Български език и литература
Вход / Регистрация

2024/5, стр. 562 - 575

СОЦИАЛИЗАЦИЯ И РЕСОЦИАЛИЗАЦИЯ НА „ДИВИТЕ“ ДЕЦА

Резюме:

Ключови думи:

Гл. ас. д-р Даниел Полихронов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“,
Факултет по педагогика

Резюме. В статията е интерпретиран проблемът за социализацията и ресоциализацията на „дивите“ деца върху примера на реални житейски истории, фолклорни и литературни произведения. Направен е педагогически коментар върху тенденциите, причините и резултатите, както и върху възпитателните и методическите подходи за приобщаване на деца, отгледани от животни в условията на дивата природа.

Ключови думи: „диви“ деца; социализация; ресоциализация; фолклор; литература

Терминът feral children (в превод от англ. ез. – диви деца 1) е дефиниран като „деца, които са били отгледани от животни или които са израснали сами в горско пространство с по-голяма или по-малка дървесна гъстота“ (Newton 2002, p. XIII). С понятието „диво“ („вълче“) дете се обозначава „млад индивид, който е живял изолиран от човешки контакти от много ранна възраст, с малко или никакъв опит с човешка грижа, социално поведение или език“2. Най-често причината е претърпяно „тежко насилие или травма, преди да бъдат изоставени или избягали. Понякога те са обект на фолклор и легенди, обикновено представяни като отгледани от животни. Въпреки че има много случаи на деца, открити в близост до диви животни, няма разкази на очевидци за животни, които изхранват деца“3. Поради липсата на социализация „дивите“ деца се приемат за „чисто естествено човешко състояние“ (Radford 2013). Шведският учен K. Линей включва „дивия“ човек в своята класификация на растенията и животните в света (Sistema Naturae, 1735) под името Homo Ferens – вид, който притежава следните характеристики: движещ се на четири крака, ням и космат (Candland 1993, p. 13).

Проблемът за присъствието на мотива за отгледаните от животни деца във фолклора на различните култури е предмет на етнопсихопедагогиката. Спо-ред американския психолог и приматолог Дъглас Кандланд са известни около 4000 случая на предполагаеми „диви“ деца, за които се разполага с надеждна информация, че са израснали сред дивата природа.4 Те често са етикетирани с вида на животното, за което се твърди, че са отгледани – „момче-маймуна“, „момче-птица“, „момиче-вълк“ и др.

В древногръцката митология мотивът присъства в историята за Зевс, отгледан от нимфата Амалтея, представяна или като коза, или като нимфа, пасяла кози5. Подобна съдба според Павзаний има и братът на Зевс – Посейдон, скрит от своята майка – Рея, при извора Арне. Там той отраства сред стадо агнета6. Аркадската героиня Атланта също е изоставена от баща си – цар Ясус, още при раждането си, но богинята Артемида изпраща мечка, която закърмя и отглежда момичето7. Митът за Атланта вдъхновява Джани Родари, който описва живота и подвизите на древногръцката героиня в своята книга „Атланта“ (Rodari 2021).

В древноримската митология мотивът заляга в легендата за основаването на Рим през 753 г. пр.н.е. от близнаците Ромул и Рем – синове на бог Марс и весталката Рея Силвия. Изоставени от родната си майка още при раждането, двамата братя са отгледани на Палатинския хълм от вълчицата Лупа.

В първия дестан на тюркския епос „Книгата на моя Дядо Коркут на езика на племето на огузите“ мотивът присъства в историята за изгубеното момче на Аруз бей – Басат, намерено и отгледано от лъв. „В детството си Басат е бил хранен от лъва, който е символ на природата, достигнал духовно природата, по този начин той е преминал инициация – това е първият етап от формирането на личността му. Интерес представлява фактът, че Басат, който дебне конете и пие кръвта на животните, винаги се връща в леговището на лъва, т.е. обратно към природата“ (Mestanov 2002, p. 425). Първият социализиращ момент в неговата история е откриването му и получаването на име – факт, чрез който „се съобщава на социума и е в съответствие с правилата на социума“ (Ibid., p. 426).

Според литовска хроника от XIV – XV век първият български владетел „бил откърмен в гората от кошута, след като е бил захвърлен в пущинака да загине“. Друг вариант на същата легенда е спомената от Прокопий Кесарийски. […] „Едно дете било отвлечено от лоши хора. По пътя толкова плакало и пищяло, че те решили да го оставят в гората. Тогава една милостива кошута се погрижила за него и го откърмила със своето мляко. Благодарение на силата, която се крие в кърмата на животното, той пораснал силен и смел юнак. Избивал всички лоши хора, които правели зло на хората. Бил благороден, мъдър и добър, с благи очи на кошута.“8 Предполага се, че митът се отнася до Авитохол – първия български владетел.

В индийската митология митът за „дивото“ дете се проявява със значително голяма честота. Такава е историята за Дина Саничар – шестгодишно дете, открито сред дивата природа от ловци, след което настанено в сиропиталище, ръководено от отец Ерхард – мисионер, живеещ в Индия. По същото време в Индия се съобщават още 4 подобни истории за деца, отгледани от вълци, а през годините на индийска територия се появяват още много истории за деца, отгледани от пилета, леопарди, пантери, мечки, газели, кучета и други животни (Smith 2017).

През Средновековието интересът към „дивите“ деца продължава да нараства. Създават се разкази за деца, отвлечени или спасени от диви животни, и народни приказки за „деца лебеди“ (Newton 2002, p. 6). Обвити в мистерия, историите за произхода на „дивите“ деца се свързват по-късно с концепцията за фолклора като част от идеологията на романтизма, издигащ в култ неподправената епистемология на човешкия живот като природна даденост. „Въпреки че това историческо очарование от дивото дете е до голяма степен мит и въображение, то все пак предполага интерес към идеята за човек без връзка с човечеството. Този интерес също така предполага идеята за изучаване на девиантността като средство за утвърждаване на обществени норми на поведение и интелигентност“ (Schwarz 2016). Подобна амалгама може да бъде определена като сблъсък на ценности: между животинско и човешко – в съдържателен план, и между историческото очарование в мита и емпиричното изследване в науката – във формален аспект. Това укрепва връзката на човека с природата, но размива понятията за социализация и цивилизация.

Други истории за деца, отгледани от животни, проверени по отношение на тяхната достоверност от М. Андрей, са тези на: Сиди Мохамед, който през 1945 година в Северна Африка се изгубва, открива щраусово гнездо и се сприятелява с родителите щрауси, които го обгрижват за период от 6 години; едногодишно момче, открито през 2008 г. от полицаи в Аржентина, заобиколено от осем диви котки, които в продължение на „няколко дни“ поддържат живота му, като го топлят с козината си и му носят храна; момче от Чили, изоставено от 16-годишната си майка и живяло в институционална среда до 10-годишна възраст, след което е „осиновено“ от глутница кучета; Льоха, открит от руските власти в покрайнините на Москва през 2007 г. в леговище на вълци, на видима възраст десет години, с прояви на вълче поведение и без комуникативна компетентност (след хигиенизирането му, бяга от заведението и е в неизвестност); Андрей Толстик, роден с увреждания в слуха и говора и изоставен от родителите си в района на Сибир, отгледан от куче пазач (научаването му да върви в изправено положение отнема две седмици); Сатърдей Мтияне, открит през 1987 г. на около 5-годишна възраст в района на Квазулу – Натал, Южна Африка, в компанията на маймуни (предполага се, че прекарва сред маймуни около година, но 12 години по-късно той все още проявява маймунско поведение); Бейби Хоспитал, открита в района на Сиера Леоне от италиански мисионер, отгледана от маймуни (продължава да проявява поведение на маймуна и все още не е интегрирана успешно в обществото); Иван Мишуков от Москва, който на 4-годишна възраст бяга от гаджето на майка си – алкохолик, и печели доверието на глутница кучета, като им осигурява храна, в замяна на което получава закрила от тях (освен защита той е дарен от тях с любов и емоционална подкрепа); Раманчандра, който след трагичен инцидент край Индия, на 13-годишна възраст започва да води подобен на земноводни живот в реки, където се прехранва със сурова риба в рамките на 6 години (социализацията му е само частична, като предпочита да се храни със сурова храна и да бъде около реки); Маркос Родригес Пантоха, продаден на 7-годишна възраст на пастир на кози и преживял физическо насилие в продължение на години, той избягва в планината и 12 години живее сред вълци и други животни (неговата социализация е частично успешна след многократни опити да се интегрира в обществото) (Andrei 2023). Според автора на статията на този етап няма доказателства тези разкази да са плод на въображение.

Известната история за Камала и Амала (Gesell 1941; Singh, Zingg 1942) се отнася за две момичета, отгледани от вълци, открити през 1920 г. в Миднапур, Индия. Разказът се основава на дневника на преподобния Сингх – мисионер, който ръководи сиропиталището, в което са настанени децата, след като са открити. Изследвания на случая потвърждават реалното съществуване на момичетата, но историята, че са отгледани от вълци, е опровергана (Montagu 1961, pр. 60 – 66). Установява се, че двете момичета имат вродени аномалии, които забавят развитието им, а преподобният Сингх преувеличава взаимодействието си с тях (Radford 2013). Вероятната причина за измислената история е измама, свързана с набиране на средства за сиропиталището (Andrei 2023).

Измислена се оказа и историята на Миша, избягала от немския Холокост в гората, където била отгледана от вълци. Мемоарите на Миша Дефонсека са публикувани в книга – „Миша: Мемоари от годините на Холокоста“ (1997), която се превръща в бестселър. През 2008 г. Моник де Вал (истинското име на авторката) признава, че е католичка, а събитията в книгата ѝ са измислени. В своя защита авторката споделя, че това е нейна история – измислена, но пресъздаваща чрез художественото слово собствения ѝ емоционален свят, нейния път за оцеляване.

Съмнения за истинността има и в случая на Марина Чапман, която описва в книга своята история – отвлечена, когато е била на 5 години, вероятно за откуп, тя се оказва изоставена в колумбийската джунгла. Има късмета да бъде „осиновена“ от група маймуни капуцини, които я научават да се грижи за себе си, да изкарва прехраната си и да оцелява. Пет години по-късно е „спасена“ от бракониери, които я продават в публичен дом. Успява да избяга, но се оказва бездомна, поради което става прислужница в мафиотско семейство. Благодарение на връзките, които създава, успява да стигне до Брадфорд (Англия), където среща бъдещия си съпруг и създава семейство (Chapman 2022).

Историята на Марина Чапман е толкова невероятна, че много хора се усъмняват в нея. „Въпреки това Карлос Конде, професор в Колумбия, заяви, че е направил тест, използвайки реакциите на Чапман към снимки на нейното осиновено семейство и снимки на маймуни капуцини, които доказват, че Чапман казва истината. Също така, друго научно изследване на рентгенови лъчи на костите на краката на Марина ясно показа линиите на Харис; тези линии показват, че тя е страдала от тежко недохранване като малко дете, най-вероятно по време на престоя си при капуцините, когато диетата ѝ е била много ограничена“ (Andrei 2023).

Интересен е случаят с Дина Саничар – предполагаемо 6-годишно дете, отгледано от вълци и открито през 1872 г. в индийската джунгла. „Саничар ще изживее остатъка от краткия си живот в сиропиталището. След 20 години контакт с хора неговият списък с човешки поведения остава ослепително малък. Въпреки че можеше да ходи изправен, той се движеше много по-умело на четири крака. Той можеше да се облича „трудно“ и успяваше да следи чашата и чинията си. Той продължаваше да помирисва цялата си храна, преди да я изяде, като винаги избягваше всичко освен сурово месо. Единственият човешки навик, който той доброволно възприе, беше пушенето и той стана много по-следователен пушач“ (Smith 2017). Предполага се, че Саничар е прототип на Маугли – протагониста в „Книга за джунглата“ на Р. Киплинг.

В „Книга за Джунглата“ Р. Киплинг (Kipling 1997) умело е „втъкал знанията си за живота и неговите правила по разбираем начин за най-малките. В това той е успял така добре, че поколения наред растат с неговите разкази и вярват в приятелството“ (Ivanova 2019, pp. 200 – 201).

„Опозицията природа – култура в „Книга за джунглата“ е обърната – природният свят е носител на истинската култура, а „културният“, човешкият, е див, природен. В същото време, светът на животните е отвъдният, на предците, онзи, през който преминава Маугли, за да се върне в своя – обогатен с много познания, узрял да живее в „новата човешка глутница“, с момичето „в бяла дреха“. В цялостното повествование е разгърнат тежкият, изпълнен с препятствия път на героя, път на адаптация към единия и другия свят, път на борба, смъртни заплахи (почти смърт) и избавление. Приятелите му животни са помощници и учители, благодарение на тях оцелява, чрез тях научава законите на джунглата… Гонен от единия и от другия свят, воюващ и с единия, и с другия, той трябва сам да достигне до правилния избор. Инициацията е постигната тогава, когато мъката по хората е толкова голяма, че героят се разделя с народа на джунглата. Така Киплинг създава – чрез синтез на източните и западните традиции – една високо художествена интерпретация на просветителския комплекс“ (Dyakov 2015, pp. 41 – 42).

Не по-малко популярна е историята за Тарзан, разказана от писателя Едгар Райс Бъроуз в началото на 1900 г. (Burroughs 2007). Неговият герой, отгледан от африкански маймуни, става популярен в книгите и филмите, създавани век по-късно.

Х. Стюарт предлага поредица от въпроси, които съдействат за възприемане на съдържанието на филми, интерпретиращи проблема за „дивите“ деца:

„На каква възраст дивите деца са били отделени от контакт с хора?

По време на социалната си изолация, с кого (или с какво) са прекарали годините на формиране на тези деца? Развили ли са „нормално“ човешко поведение и език? Ако не, след какво или кого са моделирали езика и поведението си?

Как тези герои са били въведени отново в човешки контакт? Радвали ли са се, че са спасени? Лесен ли е бил този преход за тях? Паснали ли са някога напълно? Искали ли са някога да се върнат в предишната си дива среда?

Какво са спечелили от човешкия контакт? Какво са загубили? Чувствате ли, че е по-добре да си възвърнат човешкия контакт? Чувствате ли, че са били по-добре? Обяснете вашите отговори.

„Див“ приравнява ли се на „варварски“? А „цивилизован“ – на „благороден“? Кои са варварските герои и на коя страна (диви или цивилизовани) са те? Кои са благородните герои и от коя страна са били?

Какво означава да си човек? Смятате ли дивите герои за хора? Други герои във филмите поставили ли са под съмнение своята човечност? Обяснете Вашите отговори“.10

Представената технология за възприемане на филмово съдържание може да бъде приложена и в интерпретацията на фолклорни и литературни произведения, в които е включен мотивът за „дивите“ деца.

Интерес представляват причините, поради които тези деца попадат в света на дивата природа. Техните истински житейски истории често не са толкова романтични, колкото митологичните им двойници. Това са „деца, които по-ради инцидент или умишлена изолация са израснали с ограничен човешки контакт“ (Jarman 2023).

Често тези деца са малтретирани или изоставени. Такава е историята на Джон Себуня от Уганда, открит през 1991 г. Предполага се, че при сбиване между родителите му, които са били алкохолици, газена лампа изгаря малката им къща, след което момчето бяга в гората и заживява сред малки вервет маймуни. Истинността на историята е потвърдена от Д. Кандланд, според когото Джон Себуня вероятно следва маймуните и се храни с остатъците от храната им, а те проявяват търпимост към него. След като е открито, момчето е настанено в сиропиталище. В резултат от оказаната психолого-педагогическа подкрепа, днес Джон Себуня е известен с пеенето и атлетичните си способности.9

Определението на М. Джарман, публикувано в електронната версия на Енциклопедия Британика (Jarman 2023), насочва и към друга причина, поради която едно дете може да се превърне в „диво“ – умишлена изолация. Такава е историята на 8-годишно момче от остров Фиджи, открито оковано в кокошарник. Неизвестни са както причините, поради които семейството оставя детето в изолация, така и периодът на държане в плен. При откриването на детето се констатира липса на развити езикови (липса както на вербална, така и на невербална експресивна комуникация) и социални умения (LaPointe 2005).

Своеобразието на психолого-педагогическото пространство на „дивите“ деца според У. Денис се характеризира с хаотичност, предпочитание към необработена храна (апетит за сурово месо), липса на чувствителност към студ и горещина, придвижване на четири крака, избягване на емоционална привързаност и проява на агресивност към човешките същества, липса на словесно изразяване на човешки език (Dennis 1951, pp. 154 – 156). Неизвестността на произхода на шестте изследвани от автора „диви“ деца поражда въпроса за това какви човешки черти те са запазили у себе си. Предположението на У. Денис е, че „ранните човешки черти са били лесно преодолени чрез общуване с животни, животинските черти в повечето случаи никога не са били преодолени чрез общуване с хора. Едно възможно тълкуване на данните би било, че промяната от човек към животно е по-лесна от трансформацията от животно към човек“ (Ibid., p. 157). Следователно „децата, осиновени от животни, губят човешкото си поведение, независимо от възрастта, на която са осиновени“ (Ibid.), защото при близък контакт с животни и относително постоянно влияние, оказвано от тях, социализацията, която обикновено се извършва през ранното детство, лесно се губи (Ibid., p. 158).

Връзката на човека с природата е също толкова важна, колкото и със семейс твото и общността. В нея (природата) той намира себе си и корените си. В екзистенциалността си тази връзка е „сложна и многолика. […] Тя е изначално заложена у децата. Наистина, у малките деца Азът е още неукрепнал, но именно несъзнаваното То, което преобладава в детството, е гаранция за тази творческа връзка между дете и природа, когато детето я чувства интуитивно и тя е в синхрон с радостните му, възторжени изживявания“ (Chernokozheva 2019, p. 287).

В детството човек е най-близо до своите корени „и затова животът на детето е така потопен в природното и несъзнаваното“ (Ibid.). Това е причината да откриваме „успоредяване“ между филогенетичното и онтогенетичното: „Успоредност в светоусещането на дивака и детето. Оттам и несъзнаваното като иманентна тяхна природа“ (Chernokozheva 2019, p. 207).

Реалният и въображаемият живот на детето са тясно свързани със света на животните. Границите между двата свята са размити, неопределени и непрекъснато променящи се. „Общуването с животните довежда до много проекции, интроекции и изтласкване в несъзнаваното – все интензивни действия, свързани с емоционалния живот на детето. Общуването на детето с животинския свят в природата е подчинено на един основен принцип в светогледа на детето и праотеца – човек и животно са в анимистично неразделимо цяло. От приказките знаем как животни и хора са на равна нога в общуването си“ (Chernokozheva 2019, p. 279). Литературните произведения отразяват тази специфика. „Хора и животни взаимно разбират своите езици и няма никаква пречка в емоционалния свят, в който са потопени и детето, и животното. Като че сме в преддверието на библейското, където още и хората са говорили на един общ език“ (Ibid.).

„Животните са първите учители на децата – пак през играта – за добро и зло, първите учители по общуване, споделеност, приятелство, щедрост. Анимизмът не се разбира само като емпирично любопитство, а и като реалистична необходимост от овладяване на природните сили. В детското съзнание упражняването на власт върху хора, животни, предмети, техните духове е съвсем легитимно и естествено. Оттук и свързаното с това „вълшебство и магия“. Възникналите ритуали всъщност са своеобразна игра на..., ала..., въз основа на сходство и имитативност. Всъщност в основата стоят желанията на човека“ (Chernokozheva 2019, p. 285).

„Всеки случай на диво дете демонстрира двусмислените граници между човешкото и нечовешкото животно за времето и културата, в които са били открити. Всяко дете се разглеждаше като притежаващо потенциала за човечество, като в същото време беше идентифицирано като не напълно човешко“ (Schwarz 2016). Независимо от биологичната принадлежност към човешкия вид, у „дивите“ деца липсват социалното и културното – иманентни характеристики на личността.

„Дивите“ деца носят белега на човешкия вид, колкото и да имат животинско поведение. Те може да бъдат променени. Ако останат сред дивата природа, те ще бъдат диви, но ако попаднат сред обществото, те трябва да се (ре) социализират. Напредъкът на цивилизацията и идеята за хуманизма изисква от нас да подкрепим този процес, като заявим проблема пред обществото и заедно потърсим пътища за приобщаване и при необходимост – промяна за позитивиране и облекчаване на техния живот в общността.

Спорен е въпросът дали завръщането на „дивите“ деца в обществото е процес на социализация, или на ресоциализация. В света на дивата природа те също са спазвали норми и ценности, макар и различни от човешките – закона на дивата природа и йерархията в животинския свят. Суровостта на тези нравствени категории отвежда мисълта на човека да ги определи като диви. Интересен е процесът на тяхното акцептиране – без да бъдат обучени, „дивите“ деца ги усвояват и колкото по-дълго са сред тях, толкова повече ги възприемат. Докато в обществото подобна разяснителна работа е необходима. Това е съвършенството на човешкото, което трябва да бъде усвоено, преповтаряно и подкрепяно, за да бъде извисено и различно, за да бъде човешко.

Също като „трудното“, „дивото“ дете не е „диво“ по своята същност и природа, „а се проявява като такова във взаимодействието, в общуването, в комуникативната и инструменталната дейност. Затова именно по пътя на дейността – отговаряща на детските възможности и потребности и на педагогическите изисквания – могат да се преодолеят тези трудности. А сред най-значимите от тези изисквания са: разбиране – приемане – помощ – подкрепа – признание“ (Manasieva 2003, p. 110).

Неспособността на „дивите“ деца да овладеят езика на неповторимата си история на оцеляване извън цивилизацията на човешкото общество, се интерпретира от съвременните психолози не като биологична неспособност, а като „по-веденчески механизъм, специално адаптиран към тяхната среда“ (Jarman 2023). Очарованието от дивите деца обаче остава и техните съдби стават дълбоко свързани с медиците и педагозите, които чрез диагностика, обучение и състрадание неизбежно се опитват да ги ресоциализират в обществото (Ibid.).

„Усилието да бъдат ресоциализирани в човешкото общество, показа колко дълбока е била социализацията им при животните. Особено комуникацията и физическият контакт със съответните животни са от съществено значение за развитието и отпечатъка на децата. Тяхната връзка с нечовешките животни оказа дълбоко влияние върху тяхната идентичност. Признаването, че ставаш този, с когото си, предполага, че чертите не са толкова генетично причинени, колкото до голяма степен повлияни от околната среда. Както показва феноменът на дивите деца, тези черти са взаимнозаменяеми. Съществуването на диви деца поставя под въпрос границите между човешки и нечовешки животни и изисква преразглеждане на нашия уникален статут в животинското царство“ (M‰rcz 2018, p. 2).

В житейския калейдоскоп на „дивите“ деца разказите за тях – автентични или въображаеми, звучат актуално в съвременния свят на променящи се ценности. Независимо дали са реални житейски истории, фолклорни митове и легенди, авторски литературни произведения или филми, режисирани по тях, те живеят и поглъщат със своята мъдрост в изстраданите препятствия на личността в търсене на смисъла на човешкия живот и в отстояване на принципите на нравствената стабилност. Пленяват въображението на творците през вековете.

Надзъртането в душевността на „дивото“ дете прави съпричастен всеки, който е преживял трепетите на реализма и романтизма, на разума и емоцията, на ограниченията и разкоша. В това се изразява и превантивната функция на проблематиката като вариант на морален кодекс за избора на поведение, който всеки човек е предизвикан да направи поне веднъж в живота си. Тяхното очарование се състои в неразривната връзка между човека и природата – връзка, която ни припомня откъде сме произлезли, и която ни напомня какво поведение и отношение трябва да имаме, за да съхраним за бъдещите поколения онази необходима за съществуването ни среда за живот.

В странната симбиоза между човешкото и животинското героична става битката за опазване на човешкото и душата. Остава жива и волята за съпротива срещу опитите да бъдат убити здравите корени на доброто, съхранено не в покварата на цивилизованото общество, а в неподправения свят на дивата природата.

Благодарности и финансиране

Настоящата публикация е реализирана в рамките на проект №80-1041/25.04.2023 г. „Социализацията и ресоциализацията, отразени в художествената литература“, финансиран от средствата, отпуснати целево от държавния бюджет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за научни изследвания за 2023 г.

БЕЛЕЖКИ

1. В съвременното общество определението „диви“ смущава, накърнява и уронва човешкото. То стои като клеймо и стигма, които вместо да приобщават, водят до социално изключване на личността. Затова авторът на статията използва определението (поради липса на друго подходящо), като навсякъде в текста поставя думата в кавички.

2. Вж. FERAL CHILDREN. The Encyclopedia of World Problems & Human Potential.Available from: http://encyclopedia.uia.org/en/problem/feral-children [Viewed 2023-6-8].

3. Пак там.

4. Candland, D., 2019. Feral Children: Two Living Examples and a Little Neurology. – Impact of Early Life Deprivation on Cognition: Implications for the Evolutionary Origins of the Human Mind. Available from: https://carta. anthropogeny.org/events/sessions/feral-children-two-living-examples-andlittle-neurology [Viewed 2023-6-8].

5. Вж. AMALTHEA (AMALTHEIA). Theoi Greek Mythology. Available from: https://www.theoi.com/Ther/AixAmaltheia.html [Viewed 2023-6-8].

6. Вж. POSEIDON. Theoi Greek Mythology. Available from: https://www.theoi. com/Olympios/Poseidon.html [Viewed 2023-6-8].

7. Вж. ATLANTA. Theoi Greek Mythology. Available from: https://www.theoi. com/Heroine/Atalanta.html [Viewed 2023-6-8].

8. Вж. Легендата за Авитохол или кой е родоначалникът на българите? Българска история. Available from: https://bulgarianhistory.org/legandata-zaavotohol/ [Viewed 2023-6-8].

9. Вж. L’Estrange, S. Children Raised as Animals: What Can We Learn? ABC, 4 September 2015. Available from: https://www.abc.net.au/radionational/ archived/animalpeople/children-raised-as-animal:-what-can-we-learn/6750632 [Viewed 2023-6-8].

10. Вж. Stewart, H. Feral Children. Neuroscience at the Movies. Available from: https://faculty.washington.edu/chudler/moviesfc.html [Viewed 2023-6-8].

ЛИТЕРАТУРА

БЪРОУЗ, Е., 2007. Тарзан. София: Егмонт. ISBN 978-954-27-0134-7.

ДЯКОВ, Т., 2015. Учебник по литература за деца и юноши (Проза). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-0734-743.

ИВАНОВА, Н., 2019. Литературата за деца и формирането на читателска култура у учениците в начална училищна възраст. Втора част. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-4575-6.

КИПЛИНГ, Р., 1997. Книга за джунглата: Маугли. София: Пан. ISBN 954-657-097-4.

МАНАСИЕВА, Т., 2003. За трудните деца и трудните възрастни. В: ШЬОНФЕЛДЕР, Х. Трябва ли децата да бъдат трудни? София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 954-07-1537-7.

МЕСТАНОВ, С., 2022. Добрият и лошият герой в епоса „Книгата на Деде Коркут“. Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Факултет по хуманитарни науки,№ 2, с. 422 – 433. ISSN 2603-512Х. Available from: https://www.shu.bg/ faculties-fhn/publications/godishnik/ [Viewed 2023-6-8].

РОДАРИ, Д., 2021. Атланта. София: Сиела. ISBN 978-954-28-3485-4.

ЧАПМАН, М., 2022. Момиче без име. София: Вакон. ISBN 978-619-730088-8.

ЧЕРНОКОЖЕВА, Р., 2019. Българската литература за деца – психоаналитични и психодраматични прочити. 90-те години на XIX век – 40-те години на XX век. София: Просвета. ISBN 978-954-01-3918-0.

ANDREI, M., 2023. Feral Children: Mind-Blowing Cases of Children Raised by Animals. ZME Science, 28 April 2023. Available from: https://www. zmescience.com/feature-post/culture/bizarre-stories/feral-children/ [Viewed 2023-6-8].

CANDLAND, D., 1993. Feral Children and Clever Animals: Reflection on Human Nature. Oxford: Oxford University Press. ISBN 978-0195102840

DENNIS, W., 1951. A Further Analysis of Reports of Wild Children. Child Development, vol. 22, no. 2, pp. 153 – 158. DOI: 10.2307/1126069.

JARMAN, M., 2023. Feral children. Encyclopedia Britannica, 18 May 2023. Available from: https://www.britannica.com/topic/feral-children [Viewed 2023-6-8].

JOHNSON, S., G. SOLOMON, 1997. Why Dogs Have Puppies and Cats Have Kittens: The Role of Birth in Young Children’s Understanding of Biological Origins. Child Development, vol. 68, no. 3, pp. 404 – 419. DOI: 10.1111/j.1467-8624.1997.tb01948.x.

LAPOINE, L., 2005. Feral Children. Journal of Medical Speech – Language Pathology, vol. 13, no. 1. Available from: Gale Academic OneFile, link. gale.com/apps/doc/A131004083/AONE?u=anon~f76f65d2&sid=googl eScholar&xid=e4bec060 [Viewed 2023-6-8].

MRCZ, L., 2018. Feral children. Questioning the human-animal boundary from an anthropological perspective. Arbeitspapiere des Instituts für Ethnologie und Afrikastudien der Johannes GutenbergUniversit‰t Mainz (Working Papers of the Department of Anthropology and African Studies of the Johannes Gutenberg University Mainz), 179. DOI 10.13140/RG.2.2.19691.59682.

MONTAGU, A., 1961. Wolf Children. Man in Process, pp. 60 – 66. DOI: 10.1037/11323-005.

NEWTON, M., 2002. Savage Girls and Wild Boys: A History of Feral Children. London: Faber & Faber. ISBN 978-057-1201-39-6.

RADFORD, B., 2013. Feral Children: Lore of the Wild Child. Live Science, 28 November 2013. Available from: https://www.livescience. com/41590-feral-children.html [Viewed 2023-6-8].

SCHWARZ, C., 2016. The Feral Child: Blurring the Boundary between the Human and the Animal. Sloth: A Journal of Emerging Voices in Human-Animal Studies, vol. 2, no. 1. Available from: https://www.animalsandsociety.org/research/sloth/sloth-volume-2-no-1winter-2016/7365-2/ [Viewed 2023-6-8].

SMITH, L., 2017. Literally raised by wolves, this Indian boy was found wandering in the wilderness as a six-year-old. Timeline, 20 November 2017. Available from: https://timeline.com/dina-sanichar-feral-childrenea9f5f3a80b2 [Viewed 2023-6-8].

REFERENCES

ANDREI, M., 2023. Feral Children: Mind-Blowing Cases of Children Raised by Animals. ZME Science, 28 April 2023. Available from: https://www.zmescience.com/feature-post/culture/bizarre-stories/feralchildren/ [Viewed 2023-6-8].

BURROUGHS, E., 2007. Tarzan. Sofia: Egmont. ISBN 978-954-27-0134-7.

CANDLAND, D., 1995. Feral Children and Clever Animals: Reflection on Human Nature. Oxford: Oxford University Press. ISBN 978-0195102840

CHAPMAN, M., 2022. Momiche bez ime. Sofia: Vakon. ISBN 978-6197300-88-8.

CHERNOKOZHEVA, R., 2019. Balgarskata literature za detsa – psihoanalitichni i psihodramatichni prochiti. 90-te godini na XIX vek – 40-te godini na XX vek. Sofia: Prosveta. ISBN 978-954-01-3918-0.

DENNIS, W., 1951. A Further Analysis of Reports of Wild Children. Child Development, vol. 22, no. 2, pp. 153 – 158. DOI: 10.2307/1126069.

DYAKOV, T., 2015. Uchebnik po literatura za detsa I yunoshi(Proza). Sofia: Universitetsko izdatelstvo„Sv. Kliment Ohridski“. ISBN 978954-0734-74-3.

IVANOVA, N., 2019. Literaturata za detsa i formiraneto na chitatelska kultura u uchenitsite v nachalna uchilishtna vazrast. Vtora chast. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“. ISBN 978-954-074575-6.

JARMAN, M., 2023. Feral children. Encyclopedia Britannica, 18 May 2023. Available from: https://www.britannica.com/topic/feral-children [Viewed 2023-6-8].

JOHNSON, S., G. SOLOMON, 1997. Why Dogs Have Puppies and Cats Have Kittens: The Role of Birth in Young Children’s Understanding of Biological Origins. Child Development, vol. 68, no. 3, pp. 404 – 419. DOI: 10.1111/j.1467-8624.1997.tb01948.x.

KIPLING, R., 1997. Kniga za dzunglata: Maugli. Sofia: Pan. ISBN 954657-097-4.

LAPOINE, L., 2005. Feral Children. Journal of Medical Speech – Language Pathology, vol. 13, no. 1. Available from: Gale Academic OneFile, link. gale.com/apps/doc/A131004083/AONE?u=anon~f76f65d2&sid=googl eScholar&xid=e4bec060 [Viewed 2023-6-8].

MANASIEVA, T., 2003. Za trudnite detsa I trudnite vazrastni. V: SHIONFELDER, H. Tryabva li detsata da badat trudni? Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“. ISBN 954-07-1537-7.

MRCZ, L., 2018. Feral children. Questioning the human-animal boundary from an anthropological perspective. Arbeitspapiere des Instituts für Ethnologie und Afrikastudien der Johannes GutenbergUniversit‰t Mainz (Working Papers of the Department of Anthropology and African Studies of the Johannes Gutenberg University Mainz), 179. DOI 10.13140/RG.2.2.19691.59682.

MESTANOV, S., 2022. Dobriyat i loshiyat geroi v eposa „Knigata na Dede Korkut“. Godishnik na Shumenskiya universitet„Episkop Konstantin Preslavski“. Fakultet po humanitarni nauki, no. 2, pp. 422 – 433. ISSN 2603-512Х. Available from: https://www.shu.bg/faculties-fhn/ publications/godishnik/ [Viewed 2023-6-8].

MONTAGU, A., 1961. Wolf Children. Man in Process, pp. 60 – 66. DOI: 10.1037/11323-005.

NEWTON, M., 2002. Savage Girls and Wild Boys: A History of Feral Children. London: Faber & Faber. ISBN 978-057-1201-39-6.

RADFORD, B., 2013. Feral Children: Lore of the Wild Child. Live Science, 28 November 2013. Available from: https://www.livescience. com/41590-feral-children.html [Viewed 2023-6-8].

RODARI, D., 2021. Atlanta. Sofia: Siela. ISBN 978-954-28-3485-4.

SCHWARZ, C., 2016. The Feral Child: Blurring the Boundary between the Human and the Animal. Sloth: A Journal of Emerging Voices in Human-Animal Studies, vol. 2, no. 1. Available from: https://www.animalsandsociety.org/research/sloth/sloth-volume-2-no-1winter-2016/7365-2/ [Viewed 2023-6-8].

SMITH, L., 2017. Literally raised by wolves, this Indian boy was found wandering in the wilderness as a six-year-old. Timeline, 20 November 2017. Available from: https://timeline.com/dina-sanichar-feral-childrenea9f5f3a80b2 [Viewed 2023-6-8].

SOCIALISATION AND RESOCIALISATION OF “FERAL” CHILDREN (ON EXAMPLES FROM FOLKLORE AND LITERARYWORKS)

Abstract. The article interprets the problem of socialisation and resocialisation of “feral” children on the example of real-life stories, folklore and literary works. A pedagogical commentary is made on trends, causes and results, as well as on educational and methodical approaches to the inclusion of children raised by animals in the wild.

Keywords: “feral” children; socialisation; resocialisation; folklore; literature

Dr. Daniel Polihronov, Assist. Prof.

WoS Research ID: AAC-4392-2020
ORCID iD: 0000-0001-9670-5774
Faculty of Education
Sofia University
1504 Sofia, Bulgaria
E-mail: d.polihronov@fp.uni-sofia.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.