Български език и литература
Вход / Регистрация

2019/6, стр. 606 - 615

ON THE PROCESSES OF ADAPTATION OF BULGARIAN NAMES IN TSARIBROD, SERBIA

Ivana Davitkov
E-mail: ivana.davitkov@fil.bg.ac.rs
Faculty of Philology
University of Belgrade
3 Studentski Trg.
11000 Belgrade Serbia

Резюме: This study is motivated by the legal possibility of spelling the names of Bulgarian national minority members in the Republic of Serbia in accordance with the Bulgarian spelling standard. The paper presents the historical and administrative aspects of the spelling of personal and, in particular, family names of Bulgarians in Tsaribrod, Serbia.

Ключови думи: Bulgarian language; first and last names; Tsaribrod; Serbia

The present paper1) presents the factors that affected the various ways of spelling Bulgarian names in Tsaribrod’s church baptism registers and civil registers of birth between 1883 and 19892). Church registers in Serbia were kept up until 1946 when state civil registers were introduced by the State Civil Registers Act (Закон о државним матичним књигама, Сл. лист ФНРЈ 29/46).

In short, the paper examines the historical circumstances that led to the emergence of a Bulgarian minority in Serbia and to the establishment of a specific section in the legislation of the Republic of Serbia, guaranteeing the right of using names freely3) , according to the spelling standard of national minority languages. Among the goals set by the present study is surveying the modes of spelling of the studied names by means of a conditional periodization and with regard to the normative regulations and the language, which the names of Tsaribrod Bulgarians are written in.

The anthroponyms of Bulgarians in Serbia, as part of the Bulgarian cultural and historical heritage, are insufficiently studied4), despite the significant amount of researches devoted to the Bulgarian onomasticon. A notable exception in this respect is presented by the thesis ‘Местни и родови имена от Царибродско’ (‘Local and Generic Names in Tsaribrod’) defended in the Bulgarian Academy of Sciences, which proves a major step forward in the onomasticon studies of Bulgarians in Serbia (Choleva-Dimitrova, 2018). A modest contribution to collecting and studying the local anthroponyms is presented in the article ‘Именослов села Смиловци (општина Димитровград) (1899 – 1915)’ (Šćepanović, Davitkov, 2012: 439 – 460).

Historical aspects of the researched problematics

The historical events that affected the emergence of the Bulgarian minority in Serbia can be chronologically relayed in the following order:

– The Russo-Turkish War (1877 – 1878), the signing of the San Stefano peace treaty and the straining of relations between Russia and the other Great Powers.

– The Treaty of Berlin (1878), Tsaribrod was a border town within the Principality of Bulgaria, Pirot and Niš were surrendered to the Kingdom of Serbia.

– The First World War, the signing of the Treaty of Neuilly-sur-Seine (November 27, 1919), the regions of Tsaribrod, Bosilegrad, Strumica and some Kula villages were annexed to the Kingdom of Serbs, Croats and Slovenes (KSCS). On November 6, 1920, Yugoslav military units seized the territories referred to in Art. 27 of the Treaty prior to the official final judgement of the International Boundary Commission (Velev, 2009: 88 – 99).

– The Mid-War period5) (the aggravated relations between the two states, the problem with the co-ownership of properties, the frequent border closures, the difficult foreign policy situation in Bulgaria) (Velev, 2009, Raychevski, 2008: 120 – 200).

– The Second World War, the annexation of Bulgaria to The Tripartite Pact on March 1, 1941, and the capitulation of Yugoslavia on April 17, 1941, Tsaribrod once again was within the borders of Bulgaria.

– Under the Paris Peace Treaty from 1947, Tsaribrod once again remained within the borders of the Federal People’s Republic of Yugoslavia (FPRY).

In the KSCS census from 1921 and the Kingdom of Yugoslavia census from 1931 there was no evidence of a nationality other than Yugoslavia. Only in the first of the two censuses there was evidence of a mother tongue, and in both of them – of a denomination (Stojković, Martić, 1953: 33, 35). The Constitution of FPRY from 19466) guaranteed for the first time wider-ranging civil rights of national minorities, including Bulgarians. According to the data from the 1948 and 1953 Yugoslavia censuses, Bulgarians were 61140 (Stojković, Martić, 1953: 36) and, according to other data, 61708 in number (0,36%) (Jončić, 1962: 4).

According to the data collected by the Statistical Office of the Republic of Serbia7) on the latest census from 2011, those who identified as Bulgarian were 18543 in number (0,25 % from the general population of Serbia – 7186862), and according to the same data, 53,5% of Tsaribrod’s population identified as Bulgarian.

Regulations and practices of spelling personal and family names in Tsaribrod’s church and civil registers

Among the principal factors, defining the name spelling of Tsaribrod’s inhabitants ever since the first church registers so far preserved, are the domestic regulations of the country, in which these people have lived in the past and continue to live to this day. As we will see from the proposed periodization, these regulations have dealt with this issue differently over the years. The period following the annexation of the so called Western Outlands is particularly noteworthy in this respect since the local Bulgarians were not a recognized minority8), a status they acquired not until the Constitution of FPRY from 1946.

Nowadays, in the Republic of Serbia the right of using one’s name in accordance with the language of the respective minority has been regulated since 2006 in the second part of the Constitution of Serbia 9), Human and Minority Rights and Freedoms (Људска и мањинска права и слободе), in the section The Right to Legal Capacity (Право на правну личност), Art. 37: “The choice and usage of one’s own personal name and the names of one’s own children are free”. In the section The Rights of the Child (Право детета) Art. 64 states: “Every child has the right to a personal name, to be registered in the birth registers, to learn of his/her origin and preserve his/her identity”, whilе Art. 79 of the section The Right to Personal Identity (Право на очување по-себности), among the enumerated rights of national minority members (for example, freedom of protecting, preserving, developing and publicly expressing one’s national, ethnic, cultural and religious affiliation; using personal symbols in public places; using one’s own language and writing; acquiring education in one’s own language etc.), also specifies the right of using personal and family names in one’s own language.

As we read in Đurić, the Republic of Serbia adopted “the dual model of names usage”, while “the usage of personal and family names in minority languages 10) and its recognition is regulated in the legislation of the Republic of Serbia by the Family Law Act (ПЗ) 11), the Protection of Rights and Freedoms of National Minorities Act (ЗЗПСНМ), the Civil Registers Act (ЗМК), the Identity Card Act (ЗЛК) and the Travel Documents Act (ЗПИ)” (Đurić, 2014: 959 - 968). The dual usage of names of national minority members is stipulated in the regulations of these acts. For example, in the section The Right to Personal Identity of the Protection of Rights and Freedoms of National Minorities Act, Art. 9 says: “National minority members have the right to freely choose and use personal names and names of their children, as well as enter their personal names in all personal documents, official registers and databases in the language and spelling of the respective national minority members”. 12) In addition, it is stated that the right referred to in para. 1 of the same article does not preclude the parallel entry of the name in accordance with Serbian spelling and writing. A similar formulation is listed in Art. 17 of the Civil Registers Act: “The personal name of the child, parent, spouse and deceased is entered in the Serbian language (in Cyrillic), and national minority members have the right to enter their personal names in accordance with the language and spelling of the national minority, which does not preclude the parallel entry of the personal name in the Serbian language (in Cyrillic) as well”. 13)

Given the historical circumstances pointed out and the material collected from the Tsaribord registers, we can establish the following main periods of spelling personal and family names of the local Bulgarians in accordance with the current regulations and writing language:

1. Church registers (1883 – 1949)

– The period between 1883 and 1920. Church registers were kept during this period – the originals are kept in the History Archive in the town of Pirot, while copies of them kept in Tsaribord’s Civil Status Division were examined for the purposes of this study. The period of these registers coincides with the events after the Liberation of Bulgaria up until the end of the First World War. During the specified period Tsaribrod entered the Bulgarian exarchate. As specified in “A Chronology of the Regulations, Containing Decrees on the Names of Bulgarian Citizens in the Period 1892 – 1999”, after the Liberation of Bulgaria “a Decree of December 10, 1880 approved an Act for the Registration of Births, Marriages and Deaths (ЗЗРЖУ). According to it, the registers by civil status were kept by the parish priests, the imams and hamams who were obliged to enter into a specific register every birth, marriage and death”. 14) These church registers were kept in the Bulgarian language. In the beginning of this period, most names were two-component with regard to the names of parents, while the names of children were specified only as personal names. The same text says that under the Act for the Registration of Births, Marriages and Deaths the parents entered both their personal and family names, while “the mother’s name in the birth certificate consisted only of her first and second names”. Later on, all three names began to be entered (personal names, father’s names and family names15), as specified for the period after the entry into force of the Person Act (ЗЛ) from 1909.

– The period between 1920 and 1941. After the annexation of Tsaribrod by KSCS, church registers began to be kept in the Serbian language. The father’s name was most often two-component (personal and family name), in few examples the second (father’s) name figured in the form of initials, while the mother and the children were only designated by their personal names. Besides being written in accordance with the Serbian spelling, most family names of local Bulgarians were altered (there were singular cases of unaltered family names, for ex. Tsaribrodski [Царибродски]) through the addition of the endings –вић, –ић [-vich, -ich] that mark the ending of most Serbian family names. For example, we come upon family names like Златановић, Петровић, Крстић, Ћирић etc. It is interesting to trace the progressive alteration of personal names, for ex. the emergence of names, which were not typical of the previous period like Драгутин, Жарко, Срећко, Небојша, Лепа, Лепосава, Милица etc., while other names acquired a Serbian version - Ђорђе (Георги), Ћирило, Ћирил (Кирил), Ђерасим (Герасим), Димитрије (Димитър) – that is reflected in today’s family names, deriving from the same personal names, for ex. Ћиров and Киров, Ђорђев and Георгиев, i.e. there are two versions of one and the same family name, deriving from the Serbian, respectively the Bulgarian, version of the personal name.

– The period between May 1941 – 1949. During this period, Bulgarian names were spelled in accordance with the Bulgarian spelling standard. Names were two-component and three-component, while in the beginning of the period two-component names predominated. Thus for example, in 1942 there were 73 children enlisted where the three-component names were over 20, mostly the father’s names, while there was no evident consistency in enlisting the mother’s names, which figured only as two-component, and only rarely as three-component, personal names. In 1946 the number of three-component names increased (out of 105 children enlisted there were over 80 with threecomponent father’s names, while the inconsistency with regard to the mother’s names continued, although two-component names became more frequent). Registers of the Bulgarian Orthodox Church were kept during this period. Obviously, after the end of the war there was a short period of time, during which Bulgarian church registers were kept as well.

2. Civil registers (1946 – 1989)

– The period between 1946 and 1956. In 1946 state civil registers were introduced in FPRY (Закон о државним матичним књигама, Сл. лист ФНРЈ 29/46). It is noteworthy that during the period between 1946 and the beginning of 1949 both Bulgarian church registers and Serbian civil registers were kept. The names of members of the already recognized Bulgarian minority were entered in civil registers in the Serbian language. Even so, it is possible to say that during this period we observe a certain correctness in the spelling offemale family names where the most common endings –ова/-ева [-ova/-eva] were preserved, for ex. Михајлова Неделка (in this case, the Bulgarian version of the personal name was preserved), Петрова Олга, Алексова Теменушка etc. The names were two-component (with rare exceptions).

– The period between 1956 and 1989. The above-mentioned situation continued until 1956 when these names were equalized with male family names, ending in –ов/-ев [-ov/-ev], by virtue of a decree based on Art. 28 of the Personal Names Act and Art.207, al.1 of the General Administrative Procedure Act. During the specified period, names were spelled in accordance with the Serbian spelling standard and the family names of both sexes were equalized, i.e. they ended in –ов/-ев without specifying the sex of the person. There were only singular cases of spelling female family names with the endings -ова/-ева.

The alterations of family names can be traced in the following diagram:

Diagram 1. Family names of Bulgarians in Tsaribrod over different periods

These changes run parallel to the events pointed out in the proposed periodization. The data from the years 1900, 1921, 1937 concerns the family names of parents, mostly the father’s names. In the 1900 church register, part of the names are illegible, but it is important to note that in most cases the parents’ family names were two-component, as shown in the above-mentioned periodization where the mother’s name was designated by her father’s name. The father’s names are here spelled with the endings -ова, -ева, -ина and -ска [-ova, -eva, -ina, -ska]. Besides the fact that all family name endings were altered to -ич [-ich], in the Serbian church register from 1921 the mother’s name was entered as a personal name, which remained unchanged in the 1937 church register as well. Three family names, ending in -ски [-ski], were entered in the 1937 register. In relation to the 1947 state civil register, we should note a continuity in spelling female family names with the endings -ова, -ева, there is a single caseof the –ина ending, while in 1957 female and male family names were already equalized, a process that continued during 1971 and 2008. The data from 2008 was collected with the aid of the Tsaribrod patronage service.

As already mentioned, during the initial period of the first church registers preserved in Tsaribrod the mother’s first name was spelled as personal and father‘s name. The following diagram displays the alterations of endings that took place between 1883 and 1897:

During the specified period we observe an increased number of names, ending in -ова/-ева, on account of the father’s names, ending in –ина and-ска. This is particularly observable with the names, ending in -ина.

Diagram 2. Father’s names of women between 1883 and 1897

The following diagram displays the female family names during the period immediately after the end of the Second World War. We observe a continuity in spelling female family names with the endings -ова, -ева, rarely with theending –ина:

Diagram 3. Female family names during the period after the end of the Second World War

Of particular interest are the female family names that have been equalized with male family names, ending in -ов/-ев, since 1956 on. If we choose to chart a particular period of recent Tsaribrod civil registers, we will achieve the following results:

Diagram 4. Female family names from the years 1988 and 1989

Diagram 4 displays only female family names from the years 1988 and 1989. The only female family names, ending in -ова, belong to persons born in Bulgaria and afterwards registered in the Serbian civil register.

Conclusion

On the basis of the above-mentioned initial results of the research we can conclude that the historical events that caused the detachment of Tsaribrod from the territory of Bulgaria and its annexation to KSCS/Yugoslavia affected, among other aspects of the life of the Bulgarian community in Serbia, the spelling of their personal and family names in church and civil registers. Historical factors like the international situation, the relations between Bulgaria and Serbia from the end of the First World War until now that have passed through different stages of aggravation and attempts for improvement, as well as the domestic regulations of the two neighboring countries where the local population lived – all that exerted and continues to exert an impact on the onomasticon of local Bulgarians in Tsaribrod.

NOTES

1. The study is part of the project “Processes of Adaptation of Bulgarian Names in Tsaribrod (Serbia)” within the framework of the program “Young Researchers and Postdoctoral Fellows” initiated by the Ministry of Education and Science (Bulgaria).

2. After the closure of the maternity ward in Tsaribord, registration of newborns was carried out in accordance with place of birth, most commonly in the town of Pirot.

3. In the Republic of Serbia a given name is two-component, consisting of a first and a last name. In the Republic of Bulgaria a given name is threecomponent.

4. The issues related to Bulgarians in Serbia are studied chiefly with respect to history, mostly after 1989, while an increased interest in this problematics emerged not until 2000. A valuable study in this respect is the monography “The Western Outlands, Bulgaria and Yugoslavia (1919 – 1931)” (Velev, 2009). Since 2004 more than ten regional studies, concerning different villages in the municipality of Tsaribrod, have been published. Equally important are the monographs devoted to the cultural history of the city (Georgiev, 2018), as well as the study on the development of the Tsaribrod press (Gotseva, 2019).

5. The period between 1919 and 1931, concerning the politics of Bulgarian and Serbian governments in relation to the territory annexed by the Kingdom of Serbs, Croats and Slovenes, is thoroughly described by V. Velev (Velev, 2009).

6. See http://www.arhivyu.gov.rs/active/sr-latin/home/glavna_navigacija/leksikon_jugoslavije/konstitutivni_akti_jugoslavije/ustav_fnrj.html

7. See http://pod2.stat.gov.rs/ObjavljenePublikacije/Popis2011/Nacionalna%20pripadnost-Ethnicity.pdf

8. In KSCS and the Kingdom of Yugoslavia Bulgarians were not recognized as a minority. Jončić writes: “The legal status of individual national minorities in the Kingdom of Yugoslavia very often and to a large extent depended on the relations between Yugoslavia and individual countries at present” (Jončić, 1962: 11). Art. 12 of the Constitution of KSCS from 1921, the so called Vidovdan Constitution, and Art. 11 of the Constitution of the Kingdom of Yugoslavia from 1931, the so called Octroic Constitution or September Constitution, guarantee the right to denomination. Art. 16 of the Constitution from 1921 stipulates the right of minorities to education in their mother tongue, yet, as we learn from Jončić, “the Bulgarian language is among the unrecognized languages”. (Jončić, 1962: 11).

9. See http://www.ustavni.sud.rs/page/view/139-100028/ustav-republike-srbije

10. On international law and names of national minority members see Đurić, 2014: 962 – 968.

11. The abbreviations indicate the original Serbian designations.

12. See http://www.pravno-informacioni-sistem.rs/SlGlasnikPortal/eli/rep/slsrj/skupstina/zakon/2002/11/2/reg

13. See http://www.pravno-informacioni-sistem.rs/SlGlasnikPortal/eli/rep/sgrs/skupstina/zakon/2009/20/3/reg

14. See https://www.grao.bg/normact/normativ-imena.html

REFERENCES

Choleva-Dimitrova, А. (2018). Mestni i rodovi imena ot Tsaribrodsko (avtoreferat na disertatsia za prisazhdane na nauchnata stepen „doctor na filologicheskite nauki“). Sofia. http://ibl.bas.bg/wp-content/uploads/2018/12/Avtoreferat_A5p.pdf [25.05.2019].

Đurić, Vl. (2014). Lična imena pripadnika nacionalnih manjina i njihovo službeno priznavanje. Zbornik Matice srpske za društvene nauke, knj. 149, sv. 4, 959 – 976.

Georgiev, E. (2018). Kulturni Caribrod. Prilozi za kulturnu istoriјu Dimitrovgrada i istoriјu Centra za kulturu Dimitrovgrad. Dimitrovgrad: Centar za kulturu Dimitrovgrad.

Gotseva M. (2019). Tsaribrodskiyat periodichen pechat 1889 – 1919. http://staricaribrod.org/wpcontent/uploads/2019/01/Caribrodskiat_periodichen_pechat_1889_1919_Maria_Gotzeva.pdf [10.08.2019].

Jončić, K. (1962). Nacionalne manjine u Jugoslaviji. Beograd. Savremena administracija.

Raychevski, St. (2008) Tsaribrodskite balgari. Sofia: Zahariy-Stoyanov.

Stojković, Lj. M. Martić (1953). Nacionalne manjine u Jugoslaviji. Beograd. Rad.

Šćepanović, M. Iv. Davitkov (2012). Imenoslov sela Smilovtsi (opshtina Dimitrovgrad) (1899 – 1915). Sastoyanie i problem na balgarskata onomastika. Aktualni problem na onomastikata, t.12, Veliko Tarnovo, Universitetsko izdatelstvo „Sv. Sv. Kiril i Metodiy“, 439 – 460.

Velev, V. (2009). Zapadnite pokraynini. Bulgaria i Yugoslavia (1919 – 1931). Sofia: Za bukvite – O pismeneh.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.