Български език и литература

2021/2, стр. 127 - 133

КЪМ ИЗВОРИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДУМИ В „БЪЛГАРСКИЯ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК“

Христина Дейкова
OrcID: https://orcid.org/0000-0003-0960-3214
E-mail: hristina.deykova@gmail.com
Prof. Lyubomir Andreychin Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski Prohod Blvd bl. 17
Sofia Bulgaria

Резюме: Статията е посветена на произхода на българската лексика според многотомния „Български етимологичен речник“ – един от основните национално значими проекти на Института за български език при БАН. В обобщен вид се представят различните хронологични и генетични пластове лексика, които оформят облика на българския език. Изтъкват се двата основни пласта лексика – изконният славянски и по-късният балкански пласт, които характеризират езика едновременно като славянски и балкански. Посочва се класическият (книжовен) старобългарски извор, а също и други по-стари и по-нови чуждоезикови извори, като се разкриват различните пътища на проникване на лексикалните единици в книжовния и в разговорния език и в българските диалекти.

Ключови думи: българска етимология; Български етимологичен речник; извори на българския речников състав

„Българският етимологичен речник“ е един от основните национално значими проекти на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН. В него се представят резултатите от цялостното проучване на произхода на българската лексика – общонародната (книжовна и разговорна) и диалектната лексика от всички краища на българското езиково землище. Етимологичните изследвания на българския език разкриват различните хронологични и генетични пластове лексика, които оформят облика на нашия национален език Диахронният аспект на изследване предполага връщане далеч назад във времето към изворите и първоизточниците на думите, които много често стигат до нас по сложни пътища. В рамките на излезлите досега 8 тома е проучен произходът на всички думи до края на буквата ф-. От 2017 г. електронните версии на седемте по-рано излезли тома са достъпни на страницата на Института за български език в рубриката „Електронна библиотека“ – http://ibl.bas.bg/lib/ber/.

Мащабното етимологично изследване на българската лексика на повече от 6600 страници разкрива основния и най-стар праславянски извор, водещ началото си от индоевропейския праезик. Изконните думи, пряко наследени и послужили като основа за образуване на хиляди нови думи, определят славянската природа на нашия език, родеещ се с всички останали славянски езици – детè, д˛ма, живòт, ùскам, любòв, пàмет, пùша, слàва, слòво, ˛ча, четà и мн. др.

Някои от наследените славянски думи заживяват свой собствен живот в български и се променят по форма и значение, като придобиват специфичен, български характер:

Такива са думите òбич, обùчам, обùквам, обùкна. Глаголите обùквам, обùкна са продължители на стб. обыкн©тё, обыкн© (Супр.) със значение ‘привиквам’. Срв. и срхр. òбикнути, òбикнēм ‘науча; свикна’, рус. Об̣кнуть, обыкáть ‘привиквам’ – всички те от праслав.*ab-vyk-ną-ti, от корена в ˛ча (праслав. *-vyk- < ие. -ūk- и промяна *bv > *b). На българска почва глаголът претърпява семантичен развой и започва да означава ‘изпълвам се с чувство на обич, започва да обичам’ (вж. по-подробно BED 4, 1995, 743). От друг морфологичен вариант в праславянски *ab-vyk-ě-ti и отново с промяна *bv > *b е глаголът обùчам ‘изпитвам, чувствам нежност, привързаност и влечение към някого или нещо’, от който е и отглаголното съществително òбич. За първичното значение срв. отново срхр. обичáвати, обùчавам ‘имам навик’, пол. obyć się ‘привиквам’ (BED 4, 1995: 745). Следователно бълг. òбич, обùчам, обùквам, обùкна са от един и същи произход с думи, като: обикновèн, обичàй, навùквам, отвùквам, привùквам, свùквам и ˛ча.

От диалектния глагол мързľ ‘мразя’, диал. мързù ‘мързи ме’, мързù ме ‘нямам желание да работя’ и диал. ‘мразя’ (срв. стб. мръзэтё, мръж© ‘отвратителен съм’), еднакъв по произход с мрàзя ‘изпитвам омраза, враждебно чувство към някого или нещо’, с друга отгласна степен, е образувано на българска почва съществителното мірзел ‘липса на желание за работа’ (BED 4, 1995: 410), което се явява синоним на общославянското лен, лèност (BED 3, 1986: 359 – 360) (под лен2).

От праславянския език българският език наследява и стари германски заемки в славянските езици – блЅдо, б˛ква, крал, княз, лугà ‘пепелива вода за пране или за сапун’, митò, пилà и др. В някои случаи германските езици са посредници при ранното заемане на думи от други индоевропейски езици, като: влах (от келтски), кръст (от латински ← гръцки), тръбà (допуска се заемане от латински).

Наред с изконната индоевропейска лексика, множеството славянски новообразувания и заемките от други индоевропейски езици от праславянския българският език наследява и редица стари тюркски заемки, прониквали на един много ранен етап в праезика в резултат на древни етнически контакти – ковчèг, краг˛й, сан, товàр, тоľга, остар. тълмàч ‘преводач’1) и др. Традиционно някои от тези думи са смятани за прабългаризми в нашия език, но днешното етимологично проучване в рамките на речника установява, че те са по-стари заемки, разпространени и в други славянски езици.

Българският език наследява пряко, но също така и с посредничеството на руския език (чрез църковнославянския) и книжовната лексика, създадена от старобългарските книжовници при превода на богослужебната литература, много често чрез превод (калкиране) или по модела на гръцки образци. Това е класическият старобългарски извор, който обогатява българския език с новосъздадени думи, голяма част от които проникват по книжовен път и в руския език. Традиционен пример, който обикновено се привежда, е например българската дума благодарľ от стб. благодарётё, възникнала чрез превод на гръцката сложна дума εˆχαριστέω. Старобългарска по произход е и думата тържествò, от стб. тръжьство ‘тържество, голям празник’ (Супр.), производно от тръгъ ‘пазар, тържище’ и възникнало по сргр. πανηγύριον ‘празник (обикн. религиозен), народно тържество, панаир’ [от стгр. πανήγυρις, образувано от πᾶν- ‘все, отвсякъде’ и ἄγυρις (еол.) = ἀγορά ‘пазар, тържище’) (BED 8, 2017: 537)2) и мн. др. Днешното книжовно суетà пък е от стб. с¹¬та ‘нищожност’, абстрактно образуване от с¹ё ‘пуст, празен’ (срв. и стб. въс¹¬ ‘напразно’), което е проникнало в българския от руски, където е от черковнославянски.

Освен славянски по произход българският език е и балкански по своята историческа съдба, затова балканските извори са другите основни източници за попълване на българския речников състав. На Балканския по-луостров славянобългарската езикова стихия се сблъсква с други езикови стихии. В резултат на многостранните езикови и етнически контакти на българския език и народ с други по-стари и нови езици и народи/етнически групи българският речников състав е в значителна степен променен и обогатен през вековете.

Хронологично по-стари и незначителни по количество днес са думите от балканския субстрат (тракийски, дако-мизийски, илирийски, балканолатински) бàня (балк. лат.), кàрпа ‘скала’ (дако-миз.), кàтерица и катèря се (трак.), комùн (балк. лат.), м˛ся се (балк. лат.), стопàнин (тракийски/дакийски/ илирийски), стріга ‘междина, процеп, пролука; голяма кошара за дойни овце’ (дакийски), тùкла ‘каменна плоча’ (балк. лат.) и др. Тези старинни заемки в българския език се установяват трудно, особено елементите от тракийския, дако-мизийския и илирийския субстрат, т.е. от езика на завареното население на Балканския полуостров, което в началото на хилядолетието е било вече силно елинизирано и романизирано. Много често се поддържа хипотезата за субстратен произход, без да може категорично да се посочи конкретният език източник – вж. напр. стопàнин в (BED 7, 2010: 477 – 479); друга такава дума с неясна етимология, но с вероятен субстратен произход е например кòпеле (BED 2, 1979: 613 – 615). По отношение на пряко заетите думи от балканолатинския в речника се отхвърля или прецизира произходът на думи, смятани традиционно за латинизми (BulgLex 1, 2013: 147), като: катинàр, клис˛ра, крамолà, орùз, погàча.

Незначителни по количество са и думите с доказан прабългарски произход, т.е. проникналите думи от езика на прабългарите, който се явява суперстрат (език на придошлото население) за славянобългарския език – бібрек, бèлег, бùсер, кàпище, корèм, сур и др. 3) Както беше споменато и по-горе, редица от смятаните за прабългаризми думи в българския език (BulgLex 1, 2013: 134 – 138) са всъщност по-стари тюркски заемки в славянските езици.

Хронологично по-късни и значителни по количество са заемките от съседните балкански езици (гръцки, румънски, албански и турски), които проникват в езика ни при непосредствен и дългогодишен езиков контакт, вкл. и по културен път. Това е другият основен пласт лексика в нашия език, който в голяма степен отличава българския език от останалите славянски езици и му придава „екзотичен“ характер по думите на проф. Св. Иванчев. Балканската лексика и особено гърцизмите и турцизмите са навлезли в общоупотребимия език (книжовен и разговорен, вкл. в жаргона): елèк (тур.), ергèн (тур.), карнàче (рум.), келепùр (тур.), керемùда (гр.), кùнти (алб.), кух (гр.), молùв (гр.), пàлав (гр.), пелтèк (тур.), пирòн (гр.), рùган (гр.), сач (тур.), стòмна (гр.), тавàн (тур.), тàлпа (рум.), тàртор (гр.), тигàн (гр.), типòсам/изтипòсам (гр.), тòпка (от тур. заемка топ), торбà (тур.), филùя (гр.), фирľсам/изфирľсам (гр.) и мн. др. В българските говори количеството на тази балканска лексика е още по-голямо.

По отношение на балканските извори би трябвало да се обърне внимание и на преплитането на различните езикови стихии на Балканите. В резултат на множествените контакти на българския език с останалите балкански езици много често заемките от балканските езици преминават от един език в друг с посредничеството на трети. Не са редки и случаите на обратни заемки в българския. Като пример можем да посочим думата фенèр, заета чрез тур. fener от гр. φανάρι, което на свой ред е заето директно в диал. рядко фанàр (BED 8, 2017; 706, 757 – 758). Следователно бълг. фенèр е еднакво по произход с фанариòт истор. ‘влиятелен цариградски грък от квартала Фенер, предимно духовник; (прен.) долен, коварен човек’, което е от гр. φαναριώτης, образувано по гръцкото име на квартала Φανάρι, тур. Fener (BED 8, 2017: 706).

Бълг. палàт ‘дворец’, палàта ‘голяма обществена сграда; название на няколко държавни учреждения’, остар. полàта (стб. полата ‘палат, дворец’) са заети чрез сргр. παλάτιον от лат. palātium, като стб. полата се извежда и направо от балк. лат. palātium (BED 5, 1996: 23, 576) (под поľта). От същия произход е и диал. поľта ‘кошара за дребен добитък’, което е от рум. диал. poiátă ‘лятна кошара за дребен добитък’ и др., развило се от рум. остар. и диал. polátă ‘палат, дворец’, но също и ‘колиба; подслон за пастири и под.’, заето от стб. полата (BED 5, 1996: 575 – 577). Днешното рум. palat ‘палат, дворец’ e от нгр. παλάτι.

Ролята на балканските езици за обогатяване на българския речников състав се проявява и при тяхното посредничество за проникване на други чуждоезикови елементи в нашия език – от източните и западноевропейските езици.

С посредничеството на турския в българския проникват персийски (като гердàн, келèш, лекè, пердè, рачèл, рендè и мн. др.) и арабски думи (като джоб, кеф, сатір, сеùр, софрà, табиèт, файдà и мн. др.).

Балканските езици са проводници и на западноевропейски езикови елементи. Сравни по-долу чуждоезиковия произход на думите от един синонимен ред:

пàнделка чрез рум. диал. pandilcă от унг. pantlika < бав.-австр. Bandl, умал. от нем. Band ‘лента, панделка’ (BED 5, 1996: 41);

кордѐла чрез нгр. κορδέλα от итал. cordella < corda ‘въже, връв; струна’, срв. алб. kordela, тур. kordela, рум. cordelă (BED 2, 1979: 631);

фльòнга разг. ‘кордела, панделка; широка лента от тънка материя, вързана като пеперуда’, диал. ’панделка за коса; басмяна лента за завързване’ (ЮЗ) – може би чрез арум. fl’ĭongu ‘завързана на клуп панделка’, рум. fiong, fionc ’панделка’, нгр. φιόγγος, от лат. floccus ‘парче’, итал. fiòc(co) ‘панделка’ (BED 8, 2017: 809);

джỳвка ‘панделка, вързана на коса или дреха за украса’ – заето най-вероятно чрез алб. xhufkë ‘помпон на шапка’, срв. и рум. ciuf ’кичур’, от итал. ciuffo ‘кичур коса, перчем’ (BED 1, 1971: 369).

Други извори на български думи са славянските езици, от които в книжовния ни език по културен път проникват т.нар. вътрешнославянски заемки, като, разбира се, тук е най-голяма ролята на руския език – клавùш, невèжа, оборòт, обонľние, свèдение, спòсоб, тормòз и мн. др. Думата спòсоб например традиционно се смята за русизъм в български, макар че руският език е бил само посредник при нейното заемане, а първоизточникът, където думата е възникнала, е чешкият език (BED 7, 2010: 398 – 399).

По културен път в общоупотребимия език проникват и други заемки от западноевропейските езици, често с посредничеството на руския или румънския – велосипèд (фр.), етажèрка (рус.← фр.), етикèт (фр.), капрùз (рус. ← фр. ← итал.), картòф (рум. ← нем.), кèлнер (нем.), мач (англ.), тàлия (итал.), тòстер (англ.), туш ‘вид мастило’ (рус. ← нем.), фèлдшер (рус. ← нем.) и мн. др. В терминологичните подсистеми на книжовния български език количеството на чуждоезиковите елементи от френски, немски, английски, италиански и др. е много по-голямо.4)

В книжовния български език присъстват и задължителните международни културни заемки (от гръцки и латински), като: естèтика, кòдекс, култ˛ра, м˛зика, револЅция, рецèпта, студент и мн. др., които проникват в нашия език най-често чрез руски (понякога с полско посредничество), немски и френски.

В разговорния език и жаргона се срещат също така и заемки от цигански: бàровец от циг. baro ‘голям’ (BED 1, 1971: 34) ‘под бàрò’, гàдже от циг. gadžo ‘нециганин, чужд’ (BED 1, 1971: 223), мангùзи от циг. mangiz със същото значение (BED 3, 1986: 639) и др.

Цялостното етимологично проучване на българската лексика ще разкрие в пълнота връзките на българския език и народ с други езици и народи – славянски, балкански, индоевропейски и неиндоевропейски, от най-древни времена до днес. Чрез езикови факти ще се потвърди, разшири и допълни нашето знание за генезиса на българския народ, за неговата материална и духовна култура през вековете и за историята му, което е от безспорно значение за българската национална идентичност.

БЕЛЕЖКИ

1. По-подробно за по-нататъшното проникване на тази стара тюркска заемка в унг. tolmács ‘преводач’ и в нем. Dolmetscher ‘устен преводач’ вж. BED 8, 2017, 505.

2. За източник на праслав. *tъrgъ (> стб. тръгъ > бълг. търг) се сочи обикновено венетският (венетското селищно име Τεργέστε > днешният град Triest), но се допуска и заемка от акадски (асиро-вавилонски) или алтайските езици (монголски и тюркски) (вж. по-подробно BED 8, 2017, 530 – 531). Покъсни преки заемки от нгр. παναγύρι (наследило сргр. πανηγύριον) са бълг. панаùр и диалектните варианти панагùр и панагЅр (от което е образувано и селищното име Панагюрище) (вж. BED 5, 1996, 37 – 39).

3. В речника се застъпва традиционната теория за тюркски характер на прабългарския език.

4. Съгласно концепцията на „Българския етимологичен речник“ в него не се включват „твърде специални научни и технически термини“, които се обясняват обикновено в речниците на чуждите думи.

ЛИТЕРАТУРА

Български етимологичен речник (1971 – 2017-). Т. 1 – 8-. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

Пернишка, Ем. Л. Крумова-Цветкова (ред.) (2013). Българска лексикология и фразеология. Том 1. Българска лексикология. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

REFERENCES

BED: Bulgarian Etymological Dictionary (1971 – 2017-). Vol. 1 – 8-. Sofia: Prof. Marin Drinov Publishing House of BAS.

BulgLex: Pernishka, Em., L. Krumova-Tsvetkova (eds.) (2013). The Bulgarian Lexicology and Phraseology. Vol. 1. Bulgarian Lexicology. Sofia: Prof. Marin Drinov Publishing House of BAS.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,