Български език и литература
Вход / Регистрация

2016/3, стр. 307 - 314

ВОДИ ЛИ НЕПРАВИЛНАТА АРТИКУЛАЦИЯ И ПЕРЦЕПЦИЯ НА СЪГЛАСНАТА Л ДО ГРЕШКИ ПРИ ПИСАНЕ?\(^{1)}\)

Гергана Падарева-Илиева
E-mail: gerypadareva@swu.bg
South-West University “Neofit Rilski”
66 Ivan Mihaylov Str.
2700 Blagoevgrad
София Мицова
E-mail: sofiamitsova@swu.bg
South-West University “Neofit Rilski”
66 Ivan Mihaylov Str.
2700 Blagoevgrad

Резюме: В предходни наши изследвания доказваме, че изговорът на алвеоденталната съгласна [л] като [ў] във всяка позиция в думата, с изключение на позиция пред предни гласни, е масово явление особено сред по-младите носители на българския език. В настоящата статия представяме резултатите от експеримент, чиято цел е да провери доколко тази артикулация води до съответна перцепция и може да е причина за допускане на правописни грешки. В експеримента участваха четиридесет и един ученици от V и VI клас. Получените резултати показаха ясна тенденция към задълбочаване на проблемите в правописа, дължащи се на неправилната артикулация и на съответната перцепция на алвеоденталната съгласна [л].

Ключови думи: alveodental consonant l, incorrect articulation, spelling mistakes, perception

Проблемът за некоректния изговор на алвеоденталната съгласна [л] като [ў] в последните години стои на дневен ред пред нас, тъй като все по-често се сблъскваме с него: неправилна артикулация на [л] и произтичащо от това възприемане на този звук като друг.

Съгласната [л] е единствената латерална съгласна в българската консонантна система заради образуваните при коректна артикулация латерални проходи в устната кухина. Едновременно с образуваните проходи върхът на езика е плътно долепен до границата между алвеолите и горните резци. По този начин в устната кухина се оформя преграда, която не позволява на издишната въздушна струя да премине осевата линия между гласните връзки и устните. Основната артикулация на съгласната изключва участие на устните. Участие на устните се реализира при изговора на алофона [lw] като допълнителна артикулация (резултат от позиция пред лабиални гласни [о], [ у]) към основната, която остава непроменена. Това коректно учленение е в процес на избледняване през последните три десетилетия и се променя към учленение на [ў] . Типично за тази некоректна артикулация е участието на устните, като върхът на езика не образува алвеодентална преграда, а е отпуснат зад долните резци, както при артикулацията на високата задна гласна [у]. Резултатът е [ў]. Проблемът не засяга артикулацията на палатализирания алофон [lj] пред предните гласни [е] и [и], който се изговаря коректно дори и от артикулиращите [ў] вместо [л].

В логопедичната литература изговорът на [л] като [ў] се разглежда като артикулационно нарушение – „ билабиален дисламбдацизъм“ ( Андреева, 2014). Той обаче е толкова масов, че се превръща в проблем на социолингвистично равнище и смятаме, че има своето обяснение от гледна точка на фонетиката и фонологията (Padareva-Ilieva, Mitsova, 2014).

В лингвистичната литература досега въпросът се засяга от две гледни точки – като диалектна черта (Стойков, 1956; Холиолчев, 1974; Жобов, 2004; Кочев, 2007; Буров, 2013 и др.) и от книжовна гледна точка, като „нова“ експанзивна артикулационна особеност (Холиолчев, 1974; Мурдаров, 2001; Жобов, 2004; Падарева, 2009 и др.) без пряка връзка с диалектите. Допреди няколко години липсваха експериментални изследвания, които да докажат масовостта на тази неправилна артикулация на [л] въпреки наличието на отделни наблюдения в тази посока. Ние разглеждаме проблема по-задълбочено, като обвързваме въпросната артикулация със семантиката и правописа (Падарева-Илиева, Мицова, 2012). Аргумент в подкрепа на твърденията ни, че изговорът на [л] като [ў] във всички позиции в думата, без позиция пред предни гласни, е масово явление, са резултатите от наше изследване, проведено през 2013 година (Padareva-Ilieva, Mitsova, 2014). В тогавашния експеримент взеха участие 30 произволно избрани лица – студенти от специалностите „Българска филология“, „Английска филология“ и „Логопедия“ на ЮЗУ „Неофит Рилски“. Специалностите бяха нарочно подбрани, тъй като обучаващите се в тях студенти би трябвало да имат коректна артикулация и теоретични познания за реализацията є. Задачата им беше да прочетат пет изречения, съдържащи думи с различна позиция на [л] в тях. Резултатите от експеримента показаха, че нито един от участниците не изговаря коректно [л] във всички позиции в думата. Нашата дипломантка Соня Божанина (Божанина, 2014) направи наблюдение над българската медийна реч и интернет форумите през 2013 и 2014 г. Тя откри, че [ў] вместо [л] може да бъде чуто от всички медии в цялата страна. Това потвърждава наблюдението ни, че тази артикулация е експанзивна и не се ограничава само до определени територии и конкретни речеви ситуации. Досегашната ни работа по проблема и наблюденията ни в тази посока показват, че некоректната артикулация на [л] като [ў] е все по-налагаща се тенденция в съвременната българска реч (Мицова, Падарева-Илиева, 2016). Според нас тя определено е резултат от вече дългогодишен масов изговор от страна на медийните лица, в семейството, в институциите, където се очаква изговорът да следва нормата, дори и от учителите в училище. На този проблем не се обръща никакво внимание.

Откакто се занимаваме с този въпрос, наблюдаваме писмени работи на студенти и ученици, както и текстове в интернет (форуми и социални мрежи). Събраният материал все повече затвърждава убеждението ни, че некоректната артикулация се отразява на правописа. Все по-често срещаме думи с правописни грешки, които се отнасят до замяната на буквата л с буквата у и обратно (лайфай вм. уайфай, аувеодентална вм. алвеодентална, пауаталност, палатауност вм. палаталност, сална вм. сауна, Константинопоу вм. Константинопол, палза вм. пауза, Халс вм. Хаус, валчер вм. ваучер, нетлорк вм. нетуърк, Рейнбол вм. Рейнбоу, Хил вм. Хю, алдио- вм. аудио-, калчук вм. каучук, куош вм. клош) , както и пропускане на буквата л (филоогия вм. филология, Уксор вм. Луксор) или вмъкването є в позиция пред или след у (блуза вм. буза, галобица вм. гаобица, куплувам вм. купувам, луиски вм. уиски).

В други наши публикации сме отбелязвали, че освен проблеми с правописа тази артикулация довежда и до възможно семантично объркване не само на отделни думи (склош (скуош)/с клош), но и на цели изречения, защото контекстът невинаги помага:

Алт – аут: Тази певица е алт/Тази певица е аут.

Получавам – поучавам: Той знае само да получава./Той знае само да поучава.

Лобирам – обирам: Откакто зае този пост, се научи само да лобира./ Откакто зае този пост, се научи само да обира.

Блуза – буза: Нарисувах дете с малко носле и червена блузка.

Блуден – буден: Днешната блудна младеж…/Днешната будна младеж… (Падарева-Илиева, Мицова, 2012).

Предполагаме, че проблемът с правописа е особено отчетлив сред учениците, но подобно изследване липсва. Смятаме, че е важно да се направи обективна оценка на базата на резултати от конкретен експеримент и да се отговори на въпроса дали този проблем действително се среща често сред учениците. Това е и причината, която ни провокира да проведем такъв експеримент именно сред ученици. Една от целите ни е не само да покажем съществува ли тенденция за допускане на правописни грешки (замяна на буквата л с буквата у и обратно), но и в случай че нашето предположение се окаже вярно, то да бъде възприето като сигнал за съществуващ проблем, който заслужава специално внимание още в началния курс на обучение.

Представеният тук експеримент е пилотен. Той включва четиридесет и един ученици от V и VI клас от произволно избрано основно училище в Благоевград. Целта на експеримента е да проверим дали се допускат правописни грешки от посочения по-горе тип.

Вербалният материал се състои от изречения, в които има думи, съдържащи л. Изреченията бяха продиктувани от двама филолози с коректна артикулация на алвеоденталната съгласна [л], нарочно подбрани по този признак, за да изключим допускането, че евентуални правописни грешки от страна на учениците са в резултат на неправилно изговаряне от диктора.

– За рождения ми ден ми подариха ваучер от магазин за играчки.

– Децата слушаха приказката на аудиозапис.

– Гумите на автомобилите са направени от каучук.

– Аудиторията беше празна.

– След всяко изречение има кратка пауза.

– За да станеш учител по български език, трябва да учиш българска филология.

– Моята сестра е студентка във филологическия факултет.

Във вербалния материал са включени и познати, и по-малко познати за субектите думи с идеята да проверим не правописа, а слуховото възприемане на консонанта и отражението му при писане. Пет от думите (група 1) съдържат вокално съчетание [ау] (ваучер, аудиозапис, каучук, аудитория, пауза). Останалите пет думи (група 2) съдържат консонанта л в различни позиции (слушаха, учител, българска/филология/филологически, факултет). И в двете групи от думи, по наши предварителни наблюдения, при писане е възможно буквата у да бъде заменена с буквата л.

Резултати от проведения експеримент

Важно е да се отбележи, че от 41 ученици само двама са написали всички думи правилно.

Резултати за думите от група 1 (фигура 1):

Резултатите за думите от група 1 показват, че по-непознатите и вероятно рядко употребявани думи каучук и ваучер са написани грешно от най-много ученици. 14 ученици (35%) са допуснали грешка в думата каучук (калчук) и 12 (29%) при думата ваучер (валчер). За сравнение, думата пауза например, която е със същото вокално съчетание в ударена позиция е с наполовина по-малко грешки – 7 ученици (17%) са написали палза вм. пауза. При думата аудиозапис грешките са значително по-малко. Само трима ученици (7%) са написали алдиозапис вм. аудиозапис. Думата аудитория, която съдържа същото вокално съчетание, но в неударена позиция, е написана грешно от седем ученици (17%) – алдитория вм. аудитория.

Резултати за думите от група 2 (фигура 2):

Според нашите очаквания думите слушаха и български/а са написани вярно от всички ученици. Проблем отново представляват думите, които са с по-рядка употреба сред учениците. Само шест от лицата, участващи в експеримента (15%), са написали филология/филологическия правилно, а останалите са написали тези думи в различни варианти: фиология, филоогия, фиулогия, фиологическия, филоугическия. Подобно е и положението с думата факултет. Тринадесет ученици (32%) са написали думата правилно, а останалите са допуснали грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. Докато при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви.

Фигура 1. Процентно съотношение на думите от група 1

Фигура 2. Процентно съотношение на думите от група 2

Изводи от проведения експеримент

Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съответната перцепция на алвеоденталната съгласна [л] . Отчитаме факта, че експериментът е пилотен, а за да си позволим генерални обобщения, е необходим по-мащабен експеримент, в който да се включат респонденти и от Източна България. При все това проведохме този експеримент, макар и малък, за да проверим дали предположенията ни са верни, и намираме, че резултатите, които получихме, са достатъчно основателни, за да планираме продължение на изследването.

Един от важните резултати, на който искаме да обърнем внимание, е, че по-големият процент правописни грешки се допускат при думите от чужд произход (ваучер, пауза, филология, факултет, аудитория), които са по-рядко употребявани и правописът им не е упражняван. От друга страна, това дава реална картина на степента на възприемане на звука [л] от учениците и отразяването му с определена буква в писмена форма.

БЕЛЕЖКИ

1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред развитието и разпространението на българския език, литература и култура“.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Andreeva, A. (2014). Vliyanie na artikulatsionnite narusheniya pri izuchavane na angliyski ezik (ss. 23 – 28). – V: Trayanova, D. (red). X natsionalna konferentsiya po logopediya na natsionalnoto sdruzhenie na logopedite v balgariya (NSLB) na tema „Mnogo ezitsi, mnogo kulturi – edna komunikatsiya“. Sofi a: NSLB [Андреева, А. (2014). Влияние на артикулационните нарушения при изучаване на английски език (сс. 23 – 28). – В: Траянова, Д. (ред). X национална конференция по логопедия на Националното сдружение на логопедите в България (НСЛБ) на тема „Много езици, много култури – една комуникация“. София: НСЛБ].

Bozhanina, S. (2014). Izgovorat na alveodentalnata saglasna L kato Ў v savremennata balgarska mediyna rech. – Ezikov svyat, 12 (2), 15 – 22 [Божанина, С. (2014). Изговорът на алвеоденталната съгласна Л като Ў в съвременната българска медийна реч. – Езиков свят, 12 (2), 15 – 22].

Burov, St. (2013). Za dve normi na balgarskata ustna knizhovna rech (predvaritelni belezhki) (ss. 42 – 74). – V: Ilieva, M. (red). Problemi na ustnata komunikatsiya, kn. 9, tom 1. Veliko Tarnovo: University of Veliko Tarnovo Press [Буров, Ст. (2013). За две норми на българската устна книжовна реч (предварителни бележки) (сс. 42 – 74). – В: Илиева, М. (ред). Проблеми на устната комуникация, кн. 9, том 1. Велико Търново: Унив. изд. „Св. св. Кирил и Методий“].

Zhobov, Vl. (2004). Zvukovete v balgarskiya ezik. Sofia: SemaRSH [Жобов, Вл. (2004). Звуковете в българския език. София: СемаРШ].

Kochev, Iv. (2007). Plavnite saglasni v balgarskiya ezik. – Ezikov svyat, 3, 19 – 22 [Кочев, Ив. (2007). Плавните съгласни в българския език. – Езиков свят, 3, 19 – 22].

Mitsova, S. & Padareva-Ilieva, G. (2016). T endentsii v izgovora na alveodentalnata saglasna l v savremennata balgarska rech (ss. 232 – 237). – V: Angelov, A. (red). Problemi na sotsiolingvistikata. Ezikovata situatsiya. Sastoyanie i tendentsii , T. 12. Veliko Tarnovo: Znak 94 [Мицова, С., Падарева-Илиева, Г. (2016). Тенденции в изговора на алвеоденталната съгласна л в съвременната българска реч (сс. 232 – 237). – В: Ангелов, А. (ред). Проблеми на социолингвистиката. Езиковата ситуация. Състояние и тенденции, Т. 12. Велико Търново: Знак 94].

Murdarov, Vl. (2001). 99 ezikovi saveta. Sofia: Prosveta [Мурдаров, Вл. (2001). 99 езикови съвета. София: Просвета]

Padareva, G. (2009). Nay-chesto sreshtanite ezikovi greshki v prostranstvo, ili koy nalaga pravilata – mediite ili ezikovedite ( ss. 212 – 220). – V: Cholakova, Zh. (red) Nauchni trudove na Plovdivskiya universitet, tom 47 (1), sb. B. Plovdiv: University of Plovdiv Press [Падарева, Г. (2009). Най-често срещаните езикови грешки в медийното пространство, или кой налага правилата – медиите или езиковедите ( с. 212 – 220). – В: Чолакова, Ж. (ред) Научни трудове на Пловдивския университет, том 47 (1), сб. Б. Пловдив: Унив. изд. „Паисий Хилендарски“]

Padareva-Ilieva & G.&Mitsova, S. (2012). Kam vaprosa za ў vmesto l v rechta na savremenniya balgarin. – Balgarski ezik, 3, 99 – 104 [Падарева-Илиева, Г., Мицова, С. (2012). Към въпроса за ў вместо л в речта на съвременния българин. – Български език, 3, 99 – 104]

Stoykov, St. (1956). Edna nova promyana na saglasnata l v balgarski ezik. – Balgarski ezik, 1956, № 8, s. 239 – 244 [Стойков, Ст. (1956). Една нова промяна на съгласната л в български език. Български език, 1956, № 8, с. 239 – 244]

Holiolchev, Hr. (1974). Za rechta na govoritelite, redaktorite, reportyorite i korespondentite na radio Sofiya (ss. 30 – 37). – V: Andreychin, L. (red): Problemi na balgarskata knizhovna rech. Sofia: Nauka i izkustvo [Холиолчев, Хр. (1974). За речта на говорителите, редакторите, репортьорите и кореспондентите на радио София (сс. 30 – 37). – В: Андрейчин, Л. (ред): Проблеми на българската книжовна реч. София: Наука и изкуство]

Padareva-Ilieva, G. & Mitsova, S. (2014). Is Bulgarian Language Losing Its Alveodental Consonant [l]? IJLC, 2, 1, 45 – 65.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.