Български език и литература
Вход / Регистрация

2021/5, стр. 475 - 486

МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В БЕЛГРАДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Резюме:

Ключови думи:

https : //doi.org/10.53656/bel2021-5-2.bel.uni.fil

Белградският университет е сред малкото университети1), където българският език се изучава като основен в рамките на бакалавърска програма. Днес Филологическият факултет на Университета в Белград е единственото място в Сърбия, където българистиката съществува като отделна специалност в рамките на Катедрата по сръбски език с южнославянски езици. Българският език се изучава и като избираема дисциплина (двусеместриална и четирисеместриална), а почти всички българистични дисциплини могат да бъдат изучавани и като избираеми от студенти от други специалности. Българистиката е част от програмата Език, литература и култура2), в рамките на която се изучават всички чужди филологии, литератури, култури, обща литература и теория на литературата, общо езикознание, библиотекарство и информатика3).

Началото на българистиката в Сърбия трябва да се свърже с периода след края на Втората световна война, по-точно с 1947 г., когато българите в Югославия получават статус на национално малцинство4). След почти три десетилетия непризнаване на българското малцинство в Сърбия (периодът между двете световни войни), „обучение на български език в рамките на югославската държава започва през 1945 – 1946“ (вж. повече у Ivanova 2007, 193). Както четем у Ц. Иванова: „Първото училище за подготовка на кадри за нуждите на българското малцинство5) е Учителската академия (педагогическо училище)6) в Димитровград (Цариброд), която съществува няколко години“ (Ibid). Следва основаването7) на Група за български език и литература в Полувисшето педагогическо училище в Ниш, която е закрита през 1969 – 1970 г. (Ibid). В периода между основаването и закриването си българистиката в Ниш играе важна роля в подготовка на кадри за нуждите на официално признатата вече българска общност. Специалността минава през различни етапи по време на съществуването си, които могат да бъдат проследени и на страниците на в. „Братство“8). За съжаление, специалността в Ниш бива закрита и по този начин физически откъсната от общините, населени предимно с българско население. Днес на мястото на някогашното Педагогическо училище в рамките на Философския факултет в Ниш функционира лекторат по български език9), открит през учебната 2001/2002 г. (Ibid).

Трябва да се добави също, че от 1977 г. в някогашното Полувисше педагогическо училище (днес Учителски факултет) се подготвят педагогически кадри за училищата в общините с българско население (Ibid). Както посочва същата авторка, „по ред причини преподаването на български език и литература там замира“ (Ibid) и днес такова не съществува. Преподавател във Враня в периода 1981 – 1990 г. е и доц. д-р Мариана Алексич, която в началото на 90-те години постъпва като редовен асистент по български език във Филологическия факултет в Белград.

Според данните, които Д. Дончева10) и Н. Бечева събират за написването на доклада Минало и бъдеще на българистиката в Белградския университет, тази специалност в рамките на Филологическия факултет в Белград се появява в края на 50-те години, когато Философският факултет се разделя на Философско-исторически и Филологически. В началото не е имало подготвени кадри, поради което „Преподавателите по българистични дисциплини в началото са „гостуващи“, научната информация се преподава сбито и блоково, учебният процес е неритмичен“ (Doncheva & Becheva 2013, 119). На практика обаче за начало на местната българистика може да се смята постъпването на първия редовен преподавател по български език през 1962 г. – Лиляна Мойсова, която продължава работата си с пристигналия през 1963 г. пръв лектор от България – Стефан Елевтеров (Ibid). Според текста на Д. Йотов, публикуван във в. „Братство“ под заглавието „Български език на педагогическа катедра“11), три години след записването на първите студенти в специалността в Ниш, т.е. през 1963 г., българският език се въвежда като дисциплина във Филологическия факултет в Белград.

Независимо от това, че българистиката е съществувала под различни форми от основаването си до днес, от казаното дотук става ясно, че в периода непосредствено след края на Втората световна война за кратко българистиката се е развивала паралелно в някогашното Педагогическо училище в Ниш и във Филологическия факултет в Белград, а след закриването ѝ в Ниш и до прекъсването на обучението във Враня подготовката на кадри се осъществява във Враня и в Белград.

Основните етапи в развитието на българистиката в Белградския университет от създаването ѝ до 2013 г. са очертани на страниците на доклада на Д. Дончева и Н. Бечева (Doncheva & Becheva 2013). Затова тук те ще бъдат само маркирани, като ще се опитам да отбележа най-важните факти от развитието на специалността, както и да актуализирам информацията с данни за специалността след 2013 г., като в основата на класификацията са залегнали данните от доклада на Д. Дончева и Н. Бечева.

Без да се поставят точни граници между различните етапи в развитието на специалността, която днес познаваме като „Български език, литература и култура“, а с оглед на състоянието и ролята на специалността в конкретния времеви период (начин на провеждане на учебния процес, учебни програми, преподавателски състав, брой студенти), биха могли да се очертаят четири основни етапа в развитието на белградската българистика.

1. От създаването на специалността през 60-те на миналия век до постъпването в специалността на проф. Марин Младенов през 1978 г.

2. От 1978 г. до началото на 90-те години и постъпването на доц. д-р Мариана Алексич.

3. От постъпването на доц. д-р Мариана Алексич до преминаването към новия бакалавърско-магистърски модел съгласно Болонския процес.

4. От преминаването към новия бакалавърско-магистърски модел съгласно Болонския процес до днес.

Както вече беше посочено, първият етап в развитието на българистиката в Ниш и по-късно в Белград е свързан и с признаването на българското национално малцинство, с появилата се нужда от подготовката на преподаватели, журналисти и под. През посочения период се поставя и началото на литературата на българите в Югославия (Yotev 2009, 43 – 57), както и началото на издателската дейност на български език (вж. Ivanova 2007, 196; Yotev 2009, 47 – 54). Въпреки тласъка в развитието на българистиката в началото на посочения период, трябва да се подчертае и фактът, че българите в Сърбия спират да се обучават на майчин език съгласно конституцията на Югославия от 1974 г., като обучението започва да се провежда изцяло на сръбски език12) (Ivanova 2007, 190).

През този етап преподавателският състав е малък – състои се от един редовен преподавател и един чуждестранен лектор, като редовният преподавател Лиляна Мойсова води лекционните курсове по българска литература, а Стефан Елевтеров – упражненията по български език като основна и избираема дисциплина (Doncheva & Becheva 2013, 120). Лиляна Мойсова води часовете по литература до 1970 г., а както четем от Д. Дончева и Н. Бечева, след това няма изяви в областта на българистиката (Ibid). Интересно е да се отбележи, че след заминаването ѝ няма информация на кого се възлагат часовете по българска литература, а лектори от България продължават да водят практическите часове по български език. От данните, които успяват да съберат Д. Дончева и Н. Бечева (Ibid, 118 – 119), става ясно, че откъм броя на студенти в специалността ситуацията също е била променлива, но тенденцията, общо взето, е в посока увеличаване броя на записалите се студенти. Така в началото се записват по един или двама студенти (напр. през 1964 – 1965 г.) и през годините ситуацията се стабилизира (напр. през 1969 – 1970 са записани 12 студенти) (Ibid, 120). Причината за увеличилия се брой записани студенти би могла да се свърже и със закриването на Отделението по български език и литература в Ниш, като по този начин Филологическият факултет в Белград се превръща в място за подготовка на българисти.

Следващият етап в развитието на специалността Български език и литература започва с постъпването на проф. Марин Младенов през 1978 г. (Ibid, 121). През този етап са поставени основите за по-нататъшното развитие на специалността и именно през него се „извършва така необходимото диференциране на учебното съдържание в отделни теоретични и практически дисциплини, създава се българистично научно и методическо ядро, макар и малобройно“ (Ibid). Ключовата промяна, която настъпва, е свързана с превръщането на българистиката от предимно учебна в методическа и научноизследователска дисциплина (Ibid). Проф. Младенов води както всички езиковедски лекционни курсове (по съвременен български език, по история на българския език с диалектология и съпоставителен анализ на сърбохърватски и български език), така и всички лекционни курсове по българска литература. Въпреки голямото натоварване откъм водени курсове и брой часове, българистиката успява да запази статуса си на специалност, защото теоретичните курсове се водят циклично, а лекторите от България водят практическите курсове. Безспорен е големият принос на проф. Младенов (1928 – 2013) за развитието на българистиката в Белград, но също така той може да се смята и за основоположник на литературното творчество на българите в Югославия (Yotev 2009, 73). Неговият принос не е само в областта на литературата, а и в областта на журналистиката, тъй като той е един от създателите на първия вестник на българите в Югославия „Глас на българите“ (Ibid, 191), а журналистическата си дейност продължава в следващите издания на български издания вестник „Братство“ и списание „Мост“. Въпреки широките си научноизследователски интереси проф. Младенов е „преди всичко познавач и тълкувател на българската литература, а и той самият е поет и преводач от български език“ (Doncheva & Becheva 2013, 121).

Проф. Младенов е автор на монографии, свързани с българската литература: Метафора у српској и бугарској народној лирици (Ниш, 1976), Бугарска поезија друге половине двадесетог века (Белград – Ниш 1998, в съавторство с Татяна Дункова), но и на единствената досега издадена морфология на българския език, написана на сръбски и издадена в Сърбия – Савремени бугарски језик – морфологија (Белград 1987). Както посочват Д. Дончева и Н. Бечева, „най-популярният“ (Ibid), а бих добавила и най-важният, и най-използваният му труд е Бугарско-српскохрватски речник (Белград 1967), чието второ разширено издание остава единственият по рода си двуезичен речник за тази езикова двойка, издаден в Сърбия и България – Бугарско-српски речник (Белград 2000). През този етап от развитието на специалността една от основните ѝ роли е подготовка на преподаватели по български език и литература, а проф. Младенов е автор на редица учебници и учебни помагала за основните и средните училища, в които се образоват представителите на българското национално малцинство (вж. Yotev 2009, 189 – 192). Част от учебниците по българска литература, чийто автор е проф. Младенов, остават единствените, издадени в Сърбия до днес.

През този етап обаче не се случва съществена промяна в разрастването на преподавателския състав, което е така необходимо за утвърждаването на специалността. Би могло да се каже, че през посочения период българистиката е изпълнявала предимно ролята за подготовка на кадри за нуждите на българското малцинство, но за съжаление, не е подготвен „наследник“ на предимно литературоведската българистика на М. Младенов, а тази липса се чувства до днес.

През следващия етап в развитието на специалността, в началото на 90-те години, постъпва първият редовен асистент в специалността – Мариана Алексич, като „с нейното идване продължава диференциацията в преподаването, издига се специализацията на научната информация, предлагана на студентите, и се разширява българистичната колегия в Белградския университет“ (Doncheva & Becheva 2013, 122). През 1993 г. проф. Младенов се пенсионира, а след Мариана Алексич като стажант-асистент постъпва Ясмина Йованович през 1994 г. През този етап настъпва промяна и в доминиращата научноизследователска област, като акцентът пада върху езиковедската българистика, което е свързано с научните интереси на М. Алексич. Важно е да се отбележи, че „Мариана Алексич е първият член на българистичната колегия, който израства научно и формира изследователските си интереси в нейната среда“ (Ibid). Докторската дисертация на Мариана Алексич на тема „Междуезиковата сръбско-българска (българско-сръбска) лексикална омонимия“ е защитена през 2001 г. в Белград, а научните ѝ интереси основно са в областта на лексикологията и лексикографията. Освен българско-сръбските лексикално-семантични отношения, обект на нейните изследвания е и преводаческата практика от сръбски на български език. Сред най-важните трудове на М. Алексич са: Међујезичка српско-бугарска (бугарско-српска) лексичка хомонимија (Белград 2006), Българско-сръбски речник на лексикалните омоними (Белград 2006), Српско-бугарска (бугарско-српска) енантиосемија и квазиенантиосемија (Белград 2015). В съавторство с Ценка Иванова издава Сръбско-български речник. Тематичен. Омонимен (Велико Търново 1999). Второто разширено и допълнено издание на речника излиза през 2007 г. в Издателството за учебници в Белград. Мариана Алексич продължава да работи и като автор, редактор и съветник за издаването на учебници и учебни помагала по български език за нуждите на българите в Сърбия (Ibid, 123).

През посочения период се разраства преподавателският състав от местни преподаватели. В годината, в която Ясмина Йованович защитава магистърската си теза на тема Любовната поезия на Десанка Максимович и Елисавета Багряна, като лектор по български език постъпва Галина Шаралиева-Чирич. Така през този етап българистиката „най-после се оформя като преподавателско звено с необходимия брой квалифицирани преподаватели, които да провеждат съвременно езиково и литературно обучение“ (Ibid).

През разгледаните етапи в българистиката няма прекъсване откъм идващите от България лектори, което е от голямо значение както за утвърждаването на специалността, така и за повишаването на качеството на обучението в нея. В статията на Дончева и Бечева (Doncheva & Becheva 2013) всички те са представени с годините, през които са работили в Белград, като за източник е послужила летописната книга на Катедрата. До 1982 г. лектори са били Стефан Елевтеров, Катя Йорданова, Надежда Драгова, Стефания Гинина, Иван Трашлиев, Николай Димков. След тях идват Пенка Баракова, Татяна Дункова, Стела Хакимова, Ничка Бечева, а от 2004 г. лекторите по български език, литература и култура са двама – Лили Лашкова и Дарина Дончева, Нина Гагова и Ничка Бечева (Ibid, 124), Ценка Иванова и отново Дарина Дончева. Сред лекторите има и такива, които са работили в специалността повече от един мандат, напр. Пенка Баракова, Ничка Бечева, Дарина Дончева, което потвърждава, че атмосферата в Катедрата е колегиална и благоприятна за научна работа (Ibid, 125). Присъствието на лектори в специалността е необходимо не само за работа със студентите българисти, а и за укрепване на връзките с българските университети. Не бих могла да обхвана всичките аудиторни и извънаудиторни дейности на колегите от България, нито да представя напълно тяхната отговорност и загриженост за белградската българистика, защото всеки от тях през годините е дал своя немалък принос. Последното събитие в специалността е срещата с видни преподаватели, писатели, редактори, литературни критици – проф. Светлозар Игов, проф. Михаил Неделчев, проф. Пламен Дойнов, проф. Антония Велкова, Георги Чобанов и Захари Карабашлиев през април 2018 г. Със съдействието на Посолството на Република България в Белград и Катедрата по сръбски език с южнославянски езици и благодарение на усилията на доц. д-р Ничка Бечева и проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева бяха организирани уъркшопове и кръгла маса. Това даде възможност както на студентите, така и на преподавателите да вземат участие. Трябва да изтъкна също, че в рамките на възможностите си българистичната колегия продължава да полага грижи за преподаването на майчин български език сред българската общност в Сърбия, като изключителни заслуги в това имат и лекторите. Така заедно с местния преподавател доц. д-р Мариана Алексич тогавашните лектори доц. д-р Дарина Дончева и доц. д-р Ничка Бечева вземат активно участие като преводачи и редактори в превеждането на сръбски учебници на български език за нуждите на учениците от българската общност в Сърбия13).

Днес в специалността работят четирима щатни преподаватели и двама лектори от България – проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева и д-р Радостина Стоянова. Сред щатните преподаватели са: доц. д-р Ивана Давитков, ас. Олга Савеска, ас. Кристина Манич и един лектор – Ясмина Йованович. Научноизследователските интереси14) на доц. д-р Ивана Давитков са в областта на езикознанието – теория и практика на превода, съпоставителното езикознание, преподаване на български език като чужд и на диалектологията. Най-новото попълнение в специалността е ас. Кристина Манич, чиито научноизследователски интереси са в областта на лексикологията и фразеологията. Литературознанието става все по-застъпено чрез интересите на ас. Олга Савеска – история на литературния авангард, теория на филма, авторски филм. Интересите на Ясмина Йованович са в областта на литературознанието и превода. Би могло да се каже, че белградската българистика се стреми скоро да бъде постигнато така необходимото равновесие в присъствието на специалисти по литература и език, както и на необходимия брой местни титуляри.

В структурата на задължителните дисциплини в бакалавърската степен са включени практически български език, синхронни и диахронни езиковедски дисциплини, литературоведски курсове и предмети с културно-историческа насоченост. Практическите занятия по български език са застъпени с най-много часове и са организирани в началото за студенти, които нямат предварителни познания в тази област. Практически български език се преподава осем пъти седмично от първи до осми семестър както от местни преподаватели, така и от чуждестранни лектори. Сред задължителните езиковедски дисциплини са старобългарски език, увод в южнославянските лингвистични студии, сравнителна граматика на славянските езици, а също и фонетика, морфология, синтаксис, лексикология и история на българския език. Българска литература се изучава от първи до осми семестър, като материалът е разпределен от старобългарска литература в първи курс до съвременната българска литература, а през петия и шестия семестър присъства и една българистична културологична дисциплина. Студентите имат възможност да се насочат към различни избираеми дисциплини, а също така могат да изучават още два чужди езика по време на следването си. По този начин получават цялостно филологическо образование, подходящо за професионалната им реализация на филолози както като преподаватели, преводачи и сътрудници на културни институции, така и в международни компании и в сферата на туризма.

През годините лекторите са изтъквали необходимостта от ремонт и обзавеждане на аудиторията, в която се провеждат занятията по български език, литература и култура (Doncheva & Becheva 2013, 127), като първите стъпки в осъществяването на тази необходимост предприема проф. д-р Ценка Иванова по времето на своя мандат. Тя намира спонсори за частичен ремонт и обзавеждане, като се включва и със собствени средства. Въпреки положените усилия нуждата от цялостен ремонт и съвременно обзавеждане както на аудиторията, така и на преподавателския кабинет продължава да бъде актуална тема сред преподавателите до 2019 г. Тогава бива одобрен проектът „Въвеждане на съвременни образователни технологии в обучението по български език в Белградския университет“ по програмата „Официална помощ за развитие“ на българското правителство. Благодарение на подкрепата и усилията на Посолството на Република България в Белград, деканското ръководство на Филологическия факултет, ръководството на Катедрата и преподавателите в специалността през 2020 г.15) са открити аудиторията и кабинетът след цялостното им обновяване и осъвременяване на материалната база.

През последните години се наблюдава намаляване броя на записалите се студенти в специалността, като в това отношение не правят изключение и други специалности във Факултета. За съжаление, тази тенденция в хуманитаристиката не се наблюдава само в Сърбия. Факултетът предприема мерки за осъвременяване на учебните програми и за представянето им на бъдещите студенти. В това отношение българистиката също полага усилия за привличане на студенти, като инициира подписване на нови двустранни споразумения за сътрудничество16) с български университети и нови възможности за международен обмен. Студентите българисти вземат активно участие в студентски конференции е чужбина, ежегодно получават стипендии и участват в семинара по български език, организиран от СУ „Св. Климент Охридски“. В настоящия момент те имат възможност да се включат в програмата за мобилност „Еразъм“ със СУ „Св. Климент Охридски“.

По време на дългогодишното си съществуване белградската българистика е преминала през различни етапи в развитието си, което често е повлияно от външни обстоятелства. В момента малкият брой записани на практика е свидетелство може би не за отлив от българистиката като такава, а свидетелство за необходимостта от промяна на модела на „чиста“ филология и разширяването му с по-широко обоснован кръг от хуманитарни дисциплини.

БЕЛЕЖКИ

1. Както се отбелязва в Становище за състоянието на чуждестранната българистика, изготвено през 2017 г. от Съвета за чуждестранната българистика към БАН, „само в славянските страни, и то не във всички, българският език може да се изучава като основен на ниво бакалавърска и магистърска степен“ (Taseva et al. 2019, 16).Такива университети са напр. Ягелонският университет в Краков, Университетът в Лодз, университетите в Москва, Санкт Петербург, Белград, Букурещ, Бърно (Taseva et al. 2019, 16).

2. Във Филологическия факултет в Белград има общо четири бакалавърски и шест магистърски програми, вж. http://www.fil.bg.ac.rs/lang/sr/katedre/ iberijske-studije/najcesca-pitanja/. [Прегледан на: 7.9.2021]

3. Вж. http://www.fil.bg.ac.rs/lang/sr/nastava/za-buduce-studente/jkk/ [Прегледан на: 7.9.2021]

4. Както посочва Ц. Иванова: „на територията на Сърбия понастоящем има две обособени, декларирали се и различаващи се исторически, конфесионално и езиково (като диалекти на съвкупния български език) български общности: по-многобройните православни българи от пограничните с България територии, разселили се и в Централна Сърбия, и малобройната група на българите католици (или павликяните) от областта Банат“ (Ivanova 2007, 188 – 189). Българската общност от пограничните с България територии, т.нар. Западни покрайнини, се оформя след края на Първата световна война и подписването на Ньойския договор (27 ноември 1919 г.), по силата на който Царибродско, Босилеградско, Струмишко и някои села в Кулско биват отцепени от България и присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС). Предците на българите, живеещи в сръбската част на Банат, се заселват в историческата област Банат през XVII и XVIII в. (вж. повече у Ivanova 2007,189-190).

5. След закриването на училището подготовката на кадри се осъществява в новооткритата специалност в Ниш. Вж. в. „Братство“, бр. 35, 1960, с. 6. [Прегледан на: 23.8.2021]. Достъпен от: http://media.kultura.bosilegrad. rs/2018/12/Br.-35.pdf.

6. За Педагогическото училище в Цариброд вж. в. „Братство“, бр. 391/392, 1969, с. 7. [Прегледан на: 25.8.2021]. Достъпен от: http://media.kultura. bosilegrad.rs/2018/12/Br.-391-392.pdf.

7. Новината за откриването на българистиката в Ниш е публикувана във в. „Братство“, бр. 31, 1960 г., с. 4. [Прегледан на: 23.8.2021]. Достъпен от: http://media.kultura.bosilegrad.rs/2018/12/Br.-31.pdf . За началото на лекциите в новооткритата специалност вж. в. „Братство“, бр. 34, 1960, с. 4. [Прегледан на: 23.8.2021]. Достъпен от: http://media.kultura.bosilegrad. rs/2018/12/Br.-34.pdf.

8. Вж. в. „Братство“, достъпен от: https://kultura.bosilegrad.rs/bg/category/ digital-centar/kolekcii/

9. Вж. и интервюто с доц. д-р Валентина Бонджолова „Лекторатът по български език в Ниш, Сърбия – традиции и бъдеще“ (Dikova, Padeshka 2015, 137 – 144).

10. Вж. и „Българистиката в Белградския университет“ на Д. Дочева (Doncheva 2009, 131 – 137).

11. Вж. в. „Братство“, бр. 398, 1969, с. 4. [Прегледан на: 28.8.2021]. Достъпен от: http://media.kultura.bosilegrad.rs/2018/12/Br.-398.pdf

12. Промяната в правото на обучение и информиране на майчин език настъпва след демократичните промени в Сърбия през 2001 г. (вж. Ivanova 2007, 190). Още за обучението по/на български език в Сърбия вж. и у Радкова, А. и др. (Radkova et al. 2014, 171 – 198), Младенов-Бочева, И. [Прегледан на: 15.7.2021]. Достъпен от: https://rhetoric.bg/ivana-mladenov-bocheva-%D0% BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D 0%BE-%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B3 %D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1% 80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%BE и др.

13. Вж. повече в сп. „Визия на българите в Сърбия“ год. I, бр. 10, октомври 2018, Димитровград, с. 10.

14. Подробна информация може да бъде намерена в сайта на Факултета [Прегледан на: 2.9.2021]. Достъпен от: http://www.fil.bg.ac.rs/lang/sr/katedre/ srpski-jezik-sa-juznoslovenskim-jezicima/bugarski-jezik/zaposleni/

15. Вж. повече за откриването на аудиторията и преподавателския кабинет на: https://www.mfa.bg/embassies/serbia/news/27367 [Прегледан на: 4.9.2021].

16. За сътрудничеството до 2013 г. вж. у Д. Дончева и Н. Бечева (Doncheva, Becheva 2013, 125 – 126).

ЛИТЕРАТУРА

Дикова, Т., Падешка, М., 2015. Лекторатът по български език в Университета в Ниш, Сърбия – традиции и бъдеще. Интервю с доц. д-р Валентина Бонджолова. В: Лекторатите – български културни територии по света. Интервюта с лектори по български език, литература и култура в чуждестранни университети. София: Аз-буки, 137 – 143.

Дончева, Д., 2009. Българистиката в Белградския университет. В: Българистиката по света. София: Проф. Марин Дринов, 131 – 137.

Дончева, Д., Бечева, Н., 2013. Минало и бъдеще на българистиката в Белградския университет. В: Минало, настояще и перспективи на чуждестранната българистика. Сборник с доклади от Международната кръгла маса, посветена на петдесетата годишнина на Летния семинар по българистика, Лозен 19 – 20 юли 2012 г.. София: Св. Климент Охридски, 118 – 127.

Иванова, Ц., 2007. Статусът на българския език в Сърбия от социолингвистичен и лингвокултурологичен аспект. В: Българските острови на Балканите. София: Фигура, 188 – 202.

Йотев, Б., 2009. Литература за напредък и памет. Ниш: Братство.

Младенов-Бочева, И., 2017. Психолого-педагогически предпоставки за ефективна комуникация в обучението по майчин език в Република Сърбия. Реторика и комуникации.[viewed 20 юли 2021]. Достъпен на: https://rhetoric.bg/ivana-mladenov-bocheva-%D0%BF%D1% 81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0% BE-%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0 %B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0 %BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%BE.

Тасева, Л. и др., 2019. Становище за състоянието на чуждестранната българистика. В: Българистиката в Европа: настояще и бъдеще. София: Изток-Запад, 13 – 37.

Радкова, А. и др., 2014. Обучението по български език в гр. Димитровград, Република Сърбия – реалности и тенденции. Български език и литература. Vol. 56 (2), 171 – 198.

REFERENCES

Dikova, T., Padeshka, M., 2015. Lektoratat po balgarski ezik v universiteta v Nish, Sarbia – traditsii i badeshte. Intervyu s dots. d-r Valentina Bondzholova. V: Lektoratite – balgarski kulturni teritorii po sveta. Intervyuta s lektori po balgarski ezik, literatura i kultura v chuzhdestranni universiteti. Sofia: Az-buki, 137–143.

Doncheva, D., 2009. Balgaristikata v Belgradskia universitet. V: Balgaristikata po sveta. Sofia: Prof. Marin Drinov, 131 – 137.

Doncheva, D., Becheva, N., 2013. Minalo i badeshte na balgaristikata v Belgradskia universitet. V: Minalo, nastoyashte i perspektivi na chuzhdestrannata balgaristika. Sbornik s dokladi ot Mezhdunarodnata kragla masa, posvetena na petdesetata godishnina na Letnia seminar po balgaristika, Lozen 19-20 yuli 2012. Sofia: Sv. Kliment Ohridski, 118 – 127.

Ivanova, Ts., 2007. Statusat na balgarskia ezik v Sarbia ot sotsiolingvistichen i lingvokulturologichen aspekt. V: Balgarskite ostrovi na Balkanite. Sofia: Figura, 188 – 202.

Yotev, B., 2009. Literatura za napredak i pamet. Nish: Bratstvo.

Mladenov-Bocheva, I., 2017. Psihologo-pedagogicheski predpostavki za efektivna komunikatsia v obuchenieto po maychin ezik v Republika Sarbia. Retorika i komunikatsii.[viewed 20 yuli 2021]. Dostapen na: https://rhetoric.bg/ivana-mladenov-bocheva-%D0%BF%D1%81%D0% B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0 %BF%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B3%D0 %B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1 %80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%BE.

Taseva, L et al., 2019. Stanovishte za sastoyanieto na chuzhdestrannata balgaristika. V: Balgaristikata v Evropa: nastoyashte i badeshte. Sofia: Iztok-Zapad, 13 – 37.

Radkova, A. et al., 2014. Obuchenieto po balgarski ezik v gr. Dimitrovgrad, Republika Sarbia – realnosti i tendentsii. Bulgarian language and literature. Vol. 56 (2), 171–198.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.