Български език и литература
Вход / Регистрация

2024/3, стр. 301 - 314

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Резюме:

Ключови думи:

Проф. д-р Надежда Сталянова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

Доц. д-р Елена Крейчова Масариков университет (Чехия)

Резюме. В текста се изследват възможностите за актуализация на фразеологичния фонд на българския език в българския публичен дискурс и се разглежда влиянието на различните видове актуализации върху спецификата на функциониране на дадени фразеологични единици в публичната реч. Найвидими са актуализациите, които въвеждат нови елементи в значението на оригиналната устойчива фразеологична единица, но в същото време запазват очевидната връзка с нея. Фразеологичните единици, които по принцип се отличават със семантична неделимост, устойчивост на лексикалния си състав, неизменна структура, образност, емоционалност и експресивност, са обект на динамични промени, настъпващи в българския език през последните години. Насочваме интереса си към устойчиви изрази, в чийто състав като проява на лексикална динамика се появява нов компонент, който замества вече утвърден, или се появява допълнителен елемент в структурата на фразеологизма, т.е. вниманието ни ще бъде насочено главно към т.нар. лексикални актуализации на фразеологичния фонд. В текста проследяваме промяната (структурна и семантична) в редица фразеологични единици в българския език, в които се наблюдава навлизането на лексикалния компонент копейка. Ексцерпираният материал е от два корпуса: CLASSLA-web.bg (български уеб) и корпуса на парламентарната реч ParlaMint corpus: https://www.clarin.si/ske/#concordance. Примерите, извлечени от корпусите, са подходящи за проследяване на интересуващите ни промени във фразеологичния фонд на съвременния български език.

Ключови думи: фразеологичен фонд на българския език; фразеологизми; публична реч; актуализиране на фразеологичния запас

Фразеологията много често присъства в медийните текстове, като тя може да бъде регистрирана както под форма, посочена в речниците, така и в модифициран вид. За различни комуникативни цели фразеологичните единици се трансформират, актуализират, иновират, придобивайки нови значения и/или структура, както и нови експресивни и стилистични характеристики. Фразеологичните единици, които по принцип се отличават със семантична неделимост, устойчивост на лексикалния си състав, непроменлива структура, образност, емоционалност и експресивност, са обект на динамични промени, настъпващи в езика през последните години, и на фона на тези промени устойчивостта на фразеологичните единици в известен смисъл става относителна категория (Мarkova, Grigoryanova 2016, p. 133). Спецификата на функционирането на фразеологизмите в медийния и публичния дискурс, като цяло, до голяма степен е подобна на особеностите на използването и трансформациите на фразеологията в художествените текстове, но актуалността на комуникативната ситуация, злободневността в медийната и публичната реч пораждат специална експресивност и специфични начини за креативно използване на фразеологизмите (Mokienko 2016). В настоящия текст искаме да обърнем внимание на потенциала на българския език в българския публичен дискурс и да изследваме влиянието на различните видове актуализации върху спецификата на функциониране на дадените фразеологични единици в публичната реч.

В нашето изследване работим с дефиницията за фразеологизми на чешкия езиковед Ф. Чермак (Čerm†k 1982), който характеризира фразеологизмите като устойчива комбинация от минимално две форми (морфеми, лексеми, колокации, изречения), която се отличава с аномалии във формално, колокационно и семантично отношение и представлява единица от по-високо ниво. Става дума за устойчиво словосъчетание, чието значение, отчасти или изцяло, не може да бъде извлечено от значението на отделните негови компоненти (Čerm†k 2017a). Също така използваме и дефиниция на фразеологизмите от българската фразеологична школа – тази на К. Ничева, която посочва, че „фразеологичната единица е общоизвестна в даден речеви колектив свръхсловна, разделно оформена, относително устойчива, възпроизводима езикова единица с единно значение, съставена от лексикални единици, чието значение е повече или по-малко избледняло или напълно се е десемантизирало, близка (но не равна) семантично и функционално до думата; по структура фразеологичната единица е словосъчетание или отворено (рядко затворено) изречение и по правило има ярка експресивност“ (Nicheva 1987, p. 19).

Говорейки за актуализация на фразеологизмите, тя обикновено конкретизира първоначалното значение на фразеологизма, дори понякога фразеологизмът може да придобие дословно звучене според отделните използвани лексикални компоненти, включени в него (Mlacek 1984, p. 114). В такива случаи Ф. Чермак говори за вариантност на фразеологизмите, като вариантите са алтернативни признакови форми на инварианта1 на фразеологизма, които са претърпели определени морфологични, синтактични или лексикални промени, но въпреки това са запазили основното значение на дадения фразеологизъм. Вариантността на фразеологичната единица може да бъде свързана със замяната на една лексема с друга, с промяна в реда на компонентите в структурата на фразеологизма, с тяхната задължителна или факултативна употреба. Така фразеологичната единица има редица възможности за проява на своята вариантност (Romanova 2013, рp. 114 – 115). Понякога връзката между оригиналния фразеологизъм и вариантния фразеологизъм е по-очевидна, а в други случаи връзката между тях може да бъде и едва забележима.

Възможностите за актуализация на фразеологизмите не са неограничени, тъй като не всеки компонент на фразеологизма предоставя еднакви възможности за актуализация (това зависи например от частите на речта, съдържащи се във фразеологизма, от степента на семантична връзка на компонентите на единицата и т.н.). Още Б. Хавранек в сборника на Пражкия лингвистичен кръжок Spisovn† čeština a jazykov† kultura от 1932 година споменава за актуализациите в езика, като той определя актуализацията като употреба на езикови средства по такъв начин, който предизвиква внимание, бива приеман като нещо необичайно, лишено от автоматизация – напр. живата поетическа метафора (Havr†nek 1932, p. 53). Й. Млацек определя актуализациите като промени в устойчивия състав на езиковата единица, които водят и до промяна, модификация на първоначалното значение на единицата. Най-видимите актуализации са тези, които ясно внасят нови елементи в значението на първоначалното устойчиво словосъчетание, но в същото време, запазват очевидната връзка с първоначалната езикова единица. По този начин се създава определено напрежение между двете значения, следователно новият израз е полифункционален (Mlacek 1984, p. 114). Всяка актуализация възниква като смислова или формална иновация. Следователно актуализацията трябва да носи нова информация, да разширява или стеснява, да уточнява, да конкретизира първоначалното значение на единицата (Mlacek 2001, pp. 148–149). В своята същност актуализацията е иновация на устойчивата семантика и форма на езиковия знак, включително всички конотации, и тъй като актуализацията нарушава формата, тя активизира възприятието на реципиента, като се използва с различна функция – естетизираща, персвазивна (много често в медийните текстове, реториката, рекламата и т.н.) и т.н. (Krčmov† 2017).

Освен с термина актуализация в лингвистичната литература се срещаме и с термина неологизация. Фразеологичните неологизми са нерегистрирани в речниците експресивни устойчиви изрази, които или са създадени наново, или се актуализират в нови социални условия, или се образуват чрез трансформация на известни преди това паремии, крилати фрази, както и устойчиви словосъчетания, заимствани от други езици (Valyter, Mokienko 2019, p. 610). В. Мокиенко говори и за фразеологични иновации, определяйки ги като фразеологизми, които са нови или по форма, или по смисъл, или и по форма, и по значение в контекста на разглеждания период от развитието на книжовния език спрямо предходния период (Valyter, Mokienko 2019, p. 615). Относно структурата на фразеологизмите можем да се срещнем и с термина авторски фразеологизъм, дефиниран като неустойчивo словосъчетание, регистрирано в конкретен текст, създадено от определен автор, като в конкретния текст то е разбирано и възприемано като фразеологизъм, но не е част от фразеологичната система на конкретния език. Приемането на такова словосъчетание за фразеологизъм е въпрос на консенсус, в езиковата практика авторският фразеологизъм може да се приема и като многословна авторска метафора (Čerm†k 2017b).

Настоящото изследване се фокусира върху избрани фразеологизми и техните вариации (т.е. актуализации) в съвременната публична реч в България. Насочваме интереса си към устойчивите изрази, в чийто състав като проява на лексикалната динамика се появява нов компонент, който замества вече утвърден, или в структурата на фразеологизъм се появява допълнителен елемент, т.е. вниманието ни ще бъде насочено главно към т. нар. лексикални актуализации на фразеологичния фонд. Те имат важна стилистична и комуникативна функция, става въпрос за специфична индивидуална промяна на конкретен фразеологизъм, като целта е подсилване експресивността на изказването (Krejč‘ 2015, p. 42).

В статията ще проследим промяната (структурна и семантична) в редица фразеологизми в българския език, в които се наблюдава навлизането на лексикалния компонент копейка.

Ексцерпираният материал е от два корпуса – CLASSLA-web.bg (Bulgarian web) към дата 10.01.2023, и корпуса от парламентарна реч ПарлаМинт корпус: https://www.clarin.si/ske/#concordance. Смятаме, че примерите, извлечени от корпусите, са релевантни за проследяване на интересуващите ни промени във фразеологичния фонд на съвременния български език, защото те обхващат разнообразни комуникативни ситуации – парламентарна реч, медийни текстове, включително коментари по медийни текстове, тоест съвременната разговорно-битова и спонтанна лексикална реализация на динамичните процеси. Примерите в настоящия текст са запазени с оригиналния си правопис и пунктуация.

Тълковните речници дават следното тълкувание на лексемата копейка – „една стотна част от рублата“ (Radeva 2012, p. 277). Резултатите от корпусния анализ показват, че употребата на лексемата копейка като заместваща даден компонент в редица фразеологизми е изключително продуктивна тенденция в съвременната езикова практика. Във формално отношение копейка замества такива компоненти в редица фразеологизми, които са названия на парична единица – стотинка, пара, монета, лев.

Със заместването на един компонент от фразеологизма се развива ново значение на цялата фразеологична единица. То е пряко обвързано с екстралингвистичен контекст – по-конкретно с обществено-политическата ситуация в България и света в последните няколко години, с избухването на войната в Украйна, с воденето на хибридна война на територията на България и с организираните платени интернет тролове, които срещу заплащане пишат в интернет пропагандни текстове, постове, коментари.

Включването на компонента копейка във фразеологизмите води не само до разширяване на семантиката на фразеологичната единица. Във всички случаи то променя стилистичната маркираност на фразеологичната единица, като включва компонент пейоративност – пренебрежително и укорително отношение, стигащо до пряко осъждане от страна на говорещия. В повечето случаи пейоративността е свързана с характеризиране на вършителя на действието (указан с граматични средства или не), неексплицитно посочен в рамките на контекста на изказването. Но новата семантика е недвусмислена. Действията се извършват от хора русофили (рядко само по убеждение, а задължително такива, които за разпространение на руска пропаганда получават пари).

Ще анализираме редица фразеологизми, в които лексемата копейка замества утвърдения компонент, назоваващ парична единица:

<За> жълти стотинки със значение „за мизерно заплащане, на безценица“ (Vatov 2019). Този фразеологизъм претърпява трансформация. Формалната му актуализирана структура е „за жълти копейки“ и едновременно с промяната на формалния облик се наблюдава и промяна в семантиката – „за мизерно заплащане, идващо от Русия“:

Сега се оказва че освен някои и други пенсионирани милиционери и военни докарващи си жълти копейки като охрана в крайграничните с Украйна градчета;

Русофилистичната сволоч удари дъното: толкова са изгладняли, че вече са готови да си продадат майка, баща, деца и родина за жълти копейки;

Продавате душата си за жълти копейки;

Грешиш каскет, аз не плюя руснаците, аз вас плюя, руските подлоги, които сте си продали душата на дявола и му служите тук за жълти копейки;

Българите? Толкова са нищожни, че ще ги изкупим, ей така, за жълти копейки ...

Струва ли си заради жълтите копейки, да прецакате бъдещето на наследниците ви!?

Така е Ганьо, гледай как някои са принудени да пишат проруска пропаганда за жълти копейки;

На фона на всички икономически загуби които понесе Русия след анексирането на Крим, това са жълти копейки, а освен това подобни проекти имат и пропагандна стойност.

Ти не си да пишеш коментари в ДИР-а за жълти копейки!

Тъпото е, че си се продал за некви жълти копейки, с които вероятно осъщяствяваш най-голямата си мИчта – да ходиш на море в Гърцията и да смениш голфа с некое умрело бмв.

Дават всичко от себе си ... според възможностите си. „и колко струват най-по-новите свръх-супер-хипер руски оръжия?“ Били жълти копейки.

Фразеологизмът се среща и като вариант за копейки със семантика „за пари, платени от Русия“:

Безродници като Станишев да не продават българските интереси за копейки.

Знаеме че русофилите са ин витро заченати изчадия на вечната дружба – целия български Народ видя какви пладнешки кокошкари са за да продадат държавата за копейки на кремълските си ментори.

В някои случаи наблюдаваме дублиране на субстантивния елемент във фразеологизма:

хората са без значение за комуниста и майка си и баща си ще продадат за пари сиреч копейки ....!

Фразеологизми, в които копейка замества елемента пара:

Пет пари не струвам – „нямам никаква стойност, без всякакви качества съм, не представлявам нищо ценно“ (Nanova 2005). Любопитен факт е, че промяната в структурата на фразеологизма е регистрирана с точна дата. Владимир Путин в интервю за „Файненшъл таймс“ през 2019 година коментира скандала с отравянето на Скрипал по следния начин: „Вината на Русия за отравянето на Скрипал трябва да бъде доказана. Историята с отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри не струва и пет копейки“. В руския език съществуват фразеологизми „гроша ломаного не стоит“ и по-рядко срещаните „(ему) цена 5 копеек в базарный день“; „грош цена в базарный день“ с пейоративно значение за нещо евтино, което никой не иска, нещо, което няма никаква стойност. Това е единственият актуализиран фразеологизъм с компонент копейка, чието авторство е известно. В изказването на Вл. Путин обаче формалната актуализация не води към смислова. И с новия компонент изразът отново означава „без стойност“. На българска почва обаче наблюдаваме промяна в семантиката на фразеологизма, настъпваща заедно с изменението във формално отношение. Включването на компонента копейка насочва към участието на финансиране от Русия в екстралингвистичната действителност, за която се отнася фразеологизмът:

Защото приятелството с русия не струва и 5 копейки.

На московски слугинаж, избивал по заповед на Сталин собствения си народ, думите не струват и пет копейки!

Той че Боко е кратундер е ясно, ама тази московска *** и за 5 копейки не струва.

Следващ фразеологизъм, който регистрирахме, е изкарвам някой лев/някоя пара – „изкарвам малко, не много пари“. Въпреки че не го откриваме в ексцерпираните в това изследване речници, той несъмнено е част от активния фразеологичен фонд на българския език. Тук също се наблюдава субституция на компонента лев/пара с копейка.

Допускам и варианта, че резидента сам е предложил услугите си, да изкара някоя копейка, допускайки, че предава не много важни документи.

Следващата група фразеологизми със сходна семантика и формален строеж, в чиято структура наблюдаваме замяна на компонент, са: пукната пара не струвам – „нямам никаква стойност, без всякакви качества съм“ (Nanova 2005), не струвам пукната пара – „без каквато и да е стойност, нищо“ (Vatov 2019), две пари не струвам – „не струвам нищо“ (Banova, Dimova 2014), не струвам пукнат лев – „нищо“ (Vatov 2019). Тук отново въвеждането на новия компонент води до смислова трансформация – контекстът, в който стойността на даден обект е ниска или никаква, е свързан с Русия и нейната политика – международна, икономическа или социална.

Разбрах за Руското отношение към обикновения живот, който не струва пукната копейка.

Жалко за човешкия живот (дано пилота да е оцелял), който не струва и копейка в режимите поддържани от Империята на злото и лъжата!

Безкомпромисен поглед към войната в Афганистан и битката за Бадабер, в която човешкият живот не струва и копейка, съветските войници подлудяват в укритията, а за капак – свои бомбардират свои!

За тия северни азиатци човешкият живот не струва и пукната копейка.

Това което аз казвам обаче е, че нейните думи не струват и пукната копейка.

Некадърни се оказахте щото. Не чините и пукната копейка.

Но Китай са я яли тая попара вече, знаят колко струва военен съюз с Русия – пукната копейка не струва.

Петрол, който пък съвсем скоро няма да струва пукната копейка, за цент да не говорим!!!

Т.е. ,човешкия живот не струва и копейка там.

Скоро ще оставят „безценната“ ти територия на китайци и узбеки да си трошат главата с нея, щото петрола и газа няма да струват пукната копейка, а ти твоите дружки ще се молите ЕС да се съжали и да приеме оръфаната федерация за член.

Следващата група формално и семантично подобни фразеологизми са: две пари не давам – „не взимам, не получавам“ (Banova, Dimova 2014), пет пари (пукната пара) не давам – „съвсем безразлично ми е, не ме интересува, не ме засяга“ (Vatov 2019). В актуализирания вариант наблюдаваме отново формална замяна на названието на старата българска парична единица с копейка, водещо до изменение в семантиката, сходно на описаните по-горе случаи, а именно – неглижирането, безразличието идва от страна на Русия:

А защо най-мощната икономика на света Рашистан пробита копейка не дава?

Сходна е наблюдаваната динамика и при фразеологизмите за две пари – „1. Нещо много евтино, малоценно; 2. Нищожен, маловажен, нищо и никак“ (Banova, Dimova 2014) и за пет пари – „1. Никакъв. 2. Никак“ (Vatov 2019).

Работа за пет копейки не са свръшиле!

Следващо семантично обединение обхваща фразеологизмите правя за две стотинки – „излагам на подигравки и присмех някого, подигравам, осмивам някого“ (Nanova 2005) и правя на 50 стотинки някого – „надхитрям, правя някого за смях, подигравам се с някого“ (Vatov 2019).

Да де, там руските кюнци ще са на безопасна дистанция от израелските пилоти, които ги правят на 5 копейки.

Вас ви направиха за смях пред кокошките, вече и децата ви се подиграват, Слепаков ви направи за 5 копейки – агентите ви се оказаха такива идиоти, че не е за вярване.

Друг фразеологизъм, появяващ се в екцерпирания матриал, е за пет пари – „никак, ни най-малко“ (Nanova 2005), пет пари в съчет. с нямам – „нищо“ (Nicheva, Spasova-Mihaylova, Cholakova 1975), като тук наблюдаваме актуализация на два компонента – на числителното и на названието на паричната единица:

жалко рубладжийско нищожество, ти не само нямаш родина, ти нямаш и акъл за две копейки.

Любопитна семантична трансформация се наблюдава при фразеологизма парите не миришат, който означава „важно е наличието на пари, а не техният източник и произход“ (Vatov 2019). Със замяна на лексемата пари с копейки източникът на финансиране става експлицитен – руски, като значението отново е силно маркирано с негативно отношение на говорещия към адресата:

САЩ не изпомпват и грам нефт, а и не купуват от Либия. Ама те нали копейките не миришат, пък и 120 поста норма имаш.

Ако се затрудняваш да отговориш, което е нормално за твоя подвид, не се притеснявай – копейките не миришат!

Популярният израз двете лица на една и съща монета не е отразен в ексцерпираните фразеологични речници, но е с висока фреквентност в речта и позната семантика за носителите на езика. Доказателство за това са и многобройните негови актуализации публичната реч:

Костадинов и Гуцанов – двете лица на една копейка.

Желанието за победа на всяка цена предполага мръсна игра, а местните клакьори са двете лица на една и съща копейка със силно деноминирана стойност.

А другият е Трепери Симеоново – и двамата са двете страни на една и също копейка.

Следващ фразеологизъм със субстантивен компонент „платежно средство“ е приемам за чиста монета – „смятам нещо за пълна истина, проявявам наивност и доверчивост“ (Nanova 2005), вземам (приемам) за чиста монета – „приемам нещо за пълна истина“ (Vatov 2019). И при него регистрираме потенциал за актуализация с компонент копейка:

Той чете писанията на платените тролове на БКП и приема всичко за чиста копейка.

В плащам до стотинка – „без остатък, докрай, напълно“ (Nicheva, Spasova-Mihaylova, Cholakova 1977) отново наблюдаваме същия механизъм на актуализация:

По онова време реципрочната стойност на тази сума е 32,5 тона злато. Платили сме ги до копейка, защото свободата е като сиренето – струва пари.

Групата „Медия-Мост“, която все пак прави усилие да внесе половината от дълга си, накрая е приканена да плати до копейка салдото от 300 милиона, което причинява загубата и окончателното ѝ поглъщане от „Газпром Медия“ през пролетта на 2001 г.

Интересна група са фразеологизмите, в които копейка не замества название на парична единица. В ексцерпирания материал се откриха следните фразеологизми: изкарвам хляба си – „с труда си се издържам, осигурявам средства за препитание, за живеене“ (Nanova 2005) и вадя (изкарвам) си хляба – „изкарвам си прехраната, препитавам се с някаква работа“ (Vatov 2019). Тук замяната е семантична (прехрана, хляб – копейки, пари, които получавам, за да си осигуря прехраната):

Браво, троле! Изкара си копейките с пот на челото.

Семантичното сходство се постига чрез формално наподобяване на структурата и устойчиви изрази. Такива са капка по капка вир става, който се появява във вида:

Правилно, копейка по копейка рубла става.

Подобно и изразът интересът на копейката – клати тюбетейката се съотнася пряко към устойчивия израз интереса клати феса, като тук наблюдаваме постигане на формално подобие с разширяване структурата на езиковата единица. Изходното устойчиво словосъчетание съдържа рима, трансформираният – също.

Само в един фразеологизъм забелязахме добавяне на компонента копейка, като той не замества дадена лексема, част от устойчивата структура на фразеологизма, а навлиза като привнесен компонент. Това явление се регистрира при правя се на ударен – „преструвам се, че не разбирам, не зная или не забелязвам нещо; преструвам се на наивен, глупав“ (Nanova 2005), „преструвам се, че не разбирам, не забелязвам“ (Vatov 2019).

Като ти чета небивалиците се чудя дали найстина си толкова ограничен или просто се правиш на ударена копейка.

В този случай компонентът копейка е добавен с цел семантично прецизиране на обекта на изказване, а именно – човек, който се преструва на наивен, всъщност не е такъв, а получава руско финансиране.

В заключение може да посочим, че фразеологията се смята традиционно за доста консервативна част от лексиката. Приведените примери обаче доказват, че под влияние на екстралингвистичната действителност дори в максимално устойчиви и възпроизводими лексикални единици може да настъпят промени. Тези промени могат да бъдат квалифицирани като съзнателно отклонение от стандартната употреба на езиковите изразни средства с цел създаване на контекстова и стилова конотация. Изследваните актуализирани фразеологизми от публичната реч стават активен стилооформящ фактор на целия текст. Към най-експресивните актуализации спадат тези, при които е ясна и очевидна връзката с първоначалния фразеологизъм, но привнесеният нов елемент е лесно разпознаваем и е носител на ново, разширяващо и обогатяващо първоначалния смисъл значение.

Благодарности. Това изследване е финансирано от Европейския съюз ‒ NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01

Acknowledgments. This study is financed by the European UnionNextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01

БЕЛЕЖКИ

1. Инвариантът е основната форма на езикова единица, относително стабилна, повече или по-малко безпризнакова, обикновено с най-висока фреквентност, съдържаща се в цялата парадигма на езиковата единица (Filipec, Čerm†k 1985, р. 239).

ЛИТEРАТУРА

БАНОВА, М., ДИМОВА, С. 2014. Фразеологичен речник на българския език А – Я. Подбрано. София: Бан Мар.

ВАЛЬТЕР, Х., МОКИЕНКО, В. 2019. Новые и старые реалии в новой русской фразеологии. В: Русское слово в многоязычном мире. Материалы XIV Конгресса МАПРЯЛ. Нур-Султан, Казахстан, 29 апреля – 03 мая 2019, стр. 610 – 620.

ВЪТОВ, В. 2019. Фразеологичен речник на българския език. София: Скорпио.

МАРКОВА, Е., ГРИГОРЯНОВА, Т. 2016. Динамические аспекты лексики современных славянских языков. Brno: Tribun EU.

МОКИЕНКО, В. 2016. Функции фразем в современных СМИ. В: Медиалингвистика. Т. 3, № 13, стр. 7 – 18. Достъпно на: https://medialing.ru/funkciifrazem-v-sovremennyh-smi/

НАНОВА, А. 2005. Фразеологичен синонимен речник на българския език, София: Хейзъл.

НИЧЕВА, К.,СПАСОВА-МИХАЙЛОВА, С., ЧОЛАКОВА, КР. 1977. Фразеологичен речник на българския език. Том първи. София, Издателство на БАН.

НИЧЕВА, К., СПАСОВА-МИХАЙЛОВА, С., ЧОЛАКОВА, КР. 1975. Фразеологичен речник на българския език. Том втори. О – Я. София, Издателство на БАН.

НИЧЕВА, К. 1987. Българска фразеология. София: Наука и изкуство.

НИЧЕВА, М. 2002. Фразеологичен речник на българския език. Пловдив: Хермес.

РАДЕВА, В. 2012. Български тълковен речник, София: Изток – Запад.

РОМАНОВА, О. 2013. О вариантности фразеологических единиц (на материале современных газет). В: Вестник новгородского государственного университета №72, стр. 113 – 117.

ČERMÁK, F. 1982. Idiomatika a frazeologie češtiny, Praha: Univerzita Karlova.

ČERMÁK, F. 2017a. Frazm a idiom. In: CzechEncy – Nový encyklopedický slovn‘k češtiny. Petr Karl‘k, Marek Nekula, Jana Pleskalov† (eds.) URL: https://www.czechency.org/slovnik/FRAZ‚M A IDIOM (8. 2. 2024).

ČERMÁK, F. 2017 b. Autorský frazm. In: CzechEncy – Nový encyklopedický slovn‘k češtiny. Petr Karl‘k, Marek Nekula, Jana Pleskalov† (eds.), URL: https://www.czechency.org/slovnik/AUTORSKÝ FRAZ‚M (24. 1. 2024).

FILIPEC, J., ČERMÁK, F., 1985. Česk† lexikologie. Praha: Nakladatelstv‘ Československ akademie věd.

HAVRÁNEK, B. 1932. Úkoly spisovnho jazyka a jeho kultura. In: Spisovn† čeština a jazykov† kultura. Praha: Melantrich.

KREJČÍ, P. 2015. Srbsk† frazeologie v českm a bulharskm překladu: kontrastivn‘ analýza. Brno: Filozofick† fakulta Masarykovy university.

KRČMOVÁ М. 2017. Аktualizace. In: CzechEncy – Nový encyklopedický slovn‘k češtiny. Petr Karl‘k, Marek Nekula, Jana Pleskalov† (eds.) URL: https://www. czechency.org/slovnik/AKTUALIZACE (24. 1. 2024).

MLACEK, J. 2001. Tvary a tv†re frazm v slovenčine. Bratislava: Stimul 2001.

MLACEK, J. 1984. Slovensk† frazeol–gia. Bratislava: SPN.

REFERENCES

BANOVA М., DIMOVA S. 2014. Frazeologichen rechnik na balgarskia ezik A – Ya. Podbrano. Sofia: Ban Mar.

VAL'TER, Kh., MOKIYENKO, V. 2019. Novyye i staryye realii v novoy russkoy frazeologii. In: Russkoye slovo v mnogoyazychnom mire. Materialy XIV Kongressa MAPRYAL. Nur-Sultan, Kazakhstan, 29 aprelya – 03 maya 2019, pp. 610 – 620.

VATOV, V. 2019. Frazeologichen rechnik na b"lgarskiya yezik. Sofiya: Skorpio.

MARKOVA, YE., GRIGORYANOVA, T. 2016. Dinamicheskiye aspekty leksiki sovremennykh slavyanskikh yazykov. Brno: Tribun EU. 311.

ROMANOVA, O. 2013. O variantnosti frazeologicheskih edinits (na materiale sovremennyh gazet). In: Vestnik novgorodskogo gosudarstvennogo universiteta, no. 72, pp. 113 – 117.

MOKIYENKO, V. 2016. Funktsii frazem v sovremennykh SMI. V: Medialingvistika. T. 3, № 13, str. 7 – 18. Dostapno na: https://medialing. ru/funkciifrazemv-sovremennyh-smi/

NANOVA, A. 2005. Frazeologichen rechnik na balgarskia ezik. Sofia: Hazel.

NICHEVA, K.,SPASOVA-MIHAYLOVA, S., CHOLAKOVA, KR. 1977. Frazeologichen rechnik na balgarskia ezik. Tom parvi. Sofia: Izdatelstvo na BAN.

NICHEVA, K.,SPASOVA-MIHAYLOVA, S., CHOLAKOVA, KR. 1975. Frazeologichen rechnik na balgarskia ezik. Tom vtori. O – Ya. Sofia: Izdatelstvo na BAN.

NICHEVA, K. 1987. Balgarska frazeologia. Sofia: Nauka i izkustvo.

NICHEVA, М. 2002. Frazeologichen rechnik na balgarskia ezik. Plovdiv: Hermes.

RADEVA, V. 2012. Baglarsкi talkoven rechnik. Sofia: Iztok – Zapad.

ČERMÁK, F. 1982. Idiomatika a frazeologie češtiny, Praha: Univerzita Karlova.

ČERMÁK, F. 2017a. Frazm a idiom. In: CzechEncy – Nový encyklopedický slovn‘k češtiny. Petr Karl‘k, Marek Nekula, Jana Pleskalov† (eds.) URL: https://www.czechency.org/slovnik/FRAZ‚M A IDIOM (8. 2. 2024).

ČERMÁK, F. 2017 b. Autorský frazm. In: CzechEncy – Nový encyklopedický slovn‘k češtiny. Petr Karl‘k, Marek Nekula, Jana Pleskalov† (eds.), URL: https://www.czechency.org/slovnik/AUTORSKÝ FRAZ‚M (24. 1. 2024).

FILIPEC, J., ČERMÁK, F., 1985. Česk† lexikologie. Praha: Nakladatelstv‘ Československ akademie věd.

HAVRÁNEK, B. 1932. Úkoly spisovnho jazyka a jeho kultura. In: Spisovn† čeština a jazykov† kultura. Praha: Melantrich.

KREJČÍ, P. 2015. Srbsk† frazeologie v českm a bulharskm překladu: kontrastivn‘ analýza. Brno: Filozofick† fakulta Masarykovy university.

KRČMOVÁ М. 2017. Аktualizace. In: CzechEncy – Nový encyklopedický slovn‘k češtiny. Petr Karl‘k, Marek Nekula, Jana Pleskalov† (eds.) URL: https://www.czechency.org/slovnik/AKTUALIZACE (24. 1. 2024).

MLACEK, J. 2001. Tvary a tv†re frazm v slovenčine. Bratislava: Stimul.

MLACEK, J. 1984. Slovensk† frazeol–gia. Bratislava: SPN.

NEW POLITICAL PHRASEOLOGY IN BULGARIAN PUBLIC SPEECH

Abstract. This text explores the potential for updating the phraseological fund of the Bulgarian language in the Bulgarian public discourse and examines the influence of different types of updates on the specifics of the functioning of the given phraseological units in public speech. The most visible updates are those that clearly introduce new elements into the meaning of the original sustained phrase, but at the same time retain the obvious connection to the original language unit. Phraseological units, which are generally distinguished by semantic indivisibility, stability of their lexical composition, invariable structure, imagery, emotionality and expressiveness, are subject to dynamic changes occurring in Bulgarian language in recent years. We direct our interest to stable expressions, in the composition of which a new component appears as a manifestation of lexical dynamics, which replaces an already established one, or an additional element appears in the structure of a phraseology, i.e. our attention will be directed mainly to the so-called lexical updates of the phraseological fund. In the text, we trace the change (structural and semantic) in a number of phraseological units in the Bulgarian language, in which the entry of the lexical component kopeyka is observed. The excerpted material is from two corpora – CLASSLA-web.bg (Bulgarian web) and the corpus of parliamentary speech ParlaMint corpus: https://www.clarin.si/ske/#concordance. The examples extracted from the corpora are relevant for tracking the changes we are interested in in the phraseological fund of the modern Bulgarian language.

Keywords: Bulgarian phraseological fund; phrasems; public speech, updating the phraseological fund

Prof. Dr. Nadezhda Stalyanova
ORCID iD:0000-0002-8271-0078
Department of Slavonic Philologies
University of Sofia
15, Tsar Osvoboditel Blvd.

Sofia, Bulgaria
E-mail: nadezhda_stalyanova@slav.uni-sofia.bg

Dr. Elena Krejcova, Assoc. Prof.

ORCID iD: 0000-0001-5458-5305
WoScience Researcher ID: AAE-6494-2022
Department of Slavonic Studies Faculty of Arts
Masaryk University, Brno, Czechia
E-mail: ekrejcova@phil.muni.cz

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.