Български език и литература
Вход / Регистрация

2021/3, стр. 311 - 318

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОСНОВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН

Нели Иванова
OrcID: 0000-0003-1961-6131
E-mail: neli_ivanova@abv.bg
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: В статията се интерпретира проблемът за формирането на компетентностите в обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен. Коментират се въпроси, свързани с методическия подход на учителя в процеса на обучението по български език и литература, в контекста на проблема за компетентностния подход в обучението по български език и литература.

Ключови думи: компетентности; обучение по български език и литература; начален етап на основната образователна степен; компетентностен подход; методически подход

Формирането на компетентностите в обучението по български език и литература в I – IV клас се осъществява в контекста на очакваните резултати от обучението, регламентирани от учебните програми. Формирането на ключовата компетентност – общуване на роден език, езиковите, литературните, комуникативноречевите, социолингвистичните, социокултурните, културните компетентности, представени като очаквани резултати от обучението и учебното съдържание, се изграждат в съответствие с усъвършенстването от клас в клас на конкретни умения, чрез дейностите на учениците в процеса на педагогическо взаимодействие.

В учебната програма по български език и литература за първи клас например е посочено следното: „Учебният предмет български език и литература в началния етап на основната образователна степен има комплексен характер и поставя основата на системното изучаване на българския език и на литературата в следващия образователен етап. В центъра на двете предметни области са комуникативноречевите умения, чрез които се гарантира практическата насоченост на обучението. Обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен е насочено към постигане на базовото равнище на ключовата компетентност, свързана с комуникацията на български език, и към реализиране на междупредметни връзки и комплекс от дейности, подчинени на съвременните ключови компетентности“ (UP І 2016, 1).

Процесът на формирането и усъвършенстването на ключовите компетентности, и по-специално на ключовата компетентност общуване на роден език и на компетентностите в контекста на обучението по български език и литература продължава и в следващите класове на началния етап на основната образователна степен.

В учебната програма по БЕЛ за втори клас е регламентирано, че: „Учебният предмет български език и литература в началния етап на основната образователна степен има комплексен характер, който се изразява в единство на езикови, литературни, комуникативноречеви и социокултурни компетентности. Езиковото и литературното обучение във втори клас допринасят за постигане на съвременните ключови компетентности в съответствие с възрастовите психофизиологически особености на учениците“ (UP ІІ 2016, 1).

В учебната програма по БЕЛ за трети клас е посочено, че: „Учебният предмет български език и литература в III клас е с комплексен характер. Формираните в I и II клас начални езикови, литературни, комуникативноречеви и социокултурни умения се усъвършенстват и допълват в III клас, като се отчитат възможностите за реализиране на междупредметни връзки и дейности за формиране на съвременните ключови компетентности“ (UP ІІІ 2017, 1).

В учебната програма по БЕЛ за четвърти клас е казано, че: „В резултат на обучението в края на четвърти клас от ученика се очаква да притежава езикови и литературни компетентности, които са в основата на функционалната грамотност и са необходими за по-нататъшното обучение и учене през целия живот“ (UP ІV 2017, 1).

Как се осъществява формирането на компетентностите в обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен? С какви методически похвати, форми и средства си служи началният учител, за да се постигнат очакваните резултати, регламентирани от учебните програми по български език и литература за I – IV клас, в контекста на проблема за формиране на компетентностите? Как се осъществява компетентностният подход в обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен?

В учебната програма по БЕЛ за четвърти клас е казано, че: „Съществена особеност на учебната програма е структурираният контекст, който предполага методическа свобода при подбора на методи и средства за постигане на очакваните резултати“ (UP ІV 2017, 2).

И малко по-нататък се посочва: „Прилагането на програмата в конкретна образователна среда предполага търсене на гъвкави функционални решения за преподаване, учене, оценяване, съобразени с образователните потребности на учениците“ (UP ІV 2017, 2).

В помощ на началните учители в процеса на формиране на компетентностите в обучението по български език и литература в I – IV клас са учебниците и учебните помагала (учебните тетрадки, съпътстващи учебниците по български език и литература), книгите за учителя и пр., които са създадени от авторски колективи, състоящи се от експерти, добре познаващи спецификата на обучението по български език и литература.

Търсенето и предлагането на универсални методически „рецепти“, съблюдаването на своеобразни методически „доктрини“ е отдавна отминал етап в обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен. Затова буди недоумение фактът, че немалка част от учителите търсят и се доверяват на готови универсални методически модели, предлагани в различни методически помагала, или на варианти на хода на уроци по български език и литература, подготвени от някого по конкретен повод и предназначени за конкретни условия на работа, но препращани и „разменяни“ като идеи, приложими за всякакви условия на работа между членовете на големи групи и общности, наброяващи хиляди членове, често сформирани на случаен принцип в социалните мрежи. Възниква въпросът доколко тази псевдоколегиалност, изразяваща се в размяната на клиширани универсални методически идеи и мултимедийни презентации – в контекста на общуване в най-неочаквани и нестандартни социални форуми в интернет пространството, особено в условията на онлайн обучението в сложната епидемична ситуация в страната в продължение на повече от година, – съдейства за формирането на компетентностите в процеса на обучението по български език и литература? Доколко тези универсални методически идеи и модели съответстват на интересите и потребностите на учениците, на възможностите им, на равнището на езиковото и литературното им развитие, на владеенето на българския език и на конкретните условия на работа в даден клас? Съобразени ли са те със спецификата на жанра и на художествената образност на изучаваните литературни произведения и с обема и същността на езиковата информация, включена в учебното съдържание? Отговарят ли на очакваните резултати, регламентирани от учебните програми по български език и литература за I – IV клас? Съдействат ли за повишаване на ефективността от обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен?

В процеса на формиране на литературни компетентности например своеобразието и неповторимостта на стилистиката в произведенията на литературата за деца, включени в конкретното учебно съдържание по български език и литература за даден клас в началния етап на основната образователна степен, не предполагат универсален методически подход. Неповторимостта на нонсенсовата поетика на голяма част от съвременната литература за деца не предполага методически доктрини и клишета при интерпретацията ѝ. В учебното съдържание по български език и литература, включено в учебниците, одобрени от МОН, се съдържат произведения от класиката и от съвременната литература за деца, които не предполагат използването на клиширани идеологеми и на остарели подходи в хода на беседата в урока. Четенето с разбиране, съпреживяването на конкретното съдържание на тези произведения от учениците в начална училищна възраст изискват адекватен методически подход в съответствие с равнището на читателското възприемане на децата и техните потребности. Подборното четене на епизоди от изучаваното литературно епическо произведение или на картини от лирическото произведение предполага поставянето на съобразени със спецификата на жанра и стилистиката му репродуктивни и проблемни въпроси в хода на беседата. Липсата на ясно изразен и изграден по класическата схема сюжет в голяма част от произведенията на съвременната литература за деца много често затруднява учителите, съобразяващи се с остарели методически доктрини, търсещи конкретно очертани епизоди в развитието на действието. Изкуственото „парцелиране“ на текста, самоцелното му насичане на епизоди и разделянето му на сравнително завършени логически цялости, каквито много често не се откриват в текста на съвременната литература за деца, както и отдавна изгубилото актуалността си поляризиране на героите в изучаваното литературно произведение на „положителни“ и „отрицателни“, на „добри“ и „лоши“ са израз на своеобразна инерция, която за съжаление, продължава десетилетия наред в литературното обучение. Все още продължават да се чуват в хода на беседата в урока по литература въпроси от рода на: „На кого от героите искаш да приличаш?“, „На кого от героите не искаш да приличаш?“ и други подобни. Налагането на определени остарели морални норми и модели на поведение, самоцелното и натрапчиво извличане на поуки и поставянето на въпроси като: „На какво ни учи тази приказка?“, „Какви не трябва да бъдем?“, назидателният тон, нравоучението в урока по литература в I – IV клас са все фактори, които възпрепятстват съпреживяването и задълбоченото възприемане на художествената образност на изучаваните литературни произведения, не съдействат за формирането на умения за четене с разбиране и не съответстват на интересите и потребностите на учениците. Изгубването, размиването на представата за литературното произведение като художествена цялост в хода на урока по време на самоцелното търсене на отговори на несъществени въпроси с нравоучителен характер или чрез поставянето на акценти върху второстепенни детайли от тъканта на произведението, дребнавото „ровене“ в текста му по-скоро затрудняват читателското възприемане на учениците в начална училищна възраст и пречат на съпреживяването на художествената образност, на осмислянето на авторските послания.

За задълбочаване на читателските представи за художествената образност съдействат методически похвати, доказали своята ефективност в литературното обучение, като: устно словесно обрисуване на картини от произведението (описание на портрет на герой, на природна картина, на обстановката, в която се развива действието), изразително четене на пряката авторова характеристика на героите и събитията, отразени и изобразени в произведението, дообрисуване на преживяванията на героите, четене по роли на диалога между героите, илюстриране на епизоди и картини със средствата на изобразителното изкуство, подробно или сбито преразказване на епизоди от изучаваното литературно произведение, драматизацията като метод, служещ си със средствата на театралното изкуство, и други. Интерпретацията на конкретното съдържание на литературното произведение с помощта на тези методически похвати след извършването на конкретни наблюдения над текста чрез подборното четене съдейства за обогатяване на читателските представи и за усъвършенстване умението на учениците за четене с разбиране.

При формирането на езикови компетентности в обучението по български език и литература прави впечатление, че инерцията в подхода на учителя много често се изразява например в самоцелното абстрактно умозрително изучаване на езиковите знания. Стремежът на голяма част от началните учители да накарат учениците си да наизустят определенията на езиковите понятия и да възпроизвеждат тези дефиниции след това, е много силно изразен в училищната практика. Будят недоумение въпроси, задавани от учителя в края на урока, като: „Какво изучавахме през този час? Какво научихте през този час? Какво беше глаголът?“ и др. Възпроизвеждането на дефиниции за езиковите понятия от учебното съдържание в абстрактен умозрителен план не съдейства за осъзнаването на същността на тези понятия. Аналогична е и ситуацията, свързана с началото на урока по български език, когато актуализирането на вече овладени езикови знания се осъществява не с поставянето на задача, свързана с конкретно тренировъчно упражнение, а със самоцелни абстрактни въпроси от рода на: „Какво учихме вчера?“, „Какво е съществителното име?“, „Колко вида числителни имена познавате?“, „Какво беше прилагателното име?“, и др. Повтарянето в абстрактен план на вече усвоена теоретична езикова информация, без да се преоткрива тя в нов контекст при изпълнението на конкретна задача и тренировъчно упражнение, не съдейства за формирането на езиковите компетентности у децата в начална училищна възраст. Известно е, че съвременните тенденции в езиковото обучение, които не са от вчера, а се утвърждават в продължение на няколко десетилетия вече, са свързани с функционалностилистичния подход. Това предполага изучаването на езиковите явления в процеса на тяхното функциониране в потока на речта. Затова и задачите, свързани с формирането на комуникативноречевите компетентности, са водещи в обучението по български език и литература не само в началния етап на основната образователна степен, а и в следващите етапи и степени на образование. Разбирането, осъзнаването на езиковите явления, на езиковите категории е изключително важно, но то се осъществява не абстрактно, а в процеса на изпълнение на конкретните тренировъчни упражнения и предполага преоткриване, пренамиране на изучаваното езиково понятие/явление в нов контекст, както и в правилната му употреба при създаването, съчиняването на собствен текст. Затова и методическите похвати, като разпознаване, разграничаване, конструиране, групиране, преобразуване, тест, редактиране, езиков анализ (звуков, морфемен, морфологичен, синтактичен), творческа задача за създаване на текст, намират широко място в обучението по български език в I – IV клас. Тези похвати съдействат за осъзнаването в практически план на функционирането на езиковите единици в потока на речта, а не като абстрактни езикови явления и като дефиниции, представени в учебниците по български език за I – IV клас. Децата в начална училищна възраст се отличават с нагледнообразно мислене, с конкретносетивен характер на възприемане и абстрактната по своята същност езикова информация ги затруднява, ако не е намерен адекватният методически подход от учителя в процеса на непринуденото ѝ усвояване – най-често с използването на игрови похвати и форми.

Поради това наред с характерните за езиковото и литературното обучение специфични методически похвати и форми, доказали ефективността си, се използват и интерактивните методи и техники. Те предполагат въздействие и взаимодействие в процеса на обучението по български език и литература в I – IV клас. Теоретично обоснованите и известни на учителите интерактивни методи и техники, като: снежна топка/лавина, пирамида, завъртане/кръг, съчинение, асоциативен облак, ролева игра, аквариум, светофар, светкавица, мозъчни карти, рисуване на идея, и др. (вж. по-подробно: Гюрова, В. Гюрова, В. и колектив. Интерактивността в учебния процес (или за рибаря, рибките и риболова), С., Агенция „Европрес“, 2006), съчетани с използването на игров подход, работа в малки групи и в екипи, съдействат за непринудено овладяване на абстрактната езикова и литературна информация.

Предоставената на учителите от нормативните документи – учебните програми по български език и литература за I – IV клас – „методическа свобода при подбора на методи и средства за постигане на очакваните резултати“, предполага както добро познаване своеобразието на компетентностите, формирани в процеса на обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен, на очакваните резултати от обучението, така и на равнището на езиковото и литературното развитие на учениците в начална училищна възраст, на владеенето на българския език, на по-требностите и интересите им и на спецификата на изучаваната лингвистична и художествена информация.

Независимо при какви условия на работа се осъществява обучението по български език и литература (присъствено в класната стая или дистанционно или онлайн според епидемичната ситуация в страната), съобразяването с възможностите, потребностите и пропуските на учениците предполага адекватен методически подход на учителя в съответствие с характерното за лингвистичната и художествената информация, включена в конкретното учебно съдържание.

Задълбоченият критичен анализ на резултатите от международните изследвания PIRLS и PISA и на постиженията по четене – в резултат на участието и на българските ученици в тях през последните две десетилетия, както и на резултатите от провеждането на Националното външно оценяване в края на IV клас показва, че е необходимо вниманието и усилията на учителите да бъдат насочени към усъвършенстване процеса на педагогическо взаимодействие и използване както на утвърдените в практиката, даващи добри резултати традиционни методи и похвати на работа, така и на съвременни педагогически технологии и когнитивни стратегии. Така ще се съдейства за повишаване грамотността на учениците, на равнището на владеене на българския език и за формиране и усъвършенстване на ключовата компетентност общуване на роден език, на езиковите, литературните, комуникативноречевите, социокултурните и социолингвистичните им компетентности. Добрата методическа и педагогическа подготовка и креативността на учителя, познаването на очакваните резултати, регламентирани от учебните програми в контекста на формирането на компетентностите са предпоставка за успешното осъществяване на компетентностния подход в обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен в съответствие с възможностите и потребностите на учениците.

БЕЛЕЖКИ

С благодарност към научния колектив от преподаватели, докторанти и студенти под научното ръководство на проф. д.п.н. Н. Иванова за проведените изследвания по проблемите, интерпретирани в статията, които са финансирани от средствата, отпуснати целево от държавния бюджет на СУ „Св. Климент Охридски“ – за научни изследвания през 2021 г., по научноизследователски проект на тема „Равнище на формираност на ключовата компетентност: общуване на роден език в начална училищна възраст“.

ЛИТЕРАТУРА

Гюрова, В. и кол., 2006. Интерактивността в учебния процес (или за рибаря, рибките и риболова), София: Агенция „Европрес“.

Гюрова, В., В. Божилова, 2006. Магията на екипната работа, София: Агенция „Европрес“.

Учебна програма по български език и литература за І клас, 2015 [онлайн], UP I. Достъпно на https://www.mon.bg/upload/12295/BEL_1kl.pdf

Учебна програма по български език и литература за ІІ клас, 2016 [онлайн]. Достъпно на https://www.mon.bg/upload/13418/UP_2kl_BEL_ZP.pdf

Учебна програма по български език и литература за ІІІ клас, 2017 [онлайн]. Достъпно на https://www.mon.bg/upload/12197/UP_BEL_3kl.pdf

Учебна програма по български език и литература за ІV клас, 2017 [онлайн]. Достъпно на https://www.mon.bg/upload/13759/UP1_BEL_ ZP_4kl.pdf

REFERENCES

Gurova, V. I kol. 2006. Interaktivnostta v uchebnia process (ili za ribaria, ribkite I ribolova). Sofia: Agencia Evropres.

Gurova, V. & V. Bojilova 2006. Magiata na ekipnata rabota. Sofia: Agencia Evropres.

Uchebna programa po balgarski ezik I literatura za І klas (UP I). Accessible at https://www.mon.bg/upload/12295/BEL_1kl.pdf [in Bulgarian]

Uchebna programa po balgarski ezik I literature za ІІ klas (UP II). Accessible at https://www.mon.bg/upload/13418/UP_2kl_BEL_ZP.pdf [in Bulgarian]

Uchebna programa po balgarski ezik I literature za ІІІ klas (UP III). Accessible at https://www.mon.bg/upload/12197/UP_BEL_3kl.pdf [in Bulgarian]

Uchebna programa po balgarski ezik I literature za ІV klas (UP IV). Accessible at https://www.mon.bg/upload/13759/UP1_BEL_ZP_4kl.pdf [in Bulgarian]

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.