Български език и литература
Вход / Регистрация

2025/4, стр. 437 - 450

ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Резюме:

Ключови думи:

Проф. д-р Надежда Сталянова Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (България)

Доц. д-р Елена Крейчова Масариков университет (Чехия)

Доц. д-р Мария Пилева Институт за литература – Българска академия на науките

Резюме. Настоящият текст има за цел да изследва степента на компетентност на младите хора (ученици в гимназиален етап и студенти) относно познаването на семантиката и степента на адекватност на употреба на три библейски фразеологизма. Избраните за проучването ни фразеологизми са блуден син, насъщен хляб и манна небесна. Изследването представлява обобщение на анонимна анкета, проведена сред 57 респонденти на възраст между 15 и 23 години, ученици от две училища (СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Бургас, и 21. СУ „Христо Ботев“ – София) и студенти от два университета (Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров“). Анализът на отговорите на респондентите сочи, че рядко се наблюдава точна и прецизна употреба на библейските фразеологизми, преобладаваща е семантично обвързаната употреба с определен компонент на фразеологичния израз – с прякото значение на даден компонент или чрез семантично обвързване със сродна дума. Накарани да дефинират семантиката на изразите, в повечето случаи учениците и студентите разчитат на смътни асоциации или интерпретират значението им дословно, дефинирайки го чрез прякото значение на един компонент от израза. Това е доказателство на принадлежността на изследваните библейски фразеологизми по-скоро към периферията на езика на респондентите.

Ключови думи: фразеология; библейски фразеологизми; рецепция на културен фон; анкетно проучване

Фразеологизмите и устойчивите словосъчетания с библейски произход са част от културното и историческото наследство на Европа. Светото писание е един от най-големите източници за обогатяване на фразеологичния фонд на редица европейски езици поради семантичната дълбочина на свещения текст, естетическата стойност на библейските образи и универсалното значение на истините, залегнали в библейските послания.

Библейските фразеологизми съставляват значителна част от европейската фразеология, принадлежат към т. нар. културна фразеология и са част от общото културно-историческо наследство на европейските народи (Stěpanovа 2004, р. 37). Това са изрази с различен характер и структура, взети от библейския текст или поне повлияни от него. Характерна за всички тях е връзката с Библията, наличието на символичен библейски елемент. Към библейските фразеологизми и устойчиви изрази спадат всички фразеологични единици, които са пряко или косвено свързани с текстовете на Свещеното писание (Стария и Новия завет), тъй като то е извор на образи, словесни колокации и смислови предизвикателства, които модерният човек може да осмисли и използва в своя език. Това обогатява днешната писмена и устна практика, като в същото време ги сближава с културните феномени в други християнски култури в Европа (Micheva 2024, p. 384).

Фразеологизми и устойчиви словосъчетания с библейски произход се използват не само в книжовния език във високия стилов регистър, но и в диалектите. Библейските изрази са чести както в официалната, така и в разговорната реч, в устната и в писмената комуникация. Някои идиоми с библейски произход са активна част от лексиката, докато други имат книжен характер и се използват само в ограничени контексти. Формата и семантиката им е обвързана с далечни древни култури и етноси, те отразяват специфичен начин на мислене и поведение, културни и поведенчески традиции, така че техният първоначален смисъл невинаги е ясен и често е неразбираем за съвременния носител на езика в контекста, в който изразът функционира. „Фразеологичната система на езика, поради особеното естество на съставящите я единици, предполага съхраняване и пренасяне през времето на значителен фразеологичен материал, чийто произход и генетични корени най-често остават скрити и неясни за езиковото съзнание на неговите носители. Това в пълна сила важи и за основната част от българския фразеологичен материал“ (Vatov 2002а, p. 56).

Съхраняването и преносът на библейски фразеологизми в културния фонд на носителите на езика обаче биват затруднени в някои периоди от общественото развитие. Например по време на социалистическото управление на България (1944 – 1989) поради налагането на нова ценностна йерархия библейските образи, теми, мотиви, изрази в българската литература и периодика целенасочено са премълчавани, изключвани, цензурирани. Това води до заличаване на голям пласт фразеологизми с библейски произход, а други, които не могат да бъдат изкоренени, са отнесени към областта на народното творчество. След промяната на режима инерцията на пренебрегване на библейските конструкти продължава, поне до въвеждането на часове по литература, в които се изучават библейски текстове. Но все още има множество бели полета в рецепцията на библейските фразеологизми, самите учебници невинаги разкриват степените на присъствие на Библията в литературата. „Педагогическата концепция за изучаването на Библията е и културна концепция, целяща разбиране и усвояване на специфичните библейски кодове; интерпретиране и тълкувание на библейските послания на вярата; формиране и развитие на родово самосъзнание и библейски (общочовешки) ценности“ (Rasheva, Merdzhanova 2007).

Фразеологизмите с библейски произход представляват езикови единици, свързани с Библията, които се отличават със семантична цялост, възпроизводимост, преносно значение, експресивност, често с книжовна стилистична маркираност (Lilich, Mokienko, Stepanova 1993, p. 52). А. Бирих и Й. Матешич ги определят като езикови единици, заимствани от Библията, като значителна част от тях са устойчиви словосъчетания, както и цели изрази и дори фрази (Birih, Mateshich 1990, p. 12). В. Мокиенко ги дефинира като преки цитати или алюзии, свързани с библейските текстове чрез отделни образи или ситуации (Mokienko, Nikitina 2023, p. 195). Тук е необходимо да посочим, че в научната литература единиците, които демонстрират определен тип отношение към библейския текст, са наричани по различен начин: библеизъм, библейски фразеологизъм, фразеологичен библеизъм, фразеологизъм с библейски произход, библейски изрази, библейски фрази, библейски елемент. В настоящото изследване използваме понятието фразеологизъм с библейски произход и библейски фразеологизъм като синонимни, въпреки че те често се конкурират с други термини (Ivova 2019, p. 57, срв. и Bakina 2021). Библейският фразеологизъм според П. Димитрова е устойчиво, възпроизводимо, експресивно съчетание от думи с цялостно значение, което е свързано с Библията непосредствено или асоциативно – чрез образ или сюжет (Dimitrova 2012, p. 636).

Настоящият текст има за цел да изследва степента на компетентност на младите хора (ученици в гимназиален етап и студенти) относно познаването на семантиката и степента на адекватност на употреба на три библейски фразеологизма. Избраните за проучването ни фразеологизми са блуден син, насъщен хляб и манна небесна. За да анализираме рецепцията на семантиката и употребата им, проведохме анонимна анкета сред 57 респонденти на възраст между 15 и 23 години, ученици от две училища (СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Бургас, 21. СУ „Христо Ботев“ – София) и студенти от два университета (СУ „Св. Климент Охридски“ и Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров). Настоящата статия е продължение на дългогодишните ни научни интереси, изследващи степента на разбирането и употребата на различни семантични групи фразеологизми от младото поколение. Библейските фразеологизми блуден син и манна небесна присъстват във фразеологични речници на българския език. Насъщен хляб не фигурира в тези речници, но поради широкото му разпространение и несъмненото му място в културния фонд на езика ни е включен в проучването. Лексикографските източници, които използвахме, са: Фразеологичен речник на българския език с автор В. Вътов (Vatov 2019), Фразеологичен речник на българския език А – Я на М. Банова и Ст. Димова (Banova, Dimova 2014), Фразеологичен речник на българския език на М. Ничева (Nicheva 2002).

За целите на проучването анонимната анкета включва две позиции към всеки фразеологизъм: 1. Според Вас какво означава изразът блуден син / манна небесна / насъщен хляб? и 2. Моля, употребете го в изречение.

Ще обобщим получените в анкетното проучване данни, като в посочените примери запазваме оригиналния правопис и пунктуация на респондентите.

Първият анализиран фразеологизъм е „блуден син“. Фразеологичният речник на българския език дава следната дефиниция на блуден син, като посочва и неговия произход: блуден син. Книж. Библ. За човек, който се завръща покаян от някого, с когото е развалил отношенията си. Значи Иван не сполучи и си се прибра от Америка, а? Блудният син се завърна! От притчата за сина, който изхарчил бащиното си имане и се завърнал посрамен и покаян (Nicheva 2002). Изразът е фразеологизиран със значение „безпътно живеещ човек“, като произходът му е свързан с евангелската притча за блудния син, представляващ цяла глава от Евангелието от Лука (Лк 15: 3 – 32). Съвременният фразеологизъм обаче „няма дословен първообраз в евангелския текст, а възпроизвежда в изведен вид смисловата поука от притчата, която остава в съзнанието на християните под наименованието „Притча за блудния син“. Компонентите на фразеологизма, без да са композирани в единно словосъчетание, присъстват в текста на притчата“ (Vatov 2002b, p. 34), самото устойчиво словосъчетание не се среща в евангелския текст.

При анализиране на анкетите, свързани със значението на този фразеологизъм, прави впечатление, че семантиката му се търси по-скоро във формалното подобие на сродни думи. Тъй като значението на фразеологизма не е напълно ясно на респондентите, сродната дума, явно позната, става ключ към разбирането на семантиката на израза. Предполагаме, че заради това често блуден се обяснява като заблуден: заблуден човек; заблуден човек, който греши и не осъзнава навреме; заблуден човек; човек който се е отклонил от правия път; заблуден; човек, който е наивен или заблуден. Срв. двете значения на думата заблуден: 1. Който има погрешна, лъжлива представа, схващане за нещо, не вижда, не възприема нещата и явленията реално, такива каквито са (обикн. поради прекалено доверие в някого или нещо, липса на достатъчно осведоменост и др.); заслепен; 2. който е объркал, изгубил пътя, посоката, в която трябва да върви, да се движи (Rechnik na balgarskia ezik (onlayn). Тук е необходимо да се посочи, че речникът посочва друг фразеологизъм с компо-нент заблуден, който обаче не е изцяло синонимен на блуден син: Заблудена овца. Книж. 1. Човек, който не постъпва както трябва. 2. Човек, обикн. християнин, който се отказва от вярата си и става безбожник или приема друга вяра.

Следващата сродна дума, чрез която респондентите обясняват фразеологизма блуден син, е блуждаещ – отново поради очевидната формална и семантична близост на лексемите – като производен от глагола блуждая със следното значение: движа се, ходя без определена посока и цел; скитам се, лутам се, бродя (Rechnik na balgarskia ezik (onlayn). Паронимната замяна дава като резултат недостатъчно познаване и не изцяло коректно тълкуване на семантиката – блудният син е дефиниран като: блуждаещ; неспокоен; липса на яснота, несигурност; разсеян човек; отвеян, несериозен син; неясен в нещо; син, който няма ценности; който блуждае, където очите му видят. За тези респонденти избраният фразеологизъм описва определен аспект от характера на човека – разсеян, невнимателен, несигурен, нестабилен.

В голям брой отговори в дефиниране на семантиката се наблюдава идея за движение, като блуден син е човек, който или напуска родния си дом и семейство, или се завръща при близките си. Също така това може да е човек, който се скита безцелно или е скитник, изгубил пътя си. В тези случаи можем да предполагаме асоциация с третото значение на прилагателното блуден (Rechnik na balgarskia ezik (onlayn), с признак старин. който се скита бездомен: син, който се завръща след дълго време; завръщащ се след дълго време; някой, който е отсъствал дълго време и се завръща; човек, който се е отказал от семейните си задължения и е избягал; такъв, който се скита безцелно; който постоянно ходи някъде и не се появява вкъщи; човек, който забрави родното и напускал дома си; човек който напуска родния си дом; човек, който ходи и търси нещо, но после се връща обратно; човек който е напуснал родния дом; човек който е напуснал дома; син който напуска родното си място; човек, който е изгубил пътя си; скитащ човек; дете в семейството, което от останалите се вижда като скитник; не е у дома; изгнаник; син, който се отделя от семейството си, понякога нежелан.

В тези отговори, които са най-многобройни, е експлицирана семантика за назоваване на човек, който се движи, и това е основното в неговото поведение. Причината за завръщането (покаянието на блудния син) не се споменава, тоест тук може да говорим условно за репродуциране на сюжета на библейската притча, залегнал в основата на семантиката на фразеологизма.

Според редица отговори фразеологизмът описва черта на характера, която е негативна, но не може да бъде свързана пряко с библейския сюжет, от който възниква този фразеологизъм – нехранимайко; неорганизиран човек; да си объркан; да си неориентиран.

Много често за респондентите блуден син е човек, който не проявява обич или уважение към близките си: човек, който не се съобразява с взаимоотношенията; човек, който е изоставил родината; използва се за някого, който е съгрешил и постъпил неуважително, спрямо семейството си; според мен „блуден син“ означава човек, който се бунтува.

В редица отговори блудният син е представен като човек, опълчващ се срещу семейството, семейните връзки и традиции: черната овца на семейството, не спазва традициите; човек, който не следва бащините заръки; син, който се противи на родителите си; човек, който отхвърля традициите; човек, който нарушава традициите, неблагодарен; нетрадиционен човек, който не се подчинява; човек, който нарушава традициите; човек, който не спазва семейните традиции; човек, който нарушава традициите, бащини повели; човек, който нарушава традициите или напуска дома си; човек, който нарушава традициите, човек нарушил традицийте, човек, който нарушава традициите и отхвърля дълга си; непослушен, нарушава традициите; според мен блуден син означава човек, който нарушава традициите, отхвърля дълг, задължения; човек, който нарушава традиции, задължения и т.н.; човек, който нарушава традиций; човек, който се бунтува; човек които нарушава традицийте и прави грешки; човек, който напуска дома и нарушава традиции.

С висока честота са и отговорите, които дефинират блуден син като грешник, човек, водещ греховен живот, който постъпва неморално, като семантиката най-вероятно се извежда от значението на прилагателното блуден Книж. Който живее безпътно, в разврат; развратен, порочен (Rechnik na balgarskia ezik (onlayn): блуден значи покварен; мъж който води развратен начин на живот; заблуден или грешащ човек; който нарушава традициите, прави грешки; човек, който е бил по правилния път но се е заблудил и е тръгнал по грешния; човек отклонил се от правилния път; (човек (син), който блудства; недостоен човек, човек без морални ценности; човек, който е с нисък морал или е пристоен, човек захвърлил моралните норми.

Проучването показва и противоположни на гореописаните резултати, по-казващи непознаването на този фразеологизъм и неразпознаването на контекст, в който може да бъде използван. За част от респондентите блуден син е човек с много положителни черти на характера: много способно дете; според мен означава сериозен и млад син. Тук е възможна и хипотезата, че част от респондентите свързват паронимите блуден и буден и тази паронимна замяна е в основата на положителните конотации на семантиката. Но тази идея изисква допълнителни проучвания в бъдеще и затова на този етап не е емпирично обоснована.

Има и редица отговори, които не могат да се групират в оформените групи, а именно: изразът замества фигурата на Исус Христос; роден син, щур син; означава човек, който не вярва в религията си; виновен човек.

За трудността при дефинираното на семантиката на израза свидетелства и големият брой непопълнени позиции при въпроса за употребата му в контекст – без отговор са 28 бр. анкети. В 13 бр. се открива резултат блудният син се завърна – тоест тук наблюдаваме пряка съотнесеност към библейската притча, което е свидетелство за познаване на контекста, което позволява и адекватната му употреба. В останалите отговори се наблюдава непознаване на семантиката и неточна употреба: той е моят единствен блуден син; разхождат се като блуден син; скоро ще празнуваме раждането на блудния син; той беше единствения блуден син в съдебната зала; имам много блуден син; за съжаление имам блуден син; благодарен съм че в моето семейство нямам блуден син.

Следващият фразеологизъм в нашата анкета е манна небесна. Фразеологизмът манна небесна е дефиниран във Фразеологичен речник на българския език по следния начин: манна небесна. Книж. Голямо благо, получено даром. Парите от наема ми идват като манна небесна. От Библията – храната, която Бог изпращал на евреите при бягството им от Египет и странстването им из пустинята (Niveva 2002).

Речникът на българския език (Rechnik na balgarskia ezik (onlayn) дава следната дефиниция на израза: Като манна небесна; Като небесна манна. Разг. 1. Казва се за нещо, което е жизнено важно, крайно необходимо, насъщно за някого или за нещо в даден момент. 2. В съчет. с чакам, очаквам, желая. С голямо нетърпение, много силно (чакам, очаквам). Манна небесна. Книж. Голямо благо, по-лучено даром (от библейския разказ за храната, Бог давал сутрин от небето на евреите, когато странствали из пустинята, за да търсят обетована земя).

В библейските текстове този израз, съставен от два устойчиви компонента, не се среща. Епизодът с ежедневното снабдяване на израилевия народ с небесната манна се открива в Изход 16: 12 – 35, припомнен е в Числа 11: 6 – 9, както и на още няколко места, включително и в Новия завет. Среща се и като „хляб от небето“ (Изх. 16: 4), „хляб небесен, хляб ангелски“ (Пс. 77: 24 – 25) (Biblia 1998) и като представлява люспообразно семе, подобно на кориандрово с вкус на мед (вж. Nov Bibleyski rechnik 2007, pp. 767 – 768). Преосмисленото съвременно значение е „голямо благо, получено даром“. Фразеологизмът е мотивиран от преданието за изпращаната от Господ манна на евреите по време на големия им преход през пустинята в продължение на 40 години (Vatov 2002b, pp. 230 – 231).

Няколко отговора в анкетата директно цитират речниковата дефиниция: голямо благо, получено даром (2 бр.); голямо благо, получено даром – от библейския разказ за храната; голямо благо, получено като дар; неочаквано благодеяние, Дар Небесен.

Следващите отговори са семантично обединени около някакво чудо и/или неочаквано добро стечение на обстоятелствата: чудо (3 бр.); голям късмет за нещо; символ дарен от небето или неочаквано благословение; неочакван късмет.

Група тълкувания насочват към семантиката на неочакваност и изненада. Респондентите посочват, че изразът назовава нещо, което е получено неочаквано, изневиделица: нещо, което се случва рязко / изведнъж или от изневиделица; нещо, паднало от небето, неочакван късмет; използва се за нещо, което идва неочаквано; нещо неочаквано и решава критична нужда; нещо неочаквано; неочаквана и спасителна помощ в труден момент.

Посочени са и други тълкувания, които демонстрират непознаване на семантиката. Според респондентите този израз се употребява за характеризиране поведението на човек: човек който идва изненадващо; човек който се прави на много важен; човек който е разсеян и гледа в облаците.

Наблюдават се и редица дефиниции, които не могат семантично да се групират с други отговори: нещо неизвестно; този израз означава и обозначава нещо извън пределите на земята; нещо изконно; нещо важно; благо дело; нещо, което е неприкосновено, манна небесна – молитва; огромното небе; надежда; Дар, видение, надежда; означава нещо, което чакаш с нетърпение.

Употребата на този фразеологизъм в контекст видимо затруднява респондентите, защото голямата част от приведените примери не отразяват семантиката на израза: Говорим така сякаш това е манна небесна; Това да ти е манна небесна?; Сутрин и вечер ще събирам за нея манна небесна; Студентът се появи в залата като манна небесна; Над тях беше манната небесна; Появи се в живота ми манна небесна; Имам манна небесна за ситуацията; Този хляб е от манна небесна; Тази вода е от манна небесна; Той получи заслужено манна небесна; Бог ми изпрати манна небесна в най-важния ми момент; Тази жена е манна небесна в постигнатото до сега; Ела е голяма манна небесна. Цял час гледа през прозореца. Сняг пада ми на главата като манна небесна; Аз съм направил това само с помощта на манна небесна.

В редки случаи се среща уместна употреба, но все пак не е даден достатъчно контекст, за да се докаже, че семантиката е осмислена: Той се появи и беше като манна небесна; Този късмет падна като манна небесна.

Както беше споменато по-горе, изразът насъщен хляб не присъства във фразеологичните речници на българския език, но за проверка на културната и езиковата компетентност на респондентите беше включен в проведената анкета. Фразеологизмът води началото си от библейските текстове (напр. Притчи 30:8 – „суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, – храни ме с насъщния хляб“ (Biblia 1998); „отдалечавай от мене измамата и лъжата, не ми давай беднотия и богатство. Храни ме с хляба, който ми се полага“ (Biblia 2016). Голяма популярност му дават евангелските текстове, най-вече т. нар. Господна молитва (Матей 6: 11 – „насъщния ни хляб дай ни днес“ и Лука 11:3 – „насъщния ни хляб давай ни всеки ден“ (Biblia 1998), част от Проповедта на планината с Христовите поучения към неговите ученици, където посланието на това словосъчетание е осмислено със значение „най-необходимото за съществуването“ (Vatov 2002b, p. 474).

В отговорите на респондентите най-често изразът се дефинира като назоваващ храна, хранителни продукти, които са необходими на човек. Тук наблюдаваме връзката с прякото значение на лексемата хляб: насъщен хляб е прехрана; за прехрана; прехрана; храна която не можем без нея и винаги я има вкъщи; парче хляб, което засища глада; трапезният хляб, за който благодарим; хлябът, който е горчив и развален; вид храна; от библията се символизира храна на масата; основна, необходима храна за поддържане на живот; заслужен хляб; хлябът който е необходим за ежедневното изхранване; хлябът който е необходим при ежедневно хранене; хляб необходим за живота; според мен насъщен хляб означава храна, която е заслужена прехрана, според мен означава прехрана; жизненоважна храна; прехрана; основната, необходимата храна за живот.

Втората посока на дефиниране на израза е свързана с нещо от изключителна важност за човека, като не се конкретизира за коя област от живота става въпрос – физическа, емоционална или духовна: според мен означава най-важното нещо за живота; според мен изразът „насъщен хляб“ означава нещо крайно необходим; нещо което ти се полага, най-важното нещо, което трябва да пазиш; който има голямо значение; най-важното нещо за някого; жизнено важни нужди; крайно необходим. Тези резултати доказват и твърдението на И. Христова-Шомова, че докато историческите речници на старите славянски паметници не дават други употреби на насъщен извън Господната молитва, постепенно с течение на времето думата придобива много по-широка употреба, в съвременния български език думата насъщен е многозначна дума, която може да има и делнично, и абстрактно значение, свързано с духовните търсения на хората (Hristova-Shomova 2016, p. 90).

Срещат се и тълкувания, които се отдалечават от семантиката на избрания израз: когато човек получава малко пари за работа и хляб за него е единствен сладост.

При употребата в контекст се наблюдават малко на брой отговори, в които има директно цитиране на библейския текст. Помолени да употребят израза в контекст, само 3 бр. посочват: насъщен хляб дай ни днес; насъщния ни хляб дай ни днес, дай ни днес насъщния ни хляб.

Има и още 4 отговора с до известна степен уместно използване на израза в контекст: всеки ден се моля за насъщен хляб на масата; той работи усърдно за насъщния хляб; той работи упорито, за да вземе насъщен хляб; хората се молят за здраве и насъщен хляб.

В преобладаващите отговори обаче наблюдаваме непознаване на семантиката на този израз: човекът е успял да оцелее няколко хиляди години, както с интелекта им така и с насъщен хляб; водата е насъщен хляб за човечеството; насъщен хляб има този прекрасен човек; за мен здравето е насъщен хляб; който работи и се труди, яде насъщен хляб; всеки ден Иван яде насъщен хляб; той работи упорито, за да вземе насъщен хляб; храната е насъщен хляб; хляба е насъщен хляб; водата е насъщен хляб; имам много насъщен хляб; майка ми е насъщен хляб.

Буквалното възприемане на названието на хранителния продукт хляб е изразено в следните тълкувания на израза като назоваващ вид храна: обядвах манджа с насъщен хляб; който изяде насъщния хляб по погрешка; виш само какъв насъщен хляб е направила; от всички храни на масата насъщният хляб най ми харесва.

Изводи

В настоящия текст не разглеждаме въпроса дали респондентите са достатъчно добре запознати със сюжетите и конкретните текстове, които са първоизточник за утвърждаването на избраните библейски изрази в българския език. Като извод от обработването на анкетното проучване по-скоро обобщаваме, че тази част от фразеологичния фонд не е напълно непозната на младите (за разлика от други групи фразеологизми, чиято рецепция сме изследвали в предишни анализи), но у тях липсват изградени рефлекси за разпознаването им и свързването им с Библията. В изследването си не търсим причините за недостатъчното познаване на семантиката на избраните библейски изрази, защото нямаме за цел да правим по-широк анализ на това по какъв начин младите хора са запознати със съдържанието на библейските текстове, което би предполагало и съответната употреба на изразите. Анализираните библейски фразеологизми принадлежат към периферията на лексикалния запас на младите българи. В изследваните примери, посочени от респондентите, наблюдаваме рядко точна и прецизна употреба, преобладаваща е семантично обвързаната употреба с определен компонент на израза – с прякото значение на даден компонент или чрез семантично обвързване със сродна дума. Накарани да дефинират семантиката на изразите, в повечето случаи учениците и студентите разчитат на смътни асоциации или интерпретират значението им дословно, дефинирайки го чрез прякото значение на един компонент от израза. Явно и самите респонденти усещат колебанията си в интерпретирането на семантиката на избраните изрази, защото се затрудняват да ги употребят в контекст.

Благодарности

Това изследване е финансирано от Европейския съюз ‒ NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

Acknowledgеments

This study is financed by the European Union-NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

ЛИТЕРАТУРА

БАКИНА, А., 2021. Библеизмы vs библейские фразеологизмы: уточнение понятий (на примере английских и немецких текстов). Вестн. Сев. (Арктич.) федер. ун-та. Сер.: Гуманит. и соц. науки. 2021. Т. 21, № 6. с. 35 – 43.

БАНОВА, М., ДИМОВА, С., 2014. Фразеологичен речник на българския език А – Я. Подбрано. София: Бан Мар.

БИБЛИЯ, 1998. Библия, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. София: Св. Синод на Българската православна църква.

БИБЛИЯ, 2016. Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет. Нов превод от оригиналните езици. София: Българско библейско дружество.

БИРИХ, А., МАТЕШИЧ, Й., 1999. Фразеология библейского происхождения. Прага.

ВЪТОВ, В., 2019. Фразеологичен речник на българския език. София: Скорпио.

ВЪТОВ, В., 2002а. Старобългарските корени на фразеологизми с компонент „глава“. Състояние и проблеми на българската ономастика. Кн. 6. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, В. Търново, с. 56 – 67.

ВЪТОВ, В., 2002b. Библията в езика ни. Речник на фразеологизмите с библейски произход. Велико Търново, Издателство „Слово“.

ДИМИТРОВА, П., 2012. За някои трансформации на фразеологизмите с библейски произход в руски и български език. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – България, Научни трудове, том 50, кн. 1, сб. В – Филология, с. 636 – 651.

ИВОВА, Н., 2019. Фразеологизми с библейски произход в български и в полски език (паралели в областта на неглаголните фразеологични единици). В: Езиков свят – Orbis Linguarum, 2/2019, с. 57 – 62.

ЛИЛИЧ, Г. А., МОКИЕНКО, В. М., СТЕПАНОВА, Л. И., 1993. Библеизмы в русском, чешском и словацком литературных языках. Вестник Санкт-Петербургского университета, Сер. 2. 1993, с. 51 – 59.

МИЧЕВА, В., 2024. Към историята на библейските фразеологизми. В: Slavica Slovaca, 59, 2024/2, с. 379 – 385.

МОКИЕНКО, В. М., НИКИТИНА, Т. Г., 2023. Библейские фразеологизмы и паремии в современном социокультурном контексте: к концепции словарной репрезентации. Научный диалог, Vol. 12, No. 8, 30.10.2023, с. 193 – 210.

НИЧЕВА, М., 2002. Фразеологичен речник на българския език. Пловдив: Издателска къща „Хермес“.

НОВ БИБЛЕЙСКИ РЕЧНИК, 2007. Нов библейски речник. София: Нов човек.

РАШЕВА-МЕРДЖАНОВА, Я. Библията в училище – педагогическа концепция и методологическа парадигма. Електронно списание LiterNet, 29.06.2007, № 6 (91) <https://liternet.bg/publish20/ia_merdzhnova/ bibliiata.htm>

РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (онлайн) https://ibl.bas.bg/rbe/

ХРИСТОВА-ШОМОВА, И., 2016. Бог бе слово. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София.

STĚPANOVА, L., 2004. Česk† a rusk† frazeologie: diachronn‘ aspekty. Olomouc: Univerzita Palackho.

REFERENCES

BAKINA, A., 2021. Bibleizmy vs bibleyskie frazeologizmy: utochnenie ponyatiy (na primere angliyskih i nemetskih tekstov). Vestn. Sev. (Arktich.) feder. un-ta. Ser.: Gumanit. i sots. Nauki, vol. 21, № 6, pp. 35 – 43.

BANOVA, M., DIMOVA, S., 2014. Frazeologichen rechnik na balgarskia ezik A – Ya. Podbrano. Sofia: Ban Mar.

BIBLIA, 1998. Biblia, sirech knigite na Sveshtenoto Pisanie na Vethia i Novia Zavet. Sofia: Sv. Sinod na Balgarskata pravoslavna tsarkva.

BIBLIA, 2016. Biblia ili Sveshtenoto pisanie na Staria i Novia zavet. Nov prevod ot originalnite ezitsi. Sofia: Balgarsko bibleysko druzhestvo.

BIRIH A., MATESHICH Y., 1999. Frazeologia bibleyskogo proishozhdenia. Praga.

DIMITROVA, P., 2012. Za nyakoi transformatsii na frazeologizmite s bibleyski proizhod v ruski i balgarski ezik. Plovdivski universitet „Paisiy Hilendarski“ – Bulgaria Nauchni trudove, vol. 50, no. 1 – Filologia, pp. 636 – 651.

IVOVA, N., 2019. Frazeologizmi s bibleyski proizhod v balgarski i v polski ezik (paraleli v oblastta na neglagolnite frazeologichni edinitsi). Ezikov svyat – Orbis Linguarum, 2/2019, pp. 57 –6 2.

HRISTOVA-SHOMOVA, I., 2016. Bog be slovo. Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, Sofia.

LILICH, G. A., MOKIENKO, V. M., STEPANOVA, L. I., 1993. Bibleizmy v russkom, cheshskom i slovatskom literaturnyh yazykah. Vestnik SanktPeterburgskogo universiteta, Ser. 2, pp. 51 – 59.

MICHEVA, V., 2024. Kam istoriyata na bibleyskite frazeologizmi. In: Slavica Slovaca, 59, 2024/2, pp. 379 – 385.

MOKIENKO V. M., NIKITINA T. G., 2023: Bibleyskie frazeologizmy i paremii v sovremennom sotsiokulyturnom kontekste: k kontseptsii slovarnoy reprezentatsii. Nauchnyj dialog, vol. 12, no. 8, 30.10.2023, pp. 193 – 210.

NICHEVA, M., 2002. Frazeologichen rechnik na balgarskia ezik. Plovdiv: Izdatelska kashta „Hermes“.

NOV BIBLEYSKI RECHNIK, 2007. Nov bibleyski rechnik. Sofia: Nov chovek.

RASHEVA-MERDZHANOVA, Ya. Bibliyata v uchilishte – pedagogicheska kontseptsia i metodologicheska paradigma. In: Elektronno spisanie LiterNet, 29.06.2007, № 6 (91) <https://liternet.bg/publish20/ia_merdzhnova/ bibliiata.htm>

RECHNIK NA BALGARSKIA EZIK (onlayn) https://ibl.bas.bg/rbe/

STĚPANOVА, L., 2004. Česk† a rusk† frazeologie: diachronn‘ aspekty. Olomouc: Univerzita Palackho.

VATOV, V., 2002a. Starobalgarskite koreni na frazeologizmi s komponent „glava“. In: Sastoyanie i problemi na balgarskata onomastika. Kn. 6. Universitetsko izdatelstvo „Sv. sv. Kiril i Metodiy“, V. Tarnovo, pp. 56 – 67.

VATOV, V., 2002b. Bibliyata v ezika ni. Rechnik na frazeologizmite s bibleyski proizhod. Veliko Tarnovo 2002, izdatelstvo „Slovo“.

VATOV, V., 2019. Frazeologichen rechnik na balgarskia ezik. Sofia: Skorpio.

ON THE RECOGNITION AND USE OF SELECTED BIBLICAL IDIOMS BY SCHOOLAND UNIVERSITY STUDENTS

Abstract. This paper aims to investigate the degree of competence of young people (high school and university students) regarding the knowledge of semantics and the degree of adequacy of use of three biblical idioms. The idioms chosen for our study are prodigal son, daily bread and heavenly manna. The study is a summary of an anonymous survey conducted among 57 respondents aged between 15 and 23 years, students from two schools (St. Cyril and Methodius School – Burgas, and 21. Hristo Botev School – Sofia) and students from two universities (Sofia University “St. Cyril and Methodius” – Burgas, University “Prof. Dr. Asen Zlatarov”). The analysis of the answers of the respondents shows that the exact and precise use of the biblical idioms is rarely observed, the prevailing use is semantically linked to a certain component of the phraseological expression – to the direct meaning of a given component or by semantic linking with a related word. When forced to define the semantics of phrases, in most cases students rely on vague associations or interpret their meaning literally, defining it by the direct meaning of one component of the phrase. This is evidence of the belonging of the biblical phraseologies studied to the periphery of the respondents‘ language

Keywords: phraseology; biblical idioms; reception of cultural background; questionnaire survey

Prof. Dr. Nadezhda Stalyanova

ORCID iD:0000-0002-8271-0078

Department of Slavonic Philologies University of Sofia

15, Tsar Osvoboditel Blvd. Sofia, Bulgaria

E-mail: nadezhda_stalyanova@slav.uni-sofia.bg
Dr. Elena Krejcova, Assoc. Prof.

ORCID iD: 0000-0001-5458-5305
WoS Researcher ID: AAE-6494-2022
Department of Slavonic Studies Faculty of Arts
Masaryk University, Brno, Czechia
E-mail: ekrejcova@phil.muni.cz
Dr. Maria Pileva, Assoc. Prof.

ORCID iD: 0000-0002-3082-5797
Institute for Literature
Bulgarian Academy of Science
E-mail: marywinny@abv.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.