Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/3, стр. 248 - 254

ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ НА УЧЕБНИЦИТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА ЧУЖДЕНЦИ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА

Андреана Ефтимова
E-mail: aeftimova1971@abv.bg
Faculty of Journalism and Masscommunication
Department of Press Journalism and Book Publishing
University of Sofia
49 Moskovska Str.
1000 Sofia Bulgaria

Резюме: Текстът разглежда влиянието на социалния контекст върху езика и мисленето, както и обратната взаимовръзка. Предлага се анализ на идеологическата картина на света в един учебник по български език като чужд от 80-те години на миналия век, който помага да се осъзнае ролята и значимостта на социалния контекст в езиковото обучение, тъй като усвояването на езика изисква познаването на социалната среда и политически коректното за периода езиково поведение, което тя налага.

Ключови думи: social context, second learning education, textbook for foreigners, political correctness of Bulgarian worldview, Socialism

Преди двадесет години стана ясно, че преподаването на българския език като чужд се нуждае от обновяване най-вече защото картината на българското, която се предлагаше на чужденеца, престана да бъде идеологически и реално актуална. Това беше безспорно и всеобщо заключение, но не се появиха задълбочени изследвания върху това, какъв свят се е предлагал на чужденеца в курсовете по български език.

Социалният контекст и езикът

Заради повдигането на този въпрос се актуализират дискусиите за връзката между езика и мисленето, между езика и обществото, в които се обсъжда хипотезата, че езиковите употреби могат да контролират и дори да променят човешкото мислене и поведение. Е. Андрюс се позовава на две теории, които настояват на определящата роля на езика по отношение на мисленето – (1) антропологичната лингвистична теория на Сапир-Уорф, според която всеки език създава решетка на реалността, която налага някои ограничения върху възприятията на говорещия по отношение на тази реалност; и (2) семиотичната теория на Ч. Пърс, според която езикът е възприеман като една от потенциалните знакови системи, която организира възприятието на света около нас1) .

Вярата в силната връзка между езика и мисленето води до опитите да се утвърди политически коректният език за определен период от социалното развитие, за да се променят възприятията на някои речеви общности и за да се промени социалният ред.

От друга страна, социалната и културната среда влияят върху изграждането на езиковата и културната грамотност, които оформят личностната и груповата идентичност на човека. Твърдението на К. Гиърц, че „човекът е животно, оплело се в мрежи от значения, които то само е изплело...“2) , насочва към безкрайното производство на социални и културни взаимоотношения и значения, което пък изисква както именуването на тези значения, така и спазването на тези наименования. Както пише Е. Бенвенист „езикът е задължителният инструмент за описване, концептуализиране и тълкуване на природата и човешкия опит, т. е. на съединението от природа и опит, което се нарича общество“3) .

Именно в моментите на криза и резки обществени сътресения се акумулират най-много нови думи и изрази, обслужващи политически коректното говорене в съответния период (като примери в научната литература се посочват крушението на германския Райх и победата на китайската революция, които създават нов политически коректен речник). Нормално е социалистическата идеология да въведе в езика набор от номинации, които да налага по различни пътища на носителите на езика като роден. Чужденецът пък трябва да познава тези номинации, за да навлезе по-дълбоко в социокултурната ситуация в България през този период, за да разбира посланията в публичния дискурс.

Очевидно е, че по тази причина всеки учебник вплита идеологически митове и образи в материала за усвояване на езика. По този начин изпълнява важната методическа задача – чужденецът да бъде запознат с политически коректната и действителната за времето си действителност в страната, т. е. дава лингвострановедска информация, без която практикуването на езика в реални условия не би било възможно. Това е напълно естествено и да се оценява като слабост, би било грешка. Би означавало да пренебрегнем обществената поръчка и влиянието на социалните условия върху учебните програми, курсове и помагала в чуждоезиковото и родноезиковото обучение. Анализът на идеологическата мрежа в учебника по-скоро помага да осъзнаем ролята и важността на социалния контекст в езиковото обучение, тъй като усвояването на езика изисква познаването на правилата за езиковото поведение, на условията на социалната среда и общосподелимите изисквания и очаквания към това поведение и т. н. Затова е необходимост учебните програми да бъдат актуализирани съобразнос картината на света в езиковото съзнание на общуващите.

Статията предлага някои наблюдения върху тематичното и лексикалното съдържание на един основен курс по български език за чуждестранни студенти4) . Анализът на повече учебници от този период би показал подобни резултати заради цензурата, която контролира текстовете, представящи България и българите на чужденците. Една част от тези чужденци са смятани за потенциални идеологически врагове.

Картината на близкото минало се разкрива в няколко теми, дискутирани в учебника.

– Култ към техниката, технологиите и модерния индустриален живот – например студентите следват специалност инженерство, която им дава възможност да се реализират като активни участници в построяването на новия живот и която отразява култа към технологиите, машините, индустриализацията изобщо; Джим посещава металургичния комбинат „Л. Брежнев“ (с. 265) – български завод с автоматични цехове, който е най-големият на Балканския полуостров, построен след 9 септември 1944 (с. 266); обсъжда се интензивното строителство на сгради, язовири, заводи („ние трябва да построим заводи“ – с. 445), както и електрификацията изобщо и на българското село (с. 266, 270, 337), автоматизацията и механизацията (с. 270 – 271, 337); отделен е специален текст „Посещение в завода“ (с. 271); набляга се на модернизацията на селото – урокът „На село“ (с. 449 – 450).

– Национализъм – в избора на имена на героите в текстовете (Чавдар, Асен, Боян) – имена на хайдути и царе; Яна е основната героиня, а в края на учебника се предлага народната песен „Балканджи Йово“ отново с главна героиня Яна (с. 501); в избора на хотели с ресторанти на „Балкантурист“; акцент върху патриархалността – щом влезе бащата, децата утихват в „Семейството на Яна“ (с. 338); прослава на богатството и красотата на България – богата на руди (с. 421); тракторите са родно производство – „Булгар“ (с. 450); текстовете за българското село.

– Модата в интернационализма се проявява в избора на наименования на чужди националности – виетнамци, кубинци, ливанци, конгоанци, нигерийци, чилийци, монголци (никъде не се появява англичанин, американец, французин, дори Джим не е указано откъде е – с. 265); преподавателите са предимно по руски език, защото основната дестинация е Съветският съюз (с. 421), понякога ГДР, Чехословакия (с. 363); комбайните са съветски – „Нива“ (с. 450); Явор учи по десет руски думи на ден (с. 381); героите се разхождат по булевард „Руски“, до храма „Александър Невски“ (с. 311) и до Паметника на Съветската армия (с. 312); по Радио София предават хубава музика (очевидно е влиянието на руската конструкция – с. 174); специален текст се отделя за посещения в Съветския съюз – „Яна заминава за Москва“ (с. 414), Ленинград (с. 414); включена е информация за маршрута на дружбата (с. 423); говори се за летеца-космонавт Юрий Гагарин (с. 440); обсъждат се интернационални срещи в Клуба на дружбата (с. 270), както и визия за бъдещето – „Превозните средства“ (с. 430 – 431), където е употребена думата космодроми.

– Преклонението пред фигурите и събитията на социализма – в наименования на улици и сгради (бул. „Г. Димитров“, площад „Девети септември“, бул. „Ленин“); братът от провинцията иска да види Мавзолея на Георги Димитров (с. 141), паметника на Ленин; съобщават се само спортните успехи на българи и спортисти от братски страни (СССР, ЧССР, ГДР) (с. 252 – 256); споменават се металургичен комбинат „Л. Брежнев“ (с. 265), машиностроителен завод „Н. Й. Вапцаров“ (във втората част на учебника има урочна единица, посветена на поета (с. 551 – 562); ще запознават Джим с герой на социалистическия труд в селото (с. 450).

– Организация на бита – визията за студентската стая в общежитието (с. 67), която е малка, светла, топла и чиста, но няма и намек за лукс в синхрон със спартанското отношение към бита през социализма; студентската закуска, която е баничка и прясно мляко със захар, сипана от продавачката и измервана в лъжички; швепс, компот, купони за стола; мрежите за покупки и мрежа за багажа във влака (с. 422), гастронома; акцент върху разделението провинция – столица (с. 141); палене на лагерен огън и песни в урочната статия „Помниш ли миналото?“ (с. 330); покана за телефонен разговор в пощата (с. 423); бита и труда на селото (с. 449).

– Култ към труда и новия живот – „строяхме град на голо поле“ (с. 330) в урочната статия „Помниш ли миналото?“ (с. 330), идеали (с. 335); космически кораби (с. 429); визия за бъдещето – „Превозните средства“ (с. 430 – 431); летеца-космонавт Юрий Гагарин (с. 440).

– Медии – споменава се интересна статия от в. „Народна младеж“ (с. 336), в. „Работническо дело“ (252 – 256).

– Грижа за човека – лечението в „Пирогов“ и навсякъде е безплатно (с. 228); „На село“ (с. 450) – животът на човека на село е по-лесен.

– Акцент върху развитието на културната дейност – нов български филм с по-платоничното, „по-братското“ наименование „Обич“ (а не любов например); нов Дом на културата в Кремиковци (с. 270).

Лексикалните анахронизми се разделят на няколко групи:

– лексеми, които са излезли от активна употреба: кецове, служещ войник, трудя се (с. 332, 360), забава (с. 365), конфекция, ЦУМ, журнал, събрание (с. 400, 405, 414, 415), комбайнер (с. 457), естрадни песни (с. 200);

– лексеми, които вече не се употребяват в такова значение и са морално дискредитирани (архаизми): другар, другарка, бригада, милиция (с. 432), по-ликлиника, канцелария, кооператор (с. 457);

– лексеми на несъществуващиреалности (историзми) – магнетофон, касети, телеграма, седалгин, аналгин-хинин, комсомолско събрание (с. 257), Младежки дом (с. 257);

– изрази-клишета: науката за благото на хората (с. 445), мирното бъдеще на планетата (с. 445), мирен и щастлив живот (с. 447), материални и духовни блага (с. 449), живота на съвременния български селянин (с. 449); на съвременно ниво (с. 450).

Картината на близкото минало в езиковото съзнание на българина

Подобна езикова картина на света представлява официозното желание за представяне на България и българите пред света. Дали такава езикова картина за българското е реалност в съзнанието не само на авторите на учебници, но и на носителите на езика, може да се провери в „Българските норми на словесни асоциации“ (1984) под редакцията на проф. Енчо Герганов. Някои от словесните стимули и асоциации в речника показват картина на света, близка до тази, изградена в учебника от същата година. Ето част от думите-стимули и някои от думите-реакции, които формират представата за отразената в езиковото съзнание на българина действителност:

– вестник – „Работническо дело“, „Поглед“, „Труд“, РЕП, газета, „Дело“, журнал, вестник „Народна младеж“, сведение, „Правда“, скучен, „Кооперативно село“, „Народен спорт“, „Народна армия“, „Село“, скука, „Комсомолска правда“, амбалаж, баничка, работнически, от шест стотинки, другар и др.;

– гражданин – селянин (колибар), на НРБ, на СССР, комунист, Ленин, Маяковски, социалистически, съветски, фукльо, човек с бомбе и др.;

– другар – приятел, добър, верен, враг, другарка, партиец, дружба, комунист, весел, колега, партиен, съратник, господин, ДКМС, клеветник, комсомолец, милиционер, пионерска организация, побратим, „Другарче“, събрание и др.;

– Комсомол – организация, партия, ДКМС, младеж, Димитровски, комсомолец, пионер, събрание, секретар, бригада, член, младост, ученик, книжка, Ленински, колектив, комсомолци, членски внос, БКП, любим, ОФ, УЧКОМ, Калина, наш Димитровски, чавдарче и др.;

– партия – БКП, народ, комунистическа, Комсомол, комунист, организация, народна, класа, КПСС, работническа, социалистическа, земеделска, БЗНС, Г. Димитров, пленум, червена, на труда, на работническата власт и др.;

– площад – голям, Червен, паметник, булевард, пл. „Девети септември“, Червения, „Ленин“, манифестация, „Славейков“, „Христо Ботев“, „Народно събрание“, „Александър Невски“, „Руски“ и др.;

– победа – голяма, 9. IX. 1944 г., велика, революция, СССР, социалистическа, социализъм, Червена армия и др.

– работещ – човек, работник, трудещ се, служащ, труд, завод, машина, двигател, стругар, труженик, строител, селянин, огняр, отруден човек, орач, сиромах, трактор, тракторист и др.;

– село – град, селянин, образцово, безлюдно, спокойствие, тишина, вилна зона, баба и дядо, гъски, говеда, кокошки, щастие, щастливо и др.;

– страна – родина, държава, България, социалистическа, чужбина, Америка, Англия, Гърция, Италия, Либия, Румъния и др.;

– студент – беден, изпит, гладен, институт, сесия, София, общежитие, медицина, архитектура, аудитория, СУ, философ, ВИАС, ВИНС, ВИТИЗ, ВМЕИ, ВУЗ „К. Маркс“, география, инженер и др.;

– събрание – комсомолско, партийно, хора, заседание, скука, сбор, Народно, сбирка, доклад, Комсомол, дълго, конференция, профсъюзно, задължение, ужас, ОФ, отчетно, партия, БКП, докладчик, дрямка, партиен секретар и др.;

– улица – път, булевард, кална, „Георги Димитров“, „Раковски“, „Витоша“, „Г. С. Раковски“, „Кирил и Методий“, „Васил Левски“, „Девети септември“ и др. 5)

Онова, което прави впечатление, е, че устойчивите лексикално-тематични полета от учебника се преповтарят и от думите-реакции в речника. Социално договорената представа за българското се потвърждава от речника и къде по-сполучливо, къде – не толкова, се вплита в учебника по български език като чужд.

Ето защо при подготовката на учебни помагала по български език като чужд би следвало да се вземат предвид нормите на словесни асоциации в съответния период. Те биха ориентирали авторите в актуалните политически, културни, образователни тенденции. А периодът на преход, в който се намираше и се намира България, наложи драстични промени в езика, отразенив новия „Български асоциативен речник“ от 2003 г. Новите учебници „следят“ този драматичен езиков път, но доколко са успели, това ще покажат подобни бъдещи изследвания.

БЕЛЕЖКИ:

1. Вж. Andrews, E. Cultural Sensitivity and Political Correctness: The Linguistic Problem of Naming // American Speech, Vol. 71, No. 4 (Winter, 1996), pp. 392 – 393.

2. Geertz, C. The Interpretation of Cultures: Selected Essays. New York: Basic Books, р. 5.

3. Бенвенист, Е. Езикът и човекът. София: Наука и изкуство, 1993, с. 100.

4. Антонова, Ю., Е. Кирякова, Т. Накова. Български език. България и българите, София, 1984.

5. Изборът на думите-реакции не е по реда на тяхната честотност, а според семантичната им близост с употребените лексеми в учебника, формиращи тематичните акценти на близкото минало в България.

ЛИТЕРАТУРА:

Андрюс, Е. (1996). Andrews, E. Cultural Sensitivity and Political Correctness: The Linguistic Problem of Naming // American Speech, Vol. 71, No. 4 (Winter, 1996), pp. 389 – 404.

Антонова, Ю., Кирякова, Е., Накова, Т. (1984). Български език. България и българите. София.

Бенвенист, Е. (1993). Езикът и човекът. София: Наука и изкуство.

Герганов, Е. и кол. (1984). Българските норми на словесни асоциации. София.

Гиърц (1973). Geertz, C. The Interpretation of Cultures: Selected Essays. New York: Basic Books.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.