Български език и литература
Вход / Регистрация

2024/4s, стр. 26 - 40

БЪЛГАРСКАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА В КУЛТУРАТА НА СЪРБИТЕ ОТ КРАЯ НА ХХ ВЕК ДО 2023 ГОДИНА

Резюме:

Ключови думи:

Гл. ас. д-р Валентина Седефчева
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Университет в Ниш

Резюме. Темата е посветена на рецепцията на българската литература в сръбското културно пространство. Целта е да се проследи присъствието на български художествени текстове под формата на самостоятелни книги и антологии в специализирания сръбски периодичен печат и изданията на българското малцинство, да се анализират особеностите на книжния пазар и издателската политика в Сърбия и на тази основа да се направят конкретните изводи за българския литературен модел в чуждата, но близкородствена сръбска литература. Използван е плуралистичен научен подход, който съчетава диахронен кратък преглед на появата и утвърждаването на родната литература в сръбската култура през Възраждането до последното десетилетие на ХХ век и върху вече създадената традиция, в синхронен план се разглежда нейният модел през последните три десетилетия. В разработката е използван и методът на стандартизираното интервю като научноизследователско общуване. Изводите сочат, че създаденият образ на българската литература в естетиката на сръбската културна традиция е обхватен, но не достатъчно представителен и не се припокрива с канона в националното културно пространство.

Ключови думи: българска литература; сръбска култура

Обобщен преглед на рецепцията на българската литература в сръбската култура от просвещенския период до последното десетилетие на ХХ век

Периодът обхваща почти два века, през които българската литература присъства в сръбската култура с различна интензивност и зависи от различни извънлитературни фактори. Книжовната взаимност на автори, творби, художествени и идейни модели между двете култури е предопределена от общите ни славянски корени, език, географско положение, от православната вяра и особеностите на обществено-политическия живот. Литературният диалог, поставен още през Средновековието с книжовниците от Търновската школа Григорий Цамблак и Константин Философ, продължава през епохата на Възраждането. Тогава в началото на ХIХ век един от най-вещите събирачи на южнославянския фолклор Вук Караджич поставя основите на осъзнатия, целенасочен научен и културен интерес на сърбите към българското творчество. Неговата филологическа дейност легитимира българския език и литература пред европейския научен свят1. Делото на Караджич продължават поетът Сима Милутинович Сарайлия, фолклористът Стефан Веркович, които също не остават равнодушни към българската народна песен. В началото на XIX век в Сърбия започват да се отпечатват и български книги, някои от които на просветителите Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Найден Геров, Сава Доброплодни и др. По същото време в сръбските периодични издания „Српске новине“, „Гласник Српског ученог друштва“, „Летопис Матице српске“ излизат статии за българската литература. В Сърбия се разпространяват „Рибният буквар“ на Петър Берон, произведенията на Георги Раковски, Васил Априлов, Иван Богоров и др. Времето след Освобождението до последното десетилетие на ХХ век е белязано от войни, нестабилни, дори замразени дипломатически отношения (1956 – 1960) между Югославия и България. Но въпреки това духовните връзки между интелектуалците от двете страни на границата не се прекъсват. Продължават да се превеждат авторите на Възраждането: Христо Ботев, Любен Каравелов, Петко Славейков, както и съвременни творци като Иван Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Гео Милев, Дора Габе, Елисавета Багряна. На литературната сцена се появяват писатели, преводачи и литературни критици, които чрез изискания си естетически вкус започват да оформят художествената и критическата картина на българската литература: Бранислав Нушич, Милан Ракич, Йован Дучич, Йован Скерлич, Миодраг Ибровац. Те превеждат и пишат за Иван Вазов, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Николай Хайтов, Антон Дончев, Йордан Радичков. Така на фона на историческите и политическите неблагоприятни обстоятелства в сръбското културно пространство се изгражда канонът на българската класическа литература. И неговото присъствие е ключово за оформянето на етническото и културното самосъзнание на поколенията българчета, израснали в Югославия (Savov 2005).

Синхронен преглед на българската литература в Сърбия след 90-те години на ХХ век

След 90-те години на ХХ век, които донесоха коренна промяна в обществено-политическия живот на страните от Източна Европа, българската литературна картина на територията на една от бившите югославски републики – Сърбия, стана много по-изпъстрена с автори, творби, теми, творчески идеи, жанрови форми, литературни стилове. Създаденият вече класически преводен модел от XX век се разслои на писатели, оформящи представителното ядро на националната ни литература, на автори, ситуирани в нейната периферия, и на току-що заявили се творци. Това стана възможно благодарение на засиления през последните тридесет години интерес към превеждането и издаването на български произведения, който не се определя от политическата конюнктура, а основно от условията на книжния пазар, изучаването на българския език и художественото слово от диаспората и нейните духовни потребности, както и от по-интензивните контакти между българските и сръбските писатели. Български автори се публикуват в самостоятелни книги, в културната периодика, в антологични сбирки. Благодарение на изкусната работа на утвърдените преводачи Ясмина Йованович, Елизабета Георгиев, Мария-Йоанна Стоядинович, Мила Васов, Ася Тихонова-Йованович, Велимир Костов, Бранко Ристич цялата палитра от поетически, стилови и идейно-образни характеристики: интелектуалната, интровертната и медитативната поезия, специфичната реч на героите и наратора, философският и закодираният смисъл, разнообразието от специфични реалии, деструкцията на класическите жанрове и изреченската структура, вплетената техника на монтажа и пр. са адекватно предадени и представят в цялост и дълбочина стойността на художествените български текстове. Прегледът в национално-информационната библиотечна система на Сърбия, направените интервюта с едни от най-добрите и продуктивни преводачи на българска литература на сръбски, анализът на периодичните издания за литература, изкуство и култура, проектът на Софийския университет „Рецепция на славянските литератури в България след 1989 г. и на българската литература в съответните страни“ показват, че присъствието на български художествени текстове в сръбския културен ареал от 90-те години на миналото столетие до днес значително са се увеличили в сравнение с почти целия изминал ХХ век.

Лирика или проза?

Преглеждайки списъка на самостоятелно издадените преводи на поезия и проза, веднага може да се види разликата в броя на авторите на стихосбирки и на белетристика – прозаическата литература е три пъти повече от лирическата.

Стихосбирки: Валери Манолов, Димитър Стефанов, Димитър Христов, Евтим Евтимов, Едвин Сугарев, Йордан Евтимов, Любомир Левчев, Мая Дългъчева, Михаил Белчев, Николай Кънчев, Цветанка Еленкова.

Проза: Алек Попов, Александър Секулов, Антон Дончев, Борис Христов, Боян Биолчев, Валентин Георгиев, Вера Мутафчиева, Вълко Мишев, Георги Господинов, Георги Гроздев, Георги Константинов, Деян Енев, Дилян Бенев, Димитър Христов Чорбаджийски – Чудомир, Елена Алексиева, Елин Пелин, Емил Андреев, Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова, Златимир Коларов, Зорница Христова, Ина Вълчанова, Йордан Попов, Йордан Радичков, Капка Касабова, Калин Терзийски, Кръстьо Кръстев, Милен Русков, Мирослав Пенков, Михаил Вешим, Николай Табаков, Николай Стоянов, Радой Ралин, Светлана Дичева, Светослав Нахум, Стефан Кисьов, Теодора Димова, Цонка Христова, Яна Букова и др.

Тази съпоставка е доказателство за вече позната тенденция, развила се в съвременната издателска политика, интересът към прозата да е значително по-голям от интереса към лирическите жанрове. Логиката на издателите отчита характеристиките на книжния пазар и обявява поезията не само за непечеливша ниша, но дори и за губеща. По тази причина има издателства, които отказват или почти не отпечатват книги със стихове, затова всичко, което е издадено като българска преводна поезия, и то в самостоятелни стихосбирки в Сърбия, заслужава похвала. Хубавото е, че и там, както и у нас, има издатели, които възприемат лириката като важен елемент от духовното развитие на всеки народ. Но само бегъл поглед върху изброените имена е достатъчен, за да се види липсата на нови преводи или осъвременяване на вече направени от първата половина на ХХ в. на представителите на класическата българска литература, което е сериозен недостатък на сръбското културно поле. Изглежда, сякаш българската литература започва от днес и нейният път на развитие няма континуитет. Класиците са основна част от образователния процес по литература на учениците от българската общност и на студентите българисти в университетите в Белград и Ниш и понеже не всички знаят българския на ниво, позволяващо им свободно да четат и разбират художествени текстове в оригинал, преводите са от изключително значение за пълноценното им обучение. С цел поне частично да бъде компенсиран този недостатък, лекторката по българска литература в Белградския университет доц. Дарина Дончева и професорът по южнославянски литератури Михайло Пантич през 2007 г. съставиха и издадоха христоматия по българска литература с авторите, застъпени в учебната програма по литературоведските дисциплини (Pantich, Doncheva 2007).

Драма: броят на представителите на драмата е повече от скромен, но това е предопределено от нейното обвързване с театралната сцена. Интересът към нея е по-скоро от страна на театралните режисьори, отколкото на издателите. Преведени са пиеси на: Елин Рахнев, Камен Донев, Емил Бонев, Христо Бойчев.

Критерий за избор на автор и творба за превод

Интервюто, което направих във връзка с настоящото изследване с две от най-добрите и продуктивни преводачки на българска литература в Сърбия – Ясмина Йованович и Елизабета Георгиев, показа, че ключов критерий при избора на творба за превод е наличието на литературно отличие или даже само на номинация. Селекционерите приемат, че преминаването през компетентно жури би трябвало, от една страна, да е мярка за качество, а от друга – рекламният щемпел на корицата „национална / международна награда за …“ е почти сигурна гаранция за по-висока продажба на изданието. Красноречив пример за това е фактът, че след получената награда Booker и интензивната реклама на превода на сръбски едно от най-търсените издания на Есенния панаир на книгата през 2023 г. беше „Времеубежище“ на Г. Господинов. Съществуват разлики по отношение на политиките на различните издателства. „Едни наблягат на текстове, които ще донесат печалба, дори да става дума за „леки“ текстове, а други, въпреки приходите се опитват да издават добри и качествени автори, доказали се в националната литература. В този смисъл изданията на „Архипелаг“ са стойностни и принадлежат към литературата, която има подбрана читателска публика. „Лагуна“, която, като голямо издателство, отпечатва комерсиални заглавия, все пак се насочи и към творби от български писатели – „ Ян Бибиян“ и „Ян Бибиян на Луната“ (Елин Пелин), „Случаят Джем-султан“ (Вера Мутафчиева). „Ян Бибиян“ е познат на поколения сърби, изучавали го като част от задължителната програма по литература в трети и четвърти клас по време на СФРЮ. За съжаление, романът вече е изключен от училищната програма, но сантиментът от страна на читателите към фантастичния Елин-Пелинов герой провокира „Лагуна“ да поръча осъвременяване на превода, направен още в първата половина на ХХ век. Книгата е издавана и превеждана многократно в цяла Югославия и се радва и днес на интереса на читателската публика. В България „Автобиография“ на Б. Нушич продължава да се изучава в училище, а преводите ѝ периодично се обновяват. Така е и с други автори от класическата сръбска литература (Петър П. Негош, Борисав Станкович, Иво Андрич, Меша Селимович и др.)

Ясмина Йованович и Елизабета Георгиев споделиха, че в последно време вероятно благодарение на прецизната им работа, точната естетическа оценка и читателския им нюх се радват на лукса понякога сами да предлагат произведения за печат. Именно в този акт може да се види важната роля на преводача, който е не само посланик на чуждата литература, трансформиращ нейните ценности на своя език, но и участник във формирането на нейния канон в границите на чуждата култура.

Специфики на книжния пазар и издателската дейност в Сърбия

Въпреки разпокъсването на Югославия на отделни държави, които поеха по свой самостоятелен път на развитие, и разслояването на някога общия сърбохърватски/хърватскосръбски на самостоятелни езици, но който утвърди еквивалентната официална употреба на кирилицата и латиницата в Сърбия, книгоиздателството и книжният пазар в новопоявилите се южнославянски страни продължават да функционират до голяма степен в симбиоза, както по времето на старата федеративна република. В Сърбия се издават автори от Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, както и преводи, направени от преводачи от тези страни на латиница. Като пример ще посоча романа „Случаят Джем-султан“ на Вера Мутафчиева, преведен от една от изтъкнатите хърватски преводачки на българска литература Ксения Банович, но книгата издаде сръбската „Лагуна“ през 2023 г. С този прагматичен похват „разделени, но заедно“, надраснал националистичните предразсъдъци, издателите от бивша Югославия, успяха да запазят донякъде старата география на книжния си пазар. Проблем за сръбските издателства е, че не могат да участват в преводните програми и проекти на ЕС. Освен това през 2023 г. Националният фонд „Култура“ намали средствата за превод на българска литература с няколко пъти и едновременно с това усложни кандидатстването по програма „Преводи“. Тези обстоятелства безспорно ограничават възможностите за публикуване на повече български автори в непринадлежащата към европейската уния западна съседка.

Антологиите с българска поезия, проза и драма

Антологията е продуктивна форма по отношение на пресичане и представяне на обща тема, стил, поетика, идеология, национална стратегия и др. Тя също участва активно във формирането на канона на българската литература в сръбското културно пространство, легитимирайки конкретни нейни характеристики. През разглежданите три десетилетия подборът и представянето в издадените на сръбски антологии се опитват да пресъздадат в жанров аспект картината на съвременната, но и класическата поезия, на съвременния кратък разказ, както и да подчинят художествени текстове на определена тематика. Излязоха антологии, възникнали в резултат на творчески ателиета и фестивали, в които българските автори стоят в пъстро международно обкръжение, което дава възможност за интересен съпоставителен поглед върху българското и европейското художествено творчество от настоящето.

Антологии с поезия: Мостови. Избор из сувременог бугарског стваралаштва. Изб. Иван Ерулски. Прев. Милорад Гергов. Пљевља: Међурепубличка Заједница за културну и образовну делатност, 1995.; Бугарска поезија друге половине двадесетог века. Прир. и прев. Татяна Дункова, Марин Младенов. Београд: Завод за уџбенике и наставна средства, Ниш/Братство, 1998.; Одјеци трновских звона: избор из савремене бугарске поезије. Прир. Веселин Ракчевић. Прев. Слободан Б. Ђуровић, Митар В. Ракчевић, Веселин М. Ракчевић. Подгорица: Народна библиотека „Радослав Љумовић“, 1998 [двуезично издание].; На крају дана. Избор песама српских и бугарских хаику песника. At the end of the day. A collection of Serbian and Bulgarian haiku. Прир. Александар Обровски. Прев. на енглески и са енглеског Светлана Радованчев, Владислава Фелбабов и др. Прев. на бугарски и са бугарског Мила Васов. Нови Сад: Сфера–Цеп , 2005 [двуезично издание].; Струните на лирата. Антология на поезија на Българите в Сърбия и Черна Гора. Прир. и прев. Зиси / Александар Данков. Smederevo: Arka, 2003 [двуезично издание].; Михаил Неделчев, Александър Кьосев, Кирил Мерджански, Hemus – антология на балканската поезия (2008); На рубовима тишине. Збирка радова чланова Песничке радионице народне библиотеке „Детко Петров“. Прир. Елизабета Георгиев. Димитровград: Народна библиотека „Детко Петров“, 2011.; Бугарска поезија XX вијека. Избор, прев. Веселин М. Ракчевић. Подгорица: Пегаз, 2013.; Где су врата. Антологија поезије Међународног новосадског књижевног фестивала: 10 година. Прир. Јован Зивлак. Нови Сад: Друштво књижевника Војводине, 2015.; Стаза ка звездама. Савремена бугарска поезија. Съст. и прев. Милан Димитријевић. Београд: Алма, 2017.

Антологии с проза: Konjanici večnosti – antologija bugarske poezije. Prir. Momčilo Jokić, 1989; Antologija kratke priče Bugarske. Prir. Svetlozar Igov. Prev. Mila Vasov, Velimir Kostov. Kruševac: Bagdala, 1996.; Не памтим рекох ли довиђенја. Савремена бугарска проза од Пернишког регијона. Прир. Иван Ерулски. Прев. Милорад Геров. Пљевља: Међурепубличка Заједница за културну и образовну делатност, 1997.; Antologija kratke priče Bugarske. Prir. Svetlozar Igov. Prev. Mila Vasov, Velimir Kostov. Kruševac: Bagdala, 1998.; Književni voz Europa 2000. Prir. V. Ognjenović, V. Bajac, A. Gatalica. Prev. sa bug. Marija-Joanna Stojadinović. Beograd: Geopoetika, 2002 [съдържа текстове на Георги Борисов].; Попов, Јордан, Крсто Крстев, Михаил Вешим. Повратак Баја-Гање после 101 године. Прев. Милош Тасић. Београд: Ошишани јеж, 2005.; Прича од двадесет лева. Савремена бугарска прича. Прев. и прир. Елизабета Георгијев. Краљево: Народна библиотека „Стефан Првовенчани“, 2005.; Kratka priča Austrije, Bosne i Hercegovine, Bugarske, Hrvatske, Mađarske i Srbije. [Festival kratke priče] Kikinda Short – dvojka, 2008. Prev. Ekipa. Kikinda: Narodna biblioteka „Jovan Popović“, 2008.; Kratka priča Velike Britanije, Španije, Srbije, Slovenije, Slovačke, Rumunije, Nemačke, Makedonije, Mađarske, Kanade, Hrvatske, Holandije, Grčke, Danske, Bugarske, Bosne i Hercegovine i Austrije [Festival kratke priče] Kikinda Short 05, 2011. Ur. Srđan Srdić. Prev. еkipa. Kikinda: Udruženje „Kikinda Short“, 2011.; Kristin, koja je mahala iz voza. Savremena bugarska prič. Ur. Mihajlo Pantić, Prev. ekipa. Novi Sad: Kulturni centar Novog Sada, 2011.; Kratka priča Bugarske, Češke, Engleske, Grčke, Holandije, Hrvatske, Italije, Kanade, Makedonije, Mađarske, Nemačke, Norveške, Portugala, Rumunije, Slovenije, Srbije, Škotske i Velsa. [Festival kratke priče] Kikinda Short 06, 2012. Ur. Srđan Srdić. Prev. еkipa. Kikinda: Udruženje „Kikinda Short“, 2012.; Пајић, Миленко, Прокопиев, Александар, Ефтимов, Jордан. Елементи (Елементи). Прев. от мак. М. Миленко Пајић. Београд: Апостроф’, 2013.; Трн и ружа. Антологија бугарског афоризма [Трън и роза. Антология на българския афоризъм]. Съст. и прев. Александар Чотрић. Београд: Завода за уџбенике, 2019.; Пробуди ме кад нађеш перо. Двуезична антология на съвременна българска проза. Прир. М. Вукич, В. Тодорова. Ниш: Филозофски факултет, 2020.

Антология с драма: Савремена бугарска драма (Съвременна българска драма). Прир. Жељко Хубач, Емил Бонев. Прев. Благоје Николић. Београд: Народно позориште, 2003.

Българската литература в сръбската национална периодика

Съотношението между самостоятелно публикуваните преводи и тези в периодиката е общо взето както между издадената самостоятелно лирика и проза. Значима част от авторите с преведени книги имат и публикации на свои творби в периодичния печат. Разнообразието от списания за литература, култура и изкуство, отпечатващи български художествени текстове, е голямо и покрива почти цялата територия на Сърбия: Белград, Нови Сад, Ниш, Панчево, Лесковац, Крагуевац, Сомбор, Ужице, Кралево, Крушевац, както и бившите югославски републики с етническо сръбско малцинство – Черна гора и Босна и Херцеговина, което също има своята културна периодика.

„Летопис Матице српске“ е едно от най-авторитетните южнославянски научни издания в областта на филологията, историята, религията, фолклора, културата и е печатен орган на най-старата литературна, културна и научна институция в Сърбия „Матица сръбска“. Излиза още от 1824 г. в Нови Сад и е публикувало десетки български творби.

Другото издание, посветило голям брой страници на българската литература, е „Мостови“ – списание за преводна литература. То е първото и единственото засега в Сърбия, което отпечатва само преводи от световната литература и изследвания върху проблеми на преводната теория, история и практика. Тримесечникът се издава от Съюза на литературните преводачи на Сърбия от 1970 г. в Белград.

Органът на Нишкия културен център „Градина“ – списание за литература, изкуство и култура, също е с много стара традиция в популяризирането на българска литература. Излиза от 1966 г. в Ниш, но датира още от 1900 – 1901 г.

Списанието за литература и теория „Поља“ на Културен център „Нови Сад“ започва да излиза през 1955 г. Стреми се към нов прочит на традицията, отразява съвременната литература в Балканския регион, публикува белетристични, есеистични и теоретични текстове на сходните с неговата концепция сръбски и чуждестранни автори.

„Наше стварање – писание за литература, изкуство и култура“ – орган на Културния център в Лесковац, в последните години освен че издава национални съвременни автори и писатели от славянските литератури, дава възможност за изява и на съвсем млади преводачи на проза и поезия.

„Трећи трг“ – списание за литература на Сръбското литературно дружество, Белград, 2004 г., представя стойностна съвременна лирика, създавана от автори от целия свят, Сърбия и региона.

Издание с дългогодишна история е и „Повеља“, чиито теми отново са от областта на литературата, изкуството, културата, образованието и т.н. Отпечатва се в Кралево от 1971.

През годините от новото столетие страници на българското художествено слово са посветили и издания като „Домети“ – списание за култура, Сомбор (1974); „Квартал“ – четиримесечно списание за изкуство, орган на Сдружението на писателите и литературните преводачи, Панчево (2003); „Међај“ – списание за литература, изкуство и култура, Ужице (1981); „Мост“ – списание за образование, наука и култура, Мостар, Босна и Херцеговина (1995); „Багдала“ – списание за литература, изкуство и култура, Крушевац (1959); „Исток“ – списание за литература, изкуство и културно наследство, Княжевац (2014); „Свеске“ – списание за литература, изкуство и култура, Панчево; „Детињство“ – списание за литература за деца към Международния център за литература за деца „Змајеве дечје игре“, единственото издание, което изцяло отпечатва теоретични и критически изследвания на детската литература и култура, Нови Сад (1975); „Кораци“ – списание за литература, изкуство и култура, Крагуевац (1966); „Sv. Dunav“ – списание за литература и култура на подунавските страни, Нови Сад (1998). Присъствието на български автори в този немалък списък на специализирана сръбска периодика има много важно значение за разпространението на родната литература не само на територията на Сърбия, а и в цяла Европа. За значим акт на представяне на един автор в чуждата литература се смята отпечатването на негова самостоятелна книга, но се пренебрегва фактът, че популярността, която може да се придобие чрез периодиката, е с много по-широк обхват. Всички посочени по-горе издания са с международно балканско, славянско, европейско и по-рядко световно участие на сътрудници. Това прави възможно всеки брой на даденото списание да излезе извън националните граници на Сърбия и попадайки в ръцете на преводачи и критици на различни езици, да се превърне в широка трибуна за разпространение на отпечатаните в тях произведения, предизвиквайки интерес към тях за превод и презентиране в друга чужда култура. Затова в никакъв случай не бива да се подценява сътрудничеството с периодиката. Нейно предимство е и че голяма част от нея присъства и в дигитален вид, което я прави достъпна за много по-широк кръг читатели от самостоятелно издадените книги. Електронният вариант на литературните списания улеснява и използването на текстове от тях в образователния процес по литература и език. Жалкото е, че български текстове не излизат в тях регулярно, а само спорадично, основната причина за което е липса на сътрудници от българска страна.

Изданията на българското малцинство от Южна Сърбия „Мост“ и „Другарче“

Ще обърна специално внимание на изданията, които са свързани с българското малцинство в Сърбия. Това са детското списание „Другарче“ и списанието за литература, изкуство, наука и обществени теми „Мост“, които заедно със седмичника „Братство“ са част от издателството на българската общност в Южна Сърбия „Братство“. Животът им трае почти половин век, от 1965 до 2012 година, когато Издателството поради липса на средства изпада в криза и се налага да прекрати дейността си. На тяхно място през 2016 г. започват да излизат двуседмичникът „Ново братство“ и списание „Визия“, създадени са мултимедийните портали „Фар“ и „Глас Пресс“ (Сугарев 2022, р. 95), всички те обаче отразяват основно обществено-политически теми и в никакъв случай не компенсират съдържанието и значението на спрените от печат „Мост“ и „Другарче“.

Списанието „Мост“ оставя ярка следа в културната история на българското малцинство в Сърбия. През годините в него са отпечатани множество художествени творби, културологични и научни изследвания, чиито автори са преди всичко представители на българската общност, но се публикуват и сръбски творци и специалисти от различни сфери. Много важна част от концепцията на списанието е презентирането не само на българската и сръбската литература, но и на творческите постижения на останалите малцинства в Република Сърбия през седемдесетте и осемдесетте години на ХХ век, т.е. редакторите на „Мост“ не са били обременени от етнически сепаратизъм и самодостатъчност, а напротив, стремели са се към мултиетническо сътрудничество. „Мост“, наред със своето значение на литературна и културна трибуна, има и важен принос за усъвършенстване нивото на владеене на българския книжовен език сред своите читатели. Списанието години наред е използвано като по-мощна литература и средство за творчески тип преподаване на българския език и литература в училищата, в които обучението е осъществявано на български (Georgiev 2018, рр. 118 – 120). Една от издателските цели на „Мост“ и „Другарче“ е да публикуват съвсем млади автори – деца и юноши, като така ги поощряват да творят на български. Чрез своята програмна политика списанията се превръщат в извор на нови поколения творци сред малцинството в Сърбия. За съжаление, такъв тип разностранно, многофункционално културно издание на българската диаспора в момента липсва. Тази роля до известна степен изпълнява детското двуезично българско-сръбско списание „Фарче“ с главен редактор писателката за възрастни и деца, преводачка и библиотекар Елизабета Георгиев, издавано от Народната библиотека „Детко Петров“ в Цариброд. Дългогодишната ѝ творческа работа с деца, които учи на четмо и писмо на двата езика, с които прави анимационни и документални филми, театрални постановки, рецитали, изложби и пр., я вдъхновява да създаде това забавно, игриво, образователно, носещо духа на младостта и творческото дръзновение издание.

Дружеството за сръбско-българско приятелство от Нови Сад

Дружествата за сръбско-българско приятелство бяха доскоро важен фактор в популяризирането на българската литература в Сърбия. Организираха срещи с достойни представители на художественото слово, търсейки подкрепа от различни национални и местни институции. Но ръководствата им вече остаряха и се нуждаят от подмяна с млади, жизнени, предприемчиви, находчиви хора, които да са комуникативни, да отстояват интересите на българската диаспора, да следват и да се вписват в непрекъснато променящата се динамична среда и да създават проекти, чрез които да поддържат духовния мост между българите от двете страни на границата. В момента тази функция се опитва да изпълнява Дружеството за българско-сръбско приятелство със седалище в Нови Сад, което от 2014 година организира конкурс за поезия за „аматьори поети и писатели от всички възрасти“, които вече имат публикувани творби. Стихотворенията, които досега са участвали в поетическите надпревари, са събрани в няколко двуезични сборника. Целта да се провежда подобно литературно състезание и то два пъти годишно – пролет и есен, което да събира хора, вдъхновени от по-езията от всички възрасти от Сърбия и България, които да споделят и обменят художествени идеи, теми, прийоми и да общуват помежду си чрез изкуството, е много рационална по отношение на представянето и популяризирането на българския език и самодейното литературно творчество. Смисълът обаче на това начинание се губи в некачественото му реализиране. Критериите на журито не са ясни, от публикуваните текстове изглежда, че всеки изпратил стихотворение е награден с включването му в сборник. В много от „творбите“ е трудно да се открие художествена стойност, а това води и до невъзможност преводите да са качествена репродукция на оригиналите. Самите сборници са с правописни, печатни и стилови грешки. И тук възниква въпросът кое е по-добро – да има издания, които да поддържат жива връзката с българското творчество, независимо от тяхното качество и чистота на българския език, или да се мълчи, бездейства и изчаква, докато не се появят специалисти, които биха се наели да създадат репрезентативен, качествен продукт? Ако ситуацията се отнася за националната среда, отговорът ще е еднозначен и категоричен, но когато става въпрос за българската общност в Сърбия, трябва внимателно да се анализират обстоятелствата и причините, наложили подобно състояние на българския културен модел, както и какви са неговите перспективи за нашето малцинство. Когато се полагат усилия в определена насока, съществува вероятност недостатъците с времето да бъдат отстранени и в крайна сметка, да се стигне до желания стойностен резултат.

Заключение

От направения анализ на рецепцията на българската литература в сръбската култура от просвещенския период до наши дни може да се заключи, че българският художествен канон, представен в самостоятелни книги, антологии и периодичния печат, създава частичен образ на културната ни идентичност и отразява само до известна степен историческата картина на нейното развитие. В българския модел, изграден в съседната южнославянска литература, присъстват класически и съвременни автори, едни от тях заемат ядрото на националната ни литература, други стоят в периферията ѝ, а трети едва сега се заявяват на творческата сцена. От тази гледна точка, литературният образ е обхватен, но не и достатъчно представителен, защото изследването показва липсата на нови преводи на класиците и на осъвременяване на вече съществуващите от първата половина на ХХ в., които да се четат и днес. Това обстоятелство пропуква лика на родната литература и я представя като непо-следователна в нейното развитие. Българският литературен канон в Сърбия се дооформя от творчеството на българската диаспора, което го отклонява от репрезентативния национален модел в България и задава негов специфичен, индивидуален характер. За съжаление, последното десетилетие е белязано от почти пълното замиране на творческата дейност сред малцинството поради липсата на възможности за нейното афирмиране. Направеното изследване в диахронен и синхронен аспект обобщава начина, по който българските автори и жанрове, които носят сходен енергиен заряд и са част не само от сходни, но и от различни типологически системи, се появяват и вписват в естетиката на чуждата сръбска традиция, но едновременно с това посочва и проблемите, които трябва да се решат, за да се стигне до пълноценно презентиране на културната ни идентичност.

БЕЛЕЖКИ

1. В „Народна српска пјеснарица“, 1815, Вук Караджич за първи път отпечатва българска народна песен, която чува във Виена от един българин от Разлог. В „Додатак к Санктпетербургским сравнитељним рјечницима свију језика и нарјечија: с особитим огледима бугарског језика“, 1822, той по-мества 27 български народни песни (Пенев, Б., 2013, pp. 280-281) и представя българския като самостоятелен славянски език. Запознавайки се с българския фолклор, братя Грим, Гьоте, Мицкевич, Павел Йосиф Шафарик заявяват своя интерес към него като към част от европейското културно наследство.

ЛИТЕРАТУРА

ГЕОРГИЕВ, Е., 2018. Часопис за књижевност, уметност, науку и друштвена питања на бугарском језику „Мост“. Библиотекар, vol. 60, no. 1, pp. 111 – 122 [видяно на 28 май 2024]. Налично от: https://bds.rs/wp-content/uploads/2018/07/ bibliotekar-2018-60-1-8.pdf.

ПАНТИЧ, М., 2015. Рецепция на българската литература в Сърбия след 1989 г. Литературен вестник, бр. 38 [видяно на 28 май 2024]. Налично от: https://litvestnik.wordpress.com/2015/12/06/.

ПАНТИЋ, М.; ДОНЧЕВА, Д., 2007. Бугарска књижевност. Хрестоматија (Българска литература. Христоматия). Ниш: Филолошки факултет – Братство: Београд. ISBN 8686419259, 9788686419255.

ПЕНЕВ, Б., 2013. Западноевропейската романтика и нейните отражения в славянските литератури. София: УИ „Св. Кл. Охридски“. ISBN 9789540735207.

САВОВ, Г., 2005. Узаjамне везе српске и бугарске књижевности (Кра

так осврт). Електронно списание LiterNet(63), 27.02.2005, № 2

[видяно на 28 май 2024]. Налично от: https://liternet.bg/publish14/g_ savov/knizhevnost_yu.htm.

СУГАРЕВ, Е., 2022. Елегия за краището. Съдбата на българите в Западните покрайнини. София: Рива. ISBN 9789543207992.

Източници

България в чуждата литература. (Булгарика). Годишен библиографски указател. Ред. М.

Е-каталог COBISS.BG

Е-каталог COBISS.RS

Проект Растко България – http://www.rastko.rs/rastko-bg/bibliografija/ bugarska-nasrp.php;

Максимова. София: НБКМ, 1990-2006.

Проект „Превод и рецепция: славянските литератури в България и българската литература в съответните страни (2016 – 2019)“ [видяно на 31 май 2024]. Налично от: https://litreception.wordpress.com/

Проект „Рецепция на славянските литератури в България след 1989 г. и на българската литература в съответните страни“ [видяно на 31 май 2024]. Налично от: http://www.npage.org/IMG/pdf/BiblioFINAL_ updatedJune2011.pdf

REFERENCES

GEORGIEV, E., 2018. Chasopis za knizhevnost, umetnost, nauku i drushtvena pitanja na bugarskom jeziku “Most”. Bibliotekar – Librarian. [online], vol. 60, no. 1, рр. 111 –122 [viewed 28 May 2024]. Available from: https://bds.rs/wp-content/uploads/2018/07/ bibliotekar-2018-60-1-8.pdf.

PANTICH, M., 2015. Retseptsia na balgarskata literature v Serbia sled 1989 g. Literaturen vestnik, vol. 38 [viewed 28 May 2024]. Available from: https://litvestnik.wordpress.com/2015/12/06/.

PANTICH, M. ; Doncheva, D., 2007. Bugarska knjizevnost. Hrestomatija (Balgarska literatura. Hristomatia). Nish: Filoloshki fakultet–Bratstvo: Beograd. ISBN 8686419259, 9788686419255.

PENEV, B., 2013. Zapadnoevropeiskata romantika i neinite otrazhenia v slavianskite literaturi. Sofia: Sv. Kliment Ohridski. ISBN 9789540735207.

SAVOV, G., 2005. Uzajamne veze Srpske i bugarske knjizevnosti (Kratak osvrt). Elektronno spisanie LiterNet – Electronic journal LiterNet 27.02.2005, № 2 (63) [viewed 28 May 2024]. Available from: https:// liternet.bg/publish14/g_savov/knizhevnost_yu.htm.

SUGAREV, E., 2022. Elegia za kraishteto. Sadbata na balgarite v Zapadnite pokrainini. Sofia: Riva. ISBN 9789543207992.

Sources

Balgaria v chuzhdata literatura. (Bulgarika). Godishen bibliografski ukazatel. Red. M. Maksimova. Sofia: NBKM, 1990-2006.

COBISS.BG

COBISS.RS

Proekt Rastko Balgaria– http://www.rastko.rs/rastko-bg/bibliografija/ bugarska-nasrp.php;

Proekt “Prevod i retseptsia: slavianskite literature v Balgaria i balgarskata literature v saotvetnite strain (2016 – 2019)” [viewed 28 May 2024]. Available from: https://litreception.wordpress.com/

Proekt “Retseptsia na slavianskite literature v Balgaria sled 1989 g. I na balgarskata literature v saotvetnite strani”. http://www.npage.org/IMG/ pdf/BiblioFINAL_updatedJune2011.pdf

BULGARIAN LITERATURE IN SERBIAN CULTURE FROM THE LATE 20TH CENTURY TO 2023

Abstract. The subject of this study is the reception of Bulgarian literature within the Serbian cultural domain. The objective is to examine the presence of Bulgarian literary texts through various mediums such as standalone books and anthologies, the national specialized periodical press, and publications by the Bulgarian minority, and to analyze the characteristics of the book market and publishing policies in Serbia. Based on this analysis, the study aims to derive specific conclusions regarding the Bulgarian literary model within the foreign yet closely related Serbian literature. Employing a pluralistic scientific approach, this research integrates a diachronic overview of the emergence and consolidation of Bulgarian literature in Serbian culture from the National Revival period to the last decade of the 20th century. Concurrently, it examines the Bulgarian literary model over the past three decades within the context of the established tradition. The standardized interview method is also utilized as a tool for scientific inquiry. The findings suggest that the representation of Bulgarian literature within the aesthetics of Serbian cultural tradition is extensive yet insuciently representative and does not entirely align with the canon in the national cultural sphere.

Keywords: Bulgarian literature; Serbian culture

Dr. Valentina Sedefcheva, Assist. Prof.

University of Veliko Tаrnovo “St. Cyril and St. Methodius”
University of Nish
E-mail: v.sedefcheva@ts.uni-vt.bg,
valentinа.sedefceva@filfak.ni.ac.rs

2025 година
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Доц. д-р Ласка Ласкова, проф. д.н. Красимира Алексова, , доц. д-р Яна Сивилова, доц. д-р Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска, проф. д.ф.н. Иван Русков

„ГРАМАТИКА“ НА УЧЕНИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ КЪМ ЧЕТЕНЕТО

Гл. ас. д-р Аглая Маврова, доц. д-р Кирил Кирилов

REVIEW OF THE COLLECTION FASCINATION: E.T.A. HOFFMANN

(Published by: Az-buki National Publishing House, Sofia, 2024, ISBN: 978-619-7667-69-1) Vesela Ganeva

ФИГУРАТА НА ПРОФ. МАРИН МЛАДЕНОВ В СВЕТЛИНАТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ НАУЧНИ И КУЛТУРНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

(Проектът „Марин Младенов – вън от/вътре в България“, реализиран от гимназия „Св.св. Кирил и Методий“ в Цариброд) Проф. д.ф.н. Антоанета Алипиева

Книжка 4
ЗА РЕЦЕПЦИЯТА И УПОТРЕБАТА НА ИЗБРАНИ БИБЛЕЙСКИ ФРАЗЕОЛОГИЗМИ ОТ УЧЕНИЦИ И СТУДЕНТИ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова Доц. д-р Мария Пилева

КОМПЕТЕНТНОСТНИЯТ ПОДХОД ПРИ ОБУЧЕНИЕТО В МУЛТИКУЛТУРНА СРЕДА

Проф. д.п.н. Снежанка Георгиева, д-р Юлиян Асенов

ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Д-р Ирена Димова-Генчева Георги Генчев

Книжка 3
ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ ЛЕКАРСКИ ЕЗИК

Проф. д-р Ивета Ташева

ПРИНОС КЪМ ИЗУЧАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНА ПРОЗОДИЯ

(Морфологични и прозодични аспекти при акцентуването на съществи- телни имена в българския език, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2024, ISBN 978-619-7433-99-9 (книжно тяло) ISBN 978-619-7785-00-5 (онлайн) http://unilib-dspace.nasledstvo.bg/xmlui/handle/nls/40511) Доц. д-р Димка Савова

Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Гл. ас. д-р Здравко Дечев

NEW DIRECTIONS FOR THE BULGARIAN HUMANITIES

(Tasheva, Iveta. Medical Humanities. Subject Matter, Terminology, Translation. Sofia, 2022)

„МОРФОЛОГИЧНА (НЕ)КАТЕГОРИАЛНОСТ“ – ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСОКИ НА ФУНКЦИОНАЛНОСТТА

(ТИЛЕВ, Е., 2022. Морфологична (не)категориалност. Пловдив: Макрос. 451 стр. ISBN 978-954-561-574-0)

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОПИТЪТ С ДРУГИЯ

Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

2024 година
Книжка 6s
КАКВО, КОЛКО И КАК ЧЕТЕ БЪЛГАРСКИЯТ УЧЕНИК (У НАС И ПО СВЕТА)?

(Анализ на данни от анкетно проучване) Проф. д-р Ангел Петров

„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

КЪДЕ ЧЕТАТ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИЦИ?

Гл. ас. д-р Аглая Маврова

Книжка 6
РАЗЛИКИ МЕЖДУ ДОСТОВЕРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА, ИЗРАЗЯВАНА ЧРЕЗ ЧЕТИРИТЕ ЕВИДЕНЦИАЛА В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, СПОРЕД ОЦЕНКИТЕ НА АНКЕТИРАНИ БЪЛГАРИ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, гл. ас. д-р Михаела Москова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, Патрик Михайлов

ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Проф. д.ф.н. Красимира Алексова, доц. д-р Данка Апостолова, доц. д-р Яна Сивилова, гл. ас. д-р Ласка Ласкова, гл. ас. д-р Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

Проф. д.ф.н. Татяна Ичевска

НЕЮБИЛЕЙНО ЗА ЮБИЛЕЯ НА РУМЯНА ДАМЯНОВА

Гл. ас. д-р Андриана Спасова

ДИАЛЕКТЪТ КАТО ПИСМЕН ТЕКСТ, ИЛИ ЗА ЕДНА ТЕКСТОВА ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДИАЛЕКТИ

Иван Г. Илиев, Петко Д. Петков, За нашенската литература или за новобългарските писмено-диалектни езикови форми. София: Буквица, 2023. ISBN 978-954-92858-8-8

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Проф. д.пс.н. Нели Василева, доц. д-р Елена Бояджиева-Делева гл. ас. д-р Деница Кръстева

Книжка 3
БЪЛГАРСКИЯТ ФОЛКЛОР В ЧИТАНКИТЕ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС

(с първи тираж 2016 – 2017 г.) Доц. д-р Анна Георгиева

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ФРАЗЕОЛОГИЯ В БЪЛГАРСКАТА ПУБЛИЧНА РЕЧ

Проф. д-р Надежда Сталянова Доц. д-р Елена Крейчова

Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Доц. д-р Ивета Ташева

Книжка 1
КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКОВАТА ПОЛИТИКА В ОБРАЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ ХОРА В МУЛТИНАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВА

(Из опита на Република Молдова) Проф. д-р Мария Стойчева, Екатерина Станова

ЗА ЕНИГМИТЕ И ПАРАДИГМИТЕ В ЖЕНСКОТО ПИСАНЕ

ГЕШЕВА, Р., 2023, Енигми и парадигми при някои италиански писателки от ХХ век. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-506-0.

2023 година
Книжка 6s
ЧЕТЕНЕ НА УЧЕБНО-ОБРАЗОВАТЕЛНИ ТЕКСТОВЕ НА ЗАНЯТИЯТА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ

(Методологични и технологични аспекти) Проф. д-р Ангел Петров

ЗАЩО (НЕ) ЧЕТЕМ ЛИТЕРАТУРНИ ТЕКСТОВЕ?

Доц. д-р Наталия Христова

НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА НА ЧЕТЕНЕТО

Ас. Весела Еленкова

Книжка 6
БРАКЪТ И БЪЛГАРСКИЯТ XIX ВЕК – ТРАДИЦИЯТА, ИДЕОЛОГИЯТА, ЛИТЕРАТУРАТА, РЕАЛНОСТТА

Николай Аретов. Бленувани и плашещи: чуждите жени и мъже в българската словесност от дългия XIX век. Кралица Маб, 2023, 285 с.

ТРЕТА НАЦИОНАЛНА СТУДЕНТСКА ОЛИМПИАДА ПО ЕЗИКОВА КУЛТУРА

Проф. д-р Йовка Тишева, гл. ас. д-р Ласка Ласкова

БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г.

(Xроника) Ст. пр. д-р Гергана Петкова, ст. пр. д-р Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Проф. д-р Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
ХРИСТО БОТЕВ КАТО БИОГРАФИЧЕН ГЕРОЙ

Гл. ас. д-р Анна Алексиева

МЕДИЙНАТА ГРАМОТНОСТ – (НЕ)ИЗГУБЕНА КАУЗА

Андреана Ефтимова. Твърдят непознати. Езикови маркери за (не)достоверност в медийния текст (УИ „Св. Климент Охридски“, 2023)

ПО СЛЕДИТЕ НА МЕЖДУВОЕННИЯ ПЪТЕШЕСТВЕНИК В ЕВРОПА И АМЕРИКА

Мария Русева (2022). Поетика на пътя в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век. София: УИ „Св. Климент Охридски“. 346 с.

Книжка 4
МОДНИ ТЕНДЕНЦИИ В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА АНТРОПОНИМИЯ

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова, Надежда Данчева, 2021. „Мода на личните имена в българските градове (Изследване на личните имена през 2014 – 2015 г.)“. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“

ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Доц. д-р Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Проф. д-р Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Доц. д.ф.н. Огняна Георгиева-Тенева Йасмина Йованович

НОВО СЪПОСТАВИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ УНГАРСКАТА И БЪЛГАРСКАТА ФРАЗЕОЛОГИЯ

Мария Дудаш. Съпоставителни изследвания върху унгарската и българската езикова картина на света. Комплексен фразеологичен анализ.

Книжка 2
ЕПИСТОЛАРНИЯТ ГЛАС НА КЛАСЍКА – С РИТЪМА НА СВОЕТО ВРЕМЕ

„Писма от Иван Вазов“, съставител проф. Николай Чернокожев, С., сдружение „Българска история“, 2021 Д-р Владимир Игнатов

УЧЕБНО ПОСОБИЕ С ИЗЯВЕНА ФУНКЦИОНАЛНОСТ ЗА ПОДГОТОВКА НА БЪДЕЩИТЕ УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Снежана. 2019. Ученически писмени текстове в прогимназиалния етап на основното образование. Учебно помагало за студенти.

Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Проф. д.ф.н. Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Доц. д-р Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
FREUD AND JENTSCH READ HOFFMANN’S UNCANNY AUTOMATA

Assoc. Prof. Dr. Kamelia Spassova

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 64 (2022) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIV (2022)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 215 Книжка 3 / Number 3: 215 – 327 Книжка 4 / Number 4: 327 – 443 Книжка 5 / Number 5: 443 – 564 Книжка 5s / Number 5s: 1 – 120 Книжка 6 / Number 6: 565 – 684

Книжка 5s
„ЗАЩОТО Е САЙТ И ВСИЧКО В ИНТЕРНЕТ Е ВЯРНО“

(Наблюдения върху актуалния статус на функционалната грамотност по четене на 15-годишните в Република България) Проф. д.п.н. Адриана Дамянова

ЛИТЕРАТУРНОТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГРАЖДАНСКА ПЕРСПЕКТИВА

Огняна Георгиева-Тенева. Литературното образование в гражданска

Книжка 5
БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК КАТО ОБЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНИ ИНИЦИАТИВИ В НАЧАЛОТО НА XXI В.

Доц. д-р Владислав Маринов, гл. ас. д-р Красимира Василева

ВРЕМЕТО ИМА ЗНАЧЕНИЕ, КОГАТО ОСТАВЯМЕ… КНИГИ

(ПЕТ НОВИ МОНОГРАФИИ ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИЯ

Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Assoc. Prof. Olga Guseva, Assoc. Prof. Andrey Babanov, Assoc. Prof. Viktoriya Mushchinskaya

МIXED ENGLISH-BULGARIAN INSCRIPTIONS IN LOCAL PUBLIC SPACE

Assist. Prof. Dr. Svetlana Atanassova

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Елка Мирчева

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД В СВОБОДНОИЗБИРАЕМА ДИСЦИПЛИНА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ“

Д-р ст. преп. Маргарита Димитрова Ас. д-р Христиана Кръстева Гл. ас. д-р Теодора Тодорова

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

ПАН В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА FIN DE SIÈCLE

Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева

ОТГОВОРНОСТТА ПРЕД ЕЗИКА И ПРЕД ДЕЛОТО НА ЕЗИКОВЕДА

Отговорността пред езика. Сборник, посветен на 90-годишнината на чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, 2021, 310 с.

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Д-р Маргарита Димитрова, гл. ас. д-р Васил Димитров Теодора Тодорова

НОВО УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ПРАВОПИС ЗА ЮРИСТИ

Миланов, В., Жилова Т., 2020. Право, правопис и правоговор.

АNNUAL CONTENTS BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME 63 (2021) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА LXIII (2021)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 124 Книжка 2 / Number 2: 125 – 240 Книжка 3 / Number 3: 241 – 353 Книжка 4 / Number 4: 354 – 461 Книжка 5 / Number 5: 462 – 588 Книжка 6 / Number 6: 589 – 716

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Доц. д-р Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ПАРТИЦИПИАЛНИ И/ИЛИ ГЛАГОЛНИ МОРФЕМИ

Д-р Десислава Димитрова

ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Доц. д-р Елена Азманова-Рударска доц. д-р Лъчезар Перчеклийски Кристина Балтова-Иванова Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Влашки, М., 2020. Рецепцията на Кафка в България до 1989 г. Пловдив: Сдружение „Литературна къща (Страница)“. 192 стр.

ПРАКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД КЪМ ЛЕКСИКОЛОГИЯТА

Сталянова, Н., Крейчова, Е., Руневска, Е., 2021. Практикум по лексикология. Български език като чужд за напреднали. София: Парадигма.

Книжка 2
Книжка 1
ИНТЕРКУЛТУРНИЯТ ДИАЛОГ, ОВЛАДЯВАН ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Полина Заркова. Развиване на умения за участие в интеркултурен диалог чрез обучението по български език. София, СИЕЛА, 2019 г., 310 с.

В МЪЧИТЕЛНОТО ОЧАКВАНЕ НА ПОСЛЕДНАТА ПОБЕДА НА ЖИВОТА

Предговор към книгата Константинов, К. Птица над пожарищата. София: Коралов и Сие, 2020

2020 година
Книжка 6
БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА: ПРЕВОДНИ ГЛАСОВЕ И КУЛТУРНИ КОНТЕКСТИ

Любка Липчева-Пранджева (2020). „Класици, изгнаници, емигранти. Литературни идентичности и превод“. София: Изток – Запад

АNNUAL CONTENT BULGARIAN LANGUAGE AND LITERATURE SCIENTIFIC JURNAL VOLUME LXII (2020) ГОДИШНО СЪДЪРЖАНИЕ НА НАУЧНОТО СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ ГОДИНА 62 (2020)

Книжка 1 / Number 1: 1 – 104 Книжка 2 / Number 2: 105 – 220 Книжка 3 / Number 3: 221 – 336 Книжка 4 / Number 4: 337 – 440 Книжка 5 / Number 5: 441 – 552 Книжка 6 / Number 6: 553 – 672

Книжка 5
ЗА ПОЗИТИВИТЕ НА ЕДИН ОБРАЗЦОВ МОДЕЛ НА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА РАБОТА

Добрева, С. Изучаване на класовете думи като текстоизграждащи/

НОВО ИЗДАНИЕ НА НИОН „АЗ-БУКИ”

Излезе от печат сборникът „Трансформа- ции“, посветен на 30-годишнината от падане- то на Берлинската стена. Сброникът съдържа доклади от VI интердисциплинарна междуна- родна конференция за студенти и докторанти, проведена през м. декември 2019 г., Български

Книжка 4
НОВ МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД, ПОСВЕТЕН НА ФУНКЦИОНАЛНАТА ГРАМОТНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ

Миланова, Е. (2019). Развиване на функционалната грамотност на учениците чрез обучението по български език. София: СИЕЛА, 228 с.

БОЛЕСТТА КАТО ИЗПИТАНИЕ ЗА ДУХОВНО ЗДРАВИТЕ

Ичевска, Т. (2019). Медицината в българската литература.

ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

ЗА ФЕМИНАЛНИТЕ НАЗВАНИЯ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Сумрова, Ванина (2018). Новите феминални названия в българския език. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“.

ЕЗИКОВЕДСКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ В ТРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИКА

Сталянова, Н. & Крейчова, Е. (2019). Речник на лингвистичните термини за студенти слависти. А – Н. София: Парадигма. 142 с. ISBN 978-954-326-387-5

Книжка 1
ОБЗОРИ НА НЕОБОЗРИМОТО

Светлозар Игов

2019 година
Книжка 6
Книжка 5
С ГРИЖА И ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Христозова, Г. (2018). Обучението по български език в 1. – 4. клас (граматика, правопис, правоговор, пунктуация). Габрово: ЕКС-ПРЕС

КОГНИТИВНАТА ЛИНГВИСТИКА: РЕФЛЕКСИИ ВЪРХУ ЕДНО МОДЕРНО ИЗСЛЕДВАНЕ

Чакърова, Ю. (2016). Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“. 298 с., ISBN 978-619-202-099-6

Книжка 4
Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

РЕЧЕВОТО ПОВЕДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ КАТО ЕКСПЕРТ ОЦЕНИТЕЛ НА УЧЕНИЧЕСКИ ПИСМЕНИ ТЕКСТОВЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Добрева, С. (2018). Речевото поведение на учителя като експерт оценител на ученически писмени текстове в обучението по български език и литера- тура. Шумен: Унверситетско издателство „Еп. Константин Преславски”

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

„СЛУЧАЯТ СВЕТЛОЗАР ИГОВ“ И ДРУГИ „НЕДОСТОВЕРНИ“ СЛУЧАИ…

(Предизвикани спомени по повод книгата „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов“, анкета с Антония Велкова-Гайдаржиева, Велико

СИСТЕМНОСТ И РЕЦЕПЦИЯ: ЕДИН НОВАТОРСКИ ПОГЛЕД КЪМ БЪЛГАРСКАТА МОДЕРНОСТ

(Младен Влашки, 2017. „Млада Виена“ в млада България. Драматургията на „Млада Виена“ и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944 г. Пловдив: Хермес, 2017)

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ – ДИАЛОЗИ ЗА ПАМЕТТА И МОДЕЛИ НА ИКОНИЗАЦИЯ

(Липчева-Пранджева, Л. & Гетова, Е. (2018). Васил Левски. Из кривините на литературната иконография. София: Аз-буки)

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

THE UNIQUE EDUCATIONAL SYSTEM OF THE EUROPEAN SCHOOLS BUILDS UP MULTILINGUAL YOUNG PEOPLE WITH EUROPEAN IDENTITY

(An Interview with Natalia Staykova, Coordinator of the Bulgarian Section at the European School Brussels IV)

Книжка 5
ИЗГОНЕНИТЕ ОТ ХРАМА

(малкият човек и представителите на църковната институция в разказите на Елин Пелин) София Ангелова

ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
CHILDHOOD AND TECHNOLOGY

Short notes on Genre and Character Picture of Bulgarian Children’s and Young Adult Literature of the 1920s and 1930s

ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Евелина Белчева (2017). Златорожката връзка. Петър Динеков – Владимир Василев, два портрета в ретро – от натура (73 неизвестни писма). София: „Гутенберг“

ЗА КАЧЕСТВОТО В УЧЕБНИТЕ ПИСМЕНИ ПРАКТИКИ

Евгени Зашев, Венера Матеева-Байчева. (2017). Как да се справя с есе и тест стъпка по стъпка. София: Просвета. 231 стр.

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА В ЧУЖБИНА (АБУЧ)

В периода 26 – 28 юли т.г. в София и Пловдив ще се проведе традиционната годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина. Тази година срещата на българските съботно-неделни училища е под надслов „Българският език – духовен мост за национално единение“. Откриването на конфренцията е на 26 юли 2018 г. в Народното събрание, където ще се проведе и Общото събрание на Асоциацията. Конференцията ще бъде последвана от двудневен образователен семинар за българските преподават

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

ПОЕЗИЯ НА НОЩТА

Калина Лукова

„ИЗ КРИВИНИТЕ“ – С ОБРАЗА НА АПОСТОЛА

(Eдна литературноисторическа мозайка) Траяна Латева, Стоянка Кунтова

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

(Америките ни 2: САЩ като метафора на модерността. Българо-американски отражения (XX – XXI в.), София: Издателски център „Боян Пенев“, 2017 г., 588 с.)

КЪМ ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ПРЕВОДА МЕЖДУ БЛИЗКОРОДСТВЕНИ ЕЗИЦИ

(Ивана Давитков, Граматични трансформации при художествен превод (сръбско-български паралели), Народна библиотека „Детко Петров“,

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

МЕЖДУ БИБЛИЯТА И СТАРОБЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА С ПОДКРЕПАТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

(Бинарен урок български език и информационни технологии в IX клас)

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

МАРКЕРИ НА БЪЛГАРСКАТА ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА

(Поглед към една тематична група фразеологизми)

Книжка 3
ОТ КУЛТА КЪМ РАЗУМА И ЗНАНИЕТО КЪМ РОБСТВОТО НА СТРАСТТА И ЧУВСТВАТА

(Проект за урок върху романа „Страданията на младия Вертер“ от Й. В. Гьоте)

ДОКЛАДИ

Дни на българския език и култура, Форли, Италия, 6 – 8 април

Книжка 2
КОНТЕКСТУАЛНИЯТ ПОДХОД ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ НА ТЕМИ ЗА ЕСЕ

(Проблемно-тематичен кръг за числото в творчеството на Христо Ботев, Иван Вазов и Пенчо Славейков)

СЪЗДАВАНЕ НА СЪЧИНЕНИЕ ПО АНАЛОГИЯ

(Върху приказките за Хитър Петър)

ГОВОРИ СЕ ЗА НЕЩО

Стилиян Стоянов

ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, В КОЕТО Е НЕМИСЛИМО ДА СЕ КАПСУЛИРАМЕ

Интервю с Гергана Христова, съосновател на Езиков и културен център

ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ДВОЙСТВЕН ЕЗИК В МЕДИИТЕ

Ефтимова, А. (2016). Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета. 335 с. Владимир Досев

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

От името на редакционната колегия Ви желая спорна, мирна и успешна 2017 година! За много години!

ДЕЦАТА ЗНАЯТ И РАЗБИРАТ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МОГАТ ДА КАЖАТ

(Интервю с проф. Мила Вълчанова) Проф. Мила Вълчанова е директор на Лабораторията за усвояване и употре-

ПРИНОСЕН ТРУД КЪМ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В НАЧАЛНОТО УЧИЛИЩЕ

Румяна Танкова. (2016). Методика на обучението по български език

САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Евелина Белчева. (2016). Самотен в своето време, кн. 1. София: Век 21 – прес.

ВАНЯ КРЪСТАНОВА

(1961 – 2017) Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив Научен ръководител: Благовест Златанов Участник: Ане Либиг

СТОЙНОСТЕН ТРУД ПО МЕТОДИКА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Фани Бойкова. (2016). Комуникативни стратегии в обучението по българ-

ЦЕНЕН ИСТОРИЧЕСКИ ПОГЛЕД ВЪРХУ МЕТОДИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Иван Чолаков. (2016). Зараждане и развитие на методиката на обучението по български език (от Освобождението до началото на ХХ век). Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКАЛНО-СЕМАНТИЧНА МРЕЖА БУЛНЕТ И БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН КОРПУС)

ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА, КОЕТО „УХАЕ НА ОБИЧ“

(Радослав Радев, „Технология на методите в обучението по литература“, Издателство СЛАВЕНА, Варна, 2015)

Книжка 3
ЛИТЕРАТУРЕН МАРШРУТ ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА – БЪЛГАРСКИТЕ ПРЕГЛАСИ

Авторски колектив научен ръководител: Любка Липчева-Пранджева участници: Лаура Хенер, Гертруде Крайнц, Теодора Иванова музикален консултант: Елена Герчева

грешки. Вариантите при сгрешените думи са два – факлотет, факлутет. До- като при думите филология и филологически л от една от сричките, които го съдържат, липсва, то при факултет е променено мястото на двете букви. Изводи от проведения експеримент Резултатите от експеримента показват явна тенденция към задълбочаване на проблемите с правописа, които се дължат на неправилната артикулация и на съотв

БЕЛЕЖКИ 1. Текстът е представен на националния форум „Предизвикателства пред раз- витието и разпространението на българския език, литература и култура“.

Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

ОРИГИНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Кръстанова, Даниела Лалова, Милена Рашкова, Дафинка Нико- лова, Светозар Любомиров. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за V клас. Рива, 2015. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VI клас. Рива , 2016. Код: знам повече. Учебно помагало по български език и литература със задачи за развиване на четивните умения за VII клас. Рива, 2015. Ангел

МЕЖДУ ДВЕ КНИГИ И ДВЕ КУЛТУРИ, МЕЖДУ СЪВРЕМЕННО И УНИВЕРСАЛНО, МЕЖДУ ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА И ЛИТЕРАТУРНО ОБРАЗОВАНИЕ

Марина Владева, Българската литература на ХХ век – диалози, (пре)про- чити, размишления. Издателство “Либра Скорп”, 2016 Мая Горчева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“,

Пред Вас е първият брой на списанието за календарната 2016 година! От името на редакционния съвет ви же- лая мирна и успешна 2016 година! За много години! На прага сме на една година, в която предстоят промени в средното образование. Списание „Български език и литература“ ще продължи да предоставя на читателите си – академични преподаватели, учители, експерти, студенти – полезна информация за актуални събития в областта на образо- ванието, квалификацията на учи

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“. Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА!

Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

НОВ ПОГЛЕД КЪМ ЗАЕМАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА ЧУЖДИТЕ ДУМИ

(Пенка Пехливанова. Чуждите думи – никога свои. В. Търново, 2014, 272 с.)

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
ГРАМОТНОСТТА Е ВИЗИТНАТА КАРТИЧКА НА ВСЕКИ УСПЕШЕН ЧОВЕК

(Интервю с Мая Гешева, учител на годината на Синдиката на българските учители)

КУЛТЪТ НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ

Кирил Топалов Проблемът за култа на Кирило-Методиевото дело през епохата на Българ- ското възраждане има два главни компонента – знанието за това дело и отно- шението на нашите възрожденци към него, от една страна, и създаването и празнуването на култа към него, от друга. Неслучайно именно по този начин делото на Кирил и Методий и почитането на култа към него през Българско- то възраждане са разгледани в труда „Борба за делото на Кирил и Методий“ на проф. Боню Ангелов . Тази година се навъ

ГОДИШНА КОНФЕРЕНЦИЯ

С УЧАСТИЕТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Проф. Светла Коева, директор на Института за български език при БАН: „ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев – дългогодишен член на редакционната колегия на сп. „Български език и литература“! Учител, хоноруван асистент по теория на литера-

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

СТИЛИСТИКАТА, ИЛИ ЗА РАДОСТТА И ОТГОВОРНОСТТА ДА ИЗБИРАШ

(Биляна Тодорова „Стилистика на българския език“, Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2014 – 159 с. ISBN: 9789546809575) Андреана Ефтимова

Книжка 2
Д-Р ИРИНА ВЛАДИКОВА – БЪЛГАРКА НА ГОДИНАТА 2014 г.

На 25 февруари 2015 г. в НДК се състоя годиш- ната церемония за връчване на наградата „Българ- ка на годината“ за 2014 г. Наградата се връчва за поредна година от Държавната агенция за българи- те в чужбина (ДАБЧ). Д-р Ирина Владикова – директор на Българо-

МЕЖДУ ДЕТСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ И ПАРОДИЙНОТО МУ ОТРИЦАНИЕ

(За художествените преображения на една тема в прозата за деца на Цв. Ангелов) Петър Стефанов

МОЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ДЕН ИМА СМИСЪЛ!

Емилия Петрова 1. Родена съм в селско семейство, част от го- лям и задружен род. Нося името на своята баба по бащина линия. Тя беше човекът, който поддържа- ше духа и традициите и ни събираше на големите празници – Цветница, Лазаровден, Великден. От нея като дете научих за обичаите кумичене, лаза- руване, хамкане. Родителите ми бяха трудолюбиви и обичливи хора. От баща ми, дърводелец по професия, насле- дих будния дух и любопитството към живота. Той и до днес обича да чете,

АНТОНИМИТЕ – В СЪЗНАНИЕТО, В ЕЗИКА И В РЕЧНИКА

Е. Пернишка, Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. Второ допълнено и преработено издание. Наука и изкуство, София, 2014. 507 стр.

Книжка 1
ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Мария Николова Конструктивистката идея за обучение в дейности и чрез дейности стои в ос- новата на работата по проект по български език и литература, като се изграждат системообразуващи връзки с други учебни предмети (философия, етика и право, психология и логика, свят и личност, история и цивилизация, ИКТ). Чрез интер- дисциплинарния подход се представя философската противоречивост на реалния свят, изгражда се ценностна система, формират се граждански умения и умения за критическо и творч

ПРЕДСТОЯЩО В СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“ (АНКЕТА С ПРЕПОДАВАТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА)

Скъпи читатели на списание „Български език и литература“, Уважаеми колеги, преподаватели по български език и литература, По предложение на катедра „Методика на литературното и езиково обуче-

ЗА КРЕАТИВНОСТТА, КОЯТО Е „ОТВЪД“ ПОЛЗАТА

Мая Падешка, . Наративът в образователния процес по български език. Булвест 2000, София, 2014 г.

КНИГАТА, В КОЯТО СРЕЩАТА НА АВТОРА И ЯВЛЕНИЕТО ПРАВИ БЛАГОДАТНО МИСЛЕНЕТО НА ЧИТАТЕЛЯ

Огняна Георгиева-Тенева. Граждански идеи на българската поезия за деца и юноши (1878–1918). С., 2014. Изд. „Сепа-Информа“ Радослав Радев

ПОЛИФУНКЦИОНАЛНИ ПОМАГАЛА ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК (ЗА V, VI, VII КЛАС)

Димчев, К., Нешкова, Р., Горанова, Ил. Текстове и задачи по български език за Vклас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Харизанова, М. Текстове и задачи по български език за VI клас. Издателство ,,РИВА“; Димчев, К., Горано- ва, Ил. Текстове и задачи по български език за VII клас. Издателство ,,РИВА“ Нели Недялкова

2014 година
Книжка 6
НОВ УЧЕБНИК ПО МЕДИЕН ЕЗИК И СТИЛ

Ефтимова, Андреана. Медиен език и стил: теория и съвременни практи-

НАСТОЛНА КНИГА ЗА ВСЕКИ НАЧАЛЕН УЧИТЕЛ

Нешкова, Р. (2014). Емоционалната компетентност на учени- ците. Обучението по български език и литература в мултикул- турна среда в началния етап на основната образователна степен. София: Издателство ,,Рива“ , 168 стр.

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
ОРИГИНАЛНИ ПРИНОСИ КЪМ БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОЛОГИЯ И ФРАЗЕОЛОГИЯ

(Българска лексикология и фразеология в 3 тома. Академично издател- ство „Проф. Марин Дринов“, София, 2013)

Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

ОВЛАДЯВАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ НА СМИСЛОВАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ИЗРЕЧЕНИЯТА В ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН И ОПИСАТЕЛЕН ТЕКСТ В ТРЕТИ КЛАС

Зайнепа Билюл Юрук Овладяването на четенето е необходима предпоставка за езиковото и лите- ратурното обучение на учениците. Четенето е начин на общуване и средство за получаване на информация. Дейностите по усвояване на знания се осъществяват на няколко равнища: – най-елементарното равнище се свързва с готовността за възприемане на учебна информация; – второто равнище се отнася до разбиране, запомняне и усвояване на ин- формацията; – третото равнище отразява уменията да се прилагат знанията

КОНФЕРЕНЦИЯ „МОДЕЛИ ЗА КАЧЕСТВЕНО ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖБИНА“

На 25 – 27 април т. г. във Виена, Австрия, ще се проведе кон- ференция на тема „Модели за качествено изучаване на български език в чужбина“. Конференцията се организира съвместно от Министерството на об- разованието и науката и Асоциацията на българските училища в чужби- на (АБУЧ) със съдействието на Посолството на Република България в

РОДНО – ФОЛКЛОРНО – ФОЛКЛОРИЗАЦИИ

(Мая Горчева, По стародавни мотиви… следите на народната песен в модерната българска литература. Изд. „Карина – Мариана Тодорова“, 2013, 224 стр.)

КНИГА ЗА РАЗВИВАНЕ НА КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ ЧРЕЗ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Василева, Б. Критическото мислене в обучението по български език. София: ,,Авангард Прима“, 166с.)

Книжка 2
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ГР. ДИМИТРОВГРАД, РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ – РЕАЛНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ

Антония Радкова Ангел Петров Мая Падешка Ивана Давитков Увод Според данни на Държавната агенция за българите в чужбина около 2 ми- лиона етнически българи живеят извън територията на България. Сред тези българи има и деца в училищна възраст; някои от тях изучават български език в различни институционални или общностно базирани форми. Част от тази българска общност са етническите българи в източната част на Република Сърбия, в общините Димитровград и Босилеград. Към настоящия

100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ

На 16 декември 2013 г., в Заседателната зала на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ се състоя юбилейната научна конференция „По- люси на критическата съдба“ – трета част, посветена на кръглите годишнини от рождението на Владимир Василев (130 г.), Малчо Николов (130 г.) и Кръс- тьо Куюмджиев (80 г.). Конференцията бе организирана от направление „Нова

ЛЕКТОРАТЪТ – ПРИТЕГАТЕЛЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН И КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР

Интервю с доц. д-р Мария Илиева – лектор по български език и кул-

ЗА ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА ПЛЮС

(Влахова-Руйкова, Радка (2013). Практическа граматика БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. София, PONS) Елена Хаджиева

2013 година
Книжка 6
ЛЕКТОРЪТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК – СТРАННИК С МИСИЯ

(ИНТЕРВЮ С ЛАСКА ЛАСКОВА, ЛЕКТОР ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ЗА ЕЗИКА И ЗА ЕЗИКОВАТА НИ ПОЛИТИКА ЗАД ГРАНИЦА

Интервю с доц. д-р Ваня Кръстанова, лектор по български език

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ОЦЕНЯВАНЕТО В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

(Ангелова, Т. (2012) „Оценяването в обучението по български език“, София: Просвета, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“)

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

ОРИГИНАЛЕН ПРИНОС В СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЛЕКСИКОЛОГИЯ

(Недялкова, Н. Художествена неология. София: Съюз на филолозите българисти, 296 с.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

ФУНКЦИОНАЛНО ПОМАГАЛО ЗА РАЗВИВАНЕ НА ЧЕТИВНИТЕ УМЕНИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ

(Димчев, К., А. Петров, М. Падешка. Текстове и задачи за развиване на четив- ни умения. Помагало по формата PISA след 7. клас. София, Изд. ,,Булвест 2000“, 103 с.)

Книжка 3
„ИЗОБЩО КЛИМЕНТ Е ПРЕДАЛ НА НАС, БЪЛГАРИТЕ, ВСИЧКО, КОЕТО СЕ ОТНАСЯ ДО ЦЪРКВАТА“ *

(Оригиналната старобългарска служба за св. Алексий Човек Божи от св. Климент Охридски)

СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

ПРОБЛЕМИ ПРИ СЪЗДАВАНЕТО НА ТРАНСФОРМИРАЩ ПРЕРАЗКАЗ

(Какво затруднява учениците в V клас, когато пишат трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач?) Анита Николова*

АНТОЛОГИИ И АНТОЛОГИЙНО – МЕЖДУ АВТОРА И ТЕКСТА. 1910 И СЛЕД ТОВА

Нов сборник с литературоведски изследвания Пламен Антов

Книжка 2
Книжка 1
ПРОЕКТЪТ ЗА ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В КОНТЕКСТА НА ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК: ЕДНА ВЪЗМОЖНА МИСИЯ

(Деспина Василева, Политики и практики на гражданското образова- ние в обучението по български език. София: Софи-Р, 2012, 223 с.)

МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

ДА ГОВОРИМ И ПИШЕМ ПРАВИЛНО

(Стефан Брезински, Българска реч и писмо. Да говорим и пишем правилно. Издателство Изток–Запад, С., 2012, 232 стр.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
ТРУД С ЛИНГВИСТИЧНИ И ОБЩОКУЛТУРНИ ПРИНОСИ (Исса, К. „На изток от Драгоман (15 въпроса за българския език)” ИК „Знак’94“, 2012, 280 с)

Изследването на Катя Исса „На изток от Драгоман (15 въпроса за българ- ския език)“ е явление в съвременната ни социолингвистична литература. Кни- гата е модерно и стойностно проучване върху състоянието (1) на съвременния български език, (2) на изследванията върху него, (3) на начините, по които

Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.