Български език и литература
Вход / Регистрация

2013/5, стр. 408 - 416

УПОТРЕБА НА МЕТАКОГНИТИВНИ СТРАТЕГИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – ФАКТОР ЗА ФОРМИРАНЕТО НА МИСЛЕЩО ПОКОЛЕНИЕ

Деспина Василева
Sofia University St. Kliment Ohridski
1504 Sofia 15 Tsar Osvoboditel Blvd.
Faculty of Slavic Studies
Department of Teaching Methodology

Резюме: Предлаганият кратък текст разглежда понятието метакогнитивни стратегии, като ги вписва в контекста на обучението по български език и литература. Осъществени са съпоставки между когнитивните и метакогнитивните умения, за да се проследи степента на взаимосвързаност между тях.

Ключови думи: metacognitive strategies, cognitive development, metacognitive skills, cognitive skills, Bulgarian language learning

Текстът, който предлагаме, се опитва да отговори на въпроса какво представляват метакогнитивните стратегии и как те могат да се развиват и да се използват като активни подходи в обучението по български език и литература. Терминът метакогнитивни се използва често в научната литература в областта на педагогическата психология, на педагогиката, на методиката, но в обучението по-скоро се приема за даденост, а самите метакогнитивни стратегии като да са оставени на извънучилищните практики на ученика и да са несъществени от гледище на училищния образователен контекст.

Постиженията на българските ученици са адекватно проверени тогава, когато образователната практика е организирана така, че да изисква целенасочена употреба и конструиране на метакогнитивните стратегии, тъй като именно те са факторите, въз основа на които се овладяват уменията за извличане на информация от текст, за съпоставяне, за анализ и за оценка. Обучението по български език и литература се вписва в обсега на проблематиката и не просто защото в него се работи с текстове, а защото именно хуманитарното познание дава възможност да се откриват перспективи, ориентирани към решаване на проблеми, към конструиране на умения за анализ на различни по същността си факти при търсенето на крайно становище по даден проблем.

Определянето на обхвата на понятието изисква детайлно разграничаване между когнитивното и метакогнитивното и откриването на връзките между тях. В настоящия текст когнитивните стратегии се разбират като способност за възприемане и за овладяване на научна информация за целите на декларативното познание, но без обвързване на отделните факти чрез семантични вериги с цел създаване на цялостна когнитивна схема. Така, ако пожелаем ученикът с точност да познава дефиницията на понятията подлог, сказуемо, сложно изречение, правила за преобразуване на пряка в непряка реч, правила за спазване на глаголното време, обхват на понятието метонимия, обхват на понятието повест или други, т. е. ако приемем да се движим в схоластиката на силно граматикализираното знание – налице са когнитивни равнища, но те все още не доказват степен на овладяност на метакогнитивни стратегии, нито са условие за изява на каквито и да било умения освен простото прилагане на дадено граматическо правило. Когнитивните умения се оказват изискваният минимум, спомагащ за конструирането на метакогнитивни стратегии.

Известен факт е, че учениците знаят наизуст правилата на българската граматика, но изпитват трудности при необходимостта да гиприложат на практика и тук бихме добавили и един доста по-фрапантен и отдавна вече негласно, но и безрезултатно заявяван феномен – абсолютния страх на ученика да излезе от формата, да напише или каже онова, което стереотипизираният поглед към ученето и към оценяването не би приел, което е само част от нагласата на форматираните навични действия, обезоръжаващи всеки опит за многопосочно осмисляне на информацията и за предлагане на свое решение и, разбира се, става скрито заявено условие за произвеждане на „импотентни“ умове.

Когнитивните стратегии подкрепят учениците да прилагат техники, например извличане на информация от текст, откриване на основната тема на текста, идентифициране на проблема, но не включват по презумпция възможността да се мисли за планираната последователност от действия, извършвани от ученика с цел да се решат задача, казус, да се създаде проект и др., и функционират в ролята си на необходимо и предхождащо условие за изграждане на метакогнитивни стратегии.

Съществува многообразие от дефиниции на когнитивните и метакогнитивните умения, които са обект на изследване в широк кръг от научни дисциплини. За целите на настоящия текст, който е ориентиран към обучението по български език и литература, в понятието когнитивни умения се вписват дейности, свързани с извършванетона формални операции, каквото например е простото прилагане на правилото, без то да бъде задълбочено осмислено и без да се откриват взаимовръзки между отделни компоненти при разрешаване на проблема. От лингвистичен характер такъв тип са задачите за откриване на езиково явление, например конструкции от типа: Открийте подлога в изречението. Този тип дейности са единствено когнитивни, защото подходът към разрешаването не изисква рефлексия върху собствената мисъл. Допълнение е и фактът, че задачата съдържа ниски познавателни равнища и проверява единствено доколко ученикът познава дефиницията на понятието подлог, без да се изисква целенасочено вглеждане в собствения познавателен опит, нито да се актуализират реализирани вече предходни опити. Отсъствието на по-добни саморефлексивни практики води до навично овладяване на решението на типа задача, но не и до планомерно осмисляне на избраната стратегия. С това не казваме, че е възможно „по навик“ да се разпознава подлогът, но че е възможно честата употреба на един и същи тип задачи да доведе до правилни решения, които обаче не гарантират разбиране и биват автоматично изтрити от паметта в мига, в който вече не са необходими или не са включени в употреба, изискваща надграждащи познавателни равнища.

За да илюстрираме когнитивните умения, ще се позовем на типовете задачи, използвани често в обучението по български език, в което акцентът се поставя върху задачи, проверяващи познаването на металингвистични явления. Такива са например задачите за разпознаване на лингвистично явление, за анализ, за редактиране, за преобразуване, за извличане на съществена информация от текст, за създаване на различни текстове и жанрове – типове задачи, предполагащи единствено повторението на поредица от вече показани и многократно проиграни действия. От гледище на метакогнитивните стратегии съществени са задачите за разрешаване на проблеми или задачите казуси, защото те предполагат извършване на действия, при които често няма единствено или крайно решение, а ако има такова, то подлежи на поредица проверки преди крайното му установяване. Предлагаме пример за задача по български език, чиито вариации могат да се открият почти във всеки тест за външно оценяване след 7. клас.

Пример:

Кое от изреченията е сложно съставно изречение с подчинено определително?

А) В стаята влезе жената, която е облечена в червена рокля.

Б) В стаята влезе жена, облечена в червена рокля.

В) В стаята, като вървеше бързо, влезе жена.

Г) Крачейки бързо, жената влезе в стаята.

Предложената задача е за разпознаване на лингвистично явление и изисква познаване на понятията сложно изречение и сложно съставно изречение с подчинено определително. За да се получи отговорът обаче, е необходимо да се извърши следната процедура: откриване на двете сложни изречения, представени в два от отговорите, и определяне на сложното съставно изречение с подчинено определително. Доколкото употребата на задачи от подобен тип е масова в образователната практика, те често се решават от учениците вероятно без да се разпознава механизмът на решение, защото не е тайна, че честата работа върху тестови задачи довежда до състояние, в което ученикът открива отговора, но не може да обясни защо това е правилното решение. Метакогнитивните стратегии обаче търсят отговора на въпроса защо и често изискват идентифициране на проблемна ситуация. Като алтернатива на посочения по-горе вариант за проверка на знанията предлагаме следното.

Пример: Посочете поне три основания изречението „В стаята влезе жената, която е облечена в червена рокля“ да бъде определено като сложно съставно с подчинено определително. Като вероятни отговори могат да се очакват следните: изречението е сложно; подчиненото изречение пояснява име от главното изречение; подчиненото изречение пояснява подлога.

Предложеният пример е твърде семпъл, но дава възможност да се илюстрира в най-общи рамки процесът на изграждане на метакогнитивни стратегии, а именно – идентифициране на проблема (какво се пита в задачата), разпознаване на обхвата на проблемната ситуация (какви са необходимите и достатъчни условия едно изречение да бъде определено като сложно съставно с подчинено определително), предлагане на решение (аргументиране на основанията за изчерпателност на решението).

Установяването на приложимостта и обхвата на понятието изисква по-мащабното му идентифициране. Терминът метакогнитивен е въведен още през 1976 г. от Флавел1) , за да се означи саморефлексивното отношение на личността към собственото мислене и проучване на механизма, по който се реализират познавателните стратегии. От друга страна, още в зародиша на психологическото познание за човека се поставя акцент върху израстването и постигането на зрялост чрез „интроспективно самонаблюдение“2) , разбирано като активно мислене за собственото волево и неволево поведение, изразяващо се в целенасочени мисловни дейности или в афективни реакции спрямо събития от заобикалящия контекст. Доколкото самонаблюдението обаче е също процес, който подлежи на научаване, необходимо е той да бъде подкрепян и насърчаван непрестанно дори ако това означава предвиждане на повече часове за работа върху конкретна учебна единица и пренебрегване на количеството знания.

В своята теория за обучение в зоната на близкото развитие Виготски настоява върху идеята, че съзнателният контрол върху мисловните процеси е един от ключовите фактори за повишаване на равнищата на знания и умения. Той предполага, че съществуват два ключови фактора в развитието на детето. Първият е автоматичното несъзнателно постижение, което в процеса на развитие често е резултат от опита на другите в социалната среда на детето, а вторият е в съзнателното осмисляне на познанието, т. е. в саморегулацията и и способността самостоятелно да се решават познавателни задачи. 3) Тази концепция очевидно обособява съществуването и на когнитивни, и на метакогнитивни процеси, обуславящи се взаимно, като първият предхожда и е условие за наличието на втория.

Метакогнитивните умения често се обвързват с високи равнища на компетентност при четене и мислене и могат да се положат в контекста на постижения при учениците спрямо използването на модели на пасивното учене. Учениците могат да бъдат насърчавани да развият съзнание за собственото си познание, като си задават въпроси като „Какво знам?“, „Какво не знам?“, „Какво имам нужда да знам?“, за да овладеят стратегии, чрез които да мислят за собственото си мислене с цел да го превърнат в по-ефективно, като го контролират, регулират, адаптират съобразно конкретните условия. Така по-резултатна от гледище на обучението е не информацията, че при преразказ се следва поредица от глаголни времена, а защо тя е такава или какво изключва възможността да бъде друга. Доколкото всяка реакция към дадена учебна ситуация включва освен познавателен и емоционален отговор, то съзнанието за съществуващата метакогнитивна стратегия и нейната промяна може съществено да допринесе за намаляване на негативните емоционални отговори при невъзможност за справяне в определен контекст и за ограничаване на възможността за поява на феномена „заучена безпомощност“.

В отговорностите на учителя е всъщност да настоява върху задаването на въпроси, които да насочват учениците в тази посока. Такива са например въпроси като Защо избрахте това решение?, Какви логически връзки откривате?, Кое ви затрудни при откриването на решение? и др. Ако се върнем към предложената по-горе задача, приложими към нея са въпросите от типа: Какви разсъждения извършихте, за да разпознаете изречението като сложно?, Как идентифицирахте трите признака, определящи изречението като сложно съставно с подчинено определително?, Защо избрахте тези характеристики?.

Очевидно използването на метакогнитивни стратегии е приложимо в различни етапи от обучението и в различни теми. Най-силно застъпена употреба естествено може да се разпознае при работа с текст, защото дава възможност за планомерно и последователно запознаване с различни градивни елементи на текста и осмисляне на различните връзки между тях. Изучаването на различни жанрове текст (медийни, научни, институционални и др.) се въвежда в различни етапи от обучението по български език и литература, като акцент се поставя основно върху овладяването на стилистични белези, отличаващи един тип текст от друг. Това е обаче просто когнитивно равнище на опита. Целенасочената работа върху конструирането на метакогнитивни стратегии изисква такова четене на текста, при което са налице обвързвания между семантиката и структурата на текста.

От гледище на когнитивната психология и психологията на развитието метакогнитивните умения са необходимост, която не просто води до повишаване на постиженията, но която има съществено значение във всекидневния опит и се свързва с когнитивни психологически процеси като мислене, памет, внимание, възприятие и др. В обучението по български език и литература метакогнитивните явления са важни особено във времето, в което обработването на голям обем от текстови цялости се оказва трудно за учениците, задържането на вниманието върху темата, идеите и текстоструктуриращите елементи – все по-трудно, а възприятието изглежда променено и по-скоро концентрирано около бързото удовлетворяване на потребностите. Колкото и този проблем да изглежда по-скоро важен за психологията, то неминуемо се отразява и върху методиката, доколкото са необходими такива модели на ученето, които да не пренебрегват и да не се преструват, че контекстът на живеене не е драстично различен спрямо онзи, който познаваме и който изглежда сигурен и някак безпроблемно разпознаваем. Не подлежи на доказване твърдението, че колкото по-намаляващи са способностите за осмисляне на идеи, толкова по-широки са перспективите за едно бързо по-тъване в поле от информация, която обаче не може да бъде целенасочено обвързана и в която детайлите се оказват „несъществени“ и неуловими от четящия. Това създава предпоставки не просто за намаляване на академичните постижения, но и за злоупотреби и подлагане на бъдещите граждани на поредица манипулативни влияния. По отношение на възприемането на текста сканирането на информацията и просто преминаването през редовете е особеност на четящи, които не използват ресурса от метакогнитивни умения и по-скоро не са в състояние да обработват информация, която може да се задържи в дълготрайната памет и да бъде извлечена от там при необходимост от употребата є. От друга страна, спирането в ключови моменти от текст, резюмирането на важни пасажи в него, отговорът на въпросите кога, как и защо е предпоставка за детайлно усвояване и употреба на постъпилата информация.

При разглеждането на метакогнитивните стратегии Флавел идентифицира понятието като конструирано от четири подчинени един на друг феномена: „метакогнитивно познание, метакогнитивен опит, саморефлексивни въпроси4) , действие”5) . Метакогнитивното познание се мисли като „сегмент от наличния запас от знание за света“6) , който обичайно служи, за да се разграничи опитът на един ученик от този на друг и не е инструмент за „диагностика“ на познавателни равнища от страна на учителя, а за саморефлексивен опит на ученика в момента на спонтанното сравняване между себе си и другите. В обучението метакогнитивното познание е информацията за различни области и употреби на езика, с която ученикът постъпва в училище и се движи през образователните степени, но която вероятно не осъзнава като налична, въпреки че спонтанно я използва. Ангажиментите на обучението по български език и литература са именно в осъзнаването є и в насочващи модели за нейната употреба. Ето защо абсолютно непродуктивно е да се използват уроци за нови зания при работа с текст, тъй като особеностите му вече са познати на ученика. За пълноценния образователен процес е съществено онова, което е известно за научния, медийния или друг текст, да се използва като основа, а не като предлагане отново на познати факти, което, естествено, гарантира превръщането на обучението по български език в скучно повторение.

Развиването на метакогнитивни умения с цел разпознаване и използване на стратегии изисква активно участие на самия ученик в процеса. Метакогнитивният опит обхваща „всички осъзнати комуникативни или афективни опити, които придружават всяко интелектуално начинание“7) и които се реализират чрез напрежение в когнитивните структури, за да бъдат извършени процеси на осъзнаване на информацията, на причините за невъзможност да бъде разбрано определено становище и др. Саморефлексивните въпроси са автономни и всъщност назовават способността на ученика сам да поставя въпроси и да търси решения, които подпомагат развиването на метакогнитивните стратегии. Процесът предполага употреба на дидактически задачи, в които, ако се търси разпознаване на лингвистично явление, то да се мисли не просто през откриването му, но и през необходимостта да се съблюдава собственият мисловен процес, довел до разпознаването. От своя страна, предлаганите дидактически задачи са важни, за да бъде задействан процесът, и ако те са съдържащи императивни фрази като „намерете“, „открийте“, това е недостатъчно, защото предполага търсене на предварително зададен отговор.

В обучението по български език се използват дидактически задачи, които се решават съгласно предварителен образец, чието повторително прилагане е цел. Този тип дейности подпомагат заучаването на определени стъпки и не предполагат рефлексия върху собствения опит, защото единственото, което ученикът проверява, е дали спазва алгоритъма за решаване. Често използвани са дидактическите задачите за редактиране, в които от ученика се очаква да открие правописни, пунктуационни, граматични или стилистични грешки. С оглед на развиването на метакогнитивни стратегии те могат да бъдат допълнени, като непрекъснато се настоява не просто върху характера на грешката, а върху причините тя бъде допусната и учениците биват насърчавани да мислят за други ситуации, в които е възможно да се допусне същата грешка. Доколкото метакогнитивните стратегии пряко се обвързват с процесите резюмиране, обобщаване, оценка, то очевидно тестовите задачи се оказват неподходящи, защото отнемат възможността да се търсят различни становища, да се обобщават гледни точки. Този тип задачи се решават в затворена последователност, като или се изключват неверните отговори, или мигновено се разпознава верният.

Действието е самият акт на разрешаване на дидактическата задачата, по-ставянето на въпроси към себе си и уменията, актуализирани при избраната стратегия.

Метакогнитивните стратегии не могат да бъдат приложени на всички равнища на познавателната дейност, защото се нуждаят от предхождащ когнитивен запас. Подходящи са при дидактически задачи, свързани с решаване на проблеми, които включват по-широк обхват от дейности. Предлагаме следната последователност на метакогнитивните стратегии, която може да се променя според целта на задачата, опита на ученика или възрастовите особености на обучаваните:

– разпознаване на проблема (обхваща процесите на откриване на проблемната ситуация, идентифициране на факторите, които я обуславят, дефиниране на отделни елементи в ситуацията);

– представяне на решение (конструиране на мисловна карта, която да предвиди възможните решения и да оцени хипотетичните условия за възникване на нови такива);

– оценяване на успешността на избраното решение (включва процеси на осмисляне и оценка и предлагане на алтернативни варианти, ако съществуващите са неоснователни или несъотносими към ситуацията).

В заключение, прилагането на метакогнитивни стратегии е възможно както в рамките на отделни задачи в обучението по български език, така и в логическата последователност от дейности, извършвани в хода на целия урок, независимо от неговия характер (за нови знания, за упражнение, за преговор и обобщение) или от предлаганата теоретична лингвистична информация. Особеност на подхода е възможността да се търсят решения, а не да се избира от готови приложени отговори, което осигурява повишаване на мотивацията на учениците.

БЕЛЕЖКИ:

1. Flavell J. (1979) Metacognition and cognitive monitoring: Anew area of cognitivedevelopmental enquiry, American Psychologist , 34, 906 – 911, p.906.

2. William J. (1890) The Principles of Psychology, Harvard University Press.

3. Вж. Славин, Р. (2004). Педагогическа психология, София: Наука и изкуство. стр. 77 – 78.

4. Терминътсаморефлексивни въпроси вероятноне е нитонай-подходящият, нито най-точният. Той всъщност е опит да се впише използваното в психологията понятие self-questioning и да се намери адекватна словоупотреба на български език. Избрахме това назоваване, защото то съдържа в себе си идеята за въпроси и колебания, идващи от личността и насочени обратно към нея.

5. Flavell J. (1979) Metacognition and cognitive monitoring: A new area of cognitivedevelopmental enquiry, American Psychologist , 34, 906 – 911, p.907.

6. Flavell J. (1979) Metacognition and cognitive monitoring: Anew area of cognitivedevelopmental enquiry, American Psychologist , 34, 906 – 911, p.906.

7. Flavell J. (1979) Metacognition and cognitive monitoring: A new area of cognitive-developmental enquiry, American Psychologist , 34, 906 – 911p.906.

ЛИТЕРАТУРА:

Славин, Р. (2004). Педагогическа психология, София: Наука и изкуство.

Flavell J. (1977). Cognitive Development, New Jersey: Prentice-Hall Inc., Englewood Gliffs.

Flavell J. (1979). Metacognition and cognitive monitoring: A new area of cognitive-developmental enquiry, American Psychologist , 34, 906 – 911.

William J. (1890) The Principles of Psychology, Harvard University Press.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.