Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/6, стр. 610 - 622

В ТЪРСЕНЕ НА НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ КУЛТУРНИ ГЕРОИ В ЧУЖБИНА

Резюме:

Ключови думи:

Културна промоция, стереотипи и културни герои

Присъствието на българската култура зад граница е тема, сякаш по естествен начин предполагаща два отделни компонента: държавната подкрепа и академичната българистика. Без да оспорвам основанията за такива нагласи, те ясно показват, че популяризирането на знанието и образите на българското се мисли в рамките на планирани, устойчиви и официализирани договорености. Това, на свой ред, отхвърля на заден план пазарните изисквания и конкретните прояви на интерес към балканската страна в определен момент и място.

Както твърди изтъкнатата познанска българистка Галя Симеонова-Конах, в по-дълбоките си пластове въпросът – дори когато се засяга широко разбираната българистика, а не просто културата – насочва тъкмо към пазарните реалности и чуждата, а не националната памет: „Чуждестранната българистика извън университетската филологическа дисциплина и научните изследвания може да бъде съотнесена към два големи корпуса от въпроси – единият е разположен в моделите на съвременния брандинг, другият е свързан с културната и историческата памет на Европа и мястото на България в нея“ (SimeonovaKonach, 2017: 9). Разбира се, самата употреба на категории от маркетинга и рекламата в обсъждането на такава елитна сфера може да породи упреци в профанация. В същото време, трябва да се признае, този подход притежава силен отрезвителен ефект, защото въвежда идеята за конкуренция, пък била тя и културна. Съревнователният критерий атакува инертните нагласи за културата и колективната памет като самоочевидни стойности, предполагащи държавна опека. Напротив – конкуренцията налага и високата, и ниската култура да се оценяват и в потенциала си на продукт, еднакво достъпен на коктейли и научни форуми, в галерии и концертни зали, както и в комерсиалните книжарници, киноверигите, супермаркетите или буквално на улицата. На свой ред, вносът и износът на стоки е в голяма степен зависим от колективни символи, стереотипи и ценностни нагласи.

В статия от 2018 г. се опитах да посоча няколко визуални и словесни знака, типични за българската традиция, но със спорна атрактивност на европейския пазар (Rikev, 2018: 277 – 285). Наблюденията ми бяха конкретизирани върху Полша през второто десетилетие на XXI век, а в заключение се наемам да твърдя, че „разрушаването на определени национални стереотипи не е чак толкова трудна задача. По-тежко и отговорно от нея може да се окаже създаването на позитивен стереотип, който да бъде надеждна основа за присъствието на културата и произведенията на една страна в друга“ (с. 285).

При боравенето с общностни стереотипи и реални продукти на културния обмен наличието на държавническа стратегия е действително важен, но незадължителен фактор. Успешното популяризиране на национални достижения зад граница е преди всичко обусловено от предварително съществуващи нематериални активи, които евентуално да послужат в промотирането на една страна. През второто десетилетие на XXI век въпросът за ясно разпознаваеми положителни български символи и стоки остава отворен, което предполага и по-широк дебат в сферата на хуманитаристиката за компенсирането на недостига от експортни ценности и културни герои. Така формулираната дискусионна тема би хвърлила нова светлина върху трудните времена за филологията, като цяло, и чуждестранната българистика в частност. Дори при висок студентски интерес и безкористна привързаност към балканската страна романи като „Възвишение“ и „Физика на тъгата“, филми като „Мисия Лондон“ или сериала „Под прикритие“ са в състояние да запълнят отделни бутикови ниши и екранно време, но не са в състояние да гарантират работа на десетки абсолвенти българисти, нито да наложат траен и открояващ се образ на модерна България. Целта изисква не само поддържане на идеята за достъпното слънчево Черноморие. Нейното постигане зависи и от една правдоподобна имиджова парадигма, подхранвана от съвременни културни герои.

В термина културен герой не влагам чертите на митологическа фигура с просветителски и откривателски заряд. Използвам понятието според схващанията на Владимир Трендафилов: „знаково лице или име в рамките на дадено общество и култура“, изразяващо състава и регламентите, притежанията и ценностите на общността (Trendafilov, 2005). А от края на ХХ век и в България, и извън нея образите на революционера, будителя, просветителя, на успешния държавник, работник или бизнесмен изглеждат застрашително неправдоподобни. От друга страна, фигурите на интелектуалеца, твореца, моралния авторитет или човека от народа не успяват да се утвърдят поради четири главни, според мене, причини:

– те нямат национално типична физиономия, защото се покриват с други фигури от балканския, славянския и изобщо посткомунистическия свят, като напр. Вацлав Хавел, Лех Валенса, папа Йоан Павел II, сръбския патриарх Павле, стареца Паисий Светогорец, а в последно време – румънската юристка Лаура Кьовеши;

– техните връзки с България са изтъквани пост фактум, често без връзка с професионалната им дейност, срв. напр. Джон Атанасов, Цветан Тодоров, Юлия Кръстева, Христо Явашев (Кристо);

– остават негодни за културен експорт поради чувствителния негативен или амбивалентен заряд в тях, като напр. Дан Колов, Башмайстора, Хитър Петър, Петър Дънов, Баба Ванга, тримата глупаци;

– анахроничната им същност не съдържа модерния потенциал на граф Дракула в румънски контекст въпреки трайната им представителност – срв. напр. Орфей, Спартак, Пижо и Пенда.

Пречките пред културните герои на България след 1990 г.

В книга, филм или на сцена, емблематичните български фигури в чужбина са заложници на вътрешнонационалния консенсус относно тяхната значимост и обединителна роля. В един план пречка може да се окаже политизираният облик на лицето (напр. в случая цар-премиер), в друг – неговият специализиран или подчертано елитарен характер (напр. проф. Александър Чирков, Райна Кабаиванска). Най-често обаче, струва ми се, от липсата на широко одобрение страдат тъкмо популярните герои. Без преувеличение може да се твърди, че Христо Стоичков, известен като Камата и Модерния ляв, днес е всенародно тачен не само с футболните си постижения, но и в амплоато на съвременен байганьовски тип (седнал на парапета с Купата на европейските шампиони пред ложата с кралски величия), излъчващ невъзмутимост и мултилингвистична компетентност1) , разпознаваема дори при спрян звук на телевизора. Никой не отрича славата и заслугите на Стоичков, но колцина са тези, допускащи фигурата му в сферата на представителната българска култура.

Когато през есента на 2018 г. излезе автобиографията „Христо Стоичков. Историята“2), тя бе огласена като рекорден пазарен хит3), но в пресата не се намериха квалификации от рода на „културно събитие“. Със сигурност обаче двете излезли едновременно автобиографии на Стоичков и Димитър Бербатов заслужават обстоен коментар дори в академичните среди. Най-малко поради факта, че двама емблематични спортисти влизат в ролята на разказвачи. И в двата случая журналистическото съавторство не отслабва важността на казуса, а тиражът на изданията извежда наяве много повече следствия от предвидимия търговски успех.

Стоичков и Бербатов на литературното поприще

„Христо Стоичков. Историята“ (Stoichkov & Pamukov, 2018) излиза първоначално в 408 страници. Корицата и титулната страница включват с дребен шрифт псевдонима на спортиста и коректно назовават ролята на обработилия материала: „Официалната биография на Камата, написана в съавторство с Владимир Памуков“. По сходен модел е и изданието в 456 стр. „По моя начин“ (Berbatov, 2018), само че тук като автор е изведен само футболистът, докато Найден Тодоров и Димитрина Ходжева са посочени като съавтори едва в техническата информация на с. 2.

Предизвикателствата пред литературната общност, които поставят двете книги, не са малко. Преди всичко е нужно категорично да се подчертае, че това не са истории за футболисти или умело сглобени от трети лица фрагменти от техни спомени, нито наръчници за успех от типа „Как да печелим във футбола“4), а произведения, напълно легитимно вместващи се в жанра на автобиографията, който в последните години заема все по-голям дял в книжарниците. Тези творби могат да бъдат правомерно отхвърлени от полето на високата словесност, но без никакво съмнение са в позиция да формират (или разрушават) читателски вкусове, да създават щампи, нагласи и очаквания сред публиката, като поддържат конкретен зрителен ъгъл към нерядко значими обществени събития. Преждевременното им пренебрегване с етикет „популярно четиво“ или „низова култура“ крие риск от незачитане на актуалните читателски рефлекси.

Какво обаче откроява двете автобиографии като литературни позиции? На първо място, това е проблемът за автентизма на разказваческия глас. Твърде лесно е достойнствата в изложението (доколкото изобщо ги има) да се припишат на опитните съавтори и оттам изданията да се класифицират като по-пулярни четива благодарение на печеливша рекламна стратегия. Но и в двата случая тази позиция не отговаря на фактите. И в Стоичковата, и в Бербатовата история личи неподправеният глас на футболистите с познатите от безброй интервюта техни стилови особености. Обработката на Памуков (при Стоичков) и тандема Тодоров – Ходжева (при Бербатов) е веща точно поради факта, че изказът на популярните фигури е съхранен във впечатляваща степен. Задачата не е опорочена от вътрешната структурираност, логическата последователност, асоциативните вериги и пунктуацията, което приемам за висша заслуга на съавторите. Без ни най-малко да изземва пространство от разказващите своя живот, тяхното присъствие се забелязва именно чрез незабележимостта им в процеса на четенето.

Отделен сериозен въпрос в двете книги е дефинирането на понятията авторство и съавторство. Настоящето поставя нови критерии в издателскоразпространителския, но и в писателския занаят по същия начин, по който литературоведите следва да опреснят категориите си за автобиография и биография. От една страна, „Историята“ на Стоичков е обявена за „официалната биография“, а не „автобиография“. Докато зад термина „официална“ личи презастраховане на „ексклузивността“5), понятието „автобиография“ в съседство със „съавторство“ гарантира теоретически пробойни. Как да се справим с тях?

За чест на главните действащи лица и техните издатели, двете книги не дават повод за прилагане на модерните наименования гоустрайтър или копирайтър. Вместо формула „под редакцията на“ или „със съдействието / по-мощта на“ тук съпътстващите фигури са елегантно въведени като съавтори. Любопитно е, че никъде в текстовете и съпровождащите ги интервюта и коментари не се разкриват мащабите и техниката на съавторството. От стила на разказаното може достатъчно основателно да се предположи, че и в двата случая имаме работа със записани на аудионосител разговори, които впоследствие са били структурирани, редактирани и частично коригирани (главно в стилов план). От множество медийни изяви личи как Стоичков редовно подчертава съвместната си работа с Вл. Памуков, без да издава детайли. В книгата се среща единствено твърдението, че осъществяването на проекта е заело близо две години, а финализирането е протекло по време на Световното първенство в Русия през 2018 г.6), където двамата са акредитирани журналисти. Генералната формула на Камата се заключва в лаконичното „от мен разказа, а от Владо – писането“7) (стр. 6). По сходен начин в увода на своята история Бербатов определя Димитрина Ходжева като притежаваща „безценен опит с думите“, а Найден Тодоров – като помощник в „безсънни нощи“ за „събирането“ на материала „по моя [на Бербатов] начин“ (стр. 8). С други думи, литературно-редакторските умения на тримата съавтори не поставят под въпрос тежестта на термина „автобиография“, нито последните могат да бъдат подвеждани под отговорност за истинността на изложеното от „разказвачите“.

Как следователно разказват Христо Стоичков и Димитър Бербатов, след като вече бе откроен автентизмът на техния изказ? Преди всичко, информацията е действително автобиографична, с отделни неразкривани до момента факти и лични мнения. В структурен план отликите са показателни. Докато книгата на нападателя от Манчестър Юнайтед съдържа 13 глави, но е допълнително снабдена с „Глава 0“, увод от автора, предговор от сър Алекс Фергюсън и включени думи на Мартин Йол като подраздел към трета глава (стр. 196 – 197), което вещае раздробеност и разтегливост на изложението, никак неслучайно опусът на Златната осмица е структуриран в осем глави, предшес твани единствено от предговор на самия Стоичков. Тази разлика е в синхрон с разиграните мемоарни стратегии и със заглавието на отзива, който журналистката и литературен критик Силвия Недкова публикува за двете книги: „Центробежен Стоичков и центростремителен Бербатов“ (Nedkova, 2019). Тъй като съм напълно съгласен с оценките на Недкова, намирам за коректно тук да обособя главните твърдения в нейния текст:

– биографията на Стоичков е стегната, добре структурирана и с вътрешна динамика, надхвърляща обикновеното животоописание;

– Вл. Памуков е успял да запази характерния език на Камата, но и да го „обуздае“, дори да го „олитератури“, като така избягва „противоречието между четене и слушане, тази вечна дилема“;

– в книгата на Бербатов Найден Тодоров е трябвало „да се съобразява с доста повече фактори“ в обработката на текста. „Малко по-неовладяната бъбривост“ на тази книга Недкова е склонна да припише на „наличието на двама съавтори“;

– на „стегнатия“ Стоичков е противопоставен „бъбривият“ Бербатов: „Особено когато се четат паралелно, неизбежно се усеща свръхдетайлизирането при Бербатов, вмъкването на подробности, които не са чак толкова съществени за основната цел, влизането в онази спирала на взиране в дреболии, която е риск за всеки разказвач.“;

– в резюме Недкова извежда тезата за „обран и стегнат в наратива, с добре структуриран език“ и вътрешна динамика на разказа Стоичков и служещ си с „хъшлашки език“, имитиращ разговорна реч в писаното слово, по-хаотичен и разпилян Бербатов.

Главният извод на Недкова е, че „фокусът на разказа също е различен в двете биографии – Стоичков разказва себе си чрез другите [...] и очертава собствения си силует чрез тях. Бербатов наопаки – говори за себе си, другите хора са сенки в нишката на разказа му.“

Към горните становища може да се добавят няколко по-общи съображения. Българската футболна биография не е жанр без корени. Неговата специфика обаче трябва да се търси в отсяването на действителните белези на авто- и биографичното писане от фрагментарните спомени и изказвания относно конкретна личност. От друга страна, темата за приноса на журналисти, редактори и всички фактори зад кадър при излизането на подобни писания остава широко отворена. Все пак може да се изведе заключението, че в сравнение със заглавия като „Цял живот с футбола“ на Крум Милев (1978), „Моят живот и футболът“ на Димитър Пенев (1995), „Истини за живота и футбола“ на Иван Вуцов (2008, в съавторство с Едуард Папазян), „Наричайте ме Стан“ на Стилиян Петров (със съавтор Марк Гуиди)8), „Футболният магьосник Никола Котков“ на Петър Милушев (2010), „Единакът“ (книга за Наско Сираков на Павел Колев, 2014), „Валентин Михов в играта на живота“ от Георги Атанасов (2015), „Човекът, който караше влака в Локомотив (София)“ (книга на Румен Пайташев за ръководителя Йордан Събков, 2018), „Гунди какъвто не го познавате. Уникални снимки“ (2018, авторски колектив) и автобиографията на Аспарух Никодимов „С ЦСКА в сърцето“ (съавтори Цветан Дерменджиев и Станил Йотов, 2018) изданията на Стоичков и Бербатов представляват коренно различни явления. Те видимо следват животописните модели на световни футболни звезди. Не само полиграфическите решения, комерсиалният характер и спонсорството на изданията, но и самото писане (встрани от въпроса за процентното съотношение при съавторството) тук е издигнато на нова плоскост с ясно откроени параметри – това са книги с експортна насоченост, предназначени за международния специализиран пазар, независимо от размера на вътрешната консумация.

Предвид максимализирания възприемателски потенциал коментираните тук автобиографии се отличават като образцов книжен продукт. Стоичков – Памуков разказват с подробности, известни предимно на българската аудитория, не пестят българските реалии, никъде не губят патриотичната нишка в изложението. При всичко това книгата е обърната към външния свят, поради което със сигурност би била лесно четима от публика в различни държави, с различни вкусове и социален статус. В съпоставка с нея „По моя начин“ се оказва учудващо затворена дори не само в национален контекст. Немалко пасажи оставят впечатление, че Бербатов разказва на местните привърженици за своите приключения в големия футболен свят. Съчетанието между локална (едва ли не клубна) лоялност и бъбривост (според Недкова), която аз бих окачествил като издребняване, особено в случките от ранните години, по личното ми мнение прави книгата чувствително по-мъчна за пласиране зад граница.

Противно на предположенията за спортна съдържателност и спорна изказна рафинираност, и двете автобиографии предлагат шлифован, макар близък до разговорния и вестникарския език. С повече битови фрази е изпълнен текстът на Бербатов, докато чарът на Стоичковата история се носи тъкмо от забележителна словесна пъстрота с опитомена острота. Подавам само един пример: думата „мамата“ се появява при нападателя на Манчестър Юнайтед шест пъти, при това в най-агресивната си валентност; при осмицата на Барселона – три пъти: задължително в кавички и без фразеологическа обвързаност9). Точно толкова пъти се среща и изразът „Мама миа!“. Като цяло, спомените на Камата са подсилени както от по-широка емоционална амплитуда, така и от безспорно по-богата метафорика, понякога на ръба на малапропизмите. Тези широти отнасям категорично към предимствата, а не недостатъците на книгата. Владимир Памуков, може би със солиден собствен принос, опазва цветистия език на Стоичков включително чрез изрази, достойни за термина стоичковизми:

– „... като козината на далматинец – с черни и бели петна“ (с. 8);

– „Ван Гог във футбола... въпросната персона Ван“ [има се предвид Луис Ван Гаал] (с. 18);

– „... не бях още в свои води на една по-различна сцена“ (с. 112);

– „... бързо си паснахме като найлон и кренвирш“ (с. 169) и мн. др.

Отличителен белег и в двата случая е възрастта на фигурите, прибегнали до жанра на „официалната“ автобиография. Стоичков публикува „Историята“ на 52, а Бербатов „своя начин“ – на 37 години. Действително, в света на футбола епохите се мерят с много по-къс аршин, а категории като „проверката на времето“ и „епическа дистанция“ не са присъщи на маркетинговата логика. При всичко това не може да се избяга от внушението, че значимата дейност на двамата спортисти е в миналото, а равносметката е достатъчно улегнала. Безспорно, Стоичков и Бербатов вече са добили легендарен статут – позиция, която изглежда непоклатима и без автобиографиите им.

Автобиографиите в чужбина – потенциал и ефекти

Половин година след софийските премиери на двете книги краковското издателство SQN (Sine Qua Non) пое издаването на Стоичковата „История“, което ще бъде последвано от „По моя начин“ на Бербатов. Преводът бе поверен на младата абсолвентка на люблинската балканистика Агнешка Хмельовец. За компания, специализирана в спортни, фантастични и музикални заглавия, стъпката изглежда закономерна. За българската книга в Полша обаче случаят е уникален.

Не е тайна пазарният риск, свързан с публикуването на позиции с българска тематика в чужбина. Поради тази причина процесът е в пряка зависимост от програми за външно финансиране и наличието на меценатство. Ето защо инициативата на SQN се оказва изключение от модела по две причини: мигновеното планиране на полските версии на книгите, което би изпреварило дори англоезичните издания, както и излизането от опеката на спонсори и културни институции. Нима това явление не предизвиква по-дълбоки ефекти, отколкото може да донесе меркантилният успех? Обръщам внимание на три от тях.

На първо място, автобиографиите (особено тази на Стоичков) отварят нови предизвикателства пред преводача. Трудностите тук не са в порядъка на изкусното слово, а в способността за оптимално изразяване на живия български език – понякога клиширан, понякога разговорен, на места „хъшлашки“ и дори с граматически и логически грапавини. Не са за пренебрегване и въпросите за стоичковизмите и редицата типично български реалии от 70-те до 90-те години на ХХ век, които засягат мимоходом исторически и социални явления (в двете книги често се срещат такива пасажи). В този смисъл, дебютиращата преводачка А. Хмельовец е заставена да се съобразява с няколко несходни аспекта: традициите на школата от великолепни полски българисти, тежненията към четимост на текста с оглед на международния сленг, но и с цветния почерк на авторите и техните съавтори. Да се интернационизират ли например, или да се откроят Стоичковите „ако баба беше мъжка“, „действам в стил Трън напада Радомир“ и Бербатовите „разцъквания“, „бат’ [бате] Мери“, „мутренски фирми“, „егати гъзаря“ – и в каква степен изданието би спечелило от едното или другото решение? Независимо от дилемите на преводаческия занаят, двете позиции гарантират посягането към българска книга на неподозирано широк читателски кръг.

На второ място, историите на Стоичков и Бербатов попадат в съвършено различно поле на съпоставка. В палитрата от издания на SQN за последната година те ще си съперничат с биографиите на Зинедин Зидан, Франческо Тоти, Питър Крауч, третите издания за Кристияно Роналдо и Лионел Меси... Тук вътрешнонационалната нишка автоматично отстъпва на контекст, движен изключително от мярката за световна звезда. Дори относителен успех на заглавията би потвърдил статута на спортистите като знаменитости от най-висок ранг.

На трето място, колкото и да са славни представените личности, пласирането на подобни четива зависи – и това трябва дебело да се подчертае – от литературните и полиграфските стойности на самите автобиографии. В това отношение двете български позиции се подлагат на тест за адекватност спрямо актуалните тенденции за успешно писане в жанра. Стоичков и Бербатов са приключили с конкуренцията на терена, но в полето на мемоаристиката те я подновяват на най-високо равнище.

Новият български културен герой – типология и приемственост

Няма никакво съмнение, че публикуването на двете коментирани автобиографии зад граница съдържа потенциал за налагане на нов тип български културен герой, при това без държавно планиране, институционално подпомагане и скъпи имиджови кампании с конкурси за графични символи и девизи. Своеобразният естествен подбор на лицата поставя интелектуалния елит пред свършен факт, водещ единствено до въпроса за евентуалното приемане или отхвърляне на Стоичков и Бербатов като изразители на позитивния български дух. Да се омаловажи този шанс, не представлява никаква трудност. Как обаче може да се докаже практическото му одобрение? Струва ми се, че присъствието на двете имена в университетски занятия върху съвременната национална култура, дори в учебните помагала за чуждестранни българисти, гостуването на спортистите в българските културни институти в чужбина, подкрепата (макар символична) от страна на посолства и консулски служби при промоции на книгите са естествените знаци за припознаване на тези фигури като нещо повече от спортни величия.

Характерна особеност и в двата случая представлява силната патриотична нишка, видима в автобиографиите и в публичните позиции на Стоичков и Бербатов. Тази черта далеч не се свежда до връзките с националния отбор по футбол. Радостта от пребиваването в родината, несекващото съизмерване с мнението в страната (винаги по-особено от реакциите в чужбина), благотворителните дейности на двамата разгръщат сюжета за звездата, която остава колкото световна, толкова и родна.

В типологически план новите потенциални културни герои също разкриват черти на уподобявания и отлики от предходниците. С просто око могат да се нахвърлят:

– безспорният, своевременно реализиран личен успех (класическият печеливш автобиографичен мотив);

– пътят от провинцията в малка социалистическа държава към световната слава (при неспираща пулсация на двата контекста);

– съизмерването с родната действителност (семейна и национална);

– разграничаването между личния интерес и общото благо;

– разколебаващите монументалността осъзнати грешки и колебания;

– незаличимият колорит на балканския манталитет.

Към горните черти трябва да се прибави и обстоятелството, че мотивът „сам срещу всички“ се разиграва на различни равнища, включително с вътрешнонационалните му измерения. В съчетание с балканската опърничавост той неминуемо чертае паралели с байганьовския заряд с хитърпетровски и башмайсторски вариации, както и с честия сюжет за „неразбрания приживе“ балканец.

Независимо от нахвърляните проекции, чрез цялостното си присъствие в публичния живот, запечатано и в техните автобиографии, Христо Стоичков и Димитър Бербатов разкриват особеност, която никоя от досегашните фигури на български културен герой не е притежавала в абсолютен вид. В исторически план нито просветителят, нито революционерът, нито държавникът се свързват с осанката на всепризнатия победител. Оказва се, че спортът предлага много по-лесна възможност за извайване на такъв образ.

Чрез личните постижения на знаменитите футболисти, превърнали ги в национални емблеми, българското общество може да се избави и от една нелицеприятна метафора. Докато в редица общества финиш след шампиона трудно се вмества във водещите биографични достойнства, изразът „четвъртите в света“ вече четвърт век се използва като доказателство за народния гений. Макар той да се среща над 10 пъти в книгата на Стоичков (при това с главна буква), точно двете автобиографии сочат изход от популярната формула. Трансформацията на обществените митове не се изчерпва с тяхното заличаване, а в отправянето на ясни, положителни, правдоподобни послания вътре и вън от родните граници. Носителите на тези послания могат да бъдат окачествени като културни герои, общностни емблеми, символи на националния дух. Колкото по-достоверно изглеждат обектите на такива претенциозни квалификации, толкова по-убедително биха звучали идеите, които олицетворяват.

БЕЛЕЖКИ

1. Фрази от типа на „Айнц, цу цвайн, цу драйн, дрън!“ (юли 1994), „Който играе – печели, който не играе – не печели!“ (16.11.1994 за предаването „Всяка неделя“, по-късно влиза в рекламния клип на „Телевизионно бинго“ в същата програма – Kevorkian, 2013: 18), „Фърст халф – вери гуд, секънд халф – айм но лайк.“ (17.11.2009).

2. Премиера на 5 ноември 2018 г. в присъствието на отбрана публика, сред която и трима бивши президенти на Републиката.

3. Издателство „Софтпрес“ определя книгата като „най-продаваната биография в България“ (https://www.soft-press.com/Stoichkov/) с три издания за по-малко от година.

4. Стоичков се посочва като автор и на такова издание: „Как да печелим във футбола. 88 съвета от номер 8“ (София: Книгомания, 2017).

5. Това не е първата автобиография на Стоичков. През 1995 г. на испански излиза „Ciento por ciento Stoichkov“ в сътрудничество (con la colaboraci–n) с Франсеск Агилар и Хавиер Торес. Българското издание става факт още същата година. През 2008 г. пак на испански излиза „EL 8CHO: Mi Autobiograf‘a“, като е запазена и формулата „в сътрудничество с“, но този път с чилийския коментатор Луис Омар Тапия. Не ми е известно двете по-зиции да са получили превод на други езици.

6. Информацията е почерпана от коментарите към снимковия материал във второто издание на книгата.

7. Всички цитати от „Историята“ на Стоичков подавам по второто допълнено издание (2018).

8. Тази книга представлява особен случай, тъй като оригиналът излиза на английски през 2008 г. (Edinburgh: Mainstream Publishing) под заглавие “You Can Call Me Stan: The Stiliyan Petrov Story”. Българският превод е от 2012 г. с разширено подзаглавие „Героичната история на Стилиян Петров“.

9. Обратно: в изрази с „майната“, подсказващи поне елементарна стилизираност, Стоичков има категоричен превес пред Бербатов. В книгите се срещат и редица вулгарни фрази, само че винаги в пределно конкретен контекст.

ЛИТЕРАТУРА

Бербатов, Д. (2018). По моя начин. Съавтори: Найден Тодоров, Димитрина Ходжева. София: Сиела Норма.

Кеворкян, К. (2013). Реклама със Стоичков. Дрън по миналото. Стандарт, 23.07.2013, с. 18.

In Bulgarian: Недкова, С. (2019). Центробежен Стоичков и центростремителен Бербатов. Портал Всичко за книгите, vsichkozaknigite.bg/review/центробежен-стоичков-и-центростреми/ (публ: 20.01.2019).

Рикев, К. (2018). „Не сме това, което виждате!“, или за неизбежните стереотипи в българския образ зад граница. Наблюдения на филолога. Език и литература, no 3 – 4, 277 – 285. http://www.ezik-iliteratura.eu/2018/3-4/21-EiL_3_4_2018_Kamen_Rikev.pdf (достъп: 19.09.2019).

Симеонова-Конах, Г. (2017). Mарката/брандът на страната и българистиката в чужбина. Език и литература, no 1 – 2, 9 – 21. http://www. ezik-i-literatura.eu/2017/1-2/1-G.S.-Konach-BG.

Стоичков, Х. & Памуков, В. Христо Стоичков. Историята. София: Софтпрес. II, допълнено изд.: 2018. pdf (достъп: 19.09.2019).

Трендафилов, В. (2005). За рамките на литературата. София: Изток – Запад.

https://liternet.bg/publish8/vtrendafilov/za_ramkite/kulturniiat.htm#3 (достъп: 19.09.2019).

REFERENCES

Berbatov, D. (2018). My Way. Co-authors: Nayden Todorov & Dimitrina Hodzheva. Sofia: Ciela Norma.

Kevorkian, K. (2013). Publicity with Stoichkov. Bang on the Past! Standart (Sofia), 23.07.2013, p. 18.

Nedkova, S. (2019). Centrifugal Stoichkov and Centripetal Berbatov. Vsichko za knigite web portal, vsichkozaknigite.bg/review/центробежен-стоичков-и-центростреми/ (published: 20.01.2019).

Rikev, K. (2018). “We Are not What You See!” or On the Inevitable Stereotypes of Bulgaria and Bulgarians Abroad. Ezik i literatura, no 3 – 4, 277 – 285. http://www.ezik-i-literatura.eu/2018/3-4/21-EiL_3_4_2018_ Kamen_Rikev.pdf (accessed: 19.09.2019).

Simeonova-Konach, G. (2017). The Country’s Brand and Bulgarian Studies Abroad. Ezik i literatura, no 1 – 2, 9 – 21. http://www.ezik-i-literatura. eu/2017/1-2/1-G.S.-Konach-BG.pdf (accessed: 19.09.2019).

Stoichkov, H. & Pamukov, V. (2018). Hristo Stoichkov. The Story. Sofia: Softpress, 2018. 2nd supplemented ed.: 2018. [

Trendafilov, V. (2005). Of Frames in Literature. Sofia: Iztok-Zapad, 2005. https://liternet.bg/publish8/vtrendafilov/za_ramkite/kulturniiat.htm#3 (accessed: 19.09.2019).

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.