Български език и литература
Вход / Регистрация

2018/1, стр. 93 - 99

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

Ничка Бечева
E-mail: nbecheva@abv.bg
University of Belgrade
Belgrade Serbia

Резюме:

Ключови думи:

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“, Димитровград, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2016, 218 стр.)

През последните години проблемите на превода между близкородствени езици, каквито са славянските, са обект на внимание от страна на изследователите. Увеличават се и заглавията на преведените художествени произведения. В тази обща тенденция успешно се вписват и сръбско-българските литературни връзки и научните сравнителни и съпоставителни езиковедски изследвания. Сръбската художествена литература е относително добре позната на българския читател, не липсват и научни разработки, свързани както с нейната рецепция, така и с анализирането на конкретни теми и трудности при превода. Все повече специалисти се насочват и към теоретично проучване на проблемите, които възникват при превода на текстове от сръбски на български език и обратно.

В разработката на Ивана Давитков се разглежда значим, но малко изследван процес в теорията на превода, какъвто са граматичните трансформации. След предварителни проучвания и на базата на собствения си преводачески опит авторката стеснява полето на изследването си върху промените, които настъпват при превода от сръбски на български език, при глаголните времена и конкретно при превода на сръбския перфект. Преводните трансформации са породени както от асиметрията в темпоралните системи на двата езика, така и от възможността за субективен избор от страна на преводачите.

Книгата е добре структурирана. Съдържа Предговор (стр. 5 – 6), Увод (стр. 7 – 13), три глави (стр. 14 – 190), Изводи (стр.191 – 200), Заключение (стр.201), Ексцерпирани източници (стр. 202) и Библиография (стр. 203 – 216).

В Предговора авторката мотивира избора си да работи конкретно върху тази тема, като посочва, че преводът между близкородствени езици, каквито са сръбският и българският, само привидно изглежда лесен. Напротив, „лъжливите приятели“ на преводача могат лесно да го вкарат в клопката на междуезиковата интерференция (стр. 5).

В Увода И. Давитков формулира основната цел на работата си: да се проследят и опишат различните начини на предаване на сръбския перфект в разглежданите художествени преводи, като се систематизират във вид на преводни варианти случаите, в които се наблюдават различни преводни съответствия в два превода на един и същи оригинал (стр. 8). Обект на изследването са сръбски прозаични художествени текстове, които са превеждани повече от един път на български. Между двата превода на едно и също произведение може да има голяма разлика във времето (разновременни преводи) или пък те да са публикувани с малка разлика във времето (едновременни преводи). В първата група се разглеждат по два превода на произведения от двама от най-превежданите на български език сръбски прозаици – Иво Андрич и Бранислав Нушич. Първият превод на „Мостът на Дрина“, направен от Лилия Кацкова, е от 1948 г., т.е. три години след публикуването на романа, а вторият, на Жела Георгиева, е от 2009 г. Двата изследвани превода на Нушичевата „Автобиография“ са от 1974 г. на Боян Ничев и на Маргарита Дикова от 2007 г.

Във втората група се анализират по два превода на творби от Милорад Павич (романа „Последна любов в Цариград“ и разказа „Дългото нощно плаване“), Михайло Пантич (сборника с разкази „Ако това е любовта“) и Давид Албахари (сборниците с разкази „Най-хубавите разкази от Давид Албахари“ и „Кравата е самотно животно“).

Корпусът включва 3000 изречения от оригиналните произведения. С метода на съпоставителния анализ се проследяват различните трансформации при превода на сръбския перфект в едни и същи условия.

Първата глава в книгата е озаглавена Състояние на проблематиката в специализираната литература (стр. 14 – 52). Тук се прави преглед на теоретичните разработки в преводознанието, отнасящи се до изследваните явления. След критичния преглед на основните публикации на българските и сръбските изследователи (стр. 14 – 18) авторката разглежда преводните трансформации и по-конкретно граматичните трансформации в по-широк теоретичен план. Анализирани са разбиранията на авторитетни транслатолози (Рецкер, Бархударов, Комисаров, Гарбовски и др.), като е отделено особено внимание на специалистите, които се занимават конкретно с преводи между български и други славянски езици (Васева, Ликоманова, Томанова). В края на втората част на първа глава И. Давитков допълва някои от цитираните изследвания, като посочва, че в рамките на задължителната граматична трансформация следва да бъде отчетена възможността за факултативен избор между възможни преводачески решения, т.е. граматичната трансформация не може да бъде разбирана като автоматично задължителна. За целите на изследването си авторката предлага своя формулировка на граматичната и в частност на морфологичната трансформация, а именно замяна на дадена граматична форма в изходния език с граматично нееквивалентна или граматично еквивалентна форма, която се различава по своето значение в изходния език (стр. 32).

Най-важната част от първа глава е предложената типология на граматичните разминавания между сръбския и българския език (стр. 32 – 52). Изхождайки от езика на оригинала, авторката изброява основните морфологични особености на сръбския език, които нямат формално-граматични съответствия в преводния език: наличие на падежна система при имената, наличие на форми за трите рода в множествено число при прилагателни, местоимения и числителни редни, изразяване на степените за сравнение по синтетичен начин, наличие на тричленен ред при показателните местоимения, наличие на инфинитив, на минало деепричастие, липса на специализирани средства за изразяване на категорията определеност, липса на бъдеще време в миналото и на бъдеще предварително време в миналото, липса на специализирани форми за изразяване на определени евиденциални значения (ренаратив и дубитатив) и др. (стр. 34 – 35).

Всяко от тези разминавания е илюстрирано с конкретни примери от ексцерпирания корпус, като поотделно са посочени граматичните елементи, които са характерни само за изходния (сръбския) език (стр.35 – 43), граматичните елементи, характерни само за езика на превода (стр.43 – 47), граматичните елементи, които се различават по своята функция в изходния и преводния език (стр.47 – 48), както и граматичните елементи, различаващи се по своята честотност в двата езика (стр.48). Този анализ е особено ценен не само с оглед на конкретното изследване и преводознанието изобщо, но и предоставя широко поле за бъдещи проучвания в областта на езиковата асиметрия между двата близкородствени и съседни езика.

Втората глава в книгата Миналите глаголни времена в сръбската и българската граматична литература (стр. 53 –131) предлага изчерпателен преглед на изследванията върху темпоралните системи поотделно за двата езика, като вниманието е съсредоточено върху значението и употребата на миналите времена. Съпоставката е базирана на основните семантични и прагматични компоненти на всяко едно от миналите времена в двата езика, а направените изводи представляват обективна основа за анализа на конкретните примери в трета глава.

В обобщението на тази част от книгата авторката съпоставя конкретните особености на всички минали времена в двата езика. Така например тя посочва, че повечето семантични компоненти, изброени за сръбския и за българския аорист, каквито са темпоралната определеност, свидетелският изказ, непосредствената ориентираност на действието към момента на говоренето, прекратеността на действието преди момента на говоренето, съвпадат. От друга страна обаче, в българския език аористът е основно разказвателно време, докато в сръбския език тази функция се изпълнява от перфекта. Акционността е характерна особеност на българския аорист и имперфект, докато в сръбското езикознание няма подход към темпоралната система, който се основава на опозицията акционност : резултативност (стр. 127). Сръбският и българският перфект също имат редица общи компоненти в значението. Общ е и спорът за двойствената му природа – повечето езиковеди смятат наличието на актуалността на резултата за второстепенен елемент в основното значение на това глаголно време, но в българската езиковедска литература не само перфектът, а цяла група времена (перфект, плусквамперфект, футурум екзактум, футурум екзактум претерити) се определят като резултативни (стр. 128 – 129). Българският перфект се употребява не за водене на разказ, както е в сръбския език, а за предаване на обобщения, изводи, констатации. Чрез българския перфект разказ може да се води само когато той е изграден на основата на предположения. При съпоставката на глаголните времена се проследява тяхното значение във връзка с глаголния вид, тяхната преносна или модална употреба, както и функционирането им в различни изреченски структури.

Тази част на книгата на Ивана Давитков е приносна в няколко направления. За първи път се предлага толкова изчерпателно описание на темпоралните системи поотделно за двата езика, като се проследява развитието на граматичната теория във времето – от първите разработки на Л. Стоянович и Ал. Белич до последните издания на граматиките на Ж. Станойчич и П. Пипер и И. Клайн за сръбския език, съответно – от трудовете на Л. Андрейчин до последните публикации на Ив. Куцаров и Р. Ницолова за българския език. Важен приносен момент при съпоставката е използването на ясни еднотипни критерии, които позволяват релефно да се откроят приликите и разликите както в значението, така и в употребата и функцията на съответните глаголни времена. Подобна съпоставка също се прави за първи път за двата езика. Анализът и изводите в тази глава предлагат добра основа както за практическата и теоретичната подготовка на студенти българисти, сърбисти и слависти изобщо, така и за по-нататъшни изследвания в областта на транслатологията.

Третата глава – Предаване на сръбския перфект в преводи на български език (стр.132 – 190), е същинската част от книгата на И. Давитков. Анализират се по два преводни варианта на сръбския перфект от сръбски художествени текстове. Изследват се поотделно разновременните и едновременните преводи на български език.

В групата на разновременните преводи се обособяват пет групи преводни трансформации на перфекта от сръбските оригинали със: глаголни времена на индикатива, глаголни времена на ренаратива, условно наклонение, страдателен залог, нелични глаголни форми (различни причастия, деепричастие, отглаголно съществително). В рамките на всяка от групите се обособяват преводни варианти, които са подредени според честотността на появяването им в преводите. Най-застъпените преводни съответствия на сръбския перфект в български са глаголните времена аорист и имперфект. С оглед на анализа в предходната глава това е очаквана констатация, но конкретният анализ показва редица несъответствия в избора на едно от двете глаголни времена в преводите. Авторката анализира подобни замени в различни синтактични условия – в прости изречения, в сложни съчинени изречения, в главното или в подчинените на сложното съставно или сложното смесено изречение, в пряка реч, като взема под внимание и вида на глагола. Наред с този сложен, но много точен и аргументиран анализ И. Давитков не пропуска да коментира и някои лексикални трансформации, както и да предложи свои по-сполучливи решения (стр. 139, 147, 148, 153, 156 и др.), въпреки че това надхвърля конкретните задачи на изследването. Коментарът на езиковите факти свидетелства не само за много добрата теоретична подготовка на авторката, но показва и нейния точен усет към спецификите и на двата езика.

Примерите от едновременните преводи са от прозични текстове на съвременни сръбски писатели. Преводните трансформации са разпределени в четири групи, като в сравнение с разновременните преводи тук не е регистриран случай на замяна на сръбския перфект от оригинала с глагол в условно наклонение в превода. Прави впечатление и по-малкият брой варианти във всяка от групите: при предаването на перфект с глаголно време на индикатива при разновременните преводи са представени десет преводни варианта, докато при едновременните вариантите са седем; при използването на ренаративни времена при разновременните преводи вариантите са четири, а при едновременните авторката посочва, че те не се срещат често, и анализира само два варианта (стр. 185 – 186). При положение че в двете групи преводи са анализирани приблизително еднакъв брой примери, разминаването в броя на преводните варианти може да бъде основание за изводи, свързани с времето на написване и тематиката на изходните текстове, или пък да бъде повод за нова насока в транслатологичните изследвания.

Подобно заключение авторката формулира в Изводи (стр.191 – 200), където са изложени основните резултати от разработването на темата. При граматичните елементи, които се различават по функция в разглежданата двойка езици, какъвто е случаят с формите на перфекта, както и при свързаните с тях елементи, различаващи се по честотността на своята употреба, преводните трансформации са задължителни. В конкретните примери това се свежда до промяна на глаголното време, но преводачът има възможност да избира между различни варианти, за да предаде конкретната семантика, изразена експлицитно или имплицитно в оригинала. В този смисъл, задължителните трансформации също са избираеми в определени синтактични и контекстови условия. Решаваща за избора е субективната преценка на преводача (стр. 191).

Причините за граматичните трансформации трябва да се потърсят и в асиметрията в системите на миналите глаголни времена в сръбския и българския език. Глаголният вид, съчетан или не с различни лексикални средства, е основният фактор миналите глаголни действия да бъдат представени като континуативни или неконтинуативни в сръбския език за разлика от българския, където за същото значение се използват форми на аорист и имперфект от двата глаголни вида (стр. 192).

Анализирайки различните преводни варианти в обособените две големи групи примери, авторката формулира редица фактори, които влияят върху конкретния преводачески избор на трансформации с глаголни времена на индикатива: континуативност/неконтинуативност на глаголното действие; семантика на предиката; смяна на темпоралния план на повествованието, синтактични промени и др. При преводните варианти с глаголни времена на ренаратива изборът на преводача понякога е свързан с използваните лексикални средства, тъй като в оригинала не е експлицитно изразено по какъв начин е получена информацията за действието. Този избор в голяма степен зависи и от тематиката на изходните текстове (стр. 198).

В Заключение (стр. 201) авторката още веднъж подчертава, че граматичните трансформации имат важно значение за качеството на преведения текст. Предаването на сръбския перфект на български език предполага задължителна граматична трансформация, но тя има и избираем характер, тъй като поради по-голямата конкретика на българските глаголни времена преводачът трябва да предаде експлицитни значения, които в сръбския текст са имплицитно изразени.

В края на книгата са посочени ексцерпираните източници, както и обширна Библиография (стр. 203 – 216), която включва повече от 190 заглавия, като някои от цитираните в текста автори не са посочени.

Книгата на Ивана Давитков Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели) представлява реален принос към теорията и практиката на превода между близкородствени езици. Задълбоченото изследване на малко проучвани, но изключително важни за транслатологията въпроси, поставянето на проблемите в по-широк научен контекст очертават нови интересни посоки за бъдещи подобни дирения. Книгата има значение и за изучаването на двата езика, а също така и за обучението и повишаване на квалификацията на преводачите.

Първото монографично изследване на Ивана Давитков по безспорен начин доказва, че в областта на съпоставителните сръбско-български транслатологични и изобщо езиковедски поучвания се изявява нов изследовател, който се отличава със задълбочени теоретични познания. Изборът на темата, подходът към научното наследство, анализът и съпоставката на конкретните факти по-казват висока степен на компетентност и по двата езика от страна на авторката, както и разностранните ѝ научни интереси. Монографията на Ивана Давитков получи наградата на Факултета по славянски филологии и сдружение „Георги Раковски“ за книга на млад учен в областта на езикознанието за 2017 г.

Написана на точен, ясен и въпреки сложната материя – разбираем български език, книгата на И. Давитков е предназначена не само за специалисти езиковеди и транслатолози, но и за всички, които се интересуват от сравнителни изследвания на славянските езици.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.