Български език и литература

https://doi.org/10.53656/bel2023-6s-NI

2023/6s, стр. 102 - 109

ОВЛАДЯВАНЕ НА СТРАТЕГИИ ЗА ЧЕТЕНЕ, ЧРЕЗ КОИТО СЕ РАЗВИВА ТВОРЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Невяна Иванова
E-mail: nevqna1986@abv.bg
Sofia University
Sofia Bulgaria

Резюме: Целта на статията е да се покаже, че подобряването на резултатите в училище може да започне с прилагане на правилни стратегии за четене на текстове. Първата стратегия – съвместно учене чрез четене на текстове – се изразява в това, че учениците във връзка с конкретен писмен текст общуват в малки групи помежду си, като заедно осмислят, анализират и коментират информацията в текста, правят изводи, основаващи се на прочетеното, обменят опит. Втора стратегия – на учениците се дава възможност да четат текстове, от които се интересуват и вълнуват, и по този начин четенето се превръща в удоволствие. Следващата стратегия за четене, чрез която се развива творческото мислене у учениците, е четенето по роли. Независимо дали са в V, или в VII клас, четенето по роли „предизвиква“ децата и те са готови да се превъплътят във всеки герой (дори и в повествователя).

Ключови думи: стратегия; четене; ученици; творчество; деца със специални образователни потребности

В хода на езиковото и на литературното обучение в средното училище стои главната цел – да се овладеят основните умения: четене, писане, слушане и говорене. За юношите тази задача не е лека и това проличава от слабите резултати, които показват. Слабият успех в училище довежда и до по-слабо ниво на успешност в процеса на общуване извън училищната общност. Подобряването на резултатите ще започне с прилагане на правилни стратегии за четене на текстове. Четенето – задълбочено, целенасочено и осмислено, ще събуди у учениците лична позиция, отношение, мнение, ще изгради способности за самонаблюдение и ще отвори кръгозора им за нови светове.

Според тълковния речник думата „стратегия“ означава „обща, предварително начертана насока в ръководенето на война, битка, дейност, която трябва да доведе до победен, успешен край“ (rechnik.info). Друго дефиниране е, че „стратегията обикновено включва полагане на цели, определяне на действия за постигане на целите и мобилизиране на ресурсите за осъществяването на тези цели“ (wikipedia.org). В настоящата статия под „стратегии“ се има предвид техники, които помагат за подобряване на образователния процес, и по-точно – на четивния процес.

Ако се направи проучване сред учениците от прогимназиалния етап на обучение, за да се установи колко е важно за тях четенето и дали имат необходимост от четене, със сигурност отговорите ще са двуполюсни. Целта на часовете по български език и литература в училище е, на първо място, да се предизвикат интересът и желанието у подрастващите да четат художествени текстове, медийни текстове или текстове по „свой вкус“.

Запознаването с нов текст е съпроводено с поредица от действия, които често се извършват несъзнателно от четящия. Обаче в съвременния образователен свят консумиращият модел на живеене прави трудно постижимо, дори на моменти непосилно, задълбоченото запознаване със съдържанието на даден информационен източник. Съвременният четящ човек е по-скоро ориентиран към търсене на бърза и леснодостъпна информация. Повечето ученици са свикнали на различни формати на предлагане на информация, но плашещото в случая е, че част от тях изключват изобщо формата на книгата такава, каквато я познаваме.

За някои ученици четенето е жизнено необходимо като потребност, за други е тежко задължение, а за трети – четене с целенасочено търсене на информация. „Четящите винаги подхождат със специфични нагласи към текста, които са зависими от индивидуалните различия и от целите, които всеки си поставя“ (Vasileva 2016, p. 482).

За да е успешен днешният ученик и да се превърне в бъдеще в конкурентна личност, той трябва да формира и да развие високо ниво на грамотност – „от умението да се прочете прост текст и да се изпише елементарно съобщение, до високо ниво на зрялост при владеенето, изразяващо се в проява на интереси и навици за четене, в умения и стратегии за четене, чрез които се обработва безпроблемно информация с цел идентифициране и решаване на конкретен проблем“ (Milanova 2019, p. 32). Младата личност може да обогати житейския си опит чрез четене, да използва уменията за четене като средство за натрупване на познание, да приема и да усети процеса четене като удоволствие и вдъхновение, а не като задължение. Богатата четивна култура на младата личност може да ѝ позволи да участва резултатно във всекидневните дейности и да допринася за обществото, в което живее и расте. Уменията за намиране, за подбор, за тълкуване, за критическо оценяване и за използване на информация от разнообразни писмени текстове са основополагащи за развиване мисленето на учениците. Вникването в контекста на прочетеното и уменията да разбира идеите, вложени в текста, и от своя страна, да ги съотнася към своето познание, отключват въпроси и емоции, които развиват творческото мислене у четящия. Ученикът може да използва прочетеното като средство за придобиване на информация и на нови знания, за решаване на житейски проблеми, за вдъхновение и съпреживяване, което ще създаде авторски продукт.

На четенето не трябва да се гледа просто като на човешки акт, който позволява да се интерпретира информация, а като на създаване на навици и мотивация за четене. Според Евелина Миланова процесът на четене се изразява в следните стъпки:

1) интерес към четенето – склонност към четене за удоволствие, за удовлетворяване на любопитство, за усвояване на нови знания, за разширяване на индивидуално познание;

2) постигане на автономност при четене – осъществяване на самоконтрол от страна на читателя при възприемане на текста; саморегулиране в процеса на четене – индивидът избира сам какво и как да чете;

3) постигане на социално взаимодействие чрез четене – личността се ръководи от социални цели, от потребности за социално общуване;

4) прилагане на практики за четене – набор и видове дейности за четене за постигане на комуникативни намерения (Milanova 2019, p. 55).

Учениците, които четат за удоволствие, и учениците, които не четат за удоволствие, се различават по резултатите си в училище. Има стратегии, които биха могли да се приложат в часовете по български език, за да накарат нечетящите да четат, и то с желание и интерес.

Първата стратегия – съвместно учене чрез четене на текстове, се изразява в това, че учениците във връзка с конкретен писмен текст общуват в малки групи помежду си, като заедно осмислят, анализират и коментират информацията в текста, правят изводи, основаващи се на прочетеното, обменят опит.

Втора стратегия – на учениците се дава възможност да четат текстове, от които се интересуват и вълнуват, и по този начин четенето се превръща в удоволствие. Библиотеката е чудесно място за четене и колкото по-рано учениците се „запознаят“ с това пространство, толкова по-рано ще заобичат книгите. Територията за съхраняване и четене на книги, срещите с хора, които ценят книгите (автори на книги, издатели, изследователи), са част от възможностите за насърчаване на четенето. Акцентът, към който се придържа обучението по български език и литература, е „чета, за да уча“, „чета, за да действам“, а не „уча се да чета“.

Прилагането на изброените стратегии, независимо дали четенето е на художествено или на нехудожествено произведение, обогатява учениците, „изважда“ техни скрити заложби, прави ги по-уверени и конкурентни на съучениците им, по-смели в разговорите с учителите и с възрастните хора.

Докато четат, някои ученици използват непринудени стратегии за ефективно четене. Когато детайлно четат определена книга или учат урочна статия, много им помагат подчертаването, отбелязването на важното и воденето на бележки. Това подсилва съществената информация в съзнанието им и им помага да прегледат маркираните части на по-късен етап. Допълнително помага да се концентрират над съдържанието и да не се разсейват.

В произведения като „Под игото“, „Косачи“, „Серафим“, „Хайдути“ има думи с неясен смисъл за учениците. В такива случаи по-прилежните използват тълковния речник или сами си създават такъв. (Разбира се, по-често питат родителите си за неразбираемите думи.) Хартиеният или онлайн речник винаги е до тях, когато четат. В лично създадения речник, освен значението на непознатите думи, могат да си записват ключови думи или кратко преразказване на съдържанието. В резултат на това шестокласниците усещат и преживяват съдържанието на произведението.

Освен че „разгръща“ комуникативните способности, четенето дава воля на въображението, на мисленето, на разсъждаването върху прочетеното, ражда идеи, емоции и вълнения, които младият читател иска да визуализира. Петокласници споделят какво се случва с тях и как се чувстват, когато прочетат някоя задължителна книга или книга по желание:

„Когато прочета книга и много ми е харесала, започвам да рисувам – рисувам героите как изглеждат или рисувам някоя сцена от книгата, след това оцветявам и така към текста от книгата вече има рисунки.“

„Ако се случи да прочета книга, която има неочакван край, аз си съчинявам продължение. На най-интересното свършва книгата и аз се чудя какво би било, ако… и сама си измислям по-нататък какво става.“

„Аз докато чета, винаги си харесвам някой герой, на когото искам да приличам и да подражавам. И след като прочета книгата, започвам да „живея“ като любимия си герой – говоря като него, правя неща или се обличам така, както си го представях в книгата… И така докато не ми омръзне.“

„А аз много обичам да чета комикси. И когато прочета някоя книга, след това рисувам герои, сцени и им пиша думи. Получава се като комикс.“ „Като бях малък, много ми харесваше да ми четат приказки на глас. Затова аз обичам да чета на глас, няма значение дали е книга, или урок. Може и никой да не ме слуша… аз пак си чета на глас.“

При седмокласниците четенето и прочетеното отключват по-дълбоко мислене и разгръщане на творчество, вглеждане в себе си и околните. Те вече са надраснали рисуването, подражаването на героите. Вълнуват се от по-философски въпроси, анализират детайлно прочетеното и го съпоставят със себе си, със своя житейски опит, съгласяват се или оборват дадено твърдение. Вълнуват се от въпроси като „Кой съм аз?“, „Какво и къде е моето място в живота?“, „В какво съм добър?“, „Как мога да стана по-добър?“ и търсят отговори за своя свят – тийнейджърския, или за обществото, като цяло. „Юношеството е сензитивен период за развитие на емоционалната идентичност, на активно емоционално изграждане поради търсенето на себе си във всички аспекти“ (Rasheva-Merdzhanova 2015, p. 76). Младата личност има силни потребности от емоции, от общуване; интересите към собствения емоционален свят са естествени, трябва да се стимулират и да се развиват, за да се култивира емоционалността. Развитието и стабилизирането на емоционалната идентичност в юношеска и младежка възраст са от особено голямо значение за цялостното социално изграждане на личността. Сензитивността и емоционалната хиперчувствителност в тези периоди увеличават дълбочината и трайността на негативните последствия за младите хора при дефицити в емоционалното общуване, което се отразява на семейната, училищната и близката социална среда.

Следваща стратегия за четене, чрез която се развива творческото мислене у учениците, е четенето по роли. Независимо дали са в V, или в VII клас, четенето по роли „предизвиква“ децата и те са готови да се превъплътят във всеки герой (дори и в повествователя). За пример може да се посочи повестта „Немили-недраги“. Когато е трябвало да я четат през лятната ваканция, тъй като тя е част от задължителната литература, на децата не им е била интересна и дори с нежелание са я чели. Но в класната стая с подкрепата на учителя запознаването с повестта и героите е по-истинско, по-вълнуващо и оставящо спомени. Всяка част се чете по роли, като учениците максимално се стремят да влязат в образа на своя герой. Някои части, които са по-комични, биват изиграни като представление. Няма как някой да остане безучастен към случващото се.

Не на последно място по важност в настоящия труд е отделено внимание на едни други ученици – ученици, които се различават от останалите само защото така са се родили. Но и тези ученици могат да четат, да чувстват, да изразяват мнение, да имат отношение. Това са децата със специални образователни потребности. Понятието „специални образователни потребности“ обхваща широк диапазон различни нарушения, като акцентът се по-ставя върху образователните нужди на детето и педагогическия аспект на въздействие. СОП могат да имат деца с аутизъм и синдром на Аспергер, хиперактивност и/или дефицит на внимание, умствена изостаналост и други емоционални или поведенчески отклонения. Тези ученици с помощта на ресурсни учители, логопеди успяват да напредват в учебния материал и с бавни стъпки да научават новото и полезното. При някои ученици аутисти може да липсва вербална комуникация и очен контакт с останалите, при други има развита реч и те се справят по-добре в социална ситуация. Когато четат, те се нуждаят от подкрепа. Ресурсният учител чете на глас дума по дума, на моменти спира и ученикът сам продължава. Така се редуват, докато детето аутист не покаже, че се е уморило и иска да спрат. Следват няколко въпроса от страна на учителя специалист, които целят да се проследи доколко прочетеното е придобило образ и душа у ученика. За да изразят това, което са разбрали или почувствали от прочетеното, някои аутисти рисуват. Практиката показва, че те винаги имат скицник със себе си. Да, те не могат да пишат толкова добре, колкото останалите си връстници, но имат огромен талант с молива. Впечатляващо е какви картини с герои, сцени оживяват от талантливата детска ръка.

Някои от децата със СОП са много емоционални и като всички други деца имат много енергия. Затова процесът на четене не е така „спокоен“ както при останалите деца. Изискват се търпение, насърчаване, деликатно да се коригира допусната грешка, да се поощрява, да се пробуждат любопитство и желание за довършване на започната работа. Но именно по-активните и емоционални деца със СОП изразяват мислите и идеите си чрез езика на тялото. Превъплъщават се в даден обект от прочетеното и го представят по свой начин. Учителят може да му постави задача да състави устно разказ по въображение, като му постави тема или зададен край. Може би разказът ще е хаотичен, на моменти неясен, но ще е творческо мислене, което иска да бъде показано и чуто, а от нас – видяно и оценено положително.

Всеки ученик е уникален и оригинален, независимо какъв е. Натрупаната емоция, вътрешните чувства и мисли, искрените вълнения, породени от прочетеното, могат да бъдат изживени и да придобият образ чрез думите, чрез действията. Учениците знаят силата и значението на словото и то е тяхното оръжие, за да изразят позиция. И знаят, че ще бъдат чути. Благодарение на натрупаните знания от книгите участват в дебати, където спокойно, решително и непоколебимо защитават или оборват дадена теза. Знанието дава лична свобода. Създават и писмени текстове, които са отговори на житейски въпроси, разсъждения по даден проблем или просто за развлечение.

Според Адриана Дамянова от своето първо, „буквално“ четене учениците могат да изведат свои индивидуални преки впечатления, преживявания, помисли, които да споделят и обсъдят помежду си; могат самостоятелно да изминат пътя от казаното към подсказаното от творбата, отговаряйки на „простички“ въпроси като: За какво говори текстът? Какво казва за онова, за което говори? По какво казаното за „предмета“ на текста се отличава от онова, което знам за този „предмет“? Как текстът се опитва да въздейства, „кара“ ме да му вярвам и/или да действам съобразно предписанията му? (Damyanova 2012, p. 100).

Четенето е свобода. Тя се крие в това, че ученикът според своите предпочитания, емоции, възгледи и реакции се захваща с някое четиво и открива други светове. Всеки сам решава за себе си какъв читател да бъде. Важно е да не е безразличен към прочетеното – да бъде активен анализатор, критичен мислител и оригинален творец.

Благодарности. Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

Acknowledgments This study is financed by the European Union – NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

ЛИТЕРАТУРА

ВАСИЛЕВА, Д., 2016. Развиване на стратегии за четене в контекста на стратегиите за учене. Български език и литература, Т. 58, № 5, с. 478 – 489.

ДАМЯНОВА, А., 2012. Херменевтика, деконструкция, конструктивизъм в образованието по литература в средното училище. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, ISBN 978-954-07-3119-3

МИЛАНОВА, Е., 2019. Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: Сиела, ISBN 978-954-28-3090-0

РАШЕВА-МЕРДЖАНОВА, Я., 2015. Маси и масово образование в глобална среда. В търсене на идентичност. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, ISBN 978-954-07-3783-6

REFERENCES

VASILEVA, D., 2016. Razvivane na strategii za chetene v konteksta na strategii za uchene, Bulgarian Language and Literatura, Methodology, vol. 58, no. 5, pp. 478 – 489.

DAMYANOVA, A., 2012. Hermenevtika, dekonstrukciq, konstruktivizam v obrazovanieto po literature v srednoto uchilishte. Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”, ISBN 978-954-07-3119-3

MILANOVA, E., 2019. Razvivane na funkcionalnata gramotnost na uchenicite chrez obuchenieto po balgarski ezik. Sofia: Siela, ISBN 978-954-28-3090-0

RASHEVA-MERDZHANOVA, YA., 2015. Masi i masovo obrazovanie v globalna sreda. V tarsene na identichnost. Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”, ISBN 978-954-07-3783-6

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,