2020/6, стр. 585 - 598

ЗА АКЦЕНТУВАНЕТО ПРИ СЛОЖНИТЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Резюме: Работата\(^{1)}\) предлага анализ на акцентуването при сложни съществителни имена в българския език в рамките на теорията на оптималността и на взаимодействието между морфология и фонология. Целта е да се очертае тенденцията за реализиране на акцентната характеристика на доминиращия компонент в структурата, която действа паралелно с метрични закономерности. Формулират се ограничения, изразяващи основни наблюдения в акцентуването като ориентацията на главното ударение към дясната основа и морфологичната глава. Разглежда се ранжирането им при различни типове структури. Въвежда се и метричен констрейнт, описващ начална позиция на второстепенното ударение при определени условия. Обосновава се изводът, че допълнителното ударение в много случаи е лексикално и служи за смислова членимост, като паралелно с това има и метрично проявление.

Ключови думи: лексикално акцентуване; метрично акцентуване; сложни съществителни имена; теория на оптималността

1. Увод

Организацията на сложните съществителни имена (СС) отразява фундаментални езикови процеси на свързването на отделни единици в една (Libben et.al., 2020). Въпреки че структурата на СС обикновено е „прозрачна“, в смисъл че компонентите се разпознават, значението на цялото се композира от специфично отношение между тях. Тук поставяме въпроса за участието на прозодията и по-конкретно на акцентуването в изграждането на отношението между компонентите. Основната теза на работата е, че съществува тенденция за реализиране на акцентната характеристика на доминиращия компонент в структурата, която действа паралелно с метрични закономерности при определени условия.

Набелязаните тенденции се формулират в рамките на теорията на оптималността (ОТ) в термините на нарушаеми констрейнти (ограничения). Те са два основни типа: за вярност и за маркираност, които се конкурират. Разделението им отразява идеята за организацията на езиковите процеси под действието на две основни конфликтни сили, отразяващи два аспекта на речевата дейност – разбирането и говоренето. Първите са насочени към съхраняване на идентичността на езиковата единица и лексикалния контраст, наричани констрейнти за вярност. Вторите обслужват говоренето и са ориентирани към добрата оформеност, улесняваща артикулацията. Те ограничават маркираните форми, изискващи по-голямо произносително усилие като тежките срички. Съперничеството между тях предполага, че едните се реализират за сметка на другите. Ранжирането на ограниченията описва тенденции, характерни за езика (Kager, 2012). Тук ще разгледам тези от тях, които се отнасят към лексикалното акцентуване и метриката при СС.

Изложението е организирано в следния ред: в параграф (2) се формулират констрейнтите, изразяващи основни тенденции. Разглежда се ранжирането им най-напред в общия случай на структури с едно ударение (3) и след това в (4) при поява на второстепенно ударение (ВТУ). Параграф (5) въвежда метрично ограничение, описващо потенциална начална позиция на ВТУ.

2. Констрейнти, изразяващи основни тенденции в акцентуването на сложните думи

Наличието на едно ударение е дефинитивна характеристика на лексикалната единица в български език. Думата се определя като единство от звукове, обединени от едно ударение (Boyadzhiev, 2011:20). Българският език дава възможност за съвместна употреба на префикси и суфикси и допуска еднокоренни лексикални единици със значителен брой срички само с едно ударение като съотѐчественици. Според Тилков и Бояджиев думите в български език по начало имат едно ударение, което осигурява фонетичната им цялост. Това се отнася и за по-голямата част от СС като водола ̀з (Tilkov, Boyadzhiev, 1978: 14, 70). Това заключение на българските изследователи се изразява в термините на ОТ като констрейнт за реализация на едно ударение и съответно на една стъпка в думата, наричан EndRule. В основата му е идеята, че на определено ниво (дума) има един конституент, който е по-изявен в акцентно отношение 2), разглеждана като условие за добра оформеност. Позицията на ударението се ориентира към една от границите на думата (лява или дясна), така че формализирането добива вида: EndRuleLeft/Right (Prince, 1983: 24 – 28).

По отношение на позицията на главното ударение (ГЛУ) в СС Тилков, Бояджиев и Георгиева са единодушни, че по-голямата част от тях са акцентувани на втората си част например дърводѐлец (Boyadzhiev, 2011; Tilkov, Boyadzhiev, 1978: 70; Georgievа, 1983: 76). Този извод на изследователите дава основание да конкретизираме формурировката на констрейнта с уточнението, че ориентацията на ГЛУ е към десния конституент на СС, т.е. към дясната основа, изразено като EndRuleRight (EndRule-R). Той не се нарушава при СС, образувани с подчинително отношение и съединителна морфема с не повече от две неакцентувани срички пред ГЛУ като равнопра ̀ вие.

За обосновка на механизмите на реализацията на едно ударение в СС действа и друго ограничение на маркираността – за недопускането на съседни стъпки и акцентни пикове в една прозодична дума, формализирано като *FtFt3). То е сходно с недопускането на съседни ударения – *Clash. Логиката му е обоснована от Алън Принс по отношение на съседни акцентни пикове и на съседни стъпки (Prince, 1983: 32). Първият случай се наблюдава рядко в българския език като в развѐйпрах 4), а пример за втория е (мо̀ то)(пѝста).

Набелязаните ограничения, насочени към структурната оформеност на формата, не се спазват повсеместно в езика, защото са „в конфликт“ с други констрейнти. Сред констрейнтите за вярност, определени неформално, са: Мах (stress), което означава, че ударение не се „изтрива“ и Dep (stress) – ударение не се добавя. В редица случаи акцентуването и на двете изходни основи се реализира в СС при спазване на Мах (stress). Например при СС със съчинителна връзка и двете изходни основи съхраняват ударението си като ваго̀ н-рестора̀ нт. При СС с подчинителна връзка също има случаи на повече от едно ударение, особено когато между ГЛУ и ВТУ има повече неакцентувани срички като при то̀ плопроводѝмост, мъ̀чнодостъ̀пност (означени в ОБРР).

Наличието на повече от едно ударение се толерира от втория основен клас констрейнти, насочен към съхранение на изходните характеристики (на „входа“), наричани ограничения за вярност. Те изискват съхранението на определена характеристика, която тук е акцентната маркираност на изходната основа. Приемаме, че в българския език съществува такава тенденция, формулирана като вярност към акцентуването на основата Stem→Prom (St→Pr). Констрейнтът е предложен от Мария Гускова в рамките на теорията за лексикално индексираните констрейнти (Gouskova, 2011: 7). Той осъществява взаимодействието между морфология и фонология, като изисква проекция на акцентната изявеност (prominence – Prom), отнасяща се към фонологията, на всяка морфологична основа (Stem) 5). В българския език той може да бъде удовлетворен, ако има достатъчен брой неакцентувани срички между ГЛУ и ВТУ, защото в противен случай ще се наруши *FtFt. Това се отнася за следните случаи:

1. имена, образувани от равноправни основи, свързани със съчинителна връзка без промяна в акцентуването като покупк̀ о-прода̀ жба;

2. имена, образувани с подчинително отношение между компонентите, при които първият е главна част, а вторият – поясняваща като кандида ̀ тстудѐнт;

3. имена със съкратени основи като про̀ фкомитѐт;

4. единици, отнасящи се към международна терминология като гѐофизѝк;

5. съставени от числително име в първата част като о̀семчлѐнен;

6. други СС без съединителна гласна като сѝн-зелѐн (Boyadzhiev, 1982: 186 – 187) 6).

В набелязаните случаи St→Pr съхранява лексикалното акцентуване на двете основи в СС. Същият констрейнт е в сила и в случаите на неакцентувани изходни основи като при вода̀ . В СС такива основи често са без ударение: водопа̀ д, водоѝзточник.

Друг констрейнт, който предполага информация за статута на основата носител на ГЛУ, е изискването ГЛУ да е върху главния елемент на комплексната единица –морфологичната глава (Head), изразен като HeadStemStress. Той е предложен от Гускова в съответствие с теорията на Ревитиаду (1999) 7). В българския език той конкретизира цитираното заключение на българските изследователи за дясната ориентация на ГЛУ с уточнението, че дясната основа обикновено е морфологична глава на СС като носител на основното ѝ значение и граматическа характеристика. Акцентното ѝ маркиране се реализира при подчинителна връзка между компонентите и наличие на съединителна гласна. Десният компонент може да е: производна дума, образувана със суфикс като зеленчукопроизво̀ дство; непроизводна дума, която може да се употреби самостоятелно, като хлебозаво ̀ д и съкратена основа като живопѝс.

По дясната ориентация на ГЛУ HeadStemStress се съгласува с EndRuleR, но за разлика от него допуска допълнително ударение. Интересно е, че под действието на HeadStemStress и неакцентувани основи като земя̀ получават ударение в позиция на глава като в чернозѐм, при което се нарушава Dep (stress). Същевременно първата основа чѐрен губи ударението си в нарушение на Мах (stress), така че St→Pr е нарушен двукратно, отбелязано с две * в следното табло:

Оптималната форма (отбелязана със знак →) е (б.) чернозѐм, която удов летворява водещия констрейнт в йерархията HeadStemStress, независимо че нарушава останалите констрейнти на по-ниски позиции. Формата с начално ударение (а.) чѐрнозем не може да се реализира, защото не спазва HeadStemStress (отбелязано с !*), въпреки че не нарушава Dep (stress) и St→Pr. Може да заключим, че общото ранжиране на ограничения при българските СС има вида: HeadStemStress, End RuleR >> Dep (stress), St→Pr, наблюдавано в редица случаи като:

Не може обаче да приемем HeadStemStress за недоминиран констрейнт (както е в руски език според Гускова, 2011) поради факта, че в българския език има случаи на нарушението му. Става дума за СС, образувани чрез срастване без съединителна морфема като Атана̀ совден. При тях не десният, а началният компонент е носител на ГЛУ. Морфологичната глава на думата – вторият компонент поема ВТУ, което дори се губи при по-кратки и честотни единици като Велѝкден. Тук водещият констрейнт е Мах (stress), по силата на който ГЛУ се съхранява на началния поясняващ компонент.

Таблицата показва, че формата, която удовлетворява Мах (stress) – (а.), е оптимална, въпреки че нарушава HeadStemStress. Ранжирането Мах (stress) >> HeadStemStress е валидно за СС, разпределени в следните групи от Бояджиев (1982: 183 – 184):

1. празници като Ива̀ новден, като ударението на втория компонент отслабва и изчезва при трисрични единици: Гергьо̀ вден;

2. селища: Благо̀ евград;

3. специализирана лексика или такава с неясна връзка между компонентите: бѝтпазар9);

4. с първа част императивна форма: развѐйпрах 10);

5. с числително име като първи компонент: дѐсетгодишнина 11).

Обединяващ принцип на тези групи думи е неморфологичното словообразуване. При него СС възникват чрез преобразуване на готови словосъчетания без изменение на звуковия им състав (Boyadzheiv, 2011: 39 – 40). При лексикално-синтактичното словообразуване или срастването новите думи съответстват напълно на словосъчетанието, от което са образувани, запазвайки и акцентната характеристика на фразата. Както посочва Тилков (1981: 38), в словосъчетания като бяла къща съгласуваните определения поемат фразовото ударение. Тази особеност се наблюдава в първите две групи думи като Атана̀ совден и Благо̀ евград и те могат да се разглеждат като междинна категория между дума и фраза, при която се проявява постлексикално акцентуване. Така се аргументира различието им от общия случай на последователно акцентуване на морфологичната глава, изразено в HeadStemStress12).

След като представихме основни констрейнти13) за маркираност и вярност и разгледахме някои от специфичните им проявления при неакцентувани основи и постлексикално акцентуване, ще обобщим ранжирането им в основните случаи в българските СС с едно ГЛУ и с допълнително ударение.

3. Ранжиране на констрейнтите при СС с едно ударение

Доминиращата позиция на EndRuleR предполага нарушаване на St→Pr при акцентувана изходна основа, а също и на ограничението върху по-редни неакцентувани срички *Lapse (като за всяка следваща се приписва знак за нарушение *). Например хлебопека̀ р се произнася с ударение на последната сричка, което предполага три съседни неакцентувани срички хле.бо.пе, нарушаващи *Lapse.

Реалната оптимална форма е (а.) при спазени HeadStemStress и End RuleR, въпреки че нарушава изискването за вярност към акцентуването на изходните основи St→Pr, както и *Lapse. Ранжирането HeadStemStress, End Rule >>Stem→Prom, Мах (stress), *Lapse e в сила за основната част СС, образувани със съединителна морфема и подчинително отношение без допълнително ВТУ на първата част при следните СС:

1. с втора съкратена основа на: -въд,-вед, -вод, -яд, -ед, -фил,-фоб като: птицевъ̀д, хорово̀ д, буквоя̀ д, русофѝл, русофо̀ б;

2. с втора част – несамостоятелна дума като -графия, -логия, -метрия в геогра̀ фия, физиоло̀ гия, психомѐтрия;

3. отвлечени понятия с наставки –ие, -еж, -ние, -не, -ост, -ство, -а в плодоро̀дие, водовъртѐж, умозаключѐние, ръкостѝскане, жизнера̀ дост, градоустро̀ йство, самоизма̀ма14);

4. наименования на лица и предмети с наставки –тел, -ач, -ец, -ар, -ник: телохранѝтел, въглекопа̀ ч, хлебопека̀ р, основоположник;

5. места с наставка -ище – водохранѝлище.

Ранжирането описва и акцентната организация на прилагателни с втори компонент съкратена основа като: дългоко̀ с; образувани от съществително с такава основа: живопѝсен (от живопис) и с втори компонент от глаголна основа: властолюбѝв (Boyadzhiev, 1982: 184 – 185).

4. Ранжиране на констрейнтите при СС с допълнително ударение Според Георгиева (1983: 97 – 98) ВТУ е характерно за думи с несвойствена за българския език дължина. Авторката го отнася предимно към научно-техническата терминология, където то допринася за смисловата обособеност на компонентите15). Позицията на ВТУ по-често е пред ГЛУ, като в общия случай се появява, когато първата основа е акцентувана като клѐтва→ клетвонарушѐние16):

Оптималният вариант (а.) удовлетворява HeadStemStress, St→Pr и Мах (stress) за сметка на End Rule-R, а *Lapse е нарушен двукратно. При това общото ранжиране: HeadStemStress, St→Pr, Мах (stress) >> End Rule-R, *Lapse описва акцентуването при редица СС със съединителна гласна и подчинително отношение между компонентите. При тях втората производна част може да е производна като зеленчукопроизво̀ дство или непроизводна като хлебозаво̀ д (Boyadzhiev, 1982: 184).

При съхраняване на изходното акцентуване може да приемем, че ВТУ е лексикално с изключение на метричното му проявление, което се разглежда в следващия параграф.

5. Поява на начално метрично ВТУ

При повече от две неакцентувани срички пред ГЛУ (броят им се отбелязва в скоби) в СС се наблюдава поява на начално ВТУ не само в случаи на лява основа с начално ударение като лѐшник→лешникотроша̀ чка. Тук става дума за потенциална метрична позиция на ВТУ и при неакцентувани първи основи като вода̀ или с ударение на неначални срички като висо ̀к. Начално метрично ВТУ се появява при:

1. Неакцентувани първи основи на съществителни (и прилагателното сам, сама̀ → самоотвѐрженост). Възможните варианти на изговор са или да няма ВТУ, или то се появи на началната сричка, но не и след основата:

а. ж.р. вода̀ → водоразпределѐние (4),

глава ̀ → главозама̀ йване (3)

земя ̀ → земеописа̀ ние (4),

б. ср.р. полѐ → полесражѐние (3)

число ̀ → числопреобразуване (5)

дърво ̀ → дървопреработва̀ не (5)

с. едносрични имена от м.р. с неакцентувана основа във формите с определителен член и/или мн.ч:

сняг, снегъ̀т, снеговѐ → снеготопѐне (3), снегозадъ̀ржане (3), снегочиста̀ чка (3)

звук, звукъ̀т → звукоподража̀ ние (4), звукопроводѝмост (4), звуконепроница̀ емост (5)

вид, видъ̀т видоизменѐние (4)

Появата на ВТУ е най-вероятна при над три неакцентувани срички пред ГЛУ, но в емотивен или бавен изговор не е изключена и при по-малко: овца̀ → овчеду̀шие (2), сребро̀ → сребролю̀бие (2), стъкло → стъклопакѐт (2), звезда̀ → звездобро̀ ец (1).

2. Неначално акцентувани първи основи, при които изходното ударение се обезсилва:

а. прилагателни имена с ултимно ударение:

кора̀в коравосърдѐчие (4)

свещѐн свещенодѐйствие (3)

дълбо̀к дълбокомѝслие (3)

велѝк великоду̀шие (3),

висо̀к17) високоговорѝтел (5),

дебѐл дебелогла̀вие (3),

добъ̀р добросърдѐчие (3)

Повечето набелязани прилагателни са образувани от непродуктивни суфикси (-ър,-ел,-ок), чието ударение не се подкрепя парадигматично в езика. Това наблюдение е кохерентно с тезата на Бел и др. за това, че колкото по-многобройна е лексикалната група, толкова по-устойчиви са характеристиките ѝ и обратно (Bell et.al., 2020).

б. съществителни имена с неначално ударение:

литерату̀ра → литературозна̀ ние (4)

изку̀ство → изкуствозна̀ние (3)

желя̀зо → железолея̀рство (4)

естество̀ → естествозна̀ ние (3)

човѐк → човеколю̀бие (4), човекомра̀зие (3) 18)

Сред факторите за появата на метричното ВТУ при СС с абстрактно значение или означаващи лица и предмети са:

1. дължина на думата и по-конкретно брой неакцентувани срички преди ГЛУ;

2. темп на говорене;

3. синтактична позиция;

4. логическо или емфатично ударение.

Началното ВТУ при набелязаните случаи не е лексикално. То се реализира, когато изходната основа не носи ударение или не носи начално ударение. Каква е природата му? Както отбелязва Бояджиев, при три предударени срички на четвъртата се появява тенденция за ритмическо равновесие, която се осъществява с появата на допълнително ударение (Boyadzhiev, 1982: 182). Тук приемам, че когато ограниченията за вярност отстъпват при липса на акцентно маркирани морфеми, доминиращата по-зиция в йерархията на ограничения се заема от констрейнт за маркираност. Той е в синхрон с основния акцентен принцип (Basic Accentual Principle BAP), формулиран от Кипарски (2010) като изтриване на ударения на други позиции освен на началната и акцентуване на лявата сричка при неакцентувани основи (Kiparsky, 2010). Действието му се поддържа от констрейнта за изравняване отляво на морфологични и прозодични конституенти, формализиран като Align-L (PrW FtTrochee). Той изисква лявата граница на прозодичната дума (PrW) да съвпада с начална стъпка хорей (FtTrochee) и описва потенциална предпочитана позиция за ВТУ и при неначално акцентувани първи основи като цвекло̀ →цвеклопроизво̀ дство. Align-L има място, когато ограниченията за вярност остъпват при липса на акцентно маркирани морфеми. Това метрично ограничение е обусловено от набелязаните по-горе фактори, поради което невинаги се наблюдава например при платно̀ , платнохо̀ дка. Поради ограниченото му действие то се причислява към т.нар индексирани констрейнти (Pater, 2006; Gouskova, 2011; Jurgec & Bjorkman, 2018). Реализирането на ударението като вторично го подчинява на HeadStemStress, изискващ ГЛУ на десния конституент (зависимост, която не се изразява в таблото по-долу). Align-L доминира над *Lapse, като следвайки Бояджиев (82:182), приемам три за гранична стойност на допустими неакцентувани срички с уговорката, че при определени условия начално ВТУ може да се появи и при по-малък интервал.

Оптималният вариант (а.) съблюдава водещото метрично изискване Align-L, нарушавайки Dep (stress), St→Pr, Мах (stress) EndRule-R. Вариантите (б.) и (в.) са неприемливи поради нарушаването на Align-L и на *Lapse, което надхвърля праговата стойност.

Ранжирането Align-L, *Lapse, Dep (stress) >> St→Pr, Мах (stress), EndRule-R има място при СС, назоваващи отвлечени понятия, лица и предмети. Метричното начално акцентуване понякога присъства в речниците като цвѐклопроизво̀ дство (ОБР), вѝсокочесто̀ тен (ОФР), като означението на главно и второстепенно ударение не се диференцира.

Подобна реализация на ВТУ е описана от Лавицкая в руски език (Lavitskaya, 2015: 98) и е интерпретирана като хореична стъпка, изравнена с лявата граница на думата. Редица наблюдения сочат появата на хорей при липса на лексикално маркиране и в българския език. Такава е общата ориентация при акроними, хипокористики и други думи с неясна морфемна структура (Patseva, 2017). Тя се открива от Бетин и Лавицкая като тенденция в общославянския език (Bethin, 1998; Lavitskaya, 2015). Освен това хореят е предпочитан при езици, нечувствителни към тежестта на сричката, като българския (Hayes, 1995).

6. Заключение

Анализът потвърждава възможността за изразяване на водещите акцентни тенденции в езика в термините на йерархия от нарушими констрейнти. При СС основна роля има ориентацията на ГЛУ към дясната основа, изразен като HeadStemStress. Констрейнтът има паралели и на други нива на словообразуването и изразява обща тенденция към акцентното маркиране на главата и при непроизводните думи, при които глава е коренът, и при производните, при които деривационните суфикси изпълняват тази функция. Акцентното маркиране при СС има различни модуси (Revithiadou, 1999). Съществено е, че те реализират акцентната си характеристика в позиция на глава.

ВТУ в много български СС е лексикално и служи за смислова членимост и за разпознаване на изходната основа. Извън него обаче се наблюдават тенденции, при които позицията му не съвпада с тази на лексикалното акцентуване, които се определят като метрични. Такъв е случаят с появата на начално ВТУ, което има място при акцентно немаркирани морфеми или при такива със слаба парадигматична поддръжка на акцентните модели.

БЕЛЕЖКИ

1. Изследването е разработено в рамките на научен проект „Прозодични аспекти на българския език в съпоставителен план с други езици с лексикално акцентуване“, финансиран от ФНИ на МОН с договор № Кп-06-Н40/11 от 12.12.2019.

2. Формулирана като Проекционно правило за относителна изявеност (Relative Prominence Projection Rule).

3. Приемам традиционното обозначение на стъпка с Ft, като "*" означава забрана. Тук няма да се обсъжда стъпковата организация, като *FtFt се набелязва като поддържащо EndRule-R.

4. Тук ГЛУ се отбелязва с „ ` “, а ВТУ – с подчертаване на акцентуваната гласна.

5. Стериаде и Янович (Steriade, Yanovich, 2015) прилагат сходен констрейнт, формализиран като MatchStemStres:, който означава, че основата на производна дума има ударение само ако то има съответствиe с непроизводна форма. Действието му толерира тези акцентни аломорфи, които имат съвпадение с изходната основа. Ефектът се нарича зависимост от инфлекционната форма (inflection dependence).

6. В рамките на същата група с две главни ударения Бояджиев разглежда и еднокоренни имена, съставени с предложни съчетания, като извъ̀нгра̀ дски, с домашни предлози – пра̀ ба̀ ба, и с чужди представки – а̀ логѝчен (Бояджиев, 1982).

7. Според авторката той е недоминиран в руски за разлика от английското акцентуване, при което ГЛУ често не е на морфологичната глава (Гускова, 2011).

8. С // се означават изходни форми, с () се ограждат стъпки, * означава нарушаване.

9. Изследвани от Стоева (2008: 33).

10. Бояджиев (1983) отбелязва, че в някои случаи, като нехранима ̀ йко, ГЛУ и ВТУ разменят местата си, а при боримѐчка и вариклѐчко има само едно ударение на втората основа.

11. Когато втората част е несамостоятелна дума, тя носи единственото ударение в СС: тримѐсечие.

12. Акцентуването на първия компонент при (3) е обща характеристика за чужди и терминологични компоненти, при които се наблюдават и две ГЛУ (Бояджиев 1982: 186 – 188). Акцентуването на императивната форма като първи компонент на СС (4) следва HeadStemStress, ако приемем глаголната форма за глава.

13. Извън настоящия преглед остават повече или по-малко очевидни закономерности като неакцентуване на съединителната морфема, акцентуване на несамостоятелни и съкратени втори основи като при дърводелец и мравояд.

14. При определени метрични условия при тях, както и в група (4.) може да се появи допълнително начално ударение, независимо от акцентната характеристика на началната основа.

15. Бояджиев (1982: 187) разглежда тези СС като думи с две ударения. Различието в трактовката отразява зависимостта на анализа от комплексни фактори.

16 . Когато първата основа е неакцентувана, като платно̀ →платнохо̀ дка, вероятността от поява на ВТУ намалява обратно пропорционално на дължината на думата.

17 . При 5 срички пред ГЛУ изходното ударение се съхранява: високотехнологѝчен, високообразо̀ ван (5). Аналогична тенденция е описана за руски език (Lavitskaya, 2015), която предполага прагово разстояние между ударенията от 3 срички.

18 . В някои случаи вариантите за изговор може да са повече: без акцентуване на първата основа, с начално или с ВТУ на втората сричка отляво: живо̀ т→животоописа̀ ние, мета̀ л→металозна̀ ние, ико̀ на→иконопочита̀ние, машѝна →машинозна̀ ние.

ЛИТЕРАТУРА

Бояджиев, Т. (1982). Ударение, Граматика на съвременния български книжовен език, т.1, Фонетика. София: БАН.

Бояджиев, Т. (2011). Българска лексикология. София: Св. Кл. Охридски.

Георгиева, Е.(1983). Образуване на сложни съществителни имена, Граматика на съвременния български книжовен език, т.2. Морфология, 75 – 99. София: БАН.

Обратен речник на българския език (ОБР). (2011). БАН, Институт за български език. София: Изток – Запад.

Официален правописен речник на българския език (ОФР). (2012). БАН, Институт за български език. София: Просвета.

Стоева Т. (2008). Нови сложни думи с две или три коренни морфеми в българския и руския език, Славистични изследвания. София: Св. Кл. Охридски.

Тилков Д. (1981). Интонацията в българския език. София: Народна просвета.

Тилков, Д. & Т. Бояджиев (1978). Ударението в българския книжовен език. София: Народна просвета.

REFERENCES

Boyadzhiev,T.(1982). Udarenie, Gramatika na savremenniya balgarski ezik, V.1. Fonetika. Sofia: BАN.

Boyadzhiev,T (2011). Balgarska lexikologiya. Sofia: Sv. Kl. Ohridski.

Georgieva, Е. (1983). Obrazuvane na slozhni sashtestvitelni imena, Gramatika na savremenniya balgarski ezik, т.2. Моrfologia, p. 75 – 99. Sofia: BАN.

Obraten rechnik na balgarski ezik. (2011). BАN, Institut za balgarskiya ezik. Sofia: Iztok-Zapad.

Ofizialen pravopisen rechnik na balgarskiya ezik. (2012). BАN, Institut za balgarskia ezik. Sofia: Prosveta.

Stoeva, Т. (2008). Novi slozhni dumi s dve ili tri korenni morfemi v balgarskiya I ruskiya ezik, Slavistichni izsledvaniya. Sofia: Sv. Kl. Ohridski.

Тilkov, D. (1981) Intonatsiata v balgarskiya ezik. Sofia: Narodna Prosveta.

Тilkov, D. & Boyadziev, T. (1978). Udarenieto v balgarskiya knizhoven ezik. Sofia: Narodna Prosveta.

Bell, M., Hedia, S. & I. Plag (2020). How morphological structure affects phonetic realization in English compound nouns. Morphology, Springer.

Gouskova, M. (2011). The Phonology of Boundaries and Secondary stress in Russian compounds. The Linguistic Review, 27: 4.

Hayes, B. (1995). Metrical Stress Theory, University of Chicago Press.

Lavitskaya, Y. (2015). Prosodic Structure of Russian, Dissertation. Konstanz: Univ. of Konstanz.

Kager, R. (2012). Optimality Theory. Cambridge: Cambridge University Press.

Kiparsky, Р. (2010). Compositional vs. Paradigmatic Approaches to Accent and Ablaut. S. Jamison, H. Melchert, & B. Vine (eds.) Proceedings of the 21st Annual UCLA Indo-European Conference. Bremen: Hempen.

Libben, G., C. Gagnè & W. Dressler. (2020). The representation and processing of compound words. Oxford: Scholarship Online.

Patseva, M. (2017). Some accent shifts in Greek loanwords in Bulgarian language, Aristotle Univ. Studies in Greek Linguistics, 37. 615 – 626.

Pater, J. (2006). The locus of exceptionality: Morpheme-specific phonology as constraint indexation.In L. Bateman, M. O’Keefe, E. Reilly & A. Werle (eds.). Papers in Optimality theory III, 259 – 296. Amherst, MA: GLSA.

Jurgec P. & B. Bjorkman. (2018). Indexation to stems and words, Phonology, Vol. 35, 4, 577 – 615.

Prince A. (1983). Relating to the Grid. Linguistic Inquiry, Vol. 14: 1, 19 – 100, MIT Press.

Revithiadou, A. (1999). Headmost Accent Wins. HIL/LOT Dissertation, 15. The Hague: Holland Academic Graphics.

Steriade, D. & I. Yanovich. (2015). Accentual allomorphs in East Slavic: an argument for inflection dependence. E. Bonet, M. Lloret, J. Mascaro (eds.) Understanding Allomorphy. Equinox Press. 254 – 313.