Български език и литература
Вход / Регистрация

https://doi.org/10.53656/bel2025-3-5D

2025/3, стр. 345 - 351

СЕМИОТИЧНАТА СЪЩНОСТ НА ЖЕСТОВИЯ ЕЗИК

Гергана Дачева
OrcID: 0000-0003-1901-4827
E-mail: dacheva@uni-sofia.bg
Faculty of Slavic Philology
Sofia University “St. Kliment Ohridski”
Sofia Bulgaria

Резюме: Настоящата статия е част от по-голямо изследване, свързано с актуалната и интересна тема за знаковата същност на жестовите езици и в частност на българския жестов език. Основните аспекти на проучването са да се очертае знаковата природа на жестовите езици и основните отношения между видовете знаци. Разсъжденията отвеждат към триадичния модел на Ч.С. Пърс, който е изцяло приложим към жестовите езици за разлика от диадичния модел на Ф. дьо Сосюр, който е приложим за естествените езици. Акцентът в настоящата статия се поставя върху видовете знаци (индексикален, иконичен и символен) и тяхната йерархия в конкретния знак. Предлага се и съвременна семиотична хипотеза, която представя трите вида знаци в една традиционна за лингвистиката фигура, а именно триъгълника. Настоява се върху тезата, че българският жестов език притежава своя система и свой речник, подобно на другите жестови езици.

Ключови думи: комуникация; жестов език; семиотика; видове знаци

Можем да кажем смело, че човек възприема действителността както непосредствено, така и с помощта на различни видове знаци. Знаците играят важна роля в общественото и културното развитие на човешката цивилизация. Благодарение на знаците човек излиза извън рамките на сетивно възприеманите явления. С помощта на знаците се преодоляват пространството и времето. Знакът е носител на определена социална информация. Всеки знак е свързан с определен вид човешка дейност, място, време и сфера на действие.

Всички знаци са елементи на дадена знакова система, а тяхната значимост се определя от йерархизацията на отделните характеристики, както и от отношенията с другите знаци от системата. Знаците, които имат еднакви функции и предназначение, формират знакови системи. Според специалистите по семиотика колкото по-голямо и разнообразно е богатството от знакови системи, функциониращи в дадено общество, толкова по-висока е степента на социалното и културното му развитие.

Естествените вербални езици, както е известно, също са знакови системи, които се изучават от различни науки, но техният системен характер е централен проблем както на семиотиката, така и на лингвистиката. Според теоретичните концепции на Ю. Лотман естествените вербални езици са част от първичните моделиращи системи, докато други знакови системи (като литературата, киното, театъра и др.) са вторични, тъй като се надграждат на първичните и съдържат по-сложни артикулационни кодове в себе си. Така нареченият жестов език (както приемаме да го наричаме у нас), или още знаков език (Sign Language), както го наричат в англосаксонската и френската традиция, също представлява по своята същност знакова система, състояща се от жестови и мимични знаци. Както става ясно от английското наименование на езика на глухите, чийто основен компонент е знак/знаков, за световната научна общност няма съмнение, че това е език със собствена система от знаци. В повечето държави по света вече е установен и признат стандартен жестов (знаков) език на глухите и за никого няма съмнение, че той има собствена жестова „лексика“, която може да бъде описана в речник, както и собствена граматика, макар и с различно наименование на стандартните граматически категории във вербалните езици, а това означава, че жестовият (знаковият) език на глухите има системен характер. Този език също е вторична моделираща система със сложно съчетание от артикулационни кодове, както ги нарича Умберто Еко в едно от своите изследвания.

Съвсем закономерен е фактът, че жестовете и мимиките се изучават от специален раздел на семиотиката, а именно – кинесиката. Това означава, че жестовостта отдавна е един от централните проблеми на традиционната и съвременната семиотика. Отдавна е отбелязана от изследователите иконичната същност на жестовете в езика на глухите, но тук можем да припомним някои от основните постулати на класиците на семиотиката, за да защитим още по-коректно и аргументирано своята теза за съществуването на българския жестов език като знакова система.

Както е известно на изкушените от семиотичното мислене, защото приемаме, че семиотиката е начин на мислене (според Ю. Кръстева и У. Еко), съществуват два модела на знака (диадичен и триадичен), принадлежащи на двамата бащи на семиотиката Фердинанд дьо Сосюр (швейцарски лингвист) и Чарлз Сандърс Пърс (американски прагматик и логик). Знаковият модел на Сосюр включва знак и обект, докато знаковият модел на Пърс включва знак, обект и интерпретант (изградено сложно понятие в главата на интерпретатора). Според повечето семиотици диадичният модел на Сосюр, който не обосновава нуждата от конкретно разглеждане на референт (предмет от извънезиковата действителност), е достатъчен единствено за прилагането му спрямо естествените езикови системи, докато по-сложният триадичен знаков модел на Пърс е приложим и за всички други системи (например вторичните, третичните и т.н.). Като прибавим към триадичния модел и класификацията на знаците според Пърс, картината на жестовия език може да се изясни в значителна степен. Американският логик разграничава три вида репрезентация:

– иконичност – прилика между знака и обекта;

– индексикалност – физическа връзка между знака и обекта;

– символност – конвенционална, произволна връзка между знака и обекта.

Това са и трите вида знаци – индексикални (показващи), иконични и символни. Както вече беше отбелязано повечето изследователи на жестовия език на глухите смятат, че знаците тук са иконични, но според логиката на Пърс чисти знаци не съществуват, знаците винаги са смесени и всичко зависи от тяхната йерархичност в дадено отношение и при дадена ситуация. Можем да кажем, че в по-голямата си част жестовете в езика на глухите са и символни знаци, тъй като са конвенционални, а някои са и индексикални, тъй като пряко посочват референта (предмета от извънезиковата действителност). В жестовите езици няма чисти икони, чисти индекси и чисти символи; това означава, че не може точно и категорично да конкретизираме даден тип знак, по-скоро всеки езиков знак може да приеме всички тези характеристики. Самият знак просто ще покаже преобладаване на иконични, индексикални или символни характеристики според контекста, употребата или намерението на означаващия. В традицията на лингвистиката, но и на Пърсовото виждане за триада можем да визуализираме отношението на трите вида знаци отново в геометричната фигура на триъгълника, който ще променя своя вид в зависимост от преобладаването на съответния вид знак, т.е. може да бъде равнобедрен, равностранен и т.н. Следователно разглеждаме индексикалността, иконичността и символността като три страни на един и същи триъгълник (Capirci 2018). Ключовият аспект е представеното доминиране на функцията чрез различните пропорции в дължините на страните на триъгълника, като преобладаващата характеристика е по-дългата страна.

Така например при категорията наречия за място или при личните местоимения ще преобладава индексикалният знак, т.е. тази страна на триъгълникът ще бъде по-дълга от останалите две.

Можем да обобщим всичко това, като посочим, че в българския жестов език, както и в другите жестови (знакови) езици съществуват и трите вида знаци според класификацията на Пърс, но при отделни групи жестове преобладават определени видове знаци, които се свързват в определени отношения и представляват система, т.е. в своята същност българският жестов език притежава системен знаков характер.

Пърс поставя в основата на знаковата си теория тезата, че нещо се превръща в знак само и единствено когато реално функционира: знаците не съществуват сами по себе си, а само във и чрез конкретната си употреба, като при това са свързани с интерпретиращата инстанция – със съзнанието на този, които ги употребява. Накратко казано, можем да цитираме известната словесна формула за знака aliquid stat pro aliquo (нещо стои вместо друго нещо) – при естествените и жестовите езици знакът (думата или жестът) стои вместо референта.

И така достигаме и до основния фактор за необходимостта от съществуването на вербален или жестов език – нуждата от общуване (от комуникация). През 60-те години на 20. век световно известният лингвист Роман Якобсон предлага усъвършенстван модел на всяка комуникативна ситуация, като изброява шест основни фактора за успешна комуникация. Адресантът (отправителят) изпраща посланието (съобщението) до адресата (получателя). За да бъде ефективно възприето, съобщението се нуждае от контекст (това е референтът от извънезиковата действителност), който да бъде разбираем за адресата. Това означава, че между адресанта и адресата трябва да съществува по предварителна конвенция общ код, по който да общуват. Друго важно условие за успешна комуникация е между общуващите да има контакт – физически или психологически, а може да са налични и двата.

КонтекстСъобщениеАдресант ----------------------------------------------------- АдресатКонтактКод

За тези шест фактора Якобсон определя шест езикови функции.

– Емотивна (експресивна) – тази функция се свързва с отправителя на съобщението и желанието му да изрази и внуши на своя събеседник мислите и чувствата си.

– Комуникативна (референтна) – тази функция се свързва с контекста (референта от извънезиковата действителност).

– Конативна (апелативна) – функцията се свързва с получателя на съобщението и реализира подбудителни намерения.

– Фатична – функцията, която се свързва с контакта между отправителя и получателя.

– Метаезикова – функцията, която се свързва с кода, който съществува между отправителя и получателя. Чрез нея се обяснява значението на това, което казваме с езикови елементи.

– Поетическа – това е функцията, която се свързва със самото съобщение. Съобщението е насочено към самото себе си. Най-често се свързва с художествената литература или в езиково отношение – с благозвучието например.

Изброените шест фактора, както и наличието на шест езикови функции, се отнасят както за естествения вербален език, така и за жестовите (знакови) езици, тъй като основното им предназначение е комуникацията между хората. Както Якобсон подчертава, всеки текст (всяко изказване) притежава всички шест функции. Въпросът е коя преобладава в даден текст (изказване), т.е. акцентът пада върху йерархията на функциите. Ако приложим напълно основателно и закономерно този модел върху жестовия език (и в частност върху българския жестов език), ще видим, че при него водеща е комуникативната функция, тъй като комуникацията е насочена към изразяване на референтите (предметите и явленията от извънезиковата действителност). Най-слабо изразена е поетическата функция, тъй като целта при комуникацията между глухите не е насочена към самото съобщение като такова, а към възможността да се назоват чрез жестове предметите от извънезиковата действителност. Това не означава обаче, че поетическата функция не подлежи на развитие.

За това обаче са необходими целенасочени и осъзнати действия за артикулиране на други кодове. В йерархията на функциите при жестовите езици по-периферно значение има и метаезиковата функция, тъй като по-рядко се налага на събеседниците да конкретизират значението на жестовете, които използват, като метаезик. По-особен е и характерът на фатичната функция при жестовия език, тъй като контактът между комуникантите задължително трябва да е физически, т.е. те трябва да се виждат, за да общуват помежду си на жестов език. Разбира се, ако се използват различни видове електронни съобщения, ще трябва да се превключи на друга знакова система, а именно на естествен вербален език.

Ако се върнем отново към семиотиката и отразяването на семиотичните понятия в речниците, можем да открием статията за знаковия език в Handbook of Semiotics на В. Ньот, един от най-известните речници по семиотика в света. Тук Ньот твърди, че знаковият (жестовият) език в по-тесния смисъл е семиотична система за жестова комуникация с комуникативния потенциал на говоримия език. Всички жестови езици са се развили в ситуация, в която говоренето не е било възможно (както е при глухите); в която говоренето е било забранено (при монасите например); когато е универсален език за хора с различни рождени езици (езикът на аборигените). В най-широкия си смисъл терминът знаков език понякога се използва като синоним на семиотична система.

В своята статия „Невербалната комуникация“ известният американски семиотик Томас Сибиък започва списъка на избраната си библиография със следните думи „тъй като всички неща общуват невербално, …библиографията е предложена в тематичен азбучен вид“ (Сибиък 2000, p. 8). Така след аборигенските знакови езици, жестовете и др. фигурира темата Знакови езици (на глухите), което показва, че и за Сибиък няма съмнение, че жестовете са знаци и че жестовете, използвани за общуване между глухите, са език. Липсва в библиографията, цитирането е само на латиница

Жестовият език функционира напълно като семиозис (процес на означаване) според определението на Чарлз Морис. Семиозисът може да се разглежда като петчленно отношение между знак, интерпретатор, интерпретант, значение и контекст, в което знакът предизвиква у интерпретатора предразположеност към определена реакция (интерпретант) при определен вид значение и при определени условия, т.е. в определен контекст. В този смисъл терминът знак е термин за всички дялове на семиотиката: семантика (отношението на знаците към техните обекти), прагматика (отношението на знаците към интерпретатора), синтактика (отношението на един знак към другите знаци). Дяловете на семиотиката, описани по този начин от Морис, функционират напълно адекватно и за жестовите езици, но най-разработено и развито за българския жестов език е семантичното измерение на семиозиса.

В края на своето изследване Основи на теорията за знаците Морис обобщава: „Езикът в пълния семиотичен смисъл на този термин е всяка междусубектна съвкупност от знакови средства, употребата на които се определя от синтактични, семантични и прагматични правила“. По този начин според Морис интерпретацията на всяка знакова система (не само на естествения вербален език) зависи от много фактори и по тази причина се оказва особено сложна. От гледна точка на прагматиката знакът се употребява в съчетание с други знаци – членове на различни социални групи (например глухите).

В жестовите езици и означаващите, и говорещите съвместно изграждат значение, като черпят от различни семиотични ресурси (тяхното тяло, гласът им, заобикалящата физическа среда) за стратегическо „описване, посочване и изобразяване“ по време на взаимодействия лице в лице.

Ние комбинираме реч и/или знаци, жестове и действия (т.е. семиотични знаци от различни видове), за да произведем мултимодални „съставни изказвания“.

Съставните изказвания са комуникативни движения или обръщания лице в лице, взаимодействие, по време на което напълно конвенционални семиотични знаци (като лексикални знаци, изречени устно/изписани с пръсти думи и емблематични жестове) се комбинират със символични индекси (като действия с посочване с пръст) и неконвенционални знаци (като миметични актове на това, което даден обект прави или казва), за да се създадат унифицирани изказвания, които се интерпретират холистично.

По този начин взаимодействията лице в лице непрекъснато се договарят между двама или повече взаимодействащи чрез остензивни и инференциални комуникативни актове. Кодът им трябва да съвпада, за да протече успешна комуникация между адресанта и адресата. Специфична характеристика на кодирането в жестовите езици е, че то често е доста универсално, за което свидетелства и фактът, че когато не познаваме добре даден естествен език, ние си служим със знаци (жестове), за постигнем успешна несловесна комуникация.

Езикът (и жестовият език включително) е социална система от знаци, опосредстваща реакцията на членовете на дадения колектив един към друг и към обкръжението. Очевидно е, че въпреки напредъка на множество науки за знаците и езиците и различните гледни точки към тях въпросите около жестовите езици (или знаковите, както ги наричат в Европа и Америка) продължават да стоят пред изследователите. Несъмнено за повечето специалисти по света обаче жестовите езици са част от семиотичната сфера, както Лотман нарича света, който ни заобикаля, защото всъщност ни заобикалят знаци, които трябва да се научим да четем, защото само тогава те са знаци наистина. Българският жестов език, като система, не прави изключение от заобикалящата ни знаковост, а това го превръща в един от многото знакови езици по света.

REFERENCES

CAPIRCI, O., 2018. Visible bodily action in the emergence and development of speakers’ and signers’ languaging. Proceedings of the ISGS8 2018 Conference, Cape Town.

NOTH, W., 1995. Handbook of Semiotics. Indiana University Press

PEIRCE, C. S., 1955. Philosophical Writings of Peirce, Ed. J. Buchler. New York: Dover.

PEIRCE, C. S., 1994. The Collected Papers of Charles Sanders Peirce I – VIII. Cambridge, MA: Harvard University Press.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.