Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2025-6-7IG

2025/6, стр. 860 - 869

КОЙ Е АВТОРЪТ? ИЗСЛЕДВАНЕ НА СПОСОБНОСТТА ЗА РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА АВТОРСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ТВОРБА ОТ ТЕКСТ, ГЕНЕРИРАН ОТ ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ, ПРИ УЧЕНИЦИ В ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП

Ирена Димова-Генчева
OrcID: 0000-0002-5750-1741
WoSID: AAD-5270-2020
E-mail: irdimova@yahoo.com
University “Prof. Dr. Asen Zlatarov”
Faculty of Social Sciences
1 Prof. Yakimov Blvd.
8010 Burgas Bulgaria
Георги Генчев
E-mail: genchev92@gmail.com
Vocational High School of Mechano-Electrical Engineering and Electronics in Burgas
69 Stefan Stambolov Blvd.
8001 Burgas Bulgaria

Резюме: Предложената статия изследва способността на ученици от гимназиален етап за разграничаване на текст, генериран от изкуствен интелект, от художествена творба, написана от български автор. Анкетното проучване е проведено в 8., 9. и 11. клас на Професионалната гимназия по механоелектротехника и електроника – Бургас, и се базира върху стихотворението на Петя Дубарова „Изгонени от час“. Използвани са още два текста, генерирани от двете версии на ChatGPT. Статията предлага кратък екскурс до знанията, които учениците би трябвало да притежават от изученото върху художествен стил. Те служат за основа при представянето на очакваните и постигнатите резултати от сравнението между оригинален текст и текстове, създадени с изкуствен интелект.

Ключови думи: поезия; изкуствен интелект; автор; художествен стил; анкетно проучване

Въведение

Способността за разграничаване на естествено от изкуствено е тема, широко разглеждана от научната фантастика през призмата на заплахата, която стои зад нейната загуба. Съвременността, с налагащата се употреба на изкуствения интелект във всяка област на човешкото знание, довежда до нужда от проблематизирането на това умение вече извън контекста на фантастичното. Или с други думи – фантазията в този случай се превръща в реалност. Днес темата за разликата между изкуствено и човешко същество и създаденото от тях е особено актуална за хуманитарните области. Въпросът, който си поставя предложената от нас статия, е за ролята на автора – нужен ли е той и с какво сътвореното от него се различава от генерираното от машината. Смятаме, че това питане имплицитно поставя по-важната тема за значението изобщо на човека, за творящото същество, което „свързва, синтезира, конструира, т.е. улавя и себе си, и контекста в едно цяло“ (VBV 2017: 12).

За целите на изследването си проведохме анкетно проучване в 8., 9. и 11. клас1. На учениците беше поставена задачата да открият авторската творба сред три текста, два от които генерирани от ChatGPT. Стихотворението, служещо за основа, е написано от Петя Дубарова. На изкуствения интелект беше зададена команда, т. нар. промпт, да създаде два текста, които да наподобяват „Изгонени от час“. Учениците трябваше да изразят мнението си, отговаряйки на три въпроса с отворен отговор, касаещи оригиналността и въздействието на стихотворенията.

Тук ще представим резултатите от проучването, като ги разгледаме през очакването за умение за разпознаване на художествен текст, придобито при изучаването на художествения стил по време на часовете по български език и литература.

Художествен стил и изкуствен интелект – допирни точки и отстояния

Художественият стил е един от функционалните стилове, заедно с разговорния, научния, публицистичния и официално-деловия, всички от които се изучават в училище. Той принадлежи към естетическата сфера на общуване, част от която са художествените творби. Освен художествен стил съществува и индивидуален стил, който, от друга страна, е „присъщ на речта на конкретна личност (писател, учен, публицист)“ (Mihaylova, et. al. 2024, р. 38). Нека погледнем двете основни характеристики на художествения текст, които са изведени в урочната статия върху художествен стил. Първо, това е текст, изграждащ „роден от въображението на писателя свят, който и прилича, и се отличава от реалния свят“ (Mihaylova, et. al. 2024, р. 50). А езикът, използван в него, „се отличава със специфична употреба на езиковите средства, чрез която се постига образност“ (Mihaylova, et. al. 2024, р. 38). И двете приведени характеристики обаче могат да бъдат лесно постигнати при създаването на текст от страна на генеративен изкуствен интелект2. Това, което не може да бъде пресъздадено от компютърен алгоритъм, е конкретността на произведението, което препраща често към определени личности, събития, случки, спомени за тях. С други думи, изкуственият интелект може да създаде подобие на нещо, но не може да сътвори без наличието на модел. Затова най-важният фактор при различаването на текст, създаден от автор, и такъв, генериран от машина, е индивидуалността, стояща зад и прозираща в него. Към него трябва да се прибавят литературната култура и умението за четене с разбиране на четящия.

Неслучайно за целите на проучването си избрахме творба на поетесата Петя Дубарова. Стилът на авторката би трябвало да е добре познат на учениците3, тъй като нейни произведения не само присъстват в учебниците за началния етап на обучение4, но са част и от учебната програмата на гимназиално ниво5. Смятаме, че тяхната богата, ритмична образност е лесно разпознаваема за читателя, запознат с творчеството на поетесата.

Изкуственият интелект има способността да генерира текстове във всяка област на общуването и във всеки от функционалните ѝ стилове. Въпреки тази си способност, която предполага умението за създаване на произведение на изкуството по начин, сходен на човешкия, той все още не разполага с креативност, а само изпълнява зададени команди. С други думи, творческият елемент, потенциалното новаторство, все още остава прерогатив на човека. Трябва да се отбележи, че в развитието на самата поезия се забелязва стремеж към автоматизиране на писането. От първите авангардни течения до самите употреби на изкуствен интелект за създаването на лирика. Заради експерименталната си природа поезията може да се превърне в поле за поетически игри със самите алгоритми за писане на текстове. Тук обаче сме избрали творба, която си служи с традиционен стих, с ритъм и рима и която въплъщава стремежа на изкуството към съвършенство при изразяването. Изкуственият интелект в този смисъл все още не успява да даде продукти, които да са изпълнени със смисъл и поетичност6.

Анкета – очаквания и резултати Учениците получиха два листа, като върху единия бяха трите текста, подредени в следния ред:

ChatGPT–4оChatGPT–о1Петя ДубароваЕдва ни чуха – звънът ни бешеглупави малък за сериозните уроци.Разплисквахме небесни буквив пукнаттебеширенсвят,къдетонямапорциираздадени за правилни и грешни,а чинът–скрит кораб от мечти,рисувахмесекундиспръстинежни,вместо да решаваме задачи зли.Разбъркахмечасовникавсиньотои учителят се начумери строг:тойневидякаквреметоеминаловбезстрашниянишепотзалетен бог.Вбезкраянамеждучасиятаплахиизвайвахме усмивки от праха,увлечениотнякаквисидраскотини кратки,които никой друг не би съзрялв нощта.Иетони–изтриханиотчерната дъска,кактотриятмълчаливочуждагрешка;а ние пазим шепота, искрен итопъл, такакато пазим всяка волна, детскасметка.Не ни разбраха — бяхметвърде шумни,светътвнасбешекатовятър див,размахвахмемечтинабурни струни,а чинът бе кораб в синьожив.Вчасовникасъзирахмесцена,стрелките–танц на веселизвезди,а звънецът, нашата арена,зовешеникъмдругисветове преди.Ноднитесеизправихасрещу ни,тежки,стебеширенпрахзавити,истрогиятучителтамвъгълаизгони ни с поглед–безочите.Несъжалявахме,чесмеизлишни,смехът ни бе като палитрапъстра.Доривконтролните,изтървани и скришни,помня този смях, със душатъй чиста.Изгонихани–бяхменевъзможни.Смехът ни бе решил да ние враг–избухнамеждутестоветесложни,разрошениподкупващ.Даже какзавързвашедобритехимикалкис невидими конци, вълнуващ,синисмеехмесепростонеразбрали,че не е лодка синият ни чин,че и часовникът не е палячосъс смешен нос–голяматастрелка.Ичакахмезвънецани–тръбача(сами си го нарекохме така).Но строгият учител не усетикрасивотонапъстриянисмях,приелнивсвойтааленапланета,далечотвсякакватъгаистрах.Изгонини—нийбяхменевъзможни.Новдните,втебеширенпрах,в контролните, объркани исложни,азпазяспоменазатозисмях!

Подредбата на текстовете е на случаен принцип, като в крайна сметка, те са поместени един след друг по своя качествен характер. Първият е генериран с безплатната версия на ChatGPT, вторият – с платената, а третият е оригиналната творба на Петя Дубарова.

Върху другия лист бяха въпросите към текстовете, формулирани по следния начин: 1. Пред себе си виждате три текста. Два от тях са генерирани от изкуствен интелект, един е написан от Петя Дубарова. Кой според Вас е оригиналният авторски текст? 2. В кой от текстовете откривате по-въздействащи изразни средства (метафори, метонимии, епитети и др.)? 3. Смятате ли, че изкуственият интелект може да създава по-добри художествени творби от човека? Обосновете отговора си.

Подредбата и формулировката на въпросите от анкетата следват логиката на проучването ни, което изхожда от сравнението – на оригинални художествени и изкуствено генерирани текстове – и се стреми да си обясни резултатите чрез по-тесния контекст на усвоените от страна на учениците знания за поезията, т.е. умението за разпознаване на художествени изразни средства.7 Последния, трети въпрос добавихме, за да създадем по-пълна картина на изследваното явление и нагласите на анкетираните спрямо него.

От анкетното проучване очаквахме, че ще покаже висока степен на разпознаваемост на оригиналния авторски текст. Първо, защото художественият стил на поетесата е добре познат на учениците заради вече упоменатото му присъствие в учебниците по български език и литература, второ, тъй като Петя Дубарова е ключова фигура за Бургас – града, в който анкетираните учат. Предположихме, че учениците, затруднени при четенето с разбиране, ще изберат втория текст, съдейки по това, че той единствен от трите има четири строфи, а не пет, т.е. ще се водят по графичното оформление като оразличителен признак. Освен това този текст може да бъде определен като по-добър от първия и в качествено отношение, което сметнахме за още по-голяма предпоставка при потенциалния му избор.

Резултатите бяха следните:

Кой според Вас е оригиналниятавторски текст?Смятате ли, че изкуственият интелект можеда създава по-добри художествени творбиот човека?Първи текстВтори текстТрети текстДаНеНеотговорилиVIIIIXXIVIIIIXXIVIIIIXXIVIIIIXXIVIIIIXXIVIIIXXI135737621371014142170193734-

От всички 150 ученици: четири осми класа – 87 ученици, един девети клас – 21 ученици, и два единадесети класа – 42 ученици, оригиналния текст разпознаха 40,6%. За стихотворение на Петя Дубарова 42,6% посочиха втория текст, а първият беше избран от 16,6%. Ниският процент на избрали първия от текстовете може да се обясни с някои невъзможни да не се забележат несполучливи езикови словосъчетания, като например – „тебеширен свят, където няма/ порции“ или „като пазим всяка волна,/ детска сметка“. Изборът на втория текст, от друга страна, може да е продиктуван от вече отбелязания факт, че единствено той се различава от другите два по брой строфи, докато те имат по пет, той само четири. Също така, докато в първия и третия текст се откриват анжамбмани между самите строфи, във втория липсват подобни пренасяния. В този смисъл, от чисто графична гледна точка, този текст се отличава като различен. В същото време и по отношение на качеството, той е по-успешен от първия. Може би съчетанието на тези две характеристики води до най-високия процент избрали точно него.

Отбелязалите третия текст в много от случаите аргументират избора си с по-свободното боравене с разговорни езикови форми в него. Всъщност една от често изтъкваните страни на текстовете, създадени от изкуствен интелект, в свободните отговори на учениците е, че в тях „не са допуснати грешки“. Този отговор е очевидно продиктуван от някои лексикални форми в стиховете на Петя Дубарова, които са остарели и чиято употреба е много рядка днес, оставаща характерна за поетическия език. В конкретната творба, в първия стих от последната, пета строфа се среща местоименната форма „ний“. Тази „грешка“, която отличава текста на Петя Дубарова от двата, генерирани от алгоритъм, е следствие на две от разликите между човешката интелигентност и изкуствения интелект: хората проявяват творчество, машините изпълняват програмен код/алгоритъм; хората могат да проявяват оригиналност и мислене извън рамките, машините следват точно описани правила (Yotova 2024, р. 340). С това може да се обясни по-стерилният език на текстовете, генерирани с изкуствен интелект, въпреки зададената му задача да създаде поетически произведения.

По отношение на последния въпрос, свързан с това дали изкуственият интелект създава по-добри художествени произведения, или човекът, учениците са категорични. 84% смятат, че машината не може да се конкурира с човешкото мислене, докато едва 11,3% твърдят обратното. В свободните си отговори учениците също отбелязват, че „засега“ изкуственият интелект не може да създава по-добри произведения от човека, акцентирайки върху факта, че при боравенето с точна информация, която не изисква творчески елемент, той се справя по-бързо и успешно. Преобладава убеждението, че липсата на „душа“, на чувственост и емоционалност е причината машината да не може да замести човешката креативност.

Заключение

Настоящото изследване имаше за цел да проучи способността на ученици от гимназиален етап за разграничаване на авторски стихотворен текст от текст, генериран с изкуствен интелект. Резултатите от проведеното анкетно допитване показаха, че по-голямата част от участниците не умеят да извършат въпросната диференциация, като само 40,6% успяха да посочат оригиналната творба. Преобладаващият брой на избрали втория от трите предложени текста говори, че ученическото внимание често се насочва към повърхностни, графични характеристики на текстовете (например броя на строфите или формалните особености), вместо към по-дълбоки стилови и смислови елементи, които оформят уникалността на човешкия творчески израз. Въпреки способността на изкуствения интелект да възпроизвежда художествени изразни средства като метафори, метонимии и епитети, неговите текстове остават лишени от индивидуалност, емоционалност и културно обоснован творчески почерк – качества, които характеризират произведенията на класиците в литературата ни.

Забележителното е, че мнозинството ученици (84%) категорично смятат, че изкуственият интелект не може да създаде по-добри художествени творби от човека, което подчертава значението на човешката креативност и литературната култура в процеса на възприемане и интерпретация на художествени текстове. Този резултат е от особено значение за хуманитарното образование, тъй като акцентира нуждата от по-цялостно и задълбочено изучаване на художествения стил, което да способства за развитието на критическо мислене и умения за анализ на творчески произведения.

От гледна точка на методологията използваното анкетно проучване предостави ценна информация за начина, по който учениците възприемат и оценяват качествените различия между текстове, създадени от различни източници. Резултатите подчертават, че въпреки впечатляващите възможности на съвременните алгоритми за генериране на текстове, те все още не могат да пресъздадат дълбочината и нюансите на човешкото творчество.

В заключение, изследването потвърди, че индивидуалността, креативността и културната обусловеност остават незаменими елементи на човешкия гений, които изкуственият интелект все още не може да възпроизведе в пълния им обем. Тези констатации подчертават нуждата на съвременното образование от наблягане върху изграждането на литературна култура и развитието на критически умения у учениците.

БЕЛЕЖКИ

1. Изборът на конкретните класове за провеждане на изследването е продиктуван от факта, че функционалните стилове в българския книжовен език се изучават именно в 8. и 9. клас. Подборът на 11. клас е продиктуван от междинния характер на този етап от гимназиалното обучение, който според нас се явява и своеобразна последна възможност за усвояване на тези теоретични езиковедски аспекти преди навлизането във финалното ниво на средното образование.

2. Тук вземаме предвид дефиницията интелигентни системи, изведена в доклада „Научно, научноизследователско и иновационно представяне на ЕС 2020: справедлива, зелена и цифрова Европа“: „Системите с изкуствен интелект (ИИ) са софтуерни (и евентуално хардуерни) системи, проектирани от хората, които, при зададена сложна цел, действат във физическото или цифровото измерение, възприемайки средата си чрез събиране на данни, интерпретиране на събраните структурирани или неструктурирани данни, правене на изводи над знания или обработвайки информацията, извлечена от събраните данни, в резултат на което вземат решения за най-добрите действия, които водят до по-стигане на поставената цел. Системите с ИИ използват символни правила или научават числени модели и могат да адаптират поведението си след анализ как техните предишни действия са повлияли на средата, в която оперират.“ (цит. по Ivanova, et. al. 2020, рр. 7 – 8).

3. Използваната за целите на проучването творба е включена в учебника по български език за 8. клас (Mihaylova, et. al. 2024, р. 57).

4. В изданията на „Просвета Плюс“, и по-конкретно в „Читанка за 3. клас“, откриваме „Баща ми“ (Dimitrova, et. al. 2021, р. 70), а в „Читанка за 4. клас“ виждаме „Мечти“ (Dimitrova et. al. 2022, р. 107) и „В гората“ (Dimitrova et. al. 2022, р. 56) – и трите стихотворни творби са на Петя Дубарова.

5. В 12. клас се изучава стихотворението „Посвещение“ – Учебна програма по български език и литература за ХII клас. Компонент литература (общообразователна подготовка), утвърдена със Заповед № РД09-2242/ 05.09.2023 г. на министъра на образованието и науката (публ. 07.09.2023 г.). Достъпна през следния линк: https://www.mon.bg/obshto-obrazovanie/uchebniplanove-i-programi-2/uchebni-planove-i-programi-po-klasove/uchebni-programiza-xii-klas/.

6. Употребата на изкуствен интелект за създаването на поетически произведения е широко разглеждана в научните среди, и конкретно в хуманитаристиката, като повечето автори защитават тезата, че изкуственият интелект заради ограничеността на алгоритъма не умее да влага човешката степен на креативност в създаденото (Linardaki 2022; Veremchuk 2024).

7. Придържаме се към виждането, че умението за разпознаване на художествена творба – оригинална или генерирана от машина – се полага не само върху конкретното стриктно познание на отделните художествени изразни средства (тропи и фигури), а и върху естествено придобитата способност за четене и разбиране на художествена литература. Поради това при отчитането на резултатите не разграничаваме трите анкетирани класа според степента на усвоен материал в областта на поетиката.

ЛИТЕРАТУРА

ВБВ 2017. Реаллитератур. (Миглена Николчина пита „Какво се случва в новата българска поезия?“). Литературен вестник, бр. 17, год. 29, 2020, с. 12 – 13. ISSN 1310–9561.

ДИМИТРОВА, П. и кол. 2021. Читанка за 3. клас. София: Просвета плюс. ISBN 978–619–222–193–5.

ДИМИТРОВА, П. и кол. 2022. Читанка за 4. клас. София: Просвета Плюс. ISBN 978–619–222–262–8.

ИВАНОВА, КР., НИШЕВА, М., ЕСКЕНАЗИ, А., АНГЕЛОВА, Г., МАНЕВА, Н., 2020. Изкуствен интелект във и за образованието в България – мерки за постигане на надежден интелигентен растеж. В: ХIII национална конференция „Образованието и изследванията в информационното общество“ 2020, София: Асоциация „Развитие на информационното общество“, с. 7 – 20. ISSN 2534–8663.

ЙОТОВА, Л., 2024. Изкуствен интелект, фотография и права върху интелектуална собственост. Стратегии на образователната и научната политика, бр. 3, год. 32, с. 337 – 354. ISSN 1310–0270.

МИХАЙЛОВА, В. и кол., 2024. Български език. 8. клас. София: Просвета. ISBN 978–954–01–4463–4.

LINARDAKI, Ch. 2022. Poetry at the first steps of Artificial Intelligence. Humanist Studies and the Digital Age, vol. 1, vo. 7, pp. 1 – 27. ISSN 2158–3846.

VEREMCHUK, E. 2024. Can AI be a Poet? Comparative Analysis of Human authored and AI-generated Poetry. ACTA NEOPHILOLOGICA, vol. 57, no. 2, pp. 113 – 125. ISSN 0567–784X

REFERENCES

DIMITROVA, P. i kol. 2021. Chitanka za 3. klas. Sofia: Prosveta plyus [in Bulgarian]. ISBN 978–619–222–193–5.

DIMITROVA, P. i kol. 2022. Chitanka za 4. klas. Sofiya: Prosveta Plyus [in Bulgarian]. ISBN 978–619–222–262–8.

IVANOVA, KR., NISHEVA, M., ESKENAZI, A., ANGELOVA, G., MANEVA, N. 2020. Izkustven intelekt v i za obrazovanieto v balgariya – merki za postigane na nadezhden inteligenten rastezh. V: ХIII natsionalna konferentsiya „Obrazovanieto i izsledvaniyata v informatsionnoto obshtestvo” 2020, Sofiya: Asotsiatsiya „Razvitie na informatsionnoto obshtestvo”, s. 7 – 20 [in Bulgarian]. ISSN 2534– 8663.

MIHAYLOVA, V. i kol. 2024. Balgarski ezik. 8. klas. Sofiya: Prosveta [in Bulgarian]. ISBN 978–954–01–4463–4.

YOTOVA, L. 2024. Izkustven intelekt, fotografiya i prava varhu intelektualna sobstvenost. Strategii na obrazovatelnata i nauchnata politika, br. 3, god. 32, s. 337 – 354 [in Bulgarian]. ISSN 1310–0270.

VBV 2017. Realliteratur. (Miglena Nikolchina pita „Kakvo se sluchva v novata balgarska poeziya?“). Literaturen vestnik, br. 17, god. 29, 2020, s. 12 – 13 [in Bulgarian]. ISSN 1310–9561.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.