Български език и литература
Вход / Регистрация

2014/6, стр. 651 - 659

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева
E-mail: ryoveva@abv.bg
University of Shumen
115 Universitetska Str.
9700 Shumen Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

На 27 септември 2014 година на 80 години почина Севдалина Панайотова. Родена през 1934 година в Нови пазар, но живее в София, където завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Пристига в Чепеларе през 1959 година и в продължение на 50 години не слиза от обществената сцена като Учител, театрал и общественик. Издала е книгите „Ихтяровото кафене и други още“ (в съавторство с Никола Михайлов) и „Репетицията“ (в съавторство със Симеона Джуброва). С няколко дни не дочака премиерата на първата си самостоятелна книга – „Урокът спектакъл“...

С. Панайотова е част от историята на този родопски град, който с признателност я прави свой почетен гражданин. Тя се вгражда в полувековните процеси на образованието и културата у нас с най-силната си тревога, с най-голямата си грижа, с най-първата си обич – Учениците и съдбата на Литературата. Вгражда се с таланта, всеотдайността, с нравствената си и емоционална чувствителност на призвания да бъде Учител, със способност и с кураж да тълкува нестандартно, но винаги убедително и художествени текстове, и обществени, и политически факти и явления. Театърът, както и литературата, бе в кръвта Ӝ. Всяка година подготвяше с учениците си един (понякога два) урок спектакъла. Бяха уникални – със замисъла си, със сценария, с изпълнението и най-вече – с блесналите погледи на участниците, все едно актьори, осветители или озвучители, горди и удовлетворени от себе си, от Севдалина (така я наричаха помежду си и учениците Ӝ), от публиката... И спечелени – от и за литературата, от и за театъра... На една национална конференция за интерпретация на художествен текст през 70-те години в ШУ „Епископ Константин Преславски“ (тогава ВПИ) един доклад взриви най-голямата аудитория, събрала участници и гости на начинанието – изложението на С. Панайотова беше кратко, тя остави да „говори“ част от урока спектакъл. На подиума двама от нейните ученици представиха три различни сценични интерпретации на първия диалог между Хамлет и Офелия – в класически костюми, в съвременни облекла и в трика (последният вариант бе изигран като пантомима). Нагледно показаха защо Шекспир вече 400 години се играе и как може да вълнува и съвременните млади хора. Изживяването бе невероятно, тези, които присъстваха, и до днес помнят великолепното „представление“, споменават го с възхищение и с тъга, може би и с малко завист – не е по силите на всекиго да сътвори такова чудо. С. Панайотова обогати методиката на литературата, като създаде методиката на урока спектакъл. За този неин принос бе удостоена с орден „Климент Охридски“ и златна значка. Но не с наградата ще се помни – тя бе Учител в пълния, в налагащия се смисъл на тази дума.

Тя бе Творец със смели и оригинални идеи, със способност да ги осъществи. Бе Гражданин с нетърпимост към всяка посредственост, подлост, предателство. Беше и възторжена, и гневна, но никога – апатична. Беше Приятел, на когото можеш изцяло да се довериш – ако е нужно, можеше да будува нощи наред с теб, докато възвърнеш равновесието си, докато отново можеш да продължиш, но никога не ти спестяваше нелицеприятни истини...

Ето какво написаха децата Ӝ за нея: „Когато говорим за Севдалина, пред очите ни блясват всички цветове на дъгата и всеки цвят отговаря на част от характера Ӝ – страст и смелост, мъдрост и доброта, благост и чувство за справедливост. И най-вече – любов към литературата, театъра и учениците, на които посвети целия си живот.

Освен учителка, тя беше невероятна Личност, чието призвание бе да изгражда човеци, да ги възпитава на морал и чувство за красота.

Нейният темперамент бе завладяващ. Обичаше интересния разговор, хубавата песен, сценичната атмосфера и всеки миг споделяше с любимите си хора. С всички вас, които четете тези редове. С всички, които се докоснаха до нея...“

И с мен... Защото тя беше моят Вергилий, когото следвах с нищо несравнимо удоволствие по неизбродните литературни маршрути, защото ме дари със своята душевна щедрост, със своята обич...

Панайотова, С. Урокът спектакъл. Игрови метод за приобщаване към литературата (София: ИК „Ал. Панов“, 2014).

В книгата на Севдалина Панайотова са събрани шест сценария, по които са реализирани уроци спектакли. Това са:

„Малкият принц“ – по Антоан дьо СентЕкзюпери;

„Още един път за буквите“ – по текстове на средновековната българска литература;

„Сънят на Просперо“ – по произведения на Уилям Шекспир:

„Мансардата на бляновете“ – по стихове на символисти;

„Вапцаров – вечен и съвременен“ – по творби на поета;

„Под Чакороския бук“ – по разкази от книгата „Родопски сказания“ на Константин Канев.

На читателите на списаниеБългарски език и литература предлагаме част от увода на книгата и концепцията за „Мансардата на бляновете“ в преамбюла към сценария.

Из „Как се създаде урокът спектакъл“

Какви са положителните характеристики на урока спектакъл като метод за преподаване на литература в училище?

Урокът спектакъл дава възможност за разбиране и възприемане на преподаваната литература с помощта на емоцията от съпреживяването на текста и публичното му представяне на сцена. Освен това всеки урок спектакъл постига основната цел на обучението по литература – да научи учениците да четат. В процеса на подготовка на урока спектакъл учениците прочитат не само задължителната литература в програмата, но и допълнителна. Имам ученици, участвали в уроци спектакли, които до ден – днешен се „замерват“ с реплики от Шекспир или от „Малкият принц“, които рецитират Смирненски и Вапцаров, които познават творчеството на Ботев и Вазов. Спомням си учудването на моята колежка Симеона Джуброва, която се оплакваше, че синът Ӝ не чете, когато Ӝ казах, че той е прочел двата тома на Шекпир за няколко дни. И не само Димитър, тогава всички от класа прочетоха комедиите и трагедиите на Шекспир, защото се подготвяше „Сънят на Просперо“.

Урокът спектакъл подтиква учениците да четат и става все по-необходим през последните години, когато явлението „нечетене“ добива застрашителни размери.

Как се роди урокът спектакъл? Това не стана изведнъж. Първо, за това ми помогнаха моите занимания с театър, бях ръководител на театрален състав към читалището, и второ, режисьорските анализи на Станиславски. Искам да изтъкна, че театралният спектакъл – било със самодейна група или професионална, и урокът спектакъл в училище са коренно различни неща. В театъра основната цел е да се направи едно добро, гледаемо представление, да се работи с избраните актьори, за да направят ролите си, докато в урока спектакъл участва целият клас, не подбрани актьори, и целта е да се анализира текстът, да се обясни художествената специфика на съответната литературна школа. Тоест, целта не е да се получи „страхотният“ спектакъл, а да се разбере текстът в неговата дълбочина. Съпреживяването на текста на сцената от учениците помага за неговото разбиране. Открих, че театралният метод, създаден от Станиславски и Немирович-Данченко – „работа на маса“, е много подходящ за преподаване на литература. Започнах да използвам някои елементи от този метод, а именно при анализ на произведението да се определи основната тема, основната идея, какъв е сюжетът, идейният замисъл на автора, характеристиките на действащите лица, основният конфликт, вътрешни конфликти, взаимоотношенията между героите. Целенасочено не засягах и не отделях време за работа на актьора върху ролята, най-важният елемент в теорията на Станиславски при подготовката на спектакъл, защото голямата ми цел не беше „блестящо“ представление, а обучението по литература.

В етапите на реализация на урока спектакъл трябва да се започне от написването на сценария. Сценарият е гръбнакът на урок спектакъла, създаден въз основа на изучаваната литература, но съдържащ елементите на самостоятелно драматургично произведение. Сценарият трябва да бъде подчинен на един основен замисъл, на един сюжет, да съдържа освен подбрани произведения от изучавания автор, но и мнения и оценки за творчеството му или за съответната литературна школа. Не трябва да се оприличава урокът спектакъл с познатите ни ученически рецитали. Това не е рецитал на стихове, подредени хронологично, или драматизация на определена пиеса – например на „Ромео и Жулиета“, а урок обобщение, в който се представят темите, идеите, спецификата на творчеството на изучавания автор, епохата, жанра, стилът. Например в сценария за българския символизъм съм включила произведения от френски и руски символисти с цел по-пълна характеристика на явлението символизъм, цитати от литературна критика, представяне на епохата чрез основните спорове, характерни за онова време.

Следващ етап след написването на сценария е „работа на маса“, когато учениците се запознават със сценария и с литературата, на която е посветен сценарият. Следва репетиционният период, при който учениците се разделят според интересите си – едни стават актьори, други са сценографи, художници, авторина музиката, осветители. Отслушателиипасивни зрителив класната стая, те се превръщат в активни участници. Научават се да работят в екип и отговорно да преследват творческите и организационни задачи, които ги мобилизират и те израстват в подготовката на спектакъла. Добрата работа на учителя се изразява в даването на по-голяма свобода и инициативност на учениците при реализирането на спектакъла. Необходимо е те да станат съавтори на урока спектакъл.

В тази книга съм представила шест сценария. В дългогодишната си практика съм реализирала много повече, почти няма литературен дял или автор, по който да не съм изготвяла сценарий, но се спрях на тези, които са предизвикали най-голямо въздействие върху учениците и върху публиката. Те са играни през годините от различни випуски, първата двойка Ромео и Жулиета се появи през 1963 г., а последната – преди моето пенсиониране през 1992 г. В историята на урока спектакъл има няколко Малки принцове. Интересно е да се каже, че първият Малък принц, изключително успешен в тази роля, бе сегашният кмет на град Чепеларе Тодор Бозуков, а последният е сегашният заместник-кмет Георги Костадинов.

Урокът спектакъл по „Малкият принц“, реализиран с осмокласници през 1985 година, има и още едно своеобразно продължение. Един от участниците тогава, сега виден директор на банка, организира представянето на „Малкият принц“ преди две години с благотворителна цел, като актьорите бяха служители на банката. Представлението имаше успех и се игра в Софийската опера и обиколи сцените на цялаБългария.

В заключение искам да кажа, че урокът спектакъл помага за емоционалното, моралното и културното израстване на учениците, развива духовната култура, води по сложния лабиринт на опознаването на човешката същност.

Искам да завърша с едно стихотворение на Валери Даскалов, което той написа по повод урока спектакъл, в който участваше в девети клас, и където проличава разбирането му за същността на този метод.

Сега Валери ни гледа от другия свят, за съжаление, много рано се пресели на небесната сцена.

Урок спектакъл – урок на сцена,
а сцената е класна стая.

Да бъдеш Хамлет, роден да прекрои света.

Или Ромео, умрял в любовната прегръдка.

Или Макбет – тоз сериен убиец.

Да бъдеш всички тях
в сценичната безкрайност.

Така живея аз живота на десетки,
на стотици, родени преди векове.

Или оживели под перото на поети,
отдавна слели се с пръстта.

На сцената промъквам се в душите им,
а те обсебват моето сърце,
чрез мене те отново оживяват,
пристигат в моята епоха…
И няма вече никой да ни раздели
от днес до сетните ми дни.

МАНСАРДАТА НА БЛЯНОВЕТЕ

Обобщителен урок спектакъл за символизма

Възможност да превърнем урока обобщение за символизма в театрален спектакъл ни дава най-външният, най-повърхностният пласт на синкретичната същност на символистичното слово, характеризирано удачно в един декадентски роман („Наопаки“ от Юисманс1) с думите: „Вкусът на кюрасото ми прилича на звуците на кларинет“. Напълно основателно би могло да се каже и: звуците на кларинета ми напомнят вкуса на кюрасото.

Шегата си е шега, но наистина символизмът може да се разглежда и като психологически феномен на чувствителност – звукът да внушава цвят, цветът – мелодия, а мелодията – стъпка, танц. Тази асоциативна, верижна възбудимост на сетивата, еманираща рокадни представи, се нарича синестезия.

Синестезията, обърната наопаки, дава методиката на спектакъла. Тоест, ако поетът символист е постигнал чрез словото една изящна хармония, неподражаем поетичен синтез на звук, цвят, ритъм, което да асоциира музика и танц, то всичко, което е ставало във времето на изработване на спектакъла и става в момента на представлението му, трябва да бъде „разлагане“ (не намирам по-подходяща дума) на словото на тези отделни компоненти.

Така можем да проникнем в творческата лаборатория на поетите символисти, да видим съкровените им видения, да ги откъснем едно от друго, за да ги покажем.

Ако синестезията дава методиката на спектакъла, то сценичното пространство кореспондира със заглавието на сценария – „Мансардата на бляновете“.

И така, да затворим очи и да се потопим в тъжното очарование на бохемските нощи.

Градът преди век, все още не толкова каменен и не толкова столичен, ще ни залюлее в несигурната си прегръдка, ще прозвучат песните на Яворов и Дебелянов, ще ни обхване резигнацията на едно по-ново поколение, нескъсало още с реализма, но вече попаднало в естетиката на символизма, вече изживяващо кризата на личността, чийто акцент е в болезнената самота.

Заедно с тях ще отидем в „мансардата набляновете“. Тук витае духът на „Хиперион“, последна крепост на символизма. Тук ще намерим и списанията „Мисъл“, „Художник“, „Звено“, „Везни“, дори сп. „Неделя“, където един двайсетгодишен чепеларски поет – Горчо Мерджанов, публикува статията си „Поети на раздвоението“, силно повлиян от идеите на символизма. А ето и списание „Златорог“. Блага Димитрова и Йордан Василев го наричат еклектично. В него Владимир Василев – главен редактор на списанието, критикува символистите по следния начин: „Чета „Хиперион“ – списанието на българския (и „международния“) символизъм, и виждам как хората около него все повече и повече се затварят в кръга на някаква философско-мистическа секта…“. И по нататък: „Само суеверието съединява тия тъй различни хора... Знам колко искрена е вярата на всеки един от тях в „международния символизъм“. Но литературната „задруга“ предполага известно идейно-естетическо сцепление, трябва да се яви под егидата на някакво „единство“. „Хиперион“ загръща в пашкула на това единство всяка нова литературна буба. Кой знае дали някоя пеперуда ще изхвръкне от него – мнозина си остават в това какавидно състояние. Виждам хубавото, което понякога се явява в „Хиперион”. Не мога да търпя обаче неговия дух на сектантство“.

В сценичния интериор сме поставили „Златорог“ не заради критиката на символизма, а заради гостоприемството, което списанието оказва на поети, писатели и художници-символисти. „Златорог“ отваря вратите си за всички безпризорни, отхвърлени, прокълнати творци на раздвоението, на живите след Първата световна война.

Но да се върнем в „мансардата“, когато те все още са живи. Интериорът е желателно да бъде обoгатен с характерните за декаданса атрибути, които ще го направят по-атрактивен: череп, свещници, пиано, черни драперии, както и черен гарван, вещаещ нещастие със своето „Nevermore!“, „роден“ от стихотворението „Гарванът“ на Едгар Алан По.

Но злощастията идват и без него, и без него планетата ще заприлича на барутен погреб. А когато новото слънце изгрее над развалините, оцелели и новородени, превити под непосилната тежест на съграждането, в почивките си ще се питат: какви ли бяха тези символисти? И ще си отговарят: някакви ненужни, жалки, смешни, безпочвени, упадъчни...

И безпощаден смях ще разтърсва сградата.

После ще им откажат дори присъдата.

После почти ще ги забравят.

В учебниците по литература, сътворени по време на социализма, учениците учеха „реалистичния“ период в творчеството на Яворов, а символистичният се неглижираше. А стихът на Дебелянов „Не, той взе, що му се пада, мъртвият не ни е враг!“ се изучаваше като девиз на антимилитаризма.

Но нещата се преосмислиха. Сега символизмът не се неглижира и сценарият може да се разгърне върху полемиката между застъпниците на ларпурлартизма2) , на изкуство заради самото изкуство, срещу поддръжниците на съпричастното, отвореното, макар и символистично изкуство за другите.

В полемиката се застъпва и мнението на Гео Милев за символизма, изразено в статията „Модерната поезия“, писана през 1914 г. в сп. „Звено“. В нея той поставя символизма в контекста на модерното:„Модерната поезия е поезия на модерната душа – рожба на една пространна историческа универсалност, която изисква своя психоисторичен, а не социологически анализ“. В неговото виждане новото изкуство се е еманципирало от вековните традиции на старото изкуство: „То стори това, като взе за негова основа не вече старата природа, не вече реалния свят, а един нов идеален свят – света на душата“.

Урокът обобщение за символизма е удачно да се реализира в края на XI клас, след изучаването на българския символизъм. В сценария могат да се включат и текстове от европейския символизъм, изучаван в X клас, и някои текстове от романтизма (като Байрон например) като предтеча на модерното изкуство. И за романтиците и символистите символът е художествен похват, но при символистите той вече не е отделен художествен образ (на природата например, като символ на свобода), а средство да се изгради цял художествен свят. Другото общо, което ни дава правото да ги обединим в един урок спектакъл, е отношението им към творчеството, то е част от личната биография. И при романтиците и символистите съществува едно трагично сливане на живот и творчество, едно героично изгаряне (при романтиците) или трагично и самотно себеунищожение (при символистите), което често завършва със смъртта на твореца. Байрон умира в гръцкото въстание за освобождение от османците, Пушкин и Лермонтов знаем как загиват, а голяма част от създателите на българския символизъм умират като герои на собствените си произведения, слели живот и творчество в едно. Така умира Димитър Бояджиев – самоубил се през 1911 г. на 31 години, Пейо Яворов през 1914 г., също самоубил се на 36 години, превърнал се в символ на драматизма на времето, Димчо Дебелянов, убит през 1916 година на 29 години в Първата световна война, където отива като доброволец. (Като чиновник във Върховната сметна палата е бил освободен от дълга да участва във войната, но Дебелянов подава оставка и заминава за фронта, за да срещне смъртта.) Гео Милев си отива на 30 години, убит от полицията след атентата в „Света Неделя“ през 1925 г. Христо Ясенов на 36 години „безследно изчезва“ през 1925 г. След атентата в църквата „Св. Неделя“ Ясенов е арестуван, първоначално е отведен в училище „Фотинов“, после преместен в Дирекция на полицията и по-късно официално обявен за безследно изчезнал.

В сценария могат да се включат стиховете на Байрон от епохата на романтизма; на Пол-Мари Верлен и на Александър Блок, стиховете на Яворов, Дебелянов, Теодор Траянов – най-верния следовник на символизма, на Николай Лилиев, Димитър Бояджиев, Людмил Стоянов, Емануил Попдимитров, Христо Ясенов и на други… Да се включи спорът за модерното изкуство. И разбира се, спорът за еманципацията на жената, неизбежно свързан с всичко модерно.

Трудно се преподава символизъм на учениците от XXI век. Иносказателното мислене, метафоричността, символите във всичките му форми са доста отдалечени от мисленето на младите. Именно затова урокътспектакъл се явява път за преодоляване на това неразбиране на символистичното слово, защото символизмът, „разигран“ на сцената, дава възможност за съпреживяване на чувствата, на картините, на образите. Учениците – участници в спектакъла, ще започнат да откриват духовното богатство на модерното преди век изкуство, ще се докоснат до тайнствената необятност на човешкото„Аз“ и това ще им даде възможност за разбиране на романтизма и символизма.

За сцена на урока спектакъл може да послужи всяко едно пространство – физкултурният салон, класната стая, училищният двор, читалищният салон – всичко, което събира публика и изпълнители и може да се превърне в „мансарда на бляновете“.

Като музика към спектакъла може да се използва музиката на романтизма, като известните Ӝ представители са Франц Шуберт, Фредерик Шопен и Роберт Шуман, но може и съвременна музика, в зависимост от предпочитанията на учителя и учениците, които също са съавтори в подготовката на спектакъла.

БЕЛЕЖКИ

1. Жорис-Карл Юисманс (1848 – 1907) е френски писател. Постига успех с „упадъчния“ роман „A rebours“ („Наопаки“) предимно сред интелектуална публика – Бел. авт.

2. Ларпурлартизъм – (от френски “l`art pur l`art” – изкуство за чистото изкуство) естетическа теория, която обяснява, че изкуството не е морална или социална функция и че единствената цел на произведението е да бъде хубаво. Концепцията и името е използвано за пръв път от Теофил Готие през 1835 година във Франция, за да се обозначи изкуство, освободено от религиозното и етичното, изкуство за самото изкуство. Изкуство за избраниците на духа.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.