Български език и литература
Вход / Регистрация

2024/4s, стр. 77 - 90

МАГИКА И АЛХИМИЯ В ДРАМАТИЧЕСКИТЕ ВИДЕНИЯ НА БОЯН ДАНОВСКИ „СЪРЦЕТО НА ШУТА“ И „СЪРЦЕ ОТ АЛЕН ПОРЦЕЛАН“ В КОНТЕКСТА НА МОДЕРНИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ В ДРАМАТА ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК

Резюме:

Ключови думи:

Доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова
Институт за литература,
Българска академия на науките

Резюме. В текста се анализират различни по произхода си магически и алхимични ритуали, превърнали се в концептуални ядра в две от драматическите видения на Боян Дановски: „Сърцето на шута“ (създаването на изкуствения човек Хумункулус) и „Сърце от ален порцелан“ (оживяването на играчките – Порцелановата кукла и скулптурата на Пиеро). И двете видения излизат в сп. „Хиперион“ през втората половина на 20-те години на миналия век. Те са част от един по-голям текстови корпус от осем видения, които авторът изпраща от Италия до списанието в периода 1922 – 1928 г. Шест от тях издава в самостоятелна книга през 1929 г. Драматическите видения на Дановски са специфично явление в българската драматургия. Те са израз на художествения синтез в авангардното изкуство и предлагат интересна конструкция и идеи, характерни за европейския авангард. Целта тук е чрез анализ на посочените две видения да се покаже как Б. Дановски създава своя театър на марионетките, как работи с богатия културен интертекст, заложен в пиесите. В драматическото видение в три картини и една пантомима „Сърцето на шута“ (1926) се разглежда трансформацията на средновековната мистика с нейните спиритуалистически сеанси и тъмна магика. Откроява се десакрализация на магическото през техниките на авангардното изкуство. В драматическото видение в три картини „Сърце от ален порцелан“ (1923) се проследява трансформацията в символистичния театър на Метерлинк с появата на порцелановите кукли играчки и символни образи марионетки от площадната commedia dell’arte. Магически процеси и ритуали обвързват двете видения, в които сърцето е обединяващ образ и смислово натоварен предмет. То излиза от високата поетическа символика на романтизма и символизма и се превръща в буквална вещ – в магическа/кървава съставка за действието на химическата реторта в „Сърцето на шута“ и в изящен порцеланов предмет в текста „Сърце от ален порцелан“. Процесът на опредметяване, буквализиране на символите сигнализира за битовизирането им и се превръща в част от десакрализацията на окултните ритуали. Разомагьосването на приказната магика е специфичен белег на поетиката на Дановски.

Ключови думи: драматическо видение; окултно; магическо; ритуални практики; марионетка; кукла; порцелан; сърце; авангард; трансформация; ирония; пародия; неподвижния театър на Метерлинк

Разомагьосване на окултното в „Сърцето на шута“

Новата техника във виденията на Б. Дановски е продукт на естетическите процеси у нас от края на първото десетилетие и началото на 20те години на миналия век, когато тягата съм мистичното и окултното е особено силна в изкуството. Неслучайно символната материализация на душата и сърцето, като ключови образи в неговите видения, сигнализират за ново отношение към религиозната мистика и интерес към символно-декоративното изкуство. Кризата след войните и крахът на позитивистките нагласи пораждат интензивни духовни търсения. Теософията и езотерично-окултната литература бележат истински разцвет. Експресионистичните картини на Мунк, Шагал, Кандински не са израз на формалистични, а на религиозно-мистични увлечения (теоретизациите им се позовават както на Бергсон и Метерлинк, така и на мистици теософи като Елена Блаватска и Рудолф Щайнер). Изкуството става проява на Абсолютния дух, то е мистичен акт, проникновение и откровение. Кандински говори за абсолютна живопис, Макс Регер – за абсолютна музика; у нас Гео Милев – за абсолютното изкуство и неговата мистична същност. Списание „Хиперион“ се превръща в трибуна на мистико-религиозни и окултни, философски и художествени текстове. Възражда се интересът към алхимията, процъфтява диаболизмът1.

На този фон виденията на Б. Дановски, заедно с естетическите му идеи и тези за новото театрално изкуство, израз на Абсолюта, се вписват естествено в търсенията на българския авангард през 20-те години на ХХ в. Художествените му текстове са съпътствани от критико-есеистични статии, писани до 1930 г., които обясняват специфичната поетика и естетика на тези необичайни, експериментални текстове в българската литература. Авторът категорично се обявява срещу психологията и психологизма, кухите социални и етични теории, срещу реалистичното изобразяване на дребните обществени конфликти, срещу добре очертаните характери и натиска на публичния вкус. Според него новите драматурзи трябва да носят синтетичната способност на децата и диваците, за която говори Бергсон, за да „надникнат в истинската, невидима и подсъзнателна действителност“ (Danovski 1926)2. Героите са приказни образи – символи на универсални величини: власт, мъдрост, любов, красота, ясновидство, емоции, страсти, страхове, инстинкти и т.н. В „Сърцето на шута“ персонажите са марионетки, дошли сякаш от приказките на Хофман, които илюстрират страховете на следвоенния човек от властта на непознати и тайнствени сили, от ирационалната власт на провидението, която го превръща в играчка на Съдбата. В редица текстове от този период куклата се разглежда като „проекция на човешката телесност и нейния потенциал да бъде израз на тежненията на „душата“ (Stoyanova 2018, р. 510). Тя е особено подходящ образ за презентиране на промените в колективната и личностната идентичност, за олицетворяване на разпада и хаоса, в който затъва междувоенният човек. Стремежът на героите да проникват в света на невидимото, да разчетат знаците, които то изпраща, за да разберат смисъла на човешкото съществуване, е осеян с препятствия. А използваните магически практики за контакт с отвъдното, разчитането на неговите послания са подложени и на иронични коментари и десакрализация. Виденията на автора загатват за заложената двойственост на модерното изкуство, в което играта с образците и тяхното подриване е част от новаторската му същност. И в този смисъл самият стремеж към окултното и алхимията като път за постигане на Абсолюта е иронизиран и пародиран.

Посочените характеристики на разглеждания тип текстове от автора лесно се разпознават в „Сърцето на шута“ – драматическо видение в три картини и една пантомима. Действието започва с разказа на безнадеждно влюбения в княгинята шут за планетарното му пътешествие из звездните простори – Уран, Сатурн, Юпитер, Марс, Венера, с който желае да разсмее и впечатли своята избраница. Неговата безнадеждна любов е трансформация на вълшебно приказните сюжети за красавицата и звяра. Във видението шутът е уродливо, натруфено създание, духовит и проницателен, чиято голяма любов към младата и красива княгиня е неподвластна на тленното и преходното. Героят е готов да поднесе на блюдо на своята възлюбена всички велики истории за любовта заедно със своето сърце. Шутът влиза в ролята на Рицаря на печалния образ, готов на саможертва за своята Дулцинея. Мотивът за жертвената любов – мистична, възвишена, жертвена, е представен като стремеж към Абсолюта. В есето „Корабът на Одисей“ копнежът е наречен „мъка по изгубения рай“, „сливане с вечността“, „безутешна любов“ на душата към вечността. Именно този магически порив на любовта по пречистване от земното и постигане на вечното се разгръща като театър на мистичното и тайнственото, като сюрреалистично действие в разглежданото видение.

„Сърцето на шута“ започва с препратка към Песен VIII от „Чистилище“ на Данте, която съдържа основния семантичен ключ към загадките в текста. Краткото четиристишие посочва, че погледът е способен да проникне зад тънкото було на завесата, която скрива прохода от видимия свят към невидимия. Визията тук е не към външния поглед на очите, а към вътрешния поглед на сърцето и душата, към емоционално-интуитивната, духовна способност на човека да разчита знаците на невидимото. Самата поява на чистилището като алегорично място на прехода, на освобождаването от земните грехове и начало на нравственото усъвършенстване на човека е знакова. В осма песен чрез образа на злото – змея, който се по-явява привечер, когато дневната светлина отстъпва място на тъмнината, и респективно на изкушенията, се представят опасностите, които дебнат душата дори когато е на път да се преобрази. Но божествената милост и в този момент не я оставя без подкрепа чрез ангелите и вечерната молитва. Философският въпрос за злото и изпитанията в човешкия живот се интерпретира алегорично и във видението на Дановски. В основата на сюжета на „Сърцето на шута“ е разгадаването на една загадка – пророческия сън на краля за смъртта на любимата му дъщеря. Царедворци и звездобройци се опитват да го разчетат и да спасят живота на младата княгиня. Техните тълкувания раждат нови видения, които шутът осмива и пародира. Особено място във видението заема развенчаването на фаталистичната роля на числата в окултните науки. Объркан от различните пророчества Кралят капитулира пред сложността на магическите изчисления. („Числото на звездите е според моите изчисления деветстотин и седемдесет и седем билиона, триста и десет и осемстотин и... осемстотин и... все едно“)3. В разглеждания приказен сюжет само черният маг от подземието на двореца знае тайната, че княгинята ще живее само два дни още. Животът ѝ може да бъде спасен чрез т.нар. жизнен еликсир, но за да се приготви той, е нужно благоприятно подреждане на звездите и сърцето на влюбен в нея мъж. От всички, които явно въздишат по княгинята, никой не е готов да се пожертва. Единствен шутът, тайно влюбен в нея отдавна, с радост дава сърцето си. Двойникът на шута в пиесата се явява магът, чийто образ е отрицание на представата за велик магьосник. Той „не е обикновеният тържествен Маг, а слаб, голобрад, почти жена, почти дете. Само гласът му е дълбок, мъжки“. Неговите забележки към звездобройците – „не се гадае с отворени очи, о, звездобройци“, подлагат на съмнение тълкуванията им на съня на краля и прогнозите им за живота на княгинята. Дотук сюжетът следва определена приказна логика, от този момент логическите връзки в повествованието се разкъсват и започват да текат отделни сцени – интермедии, свързани с извършването на магически ритуали и алхимични процедури, като ироничното им трансформиране продължава със същата тържественост и сериозност. Авторът прибягва до принципа на монтажа, характерен за изкуството на 20-те години на миналия век, успоредявайки няколко плана в протичане на действието.

Втора картина от видението може да се нарече раждането на новия човек – Хумункулуса, в готическото подземие на двореца. Автор на този „театър в театъра“ става магът/режисьорът на алхимичния спектакъл. Целта е да се покаже монтажът на отделните сцени, сглобката на елементите, пробойните в логиката на действието, превключването на стиловете с ироничен коментар за поведението на персонажите в духа на Пирандело. Магът открехва завесата към спиритуализма и трансмутациите, към чиято тайнственост и магичност посяга модерното изкуство. В своя манифест „Новата драма“ Дановски изяснява своята нова концепция за драмата, която трябва да повдигне края на завесата от видимия свят към невидимия, от реалното към иреалното. Драматурзите трябва да представят „невидимите връзки“ на живота с безкрая, скритите досега нишки, които свързват Душата с другите души, със звездите, със символите. За тази цел традиционните персонажи трябва да отпаднат от сцената. Нуждата „да се махнат живите хора от сцената“, ражда марионетния театър, футуристичния синтез, гротеската, а тяхната задача е „да преместят драмата в необятния простор на музиката“ (Danovski 1926).

Алхимическият акт във второ действие се разиграва в подземието/долната земя пред голяма реторта – кълбовиден стъклен съд с извит настрани отвор за лабораторни химически опити. Ретортата е нещо като инсталация от стъклени колби, в които се правят експерименти с различни химически вещества. Около нея седят трима стари звездобройци, които продължават да излагат тезите на Дановски от манифестната му статия, но закодирани „в стара, дебела, полуизгнила книга“, в която е скрита тайната за съдбата на княгинята. Центърът на видението всъщност е в реализиране на алхимичната процедура за спасяване живота на княгинята. Предпоставките са налице, необходима е тяхната сглобка.

I звездоброец. (чете). И тогава тази, която е обречена на смърт, ще снеме от плътта си всички дрехи. И гола, като голата вселена, обвита само в хладна кожа от змия, ще поднесе сърцето. И сама ще хвърли жертвата в сместа.

II звездоброец. (чете). И ще се вцепени: тъй както словото се вцепенява в вечност. Тъй както огънят се вцепенява в злато. Тъй както тишината става вечен звук.

III звездоброец. От недрата на хаоса ще излязат тогава първородните елементи на битието. И тяхната борба ще реши участта на обречената.

Предсказанието, което е своеобразно ново видение, се разиграва в пиесата като интермедия, като „театър в театъра“ под режисурата на мага, а участниците в него драматизират писаното слово. В самия текст на първата публикация на видението в сп. „Хиперион“ магическият ритуал е отделен в текста шрифтово, за да се акцентира в прочита на този момент от действието.

Разрояването на виденията, повторението на отделни картини с малки промени в тях и сънуването на едни и същи сън с неясен край е част от магическата атмосфера в текста. Ставайки част от алхимичния акт, който трябва да реши съдбата ѝ, княгинята действа под хипноза, губи своята идентичност и се превръща в марионетка. Тялото ѝ е обвито в змийска кожа, сковано, членовете ѝ са вледенени, тя не е на себе си, пристъпва в сомнамбулно състояние, с натрапчиви спомени за познати образи. „Цяла вечност аз вървях като сляпа в слепия мрак“ – мотивът за слепотата и ходенето в тъмнина създава усещането за връзката на княгинята с Другия свят, с невидимото. В ключа на психоанализата може да се каже, че героинята е подвластна на несъзнаваното, на ирационалния ужас и страх. Поведението ѝ се доближава до това на персонажите от малките пиеси на Метерлинк – кукла в ръцете на съдбата.

В своята книга „Unio mystica и българският символизъм“ Цв. Георгиева разглежда жизнения еликсир като философски камък и централен образ на алхимичната мистерия, а разигралия се в подземието на двореца алхимичен сеанс по получаване на жизненият еликсир – като израз на древната „вуду-магия“ (Georgieva 2008, p. 319). В протичането на самия алхимичен акт, въпреки строгото му разписание в свещената книга, настъпват изменения под напора на непредвидени случайности Княгинята хвърля сърцето в горящата смес, но счупва блюдото. Предписанието е нарушено и резултатът – проблематизиран. Видението „Сърцето на шута“ представя теорията на Б. Дановски за раждането на новия човек чрез символиката на огъня, на трансформацията на материята, чрез изгарянето и пречистването на стария свят и раждането на новия. В подземието на средновековния дворец се разиграва и космогоничният акт по сътворяването на новия човек.

В духа на авторовата концепция особена значимост придобива актът на прехода – отмахване на привидностите, събличането на дрехата. В „Новата драма“ Дановски твърди, че интересната игра не е изкуство и за да стане такова, актьорите трябва „да се съблекат съвършено голи, да съблекат кожата си, да изгорят месото и костите, и ако остане някаква душа, тя ще открие скритите досега нишки, които я свързват с другите души, със звездите, с гигантите и със символите“ (Danovski 1926). В този дух са изказванията на писателя мистик и теософ Н. Райнов: „...изкуството е творчески път, изразяващ състоянията на голата Душа“ (Raynov 1919, р. 69). Подобно новораждане трябва да се случи и с княгинята от разглежданото видение. Знакова и напълно самостоятелна сцена, част от магиката на описания в свещената книга ритуал, е пантомимата на четирите първоелемента – Земята, Водата, Огъня, Въздуха. Те са представени като персонифицирани същества със свой характер, енергия, страсти, привличане, сливане, отблъскване, борба за надмощие. В техните взаимоотношения, представени чрез езика на танца, има много еротика. Най-напред се разгаря любовта на Земята и Въздуха, разпалени в своята жажда от Огъня, те се стремят неистово един към друг, после в любовната игра се включва и Водата. След вакханалния им танц и борба за надмощие ретортата се счупва и от нея излиза „неземно хубав“ изкуственият човек – Хумункулусът. Той е неземно създание – носи сърцето на влюбения шут и стихията на четирите първоелемента. Изкуственият човек отговаря на новите естетически представи за красотата и хармонията през 20-те години на миналия век, в които техниката, изчисленията, комбинациите са много важни „Художникът иска да прилича на конструктора, който създава прекрасната си машина от разни чаркове и детайли, на аптекаря, който забърква своите лекове по сложни рецепти“ (Zingerman 2014, p. 94). Хумункулусът влиза в ролята на дългоочаквания принц, който разбужда мъртвата/заспала княгиня, а тя, повдигната „от неземна сила“, се устремява в прегръдките му и го разпознава като дълго чакания жених. Целта на Дановски е да размени местата на познатото и непознатото, да създаде нов вълшебно приказен сюжет. Той умело разомагьосва света на средновековната мистика, разгръща вариативните възможности на архетипния разказ за Царската дъщеря и нейните избраници, които трябва да я спасят от Змея/Смъртта, и поставя нови акценти в него със странни и причудливи хрумвания. Авторът смесва алхимичното и приказното, мистичното и научното. Магът реализира алхимичната магия със заклинателни слова, които удивително точно повтарят тези на автора за мистичния мост между световете:

Бъди, откъснато сърце, безплътен мост между проявата и непостижимото.

Бъди мост между многоликото и неизменното единство.

В експресивния дух на статиите на драматурга тези превращения, сливания, прониквания се означават чрез метафориката на моста. В „Данте и Беатриче“ „смъртта става невидим мост между любовта и мистицизма“; „тази нова, преобразяваща любов става мост към Бога“ (Danovski 1924, p. 115). В статията „Франческо Петрарка. Поет на сълзите“ „полът става мост между ограничеността и абсолюта“ (Danovski 1927, p. 156). Във видението сърцето на шута, символ на безпределната му любов към княгинята, се превръща в мост към невидимото, към абсолюта.

В началото на трета картина авторът прибягва до пиранделовски похват, разгражда художествената условност на спектакъла и извежда на сцената умрелия шут – raisonneur, който „обяснява играта“, която току-що са видели зрителите. Целта му е да ги въвлече по нов начин в представлението, като ги извади от комфорта на старата естетика, еснафския вкус и навиците им, да взриви техните „плесенясали познания по физиология“, да им разясни идеите на един нов театър, в който „е смешно да се вярва на това, което виждат очите“. Шутът ги посвещава „в тайните на новите закони, които движат вселената“, за да ги научи да не бъдат „толкова късогледи“: защото „всеки ден, във всеки кът, около тях се движат, смеят се и плачат хора, които нямат сърца“. Риториката на шута предава разочарованието от съществуващата реалност, алиенацията и разрастващия се метафизичен глад по абсолютното.

Темата за двойниците е представена в нов вариант в линията на магическите превръщания: Шут – Маг – Хумункулус – Смърт. Детайлите са особено важни в отделните картини, защото те указват действия, скрити за останалите. Например черното покривало, което магът хвърля върху княгинята, а после върху Хумункулуса, е магическо, защото преобразява персонажите и въвежда паралелната реалност на илюзионистки акт, характерен за цирковото изкуство. Последната, трета картина на видението – сватбата на Княгинята с Хумункулуса, предлага нови вариации на темата за магическите трансформации. Действието протича изцяло в атмосферата на неподвижния театър на Метерлинк на сенките и смъртта. Всеки от героите е изгубил своето зрение за реалността и се движи като слепец в сюрреална действителност, показателна е ремарката: „говорът на всички е бавен, немощен“. Княгинята е мълчалива и хубава като „бяла и крехка скъпоценност“, отдадена на любовни блянове и копнежи, Хумункулусът е „хубав като рицар, който денем живее в дъното на езера, а нощем странства из лунни планински склонове“, магическо същество и реторта. Моделът на брак между човек и свръхестествено същество се модифицира в брак между марионетки. Сюрреалистичната картина на финала е символ на пълно объркване, на загуба на съзнанието на героите, на разпад на реда в царството с настъпването на хаоса и смъртта. Старият крал е пиян и обезумял, петимата царедворците се опитват да отворят очите му за истината, че жени дъщеря си за една реторта. Двете танцьорки са сковани от странна неземна сила и не могат да помръднат членовете си, едната от тях е страстно и фатално привлечена от красотата на Хумункулуса. Кралят изпада в транс и се сражава с призраци, появява се мъртвата му съпруга, а младата княгиня, предвкусваща любовно блаженство, е разкъсана от първоелементите. Инфернална сила парализира разума и действията на героите. Магическият ритуал завършва с появата на сцената на образа на смъртта, двойник на шута и на мага, която става действащо лице в пиесата и дава последни разяснения на публиката.

Както посочих, театърът на Дановски руши сценичната илюзия, активира зрителите и разполовява възприятията им между наслаждението и тревогата. Видението на Дановски притежава и друга съществена черта – извежда духа на експериментите на новото време с техниките на монтажа, отражение на кризата в следвоенна Европа – „нецялостна, неустойчива и недостоверна; изменчива и колеблива… разкъсана в много отношения – тя си играе с човека на криеница, дразни и мъчи въображението му, като го поразява със своя динамизъм“ (Zingerman 2014, p. 94). Художественото време на 20-те години предполага странни съчетания на разнородни елементи в изкуството на авангардите.

Трансформацията на куклите в „Сърце от ален порцелан“

В малко по-различна стилистика се разгръща темата за безутешната любов във видението на Дановски „Сърце от ален порцелан“ (1923), създадено на принципа на „приказка в приказката“. Тази малка драматическа миниатюра се състои от три картини, в които действащи лица са Порцелановата кукла и скулптурата на Пиеро, Младото момиче и тайнственият блед Пиеро. Времето е затворено в рамките на едно денонощие. Събитията протичат в края на нощта и завършват отново в сенките на тъмнината. Действието започва с приказката на Младото момиче за безутешната любов на бледия и тъжен Пиеро. С нея тя приспива своята кукла, съпровождана от музикален етюд, който изпълнява на пианото. Образът на Пиеро е много експлоатирана фигура в европейското изкуство. Архетипът тръгва от площадната commedia dell’arte, преминава в комедийните образи на Голдони, разпространява се и в европейската култура и става част от изкуството на belle epoque. Дановски използва една разновидност на персонажа, характерен за френската литература от началото на ХХ век. Бледият Пиеро е този странен приказен герой, чийто прототип отвежда към френския вариант на традиционния герой от италианската commedia dell’arte Педролино. Във видението на българския автор Пиеро се приближава до поемата на белгийския поет символист Албер Жиро, който през 1884 г. издава първа част на своята трилогия „Лунният Пиеро“. Модерният композитор новатор Арнолд Шонберг създава по части от нея своята прочута музикална пиеса „Лунният Пиеро“. Жиро превръща клоуна от италианската commedia dell’arte в декадентски образ на парнаски поет от епохата на fin-de-siŽcle. Интересен анализ на музикалната творбата у нас прави Наталия Афеян в статията си „Лунният Пиеро, 3 X 7“ (Afeyan 2009). Шонберг създава „тричастна музикална творба, в първия дял на която Пиеро Поетът, опит от лунната напитка, се лута в безкоренен екстаз на артистичен бунт; във втория надделява кърваво безумие, сюрреалистичен разгром на материя и психика; третият дял е завръщане, илюзорно помирение с „имало-едно-време“ (Afeyan 2009). Търсенията на Дановски във видението най-вероятно са провокирани от музиката на Шонберг, който създава своя опус 21 през 1912 г. Знае се, че авторът пише виденията си в Италия, където учи музика и най-вероятно е повлиян от иновативната атонална музика на Шонберг и интерпретацията на образа на Пиеро от Жиро. Двата персонажа – на Пиеро и на Порцелановата кукла, са решени в две противоположни стилистики. Пиеро е тъжен декадент, чийто образ е пропит от универсална тъга по непостижимата любов. Дори цветята, „когато го видят, свеждат чашките си и плачат. Той няма дом и всяка пролет умира пред нозете на своята възлюбена“. Оживялата скулптура на Пиеро е в бял костюм, галантна и в същото време някак хладна и замислена, меланхолна, противоположна на образа на комедийния гротесков герой. Докато Порцелановата кукла е приказно-романтичен образ, символ на светлината, красотата, любовта, радостта. При появата ѝ „цветята… повдигат чашките си и трептят възторжено пред нейната усмивка“. Интересен е акцентът към материята, от която е направена куклата, към нейното розово тяло от порцелан, крехко и прозрачно, в което се откроява сърцето ѝ от ален порцелан. Пиеро е запленен от това сърце („Когато се смееш, очите ти, устните, лицето се озаряват от лъчите на твоето малко сърце от ален порцелан. Аз бих искал да го нося, това нежно сърце, да го пазя и леко да целувам алената му прозрачност.“). Куклата е толкова ефирна, прозрачна и чуплива, че напомня като конструкция тялото на княгинята от „Сърцето на шута“. Метонимичният образ на сърцето ѝ се превръща в символ на безутешната любов на Пиеро. Авторът трансформира познатите комично-гротескови фигури на Пиеро и Коломбина от commedia dell’arte в декадентско-символистичните образи на Порцелановата кукла и Пиеро. Видението е построено върху мотива за оживяване на играчките и мотива за двойниците. В центъра му е любовта между Порцелановата кукла и скулптурата на Пиеро, която се ражда в утрото на един слънчев ден, изпълнен с опиянението на младостта. Тя е приказно-романтична и мистична, представена в духа на сецесионно-декоративния рисунък (Georgieva 2020). Като излиза от поезията и сантимента на преживяванията, авторът търси метафизичната дълбочина на емоциите, достигането до абсолюта, предава движението и промяната в атмосферата на действието от хармонията към разпада, хаоса и смъртта. Златните нишки между небето и земята оплитат героите в тайнството на любовта. Но още в нейното начало се усещат признаците за мимолетността на щастието, което ще отшуми с края на този вълшебен ден. В любовните закачки се прокрадват интуиции, спомени за злокобни тайнствени непознати сили. Трябва да се отбележи, че и това видение се приближава до Метерлинковия неподвижен театър, в който „човекът с неговите дружелюбност, мечти и надежди е играчка в ръцете на съдбата“ (Zingerman 2014, р. 12). Всяка картина е част от дневния цикъл – утро, пладне, нощ, и подобно на музикалната пиеса на Шонберг е интонирана по различен начин. С угасването на дневната светлина и настъпването на мрака любовта и хармонията изчезват, идват страховете, самотата, интуициите за края, гласовете изтляват, тялото се сковава и живата материя отново се превръща в механика. С настъпването на нощта нахлуват заплашителните сенки на смъртта. Оживялата кукла отново се превръща в механична играчка, а сред цветята остава да лежи захвърлено нейното мъничко сърце от ален порцелан.

Видението носи дълбок алегоричен потенциал. То е портал между световете, сън, който материализира човешките емоции – мечтата, надеждата, любовта, красотата, страха, самотата, болката, и смъртта. Има нещо неизказано, диаболично и тайнствено във финала на пиесата. В него е заложен мотивът за двойника чрез сдвояване на оживялата скулптура на Пиеро и на загадъчния образ на бледия Пиеро, символ на смъртта. Детайлите заемат особено важно място в действието. Те задава други планове в неговото развитие, свързано с човешката душа и нейните символни прояви. Оживяването на играчките и повторната им трансформация в механични тела е мистичен акт. Видението се вписва в характерния за модернизма интерес на литературата към куклите и тяхната образност. Според Н. Стоянова през 20-те години на ХХ век интересът към куклите, а аз бих добавила и въобще към героите марионетки „извежда наяве рефлексията върху характерния за междувоенната култура „усет“ за „божествената“ игра, в която човекът се оказва едновременно кукловод и марионетка“ (Stoyanova 2018).

БЕЛЕЖКИ

1. Новата естетика и драматургична техника на Б. Дановски, разгърната в драматическите му видения, обстойно се коментират в: Иванова-Гиргинова, М. Играта на модернизмите в естетическите видения на Боян Дановски. – В: Българско и модерно 2: експериментални прочити., София: 2015, ИЦ „Боян Пенев“, с.104 – 115.

2. Всички цитати от статията на Б. Дановски „Новата драма“ са по ДАНОВСКИ, Б., 1926. Новата драма. Хиперион, кн.3, с. 139 – 142.

3. Цитатите от драматическите виденията на Б .Дановски са по изданията им в книгата ДАНОВСКИ, Б., 1929. Драматически видения. София: Издател Печатницата на Ив. Г. Игнатов и синове, 108 с.

ЛИТЕРАТУРА

АФЕЯН, Н., 2007. Лунният Пиеро. 3 Х 7. Електронно списание LiterNet, 05.05.2007, № 5, с. 90, достъпно на https://book.liternet. bg/publish19/n_afeian/piero.htm

ГЕОРГИЕВА, ЦВ., 2020. Следи на Liberty style в драматическите видения на Боян Дановски. Дзяло, е-списание, Х – ХХI в. Т. VIII, № 17; достъпно на https://www.abcdar.com

ГЕОРГИЕВА, ЦВ., 2008. Unio mystica българският символизъм. София: Издателство „За буквите – О’ писменехъ“.

ДАНОВСКИ, Б 1923: Сърце от ален порцелан. Драматическо видение в три картини. Хиперион ІІ, № 1, с. 30 – 35.

ДАНОВСКИ, Б., 1926. Сърцето на шута. Хиперион V, № 1 – 2, с. 19 – 39.

ДАНОВСКИ, Б., 1926. Новата драма. Хиперион, № 3, с. 139 – 142.

ДАНОВСКИ, Б., 1929. Драматически видения. София: Издател Печатницата на Ив. Г. Игнатов и синове, 108 с.

ДАНОВСКИ, Б., 1924. Данте и Беатриче. Хиперион, № 3, с. 152 – 162.

ДАНОВСКИ, Б., 1927. Франческо Петрарка. Поет на сълзите. Хиперион, № 4, с. 155 – 158.

ЗИНГЕРМАН, Б., 2014. Развитие на драмата в ХХ век. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“.

ИВАНОВА-ГИРГИНОВА, М., 2015. Играта на модернизмите в драматическите видения на Боян Дановски. Българско и модерно 2: експериментални прочити. София: ИЦ „Боян Пенев“, с. 104 – 115.

РАЙНОВ, Н., 1919. Изкуство и стил. Везни, № 3, с. 69 – 71.

СТОЯНОВА, Н., 2018. Кукли и социални маски. В: Литературата: Удоволствия и предизвикателства. София: Св. Климент Охридски, с. 509 – 518.

REFERENCES

AFEYAN, N. 05.05.2007, Lunniiat Piero. 3 X 7, LiterNet, no. 5, p. 90. Dostapno na: https://book.liternet.bg/publish19/n_afeian/piero.htm

GEORGIEVA, Ts., 2020. Sledi na Liberty style v dramaticheskite videnia na Boyan Danovski. Dzylo, e-spisanie v oblastta na humanitaristikata Х – ХХI, vol. VIII, no. 17; dostapno na: https://www.abcdar.com.

GEORGIEVA, TS., 2008. Unio mystica I balgarskiyt simvolisam. Sofia: Za bukvite – O’ pismeneh.

DANOVSKI, B., 1923: Sartсe ot alen portсelan. Dramatichesko videnie v tri kartini. Hiperion ІІ, no. 1, pp. 30 – 35.

DANOVSKI, B., 1926. Sartceto na shuta. Hiperion, V, no. 1 – 2, pp. 19 – 39.

DANOVSKI, B., 1926 Novata drama. Hiperion, no. 3, pp. 139 – 142.

DANOVSKI, B., 1929. Dramaticheski videniya. Sofia: Ivan G. Ignatov i sinove, p. 108.

DANOVSKI, B. 1924. Dante I Beatriche. Hiperion, no.3, pp. 152 – 162.

DANOVSKI, B. 1927. Franchesko Petrarka. Poet na salzite. B: Hiperion, no. 4, pp. 155 – 158.

ZINGERMAN, B., 2014. Razvitie na dramata v XX vek. Plovdiv: Paisii Hilendarski.

IVANOVA-GIRGINOVA, M., 2015. Igrata na modernismite v dramaticheskite videnia na Boyan Danovski. Balgarsko i moderno 2: eksperimentalni prochiti. Sofia: Izdatelski centar „Boyan Penev“, pp. 104 – 115.

RAINOV, N. 1919. Izkustvo i stil In: Vezni , no. 3, pр. 69 –71.

STOYANOVA, N. 2018 Kukli I soctialni maski. In: Literaturata: Udovolstviya I predizvikatelstva. Sofia, Sv. Kliment Ohridski, pp. 509 – 518.

MAGIC AND ALCHEMY IN BOYAN DANOVSKI‘S DRAMATIC VISIONS “THE ART OF THE JESTER” AND “A HEART OF SCARLET PORCELAIN” IN THE CONTEXT OF MODERNIST EXPERIMENTS IN DRAMA IN THE 1920-S

Abstract. The text analyzes magical and alchemical rituals of different origins, which became conceptual cores in two of Bojan Danovski‘s dramatic visions: “Heart of the Jester” (the creation of the artificial human Humunculus) and “Heart of Scarlet Porcelain” (the revival of the toys – The porcelain doll and sculpture of Pierrot). Both visions appeared in the magazine “Hyperion” in the second half of the 20s of the last century. They are part of a larger corpus of eight visions the author sent from Italy to the magazine in 1922 – 1928. Нe published six of them in a separate book in 1929. Danovski‘s dramatic visions are a specific phenomenon in Bulgarian drama. They represent an expression of artistic synthesis in avant-garde art and offer interesting construction and ideas characteristic of the European avant-garde. The aim here is to show, through an analysis of the two visions mentioned: how B. Danovski creates his theater of marionettes and how he works with the rich cultural intertext embedded in the plays. The dramatic vision in three pictures and one pantomime The Heart of the Jester (1926) examines the transformation of medieval mysticism with its spiritualistic sances and dark magic. A desacralization of the magical through the techniques of avantgarde art stands out. The dramatic vision in three paintings Heart of Scarlet Porcelain (1923) traces the transformation in Maeterlinck‘s symbolist theater with the appearance of the porcelain toy dolls and symbolic marionette figures of the square commedia dell‘arte. Magical processes and rituals bind the two visions, in which the heart is a unifying image and a meaningful object. It emerges from the high poetic symbolism of Romanticism and Symbolism to become a literal thing – a magical/bloody ingredient for the action of the alchemical retort in The Jester‘s Heart and a fine porcelain object in the text Heart of Scarlet Porcelain. The process of reification, literalization of symbols signals their vituperation and becomes part of the desacralization of occult rituals. The disenchantment of fairytale magic is a specific feature of Danovsky‘s poetics.

Keywords: dramatic vision; occult; magically; ritual practices; marionette; doll; porcelain; heart; avanguard; transformation; irony; parody; Maeterlinck‘s still theater.

Dr. Marieta Ivanova-Girginova, Assoc. Prof.

ORCID iD: 0009-0003-9898-6401
Institute for Literature
Bulgarian Academy of Sciences.

52, Shipchenski Prohod Blvd. (Block 17)

Sofia 1113, Bulgaria
E-mail: mgirginova@gmail.com

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.