2024/5, стр. 501 - 513

ХИПЕРФУНКЦИИ НА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ТЕКСТ. КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАЧАЛАТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Резюме:

Ключови думи:

Доц. д-р Владислав Миланов
Софийски университет „Свети Климент Охридски“

Резюме. Статията е посветена на спецификата на посланията във възрожденските текстове. Идеята е да се проследи сложното съотношение между съдържание и реч във възрожденските текстове. Представени са актуални разсъждения, свързани с началата на новобългарския книжовен език, като е застъпена една популярна през последните години научна хипотеза, че периодизацията на новобългарския книжовен език не може да бъде мислена през отношението от – до, а трябва да бъде съобразена изцяло с динамиката на езиковите процеси в тяхната сложна конкуренция. Заложена е на този етап идеята за разгръщането на възрожденската текстова действителност през призмата на съотношението център и периферия, а акцентът е, че с оглед на езиковата картина на света границите между едното и другото не са толкова ясно очертани и се размиват.

Ключови думи: книжовен език; Българско възраждане; конкуренция на езикови модели; начало/начала на книжовния език; динамика на езиковите процеси; текст и действителност

Епохата на Възраждането без съмнение може да бъде определена като златна епоха за България. Тя е израз на натрупан гняв от турския завоевател и на неистова необходимост от съизмерване с висотата на европейските и световните достижения – в мащабите на духовността, на културата, на литературата и на живота изобщо, разбиран като неотменно право на свобода. Българското общество, или поне голяма част от него, е готово да легитимира правото си на свободна и на независима държава, със свое образователно и религиозно присъствие, с отстояването на идеята за български език, който да обслужва административните и образователните потребности и да обединява нацията като общност и като дух. Мисленето на възрожденеца жадува свободата и това неизменно води до различните проявления на стремежа тя да бъде извоювана. Теорията на Георги Гачев за стремежа на българина да „догони“ литературата и културата на напредналите европейски народи, които не са теглили хомота на робството, е вярна и обективна, но задължително трябва да бъде мислена през позицията на външния изследовател на българската възрожденска действителност. В обществото, което създава тази епоха, има достатъчно сила, натрупана от гнева към поробителя, но и от осъзнаването на необходимостта да бъдем като останалите развити европейски народи, за да се промени тежкото положение, в което живее българският народ в условията на робство.

Особено важен в този преломен момент се оказва периодът на Възраждането от 30-те и 40-те години на 19. век, когато голяма част от българската интелигенция се завръща от чуждите държави и пренася нови модели, свързани с установяването на административна и образователна необходимост, обвързана с България и с българския език. Класическата хипотеза, застъпена в теориите на голям брой изследователи на новобългарския книжовен език, защитава идеята, че това е времето, в което се сменя диалектната основа – от югозападна, където е концентрирана силна манастирска дейност, към източна диалектна основа. Обикновено този факт се възприема като научна постановка, която добре би била обслужила диалектологията като наука. С оглед на новооформящия се книжовен език обаче по-аргументирано стои идеята на Б. Вълчев (Valchev 2010), според когото не става дума за смяна на диалектната основа, а за смяна на поколенията книжовници. В свои изследвания езиковедът защитава идеята, че става дума за процес, свързан със социално-икономическото развитие на България по това време, при който духовниците, които работят в манастирите, са заменени от светски тип книжовници. Този процес е закономерен, като се отчита фактът, че по това време централните балкански земи се развиват силно в икономически, в социален и в образователен план (IBKE 1989, p. 97). Първите фабрики, първите училища, първите читалища, големият брой образовани възрожденци, които се завръщат от обучение зад граница, се концентрират именно в района на централните балкански говори и това предопределя водещата им роля по отношение на основата на новоизграждащия се книжовен език.

Всичко това превръща епохата на Българското възраждане в сложна епо-ха, с различни послания и с текстове, които функционират като нещо много по-голямо от смислово свързани помежду си изреченски конструкции. Тази епоха е фокус на цялата българска история и създава усещането, че българската държава и българското общество винаги са се движили към Възраждането и са проправяли път към него. Възраждането на нацията, на духа, на езика, на мисленето преди всичко останало. Това усещане придобива плътност и чрез факта, че стои убедително идеята как още от старобългарския период от развоя на езика, през неговия средновековен развой процесите – езикови, духовни, литературни, като че ли са трупали динамиката на вековете и силата на присъствието, за да ги преродят през възрожденската епоха с нова сила, която да легне в темелите на оформящата се държавност и нейния език. И тук не става дума само за осмисляне на континуитета или пък неконтинуитета в историята на езика. Тук става дума за изключителната мащабност, през която преминават българската история и българският език. Съвременната действителност – и социална, и езикова, непрекъснато се връща към извора и към моделите на възрожденския човек, на възрожденския дух, на възрожденския живот, на възрожденското мислене и не на последно място на възрожденския текст. Тази епоха е неизчерпаем извор, в който е заложено най-здравото от българското, а текстовете на тази епоха са натоварени със свръхфункцията на животворен орган, който да поддържа живота на цялото ни общество. При това не за година или две, а за своеобразна вечност, в която да бъде ориентир.

Текстът на Възраждането е текст действителност. В него пулсира животът. В граматическите описания на езика системата не е просто подредена парадигма, а е животворен орган, който подрежда речта така, че да постави здрави основи на новоизграждащия се език. Ето защо функциите на текста са свързани с толкова разнородни послания. И защо предизвикват непрекъснато нови дискусии по отношение на съдържанието, структурата и подредбата на света. Неслучайно и тази статия ще направи опит да въведе в проблема за хиперфункциите на текста през въпроса за началата на новобългарския книжовен език. Не бива да се говори само за началото, а за неговите начала, без това да изглежда лингвистично немотивирано. Без да има претенциите да прави обобщение на научните изводи, оформени в продължение на стотици години, текстът ще се опита да моделира темата през диалога между текстовете, осъществен през сложната конкуренция на езикови модели в една епоха, в която нормата търси своите устои, а книжовниците, надарени със свръхчувствителност към българското и неговата реч, ще застанат лице в лице с една разнородна действителност, за да очертаят пътищата на развитие – на езика и на литературата. Картината се променя, когато се добавят и нови открития, които имат принос за историята на България и оттам за историческата лингвистика. Такъв принос е откритието на проф. Лилия Илиева на текста на Петър Богдан Бакшич, който задава нови хоризонти на историческото описание и променя българската научна езикова картина на света в различни аспекти.

Сложната конкуренция между езиковите модели създава и сложен свят, в който българските възрожденци трябва да подредят както граматиката, така и художествените светове на една нова литературност. В българската историческа лингвистика традиционно се определя Паисиевата история като начало на новобългарския книжовен език. Тази идея води началото си още от Марин Дринов и е свързана с месианската същност и значението на текста за историята, културата, литературата и езика ни. В научен план тя е концептуализирана в трудовете на Л. Андрейчин и на неговите ученици и последователи (IBKE 1989, p. 112). Основните идеи, които подкрепят езиковедите, са свързани с три тематични центъра.

1. За първи път в текст на Възраждането се поставя въпросът за отношението между езика и нацията.

2. За начало на възрожденската литература се приема текстът на хилендарския монах.

3. За първи път се наблюдава превес на народно-разговорните над черковнославянските елементи като градиво на езика.

Дълги години тази хипотеза се приема като представителна, въпреки че редом с нея се посочват и други тези за началото на новобългарския книжовен език. Тук само ще ги посочим с оглед на хиперфункциите на възрожденските текстове, които създават предпоставка всеки текст да бъде своеобразно начало, и така преосмислят изобщо въпроса дали трябва да се говори за начало на книжовния език, или трябва научно мотивирано да се търсят неговите начала във времевите граници около художествени текстове. Прав е Б. Вълчев (Valchev 2010, р. 89), когато твърди, че в езиковата периодизация не работи обективно както в други науки класическият модел от – до. И това е така, защото езикът се оформя през динамиката на различни процеси, които заглъхват или пък набират сили и това определя тяхното надмощие. Стихийният характер на тези процеси в динамична епоха като Възраждането ги прави трудно податливи на класическа периодизация. Не може обаче да не се признае, че дори класическата периодизация е направена много задълбочено и отчита редица моделни подходи на историческата лингвистика, които оформят традиция в науката по отношение на периодизацията (Ivanova 2012, р. 45). И тук има два основни фактора, които оказват много силно влияние.

1. Разнородната диалектна действителност през Възраждането прави много трудна задачата да се намери сходен типологичен модел, който да послужи за основа на новоизграждащия се книжовен език. За разлика например от чешката действителност, в която един градски говор поема функцията на книжовен език, у нас се наблюдава изключително разнообразна конкуренция на диалектни модели, които са резултат от силната раздробеност на българс ките диалекти, а това пък е вследствие на тежката участ на народа по време на турското робство и обособяването му в по-малки териториални групи, които имат свои специфики в говора. Тук лингвистиката много точно е определила конкуренцията между монодиалектната основа и полидиалектната основа при оформянето на книжовния език. Съвсем обективно е застъпена и научната хипотеза, че в основата на съвременния български книжовен език лягат източните говори и още по-точно централните балкански диалекти, тъй като през 30-те – 40-те години на 19. век, както вече беше посочено, поради социално-икономически причини и напредък в образованието именно тези региони заемат водеща функция в развитието на държавата. Задължително е тук да бъдат отбелязани две много важни уточнения: първо, преодолява се употребата на термина народно-разговорно начало, тъй като е много трудно да се дефинира прецизно като значение именно по този начин. Става дума за диалектни употреби, които в своята конкуренция оформят основите на книжовния език. И именно хиперфункцията на текста, който оглежда сложната действителност и в източните, и в западните говори, и будната съвест на възрожденските книжовници дават възможността в съвременния български език да има елементи и от двете условно обособени цялости около ятовата граница; и второ, все по-ясно се осъзнава условността в наименованието на така наречените книжовноезикови школи от втората четвърт на 19. век. По-точно би било да се говори за конкуренция на идеи по отношение на книжовния език, но за школи, каквито действително не са съществували, е преувеличено, тъй като в спецификата на самото понятие школа се включват други характеристики. Обособяването им в българската наука и твърдението, че между тях се водят борби за установяване на книжовен език, че побеждава новобългарската школа, е наистина преувеличено и вероятно е продиктувано от идеята да се съизмерва българското научно пространство с европейското и със световното, в които обаче понятието за школа се развива в много по-различни параметри и включва много дълбоки теоретични основи, които изграждат темелите на школата, като проверяват научните ѝ постулати във времето и в различни типове действителност. Коректно би било да се приеме, че става дума за течения, чиито представители водят филологически спорове по отношение на диалектната основа, по отношение на членната морфема и по ред други важни за новооформящия се книжовен език теми, но това не превръща представителите на тези направления и техните идеи в школи, разбирани в духа на класическата научна представа за школа.

2. Будният ум на възрожденските книжовници, обичта им към българското, появата на нови идеи за развитието на образованието, културата, литературата, историята, администрацията и на държавността изобщо са мощният тласък, който прави възрожденската епоха толкова силна, а посланията придават още повече мащаби на художествените текстове. Всички тези идеи са разгърнати чрез текстовете на книжовниците и макар тези текстове понякога да стоят в полето на не/разбирането на читателя и днес, и в онова време, те всъщност носят посланията на неспокойния дух, на онази стихия в живота, която става неделима част и от художественото пространство на текста.

Ако се върнем към темата за началата на новооформящия се български книжовен език, несъмнено ще откроим достойнствата на всяка една от научните хипотези, които застават отново зад текстове, определяни като начало на езика. Тезата на Ив. Шишманов, подкрепяна в по-ново време от Б. Велчева и М. Байрамова, е, че текстовете на дамаскините поставят началото на новобългарския книжовен език. В тези преводни текстове на гръцкия проповедник Дамаскин Студит, създадени през 16. век и подредени в сборника „Съкровище“, написан на народно-разговорен гръцки език, най-силно се откроява почеркът на преписвача. И лесно могат да бъдат разграничени особеностите на диалек тите и елементите от черковнославянския език. Това обаче не бива да става самоцелно и изолирано, защото съвременната перспектива ясно откроява не толкова диалектните особености в тяхната раздробеност, а конкуренцията им за надмощие и установяването им в един представителен модел на общонародния език през фактори като териториална зависимост, месторождение на автора и принадлежността му към определен диалект. Затова в текстовете на дамаскините много ясно личи присъствието на преписвача, който отразява особеностите на родния си диалект. Често преписвачите са двама или повече, а идентификацията по езика е обективна, защото отчита употребата на специфични диалектни особености, характерни за родния говор на дамаскинаря. Метафорично М. Байрамова определя текстовете на дамаскините като зората на Българското възраждане. Процесите, които се конкурират в тези текстове, развитието и обогатяването на лексикалната система, са своеобразно начало, което след това ще се разгърне в книжовната дейност на следващите поколения книжовници. Това начало е плахо може би и поради тематичната рамкираност на текстовете, но е в същото време категорично в отстояването на живата реч като основа на преводите. И е мост към следващия етап.

Паисиевата История несъмнено е голямата българска книга. Но не е единствената голяма книга на Възраждането. Авторът си поставя нелеката задача да изгради текст във високия художествен регистър. При липсата на книжовна норма възможностите на писателя изглеждат на пръв поглед ограничени. Но мащабите на автора му позволяват да черпи съдържание и изказ от много източници. Затова Паисиевият текст е толкова разнороден като езикова система и като речева практика. Отдавна в науката за историята на книжовния език са описани диалектните и черковнославянските примеси в текста. Конкуренцията е много сложна и много неравномерна. Текстът има много послания, а действителността не му предлага подредена система, чрез която да ги изложи на читателя, също много сложен като образ откъм разбиране, образование, социални роли и прочее. Затова събирателното начало става водещо. Разнородните исторически процеси оживяват в разказ през сложни смесвания между западните диалекти, източните диалекти и черковнославянския език, разбира се. На този фон хипотезите, че езикът на Паисий е новобългарски език, удавен в черковнославянски елементи, или пък противоположната хипотеза – език черковнославянски, удавен в новобългаризми, са част от сложното осмисляне на Паисиевия текст за българската действително изобщо, а не само за литературата, или пък само за езика, или пък само за историята. В този смисъл текстът на Паисий в езиково отношение е един много представителен завършек на предходната епоха, който същевременно обаче е в диалог с новите явления в езика и пресреща духа на книжовните традиции с новите повели на времето, които диктуват динамиката на езиковите процеси. И именно тук според мене се очертава приносът на П. Хилендарски през онзи възрожденски мащаб на мисълта да даде свободен път на всичко, което е живо – както в диалектите, така и в представителната начетеност на монаха; в умението му да събере живи елементи и да ги постави в конкуренция, а през нея да заложи път на следващите поколения през солидната основа, която създава. Този път, разбира се, невинаги означава сближаване; този път, дори в отдалечаването от предложения модел, е заявка за основа на новооформящия се книжовен език, защото дава възможност за избор; и защото среща в едно художествено пространство елементи, които трудно могат да битуват на друго равнище освен в това на Паисиевия дискурс. И така този текст всъщност придобива свръхфункции и надраства заложеното изначално в художествените текстове да информира и да въздейства. Този текст едновременно информира (в контек ста на епохата през източници, които съвременната история не признава като винаги и изцяло достоверни); този текст пробужда заспалото самосъзнание и осъзнава онези, които са се изгубили в своята безпаметност и в усещането за безродство и за зависимости на различно от националното равнище. Този текст сблъсква непримиримо на места диалектното в цялата му разнородност и черковнославянското, разбирано в контекста на Паисиевото време като старобългарски език. Хипотезата на Л. Андрейчин и на неговите ученици е удобна за научната подредба, но за съжаление, рамкира езика и неговото начало само през текст, а не типологично през динамиката на езиковия процес. И тук ми се струва, че е време в българската историческа лингвистика да бъде поставен въпросът за центъра и за периферията през Възраждането, който може да се окаже много сполучлив като теоретичен модел, който да преосмисли класическия тип периодизация, поне що се отнася до новобългарския книжовен език. Изходна основа на едно такова проучване може да бъде схващането на Н. Георгиев за липсата на периферия и център, а това за историята на книжовния език означава да се рамкират езиковите процеси не по текстове, които може би се доближават до принципа на огледалното отражение на действителността, а до динамиката на процесите, разположена около времеви граници и чак след това подплътена с текстовете.

Съвсем закономерно е след поставянето на идеята, че Паисиевият текст е началото на новобългарския книжовен език, изследователи да потърсят началните прояви в текста на Софрониевото Житие и страдания грешнаго Софрония. Зад тази научна хипотеза застава Л. Тодоров и в нея също могат да бъдат откроени обективни разсъждения в подкрепата на научната постановка, застъпена в тази статия. Големият въпрос, който изниква тук, е, че книжовният език търси основа, през която да разгърне много повече функции. Софрониевият текст е много хубав пример за биографичния жанр, но в езиково отношение не може да даде онзи мащаб, който следващите по-коления книжовници ще вложат в своите произведения, за да ги доближат до представата за езика такъв, какъвто го познаваме днес. И тук, разбира се, има редица сложни обстоятелства, които обременяват съвременните представи за началата на новобългарския книжовен език. Ще дам един метафоричен пример, който проф. Боян Вълчев използваше по време на лекциите си. Той казваше пред студентите, че ако се търкулне колелото на историята назад във времето, езиковата ситуация и нормотворческата дейност ще бъдат коренно различни. Защото първите ни възрожденски книжовници, които творят през втората половина на 18. век и в началото на 19. век, са предимно духовници от югозападните български територии. Тяхното време в известна степен е ограничено от силния икономически тласък на централните балкански райони, в които, както вече беше отбелязано, се развива търговията, малките места процъфтяват, завръщат се младежи, обучавани в чужбина. Появяват се първите читалища и първите светски училища. И тук е важно да се подчертае изказаното отново от Б. Вълчев мнение, че не се сменя диалектната основа – от югозападна към североизточна и централнобалканска, а се сменя поколението книжовници: от духовници към светски тип дейци. В подкрепа на това твърдение може да се приложат и статистическите данни, които прави големият българист Г. Венедиктов (Venediktov, 1979, p. 17; 1981, p. 134). Той проследява какъв брой книги излизат в определен период и как това се съотнася към българската територия. Съвсем закономерно авторът отбелязва, че най-много книги в кратък период излизат именно в централните балкански райони.

Това е причината именно от този сложен период да бъде определен текст и автор, които се приемат като начало на новобългарския книжовен език от немалък брой съвременни изследователи. Става дума за д-р Петър Берон и за неговия „Рибен буквар“. Този текст несъмнено е натоварен с много задачи. Този текст несъмнено изпълнява много и все сложни функции. Но този текст в контекста на времето поема много тежката задача да обобщи езиковите особености на централните балкански говори и на подбалканските диалекти, които по-късно лягат в основата на новобългарския книжовен език. Ареалът им е широк. Затова е коректно да се говори, че съвременният български книжовен език стъпва именно върху основата на тези диалекти през 30-те – 40-те години на 19. век. И тук вече може да се търси неговото същинско начало. Неслучайно зад тази идея застават учени като акад. Ал. Балан, Г. Венедиктов, френският българист Ж. Фьойе, Б. Вълчев, Г. Дачева и други изследователи. В научен спор между изтъкнати български езиковеди е отбелязано, че текстът на д-р Берон отразява най-характерния за източните диалекти белег – редукцията на широките гласни. В по-късните издания на Буквара с различни поучения обаче котленският възрожденец осъзнава тази особеност като тясно ограничена за източните диалекти и я променя в следващите издания. Ролята на възрожденеца тук и неговият усет към употребите на езиковите особености в мащаба на цялата територия определят и решението му да отстрани редуцираните форми и да ги осъзнае като тясно диалектни особености. И в този смисъл не е нужно да се търси концептуална рамка за това решение, но е важно да се отбележи, че именно благодарение на езиковия талант на българските възрожденци в съвременния книжовен език се включват и елементи от двете страни на ятовата граница. В българската езикова територия няма диалект без редукция, но в западните говори тя е умерено изразена и оттам навлиза в книжовния български език. Пресилено и неособено актуално звучи идеята днес да се търси разговорна „норма“ с център територията на В. Търново и околностите. Самите възрожденци са я разбирали като регионална особеност и затова в съвременната езикова система редукцията при двойката гласни е – и се приема за некнижовна. Важно в спора между Л. Андрейчин и Ст. Стойков е да се отбележи, че в текста на П. Берон не се откриват някои свръхсмекчени съгласни пред предните гласни е и и, за които и в съвременния български книжовен език тази позиция също е ограничена.

Създаден в една сложна действителност, текстът на Рибния буквар има няколко сложни задачи, една от които е да бъде написан на език, който хем да е разбираем за по-голяма част от общността в търсене на полидиалектната основа, хем да е достъпен за по-малките носители на езика. Този текст възниква по модела на Дарваровия еклогар, но всъщност създава една малка българска вселена, при това отразявайки особеностите на централните балкански говори, които лягат в основата на новобългарския книжовен език. Приносите на д-р Берон са безспорни: утвърждава в текста употребата на палаталните съгласни в глаголните окончания за първо лице единствено число и за трето лице множествено число; използва членната морфема, която е характерна за източните български говори; утвърждава употребата на частицата за бъдеще време с облика ЩЕ, отново характерна за източните български диалекти; разширява употребата на абстрактни съществителни имена от диалектен произход; популяризира редица словообразувателни модели; не на последно място е и така нареченият развит хипотаксис, който след Берон започва още по-убедително да моделира типологията на сложните изречения и да разширява техните употреби. Ако се върнем към метафората с кълбото и историята и ако приемем, че не централните балкански говори, а западните диалекти бяха развили функцията на основа за книжовния български език, вероятно кълбото щеше да спре при граматиката на Н. Рилски и тогава съвременният книжовен език щеше да има съвсем различен облик. Но в историята и в живота кълбото върви само напред, а лингвистичните факти се определят както от сложния характер на езиковата действителност, така и от редица извънезикови фактори, които определят неговото развитие. Много ми се иска тук да отбележа, че съвременната езикова ситуация също поставя на изпитание езиковите носители и тяхната реч. И това като че ли също е заложено от възрожденската епоха – около речта и около езика винаги да има живи разговори, за да стои като стожер на националната идентичност и да обединява общността. Така, както го правят възрожденските книжовници в своите текстове. Наблюдават се и днес промени в динамиката на езиковия строеж; навлизат нови лексикални единици и всичко това, още веднъж ще подчертая, наподобява сложните процеси, при които се оформя новобългарският книжовен език през Възраждането. Днес обществото ни преживява редица кризи и те неизменно се отразяват върху начина, по който говорим; и днес, както през Възраждането, се водят филологически спорове – за Възраждането мисля, че по-точната дума е разпри, за навлизането на чужди думи, за и против правилото за членуване на съществителните имена от мъжки род и много други и това е част от естеството на развитието на един език и на науката за този език.

Текстовете на Възраждането развиват множество от функции и затова те могат да бъдат обобщени в съвсем различна теоретична рамка. Художественото има сложната задача да стои близо до действителността, но в същото време я пречупва през спецификата на авторовия мироглед и така творбите на Възраждането звучат едновременно житейски достъпни, но в същото време намират и свои висоти в пространството на фикцията, което да развива въображението на читателя и да способства у него да се пробуждат активни граждански идеи. Може би поради тази причина и руската българистка Е. Дьомина съотнася началото на новобългарския книжовен език към текстовете на Хр. Ботев, на Л. Каравелов, на П. Р. Славейков и други творци от този период. Тази хипотеза е добре аргументирана от своята авторка, но в нея проличава позицията на чуждестранния изследовател, който търси началата на езика в един по-завършен стадий, доближаващ го до конструкциите в съвременния език. И тук съвсем закономерно може да се търси едно от началата на поетическия синтаксис, редом с утвърждаването на конструкции, които надделяват при конкуренцията с други езикови модели; налагането на диалектната основа; споровете около облика на българската правописна система водят до по-категорични решения, за да изкристализират в официален правопис, известен още като Дриновско-Иванчевски правопис, или като първия български официален правопис от 1899 г.

В обобщение може да се каже, че темата е сложна и тази сложност произтича от свръхдинамичните взаимоотношения и усуквания между текста и действителността през Възраждането. В многогласието от послания, които възрожденските автори и техните произведения отправят и до днес към читателите, се откриват пластове, които много убедително правят снимка на живота през Възраждането и на мисленето на възрожденския човек. Като най-важен съпътстващ елемент, езикът следва процесите в обществото и моделира своите структури под негово влияние и под влиянието на два от основните фактори за неговото функциониране: образованието и администрацията.

Науката за езика днес само коментира и пре/осмисля някои от класическите схващания. Работата на съвременните изследователи с текстовете води до приобщаването към някои от теориите и като че ли не позволява, или пък позволява плахо, създаването на нови изследователски модели. Трудно обясним факт, който се дължи на наслагваното с годините утвърдено присъствие на научни хипотези, които днес са разколебани и водят до нови научни изводи, най-малко заради липсата на идеологическото обременяване при научните твърдения.

И това не се отнася само до въпросите, свързани с началата на новобългарския книжовен език. Днес вече не се приема като ново твърдение, че за първи граматически труд от български автори можем да определим третата част на Славеноболгарское детоводство, създадена от Е. Васкидович и от Н. Бозвели, които са датирани в близко време с класическата граматика на Н. Рилски от 1835 г. Не се поставя под съмнение и фактът, че първата граматика, създадена на източнобългарска диалектна основа, е граматиката на И. Богоров. Хиперфункциите на текста неизбежно водят и до осмислянето на периодизацията на езика през идеята за конкуренцията на езиковите модели, защото извън текста няма източници, които да пазят следи за състоянието на живата реч. Такива, с каквито разполага всеки езиковед за съвременния български език през електронните корпуси и чрез събираните през годините архив.

Благодарности и финансиране

Това изследване е финансирано от Европейския съюз – NextGenerationEU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект № BG-RRP-2.004-0008-C01.

Acknowledgments and Funding

This study is financed by the European Union-NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project № BG-RRP-2.004-0008-C01.

ЛИТЕРАТУРА

ВЪЛЧЕВ, Б., 2010. Възрожденските граматики на българския език. София: УИ „Свети Климент Охридски“.

ВЕНЕДИКТОВ, Г., 1981. Из истории современного болгарского языка. София: Академично издателство на БАН „Марин Дринов“.

ВЕНЕДИКТОВ, Г., 1979. За критериите на възрожденските книжовници при избора на конкретна диалектна основа на българския книжовен език. В: Изследвания из историята на българския книжовен език от миналия век. София: Академично издателство на БАН „Марин Дринов“, с. 13 – 21;

ИВАНОВА, Д., 2012. История на новобългарския книжовен език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“.

ИБКЕ 1989. История на новобългарския книжовен език, колектив на Института за български език към БАН. София: Академично издателство „Марин Дринов“.

REFERENCES

VALCHEV, B., 2010. Vazrozhdenskite gramatiki na balgarskiya ezik. Sofia: UI „Sveti Kliment Ohridski“.

VENEDIKTOV, G., 1981. Iz istorii sovremennogo bolgarskogo yazayka. Sofia: Akademichno izdatelstvo na BAN „Marin Drinov“.

VENEDIKTOV, G., 1979. Za kriteriite na vazrozhdenskite knizhovnitsi pri izbora na konkretna dialektna osnova na balgarskiya knizhoven ezik. V: Izsledvaniya iz istoriyata na balgarskiya knizhoven ezik ot minaliya vek. Sofia: Akademichno izdatelstvo na BAN „Marin Drinov”, pp. 13 – 21.

IVANOVA, D., 2012. Istoriya na novobalgarskiya knizhoven ezik. Plovdiv: UI „Paisiy Hilendarski“.

IBKE 1989. Istoriya na novobalgarskiya knizhoven ezik, kolektiv na Instituta za balgarski ezik kam BAN. Sofia: Akademichno izdatelstvo “Marin Drinov”.

HYPERFUNCTIONS OF THE REVIVAL TEXT.

ON THE BEGINNINGS OF THE MODERN BULGARIAN LITERARY LANGUAGE

Abstract. This article is dedicated to the specificity of messages in texts from the Bulgarian National Revival period. The aim is to trace the complex relationship between content and speech in Revival texts. The paper presents current reflections related to the beginnings of the modern Bulgarian literary language, supporting a scientific hypothesis that has gained popularity in recent years. This hypothesis posits that the periodization of the modern Bulgarian literary language cannot be understood through the simple relationship of „from - to“ but must be entirely aligned with the dynamics of linguistic processes in their complex competition. At this stage, the idea of unfolding the reality of Revival texts through the lens of the relationship between the center and the periphery is proposed, with the emphasis being that, in view of the linguistic picture of the world, the boundaries between the two are not as clearly defined and tend to blur.

Keywords: literary language; Bulgarian National Revival; competition of linguistic models; beginning/beginnings of the literary language; dynamics of linguistic processes; text and reality

 Dr. Vladislav Milanov, Assoc. Prof.

ORCID iD: 0000-0002-8920-5621
Faculty of Slavic Studies
Sofia University
15, Tzar Osvoboditel Blvd.

Sofia, Bulgaria
E-mail: vladislavmilanov77@abv.bg

2025 година

Книжка 5

УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

НЕСТАНДАРТНИТЕ И СТАНДАРТНИТЕ ЖЕСТОВЕ С ГЛАВА ЗА СЪГЛАСИЕ И НЕСЪГЛАСИЕ В БЪЛГАРСКАТА НЕВЕРБАЛНА СИСТЕМА

(Опит за описание и анализ) Проф. д-р Гочо Гочев

ЗА МЯСТОТО НА ЕПОНИМНИТЕ ТЕРМИНИ В СЪВРЕМЕННАТА ЛАТИНСКА МЕДИЦИНСКА ТЕРМИНОЛОГИЯ И ТЯХНАТА РЕФЛЕКСИЯ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЧНА СИСТЕМА

Ст. пр. д-р Гергана Петкова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „БЪЛГАРСКИТЕ КАТОЛИЦИ И ИТАЛИЯ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ“, ПОСВЕТЕНА НА 350 Г. ОТ СМЪРТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КАТОЛИЧЕСКИ ПРЕЛАТИ ПЕТЪР БОГДАН БАКШИЧ, ПЕТЪР ПАРЧЕВИЧ И ФИЛИП СТАНИСЛАВОВ

Неапол, 28 – 29 октомври 2024 г. Доц. д-р Татяна Лекова

ДВЕ НЕПУБЛИКУВАНИ ПИСМА НА ПАВЕЛ ЙОШИЧ, КАТОЛИЧЕСКИ АРХИЕПИСКОП НА СОФИЯ ОТ НАЧАЛОТО НА XVIII ВЕК

Доц. д-р Ива Манова

СЪВРЕМЕННИ СРЕДСТВА ЗА ВИЗУАЛНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ КАТОЛИЦИ ЗА ПЕРИОДА XVII – XIX ВЕК

Доц. д-р Радослав Спасов

ОТЕЦ ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ И ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ НА БЪЛГАРИТЕ

Светлана Караджова

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Bulgarian Language and Literature Number 5, 2025 и литература В новите книжки на научните списания на издателство

Bulgarian Language and Literature Number 5, 2025 и литература

Книжка 4

ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА РОТАЦИЯ. МЕТАФОРИЧЕН ПРОЧИТ НА КРИЗАТА

Доц. д-р Диляна Денчева

ЛИНГВОКУЛТУРОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА РЕКЛАМАТА – СЪПОСТАВИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКИ И ИСПАНСКИ ПРИМЕРИ

Доц. д-р Веселка Ненкова

CROSS-CULTURAL ASPECT IN THE STUDY OF VERBAL FOLKLORE (BASED ON THE MATERIAL OF BULGARIAN AND UKRAINIAN PAREMIA AND FAIRY TALES)

Assoc. Prof. Dr. Ruslan Serdeha

СЛОВОРЕДНИ ОСОБЕНОСТИ НА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНИТЕ ПОЯСНЕНИЯ В НОВИНАРСКИТЕ ЗАГЛАВИЯ

Гл. ас. д-р Силвия Коева

СЪВРЕМЕННИТЕ ПОПФОЛК ТЕКСТОВЕ – КОНЦЕПТУАЛНИ И ПЕРЦЕПТИВНИ ВЛИЯНИЯ

Гл. ас. д-р Даниел Полихронов

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПРИЗРАЦИТЕ

Ива Анастасова

РОКЛЯТА: РАЗКАЗ, СИМВОЛ, ГРАНИЦА

Полина Пенкова

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

КРЪГЛА МАСА „БЪЛГАРИСТИКАТА В УНГАРИЯ ДНЕС – МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И НОВАТА ОПИТНОСТ НА ДИГИТАЛНАТА ЕРА“

Весела Ганева

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ЕМОЦИИ И ИНТЕЛЕКТ: РЕПРЕЗЕНТАЦИИ В ЕЗИЦИТЕ И КУЛТУРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ“

Ст. пр. Гергана Петкова, д.ф. Доц. д-р Ваня Иванова

Книжка 3

РОЛИ И ЕЗИЦИ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ИЗКУСТВОЗНАНИЕ

Проф. д.изк. Галина Лардева

ЕЗИКЪТ НА КРАЯ И ЕЗИКЪТ НА СВЕТА. АПОКАЛИПТИЧНОТО ПИСАНЕ НА БЛАГА ДИМИТРОВА

Доц. д-р Мария Калинова

ПЪТИЩА КЪМ СВЕТА НА ДРУГИТЕ. ПРЕВОДНИТЕ КНИГИ НА ИЗДАТЕЛСТВО „ХРИСТО Г. ДАНОВ“ В ПЪРВОТО МУ ДЕСЕТИЛЕТИЕ (1960 – 1970 Г.)

Йоанна Гудалова

СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЕЗИКОВА ПОЛИТИКА – МЕЖДУ КРИЗИТЕ В ОБЩЕСТВОТО И ДИНАМИКАТА НА ЕЗИКОВИТЕ ПРОЦЕСИ

(Исторически и съвременни аспекти) Доц. д-р Владислав Миланов

СЕМИОТИЧНАТА СЪЩНОСТ НА ЖЕСТОВИЯ ЕЗИК

Проф. д-р Гергана Дачева

ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

THE ONTOLOGICAL STATUS OF THE CURSE AND THE WAR IN UKRAINE

Prof. Olena Klymentova, DSc.

ФОРМООБРАЗУВАНЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ С НАСТАВКА -ЕН: МОРФОФОНОЛОГИЧЕН И МЕТОДИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Проф. д-р Георги Христовски Доц. д-р Антония Радкова

дица фактори, свързани с поведението на гласната -е. Приложените теоретични модели позволяват да се разберат обективните условия и контексти на тези про- мени, както и да се създадат ясни правила за тяхното предвиждане и обяснение. Изводите от изследването подчертават, че наличието или отсъствието на гласната -е зависи от структурни и фонологични контексти, включително от типа на завършващия съгла

СРЕД ТРАГИЗМА И ТРИУМФА НА ДОЙРАН

Д-р Владимир Игнатов

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

г. са време на интензивни трансформации, на експериментални практи-

Книжка 2

ТЕЛЕМАХИЯ: СЪВРЕМЕННИЯТ ДЕБАТ ВЪРХУ „МИТЪТ ЗА ОДИСЕЙ“

Доц. д-р Камелия Спасова

ШЕСТ ТЕЗИСА КЪМ ДВЕ СЪВРЕМЕННИ ЛИТЕРАТУРНИ ИСТОРИИ

Доц. д-р Ноеми Стоичкова

РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

ПИСАТЕЛСКАТА МЕМОАРНА ПАМЕТ ЗА ЙОРДАН ЙОВКОВ – ВАРИАНТИ НА ПОМНЕНЕ

Теодора Кашилска

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ИНВАРИАНТНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕИЗКАЗНИТЕ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Ас. д-р Васил Стаменов

ПРИНЦИПНИ ПОЛОЖЕНИЯ ОТНОСНО ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ – КОГНИТИВНИ, ПСИХОЛИНГВИСТИЧНИ И НЕВРОЛИНГВИСТИЧНИ РАКУРСИ

Проф. д.ф.н. Живка Колева-Златева

ЗА ЕДИН РЕФЛЕКСИВНОКРИТИЧЕСКИ ПОДХОД СПРЯМО ДИГИТАЛНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В ЕПОХАТА НА КОНВЕРГЕНТНИ ТЕХНОЛОГИИ

Доц. д-р Наталия Христова

СВОЕОБРАЗИЕ НА ПОДХОДИТЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОСНОВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН – РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ

Проф. д.п.н. Нели Иванова

АНАЛИЗ НА ОСВЕДОМЕНОСТТА НА УЧИТЕЛИТЕ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПРОФЕСИОНАЛНИ БЛОГОВЕ НА УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА. ПОЛЗИ И ИЗПОЛЗВАЕМОСТ

Диляна Бобокова

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1

Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

БЪЛГАРИСТИКАТА В ПОЛЕТО НА СЪВРЕМЕННАТА ХУМАНИТАРИСТИКА

Доц. д-р Георги Господинов

ФИГУРАТА НА СТАРИЯ ЕРГЕН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

ЖИТЕЙСКА ИСТОРИЯ И ХУДОЖЕСТВЕНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ. ТВОРЧЕСТВОТО НА АТАНАС ДАЛЧЕВ В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ

Доц. д-р Надежда Стоянова

МЯСТОТО НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ В УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ПО ЛИТЕРАТУРА

Гл. ас. д-р Мария Русева

КРЪГЪТ „МИСЪЛ“ ЗА МЯСТОТО НА БОТЕВ СРЕД „ВЕЛИКИТЕ МЪРТВИ“

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

КАТЕГОРИЯТА ПАДЕЖ В ПЪРВИТЕ ГРАМАТИКИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Гл. ас. д-р Енчо Тилев

ПРАГМАТИЧНИ СТРАТЕГИИ В ТЕКСТА. АЛИЕНАЦИЯ

Гл. ас. д-р Михаела Москова

БЪЛГАРИСТИКАТА КАТО ЕДНА ОТ СЛАВЯНСКИТЕ ФИЛОЛОГИИ ВЪВ ФИЛОСОФСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА УНИВЕРСИТЕТА „КОМЕНСКИ“ В БРАТИСЛАВА

Миглена Михайлова-Паланска Наталия Щастна

ЛИТЕРАТУРНА БЪЛГАРИЯ. ТРЕТА ПЪТУВАЩА КОНФЕРЕНЦИЯ „ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ДИАЛОЗИ У ДОМА“, (16 – 22 СЕПТЕМВРИ 2024 Г. СОФИЯ, ТРЯВНА, ГАБРОВО, ПОМОРИЕ, ПЛОВДИВ)

Антон Николов

г. София, Трявна, Габрово, Поморие, Пловдив) [Literary Bulgaria.

година! Нека усилията ни за изучаването,

2024 година

Книжка 6s

РОМАНТИЧЕСКАТА ПАРАДИГМА В „БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ“

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

НАГЛАСИ НА УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА АУДИОКНИГИ (ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Деспина Василева

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГЛАСИ И ПРЕДПОЧИТАНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ И В ЧУЖБИНА

Доц. д-р Антония Радкова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

ЗА РАЗБИРАЕМОСТТА И РАЗБИРАНЕТО НА ЛИТЕРАТУРАТА

Д-р Мая Падешка

ЧИТАТЕЛСКИ НАВИЦИ И ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЧЕТЕНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ В Р БЪЛГАРИЯ И В ЧУЖБИНА

(Анализ на данни от анкетно проучване) Евелина Миланова

CHATGPT И ВЛИЯНИЕТО МУ ВЪРХУ УМЕНИЕТО ЗА ЧЕТЕНЕ

Стойка Чакърова

Книжка 6

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА В ЕВРОПЕЙСКИЯ КУЛТУРЕН КОНТЕКСТ

Проф. д.ф.н. Александър Панов

ИСТОРИЯ И ИДЕОЛОГИЯ (ТЕМАТА ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА В ДВА УЧЕБНИКА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА X КЛАС)

Доц. д.ф.н. Бойко Пенчев

„ХАЙДУШКИ КОПНЕНИЯ. СПОМЕНИ ОТ МАКЕДОНИЯ 1902 – 1903“ НА ПЕЙО ЯВОРОВ – МЕЖДУ ЯСНОВИДСТВОТО И ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

Велика Гюлемерова

ВРЪЗКИ МЕЖДУ ПРЕДПОЧИТАНИЯТА НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ФАКТОРА ВИД СПЕЦИАЛНОСТ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова

РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОБЛЕМНИ ЕЗИКОВИ УПОТРЕБИ В ПРАКТИКАТА НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД

Деян Драганов

НЯКОИ СЛУЧАИ НА ДЕСЕМАНТИЗАЦИЯ НА ГЛАГОЛНИ ПРЕДСТАВКИ В СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Доц. д-р Кирил Първанов

ГРАМОТНОСТТА – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНО ПОНЯТИЕ (Върху примера на обучението по български език и музика в начален образователен етап)

Проф. д-р Пенка Марчева

ДИГИТАЛНО ОБРАЗОВАТЕЛНО СЪДЪРЖАНИЕ ПО КИРИЛОМЕТОДИЕВИСТИКА В ПОДКРЕПА НА СРЕДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Д-р Елка Златева

РАЗВИВАНЕ НА КУЛТУРНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ И НА ТВОРЧЕСКИТЕ СПОСОБНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП ЧРЕЗ ЗАНИМАНИЯ ПО ИНТЕРЕСИ: КЛУБ „ПИША.БГ“

Невяна Тодорова

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 66 (2024) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 66 (2024) Книжка 1 / Number 1: 1 – 132 Книжка 2 / Number 2: 133 – 248 Книжка 3 / Number 3: 249 – 359 Книжка 4 / Number 4: 360 – 463 Книжка 4s / Number 4s: 1 – 135 Книжка 5 / Number 5: 464 – 620 Книжка 6 / Number 6: 621 – 776 Книжка 6s / N

Книжка 5

ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ХИПЕРФУНКЦИИ НА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ТЕКСТ. КЪМ ВЪПРОСА ЗА НАЧАЛАТА НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Доц. д-р Владислав Миланов

ОПОЗИЦИЯТА СВОЕ – ЧУЖДО В ГОВОРА НА БЪЛГАРИТЕ КАТОЛИЦИ ОТ БЕЛЕНЕ В ЛЕКСИКАЛНИ ПРИМЕРИ

Гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

ОБРАЗИ НА ВРЕМЕТО ВЪВ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА ПОЕЗИЯ

Доц. д-р Елена Гетова

СОЦИАЛИЗАЦИЯ И РЕСОЦИАЛИЗАЦИЯ НА „ДИВИТЕ“ ДЕЦА

Гл. ас. д-р Даниел Полихронов

ВЪРХУ ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ПОЕЗИЯТА, ПРЕВЪРНАЛА СЕ В МУЗИКА. ОПИТИ С АВТОРИ, ЧАСТ ОТ ПРОГРАМАТА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА И ЗА ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА

Д-р Ирена Димова-Генчева

ВЪЗПРИЕМАНЕТО И ОСМИСЛЯНЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ В НАЧАЛЕН ЕТАП НА ОСНОВНАТА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕТО В КОНТЕКСТА НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ

Десислава Кръстева

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s

LA LETTERARURA BULGARA NELLA LUCE DEL CONVEGNO INTERNAZIONALE “LE LETTERATURE SLAVE NEL XXI SECOLO TRA REGIONALISMI E GLOBALIZZAZIONE”

Prof. Dr. Tatiana Lekova

ИЗНОСЪТ НА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, КИНО И КУЛТУРА – КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?

Доц. д-р Димитър Камбуров

ВЪЗМОЖЕН ЛИ Е КАНОН В ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЗАД ГРАНИЦА? ПРАКТИКАТА В СРЪБСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ

Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

БЪЛГАРСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА В КУЛТУРАТА НА СЪРБИТЕ ОТ КРАЯ НА ХХ ВЕК ДО 2023 ГОДИНА

Гл. ас. д-р Валентина Седефчева

ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА КАТО СВОЕЧУЖДА

Доц. д-р Бисера Дакова

LETTERATURA BULGARA: USI DIDATTICI

Dr. Maya Padeshka

ЧИТАНКАТА – ПОЕТИКА И ПРАГМАТИКА. УКРАИНСКИ И БЪЛГАРСКИ ВАРИАНТИ

Проф. д-р Стилиян Стоянов

МАГИКА И АЛХИМИЯ В ДРАМАТИЧЕСКИТЕ ВИДЕНИЯ НА БОЯН ДАНОВСКИ „СЪРЦЕТО НА ШУТА“ И „СЪРЦЕ ОТ АЛЕН ПОРЦЕЛАН“ В КОНТЕКСТА НА МОДЕРНИСТИЧНИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ В ДРАМАТА ПРЕЗ 20-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК

Доц. д-р Мариета Иванова-Гиргинова

„АЛМАНАХ ВЕЗНИ“: 100 ГОДИНИ (1923 – 2023)

Доц. д-р Олга Савеска

L‘OTTICA METONIMICA NEL RACCONTO „IL PADRE DI BUCAREST“ DI IVAN STANKOV

Prof. Assoc. Natalia Nyagolova

ПОЗНАНИЕ И ФАНТАСТИКА В РОМАНИТЕ „КОГАТО ЧОВЕКЪТ НЕ БЕШЕ“ И „СМЕЛИЯ ЧУНГ“ ОТ ДИМИТЪР АНГЕЛОВ

Доц. д-р Таня Стоянова

HOW DOES BAI GANYO SOUND WHEN HE SPEAKS ENGLISH? ON THE ENGLISH TRANSLATION OF ALEKO KONSTANTINOV’S BAI GANYO

Dr. Yordanka Velkova

Книжка 4

ТВОРЧЕСТВОТО КАТО АСКЕЗА И ГОРЕСТ „БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ“ (ВИКТОР ПАСКОВ)

Проф. д.ф.н. Магдалена Костова-Панайотова

АЛЕК ПОПОВ И СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Проф. д.ф.н. Амелия Личева

ЖИВОПИСНИЯТ ПСЕВДОЕКФРАЗИС – ФУНКЦИИ И ЗНАЧЕНИЯ В РОМАНА „БЕЛ АМИ“ НА МОПАСАН

Гл. ас. д-р Соня Александрова-Колева

КОЛОРАТИВИТЕ БЯЛ/ЧЕРВЕН В БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕСЕЛНИЧЕСКИ ГОВОРИ В УКРАЙНА: КАРПАТО-БАЛКАНСКИ УСПОРЕДИЦИ

Проф. д.ф.н. Валентина Колесник Проф. д.ф.н. Гaлина Яроцка

РИТЪМ И РИТМИЧНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА РЕЧТА

Ас. д-р Петър Цонев

МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

ПРОЕКТ „БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ XX – XXI В.“

Доц. д-р Александра Антонова

РЕЗУЛТАТИ ПО ПРОЕКТ „ПРОЗОДИЧНИ АСПЕКТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В СЪПОСТАВИТЕЛЕН ПЛАН С ДРУГИ ЕЗИЦИ С ЛЕКСИКАЛНО УДАРЕНИЕ“ (ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АМЕРИКАНСКАТА АСОЦИАЦИЯ НА ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ ПО СЛАВЯНСКИ И ИЗТОЧНОЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИЦИ – AATSEEL)

Доц. д-р Мирена Пацева

КРИТИЧНО ВЪВЕДЕНИЕ В ЕДНО ОТ „БЕЛИТЕ ПОЛЕТА“ НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ НИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (АНДРЕЙ ТАШЕВ „ВЪВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА МОРСКА БЕЛЕТРИСТИКА ОТ ПЪРВАТА ПОЛОВИНА НА XX ВЕК“)

Йоанна Гудалова

ПРОФЕСОР АЛЕКСАНДЪР ПАНОВ НА 70 ГОДИНИ

Петър Михайлов

Книжка 3

КОНТЕКСТИТЕ НА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ТЕКСТ

Проф. д-р Стилиян Стоянов

РОЛЯТА НА БАСНЯТА ЗА ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМОЦИОНАЛНИ СОЦИАЛНИ КОМПЕТЕНЦИИ

Д-р Славомир Кжишка

ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В I – IV КЛАС И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА

Проф. д.п.н. Нели Иванова

БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

СТРАТЕГИИ ЗА КОМУНИКАЦИЯ В КОНТЕКСТА НА ПАНДЕМИЯТА ОТ КОВИД-19

Проф. д-р Гергана Дачева

SCALING UP ARCHIVAL TEXT ANALYSIS WITH THE BLOCKMODELING OF N-GRAM NETWORKS: A CASE STUDY OF BULGARIA’S REPRESENTATION IN THE “OSSERVATORE ROMANOˮ (JANUARY – MAY 1877)

Fabio Ashtar Telarico

НАУЧЕН ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ В ИТАЛИАНСКИТЕ И ВЪВ ВАТИКАНСКИТЕ АРХИВИ“: ПЪРВИ РЕЗУЛТАТИ ОТ АНАЛИЗ НА ВАТИКАНСКИЯ ВЕСТНИК „ОСЕРВАТОРЕ РОМАНО“

Тициана Ди Феличе

АЗ И ДИСКУРСИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО – СРЕДНО И/ИЛИ ВИСШЕ

Борис Борисов

ВЪЗМОЖНИ ПРОЧИТИ НА СКУКАТА И ЛЕНОСТТА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Андриана Спасова

ПРЕДАНОСТ КЪМ БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ. КИРИЛКА ДЕМИРЕВА НА 75 ГОДИНИ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2

ПРОФЕСОРСКИЯТ РОМАН – ЕДНО НОВО ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Проф. д.ф.н. Милена Кирова

ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

ЕЗИКЪТ КАТО ФАКТОР ЗА ДОСТЪП ДО ОБРАЗОВАНИЕ НА МИГРАНТИ В УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.п.н. Росица Пенкова Проф. д-р Хаян Ли

ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ В ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ КАТО ЧУЖД

Доц. д-р Антония Радкова

ЗА КОНКЛУЗИВА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова

ПРОЗОДИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРОИЗНОШЕНИЕТО НА УКРАИНСКИ СТУДЕНТИ, ИЗУЧАВАЩИ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Доц. д-р Мирена Пацева Ас. Елена Руневска

LINGUISTIC MODELS OF MASS MEDIA GENRES` STYLISTIC DIFFUSION IN THE COMMUNICATIVE SPACE OF UKRAINE AND BULGARIA

Dmytro Dergach

АДАПТИРАНИ И ПРЕВОДНИ ТЕКСТОВЕ ЗА НУЖДИТЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Гл. ас. д-р Рени Манова, гл. ас. д-р Катрин Костова

ОСМИ ФОРУМ „ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК“

Доц. д-р Кристияна Симеонова

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ КОЛЕГИ, ПРИЯТЕЛИ! Това е първият брой на списанието за календарната 2024 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви же- лая интересна, вдъхновяваща и здрава 2024 година! Предходната година беше много инте- ресна и значима за нашето списание. Из- дателство „Аз-буки“ е с ново амбициозно ръководство с много творчески

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

КАТЕГОРИЯТА ЕВИДЕНЦИАЛНОСТ НА БЪЛГАРСКИЯ ГЛАГОЛ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова

„ДУШАТА НА УЧИТЕЛЯ“ В ПОЛЕТО НА ИЗБОРА, РАЗДВОЕНИЕТО И МЕЖДУТЕКСТОВОСТТА

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

„ПРАВАТА НА ЧИТАТЕЛЯ“ В ОБРАЗОВАНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА И УЧЕНИЧЕСКИЯТ ЧИТАТЕЛСКИ БЛОГ

Доц. д-р Наталия Христова,

РАВНИЩА НА МЕДИЙНАТА КУЛТУРА НА УЧЕНИЦИТЕ (ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Деспина Василева

АРХИТЕКТОНИКА НА ПЪТЕПИСНИТЕ КНИГИ НА АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ ПРЕЗ 30-ТЕ И 40-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК

ЛИНГВИСТЪТ, ИЗПРЕВАРИЛ ВРЕМЕТО СИ. 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. МИРОСЛАВ ЯНАКИЕВ

Проф. д-р Татяна Ангелова

ТЕОФАНО ПОПОВА – УЧИТЕЛКАТА. БЛАГОДЕТЕЛКАТА. ОБЩЕСТВЕНИЧКАТА

Петър Михайлов

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

ПЪРВА МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНО-ПРИЛОЖНА КОНФЕРЕНЦИЯ „КОНТАКТ НА ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ. БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В КОНТЕКСТА НА МИГРАНТСКАТА КРИЗА И АДАПТАЦИЯТА НА БЕЖАНЦИ“

(17 – 19 ноември 2023 г., Харманли)

2023 година

Книжка 6s

КЪМ ПРЕОСНОВАВАНЕТО НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА ВЪРХУ КОМПЕТЕНТНОСТНИЯ ПОДХОД

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

МОДЕЛ ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО ЧЕТЕНЕ ПРИ ОГРАНИЧЕНО ВЛАДЕЕНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Доц. д-р Антония Радкова

CONVERSATIONS ABOUT READING (ANALYSIS OF DATA FROM INTERVIEWS WITH STUDENTS)

Assoc. Prof. Dr. Despina Vasileva

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

УЧЕНИЧЕСКИ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА УЧИТЕЛЯ

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

ЧИТАТЕЛСКИ НАГЛАСИ И ПРАКТИКИ: ИТАЛИАНСКИЯТ ОПИТ (ОБЗОР НА СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ)

Д-р Мая Падешка

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ЕЗИКОВИТЕ ДИСЦИПЛИНИ В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ С ЦЕЛ ПОДОБРЯВАНЕ УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ ЗА ЧЕТЕНЕ

Гл. ас. д-р Евелина Миланова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

ОВЛАДЯВАНЕ НА СТРАТЕГИИ ЗА ЧЕТЕНЕ, ЧРЕЗ КОИТО СЕ РАЗВИВА ТВОРЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Невяна Иванова

Книжка 6

ЩРИХИ ОТ КОМПОЗИТНОТО СЛОВООБРАЗУВАНЕ В БАНАТСКИТЕ ПРЕВОДИ НА НОВИЯ ЗАВЕТ

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова

СЕМАНТИКО-СИНТАГМАТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПРЕДЛОЗИТЕ В БЪЛГАРСКИТЕ ДВУПРЕДЛОЖНИ КОНСТРУКЦИИ

Проф. д-р Гочо Гочев, доц. д-р Сийка Гочева

АСПЕКТИ НА РЕЧЕВАТА АГРЕСИЯ В БЪЛГАРСКИЯ И В ЧЕШКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ДИСКУРС

Доц. д-р Владислав Миланов

НЕСТАБИЛНИТЕ РАЗКАЗИ: ЛИТЕРАТУРНАТА ИСТОРИЯ ДНЕС МЕЖДУ НАСЛЕДСТВАТА НА МИНАЛОТО И ПЛУРАЛИЗМА НА СЪВРЕМЕННОСТТА

Гл. ас. д-р Кристина Йорданова

ФУНКЦИИ НА УЧИТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ПРИ РАБОТА В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д-р Снежанка Добрева, Юлиян Асенов

БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

XIII МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ПРОБЛЕМИ НА УСТНАТА КОМУНИКАЦИЯ“ (В. ТЪРНОВО, 6 – 7.10.2023 Г.)

Гл. ас. д-р Илияна Димитрова

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 65 (2023) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXV (2023) Книжка 1 / Number 1: 1 – 120 Книжка 2 / Number 2: 121 – 232 Книжка 3 / Number 3: 233 – 348 Книжка 4 / Number 4: 349 – 456 Книжка 5 / Number 5: 457 – 568 Книжка 6 / Number 6: 569 – 688 LITERATURE / ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕ 9 – 26 Пътепи

г., в типографията на Виктор Хорниански, в Будапеща, със спомоществова-

Книжка 5

СТРАСТИТЕ НА ДУШАТА В СТАРАТА И НОВАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА: ОПИТ ЗА СРАВНЕНИЕ

Доц. д-р Христо Салджиев

ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

ХУМАНИЗЪМ, МИНАЛ ПРЕЗ БЕЗДНАТА: ТОМАС МАН И МАРГЬОРИТ ЮРСЕНАР

Асист. Франческа Земярска

ЕЗИКЪТ НА СВЕЩЕНОИКОНОМ ДИМИТЪР ПЕТКАНОВ (ЛЕКСИКАЛНИ И СТИЛИСТИЧНИ АСПЕКТИ)

Ас. д-р Теодора Г. Илиева

БАНАТСКИТЕ БЪЛГАРИ МЕЖДУ БАНАТСКИЯ ГОВОР И ПАЛКЕНСКИЯ ЕЗИК

Гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева

МЯСТОТО НА ТЕКСТОВЕ НА БЪЛГАРСКИ ПЕСНИ ОТ ПОПУЛЯРНИЯ ЖАНР В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА УКРАИНСКИ БЕЖАНЦИ

Доц. д-р Биляна Тодорова

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

КРЪГЛА МАСА „БЪЛГАРИСТИКАТА ДНЕС В ГЪРЦИЯ – АКАДЕМИЧНИ ЦЕНТРОВЕ, ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОЛЕТА, ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРОГРАМИ“ ПО НАЦИОНАЛНАТА НАУЧНА ПРОГРАМА „РАЗВИТИЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В ЧУЖБИНА“

Траяна Латева

ЛЯТНА ШКОЛА „ЗА БЪЛГАРИТЕ ДНЕС – ДИАЛОЗИ НА МЛАДИТЕ“ (АХТОПОЛ, 2 – 13 ЮЛИ 2023)

Докт. Димитър Карамитев, докт. Елка Петрова

Книжка 4

„НА ПРОЩАВАНЕ“ В ТИПОЛОГИЯТА НА ЛИРИЧЕСКИТЕ ЖАНРОВЕ

Проф. д.ф.н. Александър Панов

КОВИД-19 В ЛИТЕРАТУРАТА: МЕЖДУ ФИКЦИЯТА, СРАВНЕНИЯТА И ДНЕВНИКОВОТО

Проф. д-р Амелия Личева

СЪВЕТСКА РУСИЯ: АСПЕКТИ НА ИДЕОЛОГИЧЕСКИЯ ПРОЧИТ (НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ПЪТЕПИСНИ КНИГИ ОТ 20-ТЕ И 30-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК)

Мария Русева

“THE SALON OF NATURE” BY BORIS CHRISTOV AND MILKO BOZKOV: INTERMEDIALITY. INTERTEXTS. INTERPRETATION

Dr. Tetiana Riazantseva

НАГЛАСИ КЪМ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРИСТИКА В ЧУЖБИНА

Доц. д-р Надежда Сталянова

ЛИТЕРАТУРНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ В УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ЗА VIII – XII КЛАС В КОНТЕКСТА НА ВЪЗПИТАНИЕТО И ПРЕВАНТИВНАТА ПЕДАГОГИКА

Гл. ас. д-р Даниел Полихронов

ИНТЕРАКТИВЕН БИНАРЕН УРОК „ЧОВЕКЪТ, ВЛАСТТА И ГРАДЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ“

Д-р Теодора Димитрова, Милка Комитова

МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ПРЕВОДЪТ И НЕГОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА“, МАСАРИКОВ УНИВЕРСИТЕТ, БЪРНО, 12.05.2023 Г.

Доц. д-р Биляна Тодорова

ОБУЧИТЕЛЕН СЕМИНАР ЗА РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ“, 8 – 11 ЮНИ)

Д-р Мая Падешка

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3

ЛИТЕРАТУРА И КИНО – КАЗУС ОТ ВРЕМЕТО НА НРБ

Проф. д.ф.н. Инна Пелева

ДОКУМЕНТАЛНОТО НАСЛЕДСТВО НА ИЗДАТЕЛСКАТА ФАМИЛИЯ ЮРУКОВИ И ТЯХНАТА „МОЗАЙКА ОТ ЗНАМЕНИТИ СЪВРЕМЕННИ РОМАНИ“

Малина Димитрова

ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ПРЕДСТАВЯНЕ НА МОДЕЛ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ФОНОЛОГИЯТА ПРИ АФАЗИЯ, АДАПТИРАН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Емануела Маринова Доц. д-р Катерина Щерева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

УЧЕНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ СТУДЕНТИ ПО МЕДИЦИНА В СИМУЛИРАНА СРЕДА

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Невена Иванова

ФОРМИРАНЕТО НА СТРАТЕГИЙНА КОМПЕТЕНТНОСТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В I – IV КЛАС КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА УСПЕШНА СОЦИАЛИЗАЦИЯ

Проф. д.п.н. Нели Иванова

АКАДЕМИК ЛЮБОМИР МИЛЕТИЧ – ЩРИХИ КЪМ ПОРТРЕТА (ПО СЛУЧАЙ 160 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ)

Гл. ас. д-р Енчо Тилев

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ИЗЛОЖБАТА НА БАЛКАНСКИЯ КОМИКС CAN FOR BALKANS (ЛЕСКОВАЦ, СЪРБИЯ, 3 – 4 ФЕВРУАРИ 2023)

Д-р Александър Въчков

Книжка 2

ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ФАНТАСТИЧНИЯТ Е. Т. А. ХОФМАН – ЕДНА ТРАДИЦИЯ В ПОЛЕТО НА МОДЕРНОСТТА

Доц. д-р Светла Черпокова

НАГЛАСИ КЪМ ОРГАНИЗИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ДИАСПОРАТА В ЧЕХИЯ

Доц. д-р Елена Крейчова

ON THE PROPERTIES OF N-WORDS AND THE LICENSING OF NEGATIVE CONCORD IN BULGARIAN YES-NO QUESTIONS

Margarita Dimitrova, PhD

ВРЕМЕНАТА НА КОНКЛУЗИВА В ПЛАНА НА НЕМИНАЛОТО

Д-р Михаела Москова

ЕМПИРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ СРЕД УЧЕНИЦИ ОТ VIII КЛАС ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА МНЕНИЯ И НАГЛАСИ СПРЯМО ИЗУЧАВАНИТЕ СЮЖЕТИ В СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА И БИБЛЕЙСКИТЕ ТЕКСТОВЕ ПО УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Радослав Смаилов

ИГРАТА В ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧАСТ ОТ СТРАТЕГИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ МОТИВАЦИЯТА ЗА УЧЕНЕ НА ПЕТОКЛАСНИЦИ

Наталия Мацева

ЕЗИКОВАТА СИТУАЦИЯ В КЛАСНАТА СТАЯ И МОДЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В НАЧАЛЕН ЕТАП

Доц. д-р Евгения Тополска

ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

г. по случай 200-годишнината от смъртта му. Специален акцент се

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ КОЛЕГИ, ПРИЯТЕЛИ! Позволете ми от името на редакцион- ната колегия и от свое име да Ви пожелая здрава, мирна, успешна и много богата на научни изследвания и прояви 2023 година! От нас зависи българският книжовен език и българската литература да се съхраняват, разпространяват, обогатяват и да запазват своята уникалност! През последн

ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

КНИГАТА НА КИРИЛ КРЪСТЕВ „СПОМЕНИ ЗА КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ“ – ЗАВРЪЩАНЕ НА МОДЕРНИЗМА

Теодора Кашилска

АСОЦИАТИВНИ ПОЛЕТА НА КОМПОЗИТУМИТЕ С КОМПОНЕНТИ КОВИД- И КОРОНА- В БЪЛГАРСКОТО И В ПОЛСКОТО ЕЗИКОВО СЪЗНАНИЕ

Проф. д.ф.н. Андреана Ефтимова Проф. д.н. Наталия Длугош

ЛЕКСИКАЛНИ ПЛАСТОВЕ В ТВОРБИ НА ИЛИЯ ВОЛЕН

Ас. д-р Теодора Г. Илиева

ИНТЕРАКТИВЕН МЕТОД НА ЮРИСПРУДЕНЦИЯТА, ИЗПОЛЗВАН ЗА РЕШАВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЗАДАЧИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (МЕТОДЪТ CASE-STUDY)¹

Д-р Татяна Брага

НЯКОИ НАБЛЮДЕНИЯ ЗА СТИЛА НА ФЛОБЕР ВЪРХУ ОТКЪС ОТ РОМАНА ,,МАДАМ БОВАРИ“

Лидия Педалова

КНИГА ЗА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЗА УКРАИНСКИТЕ СТУДЕНТИ: Мiфи та архетипи в болгарськiй лiтературi (друга половина 20. ст.)

Проф. д.ф.н. Йорданка Захариева

ЛЕТОПИС НА БЪЛГАРСКОТО ДОСТОЙНСТВО

Доц. д-р Елена Гетова

НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, ПОСВЕТЕНИ НА ОНТОЛОГИЯТА НА СИТУАЦИИТЕ ЗА СЪСТОЯНИЕ В БЪЛГАРСКИЯ И РУСКИЯ ЕЗИК

Проф. д-р Красимира Алексова

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година

Книжка 6

“UNHEIMLICH FANTASTISCH – E.T.A. HOFFMANN 2022“: THE HOFFMANN YEAR AT STAATSBIBLIOTHEK ZU BERLIN

Benjamin Schlodder

FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

СЕРАПИОНОВА СЛЕДА В ПОСЛЕДНИЯ РАЗКАЗ НА ХОФМАН – „ЪГЛОВИЯТ ПРОЗОРЕЦ НА БРАТОВЧЕДА“

Гл. ас. д-р Елица Дубарова-Петкова

АЛХИМИЧНИ СИМВОЛИ И МОТИВИ В НОВЕЛАТА НА Е. Т. А. ХОФМАН „ЗЛАТНАТА ДЕЛВА“

Д-р Таня Бедаваджиева

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛИТЕРАТУРОВЕДСКОТО ПОНЯТИЕ „ХРОНОТОП“ В СОЦИОЛОГИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ

Доц. д-р Катя Михайлова

КАК УЧЕНИЦИТЕ УПОТРЕБЯВАТ СЪЮЗИТЕ НИТО – НИТО, ТУ – ТУ И ХЕМ – ХЕМ? (НАЦИОНАЛНА АНКЕТА)

Гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева

СИМВОЛЪТ КАТО СРЕДСТВО ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРЕН ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО МУЗИКА И БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЕТАП

Доц. д-р Пенка Марчева

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРОЕКТНО БАЗИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ В УРОЦИТЕ ПО ЛИТЕРАТУРА (I – IV КЛАС)

Гл. ас. Златина Димитрова

РЕТОРИКАТА В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ (Учебни помагала в помощ на изучаването на ораторското изкуство в училищата и в университетите)

Доц. д-р Владислав Миланов

A STUDY OF THE PUBLIC INSCRIPTIONS IN VELIKO TARNOVO AS PRODUCTS OF DIFFERENT TYPES OF LITERACIES (“Exploring Local Linguistic Scenery amongst Superdiversity: A Small Place in the Global Landscape” by Svetlana Atanassova-Divitakova)

Assoc. Prof. Dr. Yarmila Daskalova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ВОЙНАТА КАТО АНТИЦЕННОСТ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева

„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЕСЕ ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ – ИНСТРУМЕНТ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НАГЛАСИТЕ НА УЧЕНИЦИТЕ

Доц. д-р Деспина Василева

ЗА ТЕГОБАТА ОТ ЧЕТЕНЕТО И УЧЕНЕТО НА ЛИТЕРАТУРА

Доц. д-р Наталия Христова

КОМПЕТЕНТНОСТИ И МЕЖДУПРЕДМЕТНА ИНТЕГРАЦИЯ ПРИ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – ВЪЗМОЖНОСТИ, ПЕРСПЕКТИВИ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Доц. д-р Фани Бойкова

КОРПУСНАТА ЛИНГВИСТИКА В ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Доц. д-р Антония Радкова

СЪДЪРЖАТЕЛНИ, ФУНКЦИОНАЛНИ И ТЕХНОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА РАЗВИВАНЕТО НА ГРАЖДАНСКИ УМЕНИЯ ЗА УЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА

Д-р Мая Падешка

ДЕМОГРАФСКИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ПРЕПОДАВАНЕТО НА РУСКИЯ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Гл.ас. д-р Аглая Маврова

РОЛЯТА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ УСТОИ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ОБЩЕСТВА

Д-р Евелина Миланова, д-р Полина Заркова

ПРОЕКТНО ОРИЕНТИРАНОТО И ПРОЕКТНО БАЗИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ – ХАРАКТЕРИСТИКИ, СЪПОСТАВКА И ПРИЛОЖЕНИЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (VIII – XII КЛАС)

Стойка Чакърова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ЕЗИКОВАТА БЕЛЕЖКА КАТО ЛИНГВИСТИЧЕН ЖАНР

Доц. д-р Владислав Миланов

ON BULGARIAN DALI-QUESTIONS AND THE RELATION TO THE SUBJUNCTIVE MOOD

Margarita Dimitrova, PhD

УЧЕБНИТЕ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ – СЕГАШНО СЪСТОЯНИЕ И ПЕРСПЕКТИВИ

Доц. д-р Верка Сашева, гл. ас. д-р Велин Петров

ЛИНГВИСТИЧНИ И МЕТОДИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ РАБОТА В ЧАСОВЕТЕ ПО ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА

(български език XI – XII клас) Проф. д-р Ангел Петров

МЕТОДИТЕ ОБЯСНЕНИЕ, РАЗКАЗ И ЛЕКЦИЯ ПРИ УСТНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ОТ УЧИТЕЛЯ. ЗНАЧИМИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕЗИКА И СТИЛА

Гл. ас. д-р Галина Георгиева

РОМАНЪТ „ДНЕВНИКЪТ НА ДЕБЕЛЯНОВ. СИНИЯТ БЕЛЕЖНИК“ – ИЗПИТАНИЯ НА ЖАНРА ИЛИ ДНЕВНИК НА СЪЗНАНИЕТО

Гл. ас. д-р Венцислав Божинов

РОЛИ И ЗНАЧЕНИЯ НА УСВОЕНИТЕ ОБРАЗИ, ИЛИ ЗА АНТИЧНИТЕ РЕМИНИСЦЕНЦИИ ВЪВ ВЪЗРОЖДЕНСКАТА КНИЖНИНА

Владимир Игнатов

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4

ЛИТЕРАТУРНО НАСЛЕДСТВО И МУЗЕИ В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

Проф. д.и.н. Вера Бонева, д.н.к.

ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ… ОТ ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ (ОПИТ ЗА СТИЛИСТИЧЕН АНАЛИЗ)

Гл. ас. д-р Албена Баева

FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

«[СЛОВО] НАДГРОБНОЕ... КИПРІАНУ...» BY GREGORY TSAMBLAK: LINGUISTIC AND STYLISTIC FEATURES OF THE WORK

Inna Pryjmak Inna Tsaralunga

НЕ ЗАРАДИ ЧОВЕКА, А ЗАРАДИ ПОЛЗАТА – ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В РИСК

Доц. д-р Наталия Христова

РАВНИЩЕ НА ЕЗИКОВАТА ПОДГОТОВКА И КУЛТУРА НА СТУДЕНТИТЕ ПЕДАГОЗИ

Проф. д.п.н. Нели Иванова

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ЛИТЕРАТУРЕН АТЛАС „ЖИВОПИСНА БЪЛГАРИЯ. МНОГОЕЗИЧНИ МАРШРУТИ“

Проф. д.ф.н. Жоржета Чолакова

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

ВТОРА ЛЕКТОРИЯ ПО ПРОЕКТ „ДИГИТАЛНА БИБЛИОТЕКА „БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА“

Доц. д-р Александра Антонова

EUROPE IS NOT IMMUNE TO THE VIRUS OF THE PAST

Книжка 3

БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

СМЪРТТА КАТО БИТИЕ И ВРЕМЕ В СТИХОТВОРЕНИЯТА „СМЪРТ“ ОТ ПЕЙО ЯВОРОВ И „ДЯВОЛСКО“ ОТ АТАНАС ДАЛЧЕВ

Ас. д-р Стефка Карастоянова

INTELLECTUAL RECEPTION OF G. LOZANOV’S THEORY ON SUGGESTOPEDIA IN THE PEDAGOGICAL DISCOURSE OF UKRAINE

Prof. DSc. Olena Klymentova Assos. Prof. Dr. Olha Soroka

РАЗВИВАНЕ НА КОГНИТИВНИ И МЕТАКОГНИТИВНИ УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЧРЕЗ РАБОТА С УЧЕБНИ ЗАДАЧИ

Доц. д-р Деспина Василева

КОНЦЕПЦИЯТА ЗА КОМПЕТЕНТНОСТ И КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ГРАМОТНОСТ КАТО ЕЛЕМЕНТИ ОТ УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ В УЧЕБНАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГИМНАЗИАЛНИЯ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЕТАП

Стойка Чакърова

VISUALIZATION OF SUBORDINATE CIRCUMSTANTIAL SENTENCES FOR CONCESSION IN THE CONTEXT OF SYNTAX TRAINING IN 8

Donka Radeva Ilieva

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

СТИЛЪТ В СВЕТЛИНАТА И СЯНКАТА НА ЕСТЕТИКАТА

Проф. д-р Радослав Радев

130 ГОДИНИ ОТ НАПИСВАНЕТО НА ПЪРВОТО РЪКОВОДСТВО ПО МЕТОДИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Петър Михайлов

Книжка 2

ОПИТ ЗА ИСТОРИЗИРАЩ ПРОЧИТ НА НОВЕЛА ЕКЗЕМПЛУМ IX, ДЕН ІІ (БЕРНАБÒ И ДЖИНЕВРА) ОТ „ДЕКАМЕРОН“ НА ДЖОВАНИ БОКАЧО

Проф. д.н. Ангел Ангелов

ЖАНРОВИ ПАРАДИГМИ В „БАЛАДА ЗА ГЕОРГ ХЕНИХ“

Проф. д.ф.н. Александър Панов

„ЗЛАТОРОГ“ СПРЯМО ПОЛИТИКИТЕ В КУЛТУРАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

ПОРЕДИЦАТА „ДЕТСКИ ЖИВОТ“ В КОНТЕКСТА НА МОДЕРНИСТИЧНИЯ ПРОЕКТ НА ГЕО МИЛЕВ

Гл. ас. д-р Надежда Стоянова

THE 1920S IN HRISTO KARASTOYANOV’S NOVEL “THE SAME NIGHT AWAITS US ALL” – LIGHT AND DARKNESS

Trayana Lateva

ПРЕПОДАВАНЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА ЧУЖДЕСТРАННИ СТУДЕНТИ В ЮГОЗАПАДНИЯ УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ“ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПЕРСПЕКТИВИ

Доц. д-р Гергана Падарева-Илиева Доц. д-р Биляна Тодорова

ПРЕВОД И ИНТЕРПРЕТАЦИЯ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Хон. ас. Весела Еленкова

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ! Пред вас е първият брой на списание „Български език и литература“ за кален- дарната 2022 година. Както всяка година, имам удоволствието и честта да се обърна към всички вас – нашите автори, читатели, съмишленици и приятели, с пожелания за здраве, успехи и лично щастие. За всички нас последната година беше година на

ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

заичната творба в стихове „Нимфи“ (1878) на Иван Тургенев провъзгласява възкресението на Пан. В разказа на Анатол Франс „Светият Сатир“ (1895) старият бог става свидетел на смяната на световните епохи – Сатурн е сме- нен от Юпитер, Юпитер – от Иисус Христос; сатирът приема кръщението и умира, за да остане безсмъртен и вечно да пребивава в сърцето на неизмен- ната природа. По-късно, във „Въстанието

THE MUSICAL ELEMENTS IN PASSION OR ALICE'S DEATH AS SOURCES OF NEW MEANINGS

Vesela Ganeva

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ВЪВ ВТОРИЯ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП НА СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (XI – XII КЛАС)

Проф. д-р Ангел Петров

УЧЕБНО-МЕТОДИЧЕСКАТА ДОКУМЕНТАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ В БЪЛГАРСКИТЕ НЕДЕЛНИ УЧИЛИЩА ЗАД ГРАНИЦА ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА ПСИХОЛИНГВИСТИКАТА

Проф. д.ф.н. Живка Колева-Златева

МЕДИЦИНАТА И ВЪПРОСЪТ ЗА БЪДЕЩЕТО

Д-р д.м. Ивета Ташева

СОФИЙСКИЯТ МЕЖДУНАРОДЕН ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ – ДЕКЕМВРИ 2021

Доц. Дария Карапеткова

МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА – ПЪТИЩА ПРЕЗ МУЛТИКУЛТУРНИЯ СВЯТ“ (НЕАПОЛ, 18 – 21 НОЕМВРИ 2021)

Д-р Мая Падешка

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

ТРИ КНИГИ НА ЛАТИНСКИ ЕЗИК ОТ БЪЛГАРСКИ АВТОРИ ОТ НАЧАЛОТО НА XIX ВЕК

Янко Димитров

ЛИЧНАТА БИБЛИОТЕКА НА СТОЯН КАРОЛЕВ В ДИГИТАЛНА БИБЛИОТЕКА „БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА“

Доц. д-р Александра Антонова

2021 година

Книжка 6

ПРОЗОДИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ИЗРЕЧЕНИЯ С КОМУНИКАТИВНО МАРКИРАН И КОМУНИКАТИВНО НЕМАРКИРАН СЛОВОРЕД

Проф. д-р Бистра Андреева Доц. д-р Снежина Димитрова

ЛЕКСИКАЛЕН ИЗРАЗ НА АНТОНИМНИ ОТНОШЕНИЯ В БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Доц. д-р Владислав Миланов

MISVALUATION: ON THE BULGARIAN VERBS ПОДЦЕНЯВАМ ‘UNDERESTIMATE’ AND НАДЦЕНЯВАМ ‘OVERESTIMATE’, THEIR SEMANTIC STRUCTURE AND TRANSLATION INTO RUSSIAN

Elena Ivanova, Alexandra Eremchenko

БЪЛГАРСКОТО СЕЛО МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ. СОЦИОЛОГИЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО В ПРОЗАТА НА ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ

Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

МНОГООБРАЗИЕТО НА КИРИЛИЦАТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ КАТО ЧУЖД

Доц. д-р Антония Радкова

ТАКТИКИ И СТРАТЕГИИ ПРИ ПРЕВОД НА ТЕРМИНИ В БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (НА ФОНА НА РУСКИ И СРЪБСКИ ЕЗИК)

Д-р Радостина Стоянова

РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА КАТО СРЕДСТВО ЗА ФОРМИРАНЕ НА ОЦЕНЪЧНИ СПОСОБНОСТИ У ПОДРАСТВАЩИТЕ ЗА ДЕВИАЦИИТЕ В ПОВЕДЕНИЕТО

Даниел Полихронов

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА КЛЮЧОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ „ОБЩУВАНЕ НА РОДЕН ЕЗИК“ НА УЧЕНИЦИТЕ В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ СПОРЕД ТЕХНИТЕ УЧИТЕЛИ И РОДИТЕЛИ В СРАВНИТЕЛЕН ПЛАН

Теодора Вълева

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ПОГЛЕДА ПРИ ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ В СТРАНИЦА ОТ УЧЕБНИК ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Доц. д-р Деспина Василева

МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В БЕЛГРАДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Доц. д-р Ивана Давитков

КАТЕГОРИАЛНИ И НЕКАТЕГОРИАЛНИ ЗНАЧЕНИЯ НА РОДА, ЧИСЛОТО И ПАДЕЖА ПРИ ЛИЧНИТЕ МЕСТОИМЕНИЯ (РУСКО-БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ)

Гл. ас. д-р Енчо Тилев

НОВИ СЪЩИНСКИ И НЕСЪЩИНСКИ ФРАЗЕОЛОГИЧНИ ИЗРАЗИ В БЪЛГАРСКИЯ МЕДИЕН ДИСКУРС

Гл. ас. д-р Теодора Илиева

ПАДЕЖНИ ОСТАТЪЦИ ПРИ БЪЛГАРСКИТЕ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ

Неманя Йованович

BREAKING THE RULES OF THE STANDARD OF THE BULGARIAN LANGUAGE ONLINE: LANGUAGE ADAPTATION OR LANGUAGE ILLITERACY

Assist. Prof. Dr. Milen Filipov Assist. Prof. Dr. Dinka Zlateva

ПЕЙО ЯВОРОВ В МЕМОАРНИТЕ ТЕКСТОВЕ НА ДОРА ГАБЕ – РАЗРОЯВАНЕ НА НАРАТИВА

Теодора Кашилска

ЧОВЕКЪТ ВЪВ ВЪЛШЕБНАТА ПРИКАЗКА (,,ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА“, ПРЕРАЗКАЗАНА ОТ АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ)

Ивелина Ангелова

ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4

РЕФЛЕКСИВНО-ДАТИВНИ КОНСТРУКЦИИ С ОПТАТИВНО ЗНАЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Доц. д-р Галина Петрова

ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

СТРУКТУРА НА НАРАТИВА В ПОВЕСТТА НА ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ „БАРИЕРАТА“

Доц. д-р Инна Гажева

СТИХОСБИРКАТА ИСТЕРИЧНИ ВЕЕРИ И ПРЕДГОВОРЪТ НА ТЕОДОР ЧАКЪРМОВ

Асист. Олга Савеска

ФОЛКЛОРЪТ В КОНТЕКСТА НА ЛИТЕРАТУРНОТО ОБУЧЕНИЕ (СПОРЕД ДЕЙСТВАЩАТА УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА V КЛАС)

Гл. ас. д-р Венцислав Божинов

ПРЕПОДАВАНЕТО НА МАНИФЕСТА

Д-р Ирена Димова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Една от основните задачи на съвременния учител е да направи четенето продуктивно. То не е само предмет, който детето трябва успешно да овладее, но е и предметът, чрез който то ще усвоява знания и по други учебни дисци- плини. Четенето включва широк диапазон от умения, които структурират цялост- ната система на тази компетентност. То изисква както умения за установяване на факти в конкретна писмена

CONFERENCE REPORT ON THE INTERNATIONAL ACADEMIC CONFERENCE WORD AND IDEOLOGIES, PLOVDIV UNIVERSITY

Vesela Ganeva, Iliya Tochev

Книжка 3

НЕВИДИМАТА АНТОЛОГИЯ. ЛИТЕРАТУРАТА В ПОСЛЕДНИТЕ БЪЛГАРСКИ БАНКНОТИ

Гл. ас. д-р Георги Господинов

ОБИЖДАМ ТЕ (СЕ) – ПАРАМЕТРИ НА ОБИДАТА И ВЕРБАЛНАТА АГРЕСИЯ В УЧИЛИЩЕ

Доц. д-р Надежда Сталянова

ПРИЛОЖЕНИЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ПРИ ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА УСВОЯВАНЕ НА МЕЖДУЕЗИКОВИЯ ТРАНСФЕР НА ТЕМПОРАЛНИТЕ ФОРМИ (БЪЛГАРСКИ И ИСПАНСКИ ЕЗИК)

Д-р Георги Джумайов

ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА

Д-р Венера Матеева-Байчева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОСНОВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН

Проф. д.п.н. Нели Иванова

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА КЛЮЧОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ ОБЩУВАНЕ НА РОДЕН ЕЗИК В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА УЧИТЕЛИТЕ

Ирена Райкова

ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

БИТИЕТО НА СЛОВОТО. ЮБИЛЕЕН СБОРНИК, ПОСВЕТЕН НА 60-ГОДИШНИНАТА НА ПРОФЕСОР ЗАПРЯН КОЗЛУДЖОВ

Теодора Кашилска

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2

КЪМ ИЗВОРИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДУМИ В „БЪЛГАРСКИЯ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК“

Христина Дейкова

ABOUT THE SYNTACTIC STRUCTURE OF BULGARIAN PROVERBS AND ENGLISH PROVERBIAL PARALLELS TO THEM

Nadezhda Ershova

ПРИЛОЖЕНИЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ПРИ ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА УСВОЯВАНЕ НА МЕЖДУЕЗИКОВИЯ ТРАНСФЕР НА ТЕМПОРАЛНИТЕ ФОРМИ (БЪЛГАРСКИ И АНГЛИЙСКИ ЕЗИК)

Георги Джумайов

ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ ПО ВРЕМЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ. ПЪТЯТ ОТ РЕАЛИЗМА КЪМ СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА КОНЮНКТУРА

Антоанета Алипиева

ДИАЛОГЪТ ГУНДРУМ – ВАЗОВ. ИЗДАТЕЛСКИ (РЕ)КОНСТРУКЦИИ

Малина Димитрова

„APROPOS ЗА УЧИТЕЛКАТА“ РАДА КИРКОВИЧ И ФИГУРАТА НА НАЙДЕН ГЕРОВ

Андриана Спасова

ЖАНРЪТ – ПРОБЛЕМАТИЗИРАНЕ НА КЛЮЧА

Цветелина Драганова

ИКОНОМИКАТА В КОНТЕКСТА НА ПРЕПОДАВАНЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

Нели Минкова, Здравка Георгиева

КРЪГЛА МАСА „КНИЖОВНИЦИ И КНИГИ (ПРЕДВЪЗРАЖДАНЕ И ВЪЗРАЖДАНЕ)“

ПРОФ. Д-Р РАДКА ВЛАХОВА-РУЙКОВА

Йовка Тишева

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ! Това е първият брой на списанието за календарната 2021 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви же- лая много здрава, успешна и щастлива 2021 година! За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ непрекъснато разширява и обогатява своята проблема- тика и освен конкретни методиче

ЗА РАННИТЕ ПРЕВОДИ НА РАЗКАЗИТЕ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ И ТЯХНАТА РЕЦЕПЦИЯ В ПОЛСКИЯ КУЛТУРЕН КОНТЕКСТ

Галя Симеонова-Конах

SOUTH SLAVIC-UKRAINIAN PHONETIC AND GRAPHIC VARIABILITY IN RELIGIOUS MONUMENTS OF THE 14

Inna Tsaralunga

ВРЕМЕТО КАТО АБСТРАКЦИЯ – АСПЕКТИ И ПРОБЛЕМИ НА ТЕМПОРАЛНОСТТА В ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Енчо Тилев

ИНТЕРТЕКСТУАЛНИ МОТИВНИ ГНЕЗДА ПРИ ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ТЕМАТА „ОБЩЕСТВОТО И ВЛАСТТА“) ОТ УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА XI КЛАС (ОБЩОЗАДЪЛЖИТЕЛНА И ПРОФИЛИРАНА ПОДГОТОВКА, МОДУЛ „ДИАЛОГИЧНИ ПРОЧИТИ“)

Стефка Караиванова

ПИСАНЕТО НА ЕСЕ КАТО КОМПЕТЕНТНОСТ. КАКВО И КАК ОЦЕНЯВАМЕ

Александър Панов

НОВИТЕ УЧЕБНИЦИ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА ІХ КЛАС ОТ СЪДЪРЖАТЕЛНА И ДИДАКТИКО-МЕТОДИЧЕСКА ГЛЕДНА ТОЧКА

Валентин Стоянов

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИТЕ И СОЦИОКУЛТУРНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОСНОВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА РОДИТЕЛИТЕ

Теодора Вълева

ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

ОБЗОР НА ЛЕКТОРИЯТА „БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА – ПОЗИЦИИ“

Александра Антонова

2020 година

Книжка 6

ЗА ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ РАЗГОВОРНИЦИ: РЕЦЕПЦИЯ И СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛИ

Диана Иванова

СТАТУТЪТ НА СОБСТВЕНИТЕ ИМЕНА ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА ЕТНОФРАЗЕОЛОГИЯТА

Мария Добрикова

RUSSIAN PROVERBS ABOUT LOVE AND THEIR PAREMIOLOGICAL REFLECTION IN BULGARIAN AND POLISH CULTURES

Anna Kolpakova

ЗА АКЦЕНТУВАНЕТО ПРИ СЛОЖНИТЕ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Мирена Пацева

НАГЛАСИ ЗА ЧЕТЕНЕ (ПРОУЧВАНЕ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ)

Деспина Василева

В ТЪРСЕНЕ НА НОВИТЕ БЪЛГАРСКИ КУЛТУРНИ ГЕРОИ В ЧУЖБИНА

Камен Рикев

ПРОЯВЛЕНИЯ НА СТРАШНОТО В ЧЕШКИ И БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОРНИ ПРИКАЗКИ

Росина Кокудева

СТИХОТВОРЕНИЯТА В ПРОЗА НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

Александър Христов

ЕРОТИЗАЦИИ НА ЖЕНСКИТЕ КОСИ В ЦИКЪЛА „ЦАРИЦИ НА НОЩТА“ НА П. К. ЯВОРОВ

Боряна Владимирова

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5

ОТРАЖЕНИЕ НА ДИСКУРСНИЯ ПОДХОД ВЪРХУ УЧЕБНА СЕРИЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(учебници за V – XII клас) Ангел Петров

ПРОЕКТНО ОРИЕНТИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ КАТО МЕТОД ЗА РАЗВИВАНЕ НА КОМУНИКАТИВНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ГИМНАЗИАЛНИТЕ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЕТАПИ

Стойка Чакърова

НУЛЕВ И ЕКСПЛИЦИРАН СУБЕКТ ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Антония Радкова

ИНТЕРФЕРЕНТНИ ГРЕШКИ В УПОТРЕБАТА НА ГЛАГОЛА СЪМ В БЪЛГАРСКАТА РЕЧ НА ЧУЖДЕНЦИ

Венера Матеева-Байчева

АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ТЕАТРАЛНОПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В ПОДГОТОВКАТА НА БЪДЕЩИ УЧИТЕЛИ

(Резултати от измерителна процедура) Росица Пенкова

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА ЕЗИКОВИТЕ, СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИТЕ И СОЦИОКУЛТУРНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ В НАЧАЛЕН ЕТАП СПОРЕД УЧИТЕЛИТЕ

Десислава Петрова

НЕОБХОДИМА КОРЕКЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА ИНДИКАТИВНА ТЕМПОРАЛНА ПАРАДИГМА: ПЕРФЕКТ СЕ ОБРАЗУВА И ПОСРЕДСТВОМ ИМПЕРФЕКТНИ ПРИЧАСТИЯ

Красимир Кабакчиев

ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

СЛУЖЕБНИ ДОСИЕТА НА БОЯН ПЕНЕВ, ТОДОР БОРОВ, АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ, КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ И СТОЯН КАРОЛЕВ В УНИВЕРСИТЕТСКИЯ АРХИВ НА СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

Александра Антонова

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4

ЦЕННОСТИ И ПОВЕДЕНИЯ В НЯКОЛКО НОВЕЛИ ОТ „ДЕКАМЕРОН“ НА ДЖОВАНИ БОКАЧО

Ангел Ангелов

СВЕТЪТ НА ВЪЗРАСТНИТЕ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДНО ПОДРАСТВАЩО ДЕТЕ – ЕДИН АБСУРДЕН, НЕСЪВЪРШЕН, ПОДЛЕЖАЩ НА ПРОМЯНА СВЯТ

Теодора Вълова

БИБЛИЯТА И МЕЖДУТЕКСТОВИЯТ ДИАЛОГ В УЧИЛИЩЕ

Мария Пилева

THE WAYS TO IMPROVEMENTS IN METHODOLOGICAL TRAINING OF FUTURE LANGUAGE AND LITERATURE TEACHERS FOR THE COMPETENCE-BASED APPROACH IMPLEMENTATION

Natalia Bohdanets-Biloskalenko, Olena Goroshkina, Olena Kovalenko

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА ЛИТЕРАТУРНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ У УЧЕНИЦИТЕ В НАЧАЛЕН ЕТАП НА ОСНОВНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН СПОРЕД РОДИТЕЛИТЕ ИМ

Десислава Тодорова

ЗНАЧЕНИЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ОТ НАЙ-РАННА ВЪЗРАСТ КАТО ПРЕДПОСТАВКА ЗА ОБРАЗОВАТЕЛЕН УСПЕХ

Цветанка Мянкова

НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

СТУДЕНТСКИ НАУЧЕН СЕМИНАР „СТРАНИЦИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ЛИНГВИСТИКАТА“

Енчо Тилев

ДОЦ. Д-Р ПЕНКА ГАРУШЕВА-КАРАМАЛАКОВА (1947 – 2020 Г.)

Фани Бойкова

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Number 4, 2020 и литература

Книжка 3

ЛИНГВИСТИЧНИ ЗНАНИЯ, КОМУНИКАТИВНА КОМПЕТЕНТНОСТ, ФУНКЦИОНАЛНА ГРАМОТНОСТ

Йовка Тишева

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯТ ПОДХОД В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: МЕЖДУ ТРАДИЦИОННОТО И ИНОВАТИВНОТО

Велка Попова

ИМА ЛИ ВЪЗДЕЙСТВИЕ ДЪРЖАВНИЯТ ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ВЪРХУ ГРАМАТИЧЕСКАТА КОМПЕТЕНТНОСТ

Руска Станчева Красимира Алексова

ГРАМАТИЧЕСКИ ИГРИ. СИНТАКТИЧНАТА ИГРА „ПИТАНКИТЕ НА МЕСИЗА“: СЪЗДАВАНЕ И ХОРИЗОНТИ НА ОЧАКВАНЕ

Петя Бъркалова Ива Неделева

ЕЗИКОВАТА АГРЕСИЯ В ПОЛИТИЧЕСКАТА И В УЧЕНИЧЕСКАТА РЕЧ

Владислав Миланов

ДИАЛЕКТИКА И АБСУРД В „СЛАВА НА ИМПЕРИЯТА“ НА ЖАН Д’ОРМЕСОН

Лъчезар П. Томов

ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ НА 60 ГОДИНИ

Мая Падешка

ЗА РЕЧНИКА НА ФРЕНСКИТЕ ДУМИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ В ЕЗИКОВОТО И В ЛИТЕРАТУРНОТО ОБУЧЕНИЕ

Веселинов, Д. & Ангелова, А. (2015 – 2017). Речник на френските думи

Книжка 2

ДАННИ ЗА ЗАПАЗЕНИ ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ ТРУДОВЕТЕ НА ПЕТЪР БОГДАН (ОТПЕЧАТАНИ ИЛИ ПРИГОТВЕНИ ЗА ПЕЧАТ ОТ НЕГО)

Лилия Илиева

„ЗМЕЙОВА СВАТБА“ НА ПЕТКО Ю. ТОДОРОВ И „ГОРСКА ПЕСЕН“ НА ЛЕСЯ УКРАИНКА (СЕЦЕСИОННА/НЕОРОМАНТИЧНА ТОПОГРАФИЯ)

Цветана Георгиева

КРЪГЛА МАСА ПО ПРОБЛЕМИТЕ НА ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В УНИВЕРСИТЕТИТЕ В ЧУЖБИНА „ЛЕКТОРАТИТЕ – МЕЖДУ „ДЪРЖАВАТА НА ДУХА“ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ РЕСТРИКЦИИ“

Петя Бъркалова

БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ В СЪВРЕМЕННАТА СРЪБСКА ПРЕДСТАВА (НАБЛЮДЕНИЯ НАД СТУДЕНТСКАТА РЕЦЕПЦИЯ НА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА, НАД СТУДЕНТСКИ ТЕКСТОВЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК)

Антоанета Алипиева

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНОТО ПОСЛАНИЕ (МИСИЯ СРЕД СВОИ)

Бисера Дакова

СПИСАНИЕ „КРЕСЧЕНДО“: ЕДНО КЪСЧЕ ОТ ПЪЗЕЛА НА ЕВРОПЕЙСКАТА АВАНГАРДНА КУЛТУРА

Олга Савеска

ДОБРУДЖА В ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ИЩВАН ДЬОРФИ

Венета Янкова

БЪЛГАРИСТИКАТА В УКРАЙНА: ЦЕНТЪРЪТ ПО БЪЛГАРИСТИКА В МЕЛИТОПОЛ

Красимира Колева

ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

РАЗБИРАНЕ НА ТЕКСТ НА НЕИЗУЧАВАН ЕЗИК ОТ УЧЕНИЦИ В БЪЛГАРСКОТО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ

Мая Падешка

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1

СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, УВАЖАЕМИ АВТОРИ, КОЛЕГИ, УЧИТЕЛИ, СТУДЕНТИ! Позволете ми в първия брой на списа- нието за календарната 2020 година от името на редакционната колегия и от свое име да Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2020 година! Нека всички ние направим така, че българският книжовен език и бъл- гарската литература да се съхраняват, раз- пространяват,

ПРЕВЪЗМОГВАНЕ НА ЕТНОКУЛТУРНИТЕ СТЕРЕОТИПИ В НОВЕЛАТА ЗА САЛАДИН И МЕЛХИСЕДЕК (І,3) ОТ БОКАЧОВИЯ СБОРНИК С НОВЕЛИ „ДЕКАМЕРОН“

Иван Велчев

НАПРЕЖЕНИЕТО МЕЖДУ МАСКУЛИНИЗМИТЕ И ФЕМИНАТИВИТЕ В ЕЗИКА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ

Андреана Ефтимова

ФРЕНСКИ НЮАНС В ЕЗИКА НА ЙОРДАН ЙОВКОВ

Димитър Веселинов

ВРЕМЕ ЛИ Е ЗА ДИСКУСИИ ОТНОСНО ПРОБЛЕМА Л КАТО Ў В УЧИЛИЩЕ? (ВЪЗ ОСНОВА НА ЕКСПЕРИМЕНТ В НАЧАЛЕН КУРС ВЪРХУ ПРАВОПИСА НА ДУМИ, СЪДЪРЖАЩИ Л И У)

Гергана Падарева-Илиева, София Мицова

СИМВОЛИКА НА ЖЕНСКИТЕ КОСИ В ПОЕЗИЯТА НА П. ЯВОРОВ

Боряна Владимирова

„ТЮТЮН“ – МЕЖДУ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРИСТРАСТИЯ И БИБЛЕЙСКАТА ПРОБЛЕМАТИКА

Велика Гюлемерова

РАВНИЩЕ НА ФОРМИРАНОСТ НА ЕЗИКОВИТЕ И ЛИТЕРАТУРНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ В IV КЛАС

Десислава Петрова

ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

година! Нека всички ние направим

2019 година

Книжка 6

НАКЛОНЕНИЕ НА ГЛАГОЛА В УЧЕБНИЦИТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА СЕДМИ КЛАС: ПОДХОДИ И ПРАКТИКИ

Марияна Цибранска-Костова

ЗА ОБЕМА НА ФРАЗЕОЛОГИЯТА

Албена Баева

ON THE PROCESSES OF ADAPTATION OF BULGARIAN NAMES IN TSARIBROD, SERBIA

Ivana Davitkov

ЗА ПРЕВОДНИТЕ ГРЕШКИ В БЪЛГАРСКАТА РЕЧЕВА ПРАКТИКА НА ЧУЖДЕНЦИ

Елена Хаджиева, Рени Манова

АСПЕКТИ НА ИЗУЧАВАНЕТО НА ПУБЛИЧНО ИЗКАЗВАНЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Деспина Василева

„МЛАДЕЖКА ТЕМА“ И ЛИРИКА В БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО ОТ 70-ТЕ И 80-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК

Мария Панова

„ПЪТ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ“ – ПРЕКРОЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО

Теодора Кашилска

МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ПРАВОСЛАВНИ И ДРУГОВЕРЦИ. РАЗДЕЛЕНИЕТО МЕЖДУ ХРИСТИЯНИТЕ В СЛАВЯНСКОТО ДУХОВНО ПРОСТРАНСТВО ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО НАШИ ДНИ“

(Неапол, 22 – 23 ноември 2018) Татяна Лекова

Книжка 5

КЪДЕ Е МУЛТИМОДАЛНАТА КЛАСНА СТАЯ?

Владимир Атанасов

ОБУЧЕНИЕ ПО КВАЛИФИКАЦИОННИ ПРОГРАМИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНОКВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН ОТ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА И ПО ЧУЖД ЕЗИК

Росица Пенкова

ХРИСТИЯНСКО СМИРЕНИЕ И ГРАЖДАНСКА НЕПРИМИРИМОСТ В ДЕТСКОТО ТВОРЧЕСТВО НА КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ

Огняна Георгиева-Тенева

ФОРМИРАНЕТО НА ЧИТАТЕЛСКИ ИНТЕРЕСИ И УМЕНИЯ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СЪВРЕМЕННИ АВТОРИ НА ДЕТСКА ЛИТЕРАТУРА

Даниел Полихронов

УНИВЕРСАЛНОСТ И ИГРОВИ ХАРАКТЕР НА ПРИКАЗНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ. РЕЦЕПЦИЯ

Росина Кокудева

TRANSLATION OF FICTION AS A SPECIFIC FORM OF BULGARIAN-SLOVAK INTERCULTURAL COMMUNICATION II

Maria Dobrikova

С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

КРЪГЛА МАСА ПО АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 4

ПРАКТИЧЕСКИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В БАКАЛАВЪРСКАТА СТЕПЕН НА САНКТПЕТЕРБУРГСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Зоя Шанова

SHARED BY ALL SPEAKERS? DATIVE PREDICATIVES IN BULGARIAN AND RUSSIAN

Elena Ivanova Anton Zimmerling

Thus, the proverb is the object of paremiology, and the saying (phraseological unit) is the object of phraseology. The question of the place of paremiology in linguistics, its relationship with phraseology, the object of paremiology and the theoretical foundations of paremiography is still open (Laukakangas, 2001, 2018; Mokienko, 2018; Petrova-Stoyanova, 2006). 2. Bulgarian and russian paremiology

Състояние и проблеми на българската личноименна система [Problems

(1) а. Усещането, че си свободен, е страхотно; б. Усещането да си свобо- ден, е страхотно. (2) а. Усещам, че ме лъже; б. *Усещам да ме лъже. Възможност за присъединяване на да-изречение все пак има, но при нега- ция на главния предикат (3). Тази употреба е мотивирана от намерението да се опровергае нечие предположение (Petrova, 2015): (3) Той май те лъже – Не усещам да ме лъже. Възможността да при

(конклузив) изразява действие (или резултата от действие), което се установява от говорещото лице по пътя на умозаключението, обобщението и предположение- то“ (почер. м. – Д. Д.) (Kutsarov, I., 2007: 287). От друга страна, презумптивните ще-форми са винаги хипотетични поради наличието на футурния маркер, а хи- потезите съвсем естествено се пораждат на базата на някакво умозаключение. Г. Герджиков

включително реки от нектар и мляко и мед, капещ от клоните на дъбовете. Подобен мотив развива и Хезиод, живял седем века преди Овидий, в пое-

Стопанинът идва, автомобилът потегля с шум и оставя на улицата един голям сух правоъгълник. И изведнъж си представям някой разсеян безделник, който дохожда да се подслони на това място.“ Атанас Далчев (1904 – 1978) и неговото лирическо присъствие обичат дъ- жда, защото той е онова битие, което „връща погледа и света“. Дъждът при- тежава и своето „черно огледало“, което се превръща в екрана, на кой

на определено равнище на комуникативна компетентност. Начините и методите на преподаване на тези учебни предмети и в момента са подчинени на тази задача. Целта на настоящата статия е да се постави за пореден път във фокуса на внима- нието понятието комуникативна компетентност, като освен че то се дефинира, се посочват някои неясноти при описването на неговите обхват и значение. Задачите, които си

2. Организация на класната стая. Технически средства Класната стая се организира така, че всеки отбор има свое работно прос- транство и свои технически средства – компютър, медия и екран. Екраните са разположени така, че да могат да бъдат виждани от всички ученици. Работните материали са оформени в две презентации – по една за всеки отбор. 3. Организация на учебния материал В този учебен час се съ

Грозев, писани под влияние на символизма, са най-многобройни в творческия му списък, като в него попадат поезия, драма и критика. Символизмът на Ив. Грозев в изследванията на Ел. Азманова е дългого- дишна тема, която преминава през различни методи на изследване – литера- турнокритически, литературноисторически, компаративистки, биографичен и др. Първото по-голямо изследване е поместено в сборника

Глаголните категории вид, време, наклонение и залог в учебниците на гръцката обра- зователна система / Борис Вунчев Целта на настоящата публикация е дескриптивно да представи начина, по който се разглеждат глаголните категории вид, време, наклонение и залог в учебните помагала на гръцката гимназиална степен (VII до IX клас в българските училища). 3/2019: сп. „Химия. Природните науки в образованиет

Книжка 3

С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ВИДОВЕТЕ СКАЗУЕМИ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Елена Каневска-Николова

ПРЕПОДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА В НЕБЪЛГАРСКА СРЕДА

Стилиян Стоянов

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО НА ЛИТЕРАТУРНИЯ ТЕКСТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА ЧУЖДЕНЦИ

Мирена Пацева, Елена Руневска, Станка Панова

ПРЕПОДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В УНИВЕРСИТЕТА „МАКЕДОНИЯ“ – СОЛУН

Таня Стоянова

ОНЛАЙН ФОРМИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО СЛОВАШКИ ЕЗИК В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

Величко Панайотов

ДВЕТЕ ПЪРВИ ДАМИ НА СЛОВАШКАТА БЪЛГАРИСТИКА (МАРИЯ ДОБРИКОВА И МАРИЯ КОШКОВА)

Диана Иванова

ЕДНО ИЗДАНИЕ НА „МИТАРСТВАТА“ ОТ ЕПОХАТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Любка Ненова

ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ПЕТИ КЛАС

Ценка Кучева

СЪВРЕМЕННИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПОДХОДИ, ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ И ФОРМИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В V – VII КЛАС

Добрина Велинова

ЗА НЯКОИ НЕТОЧНОСТИ ПРИ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА НАУЧНИТЕ ТЕРМИНИ В УЧЕБНИЦИТЕ

Кристияна Симеонова

ПРИЛАГАНЕ НА РЕФЛЕКСИВНИ МЕТОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК НА ДЕЦА БИЛИНГВИ

Лилия Пенчева

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

„БЪЛГАРИЯ – МАКЕДОНИЯ – СЛОВЕНИЯ: МЕЖДУКУЛТУРНИ ДИАЛОЗИ В ХХІ ВЕК“ БУГАРИJА – МАКЕДОНИJА – СЛОВЕНИJА: МЕЃУКУЛТУРНИ ДИЈАЛОЗИ ВО ХХІ ВЕК BOLGARIJA – MAKEDONIJA – SLOVENIJA: MEDKULTURNI DIALOGI V XXI STOLETJU

ЛЮБЛЯНА, 23 – 25 МАЙ 2019

г. от Филологическия факултет на Югозападния

Книжка 2

ТРЕТИ ФОРУМ „ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК“

Светла Коева

ОТНОВО ЗА НЯКОИ ПРОБЛЕМИ И ЗАДАЧИ ПРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛОЛОЗИ ДНЕС

Емилия Пернишка

ЛИНГВИСТИКАТА И ЗДРАВИЯТ РАЗУМ

Стефана Димитрова

НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ОБУЧЕНИЕТО

Мария Попова

КОНФИГУРАЦИОННИЯТ СИНТАКТИЧЕН АНАЛИЗ, ИЛИ ЗА ВРЪЗКИТЕ МЕЖДУ СТРОЕЖА НА ИЗРЕЧЕНИЕТО И ФУНКЦИИТЕ НА ИЗРЕЧЕНСКИТЕ СЪСТАВКИ

Петя Бъркалова Димитрия Желязкова

РОЛЯТА НА УЧИТЕЛИТЕ И УЧИЛИЩЕТО КАТО ФАКТОР ЗА ФОРМИРАНЕ НА ЕЗИКОВИТЕ НАГЛАСИ

Руска Станчева Красимира Алексова

ОЦЕНЯВАНЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. КАКВО ДА СЕ ОЦЕНЯВА, КАК ДА СЕ ОЦЕНЯВА, ЗАЩО ДА СЕ ОЦЕНЯВА? НОВИ ОТГОВОРИ НА СТАРИ ВЪПРОСИ

Татяна Ангелова

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ МЕТОДИ В ИЗВЪНКЛАСНИТЕ ДЕЙНОСТИ, ИЛИ КАК ЕДНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗАВЛАДЯ ЕДНО УЧИЛИЩЕ

Борислава Хаджийска

РОДНИЯТ ДИАЛЕКТ – ПОЗНАТ И НЕПОЗНАТ. СЪВМЕСТЕН ПРОЕКТ НА МЛАДИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ И УЧЕНИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ НА БАН

Марина Петрова

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

ФИЛОСОФИЯ НА ЕЗИКА И ФИЛОСОФИЯ НА ЛИНГВИСТИКАТА

Светлана Питкевич

BULGARIAN AND RUSSIAN ZOOMORPHIC SIMILES AS A REFLECTION OF WAY OF LIFE AND LIVING CONDITIONS

Radostina Stoyanova

СТАНДАРТИЗИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И НАРОДОЗНАНИЕ В УНГАРИЯ – ОТ НАЦИОНАЛНИТЕ СТАНДАРТИ ДО УЧЕБНИЯ ЧАС

Светла Кьосева

ТИПОЛОГИЯ И СИСТЕМНОСТ НА РЕЦЕПТИВНИТЕ УМЕНИЯ

Димка Димитрова

МЕТОДИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ЗА РАЗВИВАНЕ НА ИНТЕРКУЛТУРНАТА КОМУНИКАТИВНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ПЪРВИЯ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП

Полина Заркова

ЗА ПРЕРАЗКАЗА КАТО ЧАСТ ОТ ИЗПИТА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ СЛЕД VІІ КЛАС

Валентин Стоянов

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

ДЕТСКАТА УСМИВКА КАЗВА ВСИЧКО

Рени Манова

година!

2018 година

Книжка 6

КИРИЛ ХРИСТОВ. КОНСТРУКТИ НА ВЪОБРАЗЕНОТО ЧУЖДО: СЛАВЯНСТВО, СЛАВЯНЩИНА

Любка Липчева-Пранджева

КРАЙ КЛАДЕНЕЦА НА СВЕТИЦАТА, ПОД МАНАСТИРСКАТА ЛОЗА

Елена Гетова

УЧЕБНО-ПОМОЩНИ ПОРЕДИЦИ НА ЛИТЕРАТУРНАТА КЛАСИКА – СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗБОР НА ИЗДАТЕЛЯ

Малина Димитрова

ПРОБЛЕМЪТ СВОЕ – ЧУЖДО И МОДЕЛЪТ НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Татяна Александрова

ЕДИН ВЪЗМОЖЕН МОДЕЛ ЗА РАБОТА С МЕДИЕН ТЕКСТ В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Деспина Василева

ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

БЪЛГАРИСТИКАТА В САНКТПЕТЕРБУРГСКИЯ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ: ИСТОРИЯ И НАСТОЯЩЕ

Радостина Стоянова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИНА LX 2018 BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 60, 2018

Годишно съдържание / Annual Contents

Книжка 5

КЪМ ВЪПРОСА ЗА АНТОНИМИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Веселина Ватева

TRANSLATION OF FICTION AS A SPECIFIC FORM OF BULGARIAN-SLOVAK INTERCULTURAL COMMUNICATION

Maria Dobrikova

ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

ЗА ПИТАНЕТО В УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА

Теменуга Тенева

С ЕЗИКА НА ЧИСЛАТА ЗА РАВНИЩЕТО НА ТЕКСТОВА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП

Снежанка Добрева Георгиева

ПРОФ. Д-Р ТАТЯНА АНГЕЛОВА НА 65 ГОДИНИ

Ангел Петров

Книжка 4

CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

AМЕРИКАНСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ В РАЗКАЗИТЕ НА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ ОТ КРАЯ НА 20-ТЕ И НАЧАЛОТО НА 30-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК

Мария Русева

ЗА ИЗНАМЕРВАНЕТО НА КНИГОПЕЧАТАНИЕТО: ВЪЗРОЖДЕНСКИ РАКУРСИ

Владимир Игнатов

РАННАТА ПЕЧАТНА КИРИЛИЦА: ГРАФИЧЕН ОПИТ И КУЛТУРНИ ФУНКЦИИ

Марияна Цибранска-Костова

ИЗУЧАВАНЕ НА МИТА ЗА ПРОМЕТЕЙ В ОСМИ КЛАС – ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СЪПОСТАВКИ

Николай Метев

СИНЕРГЕТИЧЕН ПОДХОД В ЛИЧНОСТНО ОРИЕНТИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТРАНСВЕРСАЛНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА (V – VII КЛАС)

Добрина Велинова

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

XIV МЕЖДУНАРОДНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ОТ ЦИКЪЛА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ В ЕЗИКА И КУЛТУРАТА НА СЛАВЯНИТЕ“ – ЛЮБЛИН (ПОЛША)

Биляна Тодорова, София Мицова

ДВАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ „ВРЕМЕ, СЛОВО, СВЯТ“

Енчо Тилев

70 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА ИНСТИТУТА ЗА ЛИТЕРАТУРА КЪМ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

Интервю с доц. д-р Елка Трайкова

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3

УРОКЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СЪВРЕМЕННИЯ ОБРАЗОВАТЕЛЕН КОНТЕКСТ

Ангел Петров

ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

КЛЮЧОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ „ОБЩУВАНЕ НА РОДЕН (БЪЛГАРСКИ) ЕЗИК“ В ПАРАДИГМАТА НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ

Мая Падешка

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

К. Г. ЮНГ НА БЪЛГАРСКИ – ДРУГИЯТ ПОГЛЕД КЪМ СЪВРЕМЕННАТА ХУМАНИТАРИСТИКА

Румен Шивачев

COLOR IN THE POETRY OF MILTOS SACHTOURIS AND KIRIL KADIYSKI

Kalliopi Ioannis Theodorakaki

ДИАГНОСТИКА НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ В XII КЛАС ВЪРХУ СТИХОТВОРЕНИЕТО „ВЯРА“ ОТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ

Заприна Глушкова

ЕЗИКОВИ ИГРИ И СЪСТЕЗАНИЯ В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В V И VI КЛАС

Румяна Събева-Шуманска

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

ТЪРЖЕСТВЕНО ЧЕСТВАНЕ, ПОСВЕТЕНО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА П. К. ЯВОРОВ

Александра Антонова

ПОКАНА

Книжка 2

ВТОРИ ФОРУМ „ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОДХОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК“

Светла Коева

ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА НА БЪЛГАРИНА ДНЕС

Михаил Виденов

ЕЗИКОВАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ И ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева

БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ФОРМИРАНЕ НА НОВОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Татяна Александрова

ЗА ДИАЛЕКТНОТО ЕДИНСТВО И ЕДИН ОТ ОПИТИТЕ ЗА ПРЕКОДИФИКАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Ана Кочева

НАЙ-НОВИТЕ ТРУДОВЕ В ОБЛАСТТА НА ДИАЛЕКТОЛОГИЯТА, ПУБЛИКУВАНИ ОТ ИНСТИТУТА ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Лучия Антонова-Василева

„БЪЛГАРСКИЯТ ЕТИМОЛОГИЧЕН РЕЧНИК“ В ИНТЕРНЕТ – ИЗТОЧНИК НА ВСЕСТРАННО ЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Христина Дейкова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

ПОДХОДИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ОНЛАЙН ОБУЧИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ С ИЗПОЛЗВАНЕ НА РЕСУРСИ ОТ ВИРТУАЛНИ ОБЩНОСТИ

Тодор Брънзов

ASSESSMENT BY CONSTRUCTED-RESPONSE ITEMS IN TEACHING OF BULGARIAN LANGUAGE BASED ON DATA OF NATIONAL STUDY (BULGARIAN RESEARCH) AND INTERNATIONAL STUDY (PIRLS 2006 – PROGRESS IN INTERNATIONAL READING LITERACY STUDY)

Tatyana Angelova

ЗА СИСТЕМНОСТТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП

Ангелина Иванова

ИНТЕРАКТИВНИ ПОДХОДИ ЗА РАЗВИТИЕ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ УМЕНИЯ В Е-ПРОСТРАНСТВОТО

Марина Петрова

ЕМОЦИЯТА НА СЛОВОТО В УЧЕНИЧЕСКИЯ ТЕКСТ

Марияна Георгиева

ПРИЛОЖЕНИЕ НА НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СЕДМИ КЛАС

Веселина Георгиева Тонева

ЕДНА СПОЛУЧЛИВА ИЗВЪНУЧИЛИЩНА ФОРМА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Маргарита Николова

ВЪОБРАЖАЕМИ МУЗЕИ НА ЕЗИКА – СПОДЕЛЕНА ПРАКТИКА

Галина Гиндянова

СЪВМЕСТЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОЕКТ НА УЧЕНИЦИ, УЧИТЕЛИ И УЧЕНИ ОТ БАН НА ТЕМА „ТИХОНРАВОВИЯТ ДАМАСКИН И ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА И ЕЗИК“

Борислава Хаджийска Ваня Мичева Димитър Апостолов Симона Симеонова

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

УПОТРЕБИТЕ НА ЛУДОСТТА В ДИАБОЛИЧНАТА ПРОЗА НА ВЛАДИМИР ПОЛЯНОВ

София Ангелова

ГЕНЕРИРАНЕ НА ЕЗИКОВИ ФРАГМЕНТИ В КОМПЮТЪРНА СРЕДА В ПОДКРЕПА НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИЯ ПОДХОД В ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Евгения Сендова

ОЛИМПИАДАТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КАТО ОГЛЕДАЛО НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА В ГИМНАЗИАЛНИЯ ЕТАП

Стилиян Стоянов

ПРОЕКТНООРИЕНТИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ В ЧАСА ПО ЛИТЕРАТУРА

Петър Алексиев

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА РЕЦЕПТИВНИТЕ И ПРОДУКТИВНИТЕ УМЕНИЯ ЧРЕЗ ПРИЛАГАНЕ НА ПОРТФОЛИО И САМООЦЕНЪЧНИ КАРТИ В ГИМНАЗИАЛНИЯ ЕТАП НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Марина Петрова

ФЛОРАЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ В „БЕЛ АМИ“ – ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЖОРЖ ДЮРОА

Ани И. Иванова

ПОЛСКАТА БЪЛГАРИСТИКА – АКТУАЛНИ ПРАКТИКИ И СТРАТЕГИИ ЗА РАЗВИТИЕ. ПЕРСПЕКТИВАТА НА ЛЮБЛИНСКАТА ШКОЛА

Камен Рикев

TEACHING BULGARIAN TO NON-NATIVE BULGARIANS

Nina Borisova

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

„ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ ПРЕДСТАВЯ НА УЧЕНИЦИТЕ СИ СВЕТА КАТО ДИНАМИЧЕН И НЕЗАВЪРШЕН“

Мая Падешка

2017 година

Книжка 6

МЕТОДИЧЕСКИ ПРОЕКТ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА САФО В VIII КЛАС

Людмила Берковска

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРАКТИКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА КОМУНИКАТИВНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП ПРИ РАБОТА В СЛЯТ КЛАС

Снежанка Добрева, Мария Ефтимова

ДЕФИНИРАНЕ НА ПОНЯТИЕТО „УЧЕБНО-ПОМОЩНИ ИЗДАНИЯ НА КЛАСИЧЕСКАТА ЛИТЕРАТУРА“

Малина Димитрова

НРАВСТВЕНО-ЕТИЧНИТЕ НОРМИ НА ЙОВКОВИЯ СВЯТ, РАЗКРИТИ В РАЗКАЗА „ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА“

Костадинка Христова

НАШЕНСКИЯТ ЕЗИК В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ – МЯСТОТО НА ДИАЛЕКТИТЕ В СЪВРЕМЕННАТА РЕЧ И В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Лучия Антонова-Василева

ПОЗНАВАНЕТО НА ГРАМАТИЧНИТЕ ОСОБЕНОСТИ НА МЕСТНИЯ ДИАЛЕКТ В ПОМОЩ НА УЧИТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Илияна Гаравалова

ЗА ЕДИН EКСПЕРИМЕНТ ПО ПИСАНЕ С ЧУЖДЕСТРАННИТЕ СТУДЕНТИ, ИЗУЧАВАЩИ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Рени Манова

BULGARIAN LANGUAGE SUNDAY SCHOOLS IN THE UK FROM THE VIEWPOINT OF COUNTRY OF ORIGIN AND THE HOST COUNTRY

Valentina Alexandrova-Kirova

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИНА LIX 2017 BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 59, 2017

Годишно съдържание / Annual Contents

Книжка 5

ЗАПЪЛВАНЕ НА ХЕЗИТАЦИОННИТЕ ПАУЗИ В СПОНТАННАТА БЪЛГАРСКА РАЗГОВОРНА РЕЧ

Михаил Виденов

ЧЛЕНУВАНЕ НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИ НАРИЦАТЕЛНИ ИМЕНА ОТ МЪЖКИ РОД С ПЪЛЕН И С КРАТЪК ЧЛЕН. ПРАКТИЧЕСКО-ПРАГМАТИЧЕН ПОДХОД

Галя Христозова

НЕКОРЕКТНА АРТИКУЛАЦИЯ НА СЪГЛАСНАТА [Л]. ПЕРЦЕПЦИЯ, ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ

София Мицова, Гергана Падарева-Илиева

HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПОДХОДИ В НАУКАТА ЗА ЕЗИКА И ЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ

Светла Коева

ПРИРОДАТА И НЕЙНИТЕ ВИЗУАЛИЗАЦИИ КАТО ХАРМОНИЧНО ОБЕКТ-СУБЕКТНО ТЪЖДЕСТВО В ЛИРИКАТА НА ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ

Стефка Караиванова

ЗА ИНТЕРПРЕТИРАНЕТО НА ИНОСКАЗАТЕЛНОСТТА НА ФРАЗЕОЛОГИЧНИТЕ ЕДИНИЦИ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Весела Шушлина

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА ПЕТОКЛАСНИЦИТЕ ЗА СЪЩНОСТТА И УПОТРЕБАТА НА ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Лиляна Джолева

ЕМИЛИЯН СТАНЕВ И КИНОТО

Радка Пенчева

Книжка 4

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

ОБУЧЕНИЕ В МЕЖДУКУЛТУРНО ОБЩУВАНЕ И ЛИТЕРАТУРА

Мина Хубенова

СРЕЩА НА ТРИ БЪЛГАРСКИ УЧИЛИЩА В ЮЖНА ФРАНЦИЯ

Веселин Геренов

НАРЕЧИЕТО В „СЛОВАРЬ БОЛГАРСКАГО ЯЗЫКА ПО ПАМЯТНИКАМЪ НАРОДНОЙ СЛОВЕСНОСТИ И ПРОИЗВЕДЕНIЯМЪ НОВѢЙШЕЙ ПЕЧАТИ“ НА АЛЕКСАНДЪР ДЮВЕРНУА

Ангелина Василева

ЮБИЛЕЙНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ

Радка Пенчева

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева

ФУНКЦИОНАЛНО-СЕМАНТИЧНАТА ГРАМАТИКА НА АЛЕКСАНДЪР ВЛАДИМИРОВИЧ БОНДАРКО

Иван Куцаров

ИДЕИТЕ НА ПРАЖКИЯ ФУНКЦИОНАЛЕН СТРУКТУРАЛИЗЪМ В ТРУДОВЕТЕ НА ПРОФ. А. В. БОНДАРКО И ПРОФ. И. КУЦАРОВ

Стилиян Стойчев

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ТИПОЛОГИЯТА НА ФУНКЦИОНАЛНО-СЕМАНТИЧНИТЕ ПОЛЕТА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Красимира Чакърова

КАТЕГОРИАЛНОСТ И НЕКАТЕГОРИАЛНОСТ ВЪВ ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМАТИКА НА А. В. БОНДАРКО

Енчо Тилев

ФУНКЦИОНАЛНИТЕ СЕМАНТИКО- СТИЛИСТИЧНИ КАТЕГОРИИ АКСИОЛОГИЧНОСТ И ОЦЕНЪЧНОСТ*

Андреана Ефтимова

ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМАТИКА НА М. ХАЛИДЕЙ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ ОТ ТЕМАТИЧНОТО ПОЛЕ В БЪЛГАРСКОТО ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Елисавета Балабанова

Книжка 3

ТЕАТЪРЪТ НА РАДКО РАДКОВ. ИСТОРИЯ, ПАМЕТ, ИНТЕРПРЕТАЦИИ. „ТЕОФАНÓ“

Галя Симеонова-Конах

ДРАМАТА „АЛБЕНА“ НА ЙОВКОВ – ОТ ЧАРОДЕЙСТВОТО КЪМ ЧУДОДЕЙСТВОТО

Николай Кирилов

ПОЕТЪТ КАТО КРИТИК. ОТ „НА ОСТРОВА НА БЛАЖЕНИТЕ“ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ ДО „ОКОЛО ЕДНА СТАРА ПЕСЕН“ НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Светозар Любомиров

РАЗВИВАНЕ НА СОЦИОКУЛТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ ЧРЕЗ ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В V КЛАС

Десислава Нейкова

ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ПОРТФОЛИО НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ТВОРБА – ИНТЕРАКТИВНА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЛИТЕРАТУРНИ И СОЦИОКУЛТУРНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Костадинка Христова

СЛОВОРЕДНИТЕ РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИЯ И РУСКИЯ ЕЗИК – ИЗТОЧНИК НА СИНТАКТИЧНА ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ

Елена Хаджиева

ТРАНСФЕР И ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ ПРИ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД ОТ СЛАВЯНИ

Елена Крейчова

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2

КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЧИТАТЕЛЯТ ЕКРАН. ПОСТМОДЕРНАТА ЗНАКОВОСТ В РАЗКАЗА „ЦАРАМБУКА“ ОТ ЙОРДАН РАДИЧКОВ

Иван Велчев

СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ В РЕГИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРА И ИСТОРИЯ: ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН „РАЗКАЗ“ ЗА ПРЕНАСЯНЕ НА МОЩИ“

Елена Азманова-Рударска

ФИГУРАТА НА CВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ В БЪЛГАРСКАТА И МАКЕДОНСКАТА КНИЖНИНА ОТ ЕПОХАТА НА ВЪЗРАЖДАНЕТО

Евелина Джевиецка

БАЙ ГАНЬО И БАЙ КОЛЬО – МОДЕЛИ НА ПОВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЖИВОТ В КРАЯ НА XIX ВЕК

Константин Бечев

ЛЕКТОРАТЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И КУЛТУРА ВЪВ ФОРЛИ, ИТАЛИЯ – ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ

Ласка Ласкова

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ЗА НОВОТО В НОВИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО ЛИТЕРАТУРА

Адриана Дамянова

СЪВРЕМЕННИ ЛИНГВИСТИЧНИ ИДЕИ, ОБОГАТЯВАЩИ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Татяна Ангелова

ГЛАГОЛИ СЪС ЗНАЧЕНИЕ ‘ОБИЧАМ’ В ИСТОРИЧЕСКИ И В СЪВРЕМЕНЕН ПЛАН

Кирил Първанов

„МАЛКОТО ГОЛЯМО ЧЕТЕНЕ“ – И В УРОКА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (НАЧАЛЕН УЧИЛИЩЕН ЕТАП)

Мариана Мандева

ВИЦОВЕТЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Валентин Стоянов

АМБИВАЛЕНТНАТА ЖИТЕЙСКА ФИЛОСОФИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЧОВЕК, ПОГЛЕДНАТА ПРЕЗ МОДЕЛА НА КАРНАВАЛА

(„Летен ден“, Елин Пелин)

УЧИТЕЛЯТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – УЧИТЕЛ НОВАТОР

Заприна Глушкова

МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И СЪВРЕМЕННОСТТА

Нели Минкова

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ТРЕТА МЕЖДУНАРОДНА ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ (Виена, 7 – 9 декември 2016 г.)

Надя Кантарева-Барух

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година

Книжка 6

ПАРИЖ: ОТВЪД СВОЕТО И ЧУЖДОТО. МОДЕРНИСТИЧНИ ИНТЕРПРЕТАЦИИ НА ГОЛЕМИЯ ГРАД

Надежда Стоянова

МУЗИКАЛНИЯТ ПОДХОД И СЛОВОТВОРЧЕСТВОТО КАТО БУМЕРАНГ НА ИНТЕЛЕКТА

Владимир Стоянов

РАЗВИВАНЕ НА ТРАНСВЕРСАЛНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА В VIII КЛАС

Нели Минкова

РАЗВИВАНЕ НА КОМУНИКАТИВНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ ЧРЕЗ ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ (РАБОТА ПО ПРОЕКТ) В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК V – VII КЛАС

Десислава Нейкова

ПОХОДЪТ НА АХИЛ В „ИЛИАДА“ – ПОХОД КЪМ СЛАВАТА И ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЧОВЕЧНОСТТА (РАЗРАБОТКА НА УРОК ВЪРХУ 24-ТА ПЕСЕН НА „ИЛИАДА“)

Маргарита Илчева

ДОБРОТО ОБРАЗОВАНИЕ Е НЕВЪЗМОЖНО БЕЗ СЪВРЕМЕННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Радка Атанасова

ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОФИЦИАЛНИЯ ПРАВОПИСЕН РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. ГЛАГОЛИ

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИНА LVIII 2016 BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 58, 2016

Годишно съдържание / Annual Contents

Книжка 5

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В V КЛАС (КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ НОВАТА УЧЕБНА ПРОГРАМА)

Ангел Петров, Мая Падешка

ФОЛКЛОРЕН / ТРАДИЦИОНЕН КАЛЕНДАР И НОВАТА УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА V КЛАС

Красимира Танева

РАЗВИВАНЕ НА СТРАТЕГИИ ЗА ЧЕТЕНЕ В КОНТЕКСТА НА СТРАТЕГИИТЕ ЗА УЧЕНЕ

Деспина Василева

ГРАМАТИЧНАТА И ПРАВОПИСНАТА НОРМА ПРИ ЧЛЕНУВАНЕ НА ИМЕНАТА В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК (С ОГЛЕД ИЗУЧАВАНЕТО НА КНИЖОВНИТЕ ЕЗИКОВИ НОРМИ В VIII – XII КЛАС

Илияна Горанова

НЕРЕАЛИЗИРАНИЯТ ПРАЗНИК В „ПОСЛЕДНА РАДОСТ“

Валентин Стоянов

БОРБАТА И РОДЪТ: ИДЕЙНО-СМИСЛОВИ ПОЗИЦИИ В СТИХОТВОРЕНИЕТО „ПРИСТАНАЛА“ НА ХРИСТО БОТЕВ

Костадинка Христова

ЗА МИСИЯТА НА ЕДИН ЛЕКТОР (Интервю с проф. д-р Людмил Димитров, лектор по български език, литература и култура в Люблянския университет – Словения)

Людмил Димитров е професор по руска литература на ХІХ век, доктор по филология

ДИАЛЕКТНАТА ДЕЛИТБА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ОТРАЗЕНА В НАЙ-НОВАТА КАРТА НА ИНСТИТУТА ЗА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – БАН

Ана Кочева

40 ГОДИНИ ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ“

Книжка 4

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПРАКТИКИ ЗА ПОВИШАВАНЕ НА РЕЗУЛТАТНОСТТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Ганка Янкова Снежана Георгиева

ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ТЕКСТ – ЛАБОРАТОРИЯ ЗА КОМПЕТЕНТНОСТИ

Соня Александрова, Фани Бойкова

ДИАЛОГЪТ НА Д. ДЕБЕЛЯНОВ С БОДЛЕР, ВЕРЛЕН, ЖАМ И РЕМБО

Магдалена Петрова

ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

СЪВРЕМЕННИ ЛЕКСИКАЛНИ РЕСУРСИ И ТЯХНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Сия Колковска, Диана Благоева, Ванина Сумрова

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД СЪВРЕМЕННОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ МЕТОДИ И ИНТЕРАКТИВНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ

Иво Панчев

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА АДАПТИРАНИ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ В ГИМНАЗИАЛЕН КУРС НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА

Здравка Владова-Момчева

РОДОПСКАТА МУЗИКА И ПЕСЕН ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ИВАН ВАЗОВ

Анастасия Папагеоргиу

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

ТЪРЖЕСТВА ПО СЛУЧАЙ 150-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Александра Антонова

Книжка 3

ТИПОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЗАДАЧИТЕ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА ТЕКСТ ПРИ ЧЕТЕНЕ

Димка Димитрова

ДРАМАТУРГИЯТА НА ЙОРДАН РАДИЧКОВ – НЕВЪЗМОЖНАТА СЛОВЕСНОСТ

Николай Кирилов

ПОЕТЪТ, СЪДБАТА И ЛЮБОВТА

Румен Шивачев

ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

БЕСЕДА МЕЛОДИКАТА НА ДУМИТЕ И ЛИРИЧЕСКАТА СТРУКТУРА КАТО МУЗИКА

Гертруде Крайнц

ЩЕ СПАСЯТ ЛИ ТЕХНОЛОГИИТЕ ОБРАЗОВАНИЕТО?

Полина Иванова

ЗА ПРИНЦИПИТЕ В РАБОТАТА НА ПРЕПОДАВАТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Бонка Василева

ВОДИ ЛИ НЕПРАВИЛНАТА АРТИКУЛАЦИЯ И ПЕРЦЕПЦИЯ НА СЪГЛАСНАТА Л ДО ГРЕШКИ ПРИ ПИСАНЕ?

Гергана Падарева-Илиева, София Мицова

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В ИСТОРИЧЕСКИ ГРАНИЦИ – РАЗПРОСТРАНЕНИЕ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ОБУЧЕНИЕ В НАСТОЯЩЕТО

Лучия Антонова-Василева Илияна Гаравалова

Книжка 2

АКТУАЛНИ АСПЕКТИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – КОМУНИКАТИВНИ СТРАТЕГИИ ЗА СОЦИАЛИЗАЦИЯ

Фани Бойкова

БИТИЕТО НА СПОМЕНА РИДАНИЕ И СПОМЕНА УТЕХА В СТИХОТВОРЕНИЯТА „ЕЛЕГИЯ“ ОТ ДИМИТЪР БОЯДЖИЕВ И „АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА“ ОТ ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Стефка Караиванова

ПРОЕКТЪТ „ОБРАЗОВАНИЕ В ПИКСЕЛИ“ – ИДЕЯ С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Даниела Иванова

КАК ОБРАЗОВАНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА МОЖЕ ДА ОКАЗВА СЪПРОТИВА НА ЗАПОЧНАЛОТО В ИНТЕРНЕТ „РАЗОБРАЗОВАНЕ НА HOMO SAPIENS“ (МАТЮ КРАУФОРД)?

Емил Иванов

МЯСТОТО НА ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕТО ДНЕС. ПЪТИЩА ЗА УСПЕШНО ПРЕПОДАВАНЕ ВЪВ ВИРТУАЛНА СРЕДА

Ваня Налбантова

ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

АЛТЕРНАТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА ЗАД ГРАНИЦА. РОЛЯТА НА ИНТЕГРИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ В ИЗГРАЖДАНЕТО НА НАЦИОНАЛНО САМОСЪЗНАНИЕ

Виолета Петрова

КАРТА „БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК НА НОВО МЯСТО ПО СВЕТА“

Ана Кочева

БЪЛГАРСКИЯТ ДЖЕЙМС БОНД ИЛИ ГОСПОДИН НИКОЙ – НЯКОЛКО КРИМИНАЛНИ СЮЖЕТА В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА (Литературен маршрут)

Гергина Кръстева, Илонка Георгиева, Мария Панова

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ОСМИСЛЯНЕ НА ФОЛКЛОРНАТА ПЕСЕН В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Йовева

МОДЕЛИ НА УЧЕБНИ СИТУАЦИИ ЗА РАБО ТА С ВЪЛШЕБНА ПРИКАЗКА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Калина Йочева

КОМУНИКАТИВНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ В ЕЛЕКТРОННА СРЕДА (I – IV КЛАС )

Виолета Кюркчийска

РАЗВИВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ПИСАНЕ НА АРГУМЕНТАТИВЕН ТЕКСТ В ОСМИ КЛАС (ВЪРХУ ИЗУЧАВАН ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ)

Райка Славчева

ФОЛКЛОРНИЯТ ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР В ПЕТИ КЛАС И НЕГОВИТЕ ПРОЕКЦИИ В МУЛТИЕТНИЧЕСКА СРЕДА

Калинка Ежова

ОБМЯНА НА ДОБРИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ ВЪВ ВИРТУАЛНОТО ОБРАЗОВАТЕЛНО ПРОСТРАНСТВО

Росица Пенкова Мирена Легурска

ПРОСТРАНСТВО И ЕЗИК. ЛИТЕРАТУРНАТА ТОПОГРАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Силвия Шиедлецка

ДOБРУДЖА. СИМВОЛИЗМЪТ В ПОЛША И БЪЛГАРИЯ

Анджелика Кошиерадзка

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година

Книжка 6

ИМА ЛИ БОГ В МАШИНАТА? ЛИТЕРАТУРАТА КАТО ДИГИТАЛНО ИЗЖИВЯВАНЕ

Иван Велчев

„ЗАХВАНАЛИ СМЕ ЕДНА РА БОТА , ТРЯБВА ДА СЕ ДОИЗКАРА ДО КРАЯ“, ИЛИ ЗА ДЪЛГА И СЕБЕОТДАДЕНОСТТА НА ПОСВЕТЕНИЯ

Владимир Игнатов

РОДНОЕЗИКОВИТЕ ЗАНЯТИЯ В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ – РАБОТИЛНИЦА ЗА ФОРМИРАНЕ НА ИНТЕГРАЛЕН ТИП КОМПЕТЕНТНОСТИ

Мариана Мандева

ЗА ФОРМИРАНЕТО НА ЛЕКСИКАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК НА ЧУЖДЕНЦИ

Бонка Василева

БЪЛГАРИТЕ И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ

Светла Черпокова

СТИХЪТ КАТО ПЪТЕШЕСТВЕНИК: ПРЕДСТАВЯНЕТО НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРСКА ПОЕЗИЯ В ЧУЖБИНА. АСПЕКТИ И ПРОБЛЕМИ

Иван Ланджев

БЪЛГАРСКИ ЛИТЕРАТУРНИ МАРШРУТИ. ПЕРИПЕТИИ И УСПЕХИ НА ЕДНО СПОДЕЛЕНО ПОЗНАНИЕ

Любка Липчева-Пранджева

КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕРНИЗЪМ ПРЕЗ 20-ТЕ И 30-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК

Методий Кирилов

АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА НАУЧНО СПИСАНИЕ ГОДИНА LVII 2015 BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 57, 2015

Годишно съдържание / Annual Contents

Книжка 5

ПРИКАЗКАТА В ДЕТСКО-ЮНОШЕСКИТЕ ПЕРИОДИЧНИ ИЗДАНИЯ ДО ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Таня Стоянова

ТРАНСВЕРСАЛНИ АСПЕКТИ НА УМЕНИЯТА ЗА РАБОТА С ТЕКСТ

Мая Падешка

„МЕТОДИКА НА ЕЗИКОЗНАНИЕТО“ ОТ СТ. ЧАКЪРОВ И М. ГОСПОДИНОВ В КОНТЕКСТА НА РАННАТА МЕТОДИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА ЗА ОБУЧЕНИЕ ПО РОДЕН ЕЗИК

Иван Чолаков

ТЕОРЕТИЧНИ И ПРИЛОЖНИ АСПЕКТИ НА РЕТОРИЧНИЯ ПОДХОД В УЧИЛИЩНОТО ЕЗИКОВО ОБРАЗОВАНИЕ

Владимир Нищета

ЖЕНСКАТА КРАСОТА В ТВОРБИТЕ НА П. ТОДОРОВ

Милена Димитрова

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ И ГЕРМАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ ОТ 1918 – 1919 Г.

Венцислав Везиров

„ГРОЗНИ ПРОЗИ“ НА ГЕО МИЛЕВ. ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА БИБЛЕЙСКИТЕ СИМВОЛИ

Евдокия Петрова

ПРОГРАМАТА PISA И БЪЛГАРСКИТЕ ПРОБЛЕМИ

Сесилия Теллалова

Primo Incontro Cirillo-Metodiano a Ca’ Foscari I Santi Cirillo e Metodio tra i miti nazionali degli Slavi

I MANOSCRITTI DI FRISINGA E LA TRADIZIONE CIRILLO-METODIANA

TRADIZIONE CIRILLO-METODIANA COME DISPOSITIVO CULTURALE PER LA RIUNIFICAZIONE DELLE CHIESE

КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4

ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРАВОПИС В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ. ТИПОЛОГИЯ НА ПРАВОПИСНИТЕ ГРЕШКИ. МЕТОДИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ ЗА РАБОТА ПО ПРЕОДОЛЯВАНЕТО ИМ

Галя Христозова

„КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ“ НА ЕМИЛИЯН СТАНЕВ – ТЕМИ, ПРОБЛЕМИ,СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ (ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕМОЦИИТЕ В ОБРАЗА НА ЕЛИСАВЕТА)

Корнелия Василева

ОТ КРАЙНОСТ В КРАЙНОСТ: ЖЕНСКИЯТ ОБРАЗ И ПРОБЛЕМЪТ ЗА РАЗЛИЧИЕТО В КУЛТУРНИТЕ ЕПОХИ И НАПРАВЛЕНИЯ В ПРОГРАМАТА ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА X КЛАС НА СОУ

На д-р Ат. Рейха с благодарност и признателност! Петър Михайлов

ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

РАЗРУШЕНАТА УТОПИЯ НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ. ПЪТЯТ ОТ „ЧЕРВЕНИТЕ ЕСКАДРОНИ“ ДО „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА“

Христина Теодосиева

УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И НАРОДОЗНАНИЕ В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ ЗА РОДЕН ЕЗИК В БУДАПЕЩА

Веселина Спасова, Миглена Христова, Никол Танкова

ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ В ПЪРВАTA КИРИЛОМЕТОДИЕВСКА СРЕЩА ВЪВ ВЕНЕЦИЯ

Илияна Кръпова

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

БЪЛГАРИСТИКАТА В СЕГЕДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ

Бонка Василева

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ПРОБЛЕМИ В ГИМНАЗИАЛНОТО ОБУЧЕНИЕ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА ЗАД ГРАНИЦА: ПРЕПОРЪКИ И ПЕРСПЕКТИВИ

Здравка Владова-Момчева

Книжка 3

ГРАЖДАНСКИЯТ ДЕФИЦИТ В СОЦИОКУЛТУРНАТА НОРМА НА ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Огняна Георгиева-Тенева

„ЦАР САМУИЛ“ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – ЛИТЕРАТУРНИ И ИСТОРИОГРАФСКИ КОНТЕКСТИ

Страшимир Цанов

КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ И СПИСАНИЕ „ЗВЕНО“

Александра Антонова

СЪБОТНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И СТРАНОЗНАНИЕ

Вероника Кампф и Любомир Т. Любомиров

АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЗА ПРИНОСИТЕ НА ПРОФ. КИРИЛ ДИМЧЕВ В БЪЛГАРИСТИКАТА (С ПРИЗНАТЕЛНОСТ ПРЕД НЕГОВИЯ 80-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ)

Илияна Горанова

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

„КРЕАТИВНО МИСЛЕНЕ“ ОТ МАДРИД

Десислава Нейкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ - СЕГЕД 2015

Книжка 2

Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

ПРАГМАТИЧНИ АСПЕКТИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ РА БОТА С ТЕКСТ

Фани Бойкова

ДИСКУРСЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ДИАСПОРА В УКРАЙНА: ЕТНОЕЗИКОВ, СОЦИОЛИНГВИСТИЧЕН И КОМУНИКАТИВЕН АСПЕКТ

Светлана Корниенко

ИМПРЕСИОНИСТИЧНИ ТЕХНИКИ В „ИДИЛИИ“

Милена Димитрова

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

ХРИСТО СМИРНЕНСКИ И ПОСТСИМВОЛИЗМЪТ В ЦИКЪЛА „ЗИМНИ ВЕЧЕРИ“. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИНТЕНЗИТЕТА НА ЗВУКА И СВЕТЛИНАТА

Нели Минкова

ИНТЕРАКТИВНИТЕ МЕТОДИ В ПОМОЩ НА УЧИТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ РАЗВИВАНЕ НА ЕЗИКОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧЕНИЦИ БИЛИНГВИ (V КЛАС)

Стела Балазова-Панайотова

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

ЯВЛЕНИЕ В СЪВРЕМЕННИЯ НАУЧЕН ДИСКУРС

Кирил Димчев

Книжка 1

Уважаеми колеги, приятели, Скъпи читатели на списание Български език и литература! За всички нас, членовете на редакционната колегия на списанието, изминалата 2014 година беше много успешна. Благодарение на редица инициативи, които се осъществиха, списанието се утвърди като фактор в полето на методиче- ските, лингвистичните, лингвокултурологич- ните и литературоведските изследвания както на терито

КОНЦЕПТЪТ ЛИТЕРАТУРНА КОМПЕТЕНТНОСТ В ЛИТЕРАТУРНООБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Людмила Берковска

СЪБИТИЕТО НА ДЕКОНСТРУКЦИЯТА И МЯСТОТО НА ЛИТЕРАТУРАТА

Даниела Стракова

ЗА ЧЕТЕНЕТО И ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА УТРЕШНИЯ ДЕН (I – IV КЛАС)

Мариана Мандева, Пенка Кънева

ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

УЧЕБНИЯТ ПРОЕКТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КАТО СРЕДСТВО ЗА ФОРМИРАНЕ НА ГРАЖДАНСКА КУЛТУРА

Елка Бабачева

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

В ПАМЕТ НА ПРОФ. БОНЮ АНГЕЛОВ (ПО СЛУЧАЙ 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИЗТЪКНАТИЯ ЛИТЕРАТУРЕН ИСТОРИК СТАРОБЪЛГАРИСТ И ЗАСЛУЖИЛ ДЕЯТЕЛ НА НАУКАТА)

Татяна Илиева

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ПАВЕЛ ВЕЖИНОВ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА“

Александра Антонова

2014 година

Книжка 6

ЗА ОТНОШЕНИЕТО МЕЖДУ ИНВАРИАНТ И ПРОМЯНА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Ангел Петров

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА В ГИМНАЗИАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА ПРЕЗ ПЕРИОДА 1989 – 2010 ГОДИНА

Екатерина Петкова

АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

(за обучение на ученици в чужбина I – XII клас)

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК ВЪВ ФРАНЦИЯ – ОТ ДЕТСКАТА ГРАДИНА ДО УНИВЕРСИТЕТА

КОНФЕРЕНЦИЯ „СТОПАНСКИ МИГРАЦИИ, ИНСТИТУЦИИ И ОРГАНИЗАЦИОНЕН ЖИВОТ НА БЪЛГАРИТЕ В ДИАСПОРА“

(Будапеща, 7 ноември 2014 г.) ПАМЕТ, ПРИПОМНЯНЕ, АРХИВИ НА ПАМЕТТА

ДА ИЗГУБИШ РАЯ: ВИНАТА И НАКАЗАНИЕТО

Соня Петрова

НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА НАУЧНО-МЕТОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ ГОДИНА LVI, 2014

BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE EDUCATIONAL JURNAL VOLUME 56, 2014

Книжка 5

ИСТОРИЯТА НА ЕЛИСАВЕТА – МЕЖДУ АГОНИЯТА И СПАСЕНИЕТО „КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ“ ОТ ЕМИЛИЯН СТАНЕВ

Златина Вълева

КОНЦЕПТЪТ СЪРЦЕ СПОРЕД БЪЛГАРСКАТА ПАРЕМИОЛОГИЯ

Йоанна Кирилова

ЕМОЦИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА И ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНИЯ ЕТАП НА ОБРАЗОВАНИЕ

Румяна Нешкова

ПЪРВИЯТ ФОНЕТИЧЕН КУРС В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Бонка Василева

ПРОФ. Л. ЛИПЧЕВА: КАТО ЛЕКТОР ПРОВЕРЯВАМ „СИГУРНОСТТА“ НА МИСЛЕНЕТО СИ ЗА БЪЛГАРСКОТО

(интервю)

ПРЕПОДАВАНЕТО В УСЛОВИЯТА НА СМЕСЕН КЛАС ПРИ ДЕЦА БИЛИНГВИ (РОМИ) – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ЗА УЧИТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Даниела Петрова

ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ – АКАДЕМИКЪТ ДАРИТЕЛ

Августа Манолева

ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

ЗА ЛЕСНОТО В ТРУДНИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Мая Падешка

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „AMARCORD. СПОМЕНЪТ И СПОМНЯНЕТО В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЗА ДЕЦА“

Александра Антонова, Росица Чернокожева

Книжка 4

ЗА ДУМАТА КАТО СРЕДСТВО ЗА ОБЩУВАНЕ

Иван Касабов

ЗА СПОДЕЛЯНЕТО НА ЧУЖДАТА КУЛТУРА

Елена Хаджиева

„ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ И НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

Десислава Найденова

КОМПЕТЕНТНОСТТА КАТО ГЪВКАВ ХОЛИСТИЧЕН КОНСТРУКТ. МОДЕЛ НА КОМПЕТЕНТНОСТ С ОГЛЕД НА ЛИТЕРАТУРНООБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Людмила Берковска

ОТЧУЖДЕНИЕТО НА СЪВРЕМЕННОТО ДЕТЕ ОТ КНИГАТА (ИСТИНАТА, ПОДКРЕПЕНА С ФАКТИ ОТ ЕДНА АНКЕТА)

Елена Давчева

ЗА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НА ИНТЕРАКТИВНИТЕ МЕТОДИ И ЕКИПНАТА ДЕЙНОСТ В УРОЦИТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ПРИ РА БОТА В МУЛТИЕТНИЧЕСКА СРЕДА

Марина Петрова

УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

БЪЛГАРСКАТА МЕТОДИКА НА ЛИТЕРАТУРНОТО ОБУЧЕНИЕ В ОПИТА ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА НОВИТЕ РОЛИ НА ОБУЧАВАНИ И ОБУЧАВАЩИ

(Адриана Дамянова. Херменевтика, деконструкция, конструктиви-

С ГРИЖА ЗА МЕТОДИЧЕСКАТА И ЛИНГВИСТИЧНАТА ПОДГОТОВКА НА УЧИТЕЛИТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Кирил Димчев

УЧИЛИЩАТА В ЧУЖБИНА – НОВО ЯВЛЕНИЕ В ИСТОРИЯТА И ГЕОГРАФИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА

Боян Кулов

ДАЙ МИ КОРЕНИ, ДОКАТО СЪМ МАЛЪК, ЗА ДА МИ ПОНИКНАТ КРИЛЕ, КОГАТО ПОРАСНА

Яна Дечева–Книпелмайер

60 ГОДИНИ СПЕЦИАЛНОСТ „БЪЛГАРИСТИКА“ В УНИВЕРСИТЕТА „ЛОРАНД ЙОТВЬОШ“ В БУДАПЕЩА

Наталия Няголова

Книжка 3

АФОРИЗМИ В ДЪЛГИЯ ПЪТ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ ОПИТ

Радослав Радев

ЛИРО-ЕПОСЪТ И ЛИРИКАТА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Йовева

ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ НА УЧЕБНИЦИТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА ЧУЖДЕНЦИ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА

Андреана Ефтимова

МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

УНАСЛЕДЯВАНЕТО И ПРОИЗХОДЪТ. ДВА МОДЕЛА НА ЖЕНСКА ИДЕНТИЧНОСТ В ПОЕЗИЯТА

Кристина Йорданова

РАЗВИТИЕ НА ТВОРЧЕСКИТЕ СПОСОБНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ ЧРЕЗ ИЗВЪНКЛАСНИ ДЕЙНОСТИ

Мария Николова

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КЪМ ПРОБЛЕМА ЗА ПОЗНАВАНЕТО НА ВИДОВЕТЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА В УЧИЛИЩЕ

Тодор Лазаров

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

ЛЕКТОРАТЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И КУЛТУРА В УНИВЕРСИТЕТА „МАКЕДОНИЯ“ В СОЛУН

Мирена Пацева

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

100 ГОДИНИ КИРИЛОМЕТОДИЕВИСТИКА В БАН

Десислава Найденова

Български език и литература

Книжка 2

СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ

Михаил Виденов

МОТИВАЦИЯ ПРИ УСВОЯВАНЕТО НА ПЪРВИ И ВТОРИ ЕЗИК

Росица Кючукова

„ЦАР СИМЕОН“ НА ПЕТКО ТОДОРОВ – ИСТОРИЧЕСКА ТЕМА И МОДЕРНОСТ

Страшимир Цанов

УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА КЛЮЧОВАТА КОМПЕТЕНТНОСТ ОБЩУВАНЕ НА РОДЕН ЕЗИК ЧРЕЗ ДЕЙНОСТ ПО ПРОЕКТ – 1. – 4. КЛАС

Мариана Мандева

СЪТРУДНИЧЕСТВОТО МЕЖДУ УЧИЛИЩЕ И БИБЛИОТЕКА – ПРЕДПОСТАВКА ЗА РАЗВИВАНЕ НА СОЦИОКУЛТУРНИТЕ И ЛИТЕРАТУРНИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ НА УЧЕНИЦИТЕ

Валерия Андреева

ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

МАЛЦИНСТВЕНО БИТИЕ, МАЛЦИНСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА

Тошо Дончев

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Български език и литература

Книжка 1

ИНСТИТУТЪТ ЗА ЛИТЕРАТУРА ПРИ БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ – ТРАДИЦИЯ И МОДЕРНОСТ

Александра Антонова

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ПОЛЕМИКИ И ПОЛЕМИЧЕН СТИЛ НА КРЪСТЬО КУЮМДЖИЕВ

Елка Трайкова

ГУРМЕ-ЕСТЕТИКАТА НА КРЪСТЬО КУЮМДЖИЕВ – АЛТЕРНАТИВА НА СОЦРЕАЛИСТИЧНИЯ КРИТИЧЕСКИ КАНОН

Вихрен Чернокожев

БАЙ ГАНЬО И ИДЕЯТА ЗА РОДНОТО СПОРЕД ВЛАДИМИР ВАСИЛЕВ

Румен Шивачев

ОПИТ ЗА НОВ ПРОЧИТ НА ТВОРБИТЕ НА ИЛИЯ ВОЛЕН

Емилия Пернишка

НEВЕРБАЛНАТА КОМУНИКАЦИЯ И ЕЗИКОВИЯТ ИЗКАЗ – РАВНОПОСТАВЕНИ НАЧИНИ ЗА ОБЩУВАНЕ

Татяна Попова

СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ И МЕТОДИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КОНСТРУКТА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ВТОРИ ЕЗИК

Кирил Димчев

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРОБЛЕМЪТ СВОЕ – ЧУЖДО В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО ПЪРВОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ХХ ВЕК

Венцислав Везиров

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

МЕДИЙНИТЕ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА (XI КЛАС) (СИП „Училищни медии – училищен вестник“)

Елена Търтова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО УДОВОЛСТВИЕ И СВОБОДА

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

МОЛЕБЕН ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (

Илияна Горанова

Български език и литература

2013 година

Книжка 6

СОЦИОЛИНГВИСТИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА ПРЕХОДА В БЪЛГАРИЯ

Михаил Виденов

КОГНИТИВНИ АСПЕКТИ НА НОВИТЕ МЕТАФОРИЧНИ ЗНАЧЕНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сия Колковска

ТИПОЛОГИЯ НА НОВАТА ЛЕКСИКА ОТ ЧУЖД ПРОИЗХОД В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Диана Благоева

„КРАЛ МАТИУШ ПЪРВИ“ ОТ ЯНУШ КОРЧАК – РОМАН ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ УРОЦИ НА МАЛКИЯ КЪМ ГОЛЕМИТЕ

Светлана Стойчева

ПОНЯТИЕТО ЗА ФУНКЦИОНАЛНА ГРАМОТНОСТ В СИСТЕМАТА ОТ ПОНЯТИЯ, ПРЕДСТАВЯЩИ КОМУНИКАТИВНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ЛИЧНОСТТА

Евелина Миланова

ИДЕИ И РЕАЛНОСТИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В 1. – 4. КЛАС

Станка Вълкова

ЗА КОМУНИКАТИВНО ОРИЕНТИРАНОТО НАЧАЛНО УЧИЛИЩНО ОБУЧЕНИЕ ПО ПИСМЕНО ПРЕРАЗКАЗВАНЕ (НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ПЪРВИ ЕЗИК)

Мариана Мандева

ПРИНОСЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИТЕ ОБЩНОСТИ ЗАД ГРАНИЦА

Ангел Петров

ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ ЗА УПОТРЕБА НА СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ В VІ И VІІ КЛАС

Цветомира Илиева

ЗА ЩРИХИТЕ В ЕЗИКОВЕДСКИТЕ ЕТЮДИ В КОНТЕКСТА НА НАУЧНИТЕ ТРУДОВЕ НА АКАДЕМИК МИХАИЛ ВИДЕНОВ

Красимира Алексова Катя Исса

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА НАУЧНО-МЕТОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ ГОДИНА LV, 2013

BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE EDUCATIONAL JURNAL VOLUME 55, 2013

Bulgarian Language and Literature, Volume 55, Number 6, 2013

Книжка 5

На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

УПОТРЕБА НА МЕТАКОГНИТИВНИ СТРАТЕГИИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – ФАКТОР ЗА ФОРМИРАНЕТО НА МИСЛЕЩО ПОКОЛЕНИЕ

Деспина Василева

ЗА НЯКОИ ПРАГМАТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА ОНЛАЙН ОБЩУВАНЕТО ВЪВ ФЕЙСБУК

Фани Бойкова

СПЕЦИФИКА НА РАННИЯ ДЕТСКИ БИЛИНГВИЗЪМ

Кристина Танева

ЛИТУРГИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО НА КИРИЛ ФИЛОСОФ И МЕТОДИЙ

Веселин Панайотов

ПРОЛОЖНОТО ЖИТИЕ ЗА СВЕТИ КИРИЛ ФИЛОСОФ В РЪКОПИСНАТА СБИРКА НА ТРОИЦКО-СЕРГИЕВАТА ЛАВРА

Грета Стоянова

ОНТОЛОГИЧНИ МЕТАФОРИ ЗА УМА В ТИХОНРАВОВИЯ ДАМАСКИН

Йоанна Кирилова

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПОВОД 100-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АСЕН БОСЕВ „КАК XXI ВЕК ЧЕТЕ АСЕН БОСЕВ“

Александра Антонова

Bulgarian Language and Literature, Volume 55, Number 5, 2013

Книжка 4

ОБРАЗОВАЩИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА ИГРАТА НА ОБРАЗИТЕ (WORLD OF WORDCRAFTS) И ОБРАЗИТЕ В ИГРАТА (WORLD OF WARCRAFT)

Теменуга Тенева

ФОЛКЛОРЕН ПРАЗНИЧЕН КАЛЕНДАР – МЕЖДУ СОЦИОАНТРОПОЛОГИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ И СОЦИОКУЛТУРНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ

Красимира Танева

ОБОСНОВКАТА НА ТЕМАТА НА УРОКА ПО ЛИТЕРАТУРА – ПРЕДПОСТАВКА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА УЧЕНИКОВАТА ЛИЧНОСТ

Йорданка Попова

КИРИЛ И МЕТОДИЙ В ЗАПАДНАТА ЛИТЕРАТУРНА ТРАДИЦИЯ – ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО ДО РЕНЕСАНСОВИЯ ХУМАНИЗЪМ

Славия Бърлиева

СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ В КЪСНАТА БЕНЕДИКТИНСКА ТРАДИЦИЯ

Анна Влаевска

ПОНЯТИЕТО ЗА КУЛТУРА В СЪВРЕМЕННАТА МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Кирил Димчев

МОДЕЛИРАНЕ НА НОВА УЧЕБНА СРЕДА КАТО УСЛОВИЕ ЗА РАЗВИВАНЕ НА КОМПЕТЕНТНОСТИ

Людмила Берковска

МЕТАФОРИ В ЛИТЕРАТУРАТА И МЕДИИТЕ (ОПИТ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА „ПРАГМАТИЧНОТО“ ЧЕТЕНЕ НА ОБРАЗЦИ ОТ ХУДОЖЕСТВЕНАТА КЛАСИКА)

Надя Кантарева-Барух

НЕ „ПРОТИВ“ ЛИТЕРАТУРАТА, А „ЗА“ БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

Иван Иванов

ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Bulgarian Language and Literature, Volume 55, Number 4, 2013

Книжка 3

ОТНОВО ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ СОЦИОЛИНГВИСТИКА

Ангел Ангелов,

СЕМАНТИЧНИ ТЕХНИКИ ЗА ТЕРМИНОЛОГИЧНА НОМИНАЦИЯ. СЛОВЕСНИТЕ АСОЦИАЦИИ И ТЕРМИНОЛОГИЯТА. МЕТОНИМИЗАЦИЯ И МЕТАФОРИЗАЦИЯ В ТЕРМИНОЛОГИЯТА

Катя Исса*

„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПО СТЪПКИТЕ НА ПЪРВОУЧИТЕЛИТЕ: УНИВЕРСИТЕТСКОТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТЪРНОВСКАТА КНИЖОВНА ШКОЛА

Димитър Кенанов

ПОРТФОЛИОТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

С ВЪЗРОЖДЕНСКИ ДУХ И МОДЕРЕН ПОГЛЕД. СБОРНИК В ЧЕСТ НА ЧЛ.-КОР. ПРОФ. МИЛЕНА ЦАНЕВА

Александра Антонова

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Bulgarian Language and Literature, Volume 55, Number 3, 2013

Книжка 2

СЛЕПОТА И МУЗИКА В СТИХОТВОРЕНИЯ НА СМИРНЕНСКИ И ВАПЦАРОВ

Миряна Янакиева

ТЕРМИНЪТ – ИНСТРУМЕНТ НА ЗНАНИЕТО

Мария Попова

РЕЧЕВАТА КУЛТУРА В НАШАТА КРИВОРАЗБРАНАДЕМОКРАЦИЯ

Михаил Виденов

ПРОФ. ХАЙНЦ МИКЛАС В БЪЛГАРИЯ

Мая Падешка

ХАЙНЦ МИКЛАС И СРЕДНОВЕКОВНАТА ПИСМЕНОСТ

Светлина Николова

„ИСТОРИЯТА“ НА ПАИСИЙ В УЧИЛИЩЕ – ИНТЕРАКТИВНО ЧЕТЕНЕ ПРЕЗ XXI В.

Марияна Георгиева, Цветелина Цветанова

МНОГОЕЗИЧИЕТО В СОФИЯ: РЕЗУЛТАТИ ОТ ПРОУЧВАНЕ СРЕД ГРАЖДАНИ

Александър Политов

ПРОСТРАНСТВАТА НА СЛОВОТО. ЮБИЛЕЕН СБОРНИК В ЧЕСТ НА ПРОФ. Д.Ф.Н. СВЕТЛОЗАР ИГОВ

Александра Антонова

КНИГА – СРЕЩА НА ПОКОЛЕНИЯТА

Невена Гавазова

ИЗ „ПРЕДИСЛОВИЕ КЪМ СЪЧИНЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ (1375– 1393) ОТ ЕМИЛ КАЛУЖНЯЦКИ“

Димитър Кенанов

ФУНДАМЕНТАЛЕН ТРУД ПО ТЕРМИНОЗНАНИЕ

Сия Колковска

От редакцията

Bulgarian Language and Literature, Volume 55, Number 2, 2013

Книжка 1

Уважаеми читатели, Скъпи приятели, От свое име и от името на редакционната ко- легия на списание „Български език и литература“ ви пожелавам благодатна, успешна и щастлива 2013-а година! Преминаването от една година в друга е повод за равносметка, но и за поставяне на нови цели. За списание „Български език и литература“ 2012-а година беше година на промени, но и на стремеж за удържане на традицията

НЕПОЗНАВАНЕТО НА НЕВЕРБАЛНОТО ПОВЕДЕНИЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КУЛТУРИ – ПРОБЛЕМ, СЪПЪТСТВАЩ МЕЖДУЛИЧНОСТНАТА МЕЖДУКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ

Татяна Попова

АДВЕРБИАЛНАТА ЛЕКСИКА В „ИСТОРИЯ СЛАВЕНОБОЛГАРСКАЯ“

Мария Деянова

ЕКРАНИЗАЦИЯТА НА ЛИТЕРАТУРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ КАТО ЕФЕКТИВЕН ИНСТРУМЕНТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

Виктория Георгиева

ПРАВОПИСЪТ НЕ (ТРЯБВА) ДА Е САМОЦЕЛ, ТОЙ Е САМО СРЕДСТВО

Боян Вълчев

БОЯН ВЪЛЧЕВ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, ЗА УЧИЛИЩЕТО И ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК В УЧИЛИЩЕТО

ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

ВИДИМИТЕ ПЛОДОВЕ НА НЕВИДИМАТА ШКОЛА

Андрей Ташев

Уважаеми читатели, Редакционната колегия на списание Български език и литература обявява, че започва събирането на материали с цел подготовка на следните тематични книжки за 2013-а година: – трета книжка на списанието ще бъде посветена на делото на светите братя Кирил и Методий. 2013 година е обявена от ЮНЕСКО за година на славянските първоучители. Навършват се 1150 години от Моравската мисия на с

В новите броеве на научните списания на издателство „Аз Буки“ четете

2012 година

Книжка 6

ХРИСТО БОТЕВ В КОНТЕКСТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Румяна Йовева

ЕВРОПЕЙСКИЯТ МИТ ЗА ДЕТЕТО И МИТЪТ ПЕТЯ ДУБАРОВА

Добрина Топалова

ДЕЛНИКЪТ: НИЩЕТА И ИЗКУСТВО (ОБРАЗИ И УПОТРЕБИ НА ВРЕМЕТО В РАЗКАЗИ НА К. КОНСТАНТИНОВ, Д. ШИШМАНОВ, Е. СТАНЕВ, П. ВЕЖИНОВ И ДР. ОТ 30-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК)

Надежда Стоянова

КАКВО НИ КАЗВА АВТОРЪТ НА УЧЕНИЧЕСКИЯ ТЕКСТ?

Мая Падешка

ЗА ДУХОВНИТЕ УРОЦИ НА ОТЕЦ ПАИСИЙ, НА НЕГОВАТА „ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА“ И ТЕХНИЯ ОТЗВУК ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКУЛТЕТ НА ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“

Мила Кръстева

СЪВРЕМЕННИ СХВАЩАНИЯ ЗА КОМУНИКАТИВНО ОРИЕНТИРАНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Кирил Димчев

ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПОВОД 110-ГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ

Александра Антонова

ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА – СЪВРЕМЕННИ МЕТОДИ И ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ

Невяна Анастасова

Bulgarian Language and Literature, Volume 54, Number 6, 2012 БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА НАУЧНО-МЕТОДИЧЕСКО СПИСАНИЕ

Bulgarian Language and Literature, Volume 54, Number 6, 2012

Книжка 5

ПОГЛЕДИ КЪМ ИНДИВИДУАЛИЗМА НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Сирма Данова

Literature ЗА ЕДИН РАЗКАЗ НА ЙОРДАН ЙОВКОВ На проф. Никола Георгиев – с уважение и признателност

Веселин Андреев

ПРЕДЛОЖНИЯТ ИЗРАЗ КОЛКОТО ДО КАТО СРЕДСТВО ЗА МАРКИРАНЕ НА ТОПИК (ПОДТЕМА)

Ласка Ласкова, Ивелин Димитров

РАЗГОВОРНИЯТ ДИСКУРС – НАЧИН НА ИЗСЛЕДВАНЕ

Росица Кючукова

КАК ДА СЕ ИЗУЧАВА БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ? (РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТА СЪС СПЕЦИАЛИСТИ ФИЛОЛОЗИ)

Кирил Димчев

МЕЖДУТЕКСТОВОСТТА В ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА. ФУНКЦИЯ НА ЕПИГРАФИТЕ В РОМАНА „ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“

Милена Миланова

ИНТЕГРИРАН УРОК ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И БИОЛОГИЯ НА ТЕМА „ПУБЛИЧНО ИЗКАЗВАНЕ“ В СРЕДА ЗА Е-ОБУЧЕНИЕ

Фани Попова, Николина Моллова

МИСИЯТА НА ДОКТОР ИВАН БОГОРОВ

Донка Димитрова

„СЪНИЩА И БЕЗСЪНИЦИ“ (сборник с научни статии – ШУ „Еп. К. Преславски“ и Научен център за православна култура и изкуства „Св. Архангел Михаил“, Изд. „Фабер“, В. Търново, 2011)

Надежда Цочева

НОВ СБОРНИК С ЛИТЕРАТУРОВЕДСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Александра Антонова

Bulgarian Language and Literature, Volume 54, Number 5, 2012

Assist. chief Alexandra Antonova PhD

Книжка 4

ЗА ПОНЯТИЯТА СТИЛ И РЕГИСТЪР

Михаил Виденов

БРОЙНАТА ФОРМА НА СЪЩЕСТВИТЕЛНИТЕ ИМЕНА ОТ МЪЖКИ РОД – НОРМИ, ПРАВИЛА, НАРУШЕНИЯ

Галя Христозова

УСТНИ И РАЗГОВОРНИ МАРКЕРИ КАТО ЗНАЦИ ЗА РАЗГОВОРНОСТ В МЕДИЙНИЯ ТЕКСТ

Андреана Ефтимова,

„ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛИСКО...“ ОТ Б. АПРИЛОВ – ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН СТИЛ И ХУДОЖЕСТВЕН СМИСЪЛ

Петър Стефанов

КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ ПО БЕЛ – ОТ ДОИ ДО КОНКРЕТНИТЕ СТАНДАРТИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ ОТ УЧИТЕЛЯ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ

Яна Рашева-Мерджанова Калина Михова

ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – СРЕДСТВО ЗА ЗАСИЛВАНЕ НА ИНТЕРЕСА КЪМ ПРЕДМЕТА ПРИ ДЕЦА БИЛИНГВИ (РОМИ)

Даниела Петрова

150 Г. ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. ИВАН Д. ШИШМАНОВ

Пламен Радев

ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Bulgarian Language and Literature, Volume 54, Number 4, 2012

Книжка 3

ИДЕИ ЗА КУЛТУРНА ЕВРОПЕИЗАЦИЯ У ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

Камен Михайлов

ПО ПЪТЯ КЪМ ЕДИН ГОЛЯМ (НЕ)ПОЗНАТ

Иван Велчев

ЗА ПРИСТРАСТИЯТА НА ЕДИН ПРЕВОДАЧ

Снежанка Христова

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

ПОДСТЪПИ КЪМ АНТОЛОГИИТЕ НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ (литературознание, секция за докторанти)

Сирма Данова

ОБРАЗИТЕ НА КРИЗАТА У МОДЕРНИЯ ЧОВЕК В ПОЕЗИЯТА НА АТАНАС ДАЛЧЕВ И ПРОЗАТА НА ЧАВДАР МУТАФОВ (първа награда, литературознание, секция за бакалаври)

Лидия Кирилова

КЪМ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ПОЕЗИЯ (ВЪПРОСИ ВЪРХУ „ЗА ПОЕТИЧЕСКОТО ИЗКУСТВО“ НА АРИСТОТЕЛ) (литературознание, секция за докторанти)

Богдана Паскалева

НОВИ ЩРИХИ КЪМ ВЪПРОСА ЗА ИНВАРИАНТНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА КАТЕГОРИЯТА „ОПРЕДЕЛЕНОСТ- НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ“ („ПОЛОЖЕНИЕ“) (първа награда, езикознание, раздел „Българистика“, секция за магистри)

Здравко Минчев

ГРАМАТИЧЕСКАTA ДОМИНАНТА - НЯКОЛКО ВЪЗМОЖНИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ (първа награда, езикознание, раздел „Теоретична лингвистика“, секция за магистри)

Надя Емилова Ненкова

ЕЗИКОВО ПЛАНИРАНЕ И ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

Илияна Гегова

Bulgarian Language and Literature, Volume 54, Number 3, 2012

Книжка 2

Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ТЕОРЕТИЧНИ И ПРАКТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Кирил Димчев

ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КАТО ПУСКОВ МЕХАНИЗЪМ ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЛИЧЕН В РОДОВ КУЛТУРЕН ОПИТ

Яна Рашева–Мерджанова

ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА – ЕДИНСТВЕНОТО ЖЕНСКО ПРИСЪСТВИЕ В МАТУРИТЕТНАТА ПРОГРАМА ПО ЛИТЕРАТУРА

Теменуга Г. Тенева

КОГНИТИВНИ АСПЕКТИ НА УСВОЯВАНЕТО НА ПЪРВИЯ И ВТОРИЯ ЕЗИК

Росица Кючукова

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЗА ДЕЦА В КИТАЙ

ЗА ЮБИЛЕЯ НА ПРОФ. ДПН МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА – ПРИЗНАНИЕ И УВАЖЕНИЕ!

Кирил Димчев

ЕДИН АЛТЕРНАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА За изкушените от идеите на конструктивизма и за тези, които вярват, че литературата и компютърните технологии могат да вървят ръка за ръка СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА Обобщителен урок върху раздел „Човекът и светът“ – V клас

Емилия Неделчева

КУЛТУРОЛОГИЧНИ ПОДХОДИ, ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНОСТ И ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПРОЕКТ (към някои възможности за интегриране на гражданското образование в обучението по Български език и литература)

Цветелина Драганова

РОДНОЕЗИКОВОТО ОБУЧЕНИЕ КАТО СРЕДСТВО ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ И ФОРМИРАНЕ НА НЕЗАВИСИМА ТВОРЧЕСКА ЛИЧНОСТ

Донка Николова

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „В СЯНКАТА НА КАНОНА“

Людмила Малинова

Bulgarian Language and Literature, Volume 54, Number 2, 2012

Книжка 1

ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ВЕЧЕРНИ ТАЙНСТВА („ВЕЧЕРНА ХАРМОНИЯ“ НА БОДЛЕР И „ВЪЗДИШКА“ НА ЯВОРОВ)

Миряна Янакиева

ЛИТЕРАТУРАТА – НЕ (С)ПОДЕЛЕНАТА ОТГОВОРНОСТ НА УНИВЕРСИТЕТА И НА УЧИЛИЩЕТО

Румяна Йовева

АСПЕКТИ НА ОЦЕНЯВАНЕТО В СЪВРЕМЕННОТО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Ангел Петров

ЗА ОЦЕНЯВАНЕТО ЧРЕЗ УЧЕНЕ (ОБУЧАВАЩИ ФУНКЦИИ НА ОЦЕНЯВАНЕТО В ХЕТЕРОГЕННАТА КЛАСНА СТАЯ)

Мая Падешка

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва