Български език и литература
Вход / Регистрация

2012/4, стр. 295 - 299

ЗА ПОНЯТИЯТА СТИЛ И РЕГИСТЪР

Михаил Виденов

Резюме: С появата на социолингвистиката редица проблеми, смятани преди това за чисто стилистични, станаха социолингвистичен обект. Такъв е и случаят с основните понятия стил и регистър. Те не са синоними. Стилът е преднамерена, умишлена организация на изразните средства за означаване на трите нива: неутрално, високо и ниско. Той е мислене за езика. Регистърът е мрежа от изразни средства, иманентни и типични за социалната природа на участника в речевия акт: в процеса на речта той не ги търси, защото са част от естествения му речев код. И все пак между стила и регистъра няма китайска стена.

Ключови думи: style, register, speech code, code switching

В българската лингвистика липсват задълбочени трудове, в които подробно да се разглежда цялостният спектър от въпроси на функционалната стилистика. Не е изяснено и самото понятие стил, макар че в трудове на нашите предшественици (М. Янакиев, Л. Андрейчин, В. Попова, Ст. Брезински и др.) са поставени определен кръг важни проблеми. В духа на времето имаше едно увлечение вниманието да бъде насочено главно към художествените текстове и към публицистиката. Третирани са стилистичните фигури в похватите на отделните автори за превръщане на текста от обикновена комуникативна единица във въздействащо художествено творение. Това обаче е литературоведска стилистика: тя има свое място във филологическите дисциплини, защото е важна и основна за анализа на художествените текстове. Тук малко встрани от нашата тема ще добавим, че тя бе активирана като антитеза на господстващата линия, която повеляваше под анализ да се разбира едва ли не търсенето само на партийните и класовите стереотипи на поведението на литературните герои. Създадени бяха матрици и досадни шаблони за типовете герои: определени групи от тях можеха да бъдат само носители на положителни и привлекателни черти, а срещу тях се противопоставяха представителите и симпатизантите на бившата класа, които трябваше да бъдат отрицателни и в последна сметка – губещи единоборството. Тази схема пречеше както на творците, така и на литературните анализатори. Не оставаше място за вникване в художествените похвати, в подбора на езикови средства. Голяма част от произведенията бяха схематични. Да не говорим за литературоведската им дисекция, която намираше за сполучливи именно творбите, отговарящи на схемата. Действителността гъмжеше примерно от негативни партийни функционери и кариеристи, но в творбите те задължително бяха предавани като прогресивни и положителни, като носители на прогреса.

В теоретичните трудове по литературоведска стилистика се проследяваше майсторството на изявените автори от предшестващата литературна класика в използване на словесните средства, които се определят като стилистични фигури: метафори, метонимии, синекдохи, звукопис и т.н. Нашите езиковеди се опитваха да излязат от шаблона и в унисон с някои европейски разработки по стилистика правеха разлика между т.нар. колективни и индивидуални стилове. Бе посочено, че мoже да се говори за пет основни колективни стилни области със задължителна типична организация на изразните средства: административна, научна, публицистична, битово-разговорна и художествена. В научните трудове се подчертаваха някои от основните им черти. Изтъкваше се, че строги граници между тях няма. Най-големи проблеми създаваше художественият стил, защото в него за нуждите на типизацията могат да се използват и средства, които са типични за останалите колективни стилове. Поради тази причина някои автори с основание се изказваха против неговото отделяне и обособяването му (Янакиев 1977: 37).

С появата на социолингвистиката редица проблеми, смятани преди това за чисто стилистични, станаха социолингвистичен обект (Wardhaugh 2000: 48–50). В такива случаи обикновено се получава ничия земя или застъпване на научните интереси. Такъв е случаят с основните понятия стил и регистър, които сега в практиката на редица наши лингвисти се въвеждат като пълни синоними. С това се отрича спецификата им и се замъглява вникването в семантиката на текстовете. Тук ще направим опит да очертаем обемите на двете понятия и да прокараме граница между тях. С това, надяваме се, ще подпомогнем преди всичко литературните анализи.

Стилът е специфична преднамерена употреба и организация на изразните средства за означаване на трите основни нива: неутрално, високо и ниско ниво. Средствата могат да бъдат най-различни: използване на разнообразието от книжовни фонетични, граматични и лексикални единици, на заемане от другите форми на съществуване на дадения език (диалекти, социолекти и под.) и дори на средства от други езици. Стилът е следствие от мислене за езика. Действителността е изключително сложна в това отношение, защото се отчитат огромен брой съображения, свързани с наличието на различните форми на съшествуване на езика, социалните различия между участниците в дискурса, възрастта, пола и образованието им; отчита се дали речта е устна или писмена, дали тя има интимен или публичен характер; взема се предвид характерът на темата, мястото на диалога, сложният комплекс от особености на страничните участници, както и психологическата обстановка и т.н., и т.н. Говорещият човек отразява огромен брой изисквания и организацията на идиолекта му е следствие от натрупания опит при неговата социализация. Обстановката е подчинена на норми за словесно изпълнение на речевите роли. Само най-малките деца не се съобразяват с това и реагират спонтанно, защото социалният им опит е минимален. Книжовният език има най-богата стилистична палитра, а книжовноговорещият е школуван да превключва средствата така, че да е адекватен на съответната стилистична норма, зададена от традицията и охранявана от общественото мнение. Неумението да се превключва говори за ниска степен на социализация, а това, от своя страна, е минус за говорещото лице и пречи на прагматичната му цел. Примерно един ще бъде резултатът, ако влезем при директора и направо му заявим: Искам да ми подпишете молба за две седмици отпуска! Съвсем друго би било, ако потърсим средства за изразяване на учтива молба: Би ли било възможно да Ви обезпокоя с една молба, защото ми се налага да отсъствам и не искам да страда общата работа, за която Вие отговаряте?

Дълго време се смяташе, че диалектният носител е извън стилистичните изисквания, че диалектът не разполага със стилистични средства. Това лесно може да бъде опровергано. Очевидно е, че ако при него отиде външен за средата му човек, той ще направи опит да се държи адекватно на обстановката: ще се опита на първо време да превключи от диалекта на книжовния език, ще потърси уважителните форми и т.н.

Регистърът се разглежда от социолингвистиката като нещо различно от стила: стилът предполага преднамерена, съзнателна изборност на изразни средства, докато регистърът представя мрежа от изразни средства, иманентни и типични за социалната природа на участника в речевия акт: в процеса на речта той не ги търси като възможни варианти, те са част от естествения му словесен код (Ferguson 1994: 20). Говорещото лице не превключва, защото въпросните средства са част от неговата същност. По един начин ще разкаже например впечатленията си от полета пасажерът на даден самолет и по съвсем друг това ще го докладва пилотът. Във всеки човек речевият регистър присъства дискретно: пилотът ще говори така, защото това е спонтанният начин за неговия изказ. Да обърнем внимание как с нас разговарят служителите в банката, лекарите и т.н. Естествено е, че и банковият служител, и лекарят могат до разговарят с нас, като подбират изразни средства, които да отговарят на нашия регистър на неспециалисти, но при тях това ще се реализира чрез непрекъснат себеконтрол, т.е. чрез мислене за езика. Когато четем например научна публикация в област, по която не сме специалисти, макар и да е написана на български език, ние не разбираме всичко. Много често дори не можем да схванем смисъла. Това е така, защото нашият регистър не отговаря на нивото на регистъра на автора на научната публикация. В това отношение често пъти се спекулира: пише се за обикновени и дори банални неща така, че да не е достъпно за всеки, като се използва шифрирането с чужди думи, търси се наукообразие. Това го правят и някои литературни критици. Робува се на усещането, че колкото е по-неясно, толкова е по-научно. Този снобизъм за научност на изказа сега при някои литературоведи има характер на мода. При тях стилът се е превърнал в регистър. За да напишат даден текст ясно и разбираемо, те трябва да превърнат регистъра в стил и за тази цел да положат огромни усилия.

В социалната диалектология е въведено понятието професиолект, което на пръв поглед може да се сметне, че се покрива с нашето разбиране за регистрите. Внимателният анализ обаче ще ни покаже, че в социалната диалектология става въпрос за произхода на изразните средства. Най-често там те се разглеждат като професионална лексика и се изтъква, че става дума за назоваване на инструменти, материали, производствени и търговски дейности, детайли от производството и т.н. (Стойков 1993: 345–346). Регистърът разглежда функционалната страна на изказа като елемент на комуникацията. Казано накратко, регистърът е спонтанна организация на текста с определена прагматика, където професионалната лексика е основен градивен елемент. Когато четем или слушаме един текст, върху нас въздейства регистърът. Речем ли да направим анализ на този регистър, ще стигнем до цялостната организация на идиолекта, вкл. и до професиолекта, чрез който ще можем да идентифицираме автора. Очевидно е, че професионалната лексика не изчерпва същността на регистъра, защото той обхваща не само лексикалната страна, а и синтактичната организация, която може да бъде опростена или усложнена. Можем да имаме регистър и без наличие на нито един маркиран елемент от професионалния речник. В такива случаи усещанията ни за регистър ще се носят от цялостната синтактична постройка на предикативните единици.

Регистърът на едно лице е следствие от цялостната му социализация и на първо място от образованието му и от характера на малките групи, в които то осъществява своето битие.

БИБЛИОГРАФИЯ

Ferguson (1994): C.A. Fer guson, Dialect, Register and Genre: W orking Assumption about Conventionalizon. Cambridge.

Wardhaugh (2000) R. Wardhaugh, An Introduction to Sociolinguistics. Oxford.

Стойков (1993). Ст. Стойков, Българска диалектология. София.

Янакиев (1977). М. Янакиев, Стилистиката и езиковото обучение. София.

Аcad. Prof. Mihail Videnov D.Sc
Sofia University „St. Kliment Ohridski“
15 Tzar Osvoboditel Blvd.

1504, Sofi a, Bulgaria

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.