Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/1, стр. 54 - 62

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРОБЛЕМЪТ СВОЕ – ЧУЖДО В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ХХ ВЕК

Венцислав Везиров
E-mail: v_vezirov@mail.bg
Foreign Languages Department
Academy of Economics „D. A. Tzenov“
2 Emil Chakarov Str.
5250 Svishtov Bulgaria

Резюме: В статията се прави опит в исторически план да се изясни понятието литературно образование при конструиране на учебно съдържание с текстове от националната и световната литература. Развива се концепцията, че от точното изясняване на неговия смисъл и дидактическа определеност зависи целият образователен процес. Проследени са вижданията на естетическата и културно-историческата школа, разграничени са негативният и позитивният принцип при въвеждането на сравнителното изучаване на българската и другите европейски литератури. Коментирани са статии на Д. Страшимиров, К. Величков, Б. Ангелов, А. Атанасов и др.

Ключови думи: native, foreign, literature education, content, aesthetic school, cultural-historical school

През Възраждането е намерена формулата за развитието на българското образование – да е съобразено с „природата на нашия народ“ и да е баланс между изкуство и наука1) . Предстои обаче решаването на частния проблем – какво ще се разбира под литературно образование на учениците и доколко то ще бъде по-стигано и изразено чрез съотнасяне на родна и чужда литература. Този въпрос е трябвало да бъде разрешаван след Освобождението, когато се създават новите учебни планове. Първото десетилетие – 80-те години на XIX век все още минават под знака на чуждата литература в образователната система. Доказателство за това е „Христоматията“ на К. Величков и Ив. Вазов (1884 г.), но през 90-те години вече се търси друго решение, формулирано от Д. Т. Страшимиров в статията „За литературното образование на нашите средни училища: „Под литературна подготовка – отбелязва авторът – се разбира вътрешното образование на младежта в духа на националната и всесветска литература. Това образование може да се по-стигне с изучаване на народната книжнина и на всеобщата литература. Тъй като историята на литературата у кой да е народ е история на духа и образованието на тоя народ, то ученикът, като я изучава, поемва в себе си духа на достигнатия напредък – образова се вътрешно“2) . Какво обаче ще се разбира под „народна книжнина“ и „всесветска литература“?

Оказва се, че когато те трябва да бъдат приети като учебен предмет, то подлежат на оценка от гледна точка на възпитателния ефект. При това положение според Димитър Страшимиров отпада старата българска литература, тъй като не може да сеочаква тя да образова ученика. „Старата наша книжнина е от голямо значение за нас, като паметник на езика, историята и народното ни име, но литературно-възпитателен интерес тя не представлява, защото не е била развита именно в тоя дух. Тя е била и си е останала черковно-византийска книжнина и има голям исторически и езикословен интерес, но литература тя не е“3) . Изненадващо е, че влизат в противоречие естетическият и образователният канон. Естетиката от миналото, свързана с християнската религия, не може да има образователен ефект, при условие че в училище се изучава вероучение и в крайна сметка е необходимо да се знаят български светци като св. Патриарх Евтимий и св. Иван Рилски. При това положение най-малко може да се отрече възпитателната страна на тази литература, при условие че религиозното възпитание съставлява същността на нравствеността в края на XIX век.

Още по-изненадваща е оценката на възрожденската литература от гледна точка на образователния резултат. „Също и новата литературна епоха не е отразила в себе си никакви други стремежи от народния живот освен политическите идеи за освобождение. А и новият ни живот от Възраждането и до днес като е твърде кратък, тия политически идеи го изпълват досущ, за други не оставя място. Образователни борби не е имало. Литературата, като не е имало подтик и време да се доближи до народния живот и да се вдъхнови с по-други – образователни, общочовешки – ламтежи, не е могла никак да се доближи до всесветската литература и да се повлияе от нея. Така тя е останала изолирана и с твърде ограничен хоризонт, задръстен от тъмнината на политическите борби“4) . Едва ли е давана по-едностранчива оценка за българската възрожденска литература от тази на Д. Страшимиров. Отказът тя да се означи като учебен предмет означава, че все още не е достатъчно оценена в българското изкуство, а и статиите на К. Величков за Л. Каравелов и на Ив. Вазов за Хр. Ботев, показват, че има по-силна нагласа за ревизия на стойностите на тази литература, отколкото за утвърждаването є като значим национален капитал. И така – старата българска литература е черковна, а новата възрожденска е политическа и при това положение те не могат да се мислят от естетическа гледна точка, т. е. те не са литература и следователно изводът на Д. Страшимиров е, че „литературно образование въобще се и не дава на нашите ученици“5) . Същевременно изследвачът знае, че на Запад – визира конкретно Германия, се задоволяват само с изучаването на националната си литература. Знакова обаче е разликата: „Но в Германия националната литература е всесветска, в своето развитие тя е поела в себе си идейните струи на всеобщата литература и може сама да даде на младежта достатъчна душевна храна – нашата литература не можем да сравним с нея“6) . Това е безспорна истина, но тя не може да се утвърждава, като се отричат изцяло възможностите на собствената ни литература, тъй като тя отразява народностния дух за дадена епоха. Необходима е била малко повече концентрация върху нашите ценности, за да могат да се уточнят техните възпитателни възможности, а не да се прибягва толкова бързо до отрицанието. За чуждата литература е лесно – народите, които я представляват, са означили своите естетически постижения, знае се кои са големите им автори, получили признание и отвън. При това положение е лесно те да се вземат и да се внедрят в учебните програми, за да са сигурни педагозите в положителния резултат от обучението чрез тях. Не е така с родната литература, на която ние трябва да даваме оценка и да остойностяваме и същевременно да прогнозираме възпитателния ефект. В тази посока дори влиянието на културно-историческата школа – у нас по скоро чрез руските автори – А. Пипин и В. Спасович, отколкото чрез френските – Иполит Тен, които настояват художествените творби да се разглеждат исторически, а не естетически и съобразно това, доколко отразяват народния дух, не помага автори като Г. С. Раковски да намерят място в образователната система, независимо от това, че е писал на „ползу роду“. При това положение следва „един общ извод“, който ще предопредели по-нататъшното присъствие на литературата в образователния процес: „Преподаването на всеобща история на литературата в нашите средни училища – реални и класически – е крайно необходимо: без това ние не даваме на младежта никакво литературно образование и изобщо я лишаваме от възпитание. Въвеждането на литературната история нямада бъде трудна задача за нашата и тъй пряко мяра обременена програма, защото може да стане твърде добре за сметка на многото часове по словесност“7) . Тази необходимост е очевидна, тя не би могла и да бъде оспорена, поне що се отнася до края на XIX век, смущаващо обаче е разбирането, че нашата литература не може да възпитава, при условие че автори като Петко Р. Славейков, Л. Каравелов, В. Друмев, Хр. Ботев изразяват народния дух, чрез който е сътворено Българското възраждане.

Оказва се, че формулирането на понятието „литературно образование“ е ключово и определянето на неговия смисъл и дидактическа определеност има отношение към целия образователен процес. В реч пред Народното събрание през 1897 г. във връзка с девическите гимназии министърът на просветата Константин Величков започва с констатацията: „Отсъствието на солидно литературно образование е за жалост един голям недостатък на тия, които свършват нашите мъжки и девически гимназии. В нашите училища недостатъчно е обърнато внимание, така да се каже, на хуманитарните знания. Ние сме силни по математика, по физика, по химия, но не сме силни в знанията, които са назначени да дадат историята, литературата, психологията и които тъй високо могат да способстват за нравственото възпитание на нашата младеж8) . За определяне на литературното образование той въвежда две действени понятия – „припада“ и „възхищава“. Първото определя недостатъчността на литературното образование, тъй като свидетелства за една необработена първичност: „Не се учи литература, за да припадва човек от един стих на Лермонтова или Пушкина, трябва да дадем едно сериозно литературно образование на нашите девици – ще прибавя и на нашите момчета – именно за да не припадат лесно от прочитането на един стих. Един човек, който има истинско литературно образование, няма да припада, а ще се възхищава от хубавите произведения на литературата9) . Не е твърде ясно защо К. Величков разграничава „припада“ от „възхищава“, при условие че първото би следвало да се мисли и като удивление, като примиране (Найден Геров) пред и за нещо хубаво. То е първа и непосредствена реакция. Очевидно именно това има предвид К. Величков, че трябва да се отива отвъд тази първа реакция, да има съответно културно и естетическо ниво, за да се стигне до пълноценно преживяване, каквото за него е възхищението. К. Величков изхожда от едно много важно правило – при отвореност на българското общество отвън неизменно ще дойдат идеи, но ще бъде много опасно, ако ние не сме подготвени за тях. Много сполучлив е изразът му: „Идеите идат у нас, за да ги измачкаме в ръцете си“. Независимо от многозначността на тази фраза поради образния є характер, все пак става ясно, че у нас бързо прагматизираме идеите, преди да сме ги пренесли в сферата на духа, за да бъдат част от устойчивото ни духовно развитие. Струва ми се, че целият ХХ век у нас свидетелства за това, че искаме бързо да се нахраним (в буквалния смисъл) с идеите, отколкото да ги излъчим като състояние на духа. „На тия идеи – казва К. Величков – не можем да запретим пристъп в България. Те ще дойдат и ще съдействат за напредъка на страната, но ако подготвим людие, които да бъдат достойни да ги разберат и достойни да им служат. Тогава не ще има да се боим от тях, каквито и да били те и може смело и широко да отворим за тях границите на България, защото те ще бъдат ферменти за напредък, когато при едно поколение, неприготвено да ги разбере, те да могат да съдействуват за разложение на обществото“10) . В този смисъл към понятието „литературно образование“ К. Величков прибавя необходимостта от естетическа наслада, възхищение, но разбира тяхното постигане само чрез чуждата литература – гръцката, римската, западноевропейската. Без тях ще се получи „понижение“ на литературното образование, а младото поколение ще бъде лишено от „възможността да почувствува най-великите наслаждения, които са достъпни за човешката натура“.

Все пак културно-историческата школа си казва думата чрез представители като Боню Ангелов, следствие на което се заплита спор с почитателите на чисто естетическата школа. Оказва се, че възловият проблем е намирането на решение доколко старата българска литература може да бъде учебен предмет. При създалото се положение нашето да се преценява чрез чуждото авторите използват примери от западноевропейската литература, за да докажат, че подобни ситуации са възможни и у нас. Боню Ангелов дава пример със старата френска литература от Х – XІV век. Като уточнява, че тя също служи на християнската религия – едва през ХІV век се появяват „произведения с истински поетически характер и форма. И немската литература, макар и немският гений ни се показва по-самобитен, като представя добре запазени предания, песни и приказки от езическата древност, сглобени някои от тях във форма на епопея – песен за Нибелунгите, песен за куруните – и немската литература, казвам, в началото носи отпечатъка на нововъведеното християнство“11) . Така е според Б. Ангелов и в английската литература до ХV век и в тази връзка отбелязва: „Ето защо ние не можем, па и не трябва да искаме повече от нашата средновековна литература, която напълно изказва какви са били духовните потреби на нашия народ, или по добре на онази класа, която стоеше начело на този народ и беше се нагърбила с една религиозна и културна задача. Тези съпостави струва ми се напълно отбиват всички прибързани и безогледни критики, които имат за цел да малооценяват историята на българската литература като учебен предмет“. Предимството на Боню Ангелов, че той не изхожда от позицията да възхвалява старата българска литература – той съзнава недостатъците є и разбира, че те са сериозен аргумент за противниците на въвеждането є като учебен предмет. Но аргументът, че тя отразява „грубата култура на времето, отсъствие на изтънчени нрави, развито въображение и вкус“, не е достатъчен, за да бъде тя отречена. Ценното в подобно виждане е, че започва една тенденция на съотнасяне на нашата литература към западноевропейската, но не с цел тя да бъде омаловажена, а за да се открояват сходни процеси, които да позволят обективирането на явления в българското училище, които да бъдат обяснени и защитени чрез подобни в западноевропейските образователни институции. Успоредно с това става ясно, че възгледите на естетическата критика не биха позволили в училище да влязат старата и възрожденската литература, тъй като ги виждат като лишени от художествени стойности. Макар и представителите на културно-историческата школа да вземат идеите отвън, то те се оказват по-пригодни за културната и образователната ситуация в България, най-малкото защото намират начин да остойностят културата на миналото. „Естетическата критика пренебрегваше произведенията, що се пораждат в началото на една литература, отхвърляше ги в областта на неинтересните и нехудожествените произведения. Но това време мина вече отдавна. Днес господствува историческата критика в литературата. „Сега, както казва професор Владимиров, паметниците на литературата се разглеждат в тясна връзка с всичките техни отношения към историческия живот и обстановка, изобщо в свръзка с условията на народния, обществения и частния живот“(...) Във всеки случай, непосредствената задача при обучението на този предмет не се съвпада напълно с тази цел: история на литературата има за задача да ни запознае с духовния живот на един народ. Ето тази непосредствена и специална задача на тази дисциплина съдържа оправдание за българската литература като учебен предмет12) . Лошото е, че самият Боню Ангелов не е наясно с конкретната реализация на тази задача. В Западна Европа са адаптирали езиково текстовете на старите си литератури, а у нас това все още не се е случило. Той разбира, че трябва да се оценява една „средновековна литература“, но все още не знае как това ще се случи в училище. Осъзнава, че жанровите форми на тази литература – „похвални слова, беседи, жития, апокрифни и канонически книги“, са знакови за нея, но не се ориентира как те трябва да бъдат въведени в обучението. И основната пречка – липсват текстовете. „Както е знайно, паметниците на нашата литература са пръснати в различни научни издания из чужбина, които в повечето случаи са недостъпни не само на учениците, но и за самитеучители“13) . При това положение трябва да се ползват критически бележки или „биографически известия“, които придават схематичен и формален характер на обучението. В тази връзка Б. Ангелов цитира мисълта на френския литературовед Лансон, че ползата за ума е „съвсем нищожна или по-добре вредата е явна“14) . Излиза, че преподаването на старата българска литература не е въпрос само на възгледи и разбирания за нейната същност, но и на практически действия, свързани с представянето є като текстове. Процесът е започнал още през Възраждането (изданията на Иван Момчилов и Любен Каравелов), но не се ускорил достатъчно в края на XIX век. Излиза, че Боню Ангелов може да защити тезата, че старата българска литература трябва да се изучава в училище, но реално липсват необходимата подготовка и условия това да се случи.

Почти до края на първото десетилетие на ХХ век литературната образованост не се мисли като формиране на естетически вкус чрез изучаване на изкуството на словото, а като част от усвояването на знания за историята. „Ето защо – отбелязва А. Атанасов – изучаването на литературата – нашата и чуждата, служи, покрай другото, като необходимо допълнение при изучаване на историята, още повече днес, когато в последната се обръща по-голямовнимание на културната и на битовата є страна, отколкото на войните и лицата“15) . Подобно разбиране прави възможна връзката между българската и чуждата литература и най-важното съотносимостта между тях, защото и двете се разглеждат като „отражение на самия живот“, пораждащо у читателя „симпатичното въображение, чрез което се създава сближение и взаимно уважение между хората“. Подобно разбиране прави възможен следващия етап в съотношението между българска и световна (всесветска) литература – сравнителното изучаване. В крайна сметка и чрез двете литератури може да се види „смяната на мирогледите и цяла редица типове, в които са въплътени съмненията и мислите на европейското общество, борбите и победите на отделните съсловия“16) . За първи път А. Атанасов поставя необходимостта изучаването на художествените текстове в училище да се изразява чрез проследяването на типовете герои, защото именно чрез тях литературната образованост ще бъде и функционална образованост, тъй като учениците ще имат модели и за житейското си поведение. „Като вникне в оплакванията на Фауста, че научните знания не му разяснили тайните на мирозданието, и като види, че той се ползувал от великите завоевания на точните знания за благата на човечеството, ученикът ще схване добре и ще знае как да отнесе към съвременните учения на Брюнетиера, Толстоя и др. за банкротирането на науката. Също така като види последиците от крайния индивидуализъм, той ще се отнесе критически към Ницшеанството, Ибсенизма и др. Леко ще схване той научните течения и социалните борби на ХІХ в. и тяхното отражение в литературата, ще разбере, най-сетне, и специфичните особености на руската литература с нейните разновидности на „излишния“ човек“17) . Видно е колко сериозни задачи се поставят пред литературното образование и всичко това – чрез открояване на типовете герои и на идеите, свързани с тях, но чрез сравнителното им изучаване, което не само трябва да бъде новата методология на обучението, но и да характеризира съставянето на учебното съдържание. В тази връзка А. Атанасов прави критика на учебната програма от 1907 г. „Освен това в тая програма само тук-там прозира нуждата от сравнително изучаване на литературата, но то не е прокарано навсякъде: новата българска литература стои уединена, като че ли изникнала и се развивала самобитно. Наистина малцина от нас ще продължават да мислят, че е достатъчно да изучаваме в училището само българската литература, или ако вземем нещо от другите, да се ограничим само с няколко писатели“18) . Сравнителното изучаване на литературите се основава на негативен и позитивен принцип.

Негативният принцип се основава на духовната недостатъчност на българската литература, породена от непълноценността на родния характер – „българската литература е бедна откъм съдържание и форма; какъвто е нашият живот – сух, бледен, еднообразен и делничен, лишен от силни и разнообразни бои, такива са и нашите поетически произведения; в тях няма онова богатство от идеи и съвършени форми, които изобилстват в литературите на западноевропейските, па и на другите славянски народи, прекарали един по-дълъг период на културно развитие19) .

Позитивният принцип се основава на съотнасянето към чуждата култура и литература, чрез което може да се издигне духовното ниво и на българина и същевременно да се развие способността за по-задълбочено вникване в специфично нашето. „По-ясно и по-пълно представление ще имаме напр. за нашата литература през време на Възраждането, ако сме се запознали с немския романтизъм, особено с онази негова страна, която се характеризира с обръщане към миналото и изучване на народната старина. Тоя сравнителен метод има още по-голямо значение за последно време, когато народните взаимодействия са добили такъв интензивен характер, щото литературните влияния почват да се кръстосват по най-разнообразен начин и да внасят нови елементи в произведенията на този или онзи народ. Поради това и в Западна Европа, и в Русия престават да се задоволяват от преподаване на училищата само на своите национални литератури, колкото и богати да са те, и се стремят да въведат в него и чуждите, особено новите и по-главните от тях“20) . Полезността от подобен сравнителен подход е очевидна, само че трудно може да се разбере как един краен негативизъм по отношение на българската култура и начин на живот може да се преобрази чрез един благодатен позитивизъм. Как отрицанието ще стане утвърждаване. То реално и не става, тъй като се търси преди всичко внушението, а не чистата естетическа наслада от художествените текстове. Сравнителен подход – да, добре, но кой сравнява и какво се сравнява, при условие че учениците трябва да се доверят на словото на учителя, тъй като нямат възможност да се ползват от творбите. В учебниците за шести и седми клас в първото десетилетие на ХХ век има само очерк „Кратка обща литературна история“, в който са дадени сведения за писателите и обяснения за техните творби. Ученикът просто трябва да ги наизусти. И тук формулировката за въвеждането на сравнителния метод се оказва ялова, тъй като няма необходимите преводи, чрез които учениците да се запознаят с препоръчаните в учебното съдържание творби. В образователната система, ако една педагогическа идея не е видяна като постижима на всички нива, съобразно нивото на учителя и възможностите на учениците, тя е само едно добро упражнение в новаторство. Положителен е стремежът на Министерството на просветата да отпуска средства за осъществяване на преводи на застъпените в учебното съдържание чужди автори, но то не е толкова последователно в създаването на една библиотека, с която да бъдат снабдени училищата. Но това естествено поражда и един друг проблем – ако се избегне схематичното изучаване на световни автори не чрез бележки и обяснения, а чрез художествените им текстове, то ще бъде необходимо повече учебно време, а имам чувството, че в българското училище този проблем не се е решавал никога разумно. Ние притежаваме великолепната способност на разпиляваме учебно време, първо, като не съотнасяме темите от отделните учебни предмети (интегративните проблеми), които в програмите до 1944 г. са мислени в отделни функционални концентричникръгове, а след това в проблемно-тематични ядра, и второ – като създаваме противоречие между тежко учебно съдържание и ограничено учебно време. Дори и сега е така – леко конструиране на държавните зрелостни изпити с облекчена проблематика, а пък широко и обстоятелствено учебно съдържание в училище. Ученикът няма интерес да гоусвоява, защото той съвсем прагматично търси да овладее само знания, определени от стандарта на зрелостния изпит.

Параметрите на литературното образование у нас се оказват най-трудно определими, тъй като, от една страна, то се мисли като проява на комплекси, когато се основава само на родната литература, а от друга – като пораждане на депресии, когато ученикът представя себе си повече чрез чуждото. Този психологически феномен на литературната образованост според мен характеризира и днешното състояние на българското училище.

БЕЛЕЖКИ

1. Снегаров, Иван. Принос към биографията на Неофит Рилски (гръцки писма до него). С., 1951. с.296 – 297.

2. Училищен преглед. 1897. Кн.10. с.1040.

3. Пак там. с.1043.

4. Пак там.

5. Пак там.

6. Пак там, с.1044.

7. Пак там.

8. Училищен преглед. 1897. Кн.3. с.298.

9. Пак там.

10. Пак там, с.299.

11. Ангелов, Боню. Историята на българската литература като учебен предмет. Училищен преглед. 1898. Кн.2. с.169

12. Пак там. с.167.

13. Пак там, с.171.

14. Пак там.

15. Атанасов, А. Литературата като учебен предмет в средните училища. Училищен преглед. 1907. с.671.

16. Пак там, с.672.

17. Пак там, с.673.

18. Пак там. с.682.

19. Пак там, с.683.

20. Пак там.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.