които са важни, използва културата, която им е добре позната. Той подчертава необходимостта да не се набляга на елитаризма в образователната система (разбирай системата на САЩ – бел. авт.), като бъдат интегрирани тези по-популярни примери за текстове в класната стая, като по този начин се повишава образователният опит на онези ученици, които могат да получат едно подходящо/адекватно образование и възможност да свържат „света, в който живеят, с това, което изучават“ (Фейн 2004: 590).

Голдън (2007) осигурява разнообразие от литература, филмови сцени и класни дейности, за да представи литературни, кино и театрални елементи в своите часове по литература. Показва на учениците как да преминат отвъд основните сравнения, когато/докато овладяват умения за анализ, откриване на техники и осъзнаване на промените, които филмовите режисьори избират при превеждането/преместването на литература на екрана. Голдън се занимава също с въпроса за литературата и филмовите адаптации. Той се описва не като филмов преподавател, но като преподавател по литература, който обича филма и тази любов е, която го е окуражила да започне водене на клас по филм и литература, където учениците биха разгледали филмите, които са били адаптирани по популярни текстове. Учителят обяснява, че в този клас той се опитва да убеди учениците да избягват обичайния критицизъм по отношение на адаптациите от рода на „филмите никога не са така добри като книгата“, и да използват опита на интертекстуалността, за да се получи по-добро разбиране на двете средства на изкуството.

Голдън е много задълбочен в своето преподаване. При работата си изследователят поставя акцент не върху употребата на „филмов отзив“ като харесах, намразих, добър, лош, а върху „анализ на филм“, което се отнася повече за направата на филма и по-малко за мнението и пристрастието на гледащите. Това спомага учениците да се отдалечат от реплики като „Не беше като книгата“. Окуражава ги да дискутират промени в екранното произведение като трансформации и ги запитва какъв ефект предизвикват тези промени, вместо защо те са го променили, така че да не получи готови отговори, че е съкратено или че по този начин протича по-добре. Така учениците са подкрепени в опита си да открият пълноценно връзката между литературно произведение и негова екранизация и да бъдат по-отговорни зрители и критици на този екранен художествен продукт.

В статия на Бустед и Озтърк (2004) четем как на две групи колежани в Initial Teacher Education classes са дадени за изучаване писменият текст на „Сайлъс Марнър“ (1861) от Джордж Елиът и филмовата версия на романа. Целта на занятието е колежаните да мислят за своята собствена реакция по отношение на различни видове текст (писмен, визуален) и да разгледат как тези текстове са различно структурирани един от друг. В изучаването им също е предвидено „да се съобразят с потребностите на своите бъдещи ученици като опитни читатели на движещ се образ и като начинаещичитатели на класическа художествена литература“ (Бустед и Озтърк, 2004: 52).

„Сайлъс Марнър“ (1861) е много сложен и дълбок текст според Бустед и Озтърк, така че много от колежаните са били затруднени при четенето. Някои го намерили много муден, докато на други вниманието им било отвлечено от огромния обем от подробности, дадени от Елиът в страниците. По-късно, след гледането на филма, колежаните отбелязват, че много от елементите на романа не са пренесени във филма така добре и някои от героите не са били такива, каквито си ги били представяли. „Тези почувствани/възприети различия повдигнаха важността на използването на контрастни примери на наратив, за да се илюстрират спецификите на всеки от тях. Недостатъците на филма доведоха до по-внимателно изучаване на раздели от текста, които преди са били прескочени, защото колежаните са осъзнали, че те не придвижват напред наратива. Взаимодействието между филма и текста беше решаващо: слабостите на филмовата версия ни връщат към текста и обратно“ (Бустед и Озтърк, 2004: 54).

Разсъждавайки върху идеята за писмено срещу визуално, Бустед и Озтърк добавят, че няколко колежани са забелязали как филмовата версия показва много силни визуални подсещания за предстоящото действие, като например когато герой открадва някакви пари и след това избягва в блатистите терени, които ги е нямало в романа, защото той е текст, а не движещи се картини. Тогава Бустед и Озтърк заключават, че трябва да получи подкрепа идеята на използването в класната стая както на печатните, така и на визуалните текстове поради различните им интелектуални изисквания и да се окуражават преподавателите да бъдат подготвени да сдържат първоначалното разочарование от филмовата версия на литературна творба. Изразяваме своето съгласие с мнението на двете авторки. Учениците трябва да знаят, че докато един филм може да не покрива всичко, което те считат за важно в даден текст, той все пак е версия на този текст със собствена художествена стойност.

В своя текст Бо (2008) се фокусира главно върху използването на филма при преподаване на английски като втори език, но обръща внимание и на въпроса за различията между филм и роман. Бо сравнява визуалния образ с писмения знак, едно огромно различие между филм и текст, което често е в основата на спора „едното срещу другото“. Филмът, тъй като е фотография, има способността да показва на публиката образ и следователно може да го представи на зрителя по много по-ясен начин, отколкото може словото. При все това, по същия начин филмът може да покаже само това, което е на повърхността, докато текстът може да покаже по-абстрактни неща като чувства и мисли, мнение. С това твърдение се съгласяваме с известна резервираност. Невербалното поведение е много голям фактор за предаване на гореспоменатото във филма.

Важният въпрос, към който се обръща Бо, е, че филмът и романът са различни по характер произведения на изкуството с различни стойности. Едното не трябва никога да заменя другото, но двете трябва да се използват при преподаването на литература и на език. В конкретния случай – на английски език. Филмът е особено ценен, защото може да покаже взаимоотношения, обстановки, хора по далеч по-реалистичен начин, отколкото може книгата. За тези, които не са запознати с културата на Джейн Остин, четенето на книга би могло да бъде скучна работа, но прочитането на книгата заедно с гледането на филм по нейното произведение изведнъж контекстуализира думите и значенията в текста.

Арейги (2000) разглежда използването на филми за преподаване на литература по обратен ред. Вместо да започва с текст като „A Separate Peace“ (1959) на Джон Ноулс и след това да гледа екранизацията, Арейги често започва часовете класна работа с два филма, които са подобни по тон (характер, стил) като „A Separate Peace“ (1977) и „Обществото на мъртвите поети“ (1989), с цел да даде на учениците един визуален и познавателен контекст на света на романа. Тя казва: „Аз разбрах, че много ученици, живеещи през 1990те в обществото от предградията на Калифорнийския бряг, където преподавам в гимназия, няма да могат да се отъждествят с обстановката през 1950-те на едно гимназиално училище на Източния бряг и неговия твърд манталитет“ (Арейги 2000: 1).

Арейги споделя също, че използва филми, базирани на други произведения на автора, за да помогне на учениците да визуализират онзи период от време и какво се е опитвал да предаде авторът, по-специално използвайки филмовата версия на „Разум и чувства“ (1995) след прочитането на „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин, един отговарящ на времето заместител на телевизионната версия на ВВС на „Гордост и предразсъдъци“ (1995), която е с продължителност 300 минути. Тя предлага също да се използват различни филмови версии на текст, ако има на разположение. Посочва като пример романа на Уилям Голдинг „Повелителят на мухите“ (1954). Неговата екранна версия от 1963 г. е по-вярна спрямо книгата, но по-малко вълнуваща по днешните стандарти, а версията от 1990 г. е жестока, с много промени по отношение на литературния първоизточник, но по-модерна и по-забавна за учениците. Използвайки тези различни версии като отправна точка, преподавателят може да насърчи обсъждане по промените и тяхната ефективност при разказването на историята. Бихме могли да използваме този начин на работа в обучението по литература в средното училище, съобразно залегналия в учебните програми материал за изучаване. По отношение на адаптирана за екрана българска литература в часовете в XI клас можем да използваме две версии на „Гераците“ – от 1957 г. на режисьора Антон Маринович и от 2008 г. на Максим Генчев. В Х клас за целите на нашата работа могат да ни послужат екранизациите по „Граф Монте Кристо“ на Роланд В. Лий (1934), Робер Верне (1943; 1954), Клод-Отан Лара (1961), Дейвид Грийн (1975), Жозе Даян (1998) и Кевин Рейнолдс (2002).

В заключение, защо да си служим с екранизацията като инструмент? Целта е учениците да формират и интегрират знания и умения за работа с образци на двете изкуства, да видят как работи едното и как – другото, да разберат на какъв език и по какъв начин говори всяко от двете изкуства и не на последно място – да разберат и осмислят по-адекватно литературното произведение посредством екранизацията в ролята є на помощен инструмент в обучението по литература. Това може да повлияе положително върху повишаването на езиковата и литературната компетентност на учениците. Те ще обогатят и подобрят своя инструментариум за интерпретация на литературен наратив, а впоследствие ще придобият умения и за анализ и интерпретация на кинонаратив. Не на последно място, работата с литературно произведение и неговата екранизация би могла да се отрази положително върху формирането и развитието на естетическа компетентност и критическо мислене у учениците за изкуството изобщо.

СВЕДЕНИЯ ЗА ЦИТИРАНИТЕ АВТОРИ:

Рон Фидеринджил е преподавател в Калифорнийския щатски университет – Фулъртън, където преподава business writing.

Томас Фейн-младши е преподавател в Dept. of Secondary and Higher Education, Texas A&M University – Commerce.

Джон Голдън преподава английски в Grant High School, Портланд, Орегон.

Мери Бустед е генерален секретар на Съюза на учителите, Асоциация на учителите и университетските преподаватели във Великобритания (Association of Teachers and Lectures – ATL). Алейн Озтърк е преподавател в London Metropolitan University.

Бао Бо е магистър по хуманитарни науки, Департамент по чужди езици, Shaanxi Institute of Education, Китай.

Ейми Станфийлд Арейги е учител по английски във Fullerton Union High School, Фулъртън, Калифорния.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Arreygue, A. (2000). Teaching by film from literature – A gen X perspective. California Association of Teachers of English, Spring 2000, 14–15.

http://www.cateweb.org/california_english/ce_2000_spring. htm#Teaching; достъп на: 14.09.2012г.

Bo, B. (2008). The differences between novels and films – enhance literature teaching by using fi lms. US-China Education Review, 5(7; 7), 58–61. http://www.docstoc.com/docs/19913984/the-differences-between-novelsand-fi lms-%E2%80%94enhance-literature; достъп на: 10.10.2012г.

Bousted, M., & Ozturk, A. (2004). „It came alive outside my head“ developing literacies through comparison: The reading of classic text and moving image. Literacy, 38(1), 52–57.

http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/j.0034-0472.2004.03801009.x/ abstract; достъп на: 14.11.2012г.

Fain, T. A.,Jr. (2004). American popular culture: Should we integrate it into American education? Education, 124(4), 590–594.

http://www.brianscollier.com/classreadings/american_pop_culture_and_ ed.pdf; достъп на: 11.10.2012г.

Featheringill, R. (2000). It’s not noble to feel guilty or using fi lms in your classroom productively with impunity. California Association of Teachers of English, Spring 2000, 20–23.

http://www.cateweb.org/california_english/ce_2000_spring.htm#Noble; достъп на: 14.09.2012г.

Golden, J. (2007). Literature into film (and back again): Another look at an old dog. English Journal, 97(1), 24–30

http://english378.wikispaces.com/Film+and+Media+Literacy

http://www.ncte.org/library/NCTEFiles/Resources/Journals/EJ/0971sept07/EJ0971Literature.pdf; достъп на: 24.12.2012г.

Victoria Georgieva, PhD student
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
15, Tzar Osvoboditel Blvd.

1504 Sofi a, Bulgaria
victoria_enrico@yahoo.com
0887/69-48-91

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.