Български език и литература

2024/1, стр. 30 - 47

КАТЕГОРИЯТА ЕВИДЕНЦИАЛНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ГЛАГОЛ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Резюме:

Ключови думи:

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Резюме. Основната цел на настоящата работа е да аргументира виждането, че в обучението по български език в средното училище трябва да се включат не само индикативът и ренаративът (преизказните форми), но и другите два косвени евиденциала – конклузивът (умозаключителните форми) и дубитативът (недоверчивите форми). В изпълнение на тази цел в настоящата работа се разглеждат значенията, формите и основните употреби на четирите евиденциала в съвременния български език: индикатив, конклузив, ренаратив и дубитатив. Изказва се схващането, че граматикализацията на евиденциалността в съвременния български език не е завършен процес поради две основни причини: наличието на три вида форми за отрицателните форми на бъдещите времена и разкъсваемостта на всички композирани евиденциални форми.

Ключови думи: евиденциалност; индикатив; ренаратив; конклузив; дубитатив; обучение по български език в средното училище

1. Встъпление

Категорията евиденциалност на глагола е една от отличителните характеристики на съвременния български език в съпоставка с другите индоевропейски езици, които с изключение на албанския не притежават граматикализирана евиденциалност,. Освен това тази категория на глагола е многочленна в българския език – включва четири евиденциала (индикатив, конклузив, ренаратив и дубитатив) във всички лица, числа, времена и залози. Парадигмата притежава особености като съвпадение на форми в деятелен и страдателен залог, както и липса на членове. Различаването на формите на конклузива и ренаратива само в 3 л., ед. ч. и мн. ч. кара чуждестранни учени да смятат, че не става въпрос за два отделни евиденциала, а за варианти на един и същи евиденциал. В българската и чуждестранната лингвистика липсва единство както за значението на евиденциалите, така и за техните форми. В тази работа обект на изследване е българската евиденциална система, а конкретен предмет са значенията, формите и основни употреби на четирите евиденциала, които би трябвало да присъстват в обучението по български език в средното училище.

Целта на работата е не само да представим разгърнатия характер и богатството на българската евиденциална категория и чрез това да докажем, че в обучението по български език в средното училище е необходимо да се изучават не само индикативните и преизказните форми, но и другите два косвени евиденциала – конклузива (умозаключителните форми) и дубитатива (недоверчивите форми). Използваме примери от електронни корпуси и интернет като най-голямата и най-бързо обновяваща се база данни. Основният приложен тук метод е описателният – представяме и анализираме семантиката, формите и основните употреби на четирите евиденциала. Смятаме, че това ще насочи както авторите на учебници, така и преподавателите към най-същественото, което трябва да включат в обучението по български език в средното училище във връзка с евиденциалната категория в нашия език.

Върху българската евиденциалност са публикувани немалко изследвания предимно у нас, но има и в чужбина (Aleksandrov 1985, Aleksova 2003, 2023, Gerfzhikov 1977, 1984, Kovsh 2007, Kozintseva 1994, Konedareva 2015, Kutsarov 2007, Makartsev 2014, Moskova 2021, Ninova 2016, Nitsolova 2007, 2008, Stoychev 2019, Trifonov 1905, Tarpomanova 2015, Fitneva 2001, 2008, Guéntcheva 1993, 1996, Guéntcheva, ed. 1996, Kehayov 2008, Smirnova 2019, Sonnenhauser 2015 и др.). При изготвянето на настоящия текст сме взели предвид постиженията на всички автори, макар че тук не цитираме всички, тъй като задачите ни са други, а не преглед на мненията.

2. Форми, значение и употреби на българските евиденциали

2.1. Форми, значение и употреби на индикатива

Индикативът е максимално семантично немаркираният евиденциал в съвременния български език. Според Г. Герджиков той не е маркиран по признаците субективност и преизказност, върху които е организирана българската евиденциална категория, наричана от автора „модус на изказване на действието“ (Gerdzhikov 1984). С индикатива се предава обективно действие, независимо от субективната позиция на говорещия, действие, което не се препредава по чужда информация. Индикативът се отличава с най-разгърната парадигма от форми. В страдателния залог обаче се наблюдава съвпадение на форми – на резултативните и нерезултативните времена, което според теорията на граматическите опозиции е резултат от неутрализация на признака резултативност. Положителните и отрицателните форми за 3 л., ед. ч., м. р. могат да се видят на табл. 1.

Таблица 1

ВременаДеятелен залогСтрадателен залогСегашно времепише, не пишеписан е, не е писанбива писан, не бива писанПерфектписал е, не е писалАористписа, не писабеше писан, не беше писанбиде писан, не биде писанИмперфектпишеше, не пишешебеше писан, не беше писанбиваше писан, не бивашеписанПлусквамперфектбеше писал, не беше писалБъдеще времеще пише, няма да пишеще е/бъде писан, няма да е/бъде писанБъдеще предварителновремеще е/бъде писал,няма да е/бъде писалБъдеще време в мина-лотощеше да пише,нямаше да пишещеше да е/бъде писан,нямаше да е/бъде писанБъдеще предварителновреме в миналотощеше да е/бъде писал,нямаше да е писал

Най-важната особеност на индикатива в съвременния български език е фактът, че миналите времена (минало свършено време, минало несвършено време, минало предварително време, бъдеще време в миналото, бъдеще предварително време в миналото) изразяват имплицитно значението свидетелственост. Тези времена могат да се употребяват само ако говорещият е свидетел или ако се представя като свидетел. Някои автори смятат, че носител на това значение е морфемата -х-/-ш- (вж. напр. Kutsarov 2007).

Особеност на употребите на индикативните времена е появата им в исторически и друг тип съчинения с исторически характер вместо преизказните форми, което се назовава в нашата граматика сегашно историческо време, напр.

(1) Още през 1185 г., когато Асен и Петър са унизени от Исак II Ангел, двамата се заемат да изградят сила, с помощта на която да си отмъстят. Гръбнакът на тази сила са наемниците. (https://bulgarianhistory.org/ naemnitsi-vtoro-bulgarsko-tsarstvo/, 25.09.2023 г.)

Друга много важна особеност откриваме в сложни изречения с глагол за речева дейност във въвеждащото изречение. Тогава в подчиненото изречение преизказната форма за неминалите времена (сегашно време, бъдеще време, минало неопределено време, бъдеще предварително време) може да бъде заменена с индикативна. Чрез нея се постига по-неутрално предаване на информация за действието, докато употребата на ренаратива, комбинирано със значението на глагола за речева дейност, създава допълнителен нюанс за дистанциране на говорещия от информацията, непоемане на отговорността за достоверността на препредаваното.

(1) Мъск върна профила на Тръмп в „Туитър“, той каза, че не го интересува (https://www.dnevnik.bg/sviat/2022/11/20/4417809_musk_vurna_profila_ na_trump_v_tuitur_toi_kaza_che_ne/), 09.10.2023 г.1 вместо (2) Мъск върна профила на Тръмп в „Туитър“, той каза, че не го интересувало.

В журналистически текстове новинарят може да не е свидетел, но да заема ролята на свидетел, за да внуши по-голяма достоверност на информацията.

(3) Българската делегация замина за Световна чалъндж купа по художествена гимнастика в Румъния. (https://bntnews.bg/news/balgarskatadelegaciya-zamina-za-svetovna-chalanj-kupa-po-hudozhestvena-gimnastika-vrumaniya-1240545news.html), 09.10.2023 г.

Индикативът присъства в обучението по български език в средното училище, но нито в учебните програми, нито в учебниците не са включени две времена на индикатива в деятелен и страдателен залог – бъдеще предварително време и бъдеще предварително време в миналото. Смятаме, че относителната им рядкост не бива да бъде издигана като аргумент за невключването им в обучението, особено в обучението от VIII клас нагоре. Важно е да бъдат представени тяхното значение, място в индикативната парадигма, форми и употреби. Освен това няма учебник, в който да се посочва ясно, че употребата на миналите времена в съвременния български език е възможна само ако говорещият е бил свидетел или се представя като свидетел. А това е една от отличителните характеристики на индикатива в съвременния български език. Дори в езици, които притежават евиденциална категория, напр. албанския (вж. Tarpomanova 2015), индикативните минали времена не се отличават с признака свидетелственост.

2.2. Форми, значение и употреби на конклузива

С конклузива (умозаключителните форми) в съвременния български език се предава собствено субективно твърдение, извод, обобщение и в този широк смисъл умозаключение, т.е. използва се терминът умозаключение в по-широк смисъл в съпоставка с логиката. Това умозаключение може да се явява резултат от следите от действието, но може да се основава на логически връзки между явленията. Според Г. Герджиков конклузивът (наричан от него умозаключителен модус) носи признака субективност, но не е маркиран по признака преизказност (Gerdzhikov 1984). В умозаключителната парадигма в съвременния български език съвпадат формите на директните времена (ориентирани към акта на комуникация) и индиректните времена (ориентирани спрямо миналия ориентационен момент). Освен това умозаключителното минало свършено време (писал е) напълно съвпада с индикативното минало неопределено време (писал е), което е резултат от възникването на категорията евиденциалност – първият подтик е транспозиция на минало неопределено време в полето на минало свършено време за предаване на собствено умозаключение или на препредаване на чужда информация. Това е така, защото в първия период от развоя на категорията спо-ред Г. Герджиков съществува един директен и един косвен евиденциал, с който се предава и умозаключение, и преизказване (Gerdzhikov 1984). Според нашите наблюдения има учебници, в които форми за умозаключителното минало свършено време са представени като форми за индикативното минало неопределено време. В страдателния залог според теорията за граматическите опозиции се неутрализира и противопоставянето между нерезултативните и резултативните времена. Неутрализирането на признака резултативност води до съвпадението на формите на резултативните и нерезултативните времена, като остават само два типа форми (за бъдещите и за небъдещите времена). Парадигмата на конклузива в деятелен и страдателен залог, положителни и отрицателни форми за 3 л., ед. ч., м. р. може да се види на табл. 2. Трябва да се подчертае още една особеност – отрицателните конклузивни форми за бъдещите времена имат повече от един член. В 1 и 2 л., ед. ч. и мн. ч. формите са три, като се конкурират форми с безличния формант нямало е, със спрягащ се глагол съм нямало съм да пиша, нямало е да съм/бъда писал, нямало съм да съм/бъда писан. Наличието на повече от един член свидетелства, че процесът на граматикализация на българската евиденциална система не е завършил.

Таблица 2

ВременаДеятелен залогСтрадателен залогСегашно времечетял е, не е четялбил е четен, не е билчетенИмперфектАористчел е, не е челПерфектбил е чел, не е бил челПлусквамперфектБъдеще времещял е да чете, нямало е дачете/не щял е да четещял е да е/бъде четен,нямало е да е/бъде че-тен, не щял е да е/бъдечетенБъдеще време в миналотоБъдеще предварителновремещял е да е/бъде чел, няма-ло е да е/бъде чел/не щял еда е/бъде челБъдеще предварителновреме в миналото

При анализиране употребите на умозаключителните форми тук ще държим сметка дали говорещият е бил, или не е бил свидетел, и дали действията са в неминалия, или в миналия план. Когато говорещият не е бил свидетел, най-честата употреба на умозаключителните форми е, когато говорещият прави умозаключение, напр. в (5). Този пример е по-казателен и за още нещо – в исторически съчинения или трудове в исторически план умозаключителните форми се употребяват, за да се изрази широко разпространено знание, преминало във фонда от собствените знания на говорещия, който го представя като свое субективно твърдение. Тези употреби Р. Ницолова нарича „слабо знание“ на говорещия (Nitsolova 2008, с. 355).

(4) Владимир Илич Ленин, един от най-могъщите лидери на отминаващия век, е бил „проблемно“ дете и като малък блъскал главата си в земята, за да привлече повече внимание. (БНРКII)

Говорещият може да не е бил свидетел на действията и събитията, но да използва чуждата информация като основа на изказване на собствено твърдение или обобщение, напр. в ХІІІ глава от „Под игото“ Бойчо Огнянов разказва на Рада за своите премеждия след напускането на Бяла черква.

(5) Клети Бойчо, ти си бил простинал по кърища и планини цяла зима...

Ти си цял мъченик – каза Рада състрадателно (Ив. Вазов – http://www. webclark.org/Clark.html)

Говорещият може да бъде свидетел на действията, но да използва умозаключителните форми, за да подчертае личното утвърждаване на фактите, да покаже емоционално, че това е негово субективно, лично преживяване, напр.:

(6) Не казвам, че майка ми не се е грижела за мен, но грижите ѝ прикачват с яденето и обличането, никога не съм имала човек, с когото да споделя нещо. Това са били приятелите ми и техните родители. (https://www.bg-mamma.com/?topic=376386.105), 09.10.2023 г.

Г. Герджиков смята, че в подобни примери се наблюдава транспозиция на умозаключителните форми (конклузива) в полето на индикатива.

Говорещият може да бъде физически свидетел на минали действия и събития, без да осъзнава обаче истинската им същност или въобще да не си спомня за съществуването им, защото не се е намирал в подходящо физическо или психическо състояние или тъй като в съответния минал момент не ги е осъзнавал или пък защото ги е забравил, напр.:

(7) аз явно съм задрямал и съм се изпуснал в гащите... (https://money.bg/ archive/tsenite-na-zhilishtata-v-sofiya-se-uvelichavat-v-bukuresht-padat.html), 09.10.2023 г.

(8) Я, не знаех, че прашката е опасно оръжие. Явно като деца сме били доста „тежко“ въоръжени. (https://dnes.dir.bg/comments/ohrana-beliat-domsikret-sarvis-prashka-20537129), 09.10.2023 г.

С умозаключителни форми във въпросителни изречения, в отрицателни изречения и в подчинени изречения с главно въпросително или отрицателно изречение могат да бъдат изразени колебливост и неуверено предположение, напр.:

(9) Дали е било или не е било — ходжата знае, той да ни каже! (https://chitanka.info/text/33829), 09.10.2023 г.

Според нашите изследвания едни от най-интересните и най-коментираните употреби на конклузива са адмиративните – в този случай говорещият прави умозаключение, което се оказва изненадващо за него, защото противоречи на представите за състоянието на нещата, напр.:

(10) Я гледай ти! Било по-добро от забрани. (http://clubs.dir.bg/ showthreaded.php?Board=politics&Number=1941383853&page=2038&view=ex panded&sb=3), 09.10.2023 г.

(11) Ситуация: Говорещият вижда плакат с кандидат-депутати и разпознава свой познат. Учудва се и казва: Я гледай, и наш Стоян щял да се кандидатира за депутат!

Важно е да се подчертае, че според нас всички неминали времена (сегашно, минало неопределено, бъдеще време и бъдеще предварително време) имат единствено адмиративни употреби в конклузива, а това се дължи на специфичното взаимодействие между значението на тези времена и конклузива. Според Р. Ницолова тези времена нямат конклузивни форми и употреби (Nitsolova 2008). Според нашите наблюдения често в адмиратива се пропуска спомагателният глагол съм (вж. повече у Aleksova 2003). Това е причината някои учени да сочат, че адмиративът не представлява експресивна употреба на умозаключителните форми, а представлява транспозиция на преизказните форми (Nitsolova 2008).

В учебните програми за средното училище, както и в учебниците конклузивът (умозаключителните глаголни форми) не са включени. Това е недостатък, тъй като беше показано колко важни употреби имат умозаключителните форми в съвременния български език. В преразказите често се използват конклузивни форми в съчетание със сегашно и бъдеще време, като тези форми за умозаключителния аорист се представят като индикативни форми за минало неопределено време. Освен това конклузивите интензивно присъстват и в текстовете в обучението по история. Тези факти доказват необходимостта от включването на умозаключителните форми в обучението по български език в средното училище от VIII клас нагоре.

2.3. Форми, значение и употреби на ренаратива

С преизказните глаголни форми говорещият предава чужда информация. Според Г. Герджиков преизказните форми са маркирани с признака преизказност, но немаркирани по признака субективност (Gerdzhikov 1984). Парадигмата на деятелния залог се характеризира със съвпадение на формите на директните и индиректните времена поради неутрализация на признака индиректност според теорията на граматическите опозиции. А в страдателния залог се неутрализира и опозицията между резултативните и нерезултативните времена, поради което остават два вида форми – за небъдещите и за бъдещите времена. Това се наблюдава и при конклузива (срв. табл. 2 и табл. 3). Трябва да се изтъкне, че негативните преизказни форми на бъдещите времена в деятелен и страдателния залог имат повече от една форма. В 1 и 2 л., ед. ч. и мн. ч. тези форми са по три: с безличната форма нямало, със спрягащ се спомагателен глагол съм нямало съм да пиша, нямало съм да съм/бъда писал, нямало съм да съм/бъда писан.

Таблица 3

ВременаДеятелен залогСтрадателен залогСегашно времечетял, не четялбил четен, не бил четенИмперфектАористчел, не челПерфектбил чел, не бил челПлусквамперфектБъдеще времещял да чете, нямало да чете,не щял да четещял да е/бъде четен,нямало да е/бъде че-тен, не щял да е/бъдечетенБъдеще време в миналотоБъдеще предварителновремещял да е/бъде чел, нямало дае/бъде чел, не щял да е/бъдечелБъдеще предварителновреме в миналото

В анализите на примерите отчитаме свидетелската или несвидетелската позиция на говорещия, както и принадлежността на фактите към неминалия или миналия план. Най-честата употреба на ренаратива е в плана на миналото, когато говорещият не е бил свидетел и предава чужда информация. (12) Шефът на компютърния отдел се готвел да припадне. (БНКIII)

Акцентът в изказването може да е поставен върху несвидетелската позиция на говорещия, а може върху факта, че се предава чужда реч, вж. (14).

(13) Казаха ми, че тъй като живеели в сянката на града, били безобидни. (БНК)

Преизказните форми се използват при предаването на анонимна информация, а също така в приказки, слухове, предания, а и в исторически съчинения, напр.:

(14) Пак според слуховете търсели теб. (БНК)

(15) Имало едно време една девойка на име Дека. Тя можела да бродира много хубаво. Един ден към селото, където живеела, се случило да намине магьосницата Марена, която била много привързана към обикновените хора и техните съдби и обичала да им помага. (БНК)

(16) Като световната история, която като стисната стара мома знае, но не ѝ стиска ясно да каже: имало едно време край Памир древни българи, българи, още хонори (или хунори). Имало две близкоизточни държави Балгар и Балхара. (БНРК)

Говорещият може и да бъде свидетел на случилото се, но в изказването си да предпочете да предаде чужди думи за случилото се. Тогава често, особено в 1 л., ед. ч., се наблюдава нюанс на недоверие, резервираност, напр.:

(17) Бях и аз там, но според Стефан Катя направила първа презентацията. (18) Според Симо аз съм заспал пръв.

В изказвания с изразено по лексикален път или с паралингвистични средства недоверие често се случва преизказните форми да заменят дубитатива (недоверчивите форми), напр.:

(19) Ами, ами, пристигнал пръв. Какво говориш! (вм. бил пристигнал – дубитативен аорист)

В непряката реч преизказните форми от плана на миналото биват често замествани от конклузива, който в този случай не изразява умозаключителна семантика. С конклузивните форми в този случай се предава по-неутрално чуждата реч, докато наличието на глагол за речева дейност във въвеждащото изречение и преизказна форма води до подчертаването на факта, че се препредава чужда реч, което довежда до известно неангажиране на говорещия с достоверността на предаваното, напр.:

(20) Някаква жена ме водеше уж на знахар и каза, че той щял да ми излекува подсъзнанието, понеже съм имал обичай да се попикавам, когато спя.

– ренаративно бъдеще време, БНК)

В учебните програми и учебниците по български език в VII клас са включени преизказните форми. Напълно обяснимо е това, тъй като ренаративът е най-честотният косвен евиденциал. Проблемът е, че често не се представя адекватно семантиката му, тъй като тя се приравнява с една от употребите му – несвидетелска позиция на говорещия. Но това е само една от употребите, най-честотната, но само на времената от миналия план. Там също е възможна свидетелска позиция на говорещия, макар и доста по-рядко – всички, вкл. говорещият, са присъствали. Говорещият представя обаче мнението на друг човек – А Иван излязъл от часа неочаквано. Необходимо е да бъдат представен по-широк кръг употреби на ренаратива, да не бъде изкривявано неговото значение. Особено важно е да се познава заместването на преизказните форми от умозаключителните форми при миналите времена в непряката реч.

2.4. Форми, значение и употреби на дубитатива

С недоверчивите форми (дубитатива) се изразява широк спектър от значения, които изразяват резервираността на говорещия към предаваното чуждо изказване – от леко съмнение до недоверие и пълно отхвърляне на чуждата информация. Според Герджиков дубитативът е най-семантично маркираният модус на изказването, защото носи и признака субективност, и признака преизказност (Gerdzhikov 1984). Това е евиденциалът, който отличава българската евиденциална система, тъй като в литературата по въпроса най-често не се разглежда като отделна субкатегория, а като употреба, наричана „евиденциална стратегия“ (Aikhenvald 2004).

В парадигмата на българските недоверчиви форми липсват форми за минало неопределено време и за минало предварително време, тъй като умозаключителните и преизказните форми за тези времена вече съдържат елемента бил. Същото важи и за страдателните форми за всички небъдещи времена, които не могат да получат форми, тъй като умозаключителните и преизказните форми съдържат бил. Както и при другите индиректни евиденциали, така и в дубитатива съвпадат директните и индиректните времена, а в страдателен залог съвпадат и нерезултативните и резултативните форми. Така в страдателния залог на дубитатива се наблюдават форми само за бъдещите времена, които съвпадат (вж. табл. 4). Трябва да се посочи, че отрицателните недоверчиви форми на бъдещите времена в деятелен и страдателния залог имат повече от една форма. В 1 и 2 л., ед. ч. и мн. ч. тези форми са по три: с безличната форма нямало било, със спрягащ се спомагателен глагол съм нямало съм бил да пиша, нямало съм бил да съм/бъда писал, нямало съм бил да съм/бъда писан.

Таблица 4

ВременаДеятелен залогСтрадателен залогСегашно времебил четял, не бил четял----------ИмперфектАористбил чел, не бил челПерфект---------------ПлусквамперфектБъдеще времещял бил да чете, нямалобил да чете, не щял бил дачетещял бил да е/бъде четен,нямало бил да е/бъдечетен, не щял бил да е/бъде четенБъдеще време в миналотоБъдеще предварителновремещял бил да е/бъде чел, ня-мало бил да е/бъде чел, нещял бил да е/бъде челБъдеще предварителновреме в миналото

С недоверчивите форми в съвременния български език говорещият/пишещият може да изрази леко колебание в достоверността или искреността на автора на първичното изказване – вж. (22), съмнение във вероятността фактът или действието в чуждото изказване да се окажат реални – вж. (23). С недоверчивите форми може да бъде предадено несъгласие с чужда оценка и в резултат от това дистанциране от нея – вж. (24).

(21) Сега се държа окей, правя и тук там комплименти, оня ден и се обадих извън даскало и после каза, че не е очаквала. Говорихме си, аз имам по-вод да празнувам, каза, че щяла била да се радва ако я поканя. Мисля да го направя и да разбера кво става (http://pickup-project.net/forum/index. php?topic=5095.0;wap2, 25.09.2023 г.)

(22) Почти му завиждам, на човека. На моята възраст е, но каза, че до сега не е имал никаква сериозна връзка. Защото ако е имал такава връзка, то тя щяла била да се окаже единствената. И аз... наистина не знам и не мога да дам отговори каква е формулата на успеха :). (https://keklanka.wordpress. com/2013/03/14/лошите-момчета-с-добри-сърца, 25.09.2023 г.)

(23) Щял си бил да подбудиш вярващите да не стъпват на богослуженията му, това щяло да го остави като риба на сухо, щото не виреел там, където нямало кой да го гледа... Ти си бил „Амбара от Пловдив“, не съм ли те бил знаел? Ако не съм знаел, да съм бил разпитал... (http://le-mousquetaire. blogspot.com/2013/07/blog-post_6657.html, 25.09.2023 г.)

С недоверчивите глаголни форми в съвременния български език може да се предаде отхвърляне на невярно чуждо твърдение, което според актуалния говорещ/пишещ представлява несправедливо обвинение (вж. (25).

(24) Бях един от първите, които се свързаха с чужди консултантски организации. Но това тогава прозвуча като национално предателство. Щял съм бил да продам завода на американците!?! Сега държавата сама тръгна по този път, защото друг всъщност няма. А тия, които казват, че аз съм бил разсипал КТМ – да пообиколят света и да видят за какво става въпрос.“ – не проумява евтиния популизъм на опонентите си Калчев. (http://www.infotech. bg/homepages/mayor_kalchev/portret.htm, 25.09.2023 г.)

С недоверчивите форми може да се изрази и отрицателна оценка за действието в чуждата информация поради неговата неизпълнимост, ненавременност, неефективност, неоснователност, безсмисленост и под. (вж. (25).

(25) До всички рибари! Гледах в новините някаква важна госпожа от МОСВ, която не знаела точно колко били язовирите. Щяла била тепърва да прави регистър, ама дали ще смогне преди топенето на снеговете – не е ясно. (http://www.odit.info/?s=6&i=266581&f=4, 20.03.2020 г.)

С недоверчивите глаголни форми в съвременния ни език говорещият може да изкаже негодуванието си или своето възмущението от отправена към него закана или заплаха – вж. (26).

(26) Питам аз какво го мъчи, той се дуе и се пъчи.

Щял съм бил да видя аз как се кълца селски праз. (http://spodeli.net/18/story-22079.html)

С недоверчивите форми говорещият може да изрази гневно възмущение дори с елементи на саркастично изобличение – вж. (27).

(27) Чухте какво била казала Мутрата-Премиер вчера, нали? Каква наистина безмерна наглост, представяте ли си: щели сме били догодина да не сме вече най-бедните в Европа, а дотогава, догодина, щели сме били да се възвисим дотам, че да сме, предполагам, предпоследни по бедност! (https:// aigg.wordpress.com/2012/09/07/, 25.09.2023 г.)

Според нас една от най-интересните, но и най-редките употреби на недоверчивите глаголни форми е случаят, в който говорещият/пишещият предава с дубитатив свое собствено първично изказване. В този случай се получава дистанциране от собствено изказване и признаване, че в своето първично изказване говорещият е излъгал – вж. (28) и (29).

(28) Казах му, че Иван бил взел книгата, и не му я дадох (Gerdzhikov 1977). (29) И му разправям, че уж съм щял бил да ходя с наште, та затова нямало било да отида с него. (собствен архив) (Алексова 2023а)

Често недоверчивите форми в съвременния български език биват заменяни от преизказните, стига контекстът и интонацията да изразят съмнение, недоверие, резервираност към достоверността на първичната чужда информация.

Дубитативът е един от по-рядко употребяваните косвени евиденциали, но това не може да се приеме като аргумент за пропускането му в обучението по български език в средното училище. Той може да бъде включен в обучението по български език от VIII клас нагоре. Този евиденциал е една от най-отличителните особености на българския език. Рядко има езици, в които дубитативът да бъде отделен евиденциал или самостоятелна глаголна категория (вж. повече у Aleksova 2023a).

3. Заключение

Българската евиденциална категория според застъпваното тук виждане несъмнено може да бъде определена като епистемична. Съществуват и други мнения, напр. Р. Ницолова сочи, че евиденциалността в нашия език е модализирана, а модални са само конклузивът и дубитативът (Nitsolova 2007). Вл. Плунгян също пише, че в балканските езици евиденциалността е модализирана (Plungyan 2011). Според нас, след като индикативните времена изразяват свидетелство, конклузивът – субективно умозаключение, ренаративът – предаване на чужда информация с непоемане на отговорност за нейната достоверност, а дубитативът – резервираност към чуждо изказване, то тогава не би могло да се отхвърли виждането, че българската евиденциална система е модална.

Според нашите проучвания, че граматикализацията на българската евиденциална категория не е приключила, защото за отрицателните форми на бъдещите времена има по три вида форми (Aleksova 2023а). Освен това почти всички композирани евиденциални форми са проницаеми от местоименни клитики, частици (със и без ударение), пълнозначни думи, обособени части, вметнати думи и изрази и подчинени изречения (Aleksova 2023b).

Ако се използват терминологията и класификацията на евиденциалните системи на Ал. Айхенвалд (Aikhenvald 2004), то за българската евиденциалност би трябвало да бъде създаден нов тип С4, който да има следните членове: firsthand (witnessed in the past), inferred, reported, dubitative.

Надяваме се краткият преглед на семантиката, формите и основните упо-треби на евиденциалите в съвременния български език да подтикне авторите на учебни програми, учебници и самите преподаватели да включат всички евиденциали в обучението по български език в средното ни училище.

NOTES

1. Във всички примери правописът, пунктуацията и оформлението са запазени така, както са в оригинала.

2. БНРК – Български национален референтен корпус – http://www.webclark.org/.

3. БНК – Български национален корпус, http://search.dcl.bas.bg/.

ЛИТЕРАТУРА

АЛЕКСАНДРОВ, АЛ., 1985. Класификация на българските глаголни времена според модуса на изказването. – В: Съпоставително езикознание, 1985, кн. 4 – 5, с. 94 – 103.

АЛЕКСОВА, КР., 2003. Адмиративът в съвременния български език. София: СЕМА РШ.

АЛЕКСОВА, КР., М. МОСКОВА, В. СТОЕВА, Н. АКИМОВА, Л. ХАЛЕМБАКОВА, Ж. КОЛЕВА, КР. КАУЪЛ, АЛ. ГЕРДЖЕВ, 2015. Български език за чужденци. София: СТЪДИ ИН БГ.

АЛЕКСОВА, КР., 2023а. Дубитативът в съвременния български език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

АЛЕКСОВА, КР. 2023б. Проницаемостта на композираните глаголни форми в съвременния български език. – В: Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Факултет по славянски филологии. Т. 108. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2023, с. 53 – 115.

ГЕРДЖИКОВ, Г., 1977. Една специфична глаголна категория в съвременния български език (Категорията „ангажираност на говорещия с изказването на действието“). – В: Годишник на Софийския университет, Факултет по славянски филологии. Т. 69, № 2, с. 5 – 68.

ГЕРДЖИКОВ, Г., 1984. Преизказването на действието в българския език. София: Народна просвета.

КОВШ, О. А., 2007. Вербальные средства выражения недоверия в диалогическом общении (на материали болгарского языка). Дисертация на соискание ученой степени кандидата филологических наук по специальности 10.02.03. – славянские языки. Минск, (ръкопис).

КОЗИНЦЕВА, Н. А., 1994. Категория эвиденциальности (проблемы типологического анализа). – Във: Вопросы языкознания, кн. 3, с. 92 – 104.

КОНЕДАРЕВА, С., 2015. Евиденциалността в българския език – типологичен аспект. Автореферат на дисертация за придобиване на образователната и научна степен „доктор“. Благоевград. <http://rd.swu.bg/media/37429/avtoreferat.pdf>

КУЦАРОВ, ИВ., 2007. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“.

МАКАРЦЕВ, М., 2014. Эвиденциальность в пространстве балканского текста. Москва, Санкт-Петербург: Нестор-История.

МОСКОВА, М., 2021. Конклузивът в съвременния български език. Дисертация за придобиване на образователната и научна степен „доктор“. София (ръкопис).

НИНОВА, Г., 2016. Генезис и семантика на адмиратива в български и албански. (Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен „доктор“). <https://www.uni-sofia.bg/index. php/bul/layout/set/print/content/view/full/183167>, 29.11.2021.

НИЦОЛОВА, Р., 2007. Модализованная эвиденциальная система болгаркого языка. – В: Храковский, В., отг. ред. Эвиденциальность в языках Европы и Азии. Санкт-Петербург: Наука, с. 107 – 197.

НИЦОЛОВА, Р. 2008. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

ПЛУНГЯН, ВЛ., 2011. Введение в грамматическую семантику: грамматические значения и грамматические системы языков мира. Москва: РГГУ.

СТОЙЧЕВ, СТ., 2019. Българският морфологичен релатив и чешкият език или за съвременния български морфологичен релатив и неговите функционални еквиваленти в съвременния чешки език. София: Стилует.

ТРИФОНОВ, Ю., 1905. Синтактични бележки за съединението на минало действително причастие с глагола съм в новобългарския език – В: Периодично списание на Българското книжовно дружество, кн. LXVI. София: Държавна печатница, с. 155 – 192.

ТЪРПОМАНОВА, ЕК., 2015. Евиденциалност в балканските езици: български и албански. София: ИК „Ни плюс“.

REFERENCES

AIKHENVALD, A., 2004. Evidentiality. Oxford: Oxford University Press, 2004.

ALEKSANDROV, AL., 1985. Klasifikatsia na balgarskite glagolni vremena spored modusa na izkazvaneto. Sapostavitelno ezikoznanie, no. 4 – 5, pp. 94–103. [in Bulgarian].

ALEKSOVA, KR., 2003. Admirativat v savremennia balgarski ezik. Sofia: SEMA RSh. [in Bulgarian].

ALEKSOVA, KR., 2023a. Dubitativat v savremennia balgarski ezik. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“. [in Bulgarian].

ALEKSOVA, KR., 2023b. Pronitsaemostta na kompoziranite glagolni formi v savremennia balgarski ezik. – V: Godishnik na Sofiyskia universitet„Sv. Kliment Ohridski“. Fakultet po slavyanski filologii. Tom 108. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, pp. 53 – 115. [in Bulgarian].

ALEKSOVA, KR., M. MOSKOVA, V. STOEVA, N. AKIMOVA, L. HALEMBAKOVA, ZH. KOLEVA, KR. KAUAL, AL. GERDZHEV, 2015. Balgarski ezik za chuzhdentsi. Sofia: STADI IN BG. [in Bulgarian].

FITNEVA, S., 2001. Epistemic marking and reliability judgments. Evidence from Bulgarian. Journal of Pragmatics, no. 33, pp. 401 – 420.

FITNEVA, S., 2008. The role of evidentiality in Bulgarian children’s reliability judgments. Journal of Child Language, no. 35, pp. 845 – 868.

GERDZHIKOV, G., 1977. Edna spetsifichna glagolna kategoria v savremennia balgarski ezik (Kategoriyata “angazhiranost na govoreshtia s izkazvaneto na deystvieto”). – V: Godishnik na Sofiyskia universitet, Fakultet po slavyanski filologii, vol. 69, no. 2, pp. 5 – 68. [in Bulgarian].

GERDZHIKOV, G., 1984. Preizkazvaneto na deystvieto v balgarskia ezik. Sofia: Narodna prosveta. [in Bulgarian].

GUéNTCHEVA, ZL., 1996. Le mdiatif en bulgare. – In: Guéntcheva Zl. (ed.) L’Enonciation médiatisée. Louvain-Paris: Editions Péeters, pp. 47 – 71.

GUENTCH‚VA, ZL., 1993. La catgorie du mdiatif en bulgare dans une perspective typologique. Revue des tudes slaves, vol. 65, fascicule 1. Communications de la dlgation franŒaise au XIe CongrŽs international des slavistes (Bratislava, septembre 1993), pp. 57 – 72. (https://www. persee.fr/doc/slave_0080-2557_1993_num_65_1_6102) (22.06.2021 г.)

GU‚NTCHEVA, ZL., еditeur. 1996.L’Enonciation mdiatise. Louvain– Paris: Editions Peters, pp. 11 – 21.

KEHAYOV, P., 2008. An Areal-Typological Perspective to Evidentiality: the Cases of the Balkan and Baltic Linguistic Areas. Tartu: Tartu University Press.

KONEDAREVA, S., 2015. Evidentsialnostta v balgarskia ezik – tipologichen aspekt. Avtoreferat na disertatsia za pridobivane na obrazovatelnata i nauchna stepen „doktor“. Blagoevgrad, <http://rd.swu.bg/ media/37429/avtoreferat.pdf>[in Bulgarian].

KOVSH, O. A., 2007. Verbalynыe sredstva vыrazhenia nedoveria v dialogicheskom obshtenii (na materiali bolgarskogo yazыka). Disertatsia na soiskanie uchenoy stepeni kandidata filologicheskih nauk po spetsialynosti 10.02.03. – slavyanskie yazыki. Minsk (rakopis).

KOZINTSEVA, N. A., 1994. Kategoria evidentsialynosti (problemy tipologicheskogo analiza). Voprosы yazykoznania, no 3, pp. 92 – 104. [in Russan].

KUTSAROV, IV., 2007. Teoretichna gramatika na balgarskia ezik. Morfologia. Plovdiv: Universitetsko izdatelstvo „Paisiy Hilendarski“. [in Bulgarian].

MAKARTSEV, M., 2014. Evidentsialynosty v prostranstve balkanskogo teksta. Moskva, Sankt-Peterburg: Nestor-Istoria. [in Russan].

MOSKOVA, M., 2021. Konkluzivat v savremennia balgarski ezik. Disertatsia za pridobivane na obrazovatelnata i nauchna stepen „doktor“. Sofia (rakopis). [in Bulgarian].

NINOVA, G., 2016. Genezis i semantika na admirativa v balgarski i albanski. (Avtoreferat na disertatsia za prisazhdane na obrazovatelnata i nauchna stepen „doktor“). <https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/layout/ set/print/content/view/full/183167>, 29.11.2021. [in Bulgarian].

NITSOLOVA, R., 2007. Modalizovannaya evidentsialynaya sistema bolgarkogo yazyka. – V: Hrakovskiy, V., otg. red. Evidentsialynosty v yazykah Evropy i Azii. Sankt-Peterburg: Nauka, pp. 107 – 197. [in Russan].

NITSOLOVA, R. 2008. Balgarska gramatika. Morfologia. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“. [in Bulgarian].

PLUNGYAN, VL., 2011. Vvedenie v grammaticheskuyu semantiku: grammaticheskie znachenia i grammaticheskie sistemы yazыkov mira. Moskva: RGGU. [in Russian].

SMIRNOVA, A., 2019. The meaning of evidentiality in Bulgarian. – In: Micheva, V., D. Blagoeva, S. Kolkovska, T. Aleksandrova, Hr. Deykova (sastv.). Dokladi ot Mezhdunarodnata godishna konferentsia na Instituta za balgarski ezik „Prof. Lyubomir Andreychin“ (Sofia, 14 – 15 may 2019 godina). Sofia: Izdatelstvo na BAN „Prof. M. Drinov“, pp. 13 – 22.

SONNENHAUSER, B., 2015. Hear-say, inference, surprise: (self-) distancing in Bulgarian. – In: Sonnenhauser, B., A. Meermann (eds.). Distance in language: Grounding a metaphor. Cambridge: Cambridge Scholars Publishing, pp. 117–141.

TARPOMANOVA, EK., 2015. Evidentsialnost v balkanskite ezitsi: balgarski i albanski. Sofia: IK „Ni plyus“.[in Bulgarian].

TRIFONOV, YU., 1905. Sintaktichni belezhki za saedinenieto na minalo deystvitelno prichastie s glagola sam v novobalgarskia ezik. Periodichno spisanie na Balgarskoto knizhovno druzhestvo, kn. LXVI. Sofia: Darzhavna pechatnitsa, pp. 155 – 192. [in Bulgarian].

THE EVIDENCIALITY OF BULGARIAN VERB IN LEARNING BULGARIAN AS A FOREIGN LANGUAGE

Abstract. The main goal of the present work is to argue that in the teaching of Bulgarian in school, not only the indicative and the renarrative, but also the other two indirect evidentials – the conclusive and the dubitative – should be included. This is especially true for levels C1 and C2. In fulfillment of this goal, the meanings, forms and main uses of the four evidentials in modern Bulgarian language are examined: indicative, conclusive, renarrative and dubitative. The expressed opinion is that the grammaticalization of evidentiality in the modern Bulgarian language is not a complete process due to two main reasons: the presence of three types of forms for the negative future tenses and the permeability of all composed evidential forms.

Keywords: evidentiality; indicative; renarrative; conclusive; dubitative; learning Bulgarian language

Prof. Krasimira Aleksova, D.Sc.

ORCID iD: 0000-0003-3205-9958
WoS Researcher ID: AAA-9132-2021
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
E-mail: krasimiraaleksova@gmail.com

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,