Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2025-5-0SK

2025/5, стр. 712 - 719

ОТЕЦ ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ И ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ НА БЪЛГАРИТЕ

Светлана Караджова
WoSID: WoS Researcher IDMFZ-6812-2025
E-mail: Svetlana.karadzhova@gmail.com
Institute for Literature
Bulgarian Academy of Sciences

Резюме: Блаженият Евгений Босилков служи 12 години като енорийски свещеникв най-голямотоселонабанатскитебългаривБългария.Историчността се инфилтрира в живота на общността чрез словата, които отец Евгений Босилков произнася при определени празници, свързани със знаменателни годишнини. Животът сред банатските българи и високата му култура го поставят в центъра на национални събития, които изискват да прокара връзки между представителите на католическата църква и православните българи с техните разделени пътища през времето. Произнесените от него „Слово за Абагар“ и „Слово за Чипровското въстание“ маркират два от ключовите моменти, в които се срещат двата варианта на българското и се изтъква ролята на личности като Филип Станиславов и Петър Парчевич.1

Ключови думи: банатски българи; Евгений Босилков; Филип Станиславов; Петър Парчевич

Връзката на банатските българи с останалите в българските земи католици от Северна България се осъществява чрез пастирската дейност на църквата, но най-забележителен с размаха си е периодът на служение на отец Евгений Босилков сред жителите на най-голямото село на банатски българи в България. Отличната му философска и богословска подготовка, получена през десетте години на обучение в чужбина, а след това още три години в Папския източен институт в Рим го довеждат през 1931 г. до защитата на дисертация на тема „Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век“ (Калояновата уния). Дотогава в този институт защитава докторат само един българин – Симеон Коков, станал по-късно епископ на Софийско-Пловдивския диоцез.

Ерудиран, владеещ и ползващ 13 езика, отец Евгений разгръща потенциала си в селска енория, но това не пречи на разностранната му дейност, която намира подкрепа сред будното и активно паство. По повод 50-годишнината от създаването на селото отецът заедно с един от учителите в местното училище написват история, която се включва в навика за разказване в общността (Bosilkov, Andreev 1937). В рамките на 26 страници са поместени два различни начина на писане, които търсят широк обхват на бъдещи читатели. Статията, поместена в самостоятелна книжка джобен формат, съдържа три части. Първата е „Основаването на с. Бърдарски геран“ и проследява събитията от Чипровското въстание през преселението в Банат, завръщането и първите 50 години от съществуването на селото. Акцентите са върху устройството на селището, църковния живот и образованието, като тези три сегмента формират цялостния му облик чрез проследяване на влиянията, конфликтите, преимуществата и трудностите. Втората част е културологична по своята същност и е озаглавена „Културното влияние на с. Бърдарски геран“.

Финалните страници в малката книжка са с по-едър шрифт и напълно различно звучене:

На осем километра от гр. Бяла Слатина северно, на двадесет километра от река Дунав южно, всред равно като тепсия поле, са накацали спокойно и в строг ред, като бели лебеди, къщички.

През пролетта и лятото, те са обвити в кичести акации, черници и липи. Тогава те са упоени от пресни аромати от свежи цветя, от червени и бели рози. На изток, срещу зората, тези къщички са заградени от обширна акациева и дъбова гора, която вдъхва винаги в сърцата младост и свежест. Две големи черковни кубета, изпъкващи като грамадни хорсти над останалите къщички, нашепват молитвени чувства и символизират възход нагоре…

А вечер, когато вятърът си поиграе със своя вихрен кон и понесе по неговата къдрава грива аромати, свежест, младост и пролет, и молитвената камбана отрони удари, наведени селяци с обгорели лица, в бели широки дрехи, с широкополи шапки безмълвно напускат окъпаните в пот поля и тихо се прибират на мир и почивка в освежаващата нощ.

На утрото те пак безмълвно се отправят към работните поля, с молитвени слова на сърце и душа:

Татко наш, дай ни потребния хляб!

И това всеки ден, докато седмият ден потропа за по-дълга почивка или вихрен, необуздан вятър понесе в широките си лапи снежни преспи, засипе всичко, засипе работните поля и белите къщички с червените покриви.

Тогава всичко се прибира в къщичките и тук се отдава на труд. Само катраненият дим като строг наблюдател се издига над острите отрупани със сняг покриви и комини, оглежда гордо ширните поля и помамен, се изгубва в белия безкрай. Камбаните ще отронят удари, които ще отекнат във всяка къщичка за молитва и възход нагоре.

Белите къщички, спокойни и накацали като бели лебеди, са селото Бърдарски геран. Когато път ти се отдаде, спри в това село. Над него винаги витае хор, примесен с камбанен звън, който вечно рони песен с благодарствени и молитвени слова: О, мили бащин край, колко сладък е и черният хляб в тебе! (Bosilkov, Andreev 1937, pр. 24 – 26).

Есеистичната форма е прикачена като приписка към основния разказ. Поважно за общността е удържането на паметта чрез фактология. Пропукването на познатия начин за разказване на историята настъпва с внасянето на анализ на културната ситуация във втората част. В края преминава към емоционално обагрен текст. Там е възможно повествователят да се върне свободно към лесното за разпознаване предаване на информация. Песента, звуците, хорът на камбаните и молитвените гласове са средства за разказване от друг разред. Доближават се земното и небесното, така както са го правили певците разказвачи векове преди това. Акациевите гори около селото са белег за заграждането на святото пространство вътре по подобие на Ковчега на завета в Библията. Сравнението на църковните камбанарии със строго специализирания геоложки термин „хорст“ озадачава, но съдържа завръщане към научния изказ. Хорстът е издигнат участък от земната кора между два разлома, като издигнатият масив е част от кората, която остава стационарна, а земните маси наоколо потъват. За високо образования свещеник промъкналия се термин не може да е случаен, а по-скоро използван като скрито послание и отправяне на мисленето към по-абстрактни сфери от романтичното описание на селската идилия. Ако църковните сгради остават неподвижни, а околните пространства пропадат, то тогава настоящето е резултат от разломеното единение на кръста върху камбанарията и селските къщи.

Пространството, което е съградено с думите на това заключение, търси близостта до митичното, за да прокара вертикалната връзка между настоящето и паметта, като чрез нея заедно двете ще постигнат третото – бъдещето на общността. Динамичността е заложена в пътуването до селището, в преминаването през нивата на разломяване, през движението по вертикала и хоризонтала. „Когато път ти се отдаде, спри в това село“ само привидно е покана за реално гостуване в конкретно място. То не се намира на път, който преминава, а е неговият край. Затворено е в песенните диалози между небесното и земното. И това е достатъчно за продължаване на историята.

Историчността се инфилтрира постоянно в живота на общността чрез словата, които отец Евгений Босилков произнася при определени празници, свързани със знаменателни годишнини. Животът сред банатските българи и високата му култура го поставят в центъра на национални събития, които изискват да съумее да прокара връзки между представителите на католическата църква и православните българи с техните разделени пътища през времето. Ще се спрем на „Слово за Абагар“2 и „Слово за Чипровското въстание“3. Те маркират два от ключовите моменти, в които се срещат двата варианта на българското.

Жанрът на словото позволява емоционално акцентиране, а оратор като отец д-р Евгений Босилков използва историята на католическата общност, за да легитимира присъствието ѝ в общия контекст. В „Слово за Абагар“ мотивът за пътя на преселенията, така често присъстващ в текстовете на общността, е преформулиран като път през времето. Годината 1651, в която се появява първата печатна книга на новобългарски език, е поставена в центъра, който обръща колелото на историята. Изведена е ролята на епископ Филип Станиславов в общобългарската история.

Въпреки всички трудности и спънки, той съумя и успя да даде на българския народ първата печатна книга „Абагар“ и с това той построи арсенала, в който отсега нататък ще се коват най-мощните оръдия за придобиване свободата. Не е ли вярно, че всички наши труженици за свобода като Раковски, Ботев, Левски и др., в своята борба за свобода си служиха на първо място и предимно с печатното слово?

Уважаеми Господа, годината, в която излезе първата българска печатна книга, е знаменита дата. Дълбоко-проникноваемото око на историка не гледа само голите факти на историята, но то задирва главно и причините за тия факти. Ето защо ние смеем да твърдим, че годината 1877 не е изключителната дата на българското освобождение, но че датата, която носи в себе си свободата като зародиш – това е дебело подчертано годината 1651 (Bosilkov 1941).

Оповестяването на това отместване на началото на процесите на Възраждането се извършва в акта на публичното произнасяне. То създава условия да се развият впоследствие дискусия и научно изследване. За да опише развитието на идеята за свободата, авторът на словото очертава два концентрични кръга на мисионерството. Двама католически епископи са лицата, с които го свързваме – образът на обикалящия из Северна България епископ Филип Станиславов, който разнася малкия свитък на Абагара, и епископ Петър Парчевич, чиито дипломатически мисии из благородническите дворове на Запада разширяват периметъра на българското присъствие в духовното пространство на Европа.

Процесуалността се изразява в чакане. То не е празно стоене, макар така да предполага семантиката на думата. В него се съдържа зреене на идеята и повтаряне на посланието дотогава, докато условията създадат способни да го възприемат съзнания.

Господа, България е чакала 250 години да се роди един неин син, който да разпръсне из цялата страна искрата за борба за освобождение, искра, която по-нататък като мощен ток обхвана цялата страна. А този син, Филип Станиславов е чакал 290 години за днешния ден, за да получи публично заслужената дан на признателност от българското общество. И в своя гроб днес той ще се усмихне, доволен за този народен поклон (Bosilkov 1941).

Обхватът на признанието не е от значение за произнасящия тези думи. Ако епископ Филип Станиславов се подписва като „епископ на Велика България“, а Парчевич, с огромно самочувствие, моли за помощ могъщи владетели, макар зад себе си да има едва няколко хиляди католици в българските земи, този модел на самосъзнание не се плаши от малобройността. Той мери категориите по друг начин, който стъпва на общокултурните основи на цивилизования свят, където знаците са връзката с идеите, а животът тече в отношенията по-между им.

В „Слово за Чипровското въстание“ (1938 г.) възпоменанието на реалното историческо събитие се превръща в повод да се прокарат връзки между двата варианта на осъзнаване на възрожденските процеси. Търси се срещата на двата разказа за пътя към свободата и в текста е представена чрез аналогията на две завръщания. Актът на поклонничеството се свързва със завръщането на Ботев и четата му:

Когато след дълго изгнание, Ботев спря парахода „Радецки“ пред Козлодуй и със своята чета стъпи на българската земя, първата заповед, която той издаде, бе тая: „Всички да целунат майката земя“.

И когато днеска ние, малка група банатски българи, далечни потомци на този дивен край, идем да се поклоним пред костите на нашите прадеди, ние коленичим ничком и целуваме също с благоговение тази свята за всички ни земя, напоена с кръвта на нашите прадеди (Bosilkov 1938).

Отиването някъде е знак за отношение с хората, които се намират там, но и отношение с паметта, която пътуващите носят, и която е съхранена в мястото, което посещават. Комуникацията между двете страни е представена чрез акта на целуването на земята като символичен жест на среща. Завръщащият се човек, със своята променена от странстванията същност, и паметта на земята, от която е тръгнал, се докосват в една точка.

Друг акцент в този жест е пълното проникване между различните компоненти, които съставляват католическата общност в България. Отец Евгений Босилков е роден в католическото средище Белене и служи в енория на банатски българи. Свещениците, независимо откъде идват, се превръщат в част от общността, сред която работят. Те са двигател на процесите, водачи и пазители, но и върхът, които има функцията да осъществи докосването до другия свят и да преведе „стадото“ през тесния процеп отвъд. В историята на общността на банатските българи това се осъществява в реални проявления, а не само символично. Банатските българи в това слово са образ на завършения цикъл на пътуване отвъд и завръщане. Затова и съпричастяването4 към тях е не само ролята на енорийския свещеник като част от паството: „ние, малка група банатски българи, далечни потомци на този дивен край, идем да се поклоним пред костите на нашите прадеди“. Вероятно точно в тази част от словото е и заложен стремеж към потушаване на конфликта между селата, които са основани от потомците на чипровчани и павликяни, в търсене на престиж и признание. Не разделението, а приобщаването е градивната сила при създаването на общност, затова похватите при артикулиране на концептуални съждения целят втълпяване на точно определена информация, която да заживее в съзнанието на слушателите.

Посланието на произнесената реч е насочено както към потомците на въстаналите през XVII в. и преселени католици, така и към православните днешни жители на Чипровци, а и към официалните лица, които присъстват на събитието. Съпоставянето между личността на Паисий и Парчевич очертава ролята им за пробуждане на българското самосъзнание, като акцентира върху времевото разминаване от един век и различния обхват на делото. Чипровци е „люлката на българската свобода“, откъдето тръгва католическият вариант на българската култура в непрекъснато съприкосновение със Западния свят:

Българи и Българки! Днес, след 250 години, Балканът пак пее своята вековна песен; но тя не е вече жална, но ликуваща, защото ние добихме свободата. И в тоя велик ден ние всички се радваме, че се намираме в този кът, който е люлката на българската свобода (Bosilkov 1938).

Затваряне в ядрото на абстрактното родно. Честване сред въображаемите стени на католическата катедрала „Sancta Maria“ на историческия хълм, където стоят основите ѝ, е колкото случващо се в деня на произнасяне на словото, толкова и отместено в света на духовното, който съществува във вечността. Нуклеарното родно5 може да има проявления чисто материални в пространството, но то има най-вече духовно присъствие, което се изгражда в момента на произнасяне на разказа в контекста на следите от събитията. Образът на „певеца“, който припомня песента на Балкана, се поема от свещеника, за да бъдат спазени архетипите и да се осъществи преходът във времето. Пътят на певеца стига отвъд, но продължава да бъде връзка между световете чрез словото, което оставя. Монсеньор Босилков е обявен за блажен на 15 март 1998 г. от папа Йоан-Павел II в римската базилика „Св. Петър“. Той е първият мъченик на комунистическия режим в Източна Европа, който е провъзгласен от Църквата за блажен. През 2008 г. е провъзгласен за покровител на Никополската епархия с Протокол от Конгрегацията за Божествения култ и обслужване на тайнствата.

Разказът за сакралната връзка между паметта и бъдещето битува чрез текстове, които по-често не са чиста литература, а следи от „литературно“. Проследяването на развоя на това разказване продължава.

БЕЛЕЖКИ

1. Докладът е резултат от изпълнението на проекта „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“, съгласно договор КП-06-Н70/1. Прочетен е по време на международната конференция на тема: „Българските католици и Италия през вековете“ по повод 350 години от смъртта на българските прелати католици Петър Богдан Бакшич, Петър Парчевич и Филип Станиславов, проведена в Неапол на 28 и 29 октомври 2024 г. в Монументалния комплекс Сан Северо ал Пендино на Неапол.

2. Слово на отец д-р Евгений Босилков, произнесено в клуба на „Славянска беседа“, София, на 21 декември 1941 г., по случай честване празника на първата печатна книга „Абагар“, написана от епископ Филип Станиславов. Слово за „Абагар“ – bosilkov.com

3. Слово, произнесено от отец д-р Евгений Босилков на панихидата за падналите чипровски въстаници в Чипровския манастир на 7 ноември 1938 г. Слово за Чипровското въстание – bosilkov.com

4. Това е църковното изписване на думата.

5. Терминът е от дисертационния ми труд „Модуси на литературното в културата на банатските българи“ с научен ръководител проф. д.ф.н. Иван Младенов.

ЛИТЕРАТУРА

БОСИЛКОВ, Е., Д. АНДРЕЕВ, 1937. Кратка история на с. Бърдарски геран 1887 – 1937.

МЛАДЕНОВ, И., 2011. Отклонена литература. София: Парадигма.

МЛАДЕНОВ, И., М. ВРИНА-НИКОЛОВ, М., А. ТАШЕВ, 2012. Извънлитературното. София: Парадигма.

REFERENCES

BOSILKOV, E., D. ANREEV, 1937. Kratka istoriya na s. Bardarski geran 1887 – 1937.

MLADENOV. I., 2011. Otklonena literatura, Sofia, Paradigma.

MLADENOV, I., M. VRINA-NIKOLOV, A. TASHEV, 2012. Izvanliteraturnoto, Sofia: Paradigma.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.