Български език и литература
Вход / Регистрация

2023/1, стр. 57 - 71

ЛЕКСИКАЛНИ ПЛАСТОВЕ В ТВОРБИ НА ИЛИЯ ВОЛЕН

Резюме:

Ключови думи:

Илия Волен (Марин Стаменов) неведнъж заявява своята естетическа, идейно-философска и когнитивна рецепция за лексикално-стилистичната креативност на българските словесни ваятели: „езикът се обогатява, набъбва при общуване с други народи; за да има плетеницата от думи най-прекрасен вид, писателят трябва да има в душата си най-чувствителните везни, чисто око за нейната обагреност, чисто ухо за звучността ѝ, умело да ползва неизчерпаемия и постоянно нарастващ народен езиков резервоар; да борави с разбираеми, не красиви думи, защото се пише, за да разбере читателят“ (Volen 1980, pp. 6 – 10). Тъй като „думите се раждат при докосване до съдържанието и ако имат покритие, минават от човек на човек, от уста на уста, от перо на перо (Volen 1980, p. 6), проучването на словното богатство, завещано от Илия Волен, е опит да се дешифрира идиолектът на повествователя; да се изолират звънливите и изящни в художествената им простота „народни, сочни, свежи“ думи, реабилитирани и модифицирани от твореца и попълнили огромната лексикална парадигма на нашия език; да се анализират непроучените оригинални авторови неологизми.

Обект на изследването са разказите от книгата „Черни угари“, новелата „Йов“ и есето „Мисли за езика“.

Предмет на публикацията са лексикалните напластявания кaто ключов механизъм за декодиране на езиковия натюрел на писателя.

Открояващата се лексика у И. Волен е диференцирана в два хиперпласта – макролингвистичeн (той е фундаментален и доминиращ): разглежда думите според произхода и териториалното им разпространение – общонароден разговорен корпус, диалектизми, чужди думи (турцизми, гърцизми), и микролингвистичeн (индивидуализиращ авторовия език и ограничен в количествен аспект): разглежда думите според фреквентността им – остаряла лексика, семантични транспоненти, хапакси и авторови неологизми. Ексцерпираната лексиката от второто равнище се лематизира и представя по азбучен ред, като се сравнява с масив от средно- и новобългарски, църковнославянски, руски словници и: Речник на българския език, том 1 – 6 (Gerov 1975 – 1978), Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век (Ilchev, Ivanova, Dimova, Pavlovа 1998), Речник на българския език, том 1 – 15 (BAN 2001 – 2015), Етимологичен речник на българския език, том 1 – 7 (BAN 1971 –2010) и др. Коментират се активните словотворчески механизми, които обогатяват словника на езика и деривационната му парадигма.

Друг делитбен критерий, който само се маркира, е концептуализацията – предметна и понятийна, тъй като вербализираните перманентни символи у И. Волен са кодове за разчитане на родния фенотип, щрихи от моментната езикова картина на света от 30-те до 70-те години на ХХ век.

Като „мъдрец, изказал редица възлови идеи за езика“ (Boyadzhiev 2016, p. 77 – 78), и отличен семиотик, Илия Волен стига до следните проникновения: „при употребата на диалекти, писателят трябва ловко да се движи между два бряга – освежаването на езика и яснотата на текста…Вазов търсеше диалектни думи не само от родната си говорна област, но и от всички говорни области в страната. Оригиналният писател има и оригинален език, той надделява над материала… езикът не е готова дума, а умело съчетаване на две или повече думи, за да се даде точност, нюансировка, дълбочина, тънкота на понятието“ (Volen 1967, pp. 12 – 15).

Затова езикът на Воленовите герои е пластичен, езиково пълнокръвен, автентичен, но с различни социолектни параметри в различните разкази. В повествованията с епично-пасторални и любовни мотиви лексикалните пластове са: узуална форма (основен пласт), диалектизми (силно представени в количествен аспект), просторечие (регистрирани са десетки думи), книжовна лексика, архаизми, а вторичните номинации, чуждиците, хапаксите, оказионализмите и поетизмите са по-малко на брой. Докато в политико-идеологическата белетристика основният пласт е книжовната лексика, следван от разговорната, термините, диалектизмите, чуждиците, хапаксите.

Макролингвистичен лексикален хиперпласт

Разговорна лексика

За най-мащабен пласт – основа и градиво на мезолекта на Воленовите герои, преднамерено е избран общонародният разговорен пласт. Много от думите са родолюбиво и прагматично унаследени и се откриват в диахронни срезове на българския език, например у Н. Геров са регистрирани стотици от тях – годинувам, класисто, образ, прежилвам и мн. др.

Изобилието от общоупотребими финитни глаголи в епистоларно творчество на Илия Волен е впечатляващо: боботя, вардя се, грея се, джомоля, навременя, заклатуша се, наортачвам се, осрамвам, прегазя (двора), да се разкапя, подкачам, секвестирам, уреждам и мн. др. Неличните глаголни форми също са представени: раззинат, осрамен и др.

Друг пласт от ядрото на Воленовия лексикон са nomina agentis и nomina actoris. Те са социомаркери с широк хронотоп: от среднобългарските – писар и черноризец, през средновековните – другоселчанин, зурладжия, комшийка, кундурджия, чорбаджия, до (след)възрожденските – биволар, бирник, груповод, добичар, другарка ‘съпруга‘, кукурузоберач, постаджийка ‘стояща на пост‘, селарка ‘стояща в селото‘, фокусник, четвъртоотделенец, и социалистическите – агроном, комунистка, кооператорка, пансионер, партизани, фелдшер и др.

Следи от родително-винителен падеж при антропонимите, чрез който се архаизира говорът на художествените персонажи, се откриват в ранните разкази на Волен – сечивата на дяда Мирча, семейството на Ламбя.

Безспорна ценност са автентичните надиплени художествени пейзажи и разгърнатите орнаментални сравнения на писателя, изпъстрени с много по-етизми – огненожълт, преизподня, свила, теменужена, треперлив и др.

Диалектна лексика

Върху общобългарските книжовни, узуални и простонародни формации орнаментално са глиптирани звучните северозападни думи и устойчиви съчетания, които оформят органичния езиков профил на Воленовите герои.

Тъй като, „ако темата е от народния, селския бит, тя сама налага на писателя да се ползува от диалектните думи, защото има понятия и предмети, за които няма думи в литературния език. И вторият случай, който е по-важен – е нуждата да се освежава, да се обогатява, да се нюансира литературният език“ (Volen 1967, p. 10).

Приоритизирани са отново териториално обособените финитни глаголи и вербоидите: бланкосал, да възсуча (ръкав), гоя (добиче), додавам, да се заводи, иззръквам, иззъркам, изцърцорвам, кърня, нюхам, отменувам, по-лъчквам, пощъщен, пригащя (някого), призъркам (с пръст), туля, улепвам се и др.

Имитативният талант на И. Волен често се съчетава със стремежа му към детайлизиране, степенуване и забавяне на действието чрез префигиране на диалектните глаголи. Когато се рисува застинало, монотонно събитие, се предпочита афиксът при- (притрополи кола, припъшквам). За изразяване на двукратност се използват за-, пре-, по- (забрецам, преглавям, попримлясвам). За посочване на интензивност из- (изнарипам).

Разбира се, диалектизми субстантиви се въвеждат и при описание на: работния инструментариум (ишлик, копраля, кощрява, ритли, чутур); домашните реквизити (кипче, кълчища, маза, нощви, премпелешка, сламник, черга); плодовете на човешкия труд (баберки, житеница, кукурузище) и мн. др.

Сполучлив баланс между общонародната и локално диференцираната лексика Илия Волен постига и с вплитане на косвени падежи и северозападни субстрати от други граматични класове в езика на своите герои: отглаголни съществителни (урущисване), прилагателни (крив ‘виновен‘, чекорат ‘трудно произносим‘), наречия (есенес, пролетес, тъдява), местоимения (кому, толко), числителни (да обуеш двой, трой чорапи), междуметия (але), частици (мигар), съюзи (доде).

Лексика от чужд произход

Гърцизмите са ограничени в терминологичното поле на църковно-православната традиция (архимандрит, дикирий, инок, калугер, монах, трикирий) или са безалтернативни номинации на други денотати – калем, катедра, мелодия, хармоника. Латинизмите са строго профилирани – семинарист, също думите от френски – акуширам, и от италиански език – кабаница, серенада.

Турцизмите и заемките чрез турски са силно редуцирани. Фиксирани са само широко разпространени в бита понятия – артък, боклук, бостан, боя, гьон, дувар (перс. през тур.), икиндия, каиш, курбан (араб.), кьосав, сайвант (перс.), софра (араб.), пазарлък, чизми, чучур (кавказки), шише, юлар.

Прави впечатление еманципирането от църковнославянизми и русизми. Регистрирани са изконни славянски лексеми – боязлив, истий, ответвено ‘в отговор на‘, угроза.

В по-късните си социални и политически повлияни творби И. Волен засилва употребата на конюнктурна лексика, заета от руски (коловоз, кооперация, селсъвет, трудоден и др.), и на философско-абстрактна лексика – добродетел, едностранчивост, прегрешение, самоограничение, егоистичен и др.

Микролингвистичен лексикален хиперпласт

Микролингвистичният хиперпласт е „оцветителят“, най-яркият експликатор на идиолекта на И. Волен. В този анализ той е представен от: подбрана от автора остаряла лексика (с висока честота на употреба); шест семантични транспонента, които принадлежат към класовете на глаголите, вербоидите и прилагателните; единадесет хапакса и четиринадесет оказионализма.

Остаряла лексика

Архаичният лексикален пласт е плътен и включва: глаголи (да се намъча, оповивам, оваля ме), причастия (повеселял, уведен), съществителни (камбанче, пискало, пригода, първескиня, сватлък), един композитум с първа основа глагол в повелително наклонение (захапипръст), синтаксеми (никаква съм ‘не се отличавам с нещо особено‘) и др.

Семантични транспоненти заснежен, прич. ‘осеян със светли звезди‘ – Над него небето беше заснежено със звезди („Грудка“)

Страдателното причастие е фиксирано като моносемантично: заснежен ‘който е покрит със сняг‘ (RBE 1987, p. 665). Оригиналният принос на И. Волен е вторият конотативен план, който въвежда чрез комплексна метафоризация на денотата. Аналогията е предметна (визуализация и количествена неизмеримост на веществата сняг и звезди), качествена (искрящият сняг е сравнен с блещукащите небесни тела) и пространствена (снегът се сипе на по-голяма повърхност, звездите също гравитират в огромен обсег).

налапам несв. ‘да обгърна, да превзема‘ – Мъгла беше налапала горите и баирите около село („Глоби“)

Вторичната номинация на глагола е резултат от персонификация. Той е семантично модифициран посредством оказионален, а не морфологичен способ. острижа, св. ‘да изпаса, да изравня до земята‘ – Тя пасеше буйно… докато не острижеше около себе си – не мърда („През първите дни“)

Новият синтагматичен профил на думата допълва лексикалния ѝ обем (тя е моносемна) и вероятно е диалектно повлиян. Създадена е посредством аналогия между инструмента ножица и острите зъби на животното, което подравнява зеленината до дъно.

подлея, св. ‘преча, вредя на някого‘ – Ама ти с нея много не ходи. Ще те подлее! („Сила“)

Глаголът подлея е съставен от четири семи, някои от тях остарели, други – активни. И. Волен разширява смисловия му спектър чрез преносна номинация, но и употребява транзитивния глагол със семантичен актант не предмет, а лице, като го трансформира от синсемантичен в автосемантичен. Допустима е и втора хипотеза – думата да е универбат на фразеологизма ‘да подлея вода‘.

раззеленявам, несв. ‘освежавам, украсявам‘ – Вазов предпочиташе да раззеленява езика си с диалектните форми („Мисъл и думи“)

В задълбочения си трактат „Мисли за езика“ Волен споделя, че класиците трябва да въвеждат диалектизми, защото са понятни на масовия читател, а и внасят свежест в авторовата поетика. За да обрисува процеса на обновяване, разхубавяване и освежаване на езика, писателят си служи с картинната метафора раззеленява и така активизира нова потенциална сема в парадигмата на многозначния глагол.

разигран прич. ‘горящ силно, с буйни и мощни пламъци‘ – Стрина Босилка бе се привела над буйния разигран огън и тананикаше песен („Живковите ботуши“)

Нито денотативните, нито конотативните речникови дистрибуции на думата констатират това оригинално атрибутивно словосъчетание. Контекстуален синоним на ‘разигран‘ е страдателното причастие ‘разпален‘, но макар и вербоиди със сходна семантика, те номинират различна степен на интензивност. Метафората ‘разигран‘ създава алюзия за експресивно, обемно и динамизирано състояние.

Хапакси

Хапаксите са думи с ограничена фиксация, констатирани в творбите на до петима автори, и с относителен статут на редки. Употребата им от И. Волен разкрива езиковата приемственост, към която се стреми писателят, задълбочените му лексикални познания и художествен вкус. От книгата „Черни угари“, новелата „Йов“ и есето „Мисли за езика“ са ексцерпирани 11 фиксации. Представени са чрез кратки речникови статии с минимален контекст.

белогрив, прил. ‘с бяла грива‘ – Водите застрашително се надигаха на големи белогриви талази („Когато зърното не даде плод“)

Адективът е регистриран у Вапцаров и Хайтов (RBE 2001, 698). В художествения дискурс обикновено се среща суфиксалния му инвариант гривест. Хайтов цитира, а не парафразира контекстуалната дистрибуция на белогрив („излива водопади на Персенк и пълни доловете с мътни, белогриви талази“). Но все пак е трудно да се установи дали той е заимствал лексемата от Илия Волен, или от друг словотворец.

впалвам се, несв. ‘прегарям, изгарям‘ – Нивичката горе най-рано се впалва, кой ще я чака да дозрява! („Бедни хора“)

Имперфективът е семантичен дублет на разпространения глагол опалвам се, но и тук И. Волен предпочита да детайлизира, да обрисува действието, отграничавайки предлоговите нюанси: о- предполага външно об-/изгаряне, докато в- означава навлизане във вътрешния състав.

зачервенял, прич. ‘открояващ се с червения си цвят‘ – Нейните клони се бяха зачервенели от кичурки плод („Утро“)

Приемаме девербатива за рядка дума, тъй като според РБЕ мотивиращият глагол зачервеня е констатиран и у Йордан Йовков.

изресил, прич. ‘с опадал цвят‘ – По това време изресилият кукуруз зашумуля към пътя („Неразделна“)

Изходният глагол изреся е фиксиран в РБЕ, но без илюстративен пример. Той е префиксално-суфиксален дериват с мотивираща реса и поради диалектния и оказионалния си характер не е съхранен в съвременния български език. надбелвам се, несв. ‘състезавам се с някого, като беля нещо‘ – Хайде да се надбелваме, Свидене! („Война“)

Имперфективът липсва в лексикографските справочници, но тъй като назовава народно-битова дейност, не може да се квалифицира като авторски неологизъм.

надорвам се, несв.‘ съревновавам се, състезавам се‘ – На Елисея му се струваше, че младежът се надорва с някого („През първите дни“)

Лексемата не е отразена в речниците, но вероятно не е оказионализъм, а диалектизъм, който Волен популяризира, възпроизвеждайки автентичната селска реч.

надтурник, м. ‘натрапник‘ – На Младена гледаха вкъщи като на надтурник („Неволя“)

У Н. Геров, И. Вазов и Й. Груев е регистриран архаизмът натурник, с аналогично значение (RBE 2000, 198). Илия Волен обаче отново проявява творческа комбинативност и изявен стремеж да създаде ‚физична‘ форма на думата, като заменя по-стария пространствен префикс на- с над- и градира признака. Има и по-прозаична причина за появата на надтурник: у Н. Геров е фиксиран глаголът надтурям (Gerov 1977, p.153), който може да е станал мотивиращ за новото nomina actoris.

одъждя се, възвр. ‘времето да стане дъждовно, да завали продължително‘ Времето пак се одъжди! („Две съдби“)

Префиксално-суфиксалното образувание е отбелязано като рядка дума, но илюстративният текст, който е представен в РБЕ, е от друга творба отново на Илия Волен.

перодръжковец, м. ирон. ‘писател‘ – Ние, перодръжковците, сме само зидари, архитекти, които използват готовите народни детайли („Осъзнаване“)

Верен на хипотезата, че „писателят трябва да борави с разбираеми думи, а да използва „граждански“, когато пише за герои „интелигенти“, Волен често игнорира двукомпонентните лексеми като неприсъщи на лексикона на своите персонажи. Агентивното съществително е сред малкото сложносуфиксални единици, не е речниково отразено и се регистрира с ироничнопейоративна употреба в съвременните медиатекстове.

да си позаслàдня, възвр. ‘да хапна малко количество сладка храна‘ – Майката поведе момченцето към близката горица да му търси диви ягоди – да си позасладне („Бедни хора“)

Полипрефигираният глагол е каузативен, мотивиран от засладня си, и е изключително рядко срещан. Но неговият словообразувателен дублет по-засладя си е регистриран, отразена е и генерализираната афиксация по-за(OPRBEGl 2016, p. 513 – 535).

поразтрошавам, несв. ‘разтрошавам частично, не напълно, леко‘ – На вас ще ви трябват само мамули, пък аз и жито ще искам догодина от тая нива!… И буците ги поразтрошавайте! („Бедни хора“)

Предполагаемата словообразувателна матрица на имперфектива в императив поразтрошава(йте), включва мотивиращия глагол да поразтроша, регистриран у Т. Харманджиев и Н. Бончев. Е. Пелин и И. Волен пресъздават този авторски неологизъм по модел, познат в българската дериватология – контаминация от два префиска по-раз- с кумулативно значение ‘частично, периодично, рядко, спорадично извършване на нещо‘. В ОПРБЕГл са поместени 360 речникови статии на преходни и непреходни глаголи с анализираната двупрефиксална формация, но поразтрошавам липсва (OPRBEGl 2016, pp. 674 – 696).

Оказионализми

Знакови за идиолекта на всеки творец са и оказионализмите – лексикални уникати, ярки, стилизирани езикови маркери. От книгата „Черни угари“, новелата „Йов“ и есето „Мисли за езика“ са изолирани 14 авторови неологизма, които са лематизирани, групирани по азбучен ред и илюстрирани с минимален контекст.

бучав, прил. ‘съставен от буци, нехомогенен‘ – Като станаха след пладне, бащата и майката се хванаха за бучавите бразди („Бедни хора“)

Оригиналното относително прилагателно е десубстантив с подчертано диалектно звучене и се констатира многократно в разказите на Илия Волен. голотувам, несв. ‘живея и се обличам много бедно‘ – Защо да ги народим една черга, пък после да голотуват и гладуват! („Йов“)

Десубстантивът (с мотивиращо съществително голота/ голотия) е словообразувателен дублет на деадектива голувам ‘ходя гол, зле облечен‘, констатиран като хапакс у П. Р. Славейков (RRODDL 1998, p. 87). Може да се допусне, че морфологичната структура на авторския неологизъм е инспирирана от стремежа към стилистична, фигурална и силабическа симетрия със съседната дума ‘гладуват‘ – обикнат похват от Илия Волен.

делец, м. ‘малък дял‘ – Всеки ограждаше делеца си с бодлива тел, с тръне и го пазеше („През първите дни“)

Белетристът образува nomina deminutiva най-вече чрез суфиксация с по-пулярния и обикнат от него формант -ец: имотец, димец и др. Разпространеният днес смислов еквивалент, производен от същата деривационна верига, е дялче.

забрадясам, св. ‘силно, изцяло да обрасна с брада‘ – На сухото му, забрадясало лице излязоха дълбоки бръчки („През първите дни“)

Чрез интеграция на афикса за- към разпространения глагол брадясам по-вествователят изковава неолекс, обективиращ компресивен и интензивен атрибутивен признак. Изборът точно на представката за-, а не на о-, из-, раз- или др. с аналогична семантика, може да се дължи на авторовия стремеж към възпроизводство на конвенционални структурно-семантични модели, например по аналогия с глагола забраждам ‘покривам цялостна площ с кърпа‘.

златоблестящ, прич. ‘със златен блясък‘ – Архимандрит Антоний, застанал в златоблестящи дрехи („Йов“)

Българският словник съдържа малък брой сложни думи с първи компонент злато-. Н. Геров посочва 7 (Gerov 1977, p. 157), а в съвременния български са 12 (OPRBE 2012, p. 282), като само една е с колоративна семантика – златожълт. Оказионализмът на Волен не е композитум, а сложносуфиксално образувание. Негови текстологични варианти са средновековният термин златоодеждьнъ ‘със златни одежди‘ (Мiklosich 1862 – 1865, p. 227) и съвременният златотъкан. В средновековния български език са съществували по-голям брой думи с елементи злат(о)-.

златосин, прил. ‘със златист и син оттенък‘ – Блясъците на слънцето превръщаха в пещ златосиния жътвен простор („Когато зърното не даде плод“)

Вторият поетизъм с основа злато- в „Черни угари“ е композитум, чиято първа съставка е с метафорично, а следващата – с денотативно значение.

златостъклен, прич. ‘който наподобява цвета на златото и прозрачността на стъклото‘ – Оросените листа на голямата череша блестяха златостъклени („Утро“)

Това е третият хапакс, бинарна формация с водещ елемент злато-, но със смислова еквивалентност на двете основи. Другата съставка на думата се дистрибутира с популярното си сигнификативно значение ‘подобен на стъкло‘. металноморав, прил. ‘синьо-червен цвят с метален оттенък‘ – Двата бряга бяха украсени с лимоненожълти върби, с металноморави къпини и пчешкодреновини („Йов“)

Думи с първи субординиран или координиран компонент метално- са регистрирани в нашия език (OPRBE 2012, 376). Авторова иновация е контаминацията на този елемент с прилагателното морав, което създава наситена, триизмерна цветова композиция.

накръстосан, прич. ‘който се преплита, кръстосва в различни посоки‘ – Храмът се изпълваше с дим – накръстосан от цветните прозоречни лъчи на слънцето („Йов“)

Страдателното причастие не е образувано от глагола накръстосам, защото такъв не съществува, а е суфиксално срастване от фраземата на кръст ‘на длъж и на шир‘.

да се понасмихна, възвр.‘да се усмихна леко‘ – Елисей пак се понасмихна виновно и кривна глава („През първите дни“)

Смислови аналози на емотивния глагол са поусмихна и подсмихна. Тъй като в българския лексикон липсва форма насмихна, приемаме, че оказионализмът не е морфологичен дериват, а субститут на поусмихна се. Сходно състояние на героя си Елисей в съседен абзац Илия Волен изразява също с рефлективен глагол – Елисей се позасмя.

придрасвам, несв. ‘прекосявам набегом‘ – Общинарите придрасваха по коридора и не поглеждаха никого („Глоби“)

В българския език съществуват омонимните корелати полисеми: драсвам1 ‘прокарвам нещо по повърхност; написвам набързо; ранявам леко‘ и драсвам2 ‘хуквам, побягвам; измъквам се‘. Вторият разговорен корелат мотивира появата на авторов неологизъм чрез префигиране с при-. Възможно е писателят да е търсил целенасочена аналогия с книжовната дума ‘прибягам2 = придвижвам се с бягане‘.

Поетичната страст на Илия Волен към (поли)префиксация е толкова методична, че само в рамките на съседни абзаци от същия разказ откриваме още няколко (поли)префигирани глагола: подрипвам, поизстинала, покрякваха, поспря, примокря.

сакатя се, възвр. ‘измъчвам се с тежка работа‘ – Защо ти е да се съкатиш с трънака? („Две съдби“)

Деадективът има конотативна дистрибуция и е остроумно авторово по-пълнение към деривационна верига с мотивиращото прилагателно сакат. От словообразувателното гнездо през Възраждането са регистрирани само няколко съществителни – сакатлък, сакатник,-ца,-ча и прилагателното сакатый (Gerov 1978, p. 109). В съвременния български език те са силно редуцирани.

сивомрачкаво, нар. ‘мрачно сиво, сивота и мрак‘ – Земята беше осветена сивомрачкаво („Бедни хора“)

В количествен план сложните думи оказионализми у Илия Волен са минимален брой в сравнение с еднокоренните. Ексцерпираният колоративен адвербатив е синоним на ‘тъмносиво‘, но разгръща нов цветови нюанс. Думата е структурен композитум от качественото прилагателно сив и неонаречието мрачкаво, интегрирани чрез интерфикса о. Днес се използва смисловият еквивалент мрачно сиво.

чучуря, несв. ‘извирам‘ – Струйката вода чучуреше по неравния двор и се разливаше във вирчинки („Война“)

Верен на пасторалния си усет, Волен не се ограничава до лексикалните дублети (из)църцоря (диал.) и (из)къркоря (разг.), но създава нов десубстантив с прозрачна мотивация, който е семантичен транспозит на посочените глаголи. И трите думи означават ограничено по обем действие, но за белетриста по-съществени са акустичният отпечатък и образната алюзия в представите на читателя. Затова той предпочита да нюансира, да градира, да моделира дори начина, по който извира водата.

Концептуална диференциация на лексиката

Друг ракурс за изследване на авторовия идиолект е концептуалната диференциация на лексиката. Най-обемните концептуални ядра (концептосфери) в творбите на И. Волен са: битова лексика (килер, кошара, корито, паница, ператник, покъщнина, сайвант, хамбар); сечива и оръдия на труда (вършачка, камионетка, колесарка, копраля, кривак, менци, мотика, сатър, сюнгер, сърп, тояга, трактор, шейна); обувки/дрехи (гуменки, кончови, ластици, сукман); хранителни продукти (колаче, мътеница, скорозрейка, джанка, просеник, тиква, ярма); полева дейност (баир, бразда, брежлинка, дънище, китка, леха, мера, ръкойка, сноп, сушина, угар, харман); строителни материали (керемиди, тенекийка, тухли) и мн. др.

В духа на когнитивизма Е. Пернишка обособява няколко „концепта… по-казателни структурни елементи, чрез които Илия Волен представя българското село – реката, баира, нивите, крушата, говедата и слънцето“ (Pernishka 2014, pp. 26 – 31). Към тях бихме добавили и други ключови за белетристичния микросвят концепти – вратника/вратата, жътвата, любовта, неволята, водата (стихийния порой, напоителния дъжд, кладенеца, вировете, ручея, потока), имота, колата/каруцата, съдбата, хляба. Те имат своята херменевтична стойност, синкретират изконно български, православни, конюнктурни, авторови аксиологични и прагматични възприятия.

Вратникът и вратницата са полисемни концепти, разделителна линия между „външния“ и „своя“ (интимния – според Волен) свят. Пред това пространството се: седянкува, одумва, дават съвети, разменят влюбени погледи, гонят неприятелите. Домовете на „другите“ са „чуждите врати“, а някои имотни селяни имат „червено боядисани врати“. Когато героите се вливат в социума, те „клопват вратника“. Понякога метрична единица за разстояние са не крачките, а броят на вратниците: „през два-три вратника е“. Вратникът, вратата и портата са толкова опредметени, че читателят би могъл да ги визуализира, да ги възприеме като социолингвистичен декор.

Хлябът е символ на материален просперитет, количествен мерител за по-ложения труд и за откраднатия труд, за милосърдието към нищия. Пшеничният хляб е блян и изгражда контекстуална антитеза с просеника в битоворационалистичния свят на писателя.

Краткият обзор на лексикалните напластявания в езика на Илия Волен налага следните заключения.

1. Творецът е скромен в себеоценката за приноса си към обогатяване на българския лексикален корпус и заключава, че думата се „ражда върху изпръхналите устни на народа – великият майстор, творец на езика, а писателите са само зидари, архитекти, използващи готовите народни детайли“ (Volen 1980, pp. 7 – 8).

2. Самобитният му почерк се разгръща в умението да контаминира лексикални звена, моделирайки мезолекта на персонажите си.

3. Авторовият натюрел и идейната насоченост на повествованието предпоставят дистрибуция на разговорна, диалектна, архаична и рядко чуждоезикова лексика.

4. Илия Волен черпи с пълни шепи от поетичните трели на съвременния художествен корпус: гороломен, теменужен (И. Вазов), шетърна (П.Ю.Тодоров), есенник (Д. Дебелянов, Н. Лилиев), димец, преснота ‘свежест‘ (Е. Пелин), кичур ‘китка цвят‘ (Й. Йовков) и поетизми на А. Страшимиров.

5. Словообразувателните модели са конвенционални, доминира (поли) префиксацията: по- (добичетата да се поочешат… понаместваме, попогледвам; под- (нивата подрипваше… той подбягваше); на- (да нажъна, ще ги наортачим); при- (примокря му); про- (прожумоля нещо); над- (наджънваха се); от- (отядени стръкове); пре- (като прежънем), с- (сбръзвам се); о- (огазя). Представките са в низходящ ред според предпочитанията на писателя. При вербоидите са регистрирани: о- (огазен), при- (причервен ‘изчервен‘), из-по- (изпоредени един до друг) и др.

6. Деривационни способи при глаголите, макар и рядко, са: нов рефлексивен корелат на съществуващ глагол (засивявам се ‘откроявам се със сивия си цвят‘ ← засивявам) и трансформиране на транзитив в непреходен глагол (Хубостта ѝ сочеше „Сила“, вместо някой я сочи заради хубостта ѝ).

7. Бинарните композиционни модели са рядкост. В „Черни угари“ те са около 50 – обикновено с колоративна семантика, описващи приказно-пасторални картини, но единици от тях са хапакси. В „Стражар“ композитумите назовават цветове – лимоненожълт, синьо-червен, или характерологични белези – благодушен, благонадежден, чистосърдечен.

8. При семантичните транспозити, които продуцират потенциални семи, словотворчески способ е най-вече метафоризацията (тя се гмурна в къщата), но вторичната номинация може да е резултат и от паронимен ефект (олепвам ← прилепвам), и от персонификация.

9. Хапаксите и оказионализмите са съставени посредством морфологичен инструментариум (префигиране, суфиксация, композиция, суфиксално срастване, композиция + суфиксация) и чрез тропови способи (стилистична и силабическа симетрия, метафоризация, универбизация).

10. Наблюдава се предпочитание към събирателни съществителни. Регистрираните nomina collectiva са: букак, върбалак, градиняк, зеленило, клонак, крушак, момчурляк, парцаляк, сиромашта, снопе, храсталак, шубъркаш. Установен е и социолектен плуралис на singularia tantum смърт – „Свещеникът Николай плачеше по смъртовете“.

11. Деминутивите имат висока дистрибуция: котенце… листенцата… полянката („Гора“); дядо Панко си взе патеричката („Дядо Панко князът“); прибира сламицата („Говеда“) и др. Преднамерено се търси, създава антитеза между лексема с неутрално и с умалително значение, тя е предпоставена от идейни и емоционални мотиви. Например, когато назовава отвора към домовете на позитивните герои селяни, Илия Волен предпочита деминутива вратница (независимо дали портата е малка, или стандартна), а когато коментира входа на административна сграда, той употребява непроизводното име врата. В по-късните му разкази се появява общоупотребимото вратник, среща е порта.

12. Илия Волен не е привърженик на разточителната дублетност и лексико-семантична вариативност и употребява алолекси спорадично: аркадаш/ приятел, бостан/любеница, геран/кладенец, чепици/чехли/обувки; стопанин/ човек ‘съпруг‘.

13. Писателят избягва жаргонните форми, но редките сленгови находки са любопитен социолингвистичен отпечатък на комуникацията от 50-те години на ХХ век: „ако ми натракаш на ръка половината от данъка си, ще изляза по живо, по здраво“ („Съседи“).

14. Сред нешироката палитра от цветове златният е фаворизиран. Волен употребява хапакса златея се и няколко сложни формации с първа основа злато-. Златни са небето, росата, косата, нивята, класовете, сърповете, пилетата и др. Метафоричен паралел на златен е жълт – „жълтите житни вълни“ /„златните жита се повяват като вълни“, но конотацията на двата адектива е различна. Златен е част от позитивнооценъчния авторов регистър, а жълт олицетворява меланхолията, изнурената отегченост. Следват прилагателните черен (небе, очи, рани, мисли, угари), после – червен (животно, лице, пояс), наречията мораво и румено. Адективите зелен и особено син и бял са констатирани с денотативните си значения. Спорадична и стилизирана дистрибуция имат качествените прилагателни сребрист, малиненочервен, мастилен, тъмнокафяв.

ЛИТЕРАТУРА

БОЯДЖИЕВ, Ж., 2016. Писатели и езикознание. Илия Волен за езика. Съпоставително езикознание, XLI (3), 76 – 79.

ВОЛЕН, И., 1967. Мисъл и думи. Есета – изказвания. София: Български писател.

ВОЛЕН, И., 1980. Осъзнаване. Варна: Георги Бакалов.

ВОЛЕН, И., 2005. Черни угари. София: Захари Стоянов.

ГЕРОВ, Н., 1975 – 1978. Речник на българския език. Том 1 – 6. София: Български писател.

ОПРБЕ, 2012. Официален правописен речник на българския книжовен език. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

ОПРБЕГл, 2016. Официален правописен речник на българския език. Глаголи. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

ПЕРНИШКА, Е., 2014. Опит за нов прочит на творбите на Илия Волен. Български език и литература, 56 (1), 26 – 31.

РБЕ, 1987 – 2015. Речник на българския език. Том 1 – 15. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

РРОДДЛ, 1998. Речник на редките, остарелите и диалектните думи в българската литература от XIX – XX век. София: ЕМАС.

MIKLOSICH, F., 1977. Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. 2 Neudruck der Ausgabe. Wien 1862 – 1865. Aalen: Scientia Verlag.

REFERENCES

BOYADZHIEV, Zh., 2016. Pisateli i ezikoznanie. Iliya Volen za ezika. Sravnitelno ezikoznanie, XLI(3), 76 – 79.

GEROV, N., 1975 – 1978. Rechnik na balgarskiya ezik. vols. 1 – 6. Sofia: Balgarski pisatel.

MIKLOSICH, F., 1977. Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. 2 Neudruck der Ausgabe. Wien 1862 – 1865. Aalen: Scientia Verlag.

OPRBE, 2012. Ofitsialen pravopisen rechnik na balgarskiya knizhoven ezik. Sofia: Prof. Marin Drinov.

OPRBEGl, 2016. Ofitsialen pravopisen rechnik na balgarskiya ezik. Glagoli. Sofia: Prof. Marin Drinov.

PERNISHKA. E., 2014. Opit za nov prochit na tvorbite na Iliya Volen. Bulgarski ezik i literatura-Bulgarian language and literature, 56(1).

RBE, 1987 – 2015. Rechnik na balgarskiya ezik. vols. 1 – 15. Sofia: Prof. Marin Drinov.

RRODDL, 1998. Rechnik na redkite, ostarelite i dialektnite dumi v balgarskata literatura ot XIX – XX век. Sofia: EMAS

VOLEN, I., 1967. Misal i dumi. Eseta i izkazvaniya. Sofia: Balgarski pisatel.

VOLEN, I., 1980. Osaznavane. Varna: Georgi Bakalov.

VOLEN, I., 2005. Cherni ugari. Sofia: Zahari Stoyanov.

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.