Български език и литература
Вход / Регистрация

2015/2, стр. 205 - 209

ЯВЛЕНИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ НАУЧЕН ДИСКУРС

Кирил Димчев
E-mail: kirildimchev@abv.bg
University of Sofia
15 Tsar Osvoboditel Blvd
1504 Sofia Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

Става дума за най-новата публикация на проф. д-р Марияна Стефанова ,, За българската метакомуникация: метаезик и метакомуникация“1) . Позволявам си да я определя като явление в българския научен дискурс, тъй като в нея оригинално се разработва проблематика, сравнително нова за българската лингвистика.

Задачата, която си поставям с тази рецензия, е да насоча вниманието към постановки на авторката от социолингвистиката и от теорията на информацията с цел да подпомогна разширяването на лингвистичния кръгозор на учителите по български език и литература и те да използват идеите на авторката при осъществяване на занятията в училище.

М. Стефанова се подготвя за написване на книгата в продължение на няколко години. Като източници на изследването си тя подбира обилен емпиричен материал – над 3000 диалогови единства от българската речева комуникация. Едноврeменно с това тя публикува няколко съдържателни статии, които препоръчвам на учителите. Измежду тях по-важни са: ,, Метаезикът на въпросите в обучението по български език“2) , ,, Български метаинформационни структури за евфемистично предаване на информация“3) , ,, За метакомуникациите в устната комуникация“4) , ,, За метаинформацията в полето на информация при речево общуване“5) и др.

С основание актуалността на избраната проблематика авторката свързва ,, с необходимостта от разширяване и уточняване на теоретическите знания и практическите умения за средствата, чрез които субектът на речта може да управлява процеса на текущото речево взимодействие“ (с. 9).

Целта на М. Стефанова – ,, да се откроят видовете метаинформации, да се представи лексикалната и граматическата структура на българския метаезик“ (с. 9), предопределя до голяма степен структурата на книгата – предговор, увод, четири глави, приложения, заключение и библиография.

За основна единица на диалога и за основен обект на анализ на това явление М. Стефанова приема ,, диалогичното единство, което се разглежда като комплекс от изказвания, или т. нар. реплики (стимулни реакции). Наблюденията си авторката прави над ексцерпирани диалогични единства от реплики стимули и реплики реакции от ежедневната българска книжовно-разговорна реч. (с. 20 – 21). При анализа на ,, езиковите структури на ексцерпираните (на този етап) изказвания в българското диалогово единство“ изследователката е използвала основно ,, методите на функционално-семантичния и комуникативно-прагматическия анализ, преплетени с езиков – лексикален и граматически – анализ“(с. 93).

Първите две глави – Първа глава ,, Информация и метаинформация в българската метакомуникация“ (с. 23 – 56) и Втора глава ,, Металингвистика и метаезик“ (с. 57 – 90), съдържат полезна за учителя по български език информация във връзка със словообразувателната съставка мета (със значение ‘свръх’ и ‘после’, вж. с. 58), определяна като ключова в теорията на металингвистиката, и с конструктите:

(1) металингвистика – авторката приема позицията на М. Бахтин (с неговото име се свързва въвеждането на термина ,, металингвистика“), според когото ,, металингвистиката е чисто и просто философия на езиковите изказвания, т. е. съдържателен анализ на речта“, а предметът е ,, речевото общуване и възникналите в него диалогически отношения, изказвания“ (с. 59);

(2) метаезик – М. Стефанова уточнява, че ,, метаезикът е посредникът, носещ допълнителна метаинформация, която в определени случаи може да има по-силно информативно значение от чисто лингвистичното изразяване. Метаезикът предава скрити значения и в този смисъл спомага за разбирането и тълкуването на лингвистичните изказвания. Метаезикът е средство да се опише естественият език при речева комуникация, като за целта може да изпълнява различни функции: подчертаваща, подсилваща, противопоставяща и т. н. Той е помощен език, който улеснява възприемането от участниците в комуникативния процес. В ежедневното си общуване, съзнателно или не, ние непрекъснато си служим с метаезик“ (вж. и примерите, с. 64 – 67);

(3) метакомуникация – в изследването си авторката обяснява, че това е ,, комуникацията по повод на самата комуникация“, т. е. метакомуникацията ,, дава информация за това, как се интерпретира информацията, която е подадена“ (с. 27);

(4) метаинформация – М. Стефанова споделя редица твърдения, че информацията е ,, информация, която се извлича не от чисто лингвистичното значение на думите, от естествения езиков корпус, а от метазначението на метаоператорите (думи и изрази), които изграждат метаезика“ (с. 15); че метаинформацията ,, при диалогично езиково общуване запълва езиковата информация, като бележи най-често началото и края на диалога, и по-рядко, като го поддържа“(с. 36).

(5) метаоператори – това са езиковите елементи, с които ,, може да се започне, да се поддържа, да се свързва, коригира и т. н. информацията в процеса на речевото съобщение“ (с. 92).

Посочените конструкти се интерпретират детайлно в следващите две глави. Разсъжденията на авторката са подкрепени с подходящ езиков материал, който учителите могат да използват в работата си.

В Трета глава ,, Метаинформационни оператори – прагматика и лексикално-граматически средства за изразяването им“ (с. 91 – 131) се анализират характерните за българския език различни видове метаинформационни оператори (,, или структури, формули, елементи“) и лексикално-граматичните средства за изразяването им. Авторката анализира два типа метаоператори:

– цели готови граматически структури, взети от езика, изборът и употребата на които носи определена информация. Това са такива метаинформационни формули, с които в българския език може да се изразява: ирония, несъгласие с нещо или с някого, омаловажаване на вече изказан факт, разграничаване от вече изказан факт, съгласие с нещо или с някого, нежелание за действие и др. (вж. по-подробно с. 96 – 101);

– езикови елементи, които са като ,, привнесени, чужди тела“, носещи определена метаинформация“ – (1) глаголи от основния речников фонд (чувам – чуя, виждам – видя, слушам, гледам), (2) почти глаголни (или полуглаголни) и глаголни метаоператори – знаеш ли, знаеш, знам ли аз; разбираш ли, разбираш,; виждаш ли, виждаш, представи си и др.; формите – чакай, гледай; формулите – Чуй сега! Чакай малко! Гледай сега! и др. ; (3) свързващи метаоператори (за йерархизиране – трябва особено да се наблегне, това е много важен въпрос и т. н., и за коригиране – лошо се изразих, какво говоря и др); (4) етикетни метаоператори – това са всички етикетни формули (извинявай, моля и пр.); (5) метаоператори за евфемистично даване на информация (напр. меко казано, по-деликатно да се изразя и пр).

Четвъртата глава ,, Метаезик и метаинформация в научната, дидактичната (по-правилно – дидактическата КД) – и всекидневната комуникация на младите хора“ (с. 133 –163) има прагматична насоченост. Направен е опит всяка от видовете комуникация (научна и дидактическа) да се разглежда и в контекста на обучението по български език (в средното и във висшето училище).

В раздела 4.1. ,, Метаезик и метаинформация в научната комуникация“ авторката формулира два съществени извода: (1) ,, За съжаление, лингвистиката, решавайки задачите на обучението по български език, често избягва решаването на принципни проблеми, каквито са например проблемите на речевата комуникация и в това число на металингвистиката на въпросите и на отговорите. Изучаването на българската лингвистика по този нчин се превръща в изкуствено образование, в ,, наука за науката“, в език, в известна степен в реч, но не и в речева комуникация“ (с .137); (2) ,, на този етап от развитието (българското училище) е преди всичко за обработка (или овладяване и усвояване) на езиковия материал по български като език и реч. За да отговори на съвременните изисквания на езиковото ни общество, това обучение трябва да разглежда и описва употребата на този материал в диалогичната реч (като речево общуване), което би му отредило подобаващото му се място в метаезиковите отношения на българската метакомуникация“ (с. 142).

В раздела 4.2. ,, Метаезик и метаинформация в образователния процес (или в дидактичната комуникация)“ М. Стефанова формулира важни тези: (1),, метаезикът играе съществена лингводидактическа роля в педагогическия процес на речева комуникация“ (с. 143) и (2),, метаезикът в образователната комуникация представя най-важните средства на концептуалното моделиране на речевото изказване на комуникантите“ (с. 144). Подчертава се, че източникът на метакомуникация в образователния процес е в ,, способността на комуниканта да вижда (или да слуша) своите действия (вербални или невербални) от позицията на подател в комуникативния акт, да ги възприема така, както по-лучателят би ги възприел. С други думи – метакомуникацията в дидактичната метакомуникация има дълбоко рефлективна и емпатична основа“ (с. 145).

В раздела 4.3. ,, Метаезик и метаинформация във всекидневната комуникация на младите хора у нас“ се представят ,, наблюдения върху някои метаинформационни структури в процеса на тяхното функциониране в езика на младите хора“ (с. 154). Метаезикът на младите хора според социолингвистката ,, не е отделен език, а техният разговорен език, обслужващ делничната им сфера на общуване“ (с.155).

В Заключението (с. 164 – 165) М. Стефанова подчертава проблеми, разработването на които предстои (с. 165): изследване на законите, които съпътстват промяната на информационните елементи в метаинформационни; на метаинформационните оператори, които участват в различна степен в различните по стил и по вид текстове; на един метаезиков лексикон на българската метакомуникация.

В Приложенията (с .167 – 176) – са представени тематично обвързани образци от проучвани текстове, с които се илюстрират ролята на метаоператорите в метакомуникацията и различните ефекти, които се получават от включването им в речевото общуване (обяви за запознанства, съобщения на телефонен секретар, речник на кандидати за работа, изразяване на недоразумение, биография).

Библиографията (с. 177 – 187) включва богат списък от 170 заглавия на цитирана и използвана литература на български, руски, английски, унгарски език.

Книгата на М. Стефанова е явление в българския научен дискурс. Социалната значимост се изразява в това, че авторката откроява видовете метаинформации. Заслужава висока оценка опитът є да се представи лексикалната и граматичната структура на българския метаезик.

Твърде актуален за съвременната лингвистика е анализът на българската разговорна реч. Приносът на М. Стефанова в това отношение е безспорен.

За отбелязване е и приносът на авторката при анализа на голям брой вербални метаоператори. Анализът на разговорна реч е проблем, неразработен в съвременната лингвистика, поради което постигнатото от М. Стефанова заслужава висока оценка.

За учителите по български език книгата представлява интерес не само с оригиналните си теоретични постановки, но и с многобройните примери, с които авторката подкрепя разсъжденията си. Особено полезни примерите ще бъдат за оптимизиране на речевото общуване на учениците, за обогатяване на идеолектите им с нови за тях начини за изразяване.

БЕЛЕЖКИ

1. Велико Търново, Издателство ,, Знак ’94“ 2014, 192 с.

2. В: Комуникативната компетентност в съвременния научен дискурс. София, Издателство ,, Булвест 2000“, 2005, с. 318 – 323.

3. Български език и литература, 2007, №2, с.22 – 27.

4. В: Summa cum pietate. Studia literarum. Series linguistica. Отговорността пред езика, книга 3. Шумен, УИ ,, Епископ Констатнин Преславски“, 2009, с.263 – 271.

5. В: Езикът и културата на съвременния свят. Университет ,, Проф. д-р Асен Златаров“ (Бургас). В. Търново, Издателство ,, Знак ’94“, 2012, с. 445 – 452.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.