Български език и литература
Вход / Регистрация

2018/1, стр. 37 - 42

ОЛИМПИАДАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КАТО ОГЛЕДАЛО НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА В ГИМНАЗИАЛНИЯ ЕТАП

Стилиян Стоянов
E-mail: stilyan61@hotmail.com
Department of Literature
Faculty of Philology
SWU Neofit Rilski
66 Ivan Mihaylov St.
Blagoevgrad Bulgaria

Резюме: Статията коментира тенденции в обучението по литература в гимназиалния етап на базата на анализ на работи на участници в Националния кръг на олимпиадата по български език и литература. Поставен е акцент върху промяната в рецептивния опит на съвременните ученици. Застъпена е тезата, че учениците изпитват трудности при възприемането на литературните факти и явления в тяхната процесуална връзка. Коментира се проблемът за неразбирането на литературните текстове. Обърнато е внимание на проблеми в българската литературна наука, които се проектират в програмите по литература в гимназиалния етап на обучение и съответно – в учебниците по литература.

Ключови думи: training in literature; receptive experience; misunderstanding; collage texts; student‘s life experience

Следващите размисли се основават на наблюдения от работите, допуснати до националния кръг на олимпиадата по литература през 2015 и 2016 г., т.е. работите на ученици от ХII клас1) . Не искам, а и не мога на базата на две национални олимпиади да правя генерални изводи как изобщо олимпиадите по литература отразяват проблемите в обучението по литература на гимназиален етап. Текстът, който предлагам, е по-скоро опит да се очертаят някакви тенденции, проблеми, да се предизвикат дискусии. На олимпиадите по български език и литература се събират елитни ученици, с добра мотивация за изучаването на литература (а както се оказа, едновременно с литературата и на други дисциплини от хуманитарния цикъл: философия, история) и това, което те пишат, си струва да бъде погледнато не само според критериите за оценяване на писмените им работи.

Според регламента участниците в националния кръг през 2015 и 2016 г. трябваше да изберат да пишат върху три типа задачи:

– създаване на литературноинтерпретативно съчинение по зададен проблем;

– създаване на литературноинтерпретативно съчинение по проблем, интерпретиран в откъс от литературен текст;

– създаване на литературноинтерпретативно съчинение, в което се защитава собствена теза в отговор на мнение, изказано от литературен критик.

Както се вижда, регламентът се основава върху задачите и стратегиите на обучението по литература на гимназиален етап на обучение.

Да започна със статистиката. В двете години, в които бях член на Националната комисия, участниците в националния кръг намаляха с близо една трета – от 70 (максимално допустимия според регламента брой участници) до 49 (при допустими 70). От тази статистика не следва да се правят генерални изводи за това как пада авторитетът на олимпиадата, но е хубаво да се замислим. Най-рационалното обяснение е, че достъпът до хуманитарните специалности в университетите в последните години е повече от лесен и в този смисъл усилието да минеш през различните етапи на олимпиадата (общински, областен и национален), евентуално да станеш лауреат и да попаднеш в университета без приемен изпит, просто не си струва – приемните изпити за хуманитарните специалности в университетите са значително по-лесни от задачите, поставени на олимпиадата.

Най-рационалното обяснение обаче невинаги е най-вярно. Обучението по литература на гимназиален етап е изградено по модела на обучението на студентите във филологическите факултети с уговорката, че студентите следва да знаят повече. От учениците (и студентите) се очаква да осъзнават фикционалния характер на литературния текст и да умеят да интерпретират художествената творба като фикция, да познават литературноисторическия процес, да познават композиционните и структурните елементи на литературния текст. Всичко това са знания от областта на литературознанието. Проблемът е, че тази наука, както и изобщо филологията, от която тя е част, осезателно се маргинализират. Или по-скоро самомаргинализират, консервативно отстоявайки доктрини, подходи и ценности, които са с компрометирана адекватност поне спрямо системата на училищното образование. Явлението добре е описано от Христо Манолакев: „Ако краевековието долови първите признаци за настъпващата криза във филологията, началото на новия ХХI век с тъга признава, че тя от стълб на хуманитаристиката се е превърнала в маргинална ниша на социокултурния дискурс. Усъмнена е филологическата идея, бавно и постепенно изтляват онези енергии, които би трябвало да поддържат виталността ѝ: след 70-те години на миналото столетие е все по-очевидно самоизчерпването на нейната теоретична мисъл…“ (Manolakev, 2017: 5)

От друга страна, пак в последните десетилетия не само учениците започнаха да губят усещането за история, процесуалност, за подредени хронологично във времето събития, литературни текстове, биографии на писатели и т.н. Един пример: преди време гледах със студенти филма на Захари Жандов „Един ден в София“ (1946). Студентите съвсем искрено се учудиха, че по това време в София е имало трамваи, и трудно повярваха, че трамваите се появяват почти половин век по-рано. Учудваха се и на автомобилите, движещи се по софийските улици през невъобразимо далечната за тях 1946 г. Това неглижиране на историзма ми се струва, че вече е норма при съвременните ученици и студенти. Тази „норма“ пък прави много проблемно създаването на усещане за процес (литературен, исторически), което, въпреки опита за разглеждането на литературните произведения и по тематичен признак, си остава в основата на обучението по литература на гимназиален етап, да не говорим за обучението във филологическите факултети.

Следващият глобален проблем го постави постгутенберговата галактика. Не е сериозно да се твърди, че четенето на книги буквално е изметено от образите по телевизорите и компютърните монитори, но така или иначе механизмът на четене се променя в контекста на мониторите. Както е известно, Лесинг причислява литературата към сукцесивните изкуства, а живописта – към коекзистентните. В единия случай имаме поредица от последователни събития (разкази), в другия – едновременно въздействащи внушения (картина). Съвременният човек е поставен пред книги, но много повече пред сродниците на живописта – мониторите. Той може и да не е непременно раздвоен между книгите и мониторите, но рецептивният му опит е друг. Проблемът с визуалните образи допълнително се усложнява от тяхното неизброимо множество, а чрез интернет – и от тяхната достъпност. Тази множественост също води до притъпяването на усещането за процес и за история и прави трудно следването на един сюжет. Можем да онагледим тезата чрез двойката телевизор – дистанционно управление. За съвременните ученици разказваната от нас (техните родители) история за единствената телевизионна програма и телевизор без дистанционно управление звучи нелепо и невероятно. Между другото и за нас, родителите, тя вече е немислима. Седим пред телевизора, превключваме програмите и губим способността да се съсредоточим върху един сюжет. Всички, не само учениците, браузваме в интернет. А едно от значенията на глагола browse е „да яде листа, крехки леторасли, да пасе на пасбище“ (според сайта dictionary.com). В двутомния английско-български речник значението е предадено така: „1. паса, хрупам листа/фиданки (за кози и пр.); 2. чета безразборно от тук – от там“ (Речник, 1990).

„Хрупането“ в мрежата (прескачаме от сайт на сайт, следваме линковете, цъкаме по рекламните банери, хвърляме по едно око на „Фейсбук“ и т.н.) системно е идентично с поведението ни пред екрана на телевизора: „хрупаме“ по няколко телевизионни програми чрез непрекъснатото натискане на бутоните на дистанционното управление и сме с натрапчивото усещане, че най-интересното е не това, което в момента гледаме. Несъмнено „браузването“ радикално променя стратегиите ни на четене и възприемане на литературен текст.

Следващият проблем при обучението по литература е неразбирането, буквалното неразбиране на думи и изрази. Всеки, който е заставал пред ученици или студенти, може да си подбере примерите. Те са безброй. Последната дума от българската класика, която ми се наложи да обяснявам тези дни, беше глаголът „линея“ от Вазовото заглавие „Линее нашто поколенье“. Стихотворението е писано преди повече от 130 години. „Най-новите“ текстове, влизащи в учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити по литература, са издадените съответно през 1951 и 1952 г. романи „Тютюн“ и „Железният светилник“. Литературата, изучавана на гимназиален етап, показва светове, които са тематично и езиково твърде отдалечени от битието на съвременните ученици. И докато тематиката най-често не е проблем, езикът определено е. Не би трябвало да е проблем те да потърсят и да намерят значенията на думите, които не познават, но като цяло, това не се случва, обяснението може би е в игнорирането на историзма, за което вече стана дума.

Всичко, изброено дотук: непознати думи, липса на усещане за история, трудно съсредоточаване върху един сюжет, браузване на сайтове и текстове би следвало да е преодоляно от участниците в националните кръгове на олимпиадите по български език и литература. Усещането ми обаче е, че то е преодоляно от единици, които представят блестящи текстове, които се четат с удоволствие. Голямата част от участниците представят текстове – компилации, които показват упорита подготовка, опираща до четене на множество литературоведски книги и/или учебни помагала. Логично е, че участниците избират да пишат литературноинтерпретативно съчинение по проблем. Третата задача: създаване на собствена теза в отговор на мнение, изказано от литературен критик, бе избирана съвсем рядко и – дори и избрана – най-често бе свеждана отново до литературноинтерпретативно съчинение. В масовия случай участниците припознаваха автора и заглавието и конструираха своите текстове по принцип, на базата на нещата, които бяха чели в литературноисторически или литературнокритически метатекстове. Темата бе свеждана до познатото (от подготовката) и спекулативно разглеждана на базата на добре усвоени теоретични концепции и клишета.

Проблемът, струва ми се, е, че обучението по литература продължава да се разглежда основно в парадигмата на литературноисторическия процес, като в добавка се изисква терминологичен инструментариум, разположен доста често на границата между литературната наука и реториката (апосиопеза, градация, инверсия, реторичен въпрос, анафора, епифора и т. н.). Някак си остава на заден план това, че проблематиката в литературните текстове следва да бъде пречупена през някакъв жизнен опит и свят на учениците. Институционално това е залегнало в новите учебни програми по литература, например в програмата за IХ клас е записано: „Очакваните резултати в областта на социокултурните компетентности са свързани с овладяването на знания за светогледните идеи на Просвещението, Романтизма и модерността като културни епохи и с Българското възраждане, както и със съотнасянето на интерпретирани в текстове от тези епохи и периоди ценности и норми, проблеми и конфликти с личния опит на ученика (к. м. – Ст. Стоянов), а също и с познаването на отношенията автор – текст – читател и с умението за оценяване на начини на въздействие на текст“. Проблемът е, че самото българско литературознание е в дълг пред училищната общност. Наплашени от практиката на социалистическия реализъм, в която литературата се разглеждаше като огледало и висш коректив на живота, българските литературоведи в началото на 90-те години на миналия век с облекчение и с дълбока увереност, че точно това е продуктивно, споделяха концепции и предлагаха анализи, по същество опиращи до известното „затворено четене“ на литературната творба. Тези концепции бързо преминаха в учебниците по литература, да не говорим за учебните помагала. Създаде се парадоксална ситуация: литературата в училище хем трябваше да изгражда някакви социални добродетели (патриотизъм, хуманизъм, съпричастие, приемане на различията и т. н.), хем трябваше да се изучава в нейната иманентност най-често в рамките на гравитиращи към структурализма доктрини.

Резултатът е, че масовият ученик от гимназиалния етап на обучение просто отказва да пише литературноинтерпретативни съчинения. В МОН се води статистика за това какво се пише (литературноинтерпретативно съчинение или есе) и дали изобщо се пише в 41. задача от Държавния зрелостен изпит по български език и литература. Не знам дали тази статистика е обявена публично. Субективното ми наблюдение е, че поне една трета от учениците не работят по 41. задача. На есенната матура – много повече.

Не по-добра е ситуацията, когато амбициозни ученици компилират своите съчинения от парчета чужди текстове, смъкнати от известните (някои от тях – и платени) сайтове от типа на pomagalo.com, referati.org и подобни или пък от учебните помагала. По-неамбициозните ученици, а и студенти, просто представят смъкнати текстове. Обяснението е, че това е твърде сложно за тях, а и не им трябва.

При националните кръгове на олимпиадата по български език и литература ситуацията е друга: участниците са избрали да пишат текстове, смятат, че го могат и че по този начин изразяват себе си. Те са идеалната извадка от „потребителите на педагогически услуги“ в областта на българския език и литература. Текстовете, които представят, са безупречни като правопис и пунктуация, структурно единни. Но в повечето случаи тези текстове също са колажи, които показват не толкова осмислянето на конкретно поставената тема и вкарването ѝ в някакъв свой контекст, свой жизнен свят и опит, а способността да се репродуцират смятани за авторитетни литературноисторически и критически метатекстове.

За всички, които имат отношение към системата на образование, е ясно, че тя е и следва да бъде умерено консервативна. Радикалните промени в нея биха срещнали отпор и неразбиране и от колегията, и от обществеността и като цяло биха били контрапродуктивни. Неизбежно обаче ми се струва „отварянето“ на учебните програми по литература в системата на гимназиалния етап на обучение и към специалисти от други области, не само към филолози. Чисто филологическият подход при сегашното състояние на българската филология би циментирал статуквото, което очевидно създава проблеми.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. През 2017 г. в националния кръг на олимпиадата участваха и ученици от ХI клас.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Manolakev (2017). Slovo i tyalo. Iz istoriyata i hermenevtikata na ruskiya literaturen kanon na XIX vek. Sofia: Regaliya 6 [Манолакев (2017). Слово и тяло. Из историята и херменевтиката на руския литературен канон на ХIХ век. София: Регалия 6].

(Rechnik 1990). Angliysko-balgarski rechnik, t.1, vtoro stereotipno izdanie. Sofia: Nauka i izkustvo.[(Речник 1990) Английско-български речник, т.1, второ стереотипно издание. София: Наука и изкуство].

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.