Български език и литература

2022/2, стр. 111 - 125

ОПИТ ЗА ИСТОРИЗИРАЩ ПРОЧИТ НА НОВЕЛА ЕКЗЕМПЛУМ IX, ДЕН ІІ (БЕРНАБÒ И ДЖИНЕВРА) ОТ „ДЕКАМЕРОН“ НА ДЖОВАНИ БОКАЧО

Резюме:

Ключови думи:

Под „историзиращ прочит“ разбирам: опит да се възстановят елементи от хоризонта на възприемане, който са могли да имат читател(к)и и слушател(к)и на новелата в италиански градове в средата на ХІV в. Новелата предоставя възможности за отнасяне към ценности, убеждения, знания, поведения, житейски опит вътре в историческата среда, в която е създадена.

Езкемплумът е „достоверен“ разказ за положителни и/или отрицателни постъпки, които онагледяват нравствени истини. „Декамерон“ е написан в средата на ХІV в. В предишния, енциклопедичен ХІІІ в. се създават сборници с екземпла; текстовете в тях служат като основа, върху която се изработват проповедите и през първата половина на следващия ХІV век. Разказът пример (екземплум), писмен или устен, особено чрез проповедите, е познат на читателската и слушателската публика на „Декамерон“. Много от новелите в „Декамерон“ поставят на изпитание валидността на една или друга нравствена истина и са новели екземпла, за чието възприемане публиката е подготвена.1)

Новелата започва с: „Простите хорица често споменават една поговорка, която гласи, че измамникът под краката на измамения попада; струва ми се, че истинността на това не би могла да бъде потвърдена другояче освен с доказателства от станали случки и събития. Затова, скъпи мои дами, у мен възникна желанието да ви покажа, че това, което казват, е истина…“. Общото положение „измамникът под краката на измамения попада“ ще бъде потвърдено в своята истинност чрез новелата; използваният похват е: това, което трябваше да се докаже. Екземплумът не се отнася само за „простите хорица“, защото нравствената истина, която ще удостовери, не е съсловно регламентирана.

– „… пък и на вас няма да бъде неприятно да ме изслушате, тъкмо ще се научите как да се пазите от измамниците.“ Разказването предава опит, може да бъде полезно за живота, защото притежава действена сила. В случая този опит се отнася за жените, защото към тях – „скъпи мои дами“, се обръща Филомена. Дали наистина разказът може да упражни въздействие върху вземането на решения в житейски ситуации? Нека да вярваме. Така или иначе, Филомена и чрез нея авторът желаят да са полезни и едновременно да развличат.

Договорът

„В Париж, в една странноприемница, се събрали неколцина големи италиански търговци … една вечер, след като си похапнали и се поразвеселили … почнали да говорят за жените си, които оставили в къщи.“ Почти „всички били съгласни, че съпругите им в тяхно отсъствие не си губят времето“. Както се разбира, това се отнася и за част от присъстващите съпрузи. Изглежда, че вечерта ще завърши весело и в съгласие по въпроса. Но Бернаб— не споделя мнението на колегите си: той представя своята съпруга като образец на добродетели (virtù) от различен порядък: едни са аристократични: „умеела да язди много добре, да отглежда и обучава птици за лов“2), други са характерни за съсловието на търговци и производители: „да чете, пише и пресмята“ 3), трети съответстват на ниския социален слой: „нямало слуга или сенешал, който да умее да прислужва на своя господар на трапезата по-добре от нея“. Не липсват, разбира се, умения като везане на коприна, както и други, „присъщи на жената“. Възможно е читателите и слушателите на новелата да са познавали т.нар. „хвалебствие“ (vanto), в което се изброяват с преувеличение нечии достойнства. Списъкът с „енциклопедични“ умения на Джиневра, който Бернаб— съставя, извиква усмивка. Но характеристиките „преувеличение“ и „комичност“ навярно принадлежат на моя, формиран от модерната литература, начин на възприемане, а не на тогавашното възприятие. Защото, когато Амброджоло е вече в Генуа и се опитва да събере сведения за Джиневра, той научава „за нравите на дамата … същите, та дори и по-хубави неща от тия, дето му казал Бернаб—…“. Общественото мнение потвърждава „хвалебствието“ на съпруга. Висшата добродетел на Джиневра обаче е нейното целомъдрие.

Накратко: Бернаб— изписва идеален образ на своята съпруга. Подобен образ, с изключителни качества в различни области, обаче е невъзможен за подражание. За да изпълни функцията си, екземплумът трябва да се съсредоточи в една истина, в основно качество или добродетел.

Амброджоло не е съгласен с чутото хвалебствие, което му дава повод да скицира една „антропология“ на мъжете и на жените по отношение на сексуалното желание.

„…мъжът – както изобщо се твърди и както се вижда от делата му – е много по-съвършен. Бидейки по-съвършен, той е длъжен да бъде и по-твърд: така е и в действителност, а жените изобщо са много по-непостоянни … Щом мъжът, който е много по-твърд, не може да се въздържи, нито да устои не само пред молбите на някоя жена … нима можеш да очакваш, че жената – непостоянна по природа – ще съумее да устои на молбите, ласкателствата, на подаръците и на хиляди други средства, към които ще прибегне влюбеният в нея мъдър мъж?“ Разказът обаче ще опровергае определянето на мъжа като „мъдър“, какъвто няма да се окаже самият Амброджоло.

Амброджоло излага общоприето убеждение, което другите не оспорват. Именно това убеждение новелата ще постави на изпитание.

Бернаб— и Амброджоло сключват договор, чийто предмет е целомъдрието на Джиневра. Предмет на договарянето не е стока, а човек. „…написали собственоръчно поетите от тях задължения и се подписали“, с което двамата потвърждават, че мислят като търговци и по отношение на своя личен живот. Търговец изцяло е обаче само Амброджоло, тъй като Бернаб— залага живота си. Това можем да приемем, психологически, като думи на разгорещен човек, за когото реалността е загубила очертанията си, а в културен аспект – като придържане към неактуална, но привлекателна, аристократична ценност. Реакцията на Амброджоло e прагматична, целта е неравностойна печалба: „Бернаб—, какво ще правя с кръвта ти, като спечеля? Но щом искаш да ти докажа това, за което става дума, заложи пет хиляди златни флорини … срещу моите хиляда…“. Залогът изравнява чест и пари. Както честта, така и петте хиляди флорина ще се окажат от значение.

Парите

Темата за парите се появява на няколко места в новелата. Те най-често са средство за постигане на цел, могат обаче да са и дар. Амброджоло подкупва „някаква бедна женица, която посещавала често дома“ на Джиневра, и с нейна помощ успява да се вмъкне незабелязан в дома на Бернаб— и Джиневра. Целта, постигната чрез парите, е неморална.

Попитан как е постъпил с жена си, Бернаб— отговаря пред султана: „Обзет от ярост заради загубата на парите си и заради срама, с който помислих, че жена ми ме е опозорила, заповядах на слугата си да я убие…“. Чувството за срам, за опозоряване и загубата на пари са равнопоставени. Парите са еквивалент на честта.

„… Сикурано помага на Амброджоло да открие сергия в Александрия, „и му дал доста от собствените си пари“. Парите и тук са примамка, средство към целта – Амброджоло да признае публично истината. Парите, които Сикурано-Джиневра дава на Амброджоло, не са безкористен дар.

Топография

В края на новелата „султанът заповядал да дадат на дамата (Джиневра) всичко, което принадлежало на Амброджоло, а то не било никак малко – възлизало на повече от десет хиляди дублони … и я дарил с най-скъпоценни вещи, със сребърни и златни съдове и с толкова много пари, че се събрали още десет хиляди дублони“. Джиневра спечелва съдебния процес – Бернаб— е „помилван“, Амброджоло – наказан, „съдията“ решава, че имуществото на признатия за виновен получава обвинителката, макар тя да не е предявила подобно искане. Другите десет хиляди дублона са част от дар, който се свързва с представата за приказното богатство и щедрост на източните владетели. Дублонът е златна монета, така че „десет хиляди дублони“ извиква образа за златно съкровище, което е в духа на вълшебната приказка, елементи от която присъстват във втората част на новелата. Приказките от „Хиляда и една нощ“ са познати в Италия; изследователите откриват в „Декамерон“, и преди това в „Il Novellino“, препратки към тях, както и усвоявания. Устното разпространение допринася дори повече за запознаването с приказките. Светът на Южното Средиземноморие е зона на конфликти, но и на взаимодействия през епохата на кръстоносните по-ходи, разбира се – и след тях.

Първата част от новелата представя позната за тогавашните читатели и слушатели обстановка: мъже търговци, живеещи в чужбина, се срещат, за да прекарат заедно една вечер. След сключването на договора между Бернаб— и Амброджоло новелата преминава в жанр, близък до вълшебната приказка с неизбежните приключения и нереалистични действия на протагонистите. Например: Амброджоло прекарва три дни в сандък, който не е внесен другаде, а „направо в покоите на дамата“; той спокойно се разхожда цяла нощ из покоите, взима вещи на съпругата на Бернаб— от раклата, тя и дъщеря ѝ не се събуждат, докато той се разхожда из покоите. Колкото по-малко достоверен е разказът, толкова е по-вълнуващ.

Амброджоло се връща с предметите в Париж, но най-вече „бенката под лявата гръд“, която той вижда, когато отдръпва завивката на спящата Джиневра, убеждават Бернаб— и останалите, че Амброджоло е спечелил. Поведението на Бернаб— следва логиката на честта: при договарянето с Амброджоло той първоначално залага главата си; научавайки за „прелюбодеянието“ на съпругата си, заповядва на приближен слуга да я убие – проливане на кръв за опетнена чест. 4)

Когато в Генуа научават за извършеното, „всички го упрекнали най-сурово“. Бернаб— е упрекнат, но не е съден. Какво означава това? Убийството е извършено вътре в семейството; ако някой има право да отмъсти – това са кръвните роднини на убитата. Или убиецът трябва да им заплати обезщетение, при положение че се споразумеят: а) за заплащане вместо отмъщение; б) за стойността на обезщетението. Убийството е заради опетнена чест, заради понесен срам, но също и заради изгубените пет хиляди флорина. Новелата не уточнява как живее Бернаб— след връщането си в Генуа, нито изяснява защо е обеднял, което по-късно читателят ще узнае. По-лесният начин е да допусна, че обедняването е резултат от загубата на петте хиляди златни флорина, по-достоверно обаче ми се струва друго: психически Бернаб— не може да се съвземе след „изневярата“ на Джиневра и след „убийството“ ѝ; също така „всички го упрекнали най-сурово“ би могло да означава изолиране както от по-общото социално, така и от професионалното взаимодействие.

Честта на съпруга е опетнена, а на съпругата, ако мъжът изневерява? Тук са възможни поне два отговора: единият е върху плоскостта на социалните ценности, които ръководят поведението. Преобладаваща, но не и единствена ценност е, че изневярата на мъжа не е нравствено така осъдителна, както е на жената. Вторият отговор дава правната уредба. Не е нужно обаче преобладаващите нагласи и убеждения да са в съответствие с правните норми, светска и църковна. Светското право дава неоспоримо предимство на мъжа, който може да обвини своята жена в прелюбодеяние, докато жената не може: „Не им е позволено да обвинят своите съпрузи в прелюбодеяние“5). В съдебен процес съпругът може да обвини съпругата само по подозрение (ex sola suspicione) и „без страх“ да понесе наказанията, предвидени за клевета (sine metu calumniae). Църковното право, напротив, утвърждава, че двете страни са равнопоставени. В края ХІІ в. и по-късно чрез Угочоне от Пиза и Раймунд от Пеняфорт ще се установи пълно равноправие между съпрузите по отношение на прелюбодеянието.6) Реконструирането на социалните нагласи в отношението им към правните норми би било вълнуваща изследователска тема.

Заключителната сцена от новелата обаче напомня на разпит на обвиняеми пред съдия при наличието на общественост. „…султанът в присъствието на мнозина се обърнал най-строго към Амброджоло и му заповядал да каже истината – как е успял да спечели от Бернаб— пет хиляди златни флорини.“7) В този бърз съдебен процес Сикурано изпълнява ролите на обвинител и на „адвокат“. Султанът присъжда – помилване за Бернаб— и смърт за Амброджоло. Типът смъртно наказание чрез намазване с мед и завързване за кол не е характерно само за Изтока, защото сходно и по-тежко наказание е наложено на брат Алберто във Венеция (новела ІІ, Ден ІV).

Присъдите са изпълнение без възражение, да кажем, че султанът се е възползвал от т.нар. правомощие на владетеля (licentia principis).

Обширната и разнообразна топография в „Декамерон“ свидетелства за културния хоризонт на автора, но също и на неговите читатели и слушатели. Средиземноморието, северно и южно, морето включително, са сцена на действието в много новели. Тук действието започва в Париж, прехвърля се в околностите на Генуа; убийството на Джиневра трябва да бъде извършено в пространство, което е образ на отвъдното – „дълбока, уединена долина“. Бокачо не развива тази линия, която е съставена от долина, самотна къщурка, старица – типа баба Яга, фигура на отвъдното, каквато в този миг е и самата Джиневра; преобразяването ѝ в мъж е символна смърт и възраждане, възможно тъкмо в това пространство. Следва плаване с кораб по море – пространство на преход, и накрая – пристигане в Александрия в Египет.

Джиневра-Сикурано разпознава своите вещи на пазара в Акра (Сен Жан д’Акр). Топографията обозначава реални пространства, в които пътуват италианските търговци, както и взаимния обмен в Средиземноморието. В съперничеството между средиземноморските държави, както и в търговския обмен, е съсредоточена огромна социална енергия и съответно – средства; това довежда до усъвършенстване на корабоплаването от края на ХІІІ в. натам. Вследствие на това се съкращава времето за пътуване. От усъвършенстванията се възползват както военните, така и търговските флоти, но също и пиратите. Когато читателите и слушателите на новелата научават за търговци от Генуа и от Венеция, които са пристигнали със стоки в Александрия, част от тях могат да свържат местата и дейностите със своя опит, те познават тези места (Париж, Александрия, Акра), пътували са до тях именно като търговци. Генуезки, венециански и каталонски кораби са най-многобройните през ХІІІ и през ХІV в. в Средиземно море. Топографската достоверност предразполага да се възприеме като „достоверно“ и поведението на действащите лица. Не само в тази новела Бокачо смесва достоверност и приказност. Светът на Бокачо, но и на поне част от читателите и слушателите му, включва преходи и присъствие в разноезичен свят.

Вълците

Слугата „отишъл при господаря си, комуто казал, че не само изпълнил каквото му било заповядано, ами оставил трупа ѝ да бъде разкъсан от цяла глутница вълци“. Поведението на вълците е успоредено с жестокостта на Бернаб—. Образът на вълците се появява четири пъти във втората част на новелата: в казаното от слугата пред господаря му Бернаб—, в отговора на Бернаб— пред султана, два пъти в речта на Джиневра пред султана. Бернаб— не осъзнава своята прилика с вълците; приликата обаче Джиневра посочва недвусмислено в своята реч. „… а нейният мъж, доверявайки се повече на чуждите лъжи, отколкото на истината, която знае от дългогодишен опит, взема, че заповядва да я убият и да я хвърлят на вълците; … а този жесток и недостоен мъж бе наредил на своя слуга да ме убие и да ме хвърли на вълците“. Твърдението на Джиневра е фактично невярно; Бернаб— не е заповядал на слугата си да хвърли трупа ѝ на вълците, това е измислено от слугата, за да придаде убедителност на своя разказ. Но твърдението на Джиневра е вярно по смисъла на заповедта на съпруга, която е жестока по вълчи начин: „на слугата заповядал тайно: щом той и жена му стигнат на място, което му се стори най-подходящо, да я убие, без да я жали…“ (курсивът мой – А.А.).

Във „въображаемия свят на Средновековието“ вълкът придобива черти на ужасяваща реалност, елементи от която не са чужди и на човешкия свят. В съзнанието на читателя заповедта на Бернаб— го сближава с извънчовешкото, с демоничното. „В църковните трактати властимащите и престъпниците са уподобявани на вълци“ (Moretti). Образът на вълците е характеристика на човешко поведение. Изглежда, че разказът поставя извън човешкия свят проливането на кръв само по подозрение. Слугата трябва да извърши убийството на място, което не е обитавано от хора: „те стигнали в дълбока, уединена долина, заобиколена отвсякъде от високи скали и дървета …“. Самият Бернаб—, когато издава заповедта, се намира в междинно пространство: „… отседнал в някакво свое имение на двадесетина мили от града (Генуа)…“. Зад уподобяването между вълчи и човешки черти в поведението съществува реалност, която подтиква към тази метафоричност. Хвърлянето на вълците е практика, която, ако мога дори отчасти да си я представя, ще ме приближи до суровостта, обичайна за онзи свят. Вълкът е превърнат във враг, който трябва да бъде безмилостно убиван, той е заплаха за хората и за домашните животни. „Средновековието поставя вълка в списъка на демоните … вълкът е сключил договор с дявола“ (Moretti). Именно присъствието на вълците, в реалността и във въображението, подтиква Бернаб— да приеме като достоверно твърдението на слугата си. Границата между човешкия и животинския свят не е отчетлива, както ще стане по-късно. Не само за съвременността, но и жителите на големите градове в Европа след 1800, вълците са предимно литературен образ или изображение.

Образът на Джиневра

Какво цели Джиневра със „съдебното заседание“? „Да убеди Бернаб— в своята невинност“ и да бъде наказан виновникът. Тук, при султана, а не в Генуа, става дума за „смъртното наказание, което той (Бернаб—) заслужавал“. Срещу замислената от съпруга смърт Джиневра, прощавайки му, измолва за него от султана живот. С този жест идеалният образ, който е Джиневра в описанието на Бернаб— пред другите търговци, се потвърждава. Бернаб— междувременно е обеднял; той нравствено е престъпил границата на човешкия свят, а социално е слязъл надолу, в периферията на бедността. Джиневра ще го върне едновременно към живота и към предишното социално достойнство. Последното става възможно по вълшебен начин – чрез обезщетението, което ѝ се присъжда и чрез подаръците от султана. С действията си Джиневра опровергава изказаната от Амброджоло и неоспорвана „антропология“ за несъвършенството на жената спрямо мъжа. Не е единствената новела, в която женските образи доказват своето превъзходство, нравствено и интелектуално.

Организирането и речта ѝ на „съдебното заседание“ представят Джиневра в светлина, в която съпругът не я е познавал. В противопоставянето „съдба – способности“, което е темата на втория ден, Джиневра-Сикурано проявява способности, които ѝ помагат да се справи с настъпилия в живота ѝ съдбовен обрат. В драматичната сцена, когато слугата ѝ казва, че трябва да я убие, тя предлага решение, за да остане жива. Тя също така действа успешно в среда, която религиозно, етнически и културно ѝ е чужда. Джиневра се издига до ръководител на стражата, която трябва да охранява реда на панаира в Акра. Тази ѝ длъжност не променя нейните намерения, но ѝ открива възможността да доведе действието до крайната цел. Би трябвало за шестте години в ролята на Сикурано да е придобила нов опит, който да я е променил, а предишното съществуване да ѝ се представя в друга светлина. Последното заключение обаче е модерно и не се отнася до ценностите на Бокачо и на неговата публика. Да говорим за придобит опит от страна на Джиневра или да критикуваме нейната подчиненост спрямо съпруга ѝ, би означавало да модернизираме новелата.

Целта на Джиневра е да възстанови съществувалото семейно равновесие, да възстанови едно трайно и устойчиво микросоциално съществуване. Темата за устойчивостта в човешките отношения, за възстановяването или постигането на равновесие е основна в „Декамерон“. Връщайки се в Генуа, Джиневра получава високо социално признание от страна на общността, каквото тя, въпреки доброто си име, не е имала преди. „… били посрещнати с най-големи почести, особено Джиневра, която всички смятали за мъртва, но после почитали до края на дните ѝ като най-добродетелна и умна жена.“ Джиневра би могла да предпочете друг избор, който, макар и свързан със затруднения, е възможен в онова общество; тя би могла да обвини съпруга си в опит за убийство. Но новелата предпочита друго решение. Речта на Сикурано-Джиневра пред султана свидетелства, че новите умения да се представя за мъж, да бъде служителка на кораб, нито дори социалното издигане – приближена служителка на султана, не ѝ носят удовлетворение. Този начин на живот е нежелан за нея. Възстановяването на предишната микросоциална устойчивост, но с ново качество, е победа над случая, над съдбата. Да защитавах една прогресивна позиция, тук би ме обхванало едно, несъмнено справедливо, възмущение към самоподчиняването на Джиневра.

Джиневра представя състоянието си пред султана:

„Господарю мой! Аз съм клетата нещастна Джиневра; цели шест години се скитах немила-недрага по света, преоблечена като мъж …“. Твърдението за бедност (tapinando) е фактично невярно; длъжността ѝ при султана предполага влияние, както и средства. Сикурано помага на Амброджоло – търговец от чужда страна, да открие сергия в Александрия, и „му дава доста от собствените си пари“. Именно тази ѝ близост до властта ѝ позволява да устрои бързия „съдебен процес“, който тя спечелва. При този процес тя е в ролята на обвиняем срещу Амброджоло, но и на защитник на Бернаб—. За да постигне целта си, Джиневра си служи с реторика и жест, чиято драматичност трябва да трогне и да убеди султана, присъстващите, но и читателите, че Джиневра не се е чувствала добре в изпълняваните от нея роли. Новите социални роли тя е възприемала като нещо, което ѝ е чуждо, като принуда.

Огнян Ковачев тълкува подробно сцената, в която Сикурано става отново Джиневра: „… мъжкият глас изчезнал, заедно с желанието му да се представя за мъж и той казал: „Господарю мой! Аз съм клетата нещастна Джиневра...“. За да изчезне и всяко колебание, в следващото изречение казването – диегезис на гласа и името, е удвоено от показването – мимезис на тялото: „И като раздрала дрехите си и показала гърдите си, тя доказала на султана и на всички останали, че е жена. Как да разбираме това ненадейно разсъбличане – не подкопава ли еротизмът му нравствеността на Джиневра, устояла на всички наративни изпитания в новелата? Читателят е изправен пред финалния интерпретационен избор: дали това тяло еротически се показва, или логически се указва, сочейки сам— себе си? Второто тълкуване за сетен път го превръща от потенциален обект на желание, в неопровержимо свидетелство за неговата препотвърдена идентичност“ (Кovachev 2017, 773).

Тълкуването на Ковачев е част от общото му разбиране за повествователната ирония в „Декамерон“. Добавям кратък коментар. Раздирането на дрехата (stracciando i panni) може да се приеме като ритуален жест на избликващо чувство, при който тялото е доказателството; то е екзистенциална истина, която може да се опровергае само ако се промени съществуването на тялото – напр. от живо в мъртво или по-малко драматично – от един пол в друг. 8)

Голото тяло се явява на още две места в новелата – като свидетелство за жизненост и за разтление. Амброджоло е в покоите на Джиневра: „отмахнал внимателно завивките и видял, че гола тя е също тъй хубава, както и облечена…“.9) Тук Амброджоло е субектът на действието и на преценката, докато във втория случай тленните му останки са обект, гледат го. „… белите му кости се крепели на жилите и стояли така дълго време…“ Измамата е придобила отблъскващ вид, тя е грозота, естетическа и морална. За разлика от почтеността, която в образа на Джиневра Бокачо представя и като красота.

Жестокост и справедливост

Убийството на Джиневра, разпоредено от Бернаб—, е акт на насилие. В края на новелата справедливостта възтържествува, престъпникът е наказан; наказанието е възмездие за измамата, която подтиква Бернаб— към убийство на Джиневра. Ако кажа, че Амброджоло е наказан по жесток или зловещ начин, това определение представя по-скоро моето възприемане, но не и възприемането на тогавашните читател(к)и и слушател(к)и на „Декамерон“. „Бруталните наказания (ослепяване, изтръгване на клепачите, отрязване на носа, кастрация, отсичане на ръце и крака, разчленяване на четири, разпъване върху колело, др.) са изпълнявани публично пред крещяща тълпа....“ (Pauler 2014, 147). Как исторически се променя възприятието на жестокостта в Европа, е важна тема, на съдебно предвидената жестокост също. Впечатлението ми от текстовете, не само в „Декамерон“, е, че съзнание за жестокост при наложените наказания няма, което е причина за жестокостта да няма предел. Джиневра, искайки наказание за виновника, не допуска възможност за покаяние от негова страна. Завързването му, намазан с мед, за стълб не се обсъжда от никого. Публично изпълняваните наказания са магнитно привличащо „представление“, макар функцията им да е на назидание. Да наблюдаваш нечие мъчение, навярно съчетава състояние на омагьосване и чувство на страх. Жестокост се прилага и към животни, които напр. биват публично изгаряни.

Амброджоло е изложен на високо, огряно от слънце място в града, така че е добре видим. „А Амброджоло, след като бил вързан на кола и намазан с мед, се мъчил страшно и не само умрял, ами още същия ден бил изяден до кости от мухите, осите и стършелите … белите му кости се крепели на жилите и стояли така дълго време, без някой да се докосне до тях, за да напомнят на всеки, който ги зърне, за стореното от него злодеяние. Така измамникът попаднал под краката на измамения.“ Султанът устройва тържество в чест на Джиневра и на Бернаб—. „А щом тържеството свършило, наредил да приготвят един кораб и им разрешил да се приберат в Генуа, когато пожелаят…“ Между края на тържеството и отплаването към Генуа Джиневра и Бернаб— навярно са имали достатъчно време, за да отидат, при желание, до мястото, на което е бил завързан за стълба Амброджоло, изложен на средиземноморското слънце, на морския вятър и с накацалите по него насекоми. Така са могли да се уверят в справедливото възмездие.

Измамите

Смятам, че основният проблем в новелата е потвърждаването на екземплума „измамникът под краката на измамения попада“, с който Филомена започва и завършва своя разказ. Измамата се явява в две форми в новелата. Първата е нанасяне на вреда и едновременно придобиване на изгода. Тази измама, чийто извършител е Амброджоло, бива наказана. Втората е преобличането, представянето за друг/друга. Тази измама не вреди на никого и е начин да се живее „в относителна безопасност“, по определението на Николчина. Същият тип измама е и убеждаването от страна на Джиневра на слугата да я остави жива, като отнесе дрехите ѝ на своя господар, за да го увери, че тя е мъртва.

Тълкувания

В много тълкувания на новелата от 1980-те и до днес централен е проблемът за мъжко-женските социални роли.

„… Бернаб— осъжда жена си Джиневра на смърт, без дори да я осведоми за какво и без да ѝ предостави правото на глас и защита. … Джиневра на Бокачо, Розалинда от „Както ви се харесва“ и Виола от „Дванадесета нощ“ на Шекспир не поемат мъжката роля с предварителното намерение да режисират един по-добре устроен свят, а чисто и просто за да си осигурят препитание и относителна безопасност. Тъй като подходящо поприще за жена липсва, предрешването се оказва неизбежно, когато жената се сблъсква с необходимостта сама да се справя със света. За да заеме активна позиция, тя трябва да се маскира като мъж“ (Nicolchina 2014, 30, 32).

Тези тълкувания могат да се съобразяват с историческите граници в поведението на Джиневра, но могат и смело да не ги зачитат. Напр.: „Наистина в оригинала на Бокачо изглежда че Джиневра извървява път към еманципация, но той не бива завършен“ (Cerrato 2016, 24). Прилагането на съвременни понятия като еманципация към исторически европейски материал преди Просвещението изисква, струва ми се, обосноваване. Тълкуванията, които обсъждат подчиненото социално положение на жената, се основават на разбирането за равни права за всички членове на обществото. Еманципирането е придобиване на права. Така представен, проблемът за социалните роли би бил неразбираем за тогавашните читател(к)и и слушател(к)и на „Декамерон“; не повече, отколкото проблемът със застаряването на населението. Ценността, която ръководи Бернаб— и Джиневра, е честта и чувството на дълг към нея. Джиневра възстановява, и то в по-висока степен, своята чест на добродетелна жена, завръщайки се заедно със съпруга си в Генуа.

Ако ме интересуват какви са социалните мъжки и женски роли в едно историческо художествено произведение, то вниманието ми ще бъде насочено към тях. Смятам, че подобен подход е основателен, стига да не смесва ценности, актуални днес, с онези, които са актуални по времето, когато се е създавало произведението. Подходът, към който се придържам, е опит да бъдат разбрани съответните исторически убеждения, ценности, мотиви за поведение, форми на живот, др. Например какво е екземплум и защо той е толкова важен за онези хора – в писаното и в устното слово, в изображенията, в поведението? Смятам, че историческото разбиране се проявява в степента, в която успее да се отдалечи от съвременността и да се приближи до епохата, която проучва. Да се отдалечи, а не да се освободи изцяло от съвременността.

В посоката на актуално претълкуване най-откровени са авторите, които внасят промени в текста на Бокачо. При Фатима Мерниси Джиневра избира да отиде в харема на султана, вместо да се върне при съпруга си. Дарио Фо добавя реч на султана, в която се казва: „И вие (християните) ми казвате, че нашите жени били робини? Вашите жени са робини! Вие – и той посочва към Джиневра – вие сте истинските робини … и не е съвсем да не го съзнавате“ 10). Индивидуалният избор обаче е модерна ценност; той предполага социалност, която познава този тип избор, смята го за възможен и го одобрява. Изцяло индивидуалният избор предполага социални отношения, каквито не съществуват в средата на ХІV в. в градовете републики или в едноличните владения на Италийския полуостров.

Изводи

Новелата екземплум предава опит, посочва норма и престъпването ѝ, обсъжда отношението между истина, измама и наказание. Новелата утвърждава образец за поведение, „доказвайки“, че „измамникът попада под краката на измамения“. Тя е полезна, едновременно слушането ѝ доставя удоволствие.

Измамата, която е и обогатяване, разрушава добре устроена заедност; тя е опасна и за общото благо. Измамата, която нанася вреда, е въпрос на избор. Измамникът става такъв по своя воля. Другата измама е по принуда – за да се запази животът. В структурата на новелата и двете са функционални – задвижват действието. Слугата съучаства в измамата и не убива Джиневра; това също е негов избор, проява на независимост, без да нарушава принадлежността си към господаря.

В „Декамерон“ съществуват две противоположни ценности, които новелите утвърждават: на природното желание, за което няма нравствени ограничения, и на добродетелта, която е по-силна от всичко друго. В обсъжданата новела Бокачо избира втората ценност.

Поведението на Джиневра подготвя читателите и за последната, стотна, новела, в която Гризелда ще бъде подложена на изпитания и които Гризелда не само ще издържи, но и ще се издигне над тях в невъзможно за подражание идеално поведение. Гризелда достига невъзможна в действителността, но възможна в литературата възвишеност, или ако предпочитаме – святост.

Поучавайки и забавлявайки, новелата осъществява своя незаместима социална функция – да утвърди образец за поведение, но и да „задава въпроси“ към общоприети ценности и убеждения. Въпреки заявеното внимание към жените като целева група на част от съчиненията му Бокачо не им предлага нови социални роли. Но именно вътре в съществуващите социални роли жените се оказват най-често по-изобретателни, по-устойчиви и възвишени спрямо мъжете. Социалните роли се запазват, но тяхната устойчивост не изисква да се упорства в предубеждения относно поведението на изпълнителите им.

БЕЛЕЖКИ

1. По-големите речници на понятията в литературознанието включват статии за екземплума. Тип речникова статия е: (Льо Гоф 1997, 130 – 133). П. Петкова анализира отношението „поучително намерение – разказ“, както и „прехода от новелата-екземплум към новелата на градските нрави“ в Il Novelino (Петкова 2013).

2. На султана биват занесени соколи за лов. Ловът със соколи е занимание, характерно за аристократите.

3. През първата половина на ХІV в. не е изключение съпругите да поемат част от търговската дейност на съпруга, което предполага съответни умения; но не за подобно фактично отбелязване тук става дума.

4. Изглежда, че Бокачо използва мотива за оклеветяването на невинен мъж или на невинна жена. Някои от мотивите в „Декамерон“ във връзка с творчеството на Софроний Врачански, вкл., посоченият мотив, са подробно изследвани от Николай Аретов. Той обсъжда както промяната, така и функцията на мотивите за създаването на сюжетността и на фикционалността като основни характеристики на художествената литература (Аретов 2017, 122 – 123; 125 – 128; 136).

5. „Non est eis permittitur maritos suos adulterio reos facere.“

6. Реферирам малка част от обсъждането на светския и на църковния кодекс в статията на Минучи (Minnucci 2011, 1004 – 1007).

7. Съдебните процеси и през ХІV век са публични, това е значението на „в присъствието на мнозина“.

8. Раздирането на дрехата се среща като жест в еврейската Библия, както и в Новия завет; ситуациите са различни, но жестът е неизменно израз на неудържимо чувство. Показването на гърдите явява истината на сърцето. В произведения на изкуството, които изобразяват екзекуции или присъди, непокритите части от тялото на осъдените (главата, очите и гърдите) се противопоставят на плътно затварящите телата униформи на изпълняващите (без)законното насилие. Голотата метафорично е образ на „голата“ истина, която бива екзекутирана.

9. Присъствието на голото тяло в „Декамерон“ и по-общо в литературното творчество на Бокачо е отделна тема. Бегло обсъждам темата в друга публикация. Тук само отбелязвам, че наистина, лягат да спят голи, което позволява на Амброджоло да види гърдите на Джиневра.

10. Сведенията взимам от статията на Черато (Cerrato 2016, 23; 24).

ЛИТЕРАТУРА

АРЕТОВ, Н., 2017. Софроний Врачански: живот и дело. София.

БОКАЧО, Дж., 1970. Декамерон. Превод Н. Иванов. София.

КОВАЧЕВ, О., 2017. Лъжец или светец? Повествователна ирония в „Декамерон“. В: К. Спасова, Д. Тенев, М. Калинова (съст.). Парачовешкото: грация и гравитация. София, 765 – 786.

ЛЬО ГОФ, Ж., 1997. Времето на екземплума (ХІІІ век) – В: Жак Льо Гоф: Въображаемият свят на Средновековието. София.

НИКОЛЧИНА, М., 2014. Деви, рицари, кралици. Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса. Пловдив

ПЕТКОВА-СТАЛЕВА, П., 2013. Зараждане на италианската ренесансова новела и основни тенденции в развитието ѝ през ХІІІ ХІV век – http://eprints.nbu.bg/1940/8/Petia%20Petkova-Staleva_ Novella%20Italiana_Duecento-Trecento.doc

REFERENCES

ARETOV, N., 2017. Sofroniy Vrachanski: zhivot i delo. Sofia.

BOKACHO, Dz., 1970. Dekameron. Prevod N. Ivanov. Sofia.

CERRATO, D., 2016. “Il Boccaccio riveduto e scorretto” di Dario Fo e Franca Rame: uno sguardo di genere su personaggi femminili. Spunti e ricerche. v. 31, 2016, 20 – 34.

KOVACHEV, O., 2017. Lazhets ili svetets? Povestvovatelna ironiya v „Dekameron“. V: K. Spasova, D. Tenev, M. Kalinova (sast.). Parachoveshkoto: gratsiya i gravitatsiya. Sofia, 765 – 786.

LYO GOF, Zh., 1997. Vremeto na ekzempluma (XІІІ vek) – V: Zhak Lyo Gof: Vaobrazhaemiyat svyat na Srednovekovieto. Sofia.

MINNUCCI, G., 2011. La condizione giuridica della donna tra Medio Evo ed Etа Moderna: qualche riflessione. AHDE, t. LXXXI, 2011, 997 – 1007.

NIKOLCHINA, M., 2014. Devi, ritsari, kralitsi. Lyubovta v literaturata na Srednovekovieto i Renesansa. Plovdiv.

PETKOVA-STALEVA, P., 2013. Zarazhdane na italianskata renesansova novela i osnovni tendentsii v razvitieto y prez XІІІ – XІV vek – http:// eprints.nbu.bg/1940/8/Petia%20Petkova Staleva_Novella%20Italiana_ Duecento-Trecento.doc

PAULER R., 2014. Leben im Mittelalter. Darmstadt.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,