Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2023-8-I

2023/2, стр. 215 - 221

ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

Владимир Игнатов
E-mail: vladimir_ignatov@abv.bg
9th French Language High School “Alphonse de Lamartineˮ
35 Patriarch Evtimiy Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: Текстът коментира книгата „Писма от Иван Вазов“ през три концептуални линии, разгърнати в персоналистичния подход на съставителя проф. Николай Чернокожев – обществено-политическата и духовната атмосфера, въпросите на художественото творчество, интимно-личните преживявания. Така през ролята и значението на писмото като жанр биват анализирани социалните роли и вътрешният свят на поета.

Ключови думи: българска литература; Иван Вазов; писма; общество; творчество; естетически възгледи; вътрешен свят

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021

Доверявайки се на твърдението на Петър Берон, че „по лицето са разпознавами денем, по гласът нощем, а по писмото, кога сми надалече“ – най-вече през неговия метафоричен смисъл, т.е. отвъд сериозната времева дистанция, какъвто е настоящият случай, навлизаме в епистоларния свят на Иван Вазов благодарение на едно съставителски прецизно концептуализирано, а полиграфично изтънчено стилизирано издание на сдружение „Българска история“ – „Писма от Иван Вазов“ (2021), по повод стогодишнината от смъртта на класѝка на българската литература.

Корицата на Александра Младенова на книгата „Писма от Иван Вазов“ (2021)

Въпреки скептичната до известна степен нагласа на Вазов към писмото – определя го като „стеснително“ (с. 75), т.е. ограничава контакта, не позволява адресант и адресат да се разговорят „по-наширочко“ (1), тъкмо чрез него днешният читател би могъл да проследи по-непосредствено – през улавяния изповеден тон и върху характерната документално-достоверна основа – изпълнения с превратности индивидуален творчески път на фона на обществено значимите събития в колективната съдба, оформящи своеобразна рамка от около пет десетилетия (първото писмо е адресирано от Галац, 1872 г. – до Васил Друмев, като в него младият тогава поет изразява разочарованието си от мълчанието на редактора на „Периодическо списание“ във връзка с отправена към него „просба“, но използва случая, за да му изпрати две стихотворения с надежда за одобрение; последното – с дата 19 септември 1921 г.: три дни преди да се изпълнят изповедно-пророческите думи от началото на „Моите песни“ преживелият възторга и покрусата на своя народ, но и личното удовлетворение и огорчение от поетата мисия по създаването на „цяла една литература в миниатюр“ – по израза на д-р Кръстьо Кръстев – вж. Кръстев 2003, р. 81, вече възрастният писател в деликатен интимно-личен порядък кани на разходка из Борисовата градина една жена, припознавана като „нежна, възхитителна другарка“ и „царица“, озаряваща с лъчите си неговия самотен живот – „прелестната Жèничка“, с. 159).

Изведената от съставителя проф. Николай Чернокожев концептуална и структуроорганизираща линия в сборника обаче не е строго хронологична, подходът на подредбата на писмата по-скоро може да се определи като персоналистичен – съобразно особеностите на получателя и обстоятелствата около повода за кореспонденция с него (например Спас Вацов, д-р Фран Гундрум, Константин Величков, д-р Кръстьо Кръстев, проф. Иван Шишманов, театрални дейци, български владетели и др.). Това дава възможност за по-детайлно вглеждане в отделни аспекти от творческия свят и от социалните роли на Вазов, за онагледяване на определени тенденции в заявявани негови позиции, оценки, отношения спрямо случващото се в културния и обществения живот у нас в хода на споменатото половин столетие. Предвид това за по-пълноценното възприемане на съответните писма предвид социалната динамика на времето допринасят допълнително приведените пояснителни и плътно контекстуализиращи бележки – за ролята на получателя, вида на кореспонденцията (делова, лична), причините за нея и др. В този смисъл, с оглед характера на писмата биха могли условно да се обособят три водещи проблемно-съдържателни цялости.

Във Вазовото епистоларно наследство съществен дял имат коментарите, настроенията, оценките на адресанта спрямо обществено-политическата и духовната атмосфера в страната от годините непосредствено след Освобождението до националната катастрофа вследствие на трите последователни войни (1912 – 1918), когато на друго място, но по същия повод душевните нагласи на поета ще намерят изстрадан израз обобщение в стиха: „Разгром на моя свят дочаках!“ (Vazov 1976, p. 355).

Включвайки се активно в обществения и културния живот на Третата българска държава – първоначално в Пловдив (известно е, че това е сред най-наситените и продуктивни периоди в творческото развитие на автора на „Епопея на забравените“ и „Чичовци“, а това ще проличи и от писмата, формиращи следващата тематична цялост), сетне, след завръщането си от Одеса, и в София, Вазов отблизо познава порядките в него, не се свени да изявява пред своите получатели един критичен, на места дори остър, изобличителен тон, когато конкретните обстоятелства са в рязко противоречие с посветеността му на националния идеал. Тъкмо те не само че не го отдалечават от обективната, трезва преценка, но преди всичко обуславят ревниво следвания нравствен ориентир като коректив на „днешните времена“ на загубено упование и съкрушение. Така например от споделените в писмо до Стефан Бобчев от март 1889 г. впечатления за столицата, която не поразява автора с „някакви значителни улучшения“ (с. 41), през справедливите опасения от постъпките на княза и машинациите на консерваторите, които са „взели да нихилизират България“ (курсив – И. В.), и разобличаването на „най-низките страсти и мерзости“ от страна на „кликата“ (с. 56) в писмо до К. Величков от май 1881 г. до гневния отговор от януари 1915 г. на писателя Леонид Андреев по повод негови отворени писма, поместени в руския периодичен печат, Вазов търси истината, вярва във високия морал като пътеуказател за драматичното съ-битиè (на поет и народ), осланя се на справедливостта във времена на изпитания за националните устои и за универсалните екзистенциални ценности. Независимо дали отправя посланията си до съмишленик, или опонент, той се ръководи от присъщата си безрезервна отдаденост на родното с тревожната мисъл за неговото благо и полза.

Писмото е не само автентичен знак във времето на отделните проявления на обективната реалност, отклик на противоречивите преображения на пряко видимото и респективно своеобразен опит за реакция срещу тях, то е и необходимо споделяне, търсено съпреживяване, особено що се отнася до въпросите на творчеството, до старателното опазване на Словото като убежище, до художествената Идея, занимаваща неспокойното авторово съзнание в трудния, но и все по-увличащ процес на нейното осъществяване. Това е втората проблемно-съдържателна страна на „Писма от Иван Вазов“. Тук се разкрива както художественокритическото мислене на поета, подчинено на един висок естетически критерий спрямо процесите в българската литература, на които той е съвременник, така и неговата неподправена рефлексивна нагласа спрямо собствените творчески търсения и достижения. В този порядък представляват интерес за широката читателска аудитория и за литературния историк в частност: Вазовото възторжено отношение към Пенчо Славейков и стихосбирката му „Момини сълзи“, изразено в писмо от май 1888 г. (в тази книга „блика струя от такава нова, игрива и нежна поезия“ и „мене ще ми бъде твърде драго да видя Вашия несумнен талант, развит в пълна сила, че внася още по-скъпоценни неща в небогатий склад на новата българска поезия“, с. 95; в същата посока нека отбележим една важна творческа изповед на Вазов, която той прави в писмо до д-р Кръстев от февруари 1889 г.: „Наравно с Гете, и Шилер ме пленява със своя висок идеализъм, но от всички ми е по-мил Хайне. Той е оставил най-дълбоко впечатление у мене. Моята поема (недовършена) „Царството на самодивите“ (…) е написана под влиянието на „Германия“, хумористична поема от Хайне“, с. 76; ако не друго, то поне някои от източниците на вдъхновение са сходни у двамата впоследствие непримирими противници, съставящи, както казва Иван Радославов, двете страни на един и същ медальон – вж. Радославов 1935); споделените читателски представи за драмата „Ивайло“ от Иван Ев. Гешов в писмо от март 1888 г. до своя „любезен приятел“ и съмишленик К. Величков (особено като се има предвид интересът на Вазов в областта на историческата драматургия, намерил оригинална реализация в началото на следващото столетие); оценките за „цялата ни модерна поезия“, която в писмо до проф. Ив. Шишманов от октомври 1907 г. е видяна като „декадентска“, а „нувелата е социалистическа и интернационална, из нея са изключени думите: Бог и България“ – достатъчни основания според автора за горчивата констатация, че литературата „сега преживява безкрайно болезнена фаза“ (с. 108). В тази по-обобщена картина на идеи и тенденции има, разбира се, и знакови изключения – например разказите на „моята ученичка Евгения Марс, чийто свеж талант расте с всякой неин нов труд“ (с. 108).

Като творец с изострено чувство за естетически значимото, а и за читателската полза, Вазов е склонен към равносметка, към обосновано самокритично отношение след дистанцията на времето или благодарение на натрупания опит с преодоляването на „минутните увлечения“ или на „преходните въодушевления“ (с. 24). Така в писмо от октомври 1878 г. до Спас Вацов, с когото в по-ранна кореспонденция го свързва и един занимателен аритмограф във в. „Напредък“ – загадка с цифри и „речи“, чието правилно решение отвежда към вплетения „от доле нагоре“ израз: „Напред, напред с песни, милий приятелю Вазов“, поетът, определил вече първите си стихосбирки като своеобразен „трилог“, не скрива неудовлетворението си конкретно от „Избавление“ („признавам си, тоя път не съм благодарен от труда си и го намирам слаб в сравнение с прежните си съчинения“, с. 24). От друга страна обаче, умее да прецизира фактите и явленията и да оцени постигнатото в контекста на общите художествени търсения и условия („Този приятел [Малчо Николов – б. м., В. И.] почти не харесва „Люлека ми замириса“, която аз считам моя гордост и нека смело да кажа, гордост на българската поезия“, с. 145 – из кореспонденцията с проф. Ив. Шишманов от ноември 1920 г.).

Литературата носи потенциала на една вътрешна нееднозначност, която – кога гласно, кога мълчаливо – намира проявление и извън конкретната художествена реалност, тя може да събира, да обединява съмишленици, но може и да създава безкомпромисни опоненти, а със същата лекота да предопределя и прехода между двете положения. Такъв е случаят с отношенията на Вазов със Стоян Михайловски и с тези, превърнали се в пословични, с д-р Кръстев. В писмо от ноември 1909 г. поетът изразява признателност към автора на „Поема на злото“ за оказаната чест (стихотворението „Ивану Вазову“), за „авторитетната нравствена подкрепа“ и за „добрите чувства“, но и нещо повече – припознава го като свой съдейник в усилията за „присаждане принципите на доброто и истината в нашия обществен живот сред тая атмосфера от пошлост, тъй силно заклеймена“ в „превъзходните творения“ (с. 103) на Михайловски. Видимо, това взаимно разположение се запазва и сетне: повече от десетилетие по-късно по повод получен от сатирика изобличител „горещ поздрав“ за юбилея си Вазов му отвръща със своеобразна литературнокритическа оценка – чест и привилегия за всеки един автор: „твореца на непостигнати на сила и мисъл поетически трудове, украшение на нашата книжнина“ (с. 105). В тази връзка, интересна е приведената пояснителна бележка, която припомня един критически отзив на Алеко Константинов в „Периодическо списание“ от 1889 г.: „Ний си направихме следующето предположение: ако би г. Михайловски да обладаваше стиха на г. Ив. Вазов или ако би г. Вазов да обладаваше духа на г. Михайловски, то ний би се гордели с един високоталантлив поет“ (с. 105). Безусловно провокирани сме от това предположение и ний.

Писмата до д-р Кръстев, на свой ред, показват не само отделните лични, човешки близости и различия, но и все по-видимите надличностни, идейно-естетически разбирания, които обуславят сравнително бързо изминатия път от почтителното сътрудничество до неумолимата вражда. В края на 80-те – началото на 90-те години на XIX в. в епистоларна форма Вазов се допитва до изтъкнатия литературен критик, съветва го по литературни въпроси, обсъжда с него редакторски решения и издателски намерения (особено отнесено към работата по сп. „Денница“), споделя свои критически оценки за текущия художествен процес (за „Дядовата Славчова унука“ от Тодор Влайков, за “Novissima verba” от Ст. Михайловски), за чуждите влияния и рецепцията им на български език („споделям Вашия ентусиазъм за Гете, но не за „Фауста“ му, в който философията задушава поезията“, с. 78), дори отправя молба „за абсолютен секрет“, касаеща възможна разходка до Розовата долина заради една дама, стига очакваният от него отговор да е удовлетворителен: „Имало в града Ви някоя госпожица, която била свършила английска школа. Можете ли ми да някои сведения за нея, ако Ви е възможно да ги получите там? Хвалят ми я, а Вие знаете, че аз съм още цветущ ерген. Явете ми всичко, каквото сещате, че е интересно в такъв случай да се знае“ (4 февруари 1890, с. 86 – курсив, И. В.).

През годините обаче някогашните сътрудници не могат да преодолеят своите идейни различия и индивидуално-характерологични черти, а разривът в отношенията им е илюстриран в писмо от септември 1917 г., в което Вазов – дистанциран и обиден – говори за себе си в трето лице, а конкретният повод (изпратена от д-р Кръстев статия) предизвиква горчив размисъл и строга нравствена преценка: „(…) ти остаяш верен на себе си в отзивите си за В[азов]. Те дишат оная непобедима, умопомрачителна, зле прикрита под маската на пресилен и фалшив обективизъм омраза към него, с каквато си се прославил в България. Излишно беше да ми пращаш статията си, за да те видя там пак такъв, какъвто те знам: неспособен да превъзмогнеш себе си, неспособен за рицарско отношение към неприятен тебе човек. Такава добродетел обладават само избрани души“ (с. 94).

Важно място в епистоларното наследство на Вазов заемат дълбоко съкровените редове, посветени на частни, семейни поводи (например писмото от 8 ноември 1912 г. до брата Георги Вазов със скръбното известие за смъртта на майка им – „бедната страдалница“: „на 6-ий того по 6 и ½ часа вечерта“, „след дълговременно боледуване, въпреки всички усилия на лекарите да ѝ помогнат, тя угасна без агония“, с. 149) или изразяващи стаена братска тревога, но и тих възторг от случващото се по бойните полета („От Владя сме получили писмо от Люлебургас от 27 октомврий. Той и Борис били здрави и живи. Борис особено се отличил, както обажда Владю. Войници, пристигнали от сраженията при Лозенград и Люлебургас, разправят много ласкателни неща за Владя и за подвизите на полка му…“, с. 149).

В тази тематични линия особено внимание привлича цикълът писма до Евгения Марс, обхващащ периода 1907 – 1921 г. и движещ се съответно между различни емоционални тоналности – от разочарованието и „голямото и скръбно недоумение“ (след един разговор в Градската градина) до възхитата и преклонението пред музата вдъхновителка, възприемана като „даровита ученичка“, но преди всичко – като „ангел хранител“, „божество“, „идол“, в чието лице поетът намира утеха и спасение („Аз (…) нямам друга радост освен тебе“; „жената с лъчезарния лик, която съм обоготворявал, която обоготворявам; в твоите ръце е животът ми“; „Обръщам се с молба към тебе да ме изтръгнеш из тая нравствена бездна, в мрака на която се лутам. Само лъчите на твоя омаен поглед могат да ме спасят, само твоята нежна усмивка, само твоят глас, само твоето присъствие“, с. 156). Вазовите изповедни думи разкриват особена предразположеност към саморефлексия, към спонтанна и неподправена равносметка на преживяното, за да укажат – в „такова юношеско увлечение“, „на тая възраст“ – преоткрития смисъл и намереното отново упование в онова „човешко, архичовешко чувство“, за което писателят свидетелства пред проф. Ив. Шишманов в заника на своя живот…

„Стеснително“ или не, писмото с особената си роля на посредник отвъд времеви и пространствени означения чертае силуета на отсъстващото, назовава го и го осветлява, подреждайки късовете личностен свят в перспективите на съпреживяността – това, което и книгата „Писма от Иван Вазов“ прави за съвременния български читател поради, но и отвъд конкретния повод.

БЕЛЕЖКИ

1. На Вазовото отношение спрямо писмото като жанр и форма на общуване по-подробно се спира Теодор Борисов в своя предговор към книгата, позовавайки се на автентични свидетелства на брата на писателя – Борис Вазов.

ЛИТЕРАТУРА

ВАЗОВ, Ив.,1976. Между погрома и мира. – Във: Вазов, Ив. Събрани съчинения. Том 4. София: Български писател.

КРЪСТЕВ, Кр., 2003. Иван Вазов. – В: Млади и стари. София: Захарий Стоянов.

РАДОСЛАВОВ, Ив., 1935. Българска литература 1880 – 1930. София: Стоян Атанасов.

REFERENCES

VAZOV, Iv., 1976. Mezhdu pogroma i mira. – In: Vazov, Iv. Sabrani sachineniya. Tom 4. Sofia: Balgarski pisatel.

KRASTEV, Kr., 2003. Ivan Vazov. – In: Mladi i stari. Sofia: Zahariy Stoyanov.

RADOSLAVOV, Iv., 1935. Balgarska literature 1880 – 1930. Sofia: Stoyan Atanasov.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.