Български език и литература

2024/5, стр. 501 - 513

ХИПЕРФУНКЦИИ НА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ТЕКСТ. КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАЧАЛАТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Резюме:

Ключови думи:

Доц. д-р Владислав Миланов
Софийски университет „Свети Климент Охридски“

Резюме. Статията е посветена на спецификата на посланията във възрожденските текстове. Идеята е да се проследи сложното съотношение между съдържание и реч във възрожденските текстове. Представени са актуални разсъждения, свързани с началата на новобългарския книжовен език, като е застъпена една популярна през последните години научна хипотеза, че периодизацията на новобългарския книжовен език не може да бъде мислена през отношението от – до, а трябва да бъде съобразена изцяло с динамиката на езиковите процеси в тяхната сложна конкуренция. Заложена е на този етап идеята за разгръщането на възрожденската текстова действителност през призмата на съотношението център и периферия, а акцентът е, че с оглед на езиковата картина на света границите между едното и другото не са толкова ясно очертани и се размиват.

Ключови думи: книжовен език; Българско възраждане; конкуренция на езикови модели; начало/начала на книжовния език; динамика на езиковите процеси; текст и действителност

Епохата на Възраждането без съмнение може да бъде определена като златна епоха за България. Тя е израз на натрупан гняв от турския завоевател и на неистова необходимост от съизмерване с висотата на европейските и световните достижения – в мащабите на духовността, на културата, на литературата и на живота изобщо, разбиран като неотменно право на свобода. Българското общество, или поне голяма част от него, е готово да легитимира правото си на свободна и на независима държава, със свое образователно и религиозно присъствие, с отстояването на идеята за български език, който да обслужва административните и образователните потребности и да обединява нацията като общност и като дух. Мисленето на възрожденеца жадува свободата и това неизменно води до различните проявления на стремежа тя да бъде извоювана. Теорията на Георги Гачев за стремежа на българина да „догони“ литературата и културата на напредналите европейски народи, които не са теглили хомота на робството, е вярна и обективна, но задължително трябва да бъде мислена през позицията на външния изследовател на българската възрожденска действителност. В обществото, което създава тази епоха, има достатъчно сила, натрупана от гнева към поробителя, но и от осъзнаването на необходимостта да бъдем като останалите развити европейски народи, за да се промени тежкото положение, в което живее българският народ в условията на робство.

Особено важен в този преломен момент се оказва периодът на Възраждането от 30-те и 40-те години на 19. век, когато голяма част от българската интелигенция се завръща от чуждите държави и пренася нови модели, свързани с установяването на административна и образователна необходимост, обвързана с България и с българския език. Класическата хипотеза, застъпена в теориите на голям брой изследователи на новобългарския книжовен език, защитава идеята, че това е времето, в което се сменя диалектната основа – от югозападна, където е концентрирана силна манастирска дейност, към източна диалектна основа. Обикновено този факт се възприема като научна постановка, която добре би била обслужила диалектологията като наука. С оглед на новооформящия се книжовен език обаче по-аргументирано стои идеята на Б. Вълчев (Valchev 2010), според когото не става дума за смяна на диалектната основа, а за смяна на поколенията книжовници. В свои изследвания езиковедът защитава идеята, че става дума за процес, свързан със социално-икономическото развитие на България по това време, при който духовниците, които работят в манастирите, са заменени от светски тип книжовници. Този процес е закономерен, като се отчита фактът, че по това време централните балкански земи се развиват силно в икономически, в социален и в образователен план (IBKE 1989, p. 97). Първите фабрики, първите училища, първите читалища, големият брой образовани възрожденци, които се завръщат от обучение зад граница, се концентрират именно в района на централните балкански говори и това предопределя водещата им роля по отношение на основата на новоизграждащия се книжовен език.

Всичко това превръща епохата на Българското възраждане в сложна епо-ха, с различни послания и с текстове, които функционират като нещо много по-голямо от смислово свързани помежду си изреченски конструкции. Тази епоха е фокус на цялата българска история и създава усещането, че българската държава и българското общество винаги са се движили към Възраждането и са проправяли път към него. Възраждането на нацията, на духа, на езика, на мисленето преди всичко останало. Това усещане придобива плътност и чрез факта, че стои убедително идеята как още от старобългарския период от развоя на езика, през неговия средновековен развой процесите – езикови, духовни, литературни, като че ли са трупали динамиката на вековете и силата на присъствието, за да ги преродят през възрожденската епоха с нова сила, която да легне в темелите на оформящата се държавност и нейния език. И тук не става дума само за осмисляне на континуитета или пък неконтинуитета в историята на езика. Тук става дума за изключителната мащабност, през която преминават българската история и българският език. Съвременната действителност – и социална, и езикова, непрекъснато се връща към извора и към моделите на възрожденския човек, на възрожденския дух, на възрожденския живот, на възрожденското мислене и не на последно място на възрожденския текст. Тази епоха е неизчерпаем извор, в който е заложено най-здравото от българското, а текстовете на тази епоха са натоварени със свръхфункцията на животворен орган, който да поддържа живота на цялото ни общество. При това не за година или две, а за своеобразна вечност, в която да бъде ориентир.

Текстът на Възраждането е текст действителност. В него пулсира животът. В граматическите описания на езика системата не е просто подредена парадигма, а е животворен орган, който подрежда речта така, че да постави здрави основи на новоизграждащия се език. Ето защо функциите на текста са свързани с толкова разнородни послания. И защо предизвикват непрекъснато нови дискусии по отношение на съдържанието, структурата и подредбата на света. Неслучайно и тази статия ще направи опит да въведе в проблема за хиперфункциите на текста през въпроса за началата на новобългарския книжовен език. Не бива да се говори само за началото, а за неговите начала, без това да изглежда лингвистично немотивирано. Без да има претенциите да прави обобщение на научните изводи, оформени в продължение на стотици години, текстът ще се опита да моделира темата през диалога между текстовете, осъществен през сложната конкуренция на езикови модели в една епоха, в която нормата търси своите устои, а книжовниците, надарени със свръхчувствителност към българското и неговата реч, ще застанат лице в лице с една разнородна действителност, за да очертаят пътищата на развитие – на езика и на литературата. Картината се променя, когато се добавят и нови открития, които имат принос за историята на България и оттам за историческата лингвистика. Такъв принос е откритието на проф. Лилия Илиева на текста на Петър Богдан Бакшич, който задава нови хоризонти на историческото описание и променя българската научна езикова картина на света в различни аспекти.

Сложната конкуренция между езиковите модели създава и сложен свят, в който българските възрожденци трябва да подредят както граматиката, така и художествените светове на една нова литературност. В българската историческа лингвистика традиционно се определя Паисиевата история като начало на новобългарския книжовен език. Тази идея води началото си още от Марин Дринов и е свързана с месианската същност и значението на текста за историята, културата, литературата и езика ни. В научен план тя е концептуализирана в трудовете на Л. Андрейчин и на неговите ученици и последователи (IBKE 1989, p. 112). Основните идеи, които подкрепят езиковедите, са свързани с три тематични центъра.

1. За първи път в текст на Възраждането се поставя въпросът за отношението между езика и нацията.

2. За начало на възрожденската литература се приема текстът на хилендарския монах.

3. За първи път се наблюдава превес на народно-разговорните над черковнославянските елементи като градиво на езика.

Дълги години тази хипотеза се приема като представителна, въпреки че редом с нея се посочват и други тези за началото на новобългарския книжовен език. Тук само ще ги посочим с оглед на хиперфункциите на възрожденските текстове, които създават предпоставка всеки текст да бъде своеобразно начало, и така преосмислят изобщо въпроса дали трябва да се говори за начало на книжовния език, или трябва научно мотивирано да се търсят неговите начала във времевите граници около художествени текстове. Прав е Б. Вълчев (Valchev 2010, р. 89), когато твърди, че в езиковата периодизация не работи обективно както в други науки класическият модел от – до. И това е така, защото езикът се оформя през динамиката на различни процеси, които заглъхват или пък набират сили и това определя тяхното надмощие. Стихийният характер на тези процеси в динамична епоха като Възраждането ги прави трудно податливи на класическа периодизация. Не може обаче да не се признае, че дори класическата периодизация е направена много задълбочено и отчита редица моделни подходи на историческата лингвистика, които оформят традиция в науката по отношение на периодизацията (Ivanova 2012, р. 45). И тук има два основни фактора, които оказват много силно влияние.

1. Разнородната диалектна действителност през Възраждането прави много трудна задачата да се намери сходен типологичен модел, който да послужи за основа на новоизграждащия се книжовен език. За разлика например от чешката действителност, в която един градски говор поема функцията на книжовен език, у нас се наблюдава изключително разнообразна конкуренция на диалектни модели, които са резултат от силната раздробеност на българс ките диалекти, а това пък е вследствие на тежката участ на народа по време на турското робство и обособяването му в по-малки териториални групи, които имат свои специфики в говора. Тук лингвистиката много точно е определила конкуренцията между монодиалектната основа и полидиалектната основа при оформянето на книжовния език. Съвсем обективно е застъпена и научната хипотеза, че в основата на съвременния български книжовен език лягат източните говори и още по-точно централните балкански диалекти, тъй като през 30-те – 40-те години на 19. век, както вече беше посочено, поради социално-икономически причини и напредък в образованието именно тези региони заемат водеща функция в развитието на държавата. Задължително е тук да бъдат отбелязани две много важни уточнения: първо, преодолява се употребата на термина народно-разговорно начало, тъй като е много трудно да се дефинира прецизно като значение именно по този начин. Става дума за диалектни употреби, които в своята конкуренция оформят основите на книжовния език. И именно хиперфункцията на текста, който оглежда сложната действителност и в източните, и в западните говори, и будната съвест на възрожденските книжовници дават възможността в съвременния български език да има елементи и от двете условно обособени цялости около ятовата граница; и второ, все по-ясно се осъзнава условността в наименованието на така наречените книжовноезикови школи от втората четвърт на 19. век. По-точно би било да се говори за конкуренция на идеи по отношение на книжовния език, но за школи, каквито действително не са съществували, е преувеличено, тъй като в спецификата на самото понятие школа се включват други характеристики. Обособяването им в българската наука и твърдението, че между тях се водят борби за установяване на книжовен език, че побеждава новобългарската школа, е наистина преувеличено и вероятно е продиктувано от идеята да се съизмерва българското научно пространство с европейското и със световното, в които обаче понятието за школа се развива в много по-различни параметри и включва много дълбоки теоретични основи, които изграждат темелите на школата, като проверяват научните ѝ постулати във времето и в различни типове действителност. Коректно би било да се приеме, че става дума за течения, чиито представители водят филологически спорове по отношение на диалектната основа, по отношение на членната морфема и по ред други важни за новооформящия се книжовен език теми, но това не превръща представителите на тези направления и техните идеи в школи, разбирани в духа на класическата научна представа за школа.

2. Будният ум на възрожденските книжовници, обичта им към българското, появата на нови идеи за развитието на образованието, културата, литературата, историята, администрацията и на държавността изобщо са мощният тласък, който прави възрожденската епоха толкова силна, а посланията придават още повече мащаби на художествените текстове. Всички тези идеи са разгърнати чрез текстовете на книжовниците и макар тези текстове понякога да стоят в полето на не/разбирането на читателя и днес, и в онова време, те всъщност носят посланията на неспокойния дух, на онази стихия в живота, която става неделима част и от художественото пространство на текста.

Ако се върнем към темата за началата на новооформящия се български книжовен език, несъмнено ще откроим достойнствата на всяка една от научните хипотези, които застават отново зад текстове, определяни като начало на езика. Тезата на Ив. Шишманов, подкрепяна в по-ново време от Б. Велчева и М. Байрамова, е, че текстовете на дамаскините поставят началото на новобългарския книжовен език. В тези преводни текстове на гръцкия проповедник Дамаскин Студит, създадени през 16. век и подредени в сборника „Съкровище“, написан на народно-разговорен гръцки език, най-силно се откроява почеркът на преписвача. И лесно могат да бъдат разграничени особеностите на диалек тите и елементите от черковнославянския език. Това обаче не бива да става самоцелно и изолирано, защото съвременната перспектива ясно откроява не толкова диалектните особености в тяхната раздробеност, а конкуренцията им за надмощие и установяването им в един представителен модел на общонародния език през фактори като териториална зависимост, месторождение на автора и принадлежността му към определен диалект. Затова в текстовете на дамаскините много ясно личи присъствието на преписвача, който отразява особеностите на родния си диалект. Често преписвачите са двама или повече, а идентификацията по езика е обективна, защото отчита употребата на специфични диалектни особености, характерни за родния говор на дамаскинаря. Метафорично М. Байрамова определя текстовете на дамаскините като зората на Българското възраждане. Процесите, които се конкурират в тези текстове, развитието и обогатяването на лексикалната система, са своеобразно начало, което след това ще се разгърне в книжовната дейност на следващите поколения книжовници. Това начало е плахо може би и поради тематичната рамкираност на текстовете, но е в същото време категорично в отстояването на живата реч като основа на преводите. И е мост към следващия етап.

Паисиевата История несъмнено е голямата българска книга. Но не е единствената голяма книга на Възраждането. Авторът си поставя нелеката задача да изгради текст във високия художествен регистър. При липсата на книжовна норма възможностите на писателя изглеждат на пръв поглед ограничени. Но мащабите на автора му позволяват да черпи съдържание и изказ от много източници. Затова Паисиевият текст е толкова разнороден като езикова система и като речева практика. Отдавна в науката за историята на книжовния език са описани диалектните и черковнославянските примеси в текста. Конкуренцията е много сложна и много неравномерна. Текстът има много послания, а действителността не му предлага подредена система, чрез която да ги изложи на читателя, също много сложен като образ откъм разбиране, образование, социални роли и прочее. Затова събирателното начало става водещо. Разнородните исторически процеси оживяват в разказ през сложни смесвания между западните диалекти, източните диалекти и черковнославянския език, разбира се. На този фон хипотезите, че езикът на Паисий е новобългарски език, удавен в черковнославянски елементи, или пък противоположната хипотеза – език черковнославянски, удавен в новобългаризми, са част от сложното осмисляне на Паисиевия текст за българската действително изобщо, а не само за литературата, или пък само за езика, или пък само за историята. В този смисъл текстът на Паисий в езиково отношение е един много представителен завършек на предходната епоха, който същевременно обаче е в диалог с новите явления в езика и пресреща духа на книжовните традиции с новите повели на времето, които диктуват динамиката на езиковите процеси. И именно тук според мене се очертава приносът на П. Хилендарски през онзи възрожденски мащаб на мисълта да даде свободен път на всичко, което е живо – както в диалектите, така и в представителната начетеност на монаха; в умението му да събере живи елементи и да ги постави в конкуренция, а през нея да заложи път на следващите поколения през солидната основа, която създава. Този път, разбира се, невинаги означава сближаване; този път, дори в отдалечаването от предложения модел, е заявка за основа на новооформящия се книжовен език, защото дава възможност за избор; и защото среща в едно художествено пространство елементи, които трудно могат да битуват на друго равнище освен в това на Паисиевия дискурс. И така този текст всъщност придобива свръхфункции и надраства заложеното изначално в художествените текстове да информира и да въздейства. Този текст едновременно информира (в контек ста на епохата през източници, които съвременната история не признава като винаги и изцяло достоверни); този текст пробужда заспалото самосъзнание и осъзнава онези, които са се изгубили в своята безпаметност и в усещането за безродство и за зависимости на различно от националното равнище. Този текст сблъсква непримиримо на места диалектното в цялата му разнородност и черковнославянското, разбирано в контекста на Паисиевото време като старобългарски език. Хипотезата на Л. Андрейчин и на неговите ученици е удобна за научната подредба, но за съжаление, рамкира езика и неговото начало само през текст, а не типологично през динамиката на езиковия процес. И тук ми се струва, че е време в българската историческа лингвистика да бъде поставен въпросът за центъра и за периферията през Възраждането, който може да се окаже много сполучлив като теоретичен модел, който да преосмисли класическия тип периодизация, поне що се отнася до новобългарския книжовен език. Изходна основа на едно такова проучване може да бъде схващането на Н. Георгиев за липсата на периферия и център, а това за историята на книжовния език означава да се рамкират езиковите процеси не по текстове, които може би се доближават до принципа на огледалното отражение на действителността, а до динамиката на процесите, разположена около времеви граници и чак след това подплътена с текстовете.

Съвсем закономерно е след поставянето на идеята, че Паисиевият текст е началото на новобългарския книжовен език, изследователи да потърсят началните прояви в текста на Софрониевото Житие и страдания грешнаго Софрония. Зад тази научна хипотеза застава Л. Тодоров и в нея също могат да бъдат откроени обективни разсъждения в подкрепата на научната постановка, застъпена в тази статия. Големият въпрос, който изниква тук, е, че книжовният език търси основа, през която да разгърне много повече функции. Софрониевият текст е много хубав пример за биографичния жанр, но в езиково отношение не може да даде онзи мащаб, който следващите по-коления книжовници ще вложат в своите произведения, за да ги доближат до представата за езика такъв, какъвто го познаваме днес. И тук, разбира се, има редица сложни обстоятелства, които обременяват съвременните представи за началата на новобългарския книжовен език. Ще дам един метафоричен пример, който проф. Боян Вълчев използваше по време на лекциите си. Той казваше пред студентите, че ако се търкулне колелото на историята назад във времето, езиковата ситуация и нормотворческата дейност ще бъдат коренно различни. Защото първите ни възрожденски книжовници, които творят през втората половина на 18. век и в началото на 19. век, са предимно духовници от югозападните български територии. Тяхното време в известна степен е ограничено от силния икономически тласък на централните балкански райони, в които, както вече беше отбелязано, се развива търговията, малките места процъфтяват, завръщат се младежи, обучавани в чужбина. Появяват се първите читалища и първите светски училища. И тук е важно да се подчертае изказаното отново от Б. Вълчев мнение, че не се сменя диалектната основа – от югозападна към североизточна и централнобалканска, а се сменя поколението книжовници: от духовници към светски тип дейци. В подкрепа на това твърдение може да се приложат и статистическите данни, които прави големият българист Г. Венедиктов (Venediktov, 1979, p. 17; 1981, p. 134). Той проследява какъв брой книги излизат в определен период и как това се съотнася към българската територия. Съвсем закономерно авторът отбелязва, че най-много книги в кратък период излизат именно в централните балкански райони.

Това е причината именно от този сложен период да бъде определен текст и автор, които се приемат като начало на новобългарския книжовен език от немалък брой съвременни изследователи. Става дума за д-р Петър Берон и за неговия „Рибен буквар“. Този текст несъмнено е натоварен с много задачи. Този текст несъмнено изпълнява много и все сложни функции. Но този текст в контекста на времето поема много тежката задача да обобщи езиковите особености на централните балкански говори и на подбалканските диалекти, които по-късно лягат в основата на новобългарския книжовен език. Ареалът им е широк. Затова е коректно да се говори, че съвременният български книжовен език стъпва именно върху основата на тези диалекти през 30-те – 40-те години на 19. век. И тук вече може да се търси неговото същинско начало. Неслучайно зад тази идея застават учени като акад. Ал. Балан, Г. Венедиктов, френският българист Ж. Фьойе, Б. Вълчев, Г. Дачева и други изследователи. В научен спор между изтъкнати български езиковеди е отбелязано, че текстът на д-р Берон отразява най-характерния за източните диалекти белег – редукцията на широките гласни. В по-късните издания на Буквара с различни поучения обаче котленският възрожденец осъзнава тази особеност като тясно ограничена за източните диалекти и я променя в следващите издания. Ролята на възрожденеца тук и неговият усет към употребите на езиковите особености в мащаба на цялата територия определят и решението му да отстрани редуцираните форми и да ги осъзнае като тясно диалектни особености. И в този смисъл не е нужно да се търси концептуална рамка за това решение, но е важно да се отбележи, че именно благодарение на езиковия талант на българските възрожденци в съвременния книжовен език се включват и елементи от двете страни на ятовата граница. В българската езикова територия няма диалект без редукция, но в западните говори тя е умерено изразена и оттам навлиза в книжовния български език. Пресилено и неособено актуално звучи идеята днес да се търси разговорна „норма“ с център територията на В. Търново и околностите. Самите възрожденци са я разбирали като регионална особеност и затова в съвременната езикова система редукцията при двойката гласни е и се приема за некнижовна. Важно в спора между Л. Андрейчин и Ст. Стойков е да се отбележи, че в текста на П. Берон не се откриват някои свръхсмекчени съгласни пред предните гласни е и и, за които и в съвременния български книжовен език тази позиция също е ограничена.

Създаден в една сложна действителност, текстът на Рибния буквар има няколко сложни задачи, една от които е да бъде написан на език, който хем да е разбираем за по-голяма част от общността в търсене на полидиалектната основа, хем да е достъпен за по-малките носители на езика. Този текст възниква по модела на Дарваровия еклогар, но всъщност създава една малка българска вселена, при това отразявайки особеностите на централните балкански говори, които лягат в основата на новобългарския книжовен език. Приносите на д-р Берон са безспорни: утвърждава в текста употребата на палаталните съгласни в глаголните окончания за първо лице единствено число и за трето лице множествено число; използва членната морфема, която е характерна за източните български говори; утвърждава употребата на частицата за бъдеще време с облика ЩЕ, отново характерна за източните български диалекти; разширява употребата на абстрактни съществителни имена от диалектен произход; популяризира редица словообразувателни модели; не на последно място е и така нареченият развит хипотаксис, който след Берон започва още по-убедително да моделира типологията на сложните изречения и да разширява техните употреби. Ако се върнем към метафората с кълбото и историята и ако приемем, че не централните балкански говори, а западните диалекти бяха развили функцията на основа за книжовния български език, вероятно кълбото щеше да спре при граматиката на Н. Рилски и тогава съвременният книжовен език щеше да има съвсем различен облик. Но в историята и в живота кълбото върви само напред, а лингвистичните факти се определят както от сложния характер на езиковата действителност, така и от редица извънезикови фактори, които определят неговото развитие. Много ми се иска тук да отбележа, че съвременната езикова ситуация също поставя на изпитание езиковите носители и тяхната реч. И това като че ли също е заложено от възрожденската епоха – около речта и около езика винаги да има живи разговори, за да стои като стожер на националната идентичност и да обединява общността. Така, както го правят възрожденските книжовници в своите текстове. Наблюдават се и днес промени в динамиката на езиковия строеж; навлизат нови лексикални единици и всичко това, още веднъж ще подчертая, наподобява сложните процеси, при които се оформя новобългарският книжовен език през Възраждането. Днес обществото ни преживява редица кризи и те неизменно се отразяват върху начина, по който говорим; и днес, както през Възраждането, се водят филологически спорове – за Възраждането мисля, че по-точната дума е разпри, за навлизането на чужди думи, за и против правилото за членуване на съществителните имена от мъжки род и много други и това е част от естеството на развитието на един език и на науката за този език.

Текстовете на Възраждането развиват множество от функции и затова те могат да бъдат обобщени в съвсем различна теоретична рамка. Художественото има сложната задача да стои близо до действителността, но в същото време я пречупва през спецификата на авторовия мироглед и така творбите на Възраждането звучат едновременно житейски достъпни, но в същото време намират и свои висоти в пространството на фикцията, което да развива въображението на читателя и да способства у него да се пробуждат активни граждански идеи. Може би поради тази причина и руската българистка Е. Дьомина съотнася началото на новобългарския книжовен език към текстовете на Хр. Ботев, на Л. Каравелов, на П. Р. Славейков и други творци от този период. Тази хипотеза е добре аргументирана от своята авторка, но в нея проличава позицията на чуждестранния изследовател, който търси началата на езика в един по-завършен стадий, доближаващ го до конструкциите в съвременния език. И тук съвсем закономерно може да се търси едно от началата на поетическия синтаксис, редом с утвърждаването на конструкции, които надделяват при конкуренцията с други езикови модели; налагането на диалектната основа; споровете около облика на българската правописна система водят до по-категорични решения, за да изкристализират в официален правопис, известен още като Дриновско-Иванчевски правопис, или като първия български официален правопис от 1899 г.

В обобщение може да се каже, че темата е сложна и тази сложност произтича от свръхдинамичните взаимоотношения и усуквания между текста и действителността през Възраждането. В многогласието от послания, които възрожденските автори и техните произведения отправят и до днес към читателите, се откриват пластове, които много убедително правят снимка на живота през Възраждането и на мисленето на възрожденския човек. Като най-важен съпътстващ елемент, езикът следва процесите в обществото и моделира своите структури под негово влияние и под влиянието на два от основните фактори за неговото функциониране: образованието и администрацията.

Науката за езика днес само коментира и пре/осмисля някои от класическите схващания. Работата на съвременните изследователи с текстовете води до приобщаването към някои от теориите и като че ли не позволява, или пък позволява плахо, създаването на нови изследователски модели. Трудно обясним факт, който се дължи на наслагваното с годините утвърдено присъствие на научни хипотези, които днес са разколебани и водят до нови научни изводи, най-малко заради липсата на идеологическото обременяване при научните твърдения.

И това не се отнася само до въпросите, свързани с началата на новобългарския книжовен език. Днес вече не се приема като ново твърдение, че за първи граматически труд от български автори можем да определим третата част на Славеноболгарское детоводство, създадена от Е. Васкидович и от Н. Бозвели, които са датирани в близко време с класическата граматика на Н. Рилски от 1835 г. Не се поставя под съмнение и фактът, че първата граматика, създадена на източнобългарска диалектна основа, е граматиката на И. Богоров. Хиперфункциите на текста неизбежно водят и до осмислянето на периодизацията на езика през идеята за конкуренцията на езиковите модели, защото извън текста няма източници, които да пазят следи за състоянието на живата реч. Такива, с каквито разполага всеки езиковед за съвременния български език през електронните корпуси и чрез събираните през годините архив.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект № BG-RRP-2.004-0008-C01.

Acknowledgments and Funding

This study is financed by the European Union-NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project № BG-RRP-2.004-0008-C01.

ЛИТЕРАТУРА

ВЪЛЧЕВ, Б., 2010. Възрожденските граматики на българския език. София: УИ „Свети Климент Охридски“.

ВЕНЕДИКТОВ, Г., 1981. Из истории современного болгарского языка. София: Академично издателство на БАН „Марин Дринов“.

ВЕНЕДИКТОВ, Г., 1979. За критериите на възрожденските книжовници при избора на конкретна диалектна основа на българския книжовен език. В: Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век. София: Академично издателство на БАН „Марин Дринов“, с. 13 – 21;

ИВАНОВА, Д., 2012. История на новобългарския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“.

ИБКЕ 1989. История на новобългарския книжовен език, колектив на Института за български език към БАН. София: Академично издателство „Марин Дринов“.

REFERENCES

VALCHEV, B., 2010. Vazrozhdenskite gramatiki na balgarskiya ezik. Sofia: UI „Sveti Kliment Ohridski“.

VENEDIKTOV, G., 1981. Iz istorii sovremennogo bolgarskogo yazayka. Sofia: Akademichno izdatelstvo na BAN „Marin Drinov“.

VENEDIKTOV, G., 1979. Za kriteriite na vazrozhdenskite knizhovnitsi pri izbora na konkretna dialektna osnova na balgarskiya knizhoven ezik. V: Izsledvaniya iz istoriyata na balgarskiya knizhoven ezik ot minaliya vek. Sofia: Akademichno izdatelstvo na BAN „Marin Drinov”, pp. 13 – 21.

IVANOVA, D., 2012. Istoriya na novobalgarskiya knizhoven ezik. Plovdiv: UI „Paisiy Hilendarski“.

IBKE 1989. Istoriya na novobalgarskiya knizhoven ezik, kolektiv na Instituta za balgarski ezik kam BAN. Sofia: Akademichno izdatelstvo “Marin Drinov”.

HYPERFUNCTIONS OF THE REVIVAL TEXT.

ON THE BEGINNINGS OF THE MODERN BULGARIAN LITERARY LANGUAGE

Abstract. This article is dedicated to the specificity of messages in texts from the Bulgarian National Revival period. The aim is to trace the complex relationship between content and speech in Revival texts. The paper presents current reflections related to the beginnings of the modern Bulgarian literary language, supporting a scientific hypothesis that has gained popularity in recent years. This hypothesis posits that the periodization of the modern Bulgarian literary language cannot be understood through the simple relationship of „from - to“ but must be entirely aligned with the dynamics of linguistic processes in their complex competition. At this stage, the idea of unfolding the reality of Revival texts through the lens of the relationship between the center and the periphery is proposed, with the emphasis being that, in view of the linguistic picture of the world, the boundaries between the two are not as clearly defined and tend to blur.

Keywords: literary language; Bulgarian National Revival; competition of linguistic models; beginning/beginnings of the literary language; dynamics of linguistic processes; text and reality

Dr. Vladislav Milanov, Assoc. Prof.

ORCID iD: 0000-0002-8920-5621
Faculty of Slavic Studies
Sofia University
15, Tzar Osvoboditel Blvd.

Sofia, Bulgaria
E-mail: vladislavmilanov77@abv.bg

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,