Български език и литература
Вход / Регистрация

2017/5, стр. 479 - 485

ЗАПЪЛВАНЕ НА ХЕЗИТАЦИОННИТЕ ПАУЗИ В СПОНТАННАТА БЪЛГАРСКА РАЗГОВОРНА РЕЧ

Михаил Виденов
E-mail: mihail_videnov@abv.bg
Sofia University
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
Sofia Bulgaria

Резюме: В работата се разглежда въпросът за прекъсванията, причинени от търсенето на думи и фрази в непосредствения поток на речевия акт. Авторът посочва, че в разговорния български литературен език за тази цел се използват удължените вокали [ъ] и [а]. Показано е, че това се възприема като негативен феномен, който може да бъде предотвратен чрез обучение в правилна реч още от ранните предучилищни години и продължи без прекъсване в зряла възраст.

Ключови думи: hasitation; conversational Bulgarian speech language; training

0.0. Въпросната тема за хезитацията в българската разговорна реч ме връща към спомените ми от далечните ученически години. Един от моите съученици в гимназията, след това уважаван строителен инженер, бе вдигнат за изпит по география и по тогавашната методика трябваше да застане пред черната дъска, на която бе окачена огромна географска карта. Учителят му зададе въпрос за ландшафта на Индия. Момчето не се беше подготвило както трябва и разчиташе на надписите на въпросната карта: взираше се в тях и отговаряше бавно и неуверено. След определени словосъчетания или отделни думи правеше паузи, които запълваше било със силно удължена гласна [ъ], било с удължена гласна [а], като погледът му шареше по надписите на планините, реките, равнините и градовете на голямата страна. Избраната стратегия беше ясна за всички в класната стая, и най-вече на учителя. На всичко отгоре речта на момчето бе мъчителна за слушане. Не издържа и възрастният учител, прекъсна го и започна да го имитира:

– Ангеле, какво е сега това … реките в Индия ъ-ъ-ъ-ъ са ъ-ъ-ъъ-ъ много пълноводни ъ-ъ-ъ-ъ-ъ най-голямата ъ-ъ-ъ-ъ-ъ от тях ъ-ъ-ъ-ъ… скъса ми нервите. Не си подготвен. Седни си!

Бяхме забелязали и други наши съученици да говорят по този начин дори и тогава, когато личеше, че са чели и са подготвени за изпитване. По-късно, като университетски преподавател, на изпити многократно съм бил свидетел на тази стратегия да се говори с дълги паузи, запълвани с удължени гласни.

1.0. Към темата за въпросната стратегия често ме връщат някои от нашите народни представители, когато в пленарната зала възникне спор по даден въпрос и трябва да говорят, без да четат. За съжаление, явлението се среща и при някои професионални журналисти от електронните масмедии въпреки днешните модерни аутокюта. В началото на м. август 2017 г. немският колега проф. Хилмар Валтер в един разговор сподели с мен, че по една от нашите телевизии слушал наш министър (известна политичка) с такива многобройни ъкания, които му направили силно негативно впечатление, защото ги допуска високопоставено лице. Колегата сподели, че явлението се среща и при интервютата по немските телевизии, но там ставало дума за разговори със случайни лица, а не за представители на политическия и държавния елит. Проф. Валтер ме попита дали това не е още една черта, прекопирана от американските говорители, на които в България сега умишлено се подражава и които силно влияят върху речевото поведение на новия български ръководен елит. Въпросът на моя колега ме накара да направя някои по-задълбочени справки.

Това явление е известно на общата социолингвистика, като за назоваването му най-често е използвана английската дума хезитация (по-точно: хезитейшън) (англ. hesitation, което означава 1. колебая се, не се решавам; 2. стеснявам се; 3. запъвам се при говорене; 4. заеквам. (Muller, 1977: 364). В социолингвистиката названието е уговорено и уточнено. Тук ще приведем една наша дефиниция, която следва да изглежда така: пауза в речевия поток за търсене на подходяща дума или словосъчетание, запълвана било с паразитна дума, било с удължен вокал. Ние тук употребяваме термина, без да го превеждаме на български, като използваме две синонимни разновиднисти: хезитация и хезитационна пауза. Както ще видим по-нататък, имаше опити да се използват и български термини – ъ-дефект или съответно а-дефект, но те не успяха да се наложат. В нашата работа за езиковата ситуация в гр. Велико Търново сме документирали и отразили това явление и в анализа сме използвали като термин названието форма за запълване на речевия луфт. Тук ще приведем само един пример от въпросния труд: …убачи съ зънимавъши със ъ-ъ-ъ-ъ-ъ пудводин ърхъулугизъм…(Baychev, Videnov, 1988: 115).

2.0. Както вече бе казано (и показано), в българската разговорна реч хезитационните паузи най-често се запълват с удължените гласни [ъ] или [а] (в чешкия език например в такива случаи се използва удължената гласна [е]), но наблюденията показват (и това е включено в дефиницията), че такова предназначение имат и някои паразитни думи. Ако се върнем няколко десетилетия назад и стигнем до 50-те години на ХХ в., ще констатираме, че такава функция е имала паразитната глаголна форма значи, в редица случаи редуцирана до начи: това значи ще трябва начи да се направи значи по-иначе и под. Със същата функция се използва и съчетанието така да се каже или такова. Днес неопитните оратори са пристрастени към словосъчетанието на този етап или до голяма степен и под., които проникват и в писмената практика. Всеки период в развитието на обществото фаворизира определени паразитни думи, които се разпространяват като мода и неусетно завладяват широки параметри.

3.0. Кратки разсъждения върху психологическата мотивация на българската хезитация. Публичното говорене по възникнала в определен момент тема, т.е. неподготвената и ненаизустена реч, наричана понякога не много сполучливо спонтанна реч, изисква висока култура, култивирани умения за създаване на съответен лингвопоток. Тук ще изброим по-фрапиращите случаи, при които се наблюдават запълнени хезитационни паузи.

3.1. Лицето говори по тема, по която няма предварителна подготовка, няма познания, т.е. импровизира.

3.2. Лицето търси начин да се изрази на колкото е възможно по-висок стил, т.е. от психологическо гледище се намира в обстановка на мислене за езика и затова прави по-прецизен подбор на лексиката.

3.3. Лицето е попаднало пред високопрестижна аудитория и е налице подчертан стремеж за себеизтъкване: в такива случаи снобизмът на говорещия води до задължително търсене и използване на малко популярни чужди думи, за да се демонстрира ученост и начетеност.

3.4. Лицето изпитва явно смущение от необходимостта да говори пред непозната аудитория; това е особено типично за говоренето пред камера и микрофон, т.е. за нуждите на електронните масмедии.

3.5. Лицето разговаря на (чужд) език (диалект), който не владее в достатъчна степен, и търси думи в паметта си: в такива случаи има засилена употреба на паралингвистични средства и особено на жестикулацията.

3.6. Лицето има беден речник и затова мисленето му върви с по-бързо темпо от говоренето.

3.7. Ще подчертаем, че при някои лица хезитацията е автоматизирана до такава степен, че е станала част от естественото им речево поведение, т.е. станала е навик: в такива случаи е оправдано да говорим за говорен дефект, който се нуждае от намесата на специалист логопед. Дефектът вече е от типа на заекването.

4.0. Нашите наблюдения показват и една друга зависимост: хезитационните паузи са пряко свързани с т.нар. фалстартове, т.е. говорещото лице започва фразата и се появява хезитацията, защото не е в състояние да продължи по-нататък поради невъзможност да извърши задължителното за езика ни съгласуване. Това налага връщане назад и корекция във вече изреченото (т.нар. лява интенция). Ще приведем пример, за да стане ясно за какво явление става дума:

…ъ-ъ-ъ-ъ…тръгнал към новия…ъ-ъ-ъ-ъ…към новата вила…ама се ъ-ъ-ъ-ъ-ъ…загубил...значи...сбъркал пътя…

Понятието фалстарт в българската лингвистика е въведено и илюстрирано най-напред в моята теоретична работа за езика на града: явлението там е наречено и описателно като синхронизиране на сегменти от речевия лингвопоток (Videnov, 1990: 409 – 412).

Примерите са неизчерпаемо количество във всекидневната българска разговорна реч. В приведения като илюстрация по-горе случай с курсив сме означили повтореното словосъчетание, с което става възможно съгласуването на определението (новата) с определяемото (вила).

5.0. Хезитацията с удължаване на вокали в българската разговорна реч е забелязана от специалистите по стилистика. В труда на Ст. Брезински Журналистическа стилистика (Brezinski, 1974: 165) се изнасят примери и са въведени термините ъ-дефект и респ. а-дефект. Авторът обръща внимание, че подобни случаи са недопустими и професионалните журналисти трябва да освободят от тях, на първо място, своето речево поведение, а след това да обръщат внимание и на лицата, с които разговарят в ефира. В посочения труд не е направен анализ на генериращите причини, пораждащи хезитационната стратегия: авторът еднозначно я маркира като дефект, който подлежи на отстраняване. В българското езикознание рядко е било обръщано внимание на разговорните особености, защото беше в сила доктрината, че правилната реч е изцяло подвластна на изискванията в писмената. Една от заслугите на социолингвистиката е, че показа спецификата на разговорната форма: показано бе, че разговорната реч се подчинява на свои специфични изисквания, които не са дословно копие на изискванията в писмената реч. Сега, при наличието на телевизията, всички сме убедени в различното въздействие на един написан (и прочетен!) текст в сравнение със същия текст, поднесен като жива реч.

6.0. Възприемане и оценка на хезитацията. Можем да обобщим, че хезитационните паузи се възприемат от всеки слушател като неприятно дразнение, когато се слуша който и да е говорител. Неумението да се говори гладко обаче, е особено укорително за публично говорещите лица, заемащи висока позиция в обществото. За обикновения човек по принцип отиват на заден план другите способности на човека, който няма необходимата речева култура. Говорещият човек генерира на аудиторията необходимата интенция не само с подбора на словните единици, а и с цялото си поведение: жестове, интонации, темп на говорене, сила и тембър на гласа, спазване на произносителните правила, външен вид, облекло и т.н.

В този смисъл е редно да бъде поставен въпросът как да се подбират ръководните кадри (министри, депутати и т.н.). Нека подчертаем обаче, че има и такива случаи, при които речевата култура на дадено лице е безупречна, но експертните му възможности са посредствени: това води до голямо разочарование у слушателската маса. Приема се като празнодумство и едва ли не като измама на общественото доверие. Ако се направи анкета сред масовите български слушатели и зрители, ще се установи нещо, което на пръв поглед може да ни се стори парадоксално: при съпоставката се проявява предпочитание към лицата с по-слаба речева култура в сравнение с празнодумците и тези, които гладко говорят, но нищо съществено не казват.

Българският слушател и зрител е убеден, че хезитационните паузи са следствие от ниско образование и ниска обща култура. Поради тази причина той е така непримирим към недостатъците на лицата от елита, на които е поверена съдбата на хората. Пред нас стои трудният въпрос: може ли речевото поведение на зрелия човек да бъде коригирано и култивирано? Отговорът може да бъде само положителен, но ние тук ще погледнем нещата по-глобално. Първият ни извод е направен още от древногръцките мислители, които ни предупреждават, че възрастният човек много трудно се поддава на превъзпитание. Следователно работата трябва да започва още от училището, т.е. речевата култура да бъде едно от основните задължения на учителите. Така стигаме до проблемите на образованието. Нашето общество през последните 2 – 3 десетилетия направи опит да не се интересува от българското учителство и към тази основна професия не се насочват подходящи лица. А веригата е очебийна: посредственият учител подготвя посредствени възпитаници, които след време по естествените житейски закономерности поемат ръководните постове в обществото.

7.0. Привидно дребният въпрос за хезитационните паузи ни дава основание за някои по-общи изводи и предложения.

7.1. Образователните реформи, за които сега упорито се говори, трябва да започнат с привличане на най-добрите млади хора към учителската професия. Държавата не бива да икономисва средства в това отношение.

7.2. Във всички степени на училищата и университетите би следвало да присъстват предмети, свързани с функционалната стилистика и уменията за публична реч. Сега висшето образование разчита на средното, а там кризата е огромна. Така младият човек става специалист в определена област, без да може да говори публично, т.е. няма елементарни ораторски навици. Ниска е и езиковата култура в научните трудове. Там се разчита на редактори и коректори, но те не могат да превърнат един елементарно написан текст в удовлетворително научно произведение.

7.3. Голяма е отговорността пред ръководствата на електронните масмедии, защото трябва да бъдат страж срещу посредствената реч на лицата от обществения елит. В тези случи възниква проблемът, формулиран като свобода на словото, без да се отчита, че смисълът му е свобода на мисълта. Всеки има право да каже това, което мисли, но речта и речевото поведение са подчинени на строги правила.

8.0. Когато се повдига въпросът за хезитацията, следва да се има предвид и човешката индивидуалност. Речевите умения са въпрос на култивиране, но налице е и природната заложба, наричана някога от Николай Хайтов подадине. Някои лица са надарени с красноречие и гладко учленени фрази. При други речта върви бавно, накъсана е и дразни слушателя. Можем да намерим връзка между психологическия тип и речевото поведение: при холерика или сангвиника темпото е високо и паузите са изключение, докато при флегматика всичко е забавено и мисълта изпреварва речевия рефлекс.

През последните години една група хора обсеби българските масмедии: която програма да включим, ще видим едни и същи лица. Нека подчертаем, че честото екранно присъствие износва и банализира речевата атрактивност. Добиваме усещането, че говорят едни и същи лица едно и също нещо. Това създава усещане за бедност на изказа и на мисълта. Истинският политик би следвало да е наясно, че може да втръсне на зрители и слушатели. Недопустими са за него хезитациите, защото те се схващат от масата като видим по-казател за бедна словесна и обща култура: когато имаш претенции, че можеш да поучаваш другите, би следвало преди това да усъвършенстваш себе си.

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Baychev, B. & M. Videnov (1988). Sotsiolingvistichesko prouchvane na gr. V. Tarnovo, Sofia: Nauka i izkustvo [Байчев, Б. & М. Виденов (1988). Социолингвистическо проучване на гр. В. Търново, София: Наука и изкуство].

Brezinski, St. (1974). Zhurnalisticheska stilistika. Sofia: Nauka i izkustvo [Брезински, Ст. (1974). Журналистическа стилистика. София: Наука и изкуство].

Videnov, M. (1990). Savremennata balgarska gradska ezikova situatsiya, Sofia: Izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“ [Виденов, М. (1990). Съвременната българска градска езикова ситуация, София: Издателство „Св. Климент Охридски“].

Muller, V. K. (1977). English-Russian Dictionary. Moscow: Language Publishers.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.