Български език и литература

2015/6, стр. 657 - 660

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

Емилия Пернишка
E-mail: emily36@abv.bg
Institute for Bulgarian Language
Bulgarian Academy of Sciences
52 Shipchenski Prohod Blvd. block 17
1113 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Новата книга на П. Пехливанова е изследване, богато с материал и наблюдения върху винаги актуалния за нашия език въпрос за заемките от други езици. Авторката цитира значителна литература по изложените въпроси от български и чужди автори, но тъй като българската лингвистика доста се е занимавала с въпроси като източници на заемките, периоди на заемане, новост, необходимост от заемането и чистота на езика и др., вниманието в това изследване е насочено към по-слабо изследвани аспекти – главно психолингвистични страни на заемането, на разбирането и осмислянето на чуждите думи, взаимодействието им с домашните в съзнанието на тези, които ги използват, предпочитането или заместването им, допусканите грешки при употребата и под. Накратко са разгледани някои причини за заемането, познати и от други трудове, като се набляга на психологическия фактор.

Главният метод за изследване на поставените въпроси са психолингвистичните експерименти. Авторката задава няколко въпроса на определен брой анкетирани върху новозаети и актуално използвани чужди думи и въз основа на отговорите прави изводи върху познаването на съдържанието, използването, синонимите, виждането за съответна заемка с оглед на домашните и др. Отговорите дават основания за наблюдения и изводи относно психологията на заемането, разбирането на заемките и овладяване на значението им. Изказва се наблюдение, че самото анкетиране и поставените при това въпроси, от своя страна, е психологически стимул за пораждане у анкетирания на интерес към чуждите думи, които среща и употребява, към съпоставката им с възможни български названия за понятието и за преодоляване на инерцията при използването.

Един от основните въпроси, с който се занимава Пехливанова, е за мотивираността на лексикалните единици, за необходимостта от осъзнаване или познаване на семантичната мотивация на заемката в езика източник, за значението на залегналата в думата основа, нейните разновидности и влиянието на тези фактори за семантичната ѝ адаптация, промени в значението, както и за народна етимология.

Безспорно интересна и полезна е общокултурната информация около мотивацията и съдържанието на доста съвременни заемки. Въвежда се понятие „междуезикова мотивираност“, разгледано по-подробно от цитираната руска авторка А. К. Казкенова. Заедно с това се обръща внимание на пътя, по който идва заемката, влиятелността на източника за разпространяване на думата (напр. медии, парламент), на фактори като престижност и модност на употребата, предпочитане на едни лексеми вместо други поради смяна на ценностната оценка за тях и под.

Много изводи от експериментите са новост за нашата психолингвистика. Интересни констатации има напр. за първоначалното денотативно възприемане на значението и постепенното муконцептуално осмисляне (с.113), за това, че при употреба на чуждата дума в съзнанието винаги възниква и домашното ѝ съответствие (когато има такова) и че заемката остава в периферията на асоциативното поле на говорещия, за характера на синонимията между домашна и заета дума (с.114), чрез което авторката обосновава тезата си от заглавието, че „чуждите думи не са никога свои“ и др. Изложени са когнитивни и психологически фактори на възприемането, някои от които водят до неправилна употреба (като тавтология поради непознаване на значението или други посочени фактори). Важни са прагматичните изводи за използването и мястото на чуждите думи в битова или в научна реч, преценяването дали чуждицата е необходима. Доста подробно е разгледано движението на значението при термините и тяхната детерминологизация.

Всъщност много от постановките и заключенията, свързани с възприемане, разбиране и използване на заетите думи, се посочват едновременно с излагане на материалите на анкетата. Но и останалите части на книгата и особено тези, в които се правят изводи от допитванията, предлагат обобщения по всички въпроси от анкетата. В тях се включват и нови примери за промяна в първоначалното значение при употреба в български, за психологическите причини за използване и установяване на думата или за предпочитане на български синоними и др.

Разсъжденията са изложени фактически в две структурни части – анкети и обобщения. Макар че такава структура е логична, фактически задачите на изследването в известна степен се размиват, насочват се в две различни посоки: едната, отбелязана в уводната част – да се наблюдава процесът на възприемане на заемките от носители на езика, като се разбира, че това е (психолингвистичната) изследователска цел; и втора, която се налага от множеството наблюдения и заключения върху конкретни примери предимно в главите след анкетата – да се изследва проникването и употребата на самите заемки, неправилности или смесване на значенията им в този процес и причините за това. В тези случаи се изследва семантиката на самите лексеми (напр. акция – промоция – презентация), а не психологията на анкетираните. Вероятно Пехливанова вижда тези наблюдения като две страни на една задача. Но при тази структура се получават доста повторения на заключения, изложени вече в анкетите (в първата част), и на собствени разсъждения върху редица лексеми (във втората), някои от които разгледани и в първата част, други не. При този подход, в който главните изводи трябва да се обобщят във втората част, остава впечатление за прекалено количество на материала, предложен в първата. Тъй като сам по себе си той е интересен и полезен с богатата си семантична информация, може би било целесъобразно повечетоот него да се оформи като приложение със значение и роля на речник върху тези заемки. Освен това струва ми се, че информацията и преценката на анкетираните – било правилна, било неточна – е изложена твърде буквално, без коментар от авторката. Ако посочените значения, мотивация и други интересни сведения трябва да служат на читателя и като речник, случаите трябва да се разграничат и Пехливанова би трябвало да участва в изясняването и уточняването на информацията. Ако те са само илюстрация на познанията (или не) на анкетираните, добре е било примерите да се редуцират и да се подредят по някакъв критерий – точностна отговорите, непознаване на значението и т. н. Различни по пълнота са и проявените в анкетите познания – напр. при някои от думите няма данни за семантиката или за пътя на проникване (срв. думата грант спрямо гранд, караоке, която се употребява с поредица значения и др.), при други има.

Търсейки причините за неточната употреба на някои лексеми итавтологичния контекст на използването им в основното заето значение, Пехливанова невинаги отбелязва възможността те да са изместили значението си. Такъв коментар има за дестинация, която очевидно не е еднозначна в българската употреба, приемливо е и виждането за хит, бестселър, феномен. Но не е допуснато вторично значение на приоритет, алтернатива, статукво и ред други. Неправилната, предимно тавтологична употреба наистина е свързана с непознаване на значението, но тази психолингвистична причина нерядко променя семантиката, обикновено я стеснява (до видово значение) или разширява и лексемата започва да се употребява в български двузначно. От редицаразгледани случаи става явно, че възприемането на много нови чуждици води до отпадане на семи в значението им, свързани с основното понятие, и до стесняване на значението само до характеризиращите видови признаци, затова стават възможни много от „тавтологиите“ (при тол, кетъринг, вип, скуба, хайтек и т. н.). Правдив коментар в този дух е направен за кавър, кетъринг, но другаде липсва. Освен това, струва ми се, че носителите на езика неизбежно подчиняват чуждите думи на типичните за нашия език морфологични или синтактични особености и при използването им като определения или с определения неусетно променят значението, а не „се страхуват от грешки поради непознаване на значението“.

Има редица уместни примери за тавтология, но има и други, където всяка от думите, макар и с обща мотивация, в български има по-различно значение и те взаимно се допълват, не са синоними (напр. апатичен и безразличен), при други употреби чуждата дума се последва (по определена причина, т. е. основателно) от българския синоним, който я обяснява (напр. реликт, остатък, или ремисия, затишие с.165). Някъде причини за тавтология са изтъкнати (т. 2 и 3 на с.167), другаде не.

Неоснователно е да се коментира тавтологията при собствените имена. Според мен те могат да се обясняват, но не може да се „превеждат“, така че нарицателното винаги е необходимо (езерото Лаго Маджоре). Колкото и точно да изглежда, не би било информативно (и редно) да се каже Езерото на Комо вм. езерото Лаго ди Комо и др. под.

Едно от най-големите достойнства на книгата е богатият, добре анализиран материал, така че тя има роля и на информативен речник върху значителна заета лексика, особено от последните десетилетия. Интересни са направените уникални у нас експерименти със студенти или ученици за овладяване или разбиране на чуждите думи. Безспорно приносни са многобройните наблюдения и изводи. Разгледани са доста разнообразни и разнотипни случаи на погрешни употреби, обособени са прекалени или напълно излишни употреби, грешки поради паронимия и др. Приемливо е психологическото наблюдение на различните причини за злоупотреба с чужди думи, но и за неизбежността и налагането на чужди лексеми. Изтъкват се предимствата им като еднозначност, краткост, престижност и др., както и противоречивостта на някои техни качества, като непрозрачността – в едни случаи тя затруднява разбирането и води до грешки, в други ги прави предпочитани средства. Уместни са препоръките за повече работа около осведомяването на обществото за значението и употребата, както и за начина за отразяване на значението и неговата структурна мотивация в речниковото тълкуване.

Общият извод на авторката е, че чуждите думи никога не се „имплантират“ напълно в езика. Но това важи, разбира се, за по-новите заемки. Огромно количество по-стари, както и културни заемки и термини са напълно неразпознаваеми като чужди (срв. поне кюфте, вино, ракия, маса, книга, герой и т. н.).

Новата книга на П. Пехливанова върху заемките безспорно е приносна с оригиналната си насоченост към ролята на мотивацията за познаването, употребата и налагането на заемки, което се отнася до всеки език, а също – с богатите сведения за голям масив от нови думи в нашия език.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,