Български език и литература
Вход / Регистрация

2019/4, стр. 343 - 352

ПРАКТИЧЕСКИЯТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В БАКАЛАВЪРСКАТА СТЕПЕН НА САНКТПЕТЕРБУРГСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Зоя Шанова
E-mail: z.shanova@spbu.ru
St. Petersburg State University
7/9 Universitetskaya nab.
St. Petersburg Russia

Резюме: Статията е посветена на методиката на обучението по практически български език на бъдещите специалисти по български език и литература във Филологическия факултет на Санктпетербургския държавен университет.
Значително място в обучението по български език се отделя на граматиката: българският и руският са славянски езици, в основата на тези писмени езици е кирилицата, обаче руският език е синтетичен, а българският е аналитичен; българският език има девет глаголни времена, четири наклонения, съществителните имена имат артикли. Голямо внимание се отделя на практическото усвояване на българския език от студентите.

Ключови думи: български език; практически български език; усвояване на български език; граматика; Санктпетербургски държавен университет; Филологически факултет

Славянската катедра в Санктпетербургския университет е една от най-старите в Русия, създадена е през 1835 г. През 1944 г. ръководител на Катедрата става академик Н. С. Державин – един от най-изтъкнатите слависти и българисти на ХХ век, а от 1946 г. тук работи професор Ю. С. Маслов, защитил докторската си дисертация „Глаголният вид в съвременния български книжовен език (Значение и употреба)“ през 1957 г., автор на известните книги „Очерк болгарской грамматики“ (Maslov, 1956) и „Грамматика болгарского языка“ (Maslov, 1981).

Именно тогава, в следвоенните години, за първи път се поставя задачата бъдещите слависти да се подготвят не само в областта на теоретичната славистика, но да се наблегне и на практическото изучаване на славянските езици и литератури. По онова време всяка година в специалността „Български език и литература“ се записват по петима-шестима студенти, които учат в продължение на пет години. През 2003 г. Русия се присъедини към Болонския процес. Сега студентите българисти от Славянската катедра на Санктпетербургския университет се обучават по четиригодишна бакалавърска програма, като получават двойна специалност – български език и английски език. Прием на студенти за българска филология се обявява веднъж на три-четири години.

Трябва да се отбележи, че въпреки съкращаването на срока на обучение общият брой часове по практически български език не се е променил много: за четири учебни години (осем семестъра) студентите вземат над 1000 часа практически български език. Намаленият брой часове засегна преди всичко редица теоретични дисциплини.

Целта на курса по български език за студенти бакалаври е материалът да бъде усвоен на ниво, „достатъчно за свободно владеене на българския език (С1 по скалата ALTE)“ (Ivanova, Shanova, Krylova et al., 2011: 18). В резултат на четиригодишното обучение студентите придобиват знания, „необходими за четене, писане и свободен разговор на български език, за писмен и устен превод от български език на руски и от руски на български“, а също така „за провеждане на научно изследване на съвременния български език“, за формиране на знанията, „необходими за по-нататъшна специализация“ (Ivanova, Shanova, Krylova et al., 2011: 18). Завършилите успешно специалността със степен „бакалавър“ имат право да кандидатстват за магистратура, а завършилите специалността със степен „магистър“ имат право да кандидатстват за докторантура.

Практически български език се преподава в следните аспекти: фонетика – I – II семестър, граматика (морфология и синтаксис) – I – VIII семестър, разговорен език – I – VIII семестър, аналитично четене – II – IV семестър, домашно четене – III – VIII семестър, практически превод – V – VI семестър.

През първия семестър (I курс) се изучават българска фонетика (2 часа седмично), граматика (морфология) (4 часа седмично), разговор (2 часа седмично).

В курса по фонетика студентите придобиват знания за българската звукова система, за произносителните норми на съвременния български език. Изучават количествената и качествената характеристика на българските гласни, както и тяхната артикулация. Особено внимание се отделя на произношението на гласния звук ъ, на редукцията на неударените гласни а, ъ, о, у в книжовния език и в различните речеви стилове. Студентите изучават особеностите (в сравнение с руския език) на артикулацията на съгласните д, т, н, на съгласните ж, ш, ч; смекчаването на съгласните г, к, х пред е и и, произнасянето на сонорния звук н пред задноезичните съгласни г, к, х и на сонорните съгласни н, м пред шумовите съгласни и други фонетични особености.

Някои особености на ударението и свързаните с тях промени при формообразуването се обясняват на студентите в курса по граматика, например правилото за променливото я – за редуването я/е на мястото на старобългарската ятова гласна Ѣ (ля́то – летен, сняг – сне́ жен́ ), правилото за редуването в групите ър/ръ, ъл/лъ (връх – върхове, гълтам – глътка), колебанията на ударението при глаголите от трето спрежение, при образуването на формите за минало свършено време и някои други случаи.

В часовете по фонетика студентите упражняват правилното българско произношение, като учат наизуст български стихотворения и откъси от български художествени произведения (с помощта на аудиозаписи в изпълнение на български актьори).

През първия семестър студентите започват да изучават морфологията на българския език. Запознават се с най-важните типологични особености на съвременния български книжовен език, с чертите на аналитизма в именната му система, с мястото на българския език между другите славянски езици, с понятието балкански езиков съюз.

Много внимание се обръща на темата за глагола. Студентите се запознават със сегашното време на глагола съм, с построяването на изречението в по-ложителна, въпросителна, отрицателна и въпросително-отрицателна форма. Паралелно се въвеждат личните местоимения. Обяснява се изменението на глаголите в изявително наклонение, личните форми от първо, второ и трето спрежение в сегашно и бъдеще време, образуването и употребата на да-конструкцията (зависима и независима), на възвратните глаголни форми, на формите за повелително наклонение.

Особено внимание през първия семестър се отделя на именната система на българския език. Изучават се съществителните имена − мъжки, женски и среден род; категорията определеност/неопределеност, обща форма, единствено и множествено число, бройна форма, звателна форма; прилагателните имена − род, число, определена форма, сравнителна и превъзходна степен; местоименията − лични (пълни и кратки форми; винителен и дателен падеж, удвояване на допълнението) и възвратно-лични, притежателни и възвратно-притежателни (пълни и кратки форми), показателни; числителни имена − бройни, редни, събирателни, приблизителни, дробни. Студентите се запознават с българските наречия (за начин, количество и степен, време, място, причина и цел, логическо уточняване и модално отношение), с образуването на сравнителната и превъзходната степен на наречията. През първия семестър студентите изучават също така и някои синтактични правила за построяването на простото изречение (въпросителна, отрицателна, въпросително-отрицателна форма).

След всяко занятие студентите получават устна и писмена домашна работа. За писмените домашни има тетрадка № 1 и № 2 − едната тетрадка се намира у преподавателя за проверка, в другата студентът пише домашната. На следващия урок преподавателят връща проверените домашни, като коментира допуснатите грешки. Преди да започнат поредната домашна, студентите трябва в тези тетрадки да направят „Поправка на грешките“ , като напишат правилно думите или изреченията, в които преподавателят е отбелязал грешки. Преподавателят проверява как е усвоен граматичният материал, обяснен на предишния урок, като изпитва студентите устно (не оставя без внимание нито един студент). След това студентите четат направените вкъщи писмени домашни, преподавателят задава въпроси, поправя евентуалните грешки. Преподавателят взема за проверка тетрадките с домашните упражнения и ги връща поправени на следващия урок. Този алгоритъм дисциплинира студентите, те знаят, че след всеки урок има устна и писмена домашна, че трябва да работят върху грешките.

Всеки семестър студентите пишат в аудиторията четири-пет контролни работи по граматика, като имат за тази цел специални тетрадки. След проверката на контролната работа правят писмена поправка на грешките.

В съответствие с програмата студентите българисти имат часове по разговорен български език от първи до осми семестър, като говоренето заема важно място в обучението по български език. Студентите трябва да овладеят лексическия материал по изучаваните разговорни теми (думи и изрази, устойчиви съчетания, специални конструкции, етикетни формули) и да се научат да използват новата лексика в монологична и диалогична реч. Материалът на разговорните теми се базира върху изучения фонетичен и граматичен материал.

В началния етап (през първия семестър) се изучават следните комуникативни теми: Нашето жилище; Моето семейство (членове на семейството, роднини); Един мой приятел / Една моя приятелка (външност, характер, интереси, увлечения); Какво правя всеки ден; Годишни времена; Прогноза за времето; Нашият университет и Филологическият факултет; Учебният процес; Рождество и Нова година, подготовка и празнуване в Русия и в България.

В курса по фонетика и по разговорен български език се използват аудиовизуални материали и помагала.

През втория семестър (I курс) основното внимание в заниманията по граматика на българския език (4 часа седмично) се отделя на глагола и глаголните категории. Изучават се видовата система на българския глагол (вид на непроизводните и на производните глаголи, имперфективация), образуването, значението и употребата на миналите времена на българския глагол:

– минало свършено време − безсуфиксално (3 спрежение) и суфиксално (I и II спрежение) образуване; минало свършено време от несвършените глаголит; значение, употреба;

– минало несвършено време − безсуфиксално и суфиксално образуване, значение, употреба; минало несвършено време от свършените глаголи;

– минало неопределено време – образуване, значение, употреба, словоред в изречението с минало неопределено време;

– минало предварително време – образуване, значение, употреба.

Студентите трябва да овладеят употребата на миналите времена, затова се разширяват говоренето, речевото общуване и тематиката на разговорните теми: Как прекарах вчерашния ден, свободния си ден (гости, посещение на театър, кино); Първият ми изпит в университета; Български традиционни празници; Зимата и зимните спортове; Пътуване с влак, със самолет и др. Тематиката на разговорните теми може да се променя. Разговорният български език обикновено се преподава от български лектори. Например през 2017 година лекторката Радостина Стоянова предложи на студентите през втория семестър следните теми: 1. Комуникации (телефонен разговор, писане на картички, писане на писма); 2. На гости (как да каним на гости, посрещане, почерпка); 3. Здраве (посещаване на лекар, на зъболекар; в аптеката); 4. Пазаруване на облекло; 5. В магазина за хранителни стоки и на пазара; 6. Храна и готвене; 7. На улицата (как да се ориентираме).

От втория семестър в разписанието на часовете се появява нов аспект − аналитично четене. Студентите четат в аудиторията с преподавател откъси от съвременни български художествени произведения, правят морфологичен анализ на думите и синтактичен анализ на изреченията, което им дава възможност да усвоят и да затвърдят морфологичните и синтактичните правила, изучавани в курса по граматика. Студентите се учат фонетически правилно да изговарят българския текст, вярно да превеждат на руски език произведения от български автори, да попълват знанията си за българската лексика, да преразказват на грамотен български език съдържанието на прочетените произведения или откъси. С аналитично четене студентите се занимават през втория, третия и четвъртия семестър.

След завършването на втория семестър (I курс) преди изпита по български език студентите пишат контролна. Образец на изпитната контролна работа за I курс:

1. Спрегнете глагола МОГА в бъдеще (положителна и отрицателна форма), минало свършено, минало несвършено, минало неопределено, минало предварително време.

2. Членувайте в единствено и множествено число, поставете ударението: дъжд, брой, граничар, сън, русизъм, хитрост, крал, учредител, аташе, грях, хотел, цар; висок връх, дълъг път, бяло копче, ярък огън, млад вуйчо, нов аташе, дълбоко море, вкусно ядене.

3. Образувайте повелително наклонение ед. и мн.ч. от глаголите: чакам, старая се, зная, пия, говоря, държа, мълча, пера, режа, съм, дойда, отида, видя, вляза, изляза.

4. Напишете годините с думи: 1379, 1851, 1784, 1825, 2017.

5. Заменете подчертаните съществителни и словосъчетания с лични местоимения: 1) Преподавателят иска да върнем списанието на библиотекарката. 2) Ние каним довечера приятелите ни на гости. 3) Моля, кажи на студентките да почакат колежките си. 4) Бабата се тревожи за внучето си. 5) Те искат да станат специалисти като ръководителите си.

6. Заменете пълните притежателни местоимения с кратки: 1) Какво мислите за тяхната нова преподавателка? 2) Вашият дядо в пенсия ли е вече? 3) Моята сестра ми даде своя стар компютър. 4) Не се карайте на своя син, той не е виновен. 5) Кажи на твоя брат да ми се обади.

7. Образувайте несвършен вид от следващите глаголи: изтичам, завърша, мирясам, раздам, отровя, дойда, разкая се, дам, засегна, досетя се, скърша, прекарам, опитам, изгрея, отида, простра, забележа, облека се.

8. Глаголите в скобите употребете в минало време: 1) Страхил му разказа с няколко думи какво (случа се). 2) След дългото лечение той замина за градчето, където (преместя се) семейството му. 3) Кабинетът беше отворен и празен, лекарят още не (дойда). 4) Дъждът (спра), но отвъд тъмните облаци се виждаше далечното сияние на светкавици.

9. Преведете на български език: 1) Мне неприятно, не напоминай мне об этом. 2) Ты не видела Иванку? – Вот она, стоит у окна. 3) Она просит меня взять её, и я не могу ей отказать. 4) Их дочь ещё не вышла замуж? – Нет еще. 5) Когда мы пришли в университет, занятия уже начались. 6) Я очень стараюсь, но не могу рисовать, как Вы. 7) Ваша дочь не здорова? Что с ней? 8) Хватит вам разговаривать, выключайте свет.

Лятната сесия започва в началото на юни, първокурсниците държат изпит по български език. Образец на билет по български език за I курс:

1. Изразяване на значението принадлежност с помощта на пълни и кратки местоименни форми.

2. Четене на български текст и превод на руски език: откъс от романа на Владимир Полянов „Слънцето угаснало“ (ок. 800 знака). Морфологичен и синтактичен анализ на някои употребени в текста съществителни имена, местоимения, глаголни форми.

3. Разговор на тема: „Пътуване със самолет“.

4. Рецитиране наизуст: откъс от разказа на Елин Пелин „Косачи“ (ок. 400 знака).

5. Писмена контролна работа

През третия семестър (II курс) студентите имат седмично 4 часа по граматика и изучават следващите граматични теми: сегашно деятелно причастие, минало страдателно причастие на -(Е)Н- и -Т-, деепричастие, условно наклонение, бъдеще време в миналото, бъдеще предварително време, отглаголни съществителни на -НЕ и -НИЕ, имперфектно причастие на -Л-, преизказно наклонение – 1, 2, 3, 4 форми, преизказване на страдателния залог, модални значения на преизказните форми, адмиратив, форми за недоверчиво-неодобрително преизказване („за по-силно преизказване“ – Л. Андрейчин), предположително/умозаключително наклонение (конклузив).

Наред с граматичните теми на студентите се обяснява значението и употребата на българските предлози (всеки урок по два-три предлога): НАД, ПОД, ПРЕД, ЗАД, ОТВЪД; ОТ, ДО; КРАЙ, ОКОЛО; ПРИ, У, КЪМ; ИЗ, ПО; СРЕЩУ, ПРОТИВ; МЕЖДУ, СРЕД; ЗА; ВЪЗ, ВЪРХУ; ПРЕЗ, О, В; НА; ПРЕДИ, СЛЕД, ПОДИР; С; СПРЯМО, ВЪПРЕКИ, ВМЕСТО; ЗАРАДИ, ПОРАДИ, СПОРЕД, ОСВЕН, ЧРЕЗ; на сложните предлози ВДЪН, ИЗВЪН, ОТВЪД и др.; обръща се внимание на възможната употреба на два предлога с едно съществително име (Не сме за пред хора. Потеглихме за към града), върху сложните предложни съчетания, употребявани като предлози (с оглед на, начело с).

Студентите продължават да работят и по други аспекти на българския език – аналитично четене (2 часа), разговор (2 часа).

От третия до края на осмия семестър студентите имат домашно четене (2 часа). Основната задача на курса по домашно четене е студентите да се научат правилно да говорят на български, като използват цялото богатство на лексически, граматични, синтактични и стилистични средства на българския език, да се научат да водят разговор на различни теми, да съставят монологичен разказ. Четенето на българските художествени произведения способства за по-добро усвояване на курса по българска литература.

На първия етап студентите четат вкъщи един общ текст − българско художествено произведение, подготвят съобщение за творчеството на писателя и за избраното произведение и се учат кратко да преразказват съдържанието на правилен български език. През следващия етап студентите избират от списъка с препоръчителна литература художествено произведение, четат, изписват и научават наизуст непознатите думи, подготвят за преразказване всяка седмица: 3 семестър − 10 страници, 4 семестър − 15 страници, 5 семестър − 20 страници, 6 семестър − 25 страници, 7 семестър − 30 страници, 8 семестър − 35 страници.

През четвъртия семестър (II курс) студентите имат граматика 4 часа седмично. Запознават се със синтаксиса на простото изречение в българския език, като изучават следните теми: главни (подлог, сказуемо) и второстепенни (определение, сказуемно определение, пряко и непряко допълнение, обстоятелствено пояснение) части на изречението; видове словосъчетания в простото изречение: свободни и устойчиви (фразеологически), съчинителни и подчинителни − прости и сложни, предикативни и непредикативни (глаголни, именни, наречни). Студентите изучават видове прости изречения: утвърдителни и отрицателни; съобщителни, въпросителни, подбудителни, възклицателни, отрицателни; двусъставни; едносъставни − пълни и непълни, определено лични, безлични, неопределено лични, обобщено лични.

В часовете по разговор студентите изучават следните теми: Спорт. Празници. Култура (театър, кино, музика; галерии, музеи, изложби). Интернет. Хобита и др.

В края на четвъртия семестър (II курс) студентите имат семестриална контролна. Образец на писмената контролна работа:

1. Заменете формите за изявително наклонение с преизказните форми: 1) Дъждът беше престанал, времето се изясни, но земята беше кална и студена. 2) Щъркелите стъпват объркани от студа, който ненадейно е сковал земята. 3) При тях е невероятно студено, всички са настинали. 4) Градчето  се видя за пръв път нищожно и вехто, сякаш беше остаряло, след като тя беше излязла от него. 5) Цял ден жената беше прала на машината, ама понеже центрофугата не работеше, всичко беше изплаквала и изстисквала на ръка. 6) Ако бяха се подготвили сериозно, щяха да изкарат изпита.

2. Определете конструкцията на изречението (активна, пасивна) и я заменете с противоположната: 1) Всички студенти прочетоха вече романа. 2) Всяко ястие трябва да се яде с хляб – било то супа или картофи с месо. 3) Виновният трябва да се накаже. 4) Законите понякога се престъпват от закононарушители. 5) От добро добро не се търси.

3. Изпишете всички словосъчетания, определете морфолого-синтактичния тип и семантиката: 1) И в дългите зимни нощи, измъчван от непрестанния плач на майка си, той желаеше смъртта, викаше я, молеше я (Й. Йовков). 2) Мария се радваше тихо на хубавата му външност, на чувството му за такт (Д. Димов). 3) Сухото му и черно лице някак се намръщи и безкръвните му тънки устни нервно затрепераха (Е. Пелин).

4. Употребете необходим предлог: 1) Силно ми дожаля … момченцето. 2) Не се разкайвам … миналото. 3) Миришеше … водорасли. 4) Земята жадуваше … дъжд. 5) Отборът се стяга … тежък мач. 6) Дълбоко се разочаровах … хората. 7) Тя не обръщаше внимание … околните. 8) Искам да загатна … една история.

5. Преведете на български: 1) Хватит обращать на него внимания, он только отнимает у нас время. 2) Ему нелегко было решиться на такой смелый поступок. 3) Мне не хотелось браться за домашнюю работу. 4) Как ему не стыдно опаздывать на лекции! 5) Не могли бы Вы мне показать, как лучше это сделать? 6) Они показались мне взволнованными. Должно быть, случилось что-то плохое. 7) Если бы вы предупредили меня раньше, я бы обязательно пришла на концерт.

След четвъртия семестър (втори курс) студентите имат изпит по български език. Билетите се състоят от 4 въпроса. Във всеки билет има два граматични въпроса по темите, изучени през третия и четвъртия семестър по българска граматика. Образец на билета за 2 курс:

1. Деепричастие – образуване, значение, употреба.

2. Изречения със сказуемно определение.

3. Четене и превод на откъс от художествено произведение (ок. 800 знака).

4. Разговорна тема: Магазини за хранителни стоки.

През петия семестър (III курс) студентите българисти имат граматика 4 часа седмично. Изучават синтаксиса на сложното изречение: сложни съчинени изречения − съединителни, съотносителни, противопоставителни, пояснителни; сложни съставни с подчинени изречения − определителни, подложни, сказуемноопределителни, допълнителни, обстоятелствени, условни, ограничителни, за отстъпка, за следствие; сложни смесени изречения; безсъюзни сложни изречения.

През петия семестър студентите пишат четири контролни работи, като четвъртата е изпитна и се пише един-два дена преди изпита, съдържа въпроси по граматика от петте семестъра. Образец на билета на изпита за петия семестър:

1. Употреба на глаголните форми в сложното съставно с подчинено обстоятелствено изречение, поясняващо сказуемото откъм време.

2. Кратки и пълни падежни форми на личните местоимения.

3. Четене и превод на текста. Синтактичен анализ на едно изречение.

4. Контролна работа.

По такъв начин студентите държат изпити по практическия български език три пъти: след втория семестър (в първи курс), след четвъртия семестър (във втори курс), след петия семестър (в трети курс).

През петия и шестия семестър (III курс) студентите имат часове по практически превод от български език на руски, учат се да превеждат художествен текст. Първо се запознават с особеностите на процеса на превода. Всеки превод започва от подготвителния етап: преводачът се запознава с биографията и творчеството на избрания автор, с литературоведски изследвания за творчеството му, внимателно прочита произведението, което ще превежда, проверява значенията на всички думи, дори да са му известни, като използва различни речници и справочници. На занятията по практически превод студентите не само изработват навици за превеждане, но и разширяват и задълбочават знанията си по български език.

В трети-четвърти курс студентите изучават редица важни теоретични дисциплини: теоретична граматика на българския език, теория и практика на превода, стилистика, лексикология, история на българския език, диалектология, методика на преподаване, имат различни спецкурсове.

Изучаването на практическите и теоретичните аспекти на българския език в Санктпетербургския университет се разпределя в осем семестъра. Преподавателите българисти от Славянската катедра са разработили учебни програми по всички преподавани българистични дисциплини, които осигуряват постъпателното усвояване на българския езиков материал от студентите.

ЛИТЕРАТУРА

Шанова, З.К. (2013). Болгарский язык. Рабочая программа учебной дисциплины. Санкт-Петербург.

Маслов, Ю.С. (1956). Очерк болгарской грамматики. Москва: Издательство литературы на иностранных языках.

Маслов, Ю.С. (1981). Грамматика болгарского языка. Москва: Высшая школа.

REFERENCES

Shanova, Z.K (2013). Bolgarskij jazyk. Rabochaja programma uchebnoj discipliny. St. Petersburg.

Maslov, Ju.S. (1956). Ocherk bolgarskoj grammatiki. Moscow: Izdatel'stvo literatury na inostrannykh yazykakh.

Maslov, Ju.S. (1981). Grammatika bolgarskogo jazyka. Moscow: Vysshaya shkola.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.