Български език и литература
Вход / Регистрация

2018/4, стр. 478 - 486

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова
E-mail: stvpetrova@abv.bg
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel
Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

В самия край на 2017 г., на 27 декември, в деня на смъртта на Вл. Василев, излезе от печат новата книга на Евелина Белчева – „Златорожката връзка“. Всъщност това е втора част от цикъл книги за Вл. Василев, което, за съжаление, не е отбелязано. Първата е за трагичната смърт на критика, „Самотен в своето време“ (2016). На 6 януари 2018 (Богоявление) в църквата „Св. Георги“, където е било опелото на критика, авторката ни съб ра на нещо като възпоменание и подари на приятели и съмишленици по един екземпляр от книгата, надписан за всеки със специално посвещение, където се изтъква ролята му за създаването на тази книга.

Ако цитирам Черноризец Храбър – „живи са още онези, които ги помнят“ (Кирил и Методий), мога лично да заявя, че студентите на Петър Динеков са живи и пазят най-добър спомен за него. Що се отнася за Вл. Василев, не са толкова много онези, които пазят жив спомена за него.

Със своята работа като критик и редактор на прочутото по онова време списание „Златорог“ Вл. Василев не придобива широка популярност, стоейки на „по-заден план“, зад автора, но има голяма заслуга за откриването и оповестяването на българската публика на млади таланти, които израстват под негово крило (а някои след това и извън неговото крило, напуснали по една или друга причина вече списанието) като големи творци, оставили името си в историята на българската литература. Поради завист, неблагодарност, незаслужено обвинение, некадърност, дори подлост на врагове и отделни „приятели“, всичко сведено до идейно-политически причини, породени и от преломния момент на времето – смяната на властта и насоката на развитие на 09.09.1944 г. – съдбата на редактора е твърде трагична До края на живота си живее мизерно и нещастно, без да може да върши онова, което най-може – писане на рецензии, редактиране на книги и на списанието „Златорог“, което е приемал като по-скъпо от дете и където са били насочени всичките му мисли и грижи.

Пишейки обобщаващи статии за литературата и за отделни творци, запълвайки всяка ниша и брой на списанието, давайки път на другите, като оставя себе си на заден план, той не успява приживе да издаде своя книга. Единствената негова книга – „Вл. Василев, студии, статии, полемики“. С., БП, 1992 г. – е издадена посмъртно (29 години след смъртта му) от негови почитатели (А. Йорданов, С. Гюрова, Т. Жечев, Ш. Барух). Следват още няколко изследвания от по-ново време, посветени само на Вл. Василев или на българската литературна критика и митотворчество, на „Златорожието“, на случайни или не срещи по дългия път – сборници, където са включени размисли, спомени, есета за него: „Владимир Василев – личност, дело, съдба“ (сборник, С., 1997); Сава Василев, „Литературният мит Владимир Василев“ (монография, В.Т., 2000); „Владимир Василев – критикът, редакторът, естетът“ (сборник, под ред. на С. Василев, В.Т., 2005); Бл. Димитрова, „Откривателят. Срещи с Вл. Василев“ (кратко есе, 1996). Не пропускам по-старите мемоарни очерци на Б. Делчев (1968 г.) и други публикации във вестници и списания.

Но всичко това е твърде малко за такава личност – много по-сложна и многостранна в същността си от познатата (тогава) и от описваната (покъсно), т.е. от онази, която е била видима и видяна от съвременниците и изследователите. Не зная кое е привлякло интереса на Евелина Белчева към Вл. Василев, но трябва да благодарим за този интерес, защото тук, както и в предишната си книга („Самотен в своето време“), тя ни представя един непознат познат Вл. Василев, основавайки се не на теоретични и философски интерпретации и инсинуации, а на „факти и документи“, т.е. на писма и архиви. Вече съм казвала, но ще повторя (или може би потретя), че Белчева търси упорито, проверява навсякъде, където може да се срещне или не някаква „данна“, някакво сведение, пита и разпитва познати и роднини, чете и препрочита архиви и книги и дори когато е повярвала, че нещо е загубено, изчезнало, унищожено, продължава да търси и накрая възкликва: „архивите не горят“, т.е. намира търсеното.

И така, чрез връзката П. Динеков – Вл. Василев, златорожката връзка, т.е. времето, през което съществува емблематичното списание „Златорог“, където сътрудник е и П. Динеков, който си пише редовно с главния редактор за публикациите – свои и чужди там, – тя изгражда неподозирания образ на редактора критик или на критика редактор. Двамата се познават от 25 юли 1930 г., когато се срещат на гроба на Пенчо Славейков (Динеков тогава е 20-годишен, а Василев – на 47 години), но кореспонденцията между тях започва от 1936 г. Виждаме един човек в „златоносния разсип на времето си“. Не бих могла да го опиша по-добре от самата авторка, затова ще цитирам: „Вдъхновен и възторжен, „жетварят“ търси съмишленици и сътворци, защото всичко в него е зряло за жътвата: дебне за млади таланти, праща им „призовки“, провокира ги творчески, подкрепя, критикува, „кандърдисва“; по цели нощи се посвещава на чужди писания – дописва, коригира, спори. Взема ги под крилото си, без да се интересува от техните убеждения. И гледа на всичко това като на свое лично дело“ (с. 21). „Ще приема всеки, който е талантлив, от който и фронт да иде“, заявява той. Но това е в общ план. Сътворяването, изграждането, разкриването на образа продължава с нови или допълващи черти.

Разбираме, че Папата (както са наричали Вл. Василев съвременниците му) сам кръщавал новите сътрудници с по-хубави, по-благозвучни, по-съдържателни имена, защото „името скрива и разкрива“, името е литературна маска, която остава завинаги. „Между именуваните от духовния баща в кръщелния купел на Златорога се създава родство като между осиновени“ (с. 27), те образуват специфичен кръг от „призовани“ и „призвани“ – „Златорожие“. Някои от отхвърлените запазват за цял живот „злопамет“ и не пропускат благоприятен момент да навредят на жреца на критиката.

Разбираме още, че светая светих за Вл. Василев е било „съображението за човещина“. В писмата намираме искането, препоръката на кръстителя до автора за премахване на оценки, които биха обидили писателя (поета, критика), и то не като препоръка, а като молба и настояване. За пример ще посоча случая с д-р Кръстев: „Сам аз не съм съгласен и с него, и с Боян Пенев, в толкова много случаи, опитал се бих да обясня защо мислят инак, но никога не бих си позволил да ги излагам на присмех (курсив на автора на писмото, с. 125)“. Б. Пенев и д-р Кръстев отдавна са покойници, но редакторът говори за тях като за живи, защото те не могат да се защитят, следователно за мъртвите в още по-голяма степен се отнася принципът, издигнат като закон: съображение за човещина. Подобна защита намирам на няколко места, ще спомена още тази на Г. Константинов – в писмото си до П. Динеков редакторът изразява неописуем ужас, че случайно писателят може да бъде огорчен и „от толкоз много вметнати бележки“ читателят да остане „поколебан“ в отношението си към книгата. „Както има изкуство за изкуството, така има човещина за самата човещина, а Вие сте най-човечният човек…“ – пише в писмо до Вл. Василев с обич и хумор съпругът на Багряна Александър Ликов.

И на трето, но не и на последно място, разбираме, че „злият гений“, строгият взискател, „лъвът от нубийска величина“ е всъщност добрият дух на списанието, строг, но внимателен и деликатен в преценките си, воден само от естетически и литературен критерий, като „лъв“ в защитата на сътрудниците си. И малко нещо ревнивец: „Исках да бъде мой, само мой“ – казва той за П. Динеков, но това важи за всекиго другиго: добрият редактор и критик не би искал талантливият автор да пише и за другите, т.е. в изданията на другите, макар и не опоненти.

За Вл. Василев, като критик, заслужава да цитирам мнението на Ат. Свиленов от наши дни (2003 г.): „Нелепо е да се твърди, че оставаше на равнището на импресията. Той се оттласкваше от нея, за да премине към дълбоки прозрения и обобщения както за индивидуалността на писателя, така и за цялостния ни национален литературен процес“ (с. 65).

Ще се опитам да представя големия критик с квалификациите, които срещам в книгата.

Първо – положителните: голям благородник и естет; търпелив, толерантен и сговорчив; „старомоден“ литературен мечтател; търсач на млади дарования; скромен, чувствителен и добросърдечен; светла личност; откривател, кръстител и покровител на таланти; селекционер на таланти; олимпиец; феноменолог; деликатен човек, отдаден изцяло на литературата; покръстител; духовен баща; духовен наставник; папа; „нубийски лъв“; естетически законодател; личност с добре темпериран редакторски манталитет; безпощаден страж, бранител, гард; недосегаем редактор; низвергнат емигрант в литературата; низвергнат критик; виртуоз на перото; блестящ стилист; arbiter elegantiarium; майстор на писаното слово; „перфекционист до безумие“… А сега отрицателните, с които враговете му го хулят: самодържец; фашист, водач на литературния фашистки фронт; рицар на „чистия естетизъм“; „злият гений“ на българската литература; „литературен самовластник и мародер“; литературен „цербер“ и диктатор; „бивш човек“; буржоазен критик; слаб мислител; „некадърник, олицетворяващ дъното на посредственост и тъпоумие“; тъп „литератор“; „Вл. Мерзский“ и „палач на българската литература“ (последните на Д. Б. Митов).

П. Динеков тук е представен главно като млад критик, макар че авторката съобщава и за научната и преподавателската му дейност: учител в Пловдив, после асистент (доброволен нехоноруван, след две години вече редовен), доцент, професор и академик в Софийския университет. Участието си в „Златорог“ той започва като изграден критик – дотогава (1936 г.) е написал 276 статии, рецензии и обзори (някои от които с научен принос). Затова и редакторът не го „покръства“, т.е. прекръства. И му възлага много отговорна задача – да напише рецензия за петте тома „Съчинения на Яворов“ (1934 – 1936 г.), чийто редактор е самият той.

Динеков приема и написва рецензия от 18 страници, с която предизвиква неочакван конфликт, но с него започва и дългогодишното сътрудничество между двамата, „златорожката връзка“. Белчева не намерила рецензията, въпреки че „стръвно“ преровила купища архиви, затова анализира кореспонденцията между тях и от нея съди за съдържанието на рецензията. По-късно случайно я открива (архивите не горят!) – в архива на П. Динеков, но архивистите я записали под друго име – и я помества изцяло (с. 84 – 94), като я оценява като „блестяща“ и отбелязва важните според нея моменти с курсив. Вл. Василев се е подразнил от забележките по адрес на изданието, които са се отнасяли до него като редактор, и пише отговор, обяснявайки мнението си обстойно и аргументирано, моли автора да се срещнат и договорят.

Динеков не приема да поправи нито една буква от рецензията си – „Което съм казал, то ще си остане!“ – и така рецензията не вижда бял свят. Тук се печата за пръв път, придружена с кратко факсимиле (с. 83). Тази рецензия на младия учен е единствената академична преценка за Вл. Василев като първи съставител, редактор и текстолог на събраните творби на Яворов. А предговорът е ненадминат по дълбочина на мисълта при оценките и анализа на стиховете за определяне на мястото на поета в българската литература. Ненадминат и по красота и съвършенство на езика и стила! Оформен като малка брошура, този текст като отделен отпечатък бил предаден в библиотеката на Софийския университет от самия автор. Да го има!

Евелина Белчева проследява и „оформя“ образа на критика Динеков, започвайки отзад-напред: в началото на своето описание дава извадки от дневника му, писани през май 1985 г. И веднага тръгва по следите на загубеното време… Запознал се с прочутото списание „със златен ореол и магично име“ в родното си село Смолско в библиотеката на чичо си Иван Динеков, учител там, на 16 години става негов абонат и „фен“ и отбелязва впечатления и оценки на стихове и разкази, печатани там. Редакторът на „Златорог“ навярно добре е познавал младия критик от работите му във вестниците „Глобус“, „Светлоструй“, „Българска реч“, и особено от седмичника „Литературен глас“ на Д. Б. Митов, с когото бил в постоянна конфронтация.

30 години по-късно Вл. Василев признава, че се молил „да го изгонят“ оттам, за да отиде при него и да бъде само негов автор. Така че повикването и възлагането на рецензията за Яворов не са били случайни. Но недоверчивата „изследвачка“ Е. Белчева прави всичко възможно, за да се увери в това, което пише. И открива, че още в 1934 г. в „Златорог“ е публикувана статия от студента П. Динеков, но подписана с друго име. Самият редактор за младия Динеков е изглеждал „недосегаем“.

Така през 1936 г. започва сериозната връзка между Вл. Василев и П. Динеков, но още в началото не като наставник и подчинен, а като равнопоставени, което се вижда от конфликта и резултата от него относно първата сериозна рецензия (за Яворов). Писмата по-нататък показват, че това не е бил единственият случай на разногласие между тях, но сътрудничеството им не е прекъсвало и помрачавано никога. За младия критик, както и за други млади сътрудници, познанството с хора от ранга на Вл. Василев граничи с обожествяване. Но критикът-литератор-историкучен П. Динеков се издига до същия и дори по-висок пиедестал.

Евелина Белчева, една от отличните студентки на Динеков, участник в неговия кръжок, познава добре човека и професора и се прекланя пред него с присъщата си скромност и етичност. Това проличава тук-таме в описанието. И дори съвсем в началото: „…Чувала съм от проф. Динеков, че пази в архива си писма от Владимир Василев, но не съм очаквала да са толкова интересни. Мислех си, че той би ги публикувал, сякаш не помня колко бе чужд на всяко изтъкване на собствената си личност“ (с. 7). „Но никой от нас не разбра защо нашият професор така лично преживяваше мъката на майката пред къщата на Дебелянов в Копривщица, станала на камък от очакване…“ (с. 183). (А той свързвал съдбата ѝ със своята майка, от която криели за смъртта на втория ѝ син). „Академик Петър Динеков е достатъчно стойностен – такъв, какъвто е, за да се изисква от него да бъде и нещо, което никога не е бил – някакъв „герой“, дисидент, революционер… Живи сме тези, които помним, че той бе личност, органично чужда да патетиката и на героичния ракурс“ (с. 201). Записаното е по повод „уводна статия“ на сп. „Библиотека“ (2010 г.), позоряща и дискредитираща проф. П. Динеков, където един нов „син политкомисар“ се опитва да превърне дневниците му в обвинителен акт срещу самия дарител (с. 200).

Да се опитам да квалифицирам и Петър Динеков по подобие на Владимир Василев.

Първо – положителни дескриптиви и епитети: отличен студент, гордостта на аудиторията; оперен младок; дързък момчишлак; вироглавец; млад критик; историк/историограф на литературата; учен; изследовател; човек на обективно-историческите факти, изследвани в диахрония; рационален, склонен към обективно-научни анализи и историко-теоретични обобщения; неусъмнен в себе си, но и толерантен към другия; нашият професор; млад „послушник“ от църквата на „Златорога“; безкомпромисен и непреклонен; основен критерий за него – почтеност; любим сътрудник; личност, органично чужда на патетиката; човек с достойнство; достатъчно стойностен; по възрожденски светъл и родолюбив, ни помен от „великобългарски шовинизъм“; работохолик (моя съвременна квалификация).

И отрицателни, използвани за него от враговете му (няма човек без врагове, но при П. Динеков те просто няма за какво да се хванат): нито учен човек, нито човек (К. Христов); пропагандатор на фашистка идеология (в обща статия за Университета); „доверено лице“ на германците; „лъжеучен“ (наред с останалите видни професори); човек, „поддържал с мълчанието си Живковия режим“ (А. Георгиев).

В първата си „светкавична“ рецензия за книгата се спрях на авторката, като изтъкнах качествата ѝ на литератор и архивист. Казвала съм го и другаде – Евелина „търси до дупка“ документи и сведения, подкрепящи или опровергаващи дадено мнение: обикаля библиотеки и архиви, пише писма, посещава роднини и познати, по цели дни стои в архивите, заровила лице в прашните папки. А когато изнася нещо, отбелязва точно откъде го е взела; ако е за първи път – отбелязва от кого е получила позволение.

Приложението в тази книга – поместените писма – са придружени с подробни редакторски бележки за споменатите имена, което е изключително уместно, като се има предвид, че става въпрос за хора, много от които не са познати на широката и на по-младата публика. Поздравявам я за подробните бележки. Поздравления и за езика и стила на описание и за отношението към документите – писмата е предала със съвременен правопис, но е запазила родително-винителната форма при имената от мъжки род – Вазова, Лилиева, Кръстева, Пелина, „Златорога“ – и глагола тряба, с което ни пренася в онази епоха.

И още нещо – Евелина Белчева е не само автор, тя е и редактор, и коректор, и дизайнер на книгата! Изцяло авторска книга. Само човек, запознат с изследване на архиви, знае какъв огромен труд е бил положен за откриване на всички тези документи, писма, снимки; за разпознаване на неизвестните лица на снимките и придружаващите ги обяснения, които не са илюстрация, а са неразривно свързани с останалия текст, те са част от текста. Заслужава да се спомене и подходящото позициониране на снимковия материал.

Но ми се иска и да упрекна авторката за нещо. Намираме на с. 291 списък на източниците – само 6 книги, два речника, 3 архива, без съставител и редактор (книгите, които не са авторски). Но само за бележките към писмата. А според мен точно там не са нужни, а са нужни за цялата книга. Те също говорят със свой език за дадена книга, нали? И една лична забележка – на две-три места авторката съобщава, напр. на с. 117, с. 159: „описано е в първата книга“, а под линия няма никаква книга. Колко и кои хора знаят коя е първата книга, за която става въпрос? И понеже аз зная, сложих го още в началото. Но рецензията се чете след книгата или въобще не се чете.

Тези забележки не намаляват ни на йота значимостта на изследването и приноса му за прочита на литературната ни история в аспекта на историкополитическите веения и бури. Представите и знанията ни за редица имена от далечното и не толкова далечно минало се обогатяват (и коригират в някои отношения), а за по-младите това са нови познанства с големи личности на българската култура. Почти всичко в тази книга е ново, непознато – писма, снимки, архиви, тук всичко вижда бял свят за пръв път. Да благодарим още веднъж на авторката Е. Белчева и да ѝ пожелаем да напише и третата книга за Вл. Василев, каквато е първоначалната ѝ идея.

Ръкопис на рецензията на Петър Динеков за Яворовото издание от 1934 г.

Света гора, П. Динеков и изкуствоведът Асен Василиев, 1944. Името на свещеника е неизвестно

Акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов и акад. Петър Динеков в приятелски разговор

Belcheva, E. (2017). The Zlatorog Connection. Petar Dinekov – Vladimir Vassilev:

Two Retro Portraits from Nature (73 Unknown Letters). Sofia: Gutenberg

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.