Български език и литература

2021/6, стр. 627 - 638

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ. СОЦИОЛОГИЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО В ПРОЗАТА НА ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ

Резюме:

Ключови думи:

В българската литература Георги Караславов остава с брилянтите си произведения „Татул“ (1938), „Снаха“ (1942) и с малко известната повест „Параклисът на св. Петър“ (1943). „Татул“ и „Снаха“ са обект на огромни литературоведски и критически интерпретации, на екранизации и драматизации, те са и част от образователния канон в определени десетилетия. В социалистическия период са приемани като база, от която се тръгва „към революционното епично начало“ (Likova 1984, 7). Затова и повестите са определени като „своеобразието на човешката природа в капиталистическото общество“ (Bumbalov 1989, 241 – 250), а самият автор е „художник – пресъздател на две епохи“ (Zarev 1974, 28), човек, който „смъква маската на по-високо стоящите прослойки на експлоататорската класа“ (Ruj 1980, 11). Този „правилен“ за времето си ъгъл не може да покрие цялата гама на критиката, в чиито параметри се открояват тълкуванията на Симеон Султанов (Sultanov 1976, 97 – 147) или Светлозар Игов (1990). Ще цитираме Иван Радев: „Обща констатация е, че нито марксическата критика в лицето на Г. Бакалов, Хр. Радевски, Т. Павлов, М. Андонов и Тр. Духов, нито оценките на Г. Цанев, П. Динеков, Г. Константинов, Д.Б. Митов, П. Пенев и П. Русев, нито критиците от другата страна на барикадата – Й. Бадев, Вл. Василев и Л. Цветаров обхващат цялостно и задълбочено измеренията на белетриста Караславов“ (Radev 1984, 209). И между войните, и в социалистическото време споменатите произведения неизменно се поставят в призмата на „селската проза“ и връзката със земята. Те се втъкават в познатата редица от творби на писателите Тодор Влайков, Елин Пелин, Илия Волен. И още нещо: Караславов е комунист през цялото време, така както през цялото време е „реалист“. Един критически цитат е възлов: „Извън правдивото изображение няма новаторство“ (Korudjiev 1967, 3). В етикетирането на класика социалистическата критика се обърква. Не може да се разбере кой е приоритетен – критическият реалист или социалистическият реалист.

В свой спомен за писателя Ефрем Каранфилов казва, че го е срещнал в дома на Иван Хаджийски: „Седеше отпуснато, тежко на широкия удобен стол и без да се надига, ми подаде дружелюбно своята груба ръка на селянин“ (Karanfilov 1983, 197). В книгата си „Борба за демокрация“ (1945) Караславов има очерк за Иван Хаджийски, като го нарича „тълкувател на масовите битови прояви и масовата психология“ (Karaslavov 1945, 237), но и го пакетира в марксистко-ленинския образователен музей. Близостта на белетриста със социолога Хаджийски е важна. Хаджийски е автор на органичната българска социална психология, изникнала от селото. Ще използваме класификации на неговата теория, дадена ни от Петър-Емил Митев: дребнособственическата мяра и битовото равнище; дребнособственически ирационализъм; посредствеността в социалнопсихологическо равнище; закон на колебанието, изразен чрез редуването на злокачествен конформизъм и полуанархистични бунтове (Мitev 2016, 28 – 29). Всички изброени констатации са видими базисни отпратки към междувоенната проза на Георги Караславов, а и в епопеята „Обикновени хора“. Преди да бъде психология, селото е социология. Марксическата постановка, според която икономическата същност определя поведението и мисленето на личността, както и диалектическото развитие на обществото чрез революция до смяна на установения ред, е платформа в теорията на Хаджийски. Но е и основа в художествения ракурс на Караславов, който гледа селото като собственическо общество. Откъдето и „изтегля“ психологическите портрети и анализи. Иван Илчев дава следната характеристика на България между двете световни войни: „България придобива облик на дребнособственическа страна – такива са и Сърбия и Гърция. Слоят от дребни и средни земевладелци става гръбнакът на парламентарната демокрация. Но дребната собственост е неустойчива. Много опасности дебнат земеделеца – лоша реколта, липса на кредит и най-вече данъците, за които са нужни пари на ръка“ (Ilchev 2019, 508). Всъщност марксическата идея, че базата определя надстройката, я виждаме в цялата „селска линия“ от края на XIX век до края на ХХ век – като се започне от Тодор Влайков, мине се през Пейо Яворов и се стигне до класическите образци на обвързаност на човека със земята при Елин Пелин и Илия Волен, при Ивайло Петров и Георги Мишев.

В досегашните интерпретации на „Татул“ и „Снаха“ – повестите, които сюжетират зависимостта, винаги се посочва „дребното селско собственичество“ (Sultanov ibidem; Zarev 1973; Konstantinov 1966; Andonova 1987). Хищничеството и жертвите са осмисляни в социалния си периметър. Досега Светлозар Игов единствен регистрира „усета за мрачните подсъзнателни глъбини на човешката психика“ у „хищниците“, т.е. измества социологическата марксическа трактовка към психоаналитичните теории (Igov 2000). За да бъдем по-близки до натюрела на Караславов и изповядваната от него философия, ще се обърнем към социалноикономическите въпроси, за чието разрешаване селяните между двете войни се борят. Неслучайно Симеон Султанов нееднократно нарича Караславов „политически автор“ (Sultanov ibidem). В своята студия „Аграристки идеологии и селски движения на Балканите“ Румен Даскалов подчертава, че земята е абсолютната ценност, тя е т.нар. „селска мистика“, гръбнакът на нацията, тя е „селският месианизъм“, определящ мотивите на човешките постъпки. Култ към труда, култ към опазването на дребната и средната поземлена собственост са психологическите характеристики на селянина в първата половина от миналия век (Daskalov 2014, 294). Макар по това време да се увеличава наемният труд в селото, процесът не може да разруши собственичеството. Димо Казака от „Селкор“ (1933) не е успешен образ на левичарството, защото не може да бъде обобщение на автентичен социален процес – масово обедняване и разоряване на селските слоеве, които убедено да откликнат на революционното желание за промяна и възмездие. Въпреки националните катастрофи и жестокостите, сполетели селото, собственичеството си остава дълбоко вкоренена философия. Марьола от „Татул“ (1938) и Юрталана от „Снаха“ (1942) са истински образи на характерна социална философия в България. „Семейният имот“ става начин на живот.

Обсесивната стихия на престъплението, за която говори Светлозар Игов, не би следвало да се обяснява само чрез психология на престъплението. Тя е в най-висока степен социологическа, произтичаща от вековната уседналост на българите и тяхната култура на аграрни занимания. Още Освобождението в края на XIX век заварва българите с поземлена собственост и с активно селскостопанско производство (Mutafchieva 1962). Селското мислене, основата на освободена България, подкрепя частната собственост и отхвърля революционните методи. Селяните гледат с подозрение на капитализма, те нямат политическа или идеологическа култура, но затова пък имат естествена, органична връзка с дребната собственост, със земята „заради която убиват“: „Дето има имот, там добрина и приятелство няма. Братя и сестри се изтрепват за някакъв келяв синор, та един чужд човек ще те пожали. Парцалите ще дели, косъма ще цепи“ (Karaslavov 1979, 319). В двете си повести Георги Караславов не визира олевяване на селото, а обратното – проследява неизживения патернализъм на дребнособственическата психология. Затова и престъплението не е толкова плод на подсъзнателни вътрешни импулси, колкото е резултат от външни зависимости, разрушаващи личността. Парчето земя се идеализира и трайно се консервира в паметта, докато се превърне в съзнаван и несъзнаван манталитет, често граничещ с патологично въображение. Селският собственик е икономически уязвим, постоянно разочарован от политика, природа, от местни отношения. Той е по произход затворен в семейството, в селото, в паланката, т.е. в дребните пространства на дребното знание и малките мечти.

Ако трябва да цитираме Иван Хаджийски в неговото „възстановяване“ на примитивния човек, ще отбележим тезата му, че усложняването на обществения живот е отваряне към света, но затваряне към близкия (Hadjijski 1940). Така Марьола от „Татул“ е образ от старовремския живот, положен обаче във все по-комплициращите се социални отношения на селото ни през 20-те, 30те и 40-те години. В еволюцията на селското мислене колективността на народничеството от края на XIX век, която е вид лява утопия, е отстъпила място на социалнопсихологическите и междуличностните отношения. В повестта мислите и действията се оказват индивидуални, скрити. Престъплението е вече социална, а не природна категория. Първобитният период, който според Хаджийски завършва още в последните десетилетия на Османската империя, се е трансформирал в спасителната хватка на частната собственост, чиито размери в българското село никога не са били толкова големи, че да се оформи индустриализация и крупен селски пролетариат. Казано по-прецизно – да замирише на бунт. Големият страх и индивидуалните решения идват от мисълта, че „ще търчиш по чужди ниви“. Емоционалните и моралните отношения също се обвързват със собственост върху имот: „Хубаво беше да си намери някое сирак момиче с ниви“ (Karaslavov 1979, 321). Дребнособственичеството привързва човека към всеки малък къс земя, към всеки предмет, придобити и стопанисвани с мъка и пот. Кръгозорът не надвишава „своето“, познато чрез усилен и денонощен труд. Снахата Тошка, овдовяла и използвана като „добиче“ в работата, от „свой, вътрешен човек“ се превръща в „чужд, непознат човек“. Свекървата Марьола и синът ѝ Иван познават закона дотолкова, че да преценят придобивка и загуба, но не и да ги рационализират до ясни параметри. Примитивизмът в душите им ги кара да въобразяват с оглед на идеята да се прибави към имота, но не и да се отнеме от него. Прагът на търпимост към чуждия човек се простира до инвентаризация на собствения им имот и острата бдителност да не загубиш нещо от него. Защото всичко, което е „твой“ имот, е пронизано с болезнена привързаност и обич: „Женитбата на Тошка не го оставяше на мира, делбата го преследваше и насън. Искаше му се да плюе на всичко, да забрави, но не можеше. […] Кои ли ниви ще вземе? Ще иска ли и от добитъка. Ще отреже ли някое парче и от лозенцето!... Всичко му беше мило, от нищо не му се щеше да се лиши“ (ibidem: 283). Престъплението се ражда от съмнението в закона, всъщност от съчетанието между примитивизма и модерността: „Старата казва: ще вземе по закон. Ами прав ли е този закон? Ето кое е важно“ (ibidem). Ето социалното време в „Татул“ – време, в което се излиза от патриархалността и се влиза в социалната йерархия, в социално-производствените и законовите зависимости на идващата модерност. Но нито първобитността е завършена, нито цивилизационната нова основа на обществото е ясна. И двата аспекта се набавят от въображението и от органичната човешка зависимост от частния имот.

Въобразявайки си, мисълта стига до патология, до извратена жестокост. Вътрешният поглед съзира имота, оттам нататък започва престъплението, което е насочено към всеки „чужд“: „Пък нали за своите го е печелила този имот, нали затова е търчала като луда, нали затова се е радвала… „Нивите!... Нивите!... стенеше тя. – Нивите, дето с толкова ядове, с толкова пестене сме ги купували!... И тя започваше да кълне и законите, и наредбите, и всичките им управии…“ (ibidem: 330). „Чуждият“ е въобразеният грабител на труда, на скромността, на пестовността – все качества на българската социална психология, които стават и личностна характеристика на българския селянин. Преобърнатата пирамида на добродетелите ражда безумието на престъплението, което затрива не само жертвата, но и извършителя. Но не ражда разкаяние, толкова силен е страхът от въобразената загуба на имота. Дребнособственическата страст изкристализира в сладостна наслада от изтезанието. Марьола мечтае за наказанието на снаха си: „Да можеше да се разболее, я лошо гърло да я хване, я червен вятър да я гътне, я синя пъпка да ѝ излезе… Суха и слабичка се виждаше, пък откак беше се оженила за Минча, ох не беше казала. Та инфлуенци минаваха, та разни други поразии върлуваха – само тя не лягаше, само тя не се лекуваше. Ще подсмърча ден-два и толкова. Да можеше да се пореже, да се убие, да се зарази кръвта ѝ, да може вода да я отвлече, гръм да я удари“ (ibidem: 294).

Примитивизмът граничи със скотщина. С най-долнопробни телесни предположения, в които морални надграждащи понятия като срам, достойнство и уважение никога не са имали форма. Старата Марьола „мляскаше полекичка“ и във всеки мъж вижда бъдещ мъж на овдовялата си снаха: „Докато кучката не си вдигне опашката, кучетата не се събират“ (ibidem: 276). Полагането на престъплението в периметъра на примитивизма е провокирано обаче от нахлуващите модерни обвързаности в селото между двете войни. В „Татул“ тази зависимост е спряла до късчето земя, която е прехрана и защита. По-нататък модерното време не е успяло да пробие. Затова и в престъплението животинската жестокост не предизвиква съжаление и хуманност към жертвата, а само страх, че може на стари години да я влачат по съдилища. Селото е далеч още от социалната динамика, застинало е в наличието на завършени и монолитни архетипове. Връзката човек – земя е консервирана позиция с доста измерения – социални, психологически, класови, лични. В повестта на Караславов обаче тази позиция е хиперболизирана до аномалия, до животинския рефлекс на притежанието. И още нещо: до мярката на паланката, до познатите очертания на очите и мисълта, ограничена от видяното и чутото „сега“ и „тук“.

Модерният кръгозор е възможност за младите поколения, за Тошка например, но и този кръгозор не позволява на мисълта да излети далеч: „[…] Тошка знаеше, че Германия искала да нападне Русия, че Япония щяла да ѝ помага, но Франция и Америка не давали. Италия и Англия щели да се счепкат, но защо, това не ѝ беше много ясно. Делели някакво море и Тошка не можеше да си представи как може да се дели море. Тя не беше виждала море, но знаеше от приказките, че моретата нямат край и че всеки се скита из тях както си ще. Да се дели земя, това тя разбираше. Но вода…“ (ibidem: 266). Междувоенното селско българско време слага таван на мисълта – земя… Онази, която си видял и познаваш. Всъщност „твоя“.

Комунизмът е вече известен в селото. От една страна, представата за него е свързана с разбойничеството и бунтарството, от друга страна, комунизмът е неясна, но сладостна утопия на социалната защита и справедливост. Сламката, за която се хващаш, когато си жертва, когато си нещастен. Смазаната от издевателства Тошка си спомня за своя Минчо, който […] приказваше за онова, което ще дойде, за времето, когато хората няма да се карат за парче хляб, когато всеки ще работи и ще живее човешки“ (ibidem: 284). Но жертвите са все още твърде слаби, несплотени, необразовани, за да се обединят в социален език и поведение. Корените на дребнособственическата страст са толкова жилави, че задържат архетипа на дребния и средния земеделски собственик – фигура на груповите тревоги и страхове. Затова, когато се посегне на „мистичната“ ценност на земята, по ирационален път решенията и действията често пъти стават анонимни. Ужаса от загуба чертаят не само родови раздори, но и както е в „Татул“ – водят до примитивното издевателство над жертвата, до нейното физическо отстраняване от пътя на притежанието. „Кървавата земя“, позната ни още от прозата на Елин Пелин, у Караславов е реализирана чрез дълъг и подробен психологически процес, който не завършва с просветление. Чрез една лична трагедия Георги Караславов успява да предаде и атмосферата, и духа от времето на Александър Стамболийски, чиято идея да се ревизира дребната селска собственост, е точно хватка между патриархалното и модерното време. В този възел продължава упорството на селския примитивизъм, който, както виждаме в „Татул“, може да стигне и до варварство.

Ако Марьола е изолационен образ на крайния примитивизъм, то Юрталана от „Снаха“ е социално, икономически и цивилизационно по-високо стоящ образ. Собственикът у него е социална власт, престъплението е драма на хищничеството. Марьола е „[…] жертва на бита, на убожеството, на тъмнината в този бит, на лошо подклаждана и лошо насочвана майчина обич“ (Konstantinov, Konstantinova 1971, 77). Юрталана е герой на изявения капитализъм в българското село, човекът над „средна ръка“, социалната фигура, оформила се от стремежа на държавата през 30-те години от миналия век за модернизация на селското стопанство и развиващите се пазарни отношения (Angelova 2008). Юрталана е субект в социалното неравенство, той е богатият първенец в селото, човекът, който чрез избори търси модерна легитимация. Караславовият герой е собственикът, който социално управлява. Привързаността му към земята е колкото органична философия, толкова и икономическа рационална пресметнатост: „Той мигаше само и в ума му се премятаха купове мамули, претъпкани коли, проснатото на хармана зърно, капладисани чували и топчета новички, още непипани банкноти. „Да има…да има… – пресмяташе той, като бършеше чело, – да има най-малко пет хиляди килограма.“ Няма да продава царевицата, ще я държи чак до пролет, да поскъпне, че тогава. Ще я продаде на цена, та да ѝ види сладостта“ (Karaslavov 1979, 29). От една страна, Юрталана се пазари до стотинка с надничарките, дребнав до отвращение. От друга страна, чорбаджията е с вродена и възпитана почит към красотата и любовта. За хубавицата и бъдеща негова снаха Севда, която „имотец си няма“, той казва: „Ама пък е мома. Такова чедо всеки ден не се ражда“ (ibidem: 13). В неговия живот вече се настаняват банки, полици, заеми, вършачки… Но и страхът от техниката, от липсващото образование, от бързо нахлуващата индустриализация в селския труд. Юрталана е поколението, в което си дават среща патриархалността и започващото модерно време. Традиционната привързаност към земята е усилена с алчността, с култивираната пресметливост на собственика: „Много пари наистина вземаше Юрталана, но пък и големи разноски имаше – държеше аргати, наемаше работници за вършитба, за коситба, викаше по цяла рота надничарки, а Цървеначкина Добра комай цяло лято му работеше с дъщерите си“ (ibidem: 83). Започналата да се изявява вече култура на пазара се сблъсква с мощното унаследено чувство за притежание на земя, с усещането, че човек притежава земя, но и тя го притежава: „Стока е това, богатство е! За богатство човек и с дявола ортак става!“ (ibidem: 199).

Престъплението, което проваля Юрталана, е „случайно“. Дете краде царевица от нивата му и в стремежа си да опази всяко зрънце от стоката си, чорбаджията го убива с камък. Разкаянието не е достатъчно за признание и престъплението е потулено както в реален план, така и в психически. Възмездието ще дойде от овдовялата снаха, в чиято глава моралният казус също е икономически. Дребното примитивно собственичество, от което идва в чорбаджийската къща, пожелава „голямата нива“, за да запази тайната на стореното зло. Желание, което няма покритие нито с труд, нито със скромност, нито със справедливо наследство. Хоризонтът на снахата Севда не надвишава „манастира в планината“ и голямата болница в Пловдив, която, щом взема толкова пари, не може да не излекува нейния Стойко. Цялата ѝ обида е съсредоточена в „чергата“, изтъкана от нея и присвоена от свекъра и свекървата след изгонването ѝ от семейството. Пропъдена от дома на Юрталана от страх да не посегне на имота, Севда едва тогава включва престъплението и възмездието като морални казуси в живота си. Те също стават стока, влизат в пазарните отношения на селската социология. В очите на дребния собственик, на малкия примитивен и обиден човек възмездието на богатия чорбаджия не е толкова философска формула, колкото е разменна монета в практическия му реален живот. „По корем ще лази, вярата му кучешка! Ама ти да държиш, чу ли? – викаше той на дъщеря си. – Здравата да държиш! Ще му поискаш Голямата нива! (ibidem: 182).

В очите на българския селянин животът е труд. Изравняването между „живея“ и „трудя“ ражда неразрушимата споеност между човека и имота, между човека и вещите. В първата половина на ХХ век, в жестокостта на разрухата от войни, преврати и терористични събития човешкият живот е толкова обезценен, че и малкото, което имаш за прехрана, е неизразимо ценно. Загубата на имот означава загуба на смисъл, радост, морално основание за живот. Селото и градът все още са в конфронтация, тяхната среща крие непознатото и драматичното. Отдавна в българската критика се намеква, че Юрталана е образ, съдържащ автобиографизъм (Sultanov ibidem; Karanfilov ibidem). Социалистическият критически дискурс обаче предпочита да прочете „Снаха“ откъм „капиталистическото хищничество“ и да потули, доколкото може, органичната същност на собственичеството в българската култура. Самият Караславов, особено по време на режима, има поведение на чорбаджия, на истински тежък собственик на официалната власт. Във финала на повестта Юрталана, изоставен от всички, решава да разкрие престъплението си. Няма следа от разкаяние, няма и страх. Има пресметлив опит да се опази имотът. Трагедията на престъплението е в раздялата с нивите, в прощаването с денонощния труд на собственичеството. Връзката със земята съдържа морално отклонение, безспорно, но съдържа и възхитителна градивност към живота. Юрталана е далеч нееднозначен образ. Той е герой, в който е проектирана бавната историческа еволюция на българското село. Финалът на „Снаха“ е и тъмнина, и просветление. И двете в името на непосилния, но градивен труд в традиционната култура, която у нас е приоритетно аграрна: „Всичко, додето поглед стигаше, му беше познато. По-напред той се мъчеше да зърне само свои ниви, свои дървета – сега всичко му беше мило и свидно. Мъка, неизпитвана друг път, стягаше сърцето му. Забравил всичко друго на света, той крачеше бързо, гледаше жадно и ненаситно хубавото заспало поле, мигаше и очите му се пълнеха със сълзи“ (Karaslavov 1979, 212).

Георги Караславов е един от най-социологичните и политически автори в българската литература. В повестите му даже и престъплението е положено в социалните параметри на селото. В дълбинната структура на престъпната мисъл обаче съществува подсъзнателният импулс на езическата култура, на вещерските навици, познати ни още от прозата на Антон Страшимиров и Елин Пелин. Това е сюжет и тема в една малко популярна и пренебрегвана повест на писателя – „Параклисът на св. Петър“ (1943). Мошеник, самопредставящ се за светец, успява да живее на гърба на примитивните, невежи и суеверни селяни. Примитивизмът на селото има не само идилична страна, описвана като спонтанна добродетел от Тодор Влайков например. В българската аграрна мисъл между войните левите уклони съчетават както опростения природен начин на живот, размиващ религията със суеверия, така и социалистическите интелектуалци, представяни в селото предимно от учители и лекари и чиято социална ангажираност се изявява предимно в местни условия. В „Параклисът на св. Петър“ имаме точно този сблъсък – между оживотнената селска маса и интелигентите. Повестта е донякъде вариант на варварството от „Татул“, но престъплението тук е мошеничеството, осребряващо себе си чрез неуката и мрачна тълпа от неграмотни. Последната е представена като затворена социална класа, която не съзнава оскотялото си участие в злото: „Кой разнасяше празната слава на този параклис? Кой пръскаше заразителната вест за чудодейната сила на неговия извор? По-прости ли бяха людете от околните села, или далечното е винаги примамливо?... По-големи усилия, по-дълъг път – по-силни надежди за живот и изцеления! Ако някой болен оздравяваше случайно, близките му казваха: „ходихме там – и помогна!“. Обикновено болните умираха и тогава близките им въздишаха: „Ходихме там, но не помогна!“. Но ония, които търсеха някакъв чудодеен начин на изцеления, не питаха колко души са умрели, а дали някой някъде е намерил помощ. И хукваха към извора, към новия параклис на свети Петър“ (Кaraslavov 1978, 513).

В трите си повести, писани между световните войни – „Татул“, „Снаха“ и „Параклисът на св. Петър“, Георги Караславов безспорно постига дескриптивна социология. За разлика обаче от романа „Споржилов“ (1931), чиято тема и смисъл остават точно на нивото на социологията и политиката, то в посочените три произведения писателят реализира дълбинна психология на престъплението като социология и като манталитет. В неговата основа стои собственикът, гръбнакът на българското мислене. Когато не е добродетел, връзката на човека със земята може да се превърне в мрачна подсъзнателна стихия, в уродливо битово престъпление, в победа на варварските вътрешни сили. Караславов е успял да види общото в отделните типажи, да проследи развитието на обсесивни страсти, чиито обобщителни възможности могат да се видят и днес – в маниакално пазените панелни жилища, в засетите с домати вилни дворове, във всякакви ненужни дъски и парцали, складирани с ревност в междуетажието на съвременните блокове. Собственост, както се казва.

ЛИТЕРАТУРА

Ангелова, М. 2008. „Образцово село”. Модернизационният проект на селото в България (1937 – 1944). Благоевград: Неофит Рилски.

Андонова, З., 1987. Творецът и неговият свят. Пловдив.

Бумбалов, Л., 1989. „Татул“ и „Снаха“ в развитието на българската белетристика между двете световни войни. Септември, бр. 9, година XLII, 1989.

Даскалов, Р., 2014. Аграристки идеологии и селски движения на Балканите. Преплетените истории на Балканите. Пренос на политически идеологии и институции. Том 2, прев. от англ. Даниела Колева, съст. Румен Даскалов, Диана Мишкова, с. 293 – 365, София.

Зарев, П., 1973. Георги Караславов. София.

Зарев, П., 1974. Художник – пресъздател на две епохи. Работническо дело, бр. 29, 29 януари, 1974.

Игов, Св., 1990. История на българската литература. София.

Игов, Св., 2000. Българската литература XX век. Електронно списание LiterNet, 1(2), https://liternet.bg/publish/sigov/bgliter.htm

Илчев, И., 2019. Розата на Балканите. Кратка история за любопитни читатели. България до края на XIX век. Том 1. София.

Каранфилов, 1983: Георги Караславов. Суровост и всеотдайност. Споменни есета, с. 197 – 205. Пловдив.

Караславов, Г., 1931. Споржилов, София.

Караславов , Г., 1933. Селкор, София.

Караславов, Г.,1942. Снаха, София.

Караславов, Г., 1943. Параклисът на св. Петър. София.

Караславов, Г., 1945. Борба за демокрация. София.

Караславов, Г., 1978. Избрани произведения. Повести, т. 2, Пловдив, с. 363 – 533.

Караславов, Г., 1979. Избрани произведения. Том 5. Снаха. Татул. София.

Караславов, Г., 1979. Избрани произведения. Том 5. Татул. Снаха. София.

Константинов, Г., 1966. Георги Караславов. Очерк. София.

Константинов, Г., Е. Константинова, 1971. Книга за Георги Караславов. Критически оценки. Спомени. Разговори. София.

Коруджиев, Д., 1967. Извън правдивото изображение няма новаторство. Труд, № 28, 20 декември, 1967.

Ликова, Р., 1984. Георги Караславов – пътуване към революционното епично начало. Култура, бр. 2, 13 януари, 1984.

Митев, П.-Е., 2016. Българите. Социологически погледи, София.

Мутафчиева, А. 1962. Аграрните отношения в Османската империя, XV – XVI в. София.

Радев, Ив., 1984. Белетристиката на Г. Караславов в оценката на литературната ни критика. В: Предходниции и съвременници. Критически етюди. София.

Руж, Ив., 1980. Приносът на Георги Караславов. Култура, (18) [30 април, 1980].

Султанов, С., 1976. Като препрочитах „Татул“ и „Снаха. Септември, 29(11).

Хаджийски, Ив., 1940. Бит и душевност на българския народ. София.

REFERENCES

Angelova, M. 2008. „Obraztsovo selo”. Modernizatsionniyat proekt na seloto v Balgaria (1937 1944). Blagoevgrad: Neofit Rilski.

Andonova, Z., 1987. Tvoretsat i negoviyat svyat. Plovdiv.

Bumbalov, L., 1989. „Tatul“ i „Snaha“ v razvitieto na balgarskata beletristika mezhdu dvete svetovni voyni. Septemvri, 42(9).

Daskalov, R., 2014. Agraristki ideologii i selski dvizheniya na Balkanite. In: Prepletenite istorii na Balkanite. Prenos na politicheski ideologii i institutsii. Tom 2, prev. ot angl. Daniela Koleva, sast. Rumen Daskalov, Diana Mishkova, 293 – 365.

Zarev, P., 1973. Georgi Karaslavov. Sofia.

Zarev, P., 1974. Hudozhnik – presazdatel na dve epohi. Rabotnichesko delo, (29) [29 yanuari, 1974].

Igov, Sv., 1990. Istoriya na balgarskata literatura. Sofia.

Igov, Sv., 2000. Balgarskata literatura XX vek. Elektronno spisanie LiterNet, 1(2) [https://liternet.bg/publish/sigov/bgliter.htm].

Ilchev, I., 2019. Rozata na Balkanite. Kratka istoriya za lyubopitni chitateli. Balgariya do kraya na XIX vek. 1. Sofia.

Karanfilov, E. 1983. Georgi Karaslavov. Surovost i vseotdaynost. Spomenni eseta, 197 – 205. Plovdiv.

Karaslavov, G., 1931. Sporzhilov. Sofia.

Karaslavov , G., 1933. Selkor. Sofia.

Karaslavov, G.,1942. Snaha. Sofia.

Karaslavov, G., 1943. Paraklisat na sv. Petar. Sofia.

Karaslavov, G., 1945. Borba za demokratsiya. Sofia.

Karaslavov, G., 1978. Izbrani proizvedeniya. Povesti. vol. 2, 363 – 533. Plovdiv.

Karaslavov, G., 1979. Izbrani proizvedeniya. vol. 5. Snaha. Tatul. Sofia.

Konstantinov, G., 1966. Georgi Karaslavov. Ocherk. Sofia.

Konstantinov, G., E. Konstantinova, 1971. Kniga za Georgi Karaslavov. Kriticheski otsenki. Spomeni. Razgovori. Sofia.

Korudzhiev, D., 1967. Izvan pravdivoto izobrazhenie nyama novatorstvo. Trud, (28) [20 dekemvri, 1967].

Likova, R., 1984. Georgi Karaslavov – patuvane kam revolyutsionnoto epichno nachalo. Kultura, (2) [13 yanuari, 1984].

Mitev, P.-E., 2016. Balgarite. Sotsiologicheski pogledi. Sofia.

Mutafchieva, A. 1962. Agrarnite otnosheniya v Osmanskata imperiya, XV – XVI v. Sofia.

Radev, Iv., 1984. Beletristikata na G. Karaslavov v otsenkata na literaturnata ni kritika. V: Predhodnitsii i savremennitsi. Kriticheski etyudi. Sofia.

Ruzh, Iv., 1980. Prinosat na Georgi Karaslavov. Kultura, (18) [30 april, 1980].

Sultanov, S., 1976. Kato preprochitah „Tatul“ i „Snaha“. Septemvri, 29(11).

Hadzhiyski, Iv., 1940. Bit i dushevnost na balgarskiya narod. Sofia.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,