https://doi.org/10.53656/bel2022-6-2MA

2022/6, стр. 625 - 638

КАК УЧЕНИЦИТЕ УПОТРЕБЯВАТ СЪЮЗИТЕ НИТО – НИТО, ТУ – ТУ И ХЕМ – ХЕМ? (НАЦИОНАЛНА АНКЕТА)

Резюме: Настоящата статия представя резултатите от проведено през месец юни 2022 г. езиковедско проучване за начина, по който учениците употребяват съюзите нито – нито, ту – ту и хем – хем. Данните са събрани чрез попълването на анкета от ученици от цяла България. Материалът е обобщен и анализиран и ще бъде от полза както за учителите и учениците, така и за експертите, които работят върху учебните програми по български език и литература. Както се вижда от резултатите, нужно е да се наблегне още върху усвояването на лексикалното значение на съюзите, което може да се постигне с повече лексикални задачи.

Ключови думи: национална анкета; езиковедско проучване; съюзи; лексикално значение

Съгласно настоящата учебна програма съотносителните съюзи с еднакви съставки нито – нито, ту – ту и хем – хем се изучават от учениците в шести клас, в граматичния раздел „Съюз“. Преглед на няколко актуални учебника ми даде основание да предположа, че децата се съсредоточават не върху значението на тези съюзи, а върху пунктуационното правило за отделянето на простите изречения в състава на сложното тогава, когато е налице употребата на такъв съюз. Тук използвам граматическия термин „съотносителен съюз с еднакви съставки“ според терминологията, установена в Академичната граматика (Gramatika 1983, 456), която е възприета и от Р. Ницолова(Nitsolova 2005). В отделните граматически изследвания фигурират различни формулировки. Според И. Куцаров гореспоменатите съюзи са съставни(Кutsarov 2007, 148). Ст. Стоянов ги определя като съчинителни съотносителни(Stoyanov 1980, 459). П. Пашов отделя ту – ту като съотносителен съюз, докато хем – хем и нито – нито според неговата класификация са съединителни(Pashov 2015, 249).

В ученически разработки открих примери за съставени граматически неправилни изречения с нито – нито, при които наблюдавах неуместна употреба на правилото за двойно отрицание: „Нито тетрадка няма Иван, нито учебник няма.“; „Нито нямам кола, нито нямам велосипед.“ В резултат на това публикувах езикова бележка за вестник „Аз-буки“ в рубриката „Написаното остава. Пиши правилно!“, но продължих проучването си, като разширих неговия обхват, включвайки и съотносителните съюзи с еднакви съставки ту – ту и хем – хем. Съставих кратка анкета от три въпроса и я насочих към две възрастови групи – към учениците от VI и X клас. В рамките на месец юни 2022 г. анкетата можеше да се попълва онлайн чрез Google Forms. Освен това бяха събрани отговори на хартия от ученици, обучаващи се в Учебен център „Елина“ – София. Настоящата публикация представя събраните и обобщени резултати с езиковедски коментар, целящ да подобри обучението по български език и литература в училище в този малък граматичен сегмент, посветен на употребата на трите гореспоменати съюза в българския език. Анализът се основава на 119 попълнени анкетни карти от ученици от София и страната (76,7 % – Х клас, 23,3% – VI клас).

ЗАДАЧА №1 Задача № 1 от анкетната карта е формулирана така:

Образувайте изречение по следната схема:

Нито……………………, нито……………………….…….. .

Кратък исторически преглед на съюза нито – нито

Според Българския етимологичен речник (по-нататък БЕР) (Български етимологичен речник 1995, 656) съюзът нито се свързва със старобългарското ти (и, да, но) и произлиза от *ni и *to. Фигурира в РКБЕНО, според което е засвидетелстван в новобългарските дамаскини от XVII век.

Цитирайки пример от Троянския манастир, Мая Байрамова заключава, че структурата и…, и… или, не е твърде разпространена в съвременния български език, затова не се отразява в пособията, а на мястото на или се употребява и или нито, т.е. днес бихме казали „И чиреп нямаше, и хляб нямаше, нито стомна да пие вода“ или „Нито чиреп имаше, нито хляб имаше, нито (и) стомна да пие вода“ (Bayramova 1995, 170). Примерът е интересен с това, че дава основа за по-задълбочено проучване, което да съпостави двете конструкции в историческото развитие на българския език:

1. и + отрицателна форма на глагола, и + отрицателна форма на глагола;

2. нито + положителна форма на глагола, нито + положителна форма на глагола.

Задача № 1 – данни и анализ

Отговорите не оправдават предварителните очаквания за значителен брой ученици, които прилагат грешно правилото за двойното отрицание. Преобладаващият брой отговори представят съставено изречение, което е съобразено напълно с изискването, че когато съюзът нито – нито съединява изречения, като отрича последователно няколко действия, той трябва да се съчетае с по-ложителни глаголни форми, например: „Нито яде, нито пие.“. Само три отговора от анкетните карти са граматически неверни: „Нито не мога да ям, нито да пия.“; „Нито тренират, нито не се хранят здравословно.“; „Нито не учих по математика, нито учих по български.“.

Общото заключение е, че учениците познават добре съюза нито – нито и го употребяват правилно.

ЗАДАЧА № 2

Втората задача цели да проследи в каква степен учениците познават и прилагат употребата на съюза хем – хем в рамките на сложното съчинено изречение за изразяване на две едновременни действия. Тя е формулирана така:

Поставете липсващите съюзи в изречението, за да изразите, че извършвате едновременно две действия:

…... чета книга, ....... слушам музика.

Кратък исторически преглед на съюза хем – хем

К. Попов отбелязва, че двойният съюз хем – хем има турски произход, а неговото домашно съответствие е и – и(Popov 1963, 243). По този начин той е обяснен и в Речника на турцизмите в българския език (DTB, 274). Вероятно е проникнал в българския език през XVIII век, тъй като липсват данни за неговата употреба в Тихонравовия дамаскин(РКБЕНО, 2012), но се открива на много места в католическата книжнина на новобългарски език от втората половина на XVIII век1):

– Kak scat da bada as hem Maika, hem Devoika?

– Sveta Elisabetta hem mislesce tezi rabote, hem neznaesce, i ciudescese kako’ da produma i kako’ da rece’

– zere’ sas tova’ rezane hem ispovedovaha verata od jedin Spassitel deto imasce da dode, sanki Issukras hem se ispovedovaha dasa grehoviti, hem pak besce prilika od krascteneto, deto Issukras setne zadade

– Hem stori tova’ dago ne stramat Evreite, zere’ tia straneha horata, deto ne beha sünetlia. Hem pak da kaxi sas tova’, ci i toi kabul pravesce zakonat, deto Gospodin Boogh negov Bascta’ besce dal na Evreite, i do’ negovoto Porodenie besce bila hubava, i sveta. Hem damo dade örnek.

Задача № 2 – данни и анализ

В изпълнение на втора задача са получени 24 различни отговора. Данните сочат, че само 35 ученици, т.е. 29,4%, използват съюза хем – хем, за да довършат изречението. С най-много употреби е съюзът и – и, избран от 37 ученици, или това са 31%. Не може да бъде направено категорично заключение каква е причината за този избор. От една страна, това може да се дължи на стремежа учениците да се изразяват на по-висок стил, тъй като съюзът хем – хем е характерен повече за разговорната реч.

От друга страна, като обяснение може да стои недостатъчното познаване на значението на хем – хем, което да води до неговата ограничена употреба в езика на учениците. Към този извод насочва фактът, че 11 от анкетираните са поставили напълно грешно хем – хем, за да изпълнят задача №3, която изисква да се добавят липсващите съюзи в изречението „…... чета книга, ....... слушам музика.“ така, че да се изрази редуване на две действия. Смесването на ту – ту и хем – хем се наблюдава и в отговорите на задача №2. Осем ученици използват именно ту – ту (вместо хем – хем), за да изразят едновременност на две действия. Не може да се каже, че тези отговори са резултат от грешното разбиране на условието на задачата. Те се дължат на недостатъчно знание за значението на споменатите съюзи.

Не такова е обяснението за други от отговорите по втора задача, които категорично излизат извън нейното условие. Това са примерите: „Не чета книга, но слушам музика.“; „Не чета книга, а слушам музика“; „Когато чета книга, не слушам музика“; „Да чета книга или да слушам музика“; „Нито чета книга, нито слушам музика“; „Или чета книга, или слушам музика“. Няма да коментирам неспазването на условието в тази част, която изисква да се използват само съюзи за попълването на празните места. По-същественото в тези примери е, че учениците не са разбрали какво се изисква от тях, и вместо да поставят двете действия в състояние на едновременно протичане, те или са обусловили протичането на едното с изключването на другото, или напълно са изключили и двете действия, употребявайки нито – нито.

Прави впечатление, че петима ученици са потърсили сегашния момент като необходимо условие за едновременното протичане на двете действия, които са изразени с глаголи в сегашно време, въпреки че едновременност може да се наблюдава и в трите основни времеви периода: минало, настояще и бъдеще. Те са употребили наречията сега и в момента, за да гарантират връзката между двете действия, които трябва да се изпълнят заедно.

В заключение за тази задача може да се обобщи, че преобладаващата част от учениците са се справили с нейното изпълнение и макар и да не са използвали двата съюза хем – хем и и – и, които в най-голяма степен могат да изразят едновременност на двете действия, са употребили други свои знания за езика, за да се доближат до същия смисъл. Тук попадат отговорите с образувани сложни съставни изречения с подчинени условни, в които са употребени относителните местоименни наречия когато и докато. Всички отговори могат да се видят в приложението накрая на статията.

ЗАДАЧА № 3

Третата задача цели да проследи в каква степен учениците познават и прилагат употребата на съюза ту – ту в рамките на сложното съчинено изречение за изразяване на редуване на две действия.

Задачата е формулирана по следния начин:

Поставете липсващите съюзи в изречението, за да изразите, че редувате две действия (първо правите едно, след това – друго):

…... чета книга, ....... слушам музика.

Кратък исторически преглед. Според БЕР съюзът ту – ту се свързва с корена на индоевропейското местоимение to- и отпраща към там, той, тъдява. От същия корен според етимолозите са образувани и други съюзи в българския език (Български етимологичен речник 1971, 731). В историята на българския език още от старобългарския период до XVIII в. се употребява съюзът та с различна честота, също тоже, то, таче(Dogramadzhieva 1968; Micheva 2013).

Задача № 3 – данни и анализ

Само 29 ученици, 24,3%, са употребили тук съюза ту – ту, който в най-голяма степен отговаря на условието. 10 ученици са приложили близкия по смисъл съюз или – или, т.е. може да се приеме, че 39 ученици общо, или 32,7%, са изпълнили напълно условието.

Прави впечатление сравнително високият процент отговори, които поставят двете действия в позиция на едновременно извършване вместо на редуване. 16 ученици (13,4%) са употребили в тази задача съюзите хем – хем или и – и, въпреки че условието дава допълнително уточнение в скоби какво следва да се разбира под редуване на две действия.

Именно споменатото уточнение е вероятната причина, поради която голяма част от учениците (28 на брой, или 23,5%) са изпълнили задачата, използвайки структурите първо…, след това; първо…., после….; сега …., после и други близки по смисъл до тези, макар че редуването на две действия не се покрива изцяло със значението на последователното им извършване. Тук трябва да се направи уточнение, което не е било взето под внимание при формулирането на задачата. Според Речника на българския език (РБЕ) като първо значение на глагола редувам е посочено ‘извършвам нещо последователно, едно след друго’, т.е. именно първо правя едно, а след това – друго. Тук липсва идеята за повторението на действията, което е заложено на семантично ниво в префикса re-, произлизащ от латински и имаш широка употреба и днес в съвременните романски езици. Именно повторението на две действия чрез редуването им, а не само тяхното последователно извършване, е заложено в значението на съюза ту – ту, който чрез схема може да се изрази по следния начин: действие № 1 действие № 2 действие № 1 действие № 2. Структурата първо…, после… може да се изрази по следния начин: действие № 1  действие № 2, т.е. тук действията се извършват еднократно за разлика от предишната схема, в която е заложена идеята за повторение, без то да е ограничено.

Осем ученици не са се справили със задачата. Трима от тях са използвали нито – нито, трима са употребили структурата не…., а (но)…., като са противопоставили двете действия едно на друго, един ученик е съставил сложно съставно изречение с подчинено темпорално за предходно действие – ще …., след като.

Може да се заключи, че преобладаващата част от учениците (67,3%) не са се справили със задачата. Необходимо е в процеса на прогимназиалното обучение значението на съюза ту – ту да бъде обяснено, като бъдат разгледани и другите възможности чрез средствата на българския език да се изрази редуването на две действия, като се разграничи редуването от последователното извършване.

Общият извод от направената национална анкета е, че е необходимо да се обърне повече внимание на значението на съюзите, обект на изследването, за да не попадат те в пасивния речник на учениците, а да бъдат средство за постигане на по-богата и разнообразна от лексикална гледна точка реч. Правописните и пунктуационните правила не трябва да се усвояват за сметка на лексикалната култура, която е основополагаща за разгръщането на мисълта чрез доброто познаване на българския език. Могат да се предвидят в учебната програма повече упражнения с лексикални задачи, които да помогнат на учениците да овладеят добре значението на съюзите, и да развият способността им да съпоставят по смисъл близки или противоположни конструкции.

ПРИЛОЖЕНИЕ
Национална анкета за употребата на съюзите нито – нито, хем – хем и ту – ту от учениците в VI и X клас – отговори*.

БЕЛЕЖКИ

1. Примерите са от ръкопис 778 на католическия книжовник Петър Ковачев Царски, съхраняван в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” – София.

ЛИТЕРАТУРА

ГРАМАТИКА НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК, 1983, Т.2, Морфология. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов“, с. 456.

НИЦОЛОВА, Р., 2005. Българска граматика. Морфология. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2005.

КУЦАРОВ, ИВ., 2007. Теоретична граматика на българския език. Морфология. София: УИ „Паисий Хилендарски“, с. 148.

СТОЯНОВ, СТ., 1980. Граматика на българския книжовен език. София: Наука и изкуство.

ПАШОВ, П., 2015. Българска граматика. София: ИК „Хермес“, с. 249.

БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК, 1995, т. IV, с. 656, София: Академично издателство „Проф. М. Дринов“.

БАЙРАМОВА, М., 1995. Етюди за съюзите в Троянския дамаскин. София: Издателство „Агато“, с. 170.

ПОПОВ, К., 1963. Съвременен български синтаксис. София: Наука и изкуство. с. 243.

DTB, 2002. A Dictionary of Turkisms in Bulgarian. Oslo, p. 274.

РКБЕНО, 2012. Речник на книжовния български език на народна основа от XVII век (върху текст на Тихонравовия дамаскин). София: Издателство „Валентин Траянов“.

БЪЛГАРСКИ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК, 1971, т. I, с. 731, София: Академично издателство „Проф. М. Дринов“.

ДОГРАМАДЖИЕВА, ЕК., 1968. Структура на старобългарското сложно съчинено изречение. София: Академично издателство „Проф. М. Дринов“.

МИЧЕВА, В., 2013. Паратактични отношения в историята на българския книжовен език. София: Издателство „Дио Мира“.

REFERENCES

GRAMATIKA NA SUVREMENNIA BULGARSKI KNIZHOVEN EZIK, 1983, Т.2, Morfologia. Sofia: Prof. M. Drinov, s. 456.

NITSOLOVA, R., 2005. Bulgarska gramatika. Morfologia.Sofia: Sv. Kliment Ohridski, 2005.

KUTSAROV, IV., 2007. Teoretichna gramatika na bulgarskia ezik. Morfologia.Sofia: Paisii Hilendarski, s. 148.

STOYANOV, ST., 1980. Gramatika na bulgarskia knizhoven ezik. Sofia: Nauka i izkustvo.

PASHOV, P., 2015. Bulgarska gramatika. Sofia: Hermes, s. 249.

BULGARSKI ETIMOLOGICHEN RECHNIK, 1995, т. IV, s. 656, Sofia: Prof. M. Drinov.

BAYRAMOVA, М., 1995. Еtjudi za sujuzite v Troyanskia damaskin. Sofia: Agato, s. 170.

POPOV, К., 1963. Suvremenen bulgarski sintaksis. Sofia: Nauka i izkustvo. s. 243.

DTB, 2002. A Dictionary of Turkisms in Bulgarian. Oslo, p. 274.

RKBENO, 2012. Rechnik na knizhovnia bulgarski ezik na narodna osnova ot XVII vek (vurhu teksta na Tihonravovia damaskin). Sofia: Valentin Trayanov.

BULGARSKI ETIMOLOGICHEN RECHNIK, 1971, t. I, s. 731, Sofia:Prof. M. Drinov.

DOGRAMADZHIEVA, EK., 1968. Struktura na starobulgarskoto slozhno suchineno izrechenie. Sofia: Prof. M. Drinov.

MICHEVA, V., 2013. Parataktichni otnoshenia v istoriata na bulgarskia knizhoven ezik. Sofia: Dio Mira.