Български език и литература
Вход / Регистрация

2020/1, стр. 37 - 42

ФРЕНСКИ НЮАНС В ЕЗИКА НА ЙОРДАН ЙОВКОВ

Димитър Веселинов
E-mail: d_vesselinov@yahoo.fr
Faculty of Classical and Modern Philology
University of Sofia
15 Tsar Osvoboditel Blvd. Rectorate room 248
1504 Sofia Bulgaria

Резюме: Изследването е опит да се реши една лексикална загадка, поставена пред читателите от известния български белетрист Йордан Йовков, която остава неразгадана повече от 100 години. Обект на проучване е френската дума poilus, за която Йовков казва, че има точно българско съответствие, но не го назовава. Използваните методи са сравнителният анализ на българските преводни еквиваленти на емпрунтизма poilus и анкетният метод. Проследен е ходът на дискусията и са формулирани хипотези по този традуктологичен въпрос, като е направен опит да се даде аргументиран отговор на поставения белетристичен ребус.

Ключови думи: традуктология; лексикология; poilus (Feldgrauen); Първа световна война

Странна е историята на литературата с нейните дълбоко криптирани изненади. Не по-малко вълнуващи са лексикалните потайности на българската белетристика. Подобно предизвикателство с френскоезичен нюанс се открива у Й. Йовков, когото професионални и непрофесионални критици, журналисти и учители назовават както с оригинални и находчиви квалификативи, така и с клиширани и избелели от времето изрази. Той е наричан „певец“ на „българската душа“, на „Добруджа“, на „селото“, на „земята“, на „българските съдбини“, на „хармонията и красотата“, на „българския характер“, на „народната душа, красотата и хуманизма“ и др., но той е определян и като „майстор на късия разказ и на българската образна реч“, стилист с „деликатен изказ“ и по-разителна сила на внушението. В случая Й. Йовков се проявява не само като „мъдрия мълчаливец на българската литература“, но и като изискан любител на словесните премълчавания, които и след смъртта му по неведомите пътища на съдбата продължават да поддържат връзката на твореца с читателите.

Едно такова деликатно премълчаване на конкретна дума с хумористично-жаргонно звучене се превръща с годините в ребус за изследователите, който, по думите на Иван Сарандев, действа като шеговита загадка, като закачливо авторово намигване към съвременния читател и словолюбител. Естетът Йовков не може да си позволи нестилистичната употреба на преводен еквивалент, който не се извисява до нормата за художествената реч на писателя, макар че от върха на изминалите години, тази авторова деликатност може да изглежда за част от съвременниците ни някак непонятна. Интересното обаче е, че тя продължава да бъде неразбираема и в конкретния смисъл на думата, сякаш кодираното значение безвъзвратно се е изгубило в превода на отминалото време.

Преди 102 години във „Военни известия“ Й. Йовков издава своя разказ „Една вечер“ (в. „Военни известия“, ХХVІ, бр. 67, от 26.03.1917). Повествованието отразява столичните преживявания на млад офицер, завърнал се от отпуск, за които бъбриво и речовито разказва на своите фронтови другари. Акцентът обаче не е в покъртителните сцени от детективската драма „Рафаел Циганина“, която дават в „Модерен театър“, нито в комедийните ситуации на пиесата „Американската леля на студента“ (вероятно „Лелята на Чарли“), играна от артистите от Народния театър в „Одеон“. Погледът на автора е насочен към образа на обикновения български войник. Младият офицер разказва не за „натруфената, весела и безгрижна навалица“, а за „сивите фигури“ на своите братя по оръжие, останали мълчаливи в своето величие. За разлика от тях той е длъжен да използва своята образованост на офицер и да представи българските воини чрез думи, които да пребъдат. Чувства се задължен да изговори тази величава и скромна в проявите си героичност. Черпи вдъхновение от картината на художника Цено Тодоров (1877 – 1953), изобразяваща български фронтовак с ръце върху дулото на пушката си и замислено загледан пред себе си към горящо село и тъжна върволица от бежанци.

Именно сцената с войника, който гледа жестокостите на войната, отприщва стихията на словото и авторът, чрез думите на офицера патриот, се впуска в разсъжденията си за величието на анонимната маса от воини, покрили бойните полета със своите подвизи и саможертва. Багрите се сменят с бързината на „форсиран марш“ и в това описание се появява и Йовковият лексикален ребус. Конструкцията е неочаквана и може би единствена в българската белетристика. Многоезичието на световната война се смесва с експресивността на българския окопен жаргон и се ражда словесната загадка на Йордан Йовков, която никой от неговите изследователи и многобройни издатели не успява да разгадае. Може да се спори дали хуманизмът на Йовков, дали неговият вроден аналитичен психологизъм, или майсторството му на познавач на човешката душа го тласкат към представяне на безименните български войници, сравнявайки ги с всички онези чуждестранни воини, загинали по фронтовете за своето отечество. Българските войници, пише Йовков, „са безименни, неизвестни, защото са много. Французите ги наричат poilus, немците – Feldgrauen1), ние си имаме за тях едно свое име, в което тук влагаме поне пълния смисъл, който има, и всичката любов, която заслужва. И ако аз не го произнасям сега, то е затуй, защото струва ми се, че ще прозвучи като из устата на ония хора, за които последната мъдрост е само лекият хумор“. Ръкавицата е хвърлена, съобщението е кодирано със синонимията на френско-немски емпрунтологичен шифър и посланието е отправено към идните поколения, чиято памет единствено може да запази спомена за тези многобройни български войници и да го пренесе в бъдещето.

Симеон Султанов и Николай Янков в „Събраните съчинения на Йордан Йовков“2) се опитват да преведат френското и немското прозвище, но не достигат до българската дума. Във френския военен жаргон poilus3) се използва за назоваване на брадясалите и неподстригани с месеци френски войници от Първата световна война, като те запазват това свое прозвище и в днешни дни. Редакторите посочват, че „в буквалния смисъл значи космат, бранясал (sic!)“ (вероятно брадясал). „Френските войници били наречени така, защото ходели небръснати“ (Yovkov, 1976: 538). В руския език е въведен френцизмът пуалю ‘солдат, фронтовик’ (Gak § Triomf, 1998), който служи изключително за обозначаване на френските войници от времето на Първата световна война. Нем. Feldgrau означава буквално ‘полево-сиво’ (т.е. защитен сиво-зелен цвят) и се използва за назоваване на ‘специфичния сив цвят на униформите на германските войници’ през Първата и Втората световна война. „От там, според Султанов и Яков, е произлязло съществителното Feldgrau, както се наричали през Първата световна война немските войници на фронта“ (Yovkov, 1976: 538).

Проблемът с разгадаването на Йовковия езиков ребус обаче се оказа много по-сложен. В архива на писателя към момента не са намерени никакви подсказващи материали за решаването му. Във френско-българските речници не се дават подходящи синоними за превод на poilus с еквивалент от съответния речев регистър4), който да се вписва в стила на автора. След консултации и дискусии с колеги, посветили се на изследването на живота и творчеството на писателя, бяха издигнати няколко хипотези. Проф. Ив. Сарандев направи предположението, че може би става въпрос за думата космарин, която се съдържа в „Речника“ на Найден Геров (том І). Струва ми се, че по-подходяща за превод би била словоформата космар(и), за съжаление, липсваща в българския речников състав, което не изключва възможността Йовков да е имал точно нея предвид. Д-р Кр. Митева ме информира за дискусията по този по-вод, проведена със сътрудници от Музея на Йордан Йовков в Добрич. Първоначално тя се е насочила към думата фронтоваци, но след това е установила, че „това е прекалено неутрално“. Колегата Митева подчерта, че е направила консултации с 5 – 6 историци, които са предложили юнаци. Тази дума също е била отхвърлена по време на обсъжданията, тъй като „тук го няма лекия хумор, за който пише Йовков“. На нея ѝ се струва най-удачно предложението, направено от един от колегите, участващи в дискусията, което е аслани5) и което отразява „едновременно и любов, и лек хумор“. Според д-р Митева „Йовков обича турцизмите“ и именно това я навежда на мисълта, че той е имал предвид дума, „която изразява най-точно отношението към обикновените войници, а не че непременно е българска по произход“.

Предложенията на колегите са интересни, но проблемът все още остава нерешен. Като допълнителни синонимни варианти съществуват словоформите войскар, левент, бранник, бранител, запасняк, страж, патриот, войн, борец, лъв, титан (както в известния марш), хайдутин, окопаджия, смелчак, смелчага, солдат, солдатин, херой, герой, боец, храбрец, но и те се отдалечават от жаргонното название на редовите фронтови воини, които без съмнение са „легендарни и странни фигури“. „Тия обветрени и загорели лица, като кована мед; тия смачкани униформи, изгубили и фасона, и цвета си от калта на окопите, от огъня и дима на битките, от дъжда, от бурите и виелиците. А през рамото е преметната неизбежната сухарна торба и малко фенерче е закачено на гърдите. И тия униформи са все пак хубави, и тия здрави и яки фигури са внушителни, защото в изражението на лицата, в жеста, в походката, върху цялото им същество стои тоя неизличим печат, който само войната може да сложи, както вековете само слагат благородната малахитова плесен върху бронзовите статуи. Това изражение е в погледа преди всичко. Дори спрян върху тая наивна играчка, в тоя поглед имаше нещо зряло, спокойно мъдро, уверено и вглъбено“ (Yovkov, 1976: 510). И за целия този детайлен словесен портрет Йордан Йовков е открил една-единствена разговорно-народностна дума, която остава неизречена от ваятеля на военната белетристична летопис.

БЕЛЕЖКИ

1. Пехотинци, пешаци.

2. Й. Йовков. Събрани съчинения: В 6 т. Под общ. ред. [с предг.] на Симеон Султанов. Том І, София, Български писател, 1976.

3. Фр. poilus (букв. окосмени) се превежда с ‘брадясали и космати войници, власати войници; косматковци, брадати и космясъли войници, рошльовци, рунтавци’. Срв. космат, вълняст (Богоров, 1869), космат, влакнест, мъхав, рошав, рунтав (Марков, 1906), власат, обрасъл, космат (Романов, 1910), космат, войник, мъж (Яранов, 1928), космат, власат; смел; смелчак, войник, фронтовак (Мавров, 1959) и др.

4. Вж. също: брадясал, обрасъл, косясъл, космясъл, рошльо, рошльовец, чорлавец, чорльо (чорльовци), космест, рунест, рунтавец, рунтавелковец.

5. Букв. ‘лъвове; юнаци’, от тур. aslan < arslan ‘зоол. лъв; прен. силен и храбър, смел, юначен, едър, мощен и красив момък’ (АТБР 2009)

ЛИТЕРАТУРА

Богоров, Ив. (1869). Френско-български речник. [ч. 1]. Виена: книгопечатница Л. Сомерова.

Гак, В. Г. & Ж. Триомф (1998). Французско-русский словарь активного типа. 2-е изд., испр. Москва: Русский язык.

АТБР (2009). Академичен турско-български речник. (Добрев, Ив. К., В. Великов, И. Хранов, К. Зографов, М. Маринова, М. Йорданова, М. Димитрова, Цв. Цоков) София: Рива.

Йовков, Й. (1917). Една вечер. Военни известия, ХХVІ, бр. 67, от 26.03.1917.

Йовков, Й. (1976). Йордан Йовков. Събрани съчинения: В 6 т. / Под общ. ред. [с предг.] на Симеон Султанов. [2. попр. изд.]. София: Бълг. писател.

Мавров, Б. (1959). Френско-български речник. 3. осн. прераб. и доп. изд. София: Наука и изкуство.

Марков, Н. (1906). Пълен френско-български речник. 2. илюстр. изд. София: Глобус.

Романов, М. (1911). Михаил Романов. Френско-български речник. В. Търново: Иван С. Вителов.

Яранов, А. (1928). Илюстрован френско-български речник. 2. доп. изд. София: Хемус.

REFERENCES

Bogorov, Iv. (1869). Frensko-balgarski rechnik. [ch. 1]. Viena: knigopechatnitsa L. Somerova.

Gak, V. G. & Zh. Triomf (1998). Frantsuzsko-russkiy slovary aktivnogo tipa. 2-e izd., ispr. Moskva: Russkiy yazayk.

ATBR (2009). Akademichen tursko-balgarski rechnik. (Dobrev, Iv. K., V. Velikov, I. Hranov, K. Zografov, M. Marinova, M. Yordanova, M. Dimitrova, Tsv. Tsokov) Sofia: Riva.

Yovkov, Y. (1917). Edna vecher. – Voenni izvestiya, HHVІ, br. 67, ot 26.03.1917.

Yovkov, Y. (1976). Yordan Yovkov. Sabrani sachineniya: V 6 t. / Pod obsht. red. [s predg.] na Simeon Sultanov. [2. popr. izd.]. Sofia: Balg. pisatel.

Mavrov, B. (1959). Frensko-balgarski rechnik. 3. osn. prerab. i dop. izd. Sofia: Nauka i izkustvo.

Markov, N. (1906). Palen frensko-balgarski rechnik. 2. ilyustr. izd. Sofia: Globus.

Romanov, M. (1911). Frensko-balgarski rechnik. V. Tarnovo: Ivan S. Vitelov.

Yaranov, A. (1928). Ilyustrovan frensko-balgarski rechnik. 2. dop. izd. Sofia: Hemus.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,

©2005 Национално Издателство Аз-Буки ООД. Всички права запазени.