Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/1, стр. 83 - 87

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО УДОВОЛСТВИЕ И СВОБОДА

Огняна Георгиева-Тенева
E-mail: ognyana_georgieva@abv.bg
St. Cyril and st. Methodius University of Veliko Tarnovo
Branch Vratza
Uchenicheski grad korpus 1
3000 Vratza Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

(Христова-Пеева, Наталия (2012). Литературното писане в училище.

София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 184 с.)

Изследването повдига един логичен, но по традиция обгърнат от странна тишина въпрос: защо в системата на изкуствата, изучавани в училище, единствено литературата предимно се обяснява и почти не се „прави“. Определяйки като парадоксален хиатуса между производство и разбиране, между практическо обучение по литература и металитературен дискурс, разработката убедително обосновава нуждата този хиатус да се преодолее и предлага проверени в практиката възможности за стимулиране на словеснохудожественото творчество на учениците.

Ще се опитам, възползвайки се от предимствата на дистанцията (коментираната тук книга излезе от печат преди година и половина), да поставя „Литературното писане в училище“ в мрежа от по-широки образователни отношения и методически търсения. Така опитът на Наталия Христова-Пеева ще може да се наблюдава от две позиции: едната осигуряваща видимост към конкретните идеи, а другата – към тяхното вписване в актуалната литературнообразователна ситуация.

За всеки специалист е ясно, че проблематиката на коментираното тук изследване трудно приляга към действащите стандарти за учебно съдържание по литература. Веднага искам да изразя своето убеждение, че ако заетата изследователска позиция е странична спрямо днешното институционално статукво, утре тя може да бъде една от отправните точки към неговата обнова. Идеите на „Литературното писане в училище“ имат потенциала да подпомогнат както очакваното придвижване напред на заседналата литературнообразователна нормативна база, така и практическото осъвременяване на дòсега със словесното изкуство – вече не само в рамките на изолирания експеримент, предприет от отделна вдъхновена личност, а и в пространството на регламента. Това, разбира се, може да стане, когато отношенията власт – образование стъпят на разбирането, „че е време гласовете на науката да звънят в решенията на Образователното министерство“, ако си послужа с метафората на проф. Радослав Радев1) .

Както знаем, последните си значими решения за литературното образование Министерството взе преди повече от десетилетие. За изтеклото време науката измина разстояние, от което нормативната документация вече стои твърде отдалечена. Налице е един голям хиатус – бих го нарекла първичния хиатус, вместващ в себе си и хиатуса, за който говори изследването на Наталия Христова-Пеева. Ако се върнем не десет, а само пет години назад, ще видим съществени промени в разбирането за литературното образование – промени, трасирани от трудове като третото, преработено и допълнено издание на „Методика на литературното образование“ (2008 г.) от проф. Румяна Йовева и като „Херменевтика, деконструкция, конструктивизъм в образованието по литература в средното училище“ (2012 г.) от проф. Адриана Дамянова; промени, които се дължат и на ред приложни изследвания, публикувани в сборници на Софийския, на Шуменския, на Пловдивския и на Великотърновския университет, както и в сп. „Български език и литература“.

За мен „Литературното писане в училище“ също е научен агент на конструктивната образователна промяна. Приветствам тази поредна проява на смелост от страна на изследовател методик2) , пожелал да се оттласне от залива на спокойната традиция, да навлезе в откритото и незащитено пространство на експеримента и да направи усилие за разчупване на бронята, която пази утвърденото образователно статукво.

Рецензираната тук монография мисли себе си като „дизайн на обучение в литературно писане“. Приемайки тази саморефлексия като напълно релевантна, ще предложа и друга перспектива за осмисляне на предложения дизайн. Координатите на тази перспектива се определят от конструктивистката философия на образованието. Разчетено с помощта на нейната концептуална решетка, понятието „дизайн“, с което оперира разработката на Наталия Христова-Пеева, увеличава смисловия си обем. Без никакви колебания отнасям този нараснал смисъл към модерното литературно образование. Теоретични педагогически разработки вече обилно са обговорили какво е критическо мислене, индивидуално конструиране на знанията, ученическа автономия и инициатива, ученическа отговорност за управление на образователния процес, включване на учениците в проектна дейност, стимулираща автентичното им творчество и метакогнитивните им умения... В практически план обаче едва ли можем да се похвалим с достатъчен брой зрели плодове на тази хуманистично-либерална философия на образованието, ако съдим по наличните публикации. Това е и по-редният хиатус, за чието запълване има потенциал трудът на Наталия Христова-Пеева – между теоретични постановки, заявени намерения, образователни цели, издържани в демократичен дух, от една страна, и незадоволителния брой проправени пътища за тяхното постигане, от друга страна.

„Литературното писане в училище“ хармонично съчетава теоретична обосновка с описани дейностни подходи, проиграни в практиката. Изследването има ясна, логична и убедително изградена структура. Въведението огласява мотивите за избор на изследователската тема, разполагайки ги между изкусителното желание за литературно писане и осъзнатото недоволство от институционално утвърдените начини, покоито литературата се преподава и учи днес у нас. Следващата глава проблематизира образованието като историческа, а не като извънвремева реалност, която се конструира в съзвучие с господстващите идеи за обществен живот. Позовавания с широк захват в хуманитаристиката (от Платон през Р. Барт, М. Фуко, Ж.-Ф. Лиотар, Ж. Женет, С. Дубровски и мнозина още – до Дж. Родари) уплътняват аргументацията в подкрепа на литературното писане, включително и по подражание на класически образци. Идеята, че всеки може да създава литературен текст, ако желае, се обосновава като нещо съвсем нормално в епохата на постмодернизма, когато инвенцията вече не се мисли непременно като уникален дар свише, като достояние на избраници и белег на елитарност, а и като създаване на повторяемост, на компилации, бриколаж, пастиш. Като отчита значимостта на литературната история, теория и критика, на различните интерпретативни подходи в литературнообразователния процес, изследването заявява, че ще оспорва единствено техния монопол и че си поставя за цел да обоснове възможността литературното образование „да се осъществява отново и като литературен дискурс“.

Трудът разгръща тезата, че изключването на опита за/на литературно писане от образователния процес е гарант за репродуцирането на господстващия идеологически ред. Тук ще изразя съгласието си с тази теза посредством един спонтанно пробудил се емоционален паралел (търсещ оправдание във все същите литературни изкушения):

Пришли умертвить, обеззвучить живое ущелье –

и эхо связали, и в рот ему всунули кляп.

(Висоцкий, Вл. В. – „Расстрел горного эха“) 3)

Пробудената асоциация едва ли се нуждае от дълго обяснение: очевидно, поетическият и научният текст се отнасят до едно и също – до възможното заглушаване на словото със средствата на властта. „Именно тази изключителна сила, с която литературата възприема и променя езика, се оказва заплаха за образователната институция в качеството є на държавен идеологически апарат“ – казва изследването, за да постанови, че „това, което предлагаме тук, е конструирането на една действително политическа версия на образователна политика, посредством изграждането на един дизайн на обучение в литературно писане, центриран не върху поддържането и репродуцирането на господстващия идеологически ред, а върху сингуларността, множествеността и различието на пишещия субект“ (курс. на Н. Хр.-П.).

Предложеният модел за обучение в литературно писане методологически се базира на интертекстуалната критика, на генетичната критика, на психолингвистиката и разбира се, на конструктивизма. Всяка от тези теоретични опори на изследването се представя откъм нейната характерна епистемология, но най-вече с оглед на конкретния є потенциал да подпомага обучението в литературно писане. Възможностите на различните подходи са използвани продуктивно, методически инвентивно. Отличната ориентация в идеите на водещи философи, културолози, литературоведи, лингвисти, психолози, както и в педагогическите размисли на ред съвременни автори уплътнява тезите на изследването и им придава допълнителна убедителност.

Солидната теоретична обосновка на изследването е придружена от изложен собствен практически опит. Първият етап на работата в т. нар. литературно ателие се състои в проучване на ученическите представи за писането, в установяване на нагласите към него и в изследване на личните практики на писане, включително и на литературното писане. Вторият етап е самото писане, базирано на интертекстуалността: учениците продуцират текст, провокирани от задачата да довършат разказ, който им е представен без името на автора и без да е прочетен финалът със сюжетната развръзка. Опирайки се на стила и поетиката, участниците в ателието идентифицират автора (Св. Минков). Всеки сам довършва текста, като се стреми да пише „като Св. Минков“. Литературното писане индиректно активира взаимодействието между практиките на четене и тези на писане, иначе казано – привлича знанието за литературата в процеса на нейното правене. Представеният опит включва и интратекстуалната практика на писане, предполагаща пренаписване на вече създаденото съобразно с направените препоръки. Залага се на формиращото оценяване – в противовес на санкциониращото, нормативното оценяване. Накрая се проучва индивидуалната оценка на всеки участник в ателието за предоставената му възможност за литературно писане. И създадените текстове, и самонаблюденията на учениците недвусмислено говорят за едно: почти всички са изпитали удоволствие от литературното писане. Те обясняват преживените положителни емоции най-вече с усещането за свобода, с възможността да изразят себе си, с отпадането на ангажимента да възпроизвеждат чужди и често пъти недоразбрани мисли. Изследователското внимание не изпуска от очи и по-прагматични нагласи, макар да са малобройни, според които от подобно писане „няма полза“.

Заключителната глава, уговаряйки, че няма за цел да въздига конструирания дизайн в общовалидна норма, набелязва проблемите и перспективите пред обучението в литературно писане. В конспективен вид се сочат възможности, зад всяка от които стои личният опит на Наталия Христова-Пеева – създателка на ателиета по литературно писане в столичната Френска езикова гимназия и в Софийския университет. Разработката загатва за натрупан опит в много широка перспектива – и жанрова, и методическа. Тук ще си позволя да кажа, че очакването ми да науча повече за практическото насърчаване на литературното писане, за игровите подходи, които го „отключват“ и го захранват с идеи, остана недокрай заситено. Вярвам, че и това ще стане. Важното сега е друго: че изследването разкрива как литературното образование може да разгърне удоволствения си потенциал, как на ученика може да се предостави една заобикаляна възможност за свободна творческа изява и така да бъде убеден, че неговата индивидуална мисъл наистина е ценна. С всичко това „Литературното писане в училище“ от Наталия ХристоваПеева може да се прочетеи като един нежен, отворен за красивото, но и категоричен жест за разчупване на бронята, опитваща се да укрие неумолимото стареене на идеологическото статукво в българското образование.

БЕЛЕЖКИ

1. Радев, Р. (2013). Методиката в търсене на изгубения смисъл. Български език и литература, 2013 / 4.

2. Неотдавна риск да разработва проблем, който също не е вписан в действащата нормативна документация, пое и Верина Петрова, успешно защитила дисертационен труд на тема „Интеркултурната парадигма и българският литературен канон в средното образование“.

3. ... надойдоха, удушиха волния отклик на урвата жива

и завързаха ехото с пъхнат в устата му чеп.

(Висоцки, Вл. „Разстрелът на планинското ехо“)

Превод: Иван Теофилов. Вж. Владимир Високци. Избрани стихотворения. София, „Народна култура“, 1983, с. 18.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.