Български език и литература
Вход / Регистрация

2021/3, стр. 319 - 330

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА КЛЮЧОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ ОБЩУВАНЕ НА РОДЕН ЕЗИК В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА УЧИТЕЛИТЕ

Резюме:

Ключови думи:

„Обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен е насочено към постигане на базовото равнище на ключовата компетентност, свързана с комуникацията на български език, и към реализиране на междупредметни връзки и комплекс от дейности, подчинени на ключовите компетентности“ (Учебна програма по български език и литература за I клас, МОН, 2016: 1). В Препоръката на Съвета на Европейската комисия относно ключовите компетентности за учене през целия живот е записано, че „ключовите компетентности са компетентностите, нужни на всеки човек за личностна реализация и развитие, пригодност за заетост, социално приобщаване, устойчив начин на живот, успешен живот в едни мирни общества, организиране на живота по здравословно осъзнат начин и активно гражданско участие. Те се развиват чрез учене през целия живот – от ранна детска възраст и през целия живот като възрастен – чрез формално, неформално и информално учене във всякакви условия, включително семейството, училището, работното място, квартала и другите общности“ (Препоръка на Съвета на Европейската комисия относно ключовите компетентности за учене през целия живот, 2018: 7). От нивото на формираност на ключовата компетентност общуване на роден език зависят постиженията на учениците по всички учебни предмети в различните културно-образователни области. Тя включва знания, умения и отношения, свързани с овладяването на езиковите норми, правилната им употреба в речта, изграждане на умения за четене с разбиране, за конструиране на устни и писмени дискурси и др.

За да се социализират успешно първо в по-малката социална единица – класа, а по-късно и в по-голямата – обществото, учениците трябва да овладеят комуникативни стратегии, да се научат да преодоляват бариерите в общуването, да имат необходимите езикови, комуникативноречеви, социокултурни и литературни компетентности. Измерването на степента на формираност на тези компетентности у учениците е от изключителна важност за планирането и прилагането на бъдещи ефективни образователни решения, целящи повишаване на грамотността на учениците, а оттам и на възможностите им за бъдеща успешна реализация в обществото.

През февруари – март 2021 г. се проведе онлайн изследване в рамките на научноизследователски проект „Равнище на формираност на ключовата компетентност: общуване на роден език в начална училищна възраст“. Проектът се реализира под научното ръководство на проф. д.п.н. Н. Иванова – преподавател във Факултета по педагогика, СУ „Св. Климент Охридски“.

Цел на научното изследване е да се установи степента на формираност на ключовата компетентност общуване на роден език у учениците в начална училищна възраст. Обект на изследване е обучението по български език и литература.

Анкетната карта съдържа уводна част, представяща целта на изследването, и 20 въпроса. Използвани са многовариантни затворени въпроси и скала на Ликерт. С въпроси 1 – 15 включително се изследва мнението на учителите относно степента на формираност на ключовата компетентност общуване на роден език. Въпроси 16 – 20 дават статистическа информация за респондентите.

Анкетата е проведена на случаен принцип. Попълнена е от 140 учители, от които 125 (89.3%) са жени, а 15 (10.7%) – мъже. Възраст на респондентите: до 35 г. – 14 (10%), от 36 до 50 г. – 64 (45.7%), над 51 г. – 62 (44.3%). Населено място: столица – 56 (40%), много голям град – 12 (8.6%), голям град – 10 (7.1%), среден град – 16 (11.4%), малък град – 25 (17.9%), много малък град – 12 (8.6%), село – 9 (6.4%). 27 (19.3%) от учителите са преподаватели на ученици в I клас, 31 (22.1%) – на II клас, 40 (28.6%) – на III клас, и 31 (30%) – на IV клас.

Обработените статистически данни от проведената анкета показват следните резултати.

Равнището на формираност на ключовата компетентност общуване на роден език: много ниско ниво на формираност са посочили 14 (10%) респонденти, ниско – 13 (9.3%). Преобладава мнението за средно 52 (37.1%) и за високо ниво на формираност – 52 (37.1%). Много високо ниво са посочили 9 (6.4%) респонденти.

Равнището на формираност на следните компетентности. Езикови: много ниско – 17 (12.2%), ниско – 31 (22.1%), средно – 44 (31.4%), високо – 43 (30.7%), много високо – 5 (3.6%). Комуникативноречеви: много ниско – 22 (15.7%), ниско – 27 (19.3%), средно – 56 (40%) , високо – 33 (23.6%) , много високо – 2 (1.4%). Социокултурни: много ниско – 20 (14.3%), ниско – 30 (21.4%), средно – 56 (40%), високо – 32 (22.9%), много високо – 2 (1.4%). Литературни: много ниско – 20 (14.3%), ниско – 35 (25%), средно – 56 (40%), високо – 26 (18.6%), много високо – 3 (2.1%).

Резултатите показват, че по-голяма част от учителите оценяват равнището на формираност и на четирите компетентности като средно. Висок е процентът на респондентите (39.3%), които посочват ниско или много ниско равнище на формираност на изследваните компетентности. Този резултат е тревожен, защото овладяването на ключовата компетентност общуване на роден език е от първостепенно значение за формиране на базовата, а по-късно и на функционалната грамотност у учениците, за формиране на уменията им за учене през целия живот. Според Ангел Петров „в основата на компетентностите, които личността трябва да притежава, за да живее пълноценно в едно успешно функциониращо общество, стоят способностите на индивида: да използва разнообразни средства за ефективно взаимодействие със заобикалящата го действителност; да общува в различни социокултурни сфери на дейност; да поема отговорност за собствените си (речеви и/или неречеви) действия, които осъществява в конкретни ситуации на комуникация“ (Petrov 2009).

В каква степен учениците се затрудняват в овладяването на знания за отделните дялове на езика?

Фонетика: в много ниска степен – 15 (10.7%), в ниска степен – 25 (17.9%), в средна степен – 67 (47.8%), във висока степен – 22 (15.7%), в много висока степен – 11 (7.9%.) Морфология: в много ниска степен – 18 (12.8%), в ниска степен – 36 (25.7%), в средна степен – 59 (42.2%), във висока степен – 20 (14.3%), в много висока степен – 7 (5%). Синтаксис: в много ниска степен – 21 (15%), в ниска степен – 29 (20.7%), в средна степен – 59 (42.1%), във висока степен – 26 (18.6%), в много висока степен – 5 (3.6%). Лексикология: в много ниска степен – 20 (14.3%), в ниска степен – 39 (27.9%), в средна степен – 51 (36.4%), във висока степен – 24 (17.1%), в много висока степен – 6 (4.3%). Лексикография: в много ниска степен – 20 (14.3%), в ниска степен – 37 (26.4%), в средна степен – 58 (41.4%), във висока степен – 21 (15%), в много висока степен – 4 ( 2.9%).

Анализът на данните показва, че учениците срещат приблизително еднаква трудност при овладяване на различните дялове на езика, като според респондентите най-лесно овладяват знания от лексикологията и синтаксиса, a най-трудно – от фонетиката. Над 40% от респондентите посочват средна степен на затруднение.

В каква степен учениците се затрудняват при изпълнението на следните учебни задачи:

– откриват, определят и използват уместно частите на речта: в много ниска степен – 17 (12.1%), в ниска степен – 33 (23.6%), в средна степен – 41 (29.3%), във висока степен – 38 (27.1%), в много висока степен – 11 (7.9%);

– четат с разбиране: в много ниска степен – 15(10.7%), в ниска степен – 36 (25.7%), в средна степен – 44 (31.4%), във висока степен – 32 (22.9%), в много висока степен – 13 (9.3%);

– преразказват кратък повествователен текст: в много ниска степен – 17 (12.1%), в ниска степен – 31 (22.2%), в средна степен – 49 (35%), във висока степен – 36 (25.7%), в много висока степен – 7 (5%).

– правят самостоятелно изводи и умозаключения във връзка с изучавано литературно или фолклорно произведение: в много ниска степен – 18 (12.9%), в ниска степен – 35 (25%), в средна степен – 48 (34.3%), във висока степен – 33 (23.6%), в много висока степен – 6 (4.2%).

Според Галя Христозова „Нивото на усвояването от учениците на теоретичните знания най-добре се осъзнава при решаването на различни видове задачи и се проявява в такива интелектуални умения като умение да се анализира, да се доказва, да се мисли абстрактно, да се извършват класификации с различен системообразуващ фактор, да се дават осмислени определения (дефиниции) на граматичните понятия“ (Hristozova: 2005). Резултатите от научното изследване показват, че от 42 (30%) от анкетираните учители посочват, че учениците показват висока или много висока степен на трудност при изпълнение на изброените учебни задачи и приблизително 42 (30%) – средна степен на трудност. Най-голяма трудност учениците срещат при изпълнение на задачи, свързани с четене с разбиране, а най-малка – да правят самостоятелно изводи и умозаключения във връзка с изучавано литературно или фолклорно произведение. Възниква необходимостта от обновяване на методическия инструментариум на учителите с цел да се преодолеят трудностите на учениците и да се формират както умения за ефективна употреба на езика в различни комуникативни ситуации, така и за четене с разбиране. Според Нели Иванова „Отличителните черти на съвременното обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен са: комуникативноречевата му насоченост, достъпният начин на изясняване на езиковите понятия, овладяването на езиковите знания в практически план, конкретно и адекватно използване на терминологията, функционално-стилистичният подход, системното и последователно овладяване на знания за езика, игровият подход, субект-субектният характер на педагогическото взаимодействие, отчитане на особеностите на психофизиологичното развитие на учениците в I – IV клас и пр.“ (Ivanova 2019, 5). Необходимо е методическият подход на учителя да е съобразен с всички тези особености на обучението по роден език в начален етап, за да се постигнат очаквани резултати, заложени в учебните програми за I – IV клас.

Колко често учителите използвате в часовете:

ИКТ (електронни платформи, онлайн инструменти, мобилни приложения): всеки час – 20 (14.3%), 5 – 6 пъти седмично – 23 (16.4%), 3 – 4 пъти седмично – 40 (28.6%), 1 – 2 пъти седмично – 43 (30.7%), никога – 14 (10%).

Игрови похвати всеки час – 34 (24.3%), 5 – 6 пъти седмично – 26 (18.6%), 3 – 4 пъти седмично – 38 (27.1%), 1 – 2 пъти седмично – 37 (26.4%), никога – 5 (3.6%).

Резултатите от изследването показват, че повече от половината анкетирани учители не използват активно средствата на информационните технологии и игрови похвати за постигане целите на урочните единици. Характерна особеност на детското възприятие в начална училищна възраст е ученето чрез игра. Липсата на игров подход в учебните часовете отдалечава малкия ученик от естествената му склонност да учи, докато играе. Педагогическият подход на учителите в начален етап трябва да включва и играта като средство за подобряване на когнитивните способности (запомняне, разбиране, анализ, синтез, приложение, обобщение) на учениците, за развитие на детското въображение и творчество и за създаване на педагогически ситуации за учене чрез взаимодействие. От друга страна, използването на цифрови технологии в учебните часове повишава мотивацията за учене и интерактивността в класната стая. Все още голяма част от учителите използват средствата на ИКТ само за да онагледят учебното съдържание. Повишаването на дигиталните компетентности на учителите и формирането у тях на умения да използват цифровите технологии за създаване на по-гъвкава образователна среда, за провокиране на интереса на учениците към учебния процес, за проверка и оценка на постиженията на учениците и др., ще допринесе за повишаване нивото на формираност на ключовата компетентност общуване на роден език.

Проектно ориентирането обучение повишава ключовата компетентност общуване на роден език: в много ниска степен – 10 (7.1%), в ниска степен – 10 (7.1%), в средна степен – 54 (38.6%), във висока степен – 51 (36.4%), в много висока степен – 15 (10.7%).

Колко често учителите използват следните организационни форми на обучение:

Индивидуална: всеки час – 56 (40%), 5 – 6 пъти седмично – 26 (18.6%), 3 – 4 пъти седмично – 24 (17.1%), 1 – 2 пъти седмично – 33 (23.6%), никога – 1(0.7%).

Работа по двойки: всеки час – 8 (5.7%), 5 – 6 пъти седмично – 34 (24.3%), 3 – 4 пъти седмично – 38 (27.1%), 1 – 2 пъти седмично – 56 (40%), никога – 4 (2.9%).

Работа по групи: всеки час – 10 (7.1%), 5 – 6 пъти седмично – 32 (22.9%), 3 – 4 пъти седмично – 33 (23.6%), 1 – 2 пъти седмично – 56 (40%), никога – 9 (6.4%).

Работа в екипи: всеки час – 11 (7.9%), 5 – 6 пъти седмично – 31 (22.1%), 3 – 4 пъти седмично – 30 (21.4%), 1 – 2 пъти седмично – 58 (41.4%), никога – 10 (7.2%).

Колективна: всеки час – 57 (40.7%), 5 – 6 пъти седмично – 34 (24.3%), 3 – 4 пъти седмично – 22 (15.7%), 1 – 2 пъти седмично – 22 (15.7%), никога – 5 (3.6%).

Обобщените данни показват предпочитанията на анкетираните учители да използват най-често колективна или индивидуална форми на обучение. Груповата и екипната работа, както и работата по двойки са сред по-малко предпочитаните организационни форми на обучение. Вероятна причина за това може да е необходимостта от предварителна подготовка на учителя, както и „работният шум“, който се създава по време на изпълнение на учебните задачи. Все повече обаче се засилва потребността учителят да умее да моделира педагогическите ситуации и да създава условия за интеракция между учениците за активно учене и за конструиране на знанието от ученика. „Изходната позиция в модерно ориентираното обучение е, че ученето е активна дейност, насочена към собствено откритие, направено върху основата на натрупване на личен опит и преживявания в съответната област на знанието, осъществявано в хода на екипна работа, при която всички ученици участват в съвместна дейност, но всеки по своему допринася за общия успех – съобразно със своята силна страна и със собствения си темп на развитие“ (Tankova 2016, 18).

Какви дейности организират учителите съвместно с родителите във връзка с формирането на ключовата компетентност общуване на роден език?

Родител/баба/дядо четат на учениците в клас: да – 53 (37.9%), не – 87 (62.1%).

Дейности, свързани с културата, празниците, обичаите и бита на българския народ: тържество, рецитал, подготовка на продукти за Коледен/Великденски базар, викторина и др.: да – 114 (81.4%), не – 26 (19.6%).

Дейности, свързани с културата, празниците, обичаите и бита на различни народи и етноси: да – 95 (67.9%), не – 45 (32.1%).

Посещение на театър: да – 60 (42.9%), не – 80 (57.1%). Посещение на музей: да – 63 (45%), не – 77 (55%).

Организирате ли съвместни дейности с други институции? Да – 87 (62.1%), не – 53 (37.9%).

Институции, с които учителите организират съвместни инициативи: библиотека: да – 77 (55%), не – 13 (9.3%); читалище: да – 48 (34.3%), не – 29 (20.7%); друго училище: да – 37 (26.4%), не – 34 (24.3%); театър: да – 55 (39.3%), не – 26 (18.6%); музей: да – 52 (37.1%), не – 29 (20.7%).

Резултатите показват, че учителите полагат усилия, за да включат родителите в живота на класа. Повече от половината респонденти посочват, че организират съвместни дейности, свързани с културата, празниците, обичаите и бита на българския народ и на различните народи и етноси. Сред най-малко предпочитаните съвместни дейности са извънучилищните: посещение на музей и театър. Голям е процентът на респондентите (37.9%/53), които посочват, че не организират съвместни инициативи с други институции. Съвременното образование обаче все по-уверено излиза извън стените на класната стая и търси начини да доближи ученето до реалния живот. Насърчава се взаимодействието на училището с други институции. Музеите и библиотеките предлагат образователни програми за ученици. В една напълно различна от класната стая образователна среда учениците учат чрез преживяване, създава се интерес към националното и световното културно наследство, към музиката, историята, изкуството, литературата и др. Среща се културният феномен на човечеството с живото детско любопитство и с естествената потребност на човешкото същество да учи и да се развива. Съвременна образователна тенденция е да се насърчи ученето извън класната стая, като се предоставят на учениците повече възможности да експериментират, да изследват, да откриват и споделят знанието със своите съученици.

Ниво на формираност на езикови, комуникативноречеви, социокултурни и литературни компетентности на учениците. Твърденията са оценени по петстепенна скала: в много ниска степен, в ниска степен, в средна степен, във висока степен и в много висока степен.

Ниво на формираност на езиковите компетентности. Оформят пунктуационно правилно съобщително, въпросително, подбудително и възклицателно изречение: в много ниска степен – 11 (7.9%), в ниска степен – 22 (15.7%), в средна степен – 34 (24.3%), във висока степен – 53 (37.9%), в много висока степен – 20 (14.2%). Прилагат подходящи начини за проверка на правописа на думите: в много ниска степен – 13 (9.3%), в ниска степен – 18 (12.9%), в средна степен – 38 (27.1%), във висока степен – 53 (37.9%), в много висока степен – 18 (12.8%). Разпознават и определят граматическите категории на частите на речта (съществително име, прилагателно име, глагол, местоимение, числително име): в много ниска степен – 13 (9.3%), в ниска степен – 19 (13.6%), в средна степен – 41 (29.3%), във висока степен – 50 (35.7%), в много висока степен – 17 (12.1%). Разпознават подлога и сказуемото като главни части на изречение: в много ниска степен – 23 (16.4%), в ниска степен – 28 (20%), в средна степен – 37 (26.4%), във висока степен – 38 (27.2%), в много висока степен – 14 (10%). Разграничават простите изречения в състава на сложното по броя на сказуемите: в много ниска степен – 26 (18.6%), в ниска степен – 23 (16.4%), в средна степен – 45 (32.1%), във висока степен – 36 (25.7%), в много висока степен – 10 (7.2%). Разпознават синоними, сродни думи и антоними: в много ниска степен – 19 (13.6%), в ниска степен – 23 (16.4%), в средна степен – 38 (27.1%), във висока степен – 50 (35.7%), в много висока степен – 10 (7.2%).

Анализът на данните показва, че малък процент от учениците (между 7.2% и 14%) имат много висока степен на формираност на посочените езикови умения. Според респондентите най-голяма трудност учениците срещат при определяне на подлога и сказуемото като главни части на изречението и при разграничаване на простите изречения в състава на сложното, а най-малка – да оформят пунктуационно правилно съобщително, въпросително, подбудително и възклицателно изречение. Получените данни може да се обяснят с факта, че само в четвърти клас учениците учат главни части на изречението и уроците за усвояване на тези езикови знания не са много.

Ниво на формираност на комуникативноречевите компетентности. Прилагат правилата за речева учтивост: в много ниска степен – 13 (9.3%), в ниска степен – 18 (12.9%), в средна степен – 48 (34.2%), във висока степен – 42 (30%), в много висока степен – 19 (13.6%). Ориентират се в комуникативноречевата ситуация (Кой говори? На кого? За какво? Защо? Кога? Как? Къде?) в много ниска степен – 5 (3.6%), в ниска степен – 18 (12.8%), в средна степен – 35 (25%), във висока степен – 54 (38.6%), в много висока степен – 28 (20%). Преразказват съдържанието на кратък художествен повествователен текст: в много ниска степен – 12 (8.6%), в ниска степен – 17 (12.1%), в средна степен – 48 (34.3%), във висока степен – 47 (33.6%), в много висока степен – 16 (11.4%). Съчиняват текст: по преживяна случка, по словесна опора, в отговор на въпрос към изучавано литературно/фолклорно произведение и др. в много ниска степен – 17 (12.1%), в ниска степен – 22 (15.7%), в средна степен – 52 (37.2%), във висока степен – 38 (27.1%), в много висока степен – 11 (7.9%). Редактират свой и чужд текст: в много ниска степен – 17 (12.1%), в ниска степен – 26 (18.6%), в средна степен – 54 (38.6%), във висока степен – 38 (27.1%), в много висока степен – 5 (3.6%). Извличат информация за езикови и литературни факти от различни текстове: в много ниска степен – 17 (12.1%), в ниска степен – 25 (17.9%), в средна степен – 58 (41.4%), във висока степен – 34 (24.3%), в много висока степен – 6 (4.3%).

Респондентите посочват, че 58.6%(82) от учениците могат да се ориентират в комуникативноречева ситуация, останалите притежават това умение в средна, ниска или много ниска степен. Редактирането на свой или чужд текст затруднява учениците в най-голяма степен. В средна степен са формирани уменията на учениците да извличат информация за езикови и литературни факти от различни текстове.

Ниво на формираност на социокултурните компетентности на учениците. Съставят в устен вид благопожелания, свързани с празничния календар на българския народ: в много ниска степен – 11 (7.9%), в ниска степен – 15 (10.7%), в средна степен – 46 (32.9%), във висока степен – 36 (25.7%), в много висока степен – 32 (22.1%). Четат правилно и с подходяща интонация произведения (басня, народна песен) на различни култури: в много ниска степен – 13 (9.3%), в ниска степен – 16 (11.4%), в средна степен – 37 (26.4%), във висока степен – 59 (42.1%), в много висока степен – 15 (10.8%). Четат с разбиране текст от хартиена страница и дисплей: в много ниска степен – 15 (10.7%) в ниска степен – 18 (12.9%), в средна степен – 47 (33.6%), във висока степен – 49 (35%), в много висока степен – 11 (7.9%). Откриват основни белези на своята национална идентичност в самостоятелно прочетени литературни и фолклорни произведения: в много ниска степен – 13 (9.3%), в ниска степен – 17 (12.1%), в средна степен – 46 (32.9%), във висока степен – 56 (40%), в много висока степен – 8 (5.7%). Откриват белези на културната различност в изучавани литературни произведения: в много ниска степен – 16 (11.4%), в ниска степен – 17 (12.1%), в средна степен – 57 (40.7%), във висока степен – 43 (30.8%), в много висока степен – 7 (5%). Интерпретират текста на литературни и фолклорни произведения чрез участие в екипна дейност на игрови и сценични форми: в много ниска степен – 15 (10.7%), в ниска степен – 19 (13.6%), в средна степен – 56 (40%), във висока степен – 41 (29.3%), в много висока степен – 9 (6.4%).

Според Мая Падешка „Социокултурната компетентност (СКК) опосредява социалното знание и комплекса от културни значения, характерен за дадено общество. СКК включва фонови знания за света, обществото, човека, специфични социокултурни знания (за социалните конвенции, за конструиране на всекидневието, за ценностната система, нормите, ритуалите на групата и др.), както и умения за уместно спрямо социокултурната сфера поведение“ (Padeshka 2005).

Резултатът от изследването показва, че 20.7% (29) от учениците имат ниска или много ниска степен на формираност на умението да четат правилно и с подходяща интонация произведения на различни култури, a 26.4% (37) – средна степен. Имайки предвид, че умението за изразително четене е базово умение и е един от очакваните резултати на ниво Учебна програма I – IV клас, следва да се потърси причината за по-слабо развитата четивна техника на учениците от начален етап и да се планират повече дейности за насърчаване на четенето. Превръщането на ученика в активен читател, способен да предаде с подходящи изразни средства настроението и чувствата на героите, да съпреживява заедно с тях, да синтезира читателски представи, е цел на литературното обучение. Тази цел може да се постигне с повече дейности за задълбочаване на читателското възприятие и за интерпретиране на литературното и/или фолклорното произведение, при които учениците да имат възможност да си взаимодействат: драматизация, четене по роли, използване на ИКТ (например създаване на говорящи аватари на героите, електронна книга с герои от приказки: рисунка на героя и портретна характеристика и др.). Това ще повиши умението на учениците да интерпретират текста на литературни и фолклорни произведения чрез участие в екипна дейност на игрови и сценични форми, което според респондентите е формирано в средна степен.

Ниво на формираност на литературни компетентности на учениците. Ориентират се в последователността на епизодите в развитието на действието в изучавано произведение: в много ниска степен – 14 (10%), в ниска степен – 14 (10%), в средна степен – 36 (25.7%), във висока степен – 49 (35%), в много висока степен – 27 (19.3%). Ориентират се във взаимоотношенията между героите в изучавано литературно или фолклорно произведение в много ниска степен – 9 (6.4%), в ниска степен – 15 (10.7%), в средна степен – 35 (25%), във висока степен – 56 (40%), в много висока степен – 25 (17.9%). Изразяват емоционално-оценъчно отношение към герои и епизоди в изучавано произведение: в много ниска степен – 10 (7.1%), в ниска степен – 18 (12.9%), в средна степен – 37 (26.4%), във висока степен – 54 (38.6%), в много висока степен – 21 (15%). Аргументират отговора си на въпрос, свързан със съдържанието на художествен и нехудожествен текст: в много ниска степен – 17 (12.1%), в ниска степен – 18 (12.9%), в средна степен – 51 (36.4%), във висока степен – 46 (32.9%), в много висока степен – 8 (5.7%) Откриват сравнение, повторение, епитет и олицетворение в художествен текст: в много ниска степен – 21 (15%), в ниска степен – 21 (15%), в средна степен – 52 (37.1%), във висока степен – 40 (18.6%), в много висока степен – 6 (4.3%). Познават съдържанието на значими произведения на класиката и съвременната литература за деца и на фолклора, включени в учебното съдържание: в много ниска степен – 24 (17.1%), в ниска степен – 23 (16.4%), в средна степен – 46 (32.9%), във висока степен – 41 (29.3%), в много висока степен – 6 (4.3%).

Обобщените данни показват, че нивото на формираност на умението на учениците да се ориентират във взаимоотношенията между героите в изучавано литературно или фолклорно произведение, е най-високо (57.9%). От литературните компетентности най-слабо са формирани уменията на учениците да откриват някои фигури на речта (сравнение, повторение, епитет и олицетворение) в художествен текст и да аргументират отговора на въпрос, свързан със съдържанието на художествен и нехудожествен текст.

Настоящото научно изследване установи равнището на формираност на ключовата компетентност общуване на роден език у учениците в начална училищна възраст според учителите. Анализът на данните показа средно ниво на формираност на езиковите, комуникативноречевите, социокултурните и литературните компетентности на учениците. Този резултат обосновава необходимостта от актуализиране на методическия инструментариум на учителите и от създаване на учебна среда с по-висока интерактивност. Очертаха се възможностите за сътрудничество между училището и други институции с цел повишаване на ключовата компетентност общуване на роден език на учениците.

БЛАГОДАРНОСТИ

Изследванията и проблемите, интерпретирани в статията, са финансирани от средствата, отпуснати целево от държавния бюджет на СУ „Св. Климент Охридски“ за научни изследвания през 2021 г. по научноизследователски проект „Равнище на формираност на ключовата компетентност: общуване на роден език в начална училищна възраст“, под научното ръководство на проф. д.п.н. Нели Иванова.

БЕЛЕЖКИ

1. Учебна програма по български език и литература за I клас. (2016): МОН, (с.1). Достъпно на https://www.mon.bg/bg/1699, посетено на 31.03.2021 г.

2. Официален вестник на Европейския съюз (2018): Препоръката на Съвета на Европейската комисия относно ключовите компетентности за учене през целия живот, (с.7). Достъпно на https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/ PDF/?uri=CELEX:32018H0604(01)&from=GA, посетено на 31. 03.2021 г.

ЛИТЕРАТУРА

Петров, А., 2009. Ключовата компетентност „общуване на роден език“ и обучението по български език. Български език и литература (електронна версия), (2), LiterNet, 08.08.2009, (8 (117)) [посетено на 30.03.2021 г.]. Достъпно на https://liternet.bg/publish/apetrov/ kliuchovata.htm, Христозова, Г., 2005. Класификация на задачите по български език. Български език и литература (електронна версия), (4), LiterNet, 12.10.2005, (10 (71)). Достъпно на https:// liternet.bg/publish5/ghristozova/klasifikacii.htm, посетено на 05.04.2021 г.

Иванова, Н., 2019. Родноезиковото обучение в началния етап на основната образователна степен. София: БГ Учебник ЕООД.

Танкова, Р., 2016. Книга за учителя към учебен комплект по български език и литература за I клас. София: Просвета – София АД.

Падешка, М., 2005. Развиване на умения за аргументиране чрез обучението по български език. Български език и литература (електронна версия), 47(6), LiterNet, 25.03.2005, (3 (64)) [посетено на 06.04.2021 г.] Достъпно на https://liternet.bg/publish9/mpadeshka/razvivane.htm

REFERENCES

Petrov, A., 2009. Klyuchovata kompetentnost “obshtuvane na roden ezik” i obuchenieto po bulgarski ezik. Bulgarski ezik i literaturaBulgarian language and literature, (2), LiterNet, 08.08.2009, (8 (117)) [viewed 30.03.2021]. Accessible at https://liternet.bg/publish/apetrov/ kliuchovata.htm

Hristozova, G., 2005. Klasifikatsiya na zadachite po bulgarski ezik. Bulgarski ezik i literatura-Bulgarian language and literature, (4), LiterNet, 12.10.2005, (10 (71)). Accessible at https://liternet.bg/publish5/ ghristozova/klasifikacii.htm , poseteno na 05.04.2021.

Ivanova, N., 2019. Rodnoezikovoto obuchenie v nachalnia etap na osnovnata obrazovatelna stepen, (с.5). Sofia: BG Uchebnik EOOD.

Tankova, R., 2016. Kniga za uchitelya kum ucheben komplekt po bulgarski ezik I literature za I klas.(с.18). Sofia: Prosveta –Sofia AD.

Padeshka, M., 2005. Razvivane na umeniya za argumentirane chrez obu`chenieto po bulgarski ezik. Bulgarski ezik i literatura-Bulgarian language and literature 47(6), LiterNet, 25.03.2005, (3 (64)) [viewed 06.04.2021]. Accessible at https://liternet.bg/publish9/mpadeshka/ razvivane.htm, poseteno na.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.