2017/6, стр. 610 - 625

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРАКТИКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП ПРИ РАБОТА В СЛЯТ КЛАС

Резюме: Статията предлага урочен модел за усвояване в слят клас (V и VII клас) на учебно съдържание от раздела за развитие на комуникативни компетентности, съответно: V клас – отговор на житейски въпрос; VII клас – съчинение на свободна тема. Апробираният в практиката урок е представен чрез поредица от учебни ситуации, в които са препоръчани образователни практики, икономисващи учебно време (задачи за съвместно разрешаване от учениците от двете възрастови групи, задачи за взаимен контрол по изпълнението на учебните задачи от учениците от двата класа и др.). Статията обосновава целесъобразността на реализирането на обучителен процес по български език и литература и като комуникация (педагогическо общуване), и като интеракция (целесъобразно педагогическо взаимодействие). Структурната логика на предложения урок за подготовка за написване на съответните ученически текстове (отговор на житейски въпрос, съчинение на свободна тема) е представена и в контекста на съобразеността ѝ и с общите изисквания за работа в слят клас.

Ключови думи: mixed classroom; learning situation; interactive task; selfemployment; communication strategies

Обучението по български език има привилегията да се определя като най-значимо за изграждане на нов тип компетентности в личностната, социалната и професионалната сфера. Безспорна е ролята му за конструиране на познанието на учените в сферата на социалните отношения; за овладяване на езика „едновременно като инструмент на познание и като средство за общуване“ (Krastanova, 2003: 62 – 72). Нормативните образователни документи извеждат ключовите компетентности, които е целесъобразно да се формират системно, последователно и в единство в обучението по български език (чл. 2 от Наредба № 5/2015). Учебните програми по роден език извеждат като очаквани резултати от обучението по учебния предмет български език и литература в края на класовете от прогимназиалния етап на основното образование три области на компетентности: социокултурни компетентности, литературни/ езикови компетентности, комуникативни компетентности. В реквизита на учебните програми Дейности за придобиване на ключовите компетентности, както и междупредметни връзки са актуализирани и ключовите компетентности: умения за общуване на чужди езици, дигитална компетентност, умения за учене, граждански и социални компетентности, културна компетентност и изразяване чрез творчество. В учебните програми по български език за прогимназиален етап е изведен индикатор за формиране и развитие на комуникативни компетентности, съотносим с очаквани резултати – умения на учениците да възприемат и създават текстове, различни по жанр, тематика и сфера на употреба.

Продуцирането на текст е конструктивна и творческа дейност, чието успешно реализиране предполага целенасочени и системни учебни дейности. Резултатността на педагогическия дискурс по създаване на предвидените по учебни програми ученически писмени жанрове е съотносима както с целесъобразността на дейностите по мотивиране на учениците за съответната текстова продукция, така и с експлицирането на мотивационни приоритети от учениците при създаването на съответните текстове. Нееднократно в методическата литература добрите мотивиращи практики в обучението по български език са свързвани с прилагането на интерактивна методика (Garucheva, 2009: 197 – 205). Правени са опити резултатността на творческата дейност на ученика по създаване на текстове (съчинения от различен жанров формат) да бъде потърсена в контекста на развитието на потребностите и интересите и трансформирането им в мотив за речева дейност.

Недостатъчно анализиран в методическата литература е проблемът за резултатността от речевопродуктивната дейност на учениците, работещи в условията на слят клас. Настоящата статия актуализира образователни техники, апробирани в реалната педагогическа практика, насочени към комуникативна мотивираност и интерактивност при работа в слят клас в процеса на формиране и развитие на комуникативната компетентност на учениците в прогимназиален етап в специалните часове за подготовка и създаване на писмен ученически текст.

Целта на предложения урочен модел в слят клас (V и VII клас) е: запознаване с основните характеристики на предвидени по учебни програми текстове (V клас: нова учебна програма – отговор на житейски въпрос; VII клас: стара учебна програма – съчинение на свободна тема) 1) , анализиране на модели на текстове, тематично или структурно съотносими с речевите жанрове, предстоящи за продуциране; мотивирано поставяне на темата за работа; формирането на положителна мотивация за творческа дейност у учениците.

В следващите моменти от статията структурата на предложения и апробиран в реалната педагогическа практика урок е представена чрез поредица от учебни ситуации. За всяка учебна ситуация е експлицирана целта; описани са конкретните задачи, които трябва да бъдат реализирани от учениците от двете възрастови групи.

ПЪРВА УЧЕБНА СИТУАЦИЯ – въвеждане в общата за двата класа тема за детството.

Упражнение 1 (У1) : На учениците от двете възрастови групи е представен (на екран) следният откъс от интервю:2)

– ……………………..

– Детето е най-голямото богатство, което имам и ще имам някога. Истинското щастие в живота идва от децата. Те осмислят всяко наше действие и ни зареждат със сили. Те ни стимулират да преодоляваме трудностите и дори самите себе си. „Обичам те, мамо! Обичам те, тате!“ – тези думи носят най-голяма радост! За звънливия детски смях си готов да простиш всяка пакост и непослушание.

– Кое според вас е най-ценното и най-полезното за тях?

– Здравето, семейният уют, веселите игри, миговете, прекарани със семейството, са най-ценни. Най-полезното за едно дете са доброто възпитание и богатата обща култура.

След прочита на текста от учителя на учениците са поставени въпросите: (1) Предположете кой може да бъде интервюираният? 3) (2) Кои са ключовите моменти в откъса от интервюто? (3) Кои са основанията да се твърди, че децата са най-голямото богатство? (4) Предположете какъв въпрос е зададен на интервюирания в началото на текстовия откъс (маркиран с многоточие)? (5) Какъв отговор е даден в текста на маркирания въпрос? (6) Какво е вашето мнение по този въпрос?

Упражнение 2 (У2) : Пускане на песента „Детство мое“ и гледане на клипа към песента:4)

Детство мое, реално и вълшебно,

детство мое, така си ми потребно.

Все се мъча света да обгърна,

яхнал пръчка при тебе да се върна.

Ах, в юмрук ръждив петак да скрия,

пак със кучето да вдигна олелия,

пак с пипер да поръся филия

от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,

детство мое, за мен така е важно,

щом студено ми стане, да мога

да си взема от детския огън.

Все се мъча света да обгърна,

яхнал пръчка при тебе да се върна,

всеки ден по една дяволия

да е от мен.

Основна цел в ситуацията е осмисляне на текста на песента; формиране на умения за четене с разбиране на лирически текст, откриване на емоционалната му доминанта и ключовите образи. Изслушването на песента е предхождано от представен за двете групи общ въпрос: Какво настроение поражда песента? Работата върху лирическия текст продължава с редуване на въпроси върху текста на песента и съответната им проверка.

Учебната ситуация приключва с интерактивна задача към учениците от двете възрастови групи – посочване на дума, която възниква (по асоциация) в съзнанието на децата при изричане на думата детство. Породеният асоциативен поток се записва като словесна карта на асоциациите на дъската. Например:

ВТОРА УЧЕБНА СИТУАЦИЯ – лексикална работа, обогатяване на лексикона на учениците.

Началото на ситуацията е свързано с проверката на изпълнението от ученик на допълнителна индивидуална работа, изискваща представяне на значението на думата дете според тълковния речник и на синоними на тази дума според синонимния речник (невръстен, подрастващ, малолетен, непълнолетен; рожба, отроче, наследник, младенец, хлапе и др.). Дейностите през тази учебна ситуация се свеждат до речникова работа, съобразена по трудност с познанията и възможностите на учениците от пети и седми клас. На учениците от пети клас е поставено условието да обяснят правописа на думата детство и да посочат сродни думи. На седмокласниците задачата е с по-голяма трудност – посочване на значението на думата детство по два начина: чрез речникова статия и чрез представяне на синоними. На учениците се разрешава ползването на традиционен и/ или онлайн речник (по избор).

ТРЕТА УЧЕБНА СИТУАЦИЯ – интерактивни техники за извеждане на съдържателни акценти, тематично обвързани с предстоящите за продуциране ученически писмени текстове (по темата детство).

Ситуацията предполага диференцирана работа чрез разпределение на упражненията според възрастова група. Задачите за учениците от седми клас са свързани със следната картина на УНИЦЕФ:5)

Задачите към седмокласниците са две: първа задача е организирана на състезателен принцип и изисква най-бързо досещане за липсващата в картинното изображение дума; втора задача предполага дописване на следното твърдение: Моят глас е важен, защото...

На учениците от пети клас също е поставена креативна задача, но в малко по-улеснен вариант. Предложено им е да допълнят изреченията в двете колони на следната таблица:

ЧЕТВЪРТА УЧЕБНА СИТУАЦИЯ – извеждане на теми за бъдещи ученически съчинения (на базата на събраните идеи и допълнителното изпълнение на задачи, които са диференцирани за двете възрастови групи).

Учениците от пети клас са разделени в две подгрупи, съответно: първа подгрупа работи с текста на песента на Ал. Антонов „Искам да стана голям“6) с поставена задача да прочетат текста на песента и да отговорят на въпроса: Защо лирическият герой иска да стане голям. На петокласниците от втора подгрупа е поставена задача да работят с откъс от „Пипи Дългото чорапче“7) , представящ отговор на въпроса Защо Томи не желае да стане голям. Задачата на учениците от тази група е да подчертаят всички моменти от текста, показващи защо Томи не желае да е голям.

На учениците от седми клас е поставена задача, предполагаща попълването на таблица. Учениците имат право да се разделят на две групи, като сами определят кой в коя група да попадне – според това на кого коя задача повече му допада. Изискването е в първата колона да бъдат вписани пет въпроса, търсещи отговори, свързани с възможните гласове на детето и какво може да бъде чуто от тях. Във втората колона учениците трябва да предложат пет заглавия за съчинение, свързани с гласа на детето и неговата чуваемост. Таблицата за попълване от учениците от седми клас е следната:8)

ПЕТА УЧЕБНА СИТУАЦИЯ – поставяне на темите и въвеждане/припомняне на жанровите особености на предстоящите за създаване ученически съчинения.

В ситуацията е предпочетен различен модел на работа с учениците от двете възрастови групи. По отношение на заглавието моделът е следният: на учениците от пети клас е поставен от учителя и записан на дъската избраният от учителя въпрос за предстоящо създаване на отговор на житейски въпрос – Искам ли да стана голям? На учениците от седми клас е предоставена възможността да се споразумеят и изберат едно от предложените в таблицата заглавия за съчинение на свободна тема. Така се стига до темата Гласът на детето трябва да бъде чут. На различен принцип става изясняването на жанровите особености на двата типа ученически съчинения, съответно: пети клас – отговор на житейски въпрос; седми клас – съчинение на свободна тема. На петокласниците е предоставен отговор на житейски въпрос на ученик по темите: Защо не искам да стана голям? и Защо всяко дете мечтае да стане шеф? със задачата да бъдат изведени основните съдържателни и композиционни особености, да бъдат коментирани обемните характеристики на текста и разположението на микротемите една спрямо друга в текста.

На седмокласниците са дадени три примерни модела ученически текстове по темата Гласът на детето трябва да бъде чут. Поставено е условието трите текста да бъдат прочетени и да бъдат направени изводи относно общото и различното между трите текста; да бъдат съпоставени моделите за „доказване“ на необходимостта от чуваемостта на детския глас:

Качественото изпълнение на задачата от седмокласниците насочва към извода за възможността една и съща тема (в конкретния случай Гласът на детето трябва да бъде чут) да бъде представена с различни типове текстове (описание, разсъждение, повествование) или тяхната комбинация. С посредничеството на учителя се стига до обобщението, че свободното комбиниране на текстопораждащи техники и разнообразието на образи при свободното съчинение (свързани с поставената тема) са свидетелство за текстова компетентност, от една страна, и в същото време, от друга страна, могат да бъдат проява на творчески способности и оригиналност в мисленето.

ШЕСТА УЧЕБНА СИТУАЦИЯ – организирана на принципа на партньорската беседа. Обсъждането на идеи от темите за детството (желанието/ нежеланието да станеш голям) и чуваемостта на детския глас (различни гледни точки на детето) се осъществява чрез съвместна работа на петокласниците и седмокласниците.

Разделението на учениците в слетия клас е на две групи, като всяка от групите включва ученици и от пети, и от седми клас. На седмокласниците е отредена ролята на интервюиращи – те трябва да задават по три въпроса на петокласниците, които логически се свързват с първоначално поставен от учителя въпрос, съответно за първа група седмокласници – „Защо искаш да станеш голям?“; за втора група седмокласници – „Защо не искаш да станеш голям?“. На учениците от седми клас е предложена поредица от десетина въпроса, от които те трябва да подберат и зададат на петокласниците от съответната подгрупа по три въпроса, които са в логическа връзка с първоначално зададения въпрос.

На петокласниците в тази ситуация също е отредена доста активна роля – те трябва да отговорят и на първоначално поставения от учителя въпрос към учениците от съответната група, и на въпросите, подбрани от седмокласниците в групата. В резултат на съвместните действия се получават следните комбинации от въпроси и отговори.

СЕДМА УЧЕБНА СИТУАЦИЯ – започване на индивидуална работа по създаване на писмените речеви продукти; подготовка на собствен план и написване на съчиненията на чернова. Подкрепящите дейности на учителя в тази ситуация са предопределени от възрастовите и интелектуалните възможности на учениците, както и от етапа на работа със съответния тип текст.

Учениците от пети клас са подпомогнати с представянето в работни листове на две тези, съответстващи на двата възможни отговора (искам/не искам да стана голям) на поставения житейски въпрос Искаш ли да станеш голям. Поставено е условието на учениците от пети клас да си формулират собствена теза (на базата на предложените) и сами да подберат доказателствен материал, имайки предвид проведената беседа (шеста учебна ситуация) и всички изпълнени упражнения в часа; да съставят план и да напишат отговора на житейски въпрос на чернова.

На учениците от седми клас е поставена задачата сами да изградят план на текста и да решат модела, по който да напишат свободното си съчинение – чрез разсъждение, чрез описание, повествование или тяхната комбинация.

Безспорна е целесъобразността в слят клас на педагогически дискурс, насочен към прагматично обучение по усвояване на предвидените по учебни програми писмени ученически жанрове в контекста на осъществяване на междупредметни връзки и формиране на лексикална и обща култура. В този учебен процес, реализиран като комуникативен (общуване) и като интерактивен (взаимодействие), акцентът е върху субектите ученици и възможните им дейности с текста в процеса на формиране и развитие на тяхната комуникативна компетентност. Предложените учебни ситуации не са инвариантни модели, те са само един от възможните начини за усвояване на коментираното учебно съдържание – подготовка за написване на отговор на житейски въпрос и на свободно съчинение. Структурната логика на предложения урок за подготовка за написване на горепосочените ученически текстове е съобразена с общите изисквания за работата в слят клас, с основните теоретико-практически аспекти на работата в тези класове: добра планираност на урока и прецизна подготовка на нагледни материали; гъвкавост на групирането на учениците за изпълнението на различните дидактически задачи; диференцираност на обучението и осигуряване на възможности за социално сътрудничество; добро разпределение на времето между учениците от двете възрастови групи; активност в самостоятелната работа на учениците, организирана на принципа на диференциацията или екипността.

В методическата литература е поставян един важен въпрос на учебно-преподавателската работа в слят клас – преодоляване на дефицита на време, свеждане до минимум загубата на време в конкретните уроци. Съдържателната структура на представения урок и предпочетените технологични модели експлицират един съвременен поглед към работата по развитието на комуникативните компетентности в слят клас. Резултатността в предложения урок е съотнесена с икономичността на време, сили и интелектуален потенциал. Това е осъществено на няколко равнища: съдържателно – избор на теми за съчиненията в двата класа по близка проблематика; технологично – поставяне на общи за ученици от двете възрастови групи въпроси; предлагане на задачи върху едни и същи текстови откъси или по речеви ситуации, предполагащи взаимодействие и общуване на учениците от двете възрастови групи за решаване на съответната дидактическа задача; включване на учениците от пети и седми клас в съвместни учебни действия и възпитаване на толерантност към равнището на знания на отсрещния ученик, към умението/неумението му да формулира своя отговор; подкрепяне или допълване на учениците един от друг при изпълнението на съвместната задача. Основната идея на предложения педагогически модел е работата по подготовка за двата типа съчинение да се осъществи чрез поредица от еднотипни, сходни речеви действия, съотносими с различни (съобразно възрастта) по трудност задачи. В своята цялост учебните ситуации предполагат разнообразни модели на действия с текста: рецепция на текст с оглед на двете страни на свързаността му – съдържание и форма (У1, У2 I; III; IV; V), 9) създаване на кратки устни текстове (разнообразни по форма и жанр), които биха могли да подпомогнат учениците в бъдещите действия по продуциране на текста – беседа, интервю (шеста учебна ситуация). Възприемането на текстовете и подборът на материал за бъдещите съчинения се реализират също чрез разнообразие на речеви действия: работа с речник, рецепция на текст, анализ и сравняване на текст и текстови откъси. Обобщението на поставени въпроси се реализира чрез действия с текстове от различен формат: чисто езикови (устни отговори на учениците), прекъснати текстове (таблично оформяне на отговорите; използване на графични модели, като подчертаване и други). Разнообразни са и предлаганите в задачите действия с текста: отговор на въпрос за неговите съдържателни и структурни особености, подчертаване на ключови елементи, изваждане от текста на важни характеристики и др. Факт в предлаганите учебни ситуации е разнообразието на модели за формиране на гъвкави и кооперативни групи за изпълнение на конкретните дидактически задачи, поставени от учителя; разнообразието на интерактивни модели за стимулиране на активността и самостоятелната работа на учениците и от двете възрастови групи. Ограниченото време за даването на своя принос за общото изпълнение на задачата (на групата, в която си попаднал в конкретен момент) култивира и отговорност, и старание, и коректност към парньорите по задача. Ученикът, независимо от равнището на знанията и уменията си, е въвлечен в общата стихия на колективната надпревара, защото от успешната индивидуална стъпка на всеки зависи и изходът на конкретната педагогическа ситуация, и поредната успешна стъпка към последващото звено в урока. Загубата на време е преодоляна и чрез съвместното отработване на една и съща задача от петокласници и седмокласници по общия проблем детство/детски глас (шеста учебна ситуация). Резултатността е предположена от разнообразието на форми за проверка на успешното изпълнение на задачите – устни отговори, попълване на таблици, записване на отговорите на дъската, сравняване и допълване на отговори и др. В своята цялост задачите, включени в различните учебни ситуации, могат да подпомогнат учениците за различните аспекти на предстоящите за създаване писмени ученически текстове – формулиране на основни твърдения, подбиране на доказателства, привеждане на примери, защитаване на лична позиция чрез факти, примери, мнения, изказване на извод и др. Многообразието на представените гледни точки по проблемите детство/ порастване на детето – детски глас провокират учениците да съотнесат своите виждания с гледната точка на другия по същия проблем; подпомагат ги в процеса на формулиране и експлициране на собствена позиция по проблема/въпроса.

Предложените образователни практики носят своя ценен образователен заряд, защото предполагат активност в търсенето на личностния смисъл в отделните ситуации, в себеизявата на ученика чрез собствена устна/писмена текстопродукция. Задачите и в двете възрастови групи предполагат участие на учениците в разнообразни когнитивни, поведенски и речеви модели, които в съвкупността си допринасят за по-цялостно формиране на учениковата езикова личност. Ученическата активност съчетава интуиция, съревнователен дух, желание за достойна себеизява.

Представеният от разнообразието на речеви ситуации педагогически дискурс, адекватен на очакваните цели на компетентностно ориентирания родноезиков образователен процес, допринася за формиране и развитие в единство на комуникативни компетентности и умения за творческа изява; подсказва стратегии за учене; подпомага овладяването на стереотипи на поведение и на комуникативни стратегии, така полезни за настоящата и бъдещата социална реализация на учениците.

NOTES/БЕЛЕЖКИ

1. Имат се предвид: за V клас – Учебна програма по български език и литература, компонент български език, за V клас (Общообразователна подготовка), влязла в сила за учебната 2016/2017 година, http:// www.mon.bg; за VII клас – Ядро 4: Социокултурна и езикова компетентност, писмено общуване; Учебна програма по български език за VII клас. Вж. Учебни програми I част за V, VI, VII, VIII клас. Културнообразователна област: български език и литература. София: Главна редакция на педагогическите издания към МОН, 2004. Представените идеи са експериментирани в реалната педагогическа практика от учителя Мария Ефтимова при работа с учениците от пети и седми клас (слят клас) в ОУ „Христо Ботев“, с. Златар; общ. Велики Преслав през учебната 2016/2017 година, когато за съответните класове се реализира образователен процес според горепосочените програми.

2. Текстът на интервюто е взет от сайта:

http://vestnikpriatel.com/%D1%83%D0%BB%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%85%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%8%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9 D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B1%D0%BE/) (Достъп: 10.01.2017 г.).

3. Въпросите се задават към учениците от двете възрастови групи, но учителят се съобразява кого да включи в отговора (ученик от V клас или ученик от VII клас). Идеята е учениците от пети и седми клас взаимно да се изслушват и по възможност да се подпомагат в дейностите по възприемане на текста.

4. Текстът на песента е взет от сайта: https://textove.com /detski-pesnichki-detstvo-moe-tekst (Достъп: 10.01.2017 г.). Клипът към песента е взет от сайта: https://www.youtube.com/watch?v=8vlWB8GEs-0 (Достъп: 10.01.2017 г.).

5. Картината е взета от сайта: http://ucha.se/motiviramse/unicef-iska-da-chue-glasa-na-decata/ (Достъп: 10.01.2017 г.).

6. Текстът на песента е взет от сайта: https://www.youtube.com/

watch?v=CSJOjb0t0VM. (Достъп: 10.01.2017 г.).

7. Текстовият откъс е взет от сайта: https://chitanka.info/text/3162/25 (Достъп: 10.01.2017 г.).

8. Таблицата се представя в примерен попълнен вид, до който се достига вследствие на груповата работа на седмокласниците и колективното обсъждане.

9. С У условно е означено упражнението, цифрата след буквата показва под какъв номер в предходно изложените ситуации е представено упражнението. Римските цифри посочват съответната учебна ситуация.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Garusheva, P. (2009). Formirane na motivaciya za uchebna deynost chrez interaktivni metodi i tehniki v uroka po balgarski ezik. – V: Otklonenieto kato norma. Shumen: Episkop Konstantin Preslavski [Гарушева, П. (2009). Формиране на мотивация за учебна дейност чрез интерактивни методи и техники в урока по български език. – В: Отклонението като норма. Шумен: Епископ Константин Преславски].

Delibaltova, V. & B. Gospodinov (2016). Teoretiko-prakticheski aspekti na obuchenieto v sleti klasove. Sofia: Sv. Kliment Ohridski. [Делибалтова, В. & Б. Господинов (2016). Теоретико-практически аспекти на обучението в слети класове. София: Св. Климент Охридски].

Krastanova, V. (2003). Konstruirane na sotsialnoto poznanie na uchenitsite chrez obuchenieto po balgarski ezik. – Balgarski ezik I literature, 2003/2 [Кръстанова, В. (2003). Конструиране на социалното познание на учениците чрез обучението по български език. – Български език и литература, 2003/2].

Naredba № 5 ot 30.11.2015 za obshtoobrazovatelnata podgotovka. Obn.Darzhaven vestnik, br. 95 оt 08.12.2015 g. [Наредба № 5 от 30.11.2015 г. за общообразователната подготовка. Обн. – Държавен вестник, бр. 95 от 08.12.2015 г].