Български език и литература
Вход / Регистрация

2024/1, стр. 106 - 118

ТЕОФАНО ПОПОВА – УЧИТЕЛКАТА. БЛАГОДЕТЕЛКАТА. ОБЩЕСТВЕНИЧКАТА

Резюме:

Ключови думи:

Петър Михайлов
Институт за литература – БАН
32. СУИЧЕ „Св. Кл. Охридски“

Резюме. Предлаганата разработка представя личността на учителката, общественичката, преводачката, благодетелката Теофано Попова. Нейното литературно наследство остава слабо проучено, слабо познато. Особено място в нейната работа заема критическата реч, посветена на Иван Вазов. Фактът, че жена предлага тълкувание на творчеството на живия тогава автор, е показател за силата на женската еманципация у българските интелектуалки от края на XIX век. Обстоятелството, че самият писател е бил гост и е слушал тази реч, е симптоматично за нивото на цивилизованост и култура, които той демонстрира към жените. Известно е неговото писмо до Анна Карима от 1921 г., с което той признава творческия успех на една от първите ни белетристки. Съвсем бегло предлаганият анализ споменава и за някои художествени творби на Т. Попова. Надяваме се с тази статия да се даде началото за по-детайлното проучване на делото на голямата благодетелка, посветила силите си всецяло за добруването на родния си град Стара Загора.

Ключови думи: учителка; ораторка; благотворителност; литературна критика; Иван Вазов; Теофано Попова; белетристика; публична реч; еманципация.

Теофано Ненова Тодорова-Попова (20. 03. 1856 – 18. 01. 1929) е родена в Стара Загора и е българска учителка, писателка, обществен деец, благодетелка. Основава сиропиталище, което съществува от 1899 до 2020 г. Институцията, носеща нейното име, през 2021 г. от сиропиталище в Стара Загора вече е дом за настаняване на хора с ментални увреждания2. Налична е нейна страница в електронната енциклопедия „Укипедия“3. Достъпни са и не много на брой журналистически публикации във връзка с нейната годишнина (165)4 и с благотворителната ѝ дейност5. Няколко дигитални материала, проследяващи моменти от нерадостната ѝ лична съдба – още като млада остава без съпруга си, а години по-късно и двамата ѝ синове са погубени в разцвета на силите им6. Обзорно за творчеството на Т. Попова пише Невена Ганева7 .

Т. Попова израства в Стара Загора в семейството на Нено и Милка Тодорови8. Бащата е абаджия. Вуйчо ѝ Атанас Иванов е известен старозагорски учител и книжовник. Сведенията сочат, че е имала брат и сестра. От ранна възраст тя проявява интерес към учението и 5-годишна е дадена да се обучава – първоначално в Девическото, а после и в класното училище в родния си град. Още щом завършва, едва 14-годишна, става учителка там. Тя е сред възпитаничките на Анастасия Тошева 9. В исторически план трябва да се поясни, че Райна Попгеоргиева10, Виктория Живкова11 и Теофано Попова са от една и съща генерация. Трите забележителни българки имат за своя учителка открояващата се личност на А. Тошева. Всяка една поотделно продължава в съзнателния си живот да носи усещането за Възраждането и високото съзнание за обществен дълг, за мисия пред и към народа си. Интересен факт е, че и четирите жени оставят отчетлива следа в българската литературна история, реконструирана в последно време. Найизявената е Вела Благоева – нейно дело са първите повест и роман, писани от женска ръка, в еволюцията на родната литература. Тя е автор и на пионерската методика на българския език (1892)12. Анастасия Тошева и Райна Попгеоргиева оставят автобиографичните си съчинения, които са ценни със своята документална стойност, отпращащи към предосвобожденската епоха, Априлското въстание и първите години на свободна България – само по себе си, женската визия за тези събития буди жив интерес, защото дава другия ракурс, другия поглед към това, което узнаваме като текстови реалности благодарение на писателите класици – Захарий Стоянов, Стоян Заимов, Иван Вазов. Теофано Попова оставя 15 книги. 13 Количеството на издадените ѝ съчинения е значително и същевременно е показателно за книжовната дейност на останалата в сянка писателка. А в архива ѝ под номерация ДА – Стара Загора – 34, номер на фонд 555К, се съхраняват други неизследвани и неизвестни до момента ръкописи.

Омъжва се на 16 години за Васил Д. Папазоолу. Свекърът Димитър Папазоолу е богат старозагорец и училищен настоятел. Теофано и Васил имат двама синове – Димитър и Васил. По времето на Руско-турската освободителна война семейството се премества в Свищов. Там младата жена е сред самарянките, подпомагащи ранени и болни войници. Приветства на добър руски език победилите войски14. След това фамилията отново се завръща в родното си място. Ала там са застигнати от нещастието да почине съпругът. Така Теофано Попова остава вдовица и сама отглежда децата си.

Три десетилетия от живота си тя посвещава на учителската професия – работи в Казанлък, Севлиево, Солун, Стара Загора. През 1892/93 г. е директорка на Солунската девическа гимназия. Вече в 1894 г. отново се завръща в Стара Загора, където преподава в Девическата гимназия. Големият ѝ син Димитър вероятно е убит през 1896 г., който по това време също е учител в Свищов.

Три години по-късно – през 1899 г., Т. Попова основава благотворителното дружество „Добрий самарянин“ и е избрана за негов председател – такава остава до смъртта си през 1929 г. Там се приютяват деца от улицата – сирачета, изоставени, отхвърлени. През 1912 г. е убит и вторият син – Васил15, който е лесничей в Лъджене. До края на живота си Т. Попова отдава сили и енергия на Благотворителното дружество. По това време написва и няколко драматургични произведения, поема, религиознотълкувателни съчинения. Отделни творби излизат посмъртно с пари, оставени от нейното завещание, което е дарено на „Добрий самарянин“.

Кратка е бележката, представяща и архива ѝ: „Родена през 1856 г. в Стара Загора. Завършва класното училище в родния си град, непосредствено след което започва да учителства в градовете Стара Загора, Казанлък, Севлиево, Солун. Ученолюбива, владееща добре руски и френски езици, тя е активна общественичка. Слага началото на първото женско дружество в Стара Загора. Като негова председателка работи до края на живота си. Едновременно с това по нейна инициатива е основано сиропиталище, на първото от които завещава част от своето имущество. Починала на 18.01.1929 г.“16.

Т. Попова навлиза в нашия литературен живот с три превода от руски език съответно на: Огюст Дьобе „Философия на брака“ от 1885 г.,; В. Шелгунов „Женска слободия“ (1889) и П. Каптерев „За характерните психични свойства при жените“ (1895)17. Нужно е да се обобщи, че и трите книги са част от т. нар. „женски въпрос“, който поставя проблемите, свързани с борбата на жените за равноправие. Преди да се посвети всецяло на тази кауза, писателката сякаш се е запознала основно със сложния процес, който особено през 30-те години на ХХ век е силно активизиран в България. Важното в настоящия случай е да се отбележи, че твърде скоро след Освобождението тази тема навлиза в общественото съзнание на част от интелигентните, грамотните, творчески пишещите жени. Т. Попова е сред тези избраници и изиграва своята историческа роля, поради изключителната ѝ скромност и почтеност обаче делото ѝ е и слабо познато.

Първата по-значима художествена творба на писателката е разказът „Една из многото семейни картини. Разказ из народний ни живот“ от 1899 г., по-местен в рамките на отделна книжка, като всъщност в жанрово отношение по-скоро текстът е новела, малка повест, тъй като обхваща почти 30 страници, разделени на 6 части. Още в началото на сюжетното развитие прави впечатление голямата динамика на действията – те са задъхани, напрегнати, драматични. Завързването на буйстващата жена, виковете ѝ, „виденията“ ѝ картинно са изобразени в повествованието. Диалозите между героите са живи, близки до реалния разговорен стил, което подпомага историята да се доближи максимално до достоверното. Запомнящи са епизодите, когато се изобразява насилието над жената и над новороденото. Разказът се води от името на мъж – чиновник, който разкрива злощастната съдба на комшиите си. Ценното в наративната цялост са интерпретираните мъжко-женски личностни отношения. От една страна, са Иван Зарзаватчията, който тормози физически и психически съпругата си Радка (Лалка). От другата страна са младите Александър и Делка (Неделя), които заживяват в хармония, разбирателство и сговор помежду си. Острият конфликт между старите е породен от Драгна – антагониста в историята, която се опитва да навреди на всички. След намесата на 25-годишния Александър Зарзаватчията осъзнава, че е бил мъчител на жена си. След нейната смърт той се разкайва за злодеянията си. Умира след две години, а Драгна е отведена от полицията, за да бъдат разследвани нейните престъпления. След като Александър се оженва за Делка, техните взаимоотношения са обрисувани по следния начин: „той имаше една ръка, слаба физически, но мощна нравствено, ръка, готова всякога да го подкрепи, кога политне в тежкия, труден път в живота“18. Нравствеността на женската фигура и личност – на това настояват известните радетелки за женско равноправие у нас в теоретичен аспект – Жени Божилова-Патева19 и Лили Браун (позната с книгата си от 1903 г)20. Така че бихме могли да кажем, че Т. Попова въплъщава идеята (теоретичното) в задоволителна художествена форма. Т.е. тя пише в духа на времето, съвременна е. Нека припомня, че в своите повест и роман („Царица Теодора. Скица от ХIV век“, „Процес“) Вела Благоева също разглежда проблемите на еманципацията и равнопоставеността21. Във финала на своята новела Т. Попова отново се придържа към европейските тенденции – мъжът и жената да се развиват заедно, хармонично, да се стимулират взаимно, да се подкрепят един другиго: „Неделя замести в пълна смисъл на думата, мястото на майката на останалите сираци. Освен това неотразимото влияние на Александра върху Неделя благотворно се отрази в умственото ѝ и нравственото развитие. Двукласното ѝ образование, що бе по-рано получила, се утрои. Тя нарасна до висотата, гдето стоеше Александър. Щастлива случайност биде преместването му в София – Делка свърши Стопанско училище. Тя бе вече помощница на мъжа си и в економическо отношение – тя стана учителка по ръкоделието“22. Не само е развила образованието си, но получава и по-добра професия, с която успява да допринесе със средства за издръжката и поддръжката на семейството. В някаква степен тази новела на Т. Попова поставя един нов проблем в нашата литература – жената като равностоен партньор на мъжа във финансовите отношения в/на семейството („економическите“). Двамата герои благотворно си влияят един на друг и съумяват заедно да се развиват и напредват. Тонът на повествователя не е назидателен, но макар и деликатен, възпитава – откроява се с тази своя функция: подава се адекватен модел за следване.

Още в тази ранна творба се усеща драматургичният заряд, който носи у себе си Т. Попова, затова не е изненадващо, че тя се насочва към писането на трагедии по-късно в своята творческа еволюция. Макар и непопулярни, тези драматургични творби не са лишени от качества. Що се отнася до идейно разгръщане, до фабулиране, до яркост на отделни герои и събития, бихме могли да кажем, че Т. Попова постига някакъв успех. Разбира се, огромната човешка скромност на авторката вероятно е попречила те да бъдат популяризирани. Ала в предговорите, в някои паратекстови белези личи открояващо се авторско присъствие.

Що се отнася до преподавателската ѝ работа на учителка по български език23, наложително е да споделим, че тя възприема по-скоро онова традиционно разбиране, характерно за нейното поколение, завещано от възрожденските години и примерите на тогавашните достойни книжовници, носещи усещането за мисия и дълг към и пред народа си, към и пред родината си. Това разбиране за служене се запазва до края на живота ѝ. То е демонстрирано още в началото на просветно-обществения ѝ път – първата ѝ публикация, състояща се от 16 страници, е посветена на значимо литературно-културно събитие: 25-годишния творчески юбилей на Иван Вазов. Словото е определено като Реч, произнесена на 24 септември в салона на старозагорското четирикласно окръжно училище. Изданието е реализирано от почитателите на поета за полза на създадения фонд „Иван Вазов“ и е осъществено от печатницата и книговезницата Никола С. Кирилов в Стара Загора през 1895 година24.

Речевия акт жена да заговори публично за утвърдения, за големия национален писател, бихме могли да обясним в някаква степен като смел, а и като отговорен: защото вече жената дава оценка, жената задава критерий и мерило за стойността на художественото слово. Не са многобройни изявите на жените книжовнички като критици в края на деветнадесетото столетие в България. Сказката вероятно е знак, че вече у нас жената прави първи уверени стъпки, за да утвърди своя глас, за да открои своята мисъл и да я насочи към глобалното литературно съждение, което се оформя в онази епоха, т.е. то зрее, формира се. На много по-късен етап ще се превърне в осъзнато като значимо говорене за национален литературен процес. Фейлетоните на Екатерина Каравелова, белетристичните творби на Вела Благоева, които откроихме по-рано, вероятно позволяват на Теофано Попова да изкаже пред обществеността в Стара Загора своите анализационни наблюдения върху творческата дейност на Ив. Вазов до 1895 г., придържайки се към един научнопопулярен стил. В нашето съвремие подобни жестове определяме с теоретическите постановки как жената чете литературния канон25. Но нека се насочим към събитието отпреди близо 130 години.

Своеобразното похвално слово26 се състои от три основни части: увод, изложение и заключение, които са ясно обособени. Т.е. авторката се придържа към класическа форма на жанра, познат в нашата литературна история още от Средновековието и първите наши книжовници. Публичната реч на Т. Попова се откроява със силата на своето красноречие непосредствено в самото начало – серия от реторически въпроси, акцентиращи върху значимото събитие – юбилея на Ив. Вазов. Всъщност актът на засвидетелствана почит към труженика на художественото слово е първият в новоосвободена и обединена България. Няма друг такъв пример за всеобщо признание до 1895 г. (или поне ние не знаем да е имало). В някаква степен действието не само засвидетелства уважение, но е белег и за опит за обединение на народа, на българското общество около фигурата на един национален писател. Постепенно речта проследява биографията на писателя – онези моменти, които всички ние знаем за ранния живот на Вазов: желанието на бащата Минчо да направи своя син търговец, учението при даскал Ботьо Петков, чиракуването в Букурещ при чичото, избухването на Априлското въстание, написването на двете знакови стихосбирки, вдъхновени от организацията, избухването и потушаването му. Впечатление прави, че е цитирано пейзажно стихотворение на поета, започващо с граничното пространство на Дунава. Обединението на българските земи, т.е. онези територии, населени с етнически българи тогава (90-те години на ХХ век) – Вардар, Черно и Бяло море, Стара планина, Пинд27. След това Т. Попова се спира за кратко на повестта „Чичовци“, която характеризира като „сатира“, с „дълбок юмор“, „ценно произведение“, „прекрасна илюстрация на първобитните, още не зачекнати от лъскът на съвременната цивилизация, нрави на добре познатите му градовце, гдето е прекарал младините си“28. Тази изостаналост на българското общество, безвремието, примитивизмът са изследвани вече достатъчно добре, интересното в случая е, че Теофано Попова ги маркира. От тази битовост (не битийност!) се отива към високия идеал, вложен в сериозните класически текстове на Вазов. Именно тях говорещата обособява в отделна група.

Недоволството на Вазов от политическия (тук това понятие трябва да мислим като партизански, т.е. разрояващ се на отделни политически формирования) и обществено-културния живот след Освобождението е отразено в кръг от творби, разработващи темата за славното близко минало, допринесло за появата на Нова България: „Немили-недраги“, „Под игото“, „Епопея на забравените“. В своето изказване говорещата жена отбелязва, че през 1894 г. Вазов драматизира повестта в пиеса „Хъшове“. Краткотрайната памет, непризнателността към националните герои е изплакана с финалните думи: „Бедни, бедни, Македонски!“. Искрена и топла е възхитата от „Под игото“. Оная едва ли не магическа (по-скоро вълшебна) атмосфера в дома на патриархалното чорбаджи-Марково семейство е изведена като любим епизод на читателите, разпознаващи се чрез и със текста на романа. Ефектно е откроена постъпката на благородния отец Йеротей и Зелената (му) кесия (глава от романа). Изтъкнат е успехът на книгата: „Изток даде на Запад един само роман, равняващ се с най-хубавите белетристически съчинения от XIX век, той вече е преведен на всички европейски езици, дори на шведски, холандски и този роман е исторически“ 29. Като тематика е исторически, но и като значимост за еволюцията на българската литература въобще също заема историческо място. Висока е оценката, която дава Т. Попова за „Епопея на забравените“ – а именно шедьовър. Тя започва своите наблюдения върху одическия цикъл от личността на Паисий; Раковски; братя Миладинови; Бенковски; Перущица (т.е. хронологически); „най-после той не забравя да възпее и нашите старозагорски светци – герои: братя Жекови“ 30. Тук трябва да отворим скоба, за да поясним, че през 1919 г. Т. Попова публикува своята историческа драма „Старозагорското въстание през 16 септември 1875 г.“ – в тази творба основният конфликт е саможертвата на Михаил и Георги Жекови. До момента вероятно предложението на писателката е първото 31 по посока как жената „вижда“ събитията, настъпили в 1875 г. в Стара Загора. А когато работата е творческа, не толкова документална, вероятно предизвиква още по-голям интерес към процеса: женската визия за националната история на България, претворена в литературно слово. В краткия предговор към драматургичното си произведение авторката е посочила кои източници е ползвала, за да създаде на тяхна основа своята художествена творба: „Записките на цветистия мемоарист Захарий Стоянов“ и записките на Христаки Стойнов Шиваров – очевидец на събитията, попаднал в затвора, а по-късно амнистиран. 32 Сякаш за да тушира емоционалното сгъстяване на напрежението, по-родено от тежките опуси на Ив. Вазов, Т. Попова насочва вниманието на аудиторията към пейзажната лирика на поета. Спира се върху стихотворението „Родопи“ и демонстрира толерантност, която смайва с човешкото си отношение и с демократичните си разбирания: планината Родопи „криеща животът на кръвните ни братя помаци, те крият зад себе си цяла Македония“33. Както самият Вазов е известен със словесните си жестове към Македония, имащ наум страдащите българи, живеещи по онова време там, така и самата Т. Попова е автор на цяла поетическа книга, свързана с проблема34. Подобни творчески прояви доказват онова предположение, което споделихме в началото на нашето изложение: Т. Попо-ва носи усещането за мисия, за отговорност, характерни за възрожденските книжовници. Всъщност биографично тя е свързана с онази епоха, възпитавана е в традициите на онова време. Същото е добре известно за Ив. Вазов – сам той пише спомени за един от учителите си – Б. Петков (и не само него!), в добре познатия му текст „Неотдавна“. И все пак, нека припомним, че става въпрос за 1895 г. – т.е. това е времето преди Илинденско-Преображенското въстание, а и много преди Балканската война. Идеалистът Вазов е имал визионерска представа за „Македонския въпрос“. Вътрешна кулминация в словото на говорещата е смисловият акцент, направен с „Отечество любезно“ – одата, която не само възхвалява родното, но и го обединява. На свой ред ,трябва да изтъкнем, че лайтмотивът в Речта е обединителното.

Кратък цитат от „Молитва“, намираща се в „Звукове“ от 1893 г., насочва вниманието към психологическите изживявания на поета – „Екове“ („Италия“ – 1894). Прави впечатление, че Т. Попова не се придържа строго към хронологическия модел. Тя по-свободно, по-скоро типологически разглежда творчеството на Вазов – възторгът и удивлението пред/от храбростта на българския войник са кодирани в „Сливница“, стихосбирката от 1885 г. Впечатляващо е чувството на говорещата, което е насочено срещу войната, т.е. в някакъв смисъл тя е пацифистки настроена (както всички наши писателки всъщност): „Той (Вазов – бел. моя, П. М.) хиперболизира геройството му (на българския войник – бел моя, П. М.). Но неговата високо чувствителна душа не може да се не възмути от грозните резултати от тая безполезна братоубийствена война за двата, свързани по кръв и вяра народа“35. Дълбинно е наблюдението на ораторстващата жена. Успява психологически да проникне в поетическото слово и изтъква огромната болка и тъга, състраданието към скъпите жертви, които е изпитвал лирическият майстор, и успява да внуши това усещане на четящите.

След това Т. Попова по-скоро маркира – изрежда поемите „Грамада“, „Видул“, „Загорка“, трите тома с разкази и повести, „Драски и шарки“, стихосбирката „Алпийски книга“, за да стигне до кулминацията в своето реторическо говорене: „Със своя талант може да ни постави в реда на другите културни народи. Вазов бе денницата, която предизвести зазоряването на България и в далечний Запад“36. Днес ние казваме, че Вазов задава цивилизационен модел, че неговото творчество е фундамент за изграждането на национална идентичност. С по-други думи, но в смислова близост, искрено е споделила тези мисли и една учителка по български език преди 130 години. Споделила го е пред обществото, дошло в салона на Училището, сред които е бил е самият Вазов. Възпитанието, ограмотяването са напуснали пределите на класно-урочната система и са прерасли в структуроорганизиращ нацията модел

. Училището е мощен инструмент за формиране на идентичност, за окултуряване и по времето на световноизвестния Джон Дюи37 една българска препо-давателка го демонстрира в Стара Загора. Най-интересното обаче като че ли тепърва предстои. Скромната Т. Попова наистина е смела, както споменахме в началото на нашето изложение.

Заключителните фрази на своето изказване ораторката насочва към младите: „Кои са тия десетки, стотина прилични отчасти на Вазов, личности, ако не нашата интелигенция, нашата младеж – бъдещата опора на отечеството ни?“38. Младата новоосвободена нация чрез своя интелект, чрез мисловните си усилия, упражнявани именно от интелигентската прослойка на нашето общество, трябва да заеме позициите на водачи на останалите. По модела, въплътен вече от Вазов – духовен предводител на народа си, трябва и последователите му да продължат подетия път на развитие, който ще доведе до „Добруването на България“, сиреч до обединението на народа, до по-високото му културно-мисловно развитие и благополучието му. И именно тук е главната изненада, която предлага Теофано Попова: съществена част от обществото, от народа са жените и децата. Те също намират място в изказването ѝ и по този начин говорещата обединява, събира и представя в цялост българската нация. В самия финал на своята проникновена реч учителката призовава: „Нека всички страдащи жени, за които в прекрасното си произведение „Оставете ме там да поплача“, изплакала сълзите си… Поклон отдайте, нещастни женски сътворения Томува, който ви оплаква съдбата и ви уподобява на „рози, хвърлени на друма, що всек помирише и пак ви изпуща“. Добре известно е стихотворението „На детето“, където Вазовият лирически говорител съветва младенеца да съхрани чистотата, обичта, родолюбието си и така да израсне достоен човек. От него са и заключителните цитати на Т. Попова. Отново се връща към идеята за обединение, не толкова в пространствен, колкото в духовен смисъл – сплотяване на нацията, защото това е единственият идеал на самия Ив. Вазов – добруването на България 39. Насочването към темата за детето всъщност е красноречивото внушение на Т. Попова – увереността в бъдещето на нашия народ, тъй ка(к)то детската фигура символизира бъдещето. Детето подлежи на възпитание в ценности, зададени вече от големия поет общественик, и така ще се изгради ново общество, което ще е свободно, миролюбиво, добро. Същото това дете расте под преданите грижи на учителката, която формира мислене 40, поведение, утвърждава в система от ценности, произтичащи от християнските фундаментални разбирания за битието.

БЕЛЕЖКИ

1. Статията е част от проекта „Жените в българската литература – извороведски материали, дигитализация“, ръководен от доц. Людмила Хр. Малинова (Институт за литература – БАН). Авторът изказва сърдечна благодарност към екипа на списание „Български език и литература“, че за втори път приютява текст, свързан с Проекта, ръководен от Института за литература, обезпечен от Фонд „Научни изследвания“. Целта на тази инициатива е да се даде по-задълбочен поглед към творчеството на жените в нашата литература, за да може да се осмисли, че тяхната работа е съществена част от общонационалния литературен процес. Друга от целите е да се популяризират по-малко познатите и(ли) позабравените имена на пишещи жени. Така Проектът се превръща в принос към цялостното историческо изследване на българската литература.

2. https://stzagora.net/2021/01/26/преобразуват-теофано-попова-в-дом-за/ (по-сетено на 21. 01. 2023 г.).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Теофано_Попова (посетена на 21. 01. 2023 г.).

3. https://bg.wikipedia.org/wiki/Теофано_Попова (посетена на 21. 01. 2023 г.).

4. https://duma.bg/legendata-teofano-popova-n235622?go=terms&p=cookies ; https://www.nbp.bg/nbp/теофано-попова-спомен-за-една-родолюб/ (посетено на 21. 01. 2023 г.)

5. https://dolap.bg/2018/01/17/теофано-попова-старозагорката-с-тъжн/ (посетено на 21. 01. 2023 г.).

6. https://www.youtube.com/watch?v=H8bn6qOhmi8 – видеоматериал (посетено на 21. 01. 2023 г.); http://www.pggs.info/по-следите-на-родословието-налесниче/ (посетено на 21. 01. 2023 г.).

7.Ганева, Невена (1996). Книжовничката Теофано Попова в: Участие : литература и социален живот : периодично издание на писателите от Стара Загора. ISSN 1310-4896 (VI, 3 – 4, 1996, с. 23 – 25).

8. По данни на Генева, Н. (1996) – цит. статия.

9. В своята „Автобиография“, отпечатана през 1911 г., Ан. Тошева изрежда своите ученички и споменава и трите като имена.

10. Райна Попгеоргиева (1856 – 1917) е реалното име на останалата с прозвището си Райна Княгиня.

11. Виктория Живкова (1859 – 1921) остава в нашата историческа памет с имената Вела Благоева.

12. Виж повече в: сп. „Български език и литература“, книжка 3/ 2022 г., година LXIV (с. 311 – 320).

13. Виж: Приложение 1. и 2. Изказвам личната си благодарност към Слава Драганова – директор на Регионална библиотека „Родина“ в Стара Загора, която с готовност ми съдейства относно библиографската справка за книгите на Т. Попова. Радостна новина е, че библиотека „Родина“ е дигитализирала всичко, което притежават във фонда си от нея. Така произведенията ѝ стават достъпни и улесняват процеса на изследване и вместване името на писателката в историята на нашата литература.

14. Теофано Попова изнася множество сказки, речи. Някои са запазени в ръкопис и са съхранени в архива ѝ (документите на Теофано Попова са оформени като личен фонд под №555К и са заведени в „ДА“ – Стара Загора през 1962 г., като съдържат 43 архивни единици), а има и случаи, когато подобни речеви жестове са и отпечатани – като този за първия юбилей на Иван Вазов от 1895 г.

15. https://dolap.bg/2018/02/01/съдбата-на-лесовъда-васил-в-попов-и-жес/ (посетено на 21. 01. 2023 г.).

16. http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=34&flgid=5077247 (посетено на 02. 03. 2023).

17 Отново Н. Генева е първата, която обръща по-специално внимание на преводаческата дейност на Т. Попова – в цитираната статия от 1996 г.

18. Попова, Теофано (1899). Една из многото семейни картини. Разказ из народний ни живот, Казанлък; издава Казанлъшко женско дружество „Саморазвитие“; Друж. Акцион. Печатница „Надежда“ № 207 (стр. 26).

19. Божилова-Патева, Жени (1904). Разногласия в Българския женски съюз (Принос към историята на нашето женско движение), Бургас; БожиловаПатева, Ж. (1910). В помощ на жената (Пропагандаторска брошура), Бургас.

20. Браун, Лили (1903). Женският въпрос. Неговият исторически развой и икономично значение, Варна: „Георги Бакалов“.

21. Вела Благоева в романа си „Процес“ (1898) сюжетира домашното насилие спрямо жената (болезнен проблем и на нашето съвремие!), проследявайки взаимоотношенията на прокурора и съпругата му. Тази типологическа близост позволява да изтъкнем, че Теофано Попова и Вела Благоева поставят теми, които по-късно ще разглеждат в някои от своите белетристични произведения авторки като Мария Грубешлиева и Санда Йовчева, които разгръщат своя талант през 30-те години на ХХ век. Т.е. връстничките, ученичките на Ан. Тошева се явяват тези, които задават своеобразен модел за/на работа, свързан с конкретен проблем.

22. Попова, Т. (1899) – цит. съч. (стр. 28 – 29).

23. Повече виж в: Аяров, Ив.; Ганева, Н.; Кънев, Н. (2006) Стара Загора (1878 – 1945) Просвещение. Култура. Църковно дело, Стара Загора: „Литера принт“ АД (стр. 60).

24.Попова, Теофано (1895) Реч, произнесена на 24-ти Септемврий 1895 год., по случай Юбилея на българския поет и литератор г-н Иван Вазов в салона на Старозагорското окръжно четвертокласно училище, Издават почитателите на поета в град Стара Загора в полза на Фонда „Иван Вазов“ – Печатница и книговезница на Никола С. Кирилов, Стара Загора. Виж и на: https:// dolap.bg/2020/06/04иван-вазов-в-литературна-стара-загор/ (посетено на 26. 01. 2023 г.).

25. Повече виж в: Неслученият канон. Български писателки от Възраждането до Втората световна война. (2009) – Съст. проф. Милена Кирова, София: Алтера.

26. Би могло да определим тази реч на Т. Попова именно като продължение на жанра похвално слово, познат в нашата литературна история още от IX век (св. Климент Охридски), а по-късно – през XIX век – и при Григор Пърличев, Неофит Бозвели. Повече виж в: Станчев, Кр. (1995) Стилистика и жанрове на старобългарската литература, София: Просвета. Разбира се, с известна уговорка – онзи тип речеви актове се свързват с паметта и почитането на определен светец, а в нашия случай Ив. Вазов е все още жив в 1895. Реторическата особеност обаче би могло да събере смислово структурите на двата жанра.

27. Тази особеност ще се превърне в композиционен елемент, конструиращ, обединяващ въведението и заключението на цялостното изказване на Т. Попова. Събраността на речевия акт разкрива умение за построяване на добро реторично изказване. Само по себе си и то има своя успех – отпечатано е, а що се отнася до празничния повод – свидетелства се, че самият Ив. Вазов е присъствал в салона докато Т. Попова говори – а това е по-казателно: големият поет е почел организаторите и лекторката. Виж на: https://dolap.bg/2020/06/04/иван-вазов-в-литературна-стара-загор/ (посетено на 06. 0. 2023 г.).

28. Попова, Т. (1895) Реч… – стр. 5. По-късно много от изследователите на Вазовата повест ще използват тези определения, зададени още от Т. Попова. Виж: Янев, С. (1989) Пародийното в литературата, София: Наука и изкуство; Цанева, М. (1980) Писатели и творби. Избрани произведения, София: Български писател (с. 139 – 174); Стефанов, В. (2000) Участта Вавилон, София: Анубис (104 – 122).

29. Попова, Т. (1895) Реч… (с. 7 – 8).

30. Попова, Т. (1895) реч… (с. 9).

31. В хронологичен аспект.

32. Попова, Т. (1919) Старо-Загорското възстание през 16 септември 1895 г. Историческа драма в III действия, Стара Загора: печатница и книговезница „Светлина“.

33. Попова, Т. (1895) Реч… (с. 10).

34. Попова, Теофано (1926) Тъжно минало, плачевно настояще и бъдещето на Македония на целокупна България, Стара Загора: д-во Добрий Самарянин, печ. Светлина (67 с. : с ил.; 23 см.).

35. Попова, Т. (1895) Реч… (с. 12).

36. Попова, Т. (1895) Реч… (с. 12).

37. Дюи, Д (1929) Психология и педагогика на мисленето, Кюстендил: кооперативна печатница „Труд“; Дюи, Д (2013) Свобода и култура, София: „Захарий Стоянов“.

38. Попова, Т (1895) Реч… (13).

39.Попова, Т. (1895) Реч… (с. 16).

40. По настояването на Джон Дюи – учи го на мислене. Повече виж: Дюи (1929) – цит. съч.

TEOFANO POPOVA – THE TEACHER, THE BENEFICIARY, THE PUBLIC FIGURE

Abstract. The article presents the personality of the teacher, social worker, translator, benefactor – Teofano Popova. Her literary heritage remains understudied and lesser known. A special place in her work is occupied by the critical speech dedicated to Ivan Vazov. The fact that a woman offers an interpretation of the work of the then-living author is an indicator of the power of female emancipation among Bulgarian intellectuals from the end of the 19th century. The fact that the writer himself was a guest and listened to this speech is symptomatic of the level of civility and manners he displayed towards women. His letter to Anna Karima from 1921 is famous, because in it he acknowledges the creative success of one of our first female fiction writers. The proposed analysis very briefly also mentions some artistic works of T. Popova. We hope that this article will be the beginning of a more detailed study of the case of the great benefactor, who devoted her energy entirely to the improvement of her hometown of Stara Zagora.

Keywords: Teacher; orator; charity; literary criticism; Ivan Vazov; Teofano Popova; fiction; public speaking; emancipation.

Petar Mihaylov, РhD Student

32. St. Kliment Ohridski Secondary School Institute of Literature at the – BAS E-mail: pmihailov@abv.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.