Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2024-2-5К

2024/2, стр. 187 - 197

ЗА КОНКЛУЗИВА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Красимира Алексова
OrcID: 0000-0003-3205-9958
WoSID: AAA-9132-2021
Department of Bulgarian
Faculty of Slavic Studies
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
15 Tsar Osvoboditel Blvd.
1504 Sofia, Bulgaria

Резюме: Внастоящатаработасепредставятсемантиката,формитеизначими употреби на конклузива в съвременния български език. Акцентира се върху съвпадението на форми, което води до неточно представяне на употребите на индикативния перфект и до неправилно представяне на конклузивния аорист в непряката реч като индикативен перфект. В отделна подчаст се разглеждат важни употреби на конклузива в съвременния български език. Целта е да бъде подпомогнато представянето на конклузива в обучението по български език като чужд.

Ключови думи: евиденциалност; конклузив; ренаратив; дубитатив; български език като чужд

1. Въведение

Една от отличителните особености на българската глаголна система е наличието на граматикализирана евиденциална категория. Според застъпваното тук мнение тя е четиричленна и съдържа индикатив (немаркиран евиденциал), конклузив, ренаратив и дубитатив (3 маркирани косвени евиденциала) (вж. Gerdzhikov 1984; Nitsolova 2007, 2008). С разгърнатия състав на евиденциалността българският се отличава от множество езици, в които евиденциалността е граматикализирана. Спецификата на българския език е наличието на дубитатив, който рядко се граматикализира като отделен евиденциал. В много богатата литература по въпроса за евиденциалността българската евиденциална категория е редуцирана като двучленна (напр. Kutsarov 2007; Aikhenvald, 2004) или като тричленна (Konedareva 2015; Makartsev 2014).

Настоящата работа има като основен обект конклузива в съвременния български език. Конкретният предмет е преподаването на значението, формите и употребите на конклузива в обучението по български език като чужд. Стремим се да докажем, че познаването на семантиката, употребите и формите на конклузива (умозаключителните глаголни форми) ще повиши комуникативната компетентност на обучаваните по български език като чужд.

В учебните програми за мигранти в училищна възраст и за мигранти, търсещи или получили статута на бежанци, както и в учебната програма за българските неделни училища, а и в учебната програма за български език в средните училища в България, публикувани на страницата на Министерството на образованието и науката, конклузивът не е включен. Смятаме, че това е пропуск, който би трябвало да бъде отстранен, защото понижава комуникативните умения на изучаващите български език като чужд и като първи.

Предложението ни за нивото, в което да се изучава българският конклузив, е С1. При студенти в специалност „Българска филология“ в чуждестранни университети това може да бъде направено и в В2.

2. Преподаването на конклузив в обучението по български език като чужд

2.1. Значение и форми на конклузива

Конклузивните (умозаключителните) глаголни форми изразяват субективно лично обобщение, извод, умозаключение в смисъл по-широк, отколкото в логиката. Умозаключението може да се базира на следи от действието, напр. (1):

(1) По следите по пода следователят разбра, че крадците са влезли през балкона и са щели да откраднат и телевизора, който е оставен до вратата на балкона.

но може да е въз основа на логически връзки, които говорещият прави, напр. (2)

(2) (Във форума на сайта „Фото Култ“ се коментира изчезването на един човек, правят се догадки) – щом е понеделник вечерта – значи се е върнал от пленера и е бил на работа ... после е изчезнал (ако е изчезнал или се е скрил)1 (http://photo-cult.com/forum.php?c=6&t=70407&pg=3) (20.12.2026).

Конклузивните форми се създаде или като се образува от синтетичната форма композирана форма с минало несвършено деятелно причастие за сегашно време и имперфект и се добави спомагателният глагол съм, или като се използва минало свършено деятелно причастие на спомагателния глагол и се добави от индиректната форма останалата част от композираната форма. Парадигмата на конклузива в деятелен залог в съвременния български език е следната (табл. 1):

Таблица 1. Конклузивни положителни форми в 3 л., ед. ч., м. р., деятелен залог

ВремеФорми в деятелен залогСегашно времепишел съмпишел сипишел еИмперфектАористписал съмписал сиписал еПерфектбил съм писалбил си писалбил е писалПлусквамперфектБъдеще времещял съм да пишащял си да пишешщял е да пишеБъдеще време в миналотоБъдеще предварително времещял съм да съм/бъда писалщял си да си/бъдеш писалщял е да е/бъде писалБъдеще предварително времев миналото

Таблица 2. Конклузивни отрицателни форми в 3 л., ед. ч., м. р., деятелен залог

ВремеОтрицателни форми в деятелен залогСегашно времене съм пишелне си пишелне е пишелИмперфектАористне съм писалне си писалне е писалПерфектне съм бил писалне си бил писалне е бил писалПлусквамперфектБъдеще временямало съм да пишанямало си да пишешнямало е да пишенямало е да пишанямало е да пишешнямало е да пишене съм щял да пишане си щял да пишешне е щял да пишеБъдеще време в миналото
Бъдеще предварително временямало съм да съм/бъда писалнямало си да си/бъдеш писалнямало е да е/бъде писалнямало е да съм/бъда писалнямало е да си/бъдеш писалнямало е да е/бъде писалне съм щял да съм/бъда писалне си щял да си/бъдеш писалне е щял да е/бъде писалБъдеще предварително времев миналото

Таблица 3. Конклузивни положителни и отрицателни форми в 3 л., ед. ч., м. р., страдателен залог

ВремеПоложителни формив страдателен залогОтрицателни формив страдателен залогСегашно времебил съм писанбил си писанбил е писанне съм бил писанне си бил писанне е бил писанИмперфектАористПерфектПлусквамперфектБъдеще времещял съм да съм/бъдаписанщял си да си/бъдешписанщял е да е/бъде писаннямало съм да съм/бъда писаннямало си да си/бъдеш писаннямало е да е/бъде писаннямало да съм/бъда писаннямало да си/бъдеш писаннямало е да е/бъде писанне съм щял да съм/бъда писанне си щял да си/бъдеш писанне е щял да е/бъде писанБъдеще време в мина-лотоБъдеще предварител-но времеБъдеще предварител-но време в миналото

От трите таблици се вижда, че в парадигмата на конклузива в българския език съществуват съвпадения на форми. Съвпадат в деятелния залог директните и индиректните времена, което е резултат от снемането на опозицията между тях по признака индиректност. В страдателния залог още една опозиция се неутрализира и това е опозицията между резултативните (перфектните) и нерезултативните (неперфектните времена). В резултат от това в страдателния залог съществуват само два типа форми – една за небъдещите времена (бил е писан) и една за бъдещите времена (щял да е писан).

Освен това конклузивният аорист (писал е) съвпада с индикативния перфект (писал е), което е резултат от първия тласък на граматикализацията на евиденциалността – транспозиция на индикативния перфект в полето на конклузивния аорист за изразяване на собствено заключение, извод, обобщение, умозаключение или предаване на чуждо изказване. Наблюдения върху учебници по български език като чужд говорят, че често при представянето на индикативния перфект се включват контексти и упражнения, които всъщност са употреби на конклузивния аорист, което трябва да бъде избягвано. Освен това при трансформацията на пряката реч в непряка се казва, че индикативният аорист се предава в непряката реч с индикативен перфект, което не отговаря на реалността, защото в този случай се явява конклузивен аорист, а този факт се коментира по-долу.

За пълнота на наблюденията на формите ще посочим, че в 1 и 2 л., ед. ч. и мн. ч. съвпадат конклузивните и ренаративните форми. Това е резултат от прегрупирането на признаците на двата евиденциала, което Г. Герджиков назовава съкратителна реорганизация от гледна точка на теорията на граматическите опозиции (Gerdzhikov 1984). Обобщаването на признаците на двата евиденциала води до създаването на един интегриран признак, който може да бъде наречен косвена информация за действието.

2.2. Употреби на българския конклузив

В обучението по български език като чужд една от важните задачи е да се представят употребите на конклузива днес. При разглеждането им отчитаме както позицията на говорещия – свидетел или не, така и принадлежността на глаголната форма към времената от плана на миналото или от плана на неминалото.

Най-честотната употреба на конклузива е случаят, в който говорещият не е бил свидетел на действието в миналото. В този случай умозаключението, изводът могат да бъдат направени както въз основа на следите от действието, както в (3),

(3) От палтото на закачалката Кристина разбра, че Ивана вече е пристигнала.

но може и в основата му да лежи логическо съждение на говорещия/пишещия, близо до догадката, напр. (2).

Друга интересна употреба на българския конклузив може да се наблюдава, когато говорещият предава несобствена информация за действия в миналото, на които той не е бил свидетел, но които е възприел и представя като собствени твърдения. Този тип употреби се наричат от Руселина Ницолова „слабо знание“ на говорещия (Nitsolova, 2008, p. 355) – чуждата информация е станала част от собствените знания на говорещия, които той представя с конклузив като свое твърдение. Този тип употреби широко се срещат в историографски съчинения или в трудове, чиито обекти са исторически факти, както в (4) и (5).

(4) Във Външния град на столицата са били разположени такива занаятчийски работилници и търговски центрове. (https://istoria.bg/10088/velikipreslav) (06.01.2023 г.)

(5) Руската редакция на старобългарския език е била смятана дълго време за самия кирило-методиевски1 език. (Стефан Младенов)

Възможно е този тип употреби на конклузива, които нямат умозаключително значение, да се откриват и в други текстове, в които става дума за факти от историята при несвидетелска позиция на говорещия, напр. (6) и (7).

(6) Вероятно Поп Богомил е доразвил учението в цялостна система, ползвайки книги на павликяните от Тракия. (https://istoria.bg/1453/bogomilstvo) (06.01.2023 г.)

(7) Още в детството си майка ми е свирела на цигулка (Nitsolova, 2008, p. 356).

Конклузивът може да се употреби от говорещия, когато той е бил физически свидетел на действията, без да осъзнава истинската им същност, когато не ги е възприемал съзнателно (вж. (8), когато въобще не е отбелязал тяхното съществуване, защото не се е намирал в подходящо физическо или психическо състояние (вж. (9) или защото ги е забравил (вж. (10).

(8) Навярно съм пъхнал ключовете в някаква друга чанта.

(9) Вероятно съм оставил документите на неподходящо място.

(10) Ситуация: двама гледат обща снимка от детството – Явно като деца сме си играли заедно в градинката. А аз това не си го спомням.

Във въпросителни и отрицателни изречения конклузивът може да изразява неуверено предположение, напр. (11).

Дали е било така, дали не е било така, не мога да разбера (вж. и Gerdzhikov 1977).

Важна употреба на конклузива се наблюдава в непряката реч, предаваща чуждо съобщение. Тогава във въвеждащото изречение е наличен глагол за речева дейност, представящ информацията, че се предава чужда реч. В този случай в непряката реч (подчиненото изречение) се конкурират ренаративни и конклузивни форми от плана на миналото. Не е възможна употребата на индикатива, тъй като той носи признака свидетелственост, който влиза в конфликт с глагола за речева дейност, предаващ чужда реч, срв. (12) и (13). (12) Конклузив: Катя каза, че Иван е дошъл (аорист) / е идвал (имперфект) / е бил дошъл (плусквамперфект) / е щял да дойде (бъдеще време в миналото) / е щял да е дошъл (бъдеще предварително време в миналото).

(13) Ренаратив: Катя каза, че Иван дошъл (аорист) / идвал (имперфект) / бил дошъл (плусквамперфект) / щял да дойде (бъдеще време в миналото) / щял да е дошъл (бъдеще предварително време в миналото).

С конклузивните форми предаването на чужда реч е по-неутрално, отколкото с ренаративни форми, тъй като в изречението се натрупват два по-казателя за препредаване на чуждо изказване: глаголът за речева дейност и граматикализираният ренаратив. Подобна конкуренция може да се наблюдава и в непряката реч при времената от плана на неминалото, но там конкуриращите се форми са три: индикатив, конклузив и ренаратив, срв. (14), (15) и (16).

(14) Индикатив: Катя каза, че Иван идва(сегашно време) / е дошъл(перфект) / ще дойде (бъдеще време) / ще е дошъл (бъдеще предварително време).

(15) Конклузив: Катя каза, че Иван е дошъл (сегашно време) / е бил дошъл (перфект) / е щял да дойде (бъдеще време) / е щял да е дошъл (бъдеще предварително време).

(16) Ренаратив: Катя каза, че Иван дошъл (сегашно време) / бил дошъл (перфект) / щял да дойде (бъдеще време) / щял да е дошъл (бъдеще предварително време).

Индикативните форми при времената от плана на неминалото и конклузивните форми от плана на миналото - и в двата случая в непряката реч предават неутрално чуждата реч, докато съчетаването на глагол за речева дейност и граматическо средство за предаване на чуждо изказване, каквото е ренаративът, създава нюанса на дистанциране на говорещия от достоверността на изказването. За тези два случая на употреба на конклузива вместо ренаратива пишат Г. Герджиков (Gerdzhikov 1977) и М. Мос кова (Moskova 2019).

Според нашето виждане тези неумозаключителни по семантика употреби на конклузива в непряката реч представляват не неутрализация на признак, нито транспозиция, а случай на интегриране признаците на конклузива (субективност, непреизказност) и ренаратива (несубективност, преизказност), в резултат на което се получава обобщен признак косвена информация за действието.

Тук ще представим и употреби на конклузива, представляващи транспозиция на конклузива в полето на индикатива. Става въпрос за факти от миналото, на които говорещият е бил свидетел, но за да изрази експресивност, той употребява конклузива със значение на собствено субективно, лично преживяване – вж. (17) и (18).

(17) Ами че аз помня майка ти, бре, тя ми е сплитала косите на плитки, учела ме е песни да пея… (В. Ст.)

(18) Булка, кай, аз си отивам, ела да се простим. Гледала си ме, почитала си ме. Къщовница си била. Добра си била, булка, много добра. Сполай ти. (Й. Й.) (Ferdzhilov 1977, p. 56)

И в двата последни примера конклузивът не изразява умозаключение на говорещия, а субективно, емоционално, лично преживяване.

Според застъпваното тук виждане конклузивът има специфична експресивна употреба, която бива дефинирана като (ад)миратив. С него се изразява изненадващо умозаключение на говорещия, който открива неподозирани или неизвестни факти или прави изненадваща преоценка на познати факти (вж. повече у Aleksova 2003).

(19) Гледай ти, ами ти си можел да плуваш!

Поради експресивността на изказването спомагателният глагол съм може да изпадне и тогава адмиративните форми съвпадат с ренаративните. Това е причината някои автори да смятат адмиратива за транспозиция на ренаратива в полето на индикатива (Nitsolova 2008).

Адмиративът в българския език е предизвикал интереса и на руски учени българисти. З. Шанова прави подробен преглед на адмиративните употреби и начините на предаване на адмиратива в руския език (Shanova 1995).

3. Заключение

В настоящата работа представихме семантиката, формите и значими употреби на конклузива в съвременния български език. Изяснихме, че с него се изразява умозаключение в широк смисъл – извод, обобщение, заключение. Коментирахме съвпадението на форми в неговата парадигма, което е резултат от неутрализация на признаци или обобщаване на признаците на конклузива и ренаратива. От особена значимост за чуждоезиковото обучение по български език е съвпадението на индикативния перфект и конклузивния аорист, довело до включването на употреби на конклузивния аорист в урочни статии за индикативния перфект или до погрешното представяне на конклузивния аорист в непряката реч като индикативен перфект. Важна употреба на конклузива се наблюдава в непряката реч, но това или погрешно се представя, или въобще не се споменава.

Разгледаните употреби на конклузива не са единствените, но пък са значими за изясняване на функционирането на този евиденциал днес. Целта на представянето на тези употреби е те да бъдат използвани в обучението по български език като чужд, за да се обогати комуникативната компетентност на обучаваните.

БЕЛЕЖКИ

1. Във всички примери са запазени правописът, пунктуацията и оформянето в оригинала.

ЛИТЕРАТУРА

АЛЕКСОВА, КР., 2003. Адмиративът в съвременния български език. София: Сема РШ. ISBN 954-8021-24-2.

ГЕРДЖИКОВ, Г., 1977. Една специфична глаголна категория в съвременния български език (Категорията „ангажираност на говорещия с изказването на действието“). Годишник на Софийския университет, Факултет по славянски филологии. Т. 69, № 2, с. 5 – 68.

ГЕРДЖИКОВ, Г., 1984. Преизказването на глаголното действие в българския език. София: Наука и изкуство.

КОНЕДАРЕВА, С., 2015. Евиденциалността в българския език – типологичен аспект. Автореферат на дисертация за придобиване на образователната и научна степен „доктор“. Благоевград, http:// rd.swu.bg/media/37429/avtoreferat.pdf (03.12.2023 г.)

КУЦАРОВ, ИВ., 2007. Теоретична граматика на българския език. Морфология. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, ISBN 978-954-423-376-1.

МАКАРЦЕВ, М., 2014. Эвиденциальность в пространстве балканского текста. Москва, Санкт-Петербург: Нестор-История. ISBN 978-5-7576-0271-4.

МОСКОВА, М., 2019. Употреби на конклузива при предаване на чужда реч в подчинено изречение с глагол за предаване на чужда реч в главното. Съвременна лингвистика, №. 2, с. 19 – 30. https:// slav.uni-sofia.bg/images/bf/SPISANIE_LINGVISTIKA_2_2019.pdf (03.12.2023 г.)

НИЦОЛОВА, Р., 2007. Модализованная эвиденциальная система болгаркого языка. Храковский, В., отг. ред. Эвиденциальность в языках Европы и Азии. Санкт-Петербург: Наука, с. 107 – 197. ISBN 978-502-026530-2.

НИЦОЛОВА, Р., 2008. Българска граматика. Морфология. София: Св. Климент Охридски, ISBN 978-954-07-5644-8.

ШАНОВА, З., 1985. Адмиратив в болгарском языке и способы его передачи на русский язык. Съпоставително езикознание, кн. 6, с. 5 – 9. ISSN 0204–8701.

REFERENCES

AIKHENVALD, A., 2004. Evidentiality. Oxford: Oxford University Press, 2004.

ALEKSOVA, KR., 2003. Admirativat v savremennia balgarski ezik. Sofia: Sema RSh. ISBN 954-8021-24-2.

GERDZHIKOV, G., 1977. Edna spetsifichna glagolna kategoria v savremennia balgarski ezik (Kategoriyata “angazhiranost na govoreshtia s izkazvaneto na deystvieto”). Godishnik na Sofiyskia universitet, Fakultet po slavyanski filologii, vol. 69, no. 2, pp. 5 – 68.

GERDZHIKOV, G., 1984. Preizkazvaneto na glagolnoto deystvie v balgarskia ezik. Sofia: Nauka i izkustvo.

KONEDAREVA, S., 2015. Evidentsialnostta v balgarskia ezik – tipologichen aspekt. Avtoreferat na disertatsia za pridobivane na obrazovatelnata i nauchna stepen „doktor“. Blagoevgrad. http://rd.swu.bg/media/37429/ avtoreferat.pdf (03.12.2023 g.)

KUTSAROV, IV., 2007. Teoretichna gramatika na balgarskia ezik. Morfologia. Plovdiv: Universitetsko izdatelstvo „Paisiy Hilendarski“, ISBN 978-954-423-376-1.

MAKARTSEV, M., 2014. Evidentsialynosty v prostranstve balkanskogo teksta. Moskva, Sankt-Peterburg: Nestor-Istoria. ISBN 978-5-75760271-4.

MOSKOVA, M., 2019. Upotrebi na konkluziva pri predavane na chuzhda rech v podchineno izrechenie s glagol za predavane na chuzhda rech v glavnoto. Savremenna lingvistika, no. 2, pp. 19 – 30. https://slav.uni-sofia. bg/images/bf/SPISANIE_LINGVISTIKA_2_2019.pdf (03.12.2023 g.)

NITSOLOVA, R., 2007. Modalizovannaya эvidentsialynaya sistema bolgarkogo yazыka. Hrakovskiy, V., otg. red. Evidentsialynosty v yazykah Evropy i Azii. Sankt-Peterburg: Nauka, pp. 107 – 197. ISBN 978-5-02-026530-2.

NITSOLOVA, R., 2008. Balgarska gramatika. Morfologia. Sofia: Sv. Kliment Ohridski, ISBN 978-954-07-5644-8.

SHANOVA, Z., 1985. Admirativ v bolgarskom yazyke i sposoby ego peredachi na russkiy yazyk. Sapostavitelno ezikoznanie, no. 6, pp. 5 – 9. ISSN 0204–8701.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.