Български език и литература
Вход / Регистрация

2018/4, стр. 426 - 440

ЗА ИЗНАМЕРВАНЕТО НА КНИГОПЕЧАТАНИЕТО: ВЪЗРОЖДЕНСКИ РАКУРСИ

Резюме:

Ключови думи:

Книгите (...) имат душа.

П. Р. Славейков, сп. „Пчелица“

Habent sua fata libelli, рекъл един от видните римски граматици.

И правилно рекъл, прозирайки колосалната роля за духовното и културнопросветното възмогване на човека на това неотменимо и незаменимо средство за литературна и културна комуникация, заличаващо времеви и пространствени граници, сближаващо писателски и читателски присъствия.

Книгата е търсене и съпреживяване, изповядване и приемане, домогване до другото, непознатото.

Книгата е усвояване и себепостигане чрез чуждото, едно пътуване към донякъде очакван хоризонт, но често пъти смътно, неясно в посоката си.

Книгата е посветеност, дирено убежище, знак за някаква оразличеност.

В културноисторическото развитие на човечеството на тези нейни неоспорими превъплъщения се гледа подобаващо спорно, като дълго (а понякога и остро) обсъжданият въпрос за напреженията между устно и писмено слово след средата на петнадесетото столетие вече придобива нова знакова проекция – да се улесни ли човешкият труд с въвеждането на ново изобретение – печатната преса, което да породи нови изисквания и предизвикателства, свързани с начините на разпространение и възприемане на словото, или неговото механизиране би означавало лишаване от облагородяващия творчески, съзидателен труд. И докато настроенията се колебаят между въодушевлението и скепсиса, значително започва да расте количеството граматики, хроники, псалтири... – все щамбосвани.

Тази практика не подминава и българската културна среда, макар спорадичните ѝ проявления да са далеч от пределите на поробеното отечество (Търговище, Рим, Будим). Както уместно отбелязва Боян Пенев обаче, отпечатаните книги – „Евангелие“ (1512), „Абагар“ (1651), „Молитвений крин“ (1806) (тук нека добавим и появилия се през 1802 г. „Даниилов четириезичник“), въпреки вида и оформлението си, спадат по-скоро към старата литература поради езика и съдържанието си (Penev, 1977: 238).

А след като е дума за отношенията между старо и ново в най-общ план, нека не пропуснем да отбележим един ключов детайл в осмислянето на втория член от тази своего рода дихотомия. Последните десетилетия на Възраждането посредством въвеждането и налагането на такива „чудни издирвания“ като телеграфа и железниците, обуславящи посоките на културен и технически напредък, са време на активен обществен дебат за преимуществата и недостатъците на тези достижения на човешката техническа мисъл. С него всъщност се поставя големият въпрос за пътищата на модернизацията2), за облика и проявленията на модерността в българското общество в условията на отсъстваща институционалност, но не и на етноидентификационна определеност.

И техническите изнамервания имат своя съдба...

Но с някои контекстуални уговорки дали началото на процесите на същностни изменения в културния и обществения живот чрез тяхната техническа определеност да не се постави още с първото десетилетие на XIX в.? С появата на първата новобългарска печатна книга?

Книгопечатната преса в хода на българското културно развитие през XIX в. е извоювала своето място в общественото съзнание като онова техническо устройство, равнозначно безусловно на пробуждане и просвещение, на широта на мисловните и познавателните хоризонти, но и на увековечаване на разните „достопамятни случки“, засягащи общностното живеене, разполовено между посветеността на съкровения идеал и драматизма на оцеляването (далеч не само физическо).

Книгопечатната преса открива нови светове, премахвайки определени граници – пространствени, времеви – и улеснявайки докосването до чуждия опит и неговото по-цялостно усвояване.

Книгопечатната преса предполага такова едно „художество“ (в смисъла на занаят), чрез което съ-битийността чрез интензивния (а и по-непосредствен) културен диалог придобива наситена изразеност, пълнота и смисъл.

Затова и възрожденските книжовници и писатели се опитват да я разкрият и утвърдят като едно от ключовите средства за развитие и модернизация не само от гледище на пряката ѝ практическа приложимост, но и през нейните, да ги наречем условно, теоретични аспекти – какво представлява, как функционира, чрез какви чародейни сили става поставянето на знаците върху хартията, кое е онова, което прави даденото „изобретение типографийско“ „пречудно“... Важни въпроси, на които възрожденските автори – сами неотменима част от това учудняване на света – се стремят да отговорят ясно и достъпно. И с това – допълнително да разгърнат и нюансират все по-отчетливо изявяващите се връзки и отношения с другото, различното, настойчиво припознавано като близко и свое.

Настоящата статия си поставя задачата да разгледа образа на книгопечатната преса3) през някои негови представителни присъствия във възрожденската периодика и да анализира смисловите означения, които той получава, касаещи конструирането на определен модел за човека и света в контекста на развиващата се публичност в средата и втората половина на XIX в.

Началото

През 1806 г. в Римник излиза от печат сборникът с 94 слова за неделни и празнични дни „Кириакодромион, сиреч Неделник“ от Софроний Врачански. Стилистично и титрологично – с осезателна обвързаност с гръцката религиозно-поучителна книжовна традиция, полиграфично – с бъдещата българска културно-просветна възмога. Авторовият призив „Веднаш да буде начало“, т.е. да се започне с активното „щамбосване“ (печатане) на нови книги за нуждите на българската просвета и образование, вече е отправен. Следва неговото неизменно прилагане.

През 20-те години на XIX в. Брашовското филологическо дружество поставя тъкмо този въпрос в обществено-културен план като един от най-важните за решаване. Съставя се цяла програма, чието осъществяване е сериозна предпоставка за систематичното и разностранно овладяване на знанието за света и човека, за умножаването „науката в нашето отечество“, за разпространението на „усердието и ревността на сичките наши едноплеменници“ (Beron, 2004: 289). А конкретните книжовни търсения, намерили реализация в съставянето и издаването на буквари (В. Ненович) и цветообрания (А. Кипиловски) например са само отделен щрих от практическата страна на тази програма. Те са пряка по-следица от налагането на един императив, оставен като завет от Петър Берон в послесловието на „Буквар с различни поучения“ – „Любезни еднородни“: „Требова да ся силем, колко е возможно, да ся щамбосат доста книги на нашиат язик за научението нашаго народа, защо стига как ся намира от толкози время в темнота без наука“ (Beron, 2004: 289) (подч. мое – В.И.)

Типаренето на книги на роден език е припознато като неотложно народополезно дело, отговарящо на нуждите на времето; спомагащо за излизането от „темнотата“ на живота, а то значи – ревизиране на неясните, смътните самоидентификационни представи; разширяващо и утвърждаващо определени световъзприемателни нагласи.

Така постепенно тези усилия придобиват все по-широки измерения, за да превърнат указания характерологичен дял от еволюционистко-просветителското движение в организирано професионално занимание. Солун, Самоков, Цариград скоро се превръщат в основни центрове на активна (доколкото позволяват обстоятелствата) книгопечатна дейност, а фигури съответно като Теодосий Синаитски, Никола Карастоянов, Константин Огнянович – в своеобразни първоначинатели на значителни промени в културната и литературната комуникация. Внимателното пренасяне на цели оки кирилски букви, тайното от властта печатане в зимници и подземия, усърдието в развиването на словослагателската и печатарската техника, старателното разпространение на готовия продукт на пользу роду и отечества4) са знаковите места в полосите на народностна пробуда, на радение за общностно припознаване и единство (в това отношение някои от паратекстовите конструкции-обръщения са подобаващо идейно и смислово наситени: „Любезни братя болгари!“, „К единородним моим болгаром“ и др.).

Така след стореното в един по-късен етап от дейци като Драган Манчов, Хр. Г. Данов, Димитър Паничков и др. в условията на последното възрожденско десетилетие вече съществуват професионални организации, чиято основна задача е обединението на печатарските работници, тяхното взаимно подпомагане и съставянето и изпълняването на активна културно-просветна програма (Nikolova, 2004: 262). А основаването и функционирането конкретно на учреждение като Българското печатарско дружество „Промишление“ (1870, Цариград) е реалната илюстрация на тези непоколебими стремежи.

Развиващата се традиция: научнопопулярният прочит

Още с първите прояви на българския периодичен печат книгопечатането като занаят, образът на книгопечатната преса се превръщат в характерологични съобразно предлагания тематичен обсег, имащ за цел да удовлетвори книжовно-познавателните потребности на любомъдрия читател. Научнопопулярните материали, обусловени изцяло от просветителските тенденции на времето, участват в засрещането на различни културни кодове, като се имат предвид съответно особеностите и произходът на техния обект на наблюдения, първоначалният им източник (това са по-често преводни текстове) и аудиторията, за която са предназначени. Така „типографийското“ изкуство пресича и сближава отделните стремежи и търсения в нееднаквото движение по общия обаче път към културно-просветна възмога.

Константин Фотинов, като високо ерудиран книжовник, формиран до голяма степен в чужда обществено-културна среда, носител на цялостни, завършени просвещенски представи, добре осъзнава необходимостта чрез редактираното от него списание „Любословие“ да се дадат пълноценни сведения, наблюдения за различните страни на обществения, културния, икономическия живот, който от 40-те години нататък става все по-наситен. По тази причина един обобщеносинтезиран научнопопулярен материал като „Типографийский изобретател“5) ще намери своето особено място в книжовно-просветителските търсения на своя автор, тъй като този материал не просто в условен ретроспективен план се спира върху отделни акценти около това пречудно художество и ролята на неговия откривател. Той по своеобразен начин утвърждава важността и неотменимостта на разглеждания феномен на човешката култура в подетия няколко десетилетия по-рано български път към и сред нея. Разбира се, неуместно би било да се идеализира и преекспонира значението на подобен кратък, макар и съдържателен, повече историко-биографичен и по-малко оценъчно-публицистичен, очерк, съсредоточаващ се върху нещо частно, конкретно, но е факт, че привличането му в контекста на намеренията и на цялостната концепция на „преводителя и издателя списание сего“ е натоварено с определена функция – да открие, предаде и онагледи на възрожденския читател (без традиция и опит с подобен род четива) частното знание и да го съотнесе със съвременния живот (особено и през обществената фигура на печатаря и неговата дейност) – в условията на близкото, познатото, своето.

Съдружникът на Гутенберг – Йохан Фуст (1400 – 1466) – е припознат като ключова, основополагаща фигура за едно явление, което допълнително изостря отношенията между ръкописно и печатно слово в стремежа към удовлетворяването на определени материални интереси:

Новото изнамервание се разгръща подчертано в ущърб на преписвачите. Съзнателната подмяна означава лишаване от техните ползования, с което културната, литературната комуникация придобива друг, по-специфичен статут, а притежанието на и разполагането с книгата пряко се свързват със заемането на определен социален статут. Така присъствието и разпространението на инкунабулите – най-ранните печатни книги, които се продавали с претенцията, че са ръкописи, за да струват по-скъпо (Hadjikosev, 2000: 357), сякаш изпълняват противоречива, двойствена роля – едновременно да очертаят и утвърдят представата за това откритие като указващо и улесняващо д—сега до знанието, но и постепенно да рушат тази представа с обръщането си към предходното, старото като средство, възможност за по-лесни облаги.

Този факт ще залегне като същностен акцент от наблюденията и в по-късен текст, какъвто е „Печатопис“ на Петко Р. Славейков от „Смесна китка“ в опитите българският възрожденски читател да стане съпричастен към големите достижения на човешката творческа (в частност техническа), съзидателна дейност. И подобна близост в позоваванията на отделните автори и съставители не се дължи само на дадено влияние върху техните книжовни търсения или на ползването на сходни първоизточници, тя е резултат от подбора и оценностяването на другото, чуждото през културния опит и тяхното подчиняване на изискванията и потребностите при конструирането на собствения културен образ.

Печатната книга, като всяко нововъведение, наред със своите явни, безспорни преимущества крие в себе си обаче нещо мистично, тайнствено, непознато, което плаши, понякога отблъсква. Самата техника на поставянето на знаците върху хартията, т.е. своеобразното снемане от човека на ореола на творец (преписател), съзидател, владеещ знанието, извиква несигурност, недоумение. Печатарят открива пред света едно художество, което е недостъпно и непонятно за широките кръгове хора, то е само за посветени. Така той съвсем непосредствено започва да бъде свързван в порядъка на приказно-фантазните световъзприемателни нагласи с фигурата медиатор, свободно обуславящ и организиращ иреалното, отвъдзримото: „Наклеветиха го прочее на правителя (запчiа) и наклопаха както чародейца (магесника)“. А украсата на печатната книга е не с какво да е, а с червено мастило, което също поражда знакови асоциации: „учиниха го да е негова кръв; пристойно прочее изрекоха, че има най-чевръсти и големи сообразности и сходства сос преизподни и Адови бесы“.

Че типографията си е своего рода чародейство, изискващо много усилия и жертви – няма съмнение. По-интересна и симптоматична е тази първоначална амбивалентност при неговото възприемане и осмисляне – от възторга и въодушевлението от човешката техническа мисъл до страха от нейното конкретно въплъщение и отхвърлянето му на пути нечестивых.

Тъй или инак, книгопечатната преса е изобретение „пречудно“ и тъкмо с това присъщо си качество променя радикално занапред пътищата между текста, неговото разпространение и възприемателя. Нещо, което българският книжовник и издател твърде добре знае и се опитва възможно по-организирано и последователно да прилага.

Някои от разгледаните акценти в очерка на К. Фотинов намират място и в друг един текст няколко години по-късно, като все още доминиращият църковнославянски шрифт е най-малката – формална – близост между тях. Думата е за научнопопулярната статия „Печатопис“ от П. Р. Славейков, поместена в първото българско литературно списание – „Смесна китка“ (1852). Бъдещият изтъкнат редактор и публицист в съставителско отношение подхожда съобразно концепцията на самото издание – умело и добре премислено, с привличането на материали от различен порядък, свързани със знанието за света и мястото на човека в него. Следователно и тук съвсем закономерно водещата тенденция на изображение и внушение ще бъде книжовно-просветителската. Това и определя характера на подбраните текстове, които, разпределени в отделни Цветове, съставят пъстър идейно-тематичен букет.

Очеркът, проблематизиращ печатописа, е публикуван в Цвят III, който има значещото онасловяване Науки и художества.

Така подетата линия на разбиране и осмисляне на едно от ония изнамервания, които „из еднъж промениха лицето на света“, на онзи способ, чрез който остават вечни чрез писмото разните достопамятни случки, като „художество“ със значението на занаят, но и на изкуство, което се подчинява на строги изисквания и правила, получава допълнителна съдържателна, а и символна нюансираност.

Разглежданият текст е предхождан от материал за веществото, на което древните пишели – приемствеността в тематично и идейно отношение е очевидна: своеобразното диахронно проследяване чрез съответните публикации на историята на писмеността има за цел не просто да посочи, назове и открои, но преди всичко – да обуслови и оценности, като обектът на наблюдения и на изпълнение на тази задача – образът на тискарницата (печатната преса), е видян като неотменим белег в пътя на културен и цивилизационен напредък на човечеството. Белег в пътя на „облагородванието“, какъвто като присъствена изявеност към средата на деветнадесетото столетие, въпреки общественополитическите обстоятелства, или заради тях, оставя и българската културна история.

От друга страна, текстът за печатописа е последван от материал, посветен на откриването на Америка – наглед малко общо между тях, но в един непряк, метафоричен план онова, което ги сближава, е явният стремеж към опознаване и съпреживяване на откритите нови хоризонти – и географски, но – преимуществено – и духовни.

Точно на тях се спира фактологично наситеното изложение, като описателно и достъпно разяснява техниката на печатописа от по-примитивните негови проявления до усъвършенстванията на Гутенберг и Фуст:

Издлъбванието на сяка таблица било трудна и забавна работа. Погрешките на длъбача бивали мъчно изправни; словата не бивали равни и пролични; непрестанното премествание на дръвените таблици от влажност на сухо нагнивало ги и поронвало буквите, за всяка книга трябвало други таблици, и то толко колкото страници имала тя.

(...)

Гутенберг самси измислил или от Ивана6) научил употребението на движимите букви, правото е, че той усети недостаточеството, мъчоупотребението и нетраянието на тези букви, и в 1449 като взел за спомощник и съдружник съотечественика си Златаря Фуста (...) мъж работлив и многоспособен, направил букви издълбани на руда, с които ся наченва втората епоха и истинското напреднование на печатописа.

Тенденцията, която се разкрива при изграждането образа на новото техническо изобретение, е в посока на неговото естетизиране и идеализиране – заради ролята, която изпълнява, тласкайки развитието на човешката култура в друга посока. А с това съответно – и отделния диалог на духа, на идеите във и чрез нея. Посока, в която неизменно е приобщена и конкретно българската традиция.

С тази тенденция се свързва и стриктното открояване и утвърждаване на „изящното“ нововъведение през фактологично-достоверното позоваване, функциониращо като категоричен аксиологизиращ жест:

Голландците казват, че техний съотечественик Лаврентий Костер от Арлема първий изнамерил дръвените букви, и че ги дялал с ножа си като ся разхождал. С тез печатал най-напред Неделната молитва и други еще дреболии, бил в недоумение как да нареди една до друга тези букви, и да ги потисне изедно с равна сила връх книгата, когато тискалото (менгеме) на лина привлекло вниманието му и на според него направил първата Тискарница. А за да останат буквите на мястото си и да са не разместят в потисканието измисли ся да ся продупчат в дебелината си, и сичките букви на секий ред да ся пронизват и да ся свързват с тънка връвчица, което без сумнение че докарвало много забава и освен това голяма мъчнотия в поправянието. По той начин ся печатала най-напред Латинската Грамматика на Доната и други някои дребни книжки, что били в употребение през XV век, и толко за драгоценни ся имали тези печатки, чтото много пъта ся давали вместо царски дарове.

Навлизането на книгопечатната преса в обществения живот води до ново разколебаване в проявленията на словото – някогашното противопоставяне между устно и писмено вече придобива друго измерение: ръкописно и печатно. От една страна, голямото откритие категорично спомага за по-лесното и достъпното разпространение на въплътеното знание за човека и света, променя изцяло начините за неговото предаване и усвояване, издига високо авторитета на печатаря, книгоиздателя, припознаван като тайнствения съхранител и (пре)носител на недостижимото, скритото за непосветения знание. От друга страна обаче – то провокира засилените противодействия на преписвачите, които тъкмо заради него „лишаваха ся от големите си ползования“.

Възхваляване и съпротива.

Преклонение и усъмняване.

Такива са крайните полюси, между които книгопечатната преса проправя своя път към хората, за да се превърне сред ярките символи на „просвещението на человеческий род“, а нейните посветени изобретатели и вдъхновени последователи – в нови Триптолемци, чиито хвърлени семена дават такива многоценни плодове, заради които паметта на това издирвание ще да угасне само тогава, когато оскъднее от земята сяка дырка на облагородванието.

В условията на двойно потисничество – политическо и духовно – обаче „печатанието на разни книги“ има ключови идентификационно-самосъхранителни функции. Затова и до известна степен определящата метафора за зарите на просвещението, които носи, има такава значителна роля за българските възрожденски менталности: силен контрапункт, категоричен императив спрямо един от най-мрачните и тягостни себеприпознавателни образи – този на унеса, на съня, реакцията срещу който започва още от височината на Атон и продължава до организираните опити за отхвърляне на страшния дълговековен робски хомот7) .

В този контекст показателна фигура продължава да бъде, и съвсем закономерно, тази на П. Р. Славейков. Интересите на редактора на „Смесна китка“ конкретно по посока на печатното слово, на ролята и значението на типографията не са епизодични. И това доказват повторни негови възвръщания към темата, издържани отново в духа на достъпното, научнопопулярното четиво със силно изразено оценностяващо значение.

В кн. 6 от 1871 г. на първото българско детско списание „Пчелица“ П. Р. Славейков помества подобен – пределно синтезиран – очерк, важен не само с оглед аудиторията, за която е предназначен, но и с обусловения от това подход в него: „Книгопечатанието“. Този кратък текст е в силна дидактична връзка с изведеното като сентенция още в първия брой на изданието – Книгите и вестниците имат душа. Това е душата на „списателя или съчинителя им“ и когато тая душа „мисли и говори в редовете на книгата, тя действува връз онези, които я четат също тъй както би действувал връз тях лично самийт той человек“.8) Следователно книгопечатането е потребност, но и висока отговорност, защото участва неизменно в градежа на личностния свят и понеже душата особено на малкото дете е подобна на бяло платно, важно е да се знае, както предупреждават и поучават още дамаскинарите, че „в каквато го боя сложиш, такова ще остане и по-ната тък“.9)

В „Книгопечатанието“ отсъства културноисторическо описание или последователно, разгърнато определяне на предмета на предлаганите кратки наблюдения. Видно е, че целта на текста, обусловена все пак от неговия обем, не е толкова експликативна, колкото естетическа, въздействаща:

Силното смислово акцентиране върху изцяло утилитарните (в най-положителните измерения на понятието) функции на печатописанието отпраща към идеята за своеобразната идеализация на това изнамервание – концептуална линия, присъща и за предходните разгледани научнопопулярни статии, извоювало неотменимото, определящото си място в културната история на човечеството.

Паметта за онзи, който е измислил печатописанието, означава не само припознаване на конкретна съзидателна роля, указваща посока на развитие, не просто възвеличаване и остойностяване на отделно културно-просветно присъствие, но преди всичко – съпреживяване и приобщаване към духовните достижения, които са непреходни, вследствие знаковите проявления на тази роля и на това присъствие.

Своите разсъждения – фактологично подплатени, научно обосновани – върху тези достижения представя в разгърнат очерк и Николай Казанакли. Този възрожденски интелектуалец не се ползва с широка известност, сведенията за неговия житейски и книжовен път са твърде оскъдни. Знае се, че е роден в Ташбунар (Бесарабия), син на свещеник. Неговата преподавателска дейност е тясно свързана с Болградската гимназия, където работи в периода ок. 1860 – 1868 г. Учител, преводач, публицист, сътрудничещ на сп. „Общ труд“, Н. Казанакли демонстрира широка осведоменост и точно и обективно анализиране на явления от културноисторически порядък. И тъкмо в урежданото и издаваното от Теодосий Икономов списание той помества статията „За изнамервание барутът и книгопечатанието“, която е посветена на главната задача да проследи, осмисли и характеризира „историческийт вървеж“ на барута и книгопечатането и най-вече – „превороты-ты, които произвели в светът тези важни изнамервания“.

Според съпътстващия заглавието на статията текст тези наблюдения първоначално са били изложени като публична лекция, четена на 10 март 1868 г. в салона на Централното болградско училище от „Учителя на Всеобща История и География“ Н. Казанакли. Вече като научна публикация тя се отличава със стройна, двуделна композиция, имаща за цел да конкретизира и обосновано да коментира различните страни на своя предмет.

Втората част на изследването – посветена на книгопечатането – е значително по-пространна и разгърната. Подходът е сходен с този в разглежданите вече случаи – приповдигнато-обяснителни позовавания със засилено аксиологизиращо значение. Разликата произтича от това, че Н. Казанакли е осезателно по-контекстуализиращ автор, което безусловно до голяма степен се дължи на по-голямата свобода в разполагането с обема на текста. Това се отразява и на начина, по който проблемът за книгопечатането е пресъздаден и концептуализиран:

1) плътна културноисторическа рамка – присъства с фактологично наситен преглед на материалите, от които са се правили книгите:

– папирус – Египет;

– кожи – Пергам;

– коприна, а по-късно кора от дървета (II – III в.) – Китай;

– памук – испанските араби (X в.), тъкмо от такива книги се е ползвала цяла Европа;

– „дрипи“, „материал твърде евтин“ – испанските араби (1320 г.); сетне това „искусство“ се разпространява масово из Стария континент и в „сегашно време са докарало до высоко и разнообразно съвършенство“; а ето и описанието на самата технология на изработване:

2) плавно, но целенасочено фокусиране върху предпоставките за появата на това преодоляващо времевите и пространствените граници изкуство, чиито цели са пряко свързани с предаването и излагането „мислите на человека, които са невидими, на видимый предмет – на книга, на хартия“; техните основания се търсят далеч назад в развитието на човешкия бит и култура: „китайците в старо време печатали с дъски, на които изрезовали букви и слова, ги намазовали с вапсило и ги отпечатвали на познатата тогава книга“; и макар този начин, с който се отпечатвали най-напред карти за игра, а по-късно свещени изображения, да бил все още примитивен, той заляга в основата на новото изнамервание, на същинското книгопечатане;

3) ясно открояваща се концептуална схема в текста съобразно конкретния, смислоопределящ негов предмет с подробно описание и тълкуване ролята и значението на заслужилия „венец безсмъртния слави“ изобретател на книгопечатната преса, на неговите неизменно допринесли с делото си предходници, на посветените му следовници, развили и усъвършенствали стореното от него; така изведената линия – хронологична, но преди всичко идейна, тематична – Л. Костер – Й. Гутенберг – Й. Фуст – Петер Шьофер (според транскрипцията на Казанакли – Петръ Шфферъ) – получава особена фактологична и символна метатекстова плътност;

4) обективна оценъчна страна – извежда се най-вече с посочването и аргументирането на ползите и преимуществата на художествените (!) издирвания тиснение и печатание; оценностяването на пресата, печатницата става по линията на общочовешкото, универсалното й значение и приложимост, тъй като, правейки д—сега до знанието лесен и достъпен за всекиго, за цели народи, при това вярно, бързо и за малка цена, твърде много спомага да се излезе изпод „ярема на невежеството“; така публицистичните отклонения – с оглед времето на появата на статията и на все още силно функциониращия просвещенски проект – придобиват определена еволюционистко-просветителска идейна натовареност.

Така, предвид направените изводи, може да се твърди, че Николай Казанакли категорично се вписва във възрожденската културна и книжовна традиция на осмисляне, онагледяване и утвърждаване на навлизащите в обществения бит и живот технически нововъведения, улесняващи и обогатяващи диалога между своето и чуждото.

Диалог, основан върху безрезервната и последователна културно-съзидателна дейност в името на колективното благополучие. И тъкмо това прави тази дейност толкова ценна, благородна, необходима. И толкова недостижима.

Диалог, облъхнат от духа на съпреживяността, на открития и искрения стремеж към диренето на пътища един към друг, а то значи – и към себе си.

Диалог, който в родни условия далеч не започва от К. Фотинов, но който благодарение на него и на книжовници и просветители като П. Р. Славейков и Н. Казанакли получава още по-богата и знакова нюансираност. И неотменимо значение – за доизграждането и съхраняването на българския образ: културен и идентификационен.

А крайният продукт на това близко до понятията за „художество“ и „искусство“ изнамервание – книгата – наистина има душа и наложително е, по възрожденски наложително – отдадено и безкористно, читателят подчертано неравнодушно да се вглежда в нея. Защото, най-малко поне, тя прави лесни и достъпни умствените занятия, които са толкова же, ако не и повише, потребни както и хлябът, по думите на болградския учител на всеобщата история. Безусловно му вярвам.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Статията е изготвена в рамките на проект за млади учени „Литература и техника. Изобретяване на модерността в българската литература“ към Фонд „Научни изследвания“, ДМ 10/1 от 13.12.2016 г.

2. Вж. статията на Николай Аретов „Един модерен и един „контрамодерен“ по-глед към железниците: Стоян Заимов и Захари Стоянов. [Интернет] [Цитиран 15.05.2018AD] Available from: http://bulgc18.com/Science/Aretov_Science.htm

3. Този образ съвсем закономерно провокира, привлича към себе си, като в последно време своя научноизследователски интерес към него засвидетелства и колегата д-р Андриана Спасова.

4. В този порядък твърде интересен се явява образът на пътуващия книжар – преносвача, разпространителя и популяризатора на знанието, а то значи указването на пътя към Другия и към света, но и към себе си. Конкретни щрихи върху ролята и значението на тази обществена фигура нанасят в своите спомени писатели и книжовници като Йоаким Груев и Илия Блъсков.

5. Любословие, 1846, кн. 13, с. 5 – 6.

6. Според Славейковото обяснение – „Костеров слуга“. Лаврентий Костер (Laurens Janszoon Coster; ок. 1370 – ок. 1440) – холандски печатар и книгоиздател, за когото се смята, че изобретява печатната преса през втората четвърт на XV в., т.е. по-рано спрямо стореното от Гутенберг (б.м.).

7. В това отношение знакова е появата не кога да е, а в най-радикално настроеното възрожденско десетилетие на обществено-културно учреждение като Дружество за разпространение на полезни знания – 1872 г.

8. Пчелица. Кн. 1, 1871, с. 3.

9. Вж. Теофан Рилски. Сборник от Дамаскинови слова и жития. – Цит. по Янев, С., Е. Налбантова. Атлас на българската литература. 1740 – 1877. Пловдив, 2012, с. 47.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Aretov, N. Edin moderen i edin „kontramoderen“ pogled kam zheleznitsite: Stoyan Zaimov i Zahari Stoyanov. [Internet] [Tsitiran 15.05.2018AD] Available from: http://bulgc18.com/Science/Aretov_Science.htm [Аретов, Н. Един модерен и един „контрамодерен“ поглед към железниците: Стоян Заимов и Захари Стоянов. [Интернет] [Цитиран 15.05.2018AD] Available from: http://bulgc18.com/Science/Aretov_Science.htm].

Balgarska vazrozhdenska inteligentsiya. Entsiklopediya. (1988) Sastaviteli: prof. d-r Nikolay Genchev, Krasimira Daskalova. Sofia: D-r Petar Beron [Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. (1988) Съставители: проф. д-р Николай Генчев, Красимира Даскалова. София: Д-р Петър Берон].

Beron, P. (2004). Bukvar s razlichni poucheniya. Sofia: Siela [Берон, П. (2004). Буквар с различни поучения. София: Сиела].

Georgiev, N. (2003). Pisaha ne samo za da se znae. V: Pochit i prochiti. Veliko Tarnovo: Slovo [Георгиев, Н. (2003). Писаха не само за да се знае. В: Почит и прочити. Велико Търново: Слово].

Kutinchev, St. (1920). Pechatarstvoto v Balgariya do Osvobozhdenieto. Sofia: Darzhavna pechatnitsa [Кутинчев, Ст. (1920). Печатарството в България до Освобождението. София: Държавна печатница].

Nikolova, Yu. (2004). Zapiski po balgarska vazrozhdenska literatura. Plovdiv: Hermes [Николова, Ю. (2004) Записки по българска възрожденска литература. Пловдив: Хермес].

Penev, B. (1977). Istoriya na novata balgarska literatura. Tom 2. Sofia: Balgarski pisatel [Пенев, Б. (1977). История на новата българска литература. Том 2. София: Български писател].

Radev, Iv. i kolektiv (1997). Entsiklopediya na balgarskata vazrozhdenska literatura. Veliko Tarnovo: Abagar [Радев, Ив. и колектив (1997). Енциклопедия на българската възрожденска литература. Велико Търново: Абагар].

Spasova, A. Vazrozhdenskata predstava za pechatnata mashina. (pod pechat)] [Спасова, А. Възрожденската представа за печатната машина. (под печат)].

Hadzhikosev, S. (2000). Zapadnoevropeyska literatura. Ch. 1. Sofia: Siela [Хаджикосев, С. (2000). Западноевропейска литература. Ч. 1. София: Сиела].

Yanev, S.&E. Nalbantova (2012). Atlas na balgarskata literatura. 1740 – 1877. Plovdiv: Zhanet 45 [Янев, С.&Е. Налбантова (2012). Атлас на българската литература. 1740 – 1877. Пловдив: Жанет 45].

ON DISCOVERY OF TYPOGRAPHY: ASPECTS
OF THE BULGARIAN NATIONAL REVIVAL

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.