Български език и литература

2016/1, стр. 91 - 97

ПРИНОСЕН ТРУД ЗА ТЕОРИЯТА И ПРАКТИКАТА НА ЕЗИКОВОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Ваня Кръстанова
E-mail: vanyakr@abv.bg
University of Plovdiv “Paisii Hilendarski” – Branch Smolyan
32 Dicho Petrov Str.
4700 Smolyan Bulgaria

Резюме:

Ключови думи:

(„Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“.

Сборник в памет на проф. Кирил Димчев, Булвест 2000, София, 2015, 559 с.)

През декември 2015 г. излезе сборникът „Приноси към теорията и практиката на езиковото образование“ в памет на проф. Кирил Димчев – изтъкнат учен, талантлив преподавател, изследовател и интелектуалец с безспорен авторитет в академичната и образователната общност. Книгата впечатлява не само със сериозния си обем от 560 страници, но и с високата научна стойност на изследванията, намерили място в нея.

Многоплановостта на отношенията език – култура – образование сродява 45-те статии в сборника, в които се проучват техни разнообразни проявления от съвременни научни позиции. В сборника са включени теоретични и теоретико-приложни изследвания на видни езиковеди, методици и специалисти в областта на езика и на образованието. В контекста на съвременните научни тенденции са анализирани лингвистични парадигми, обосновавани са методически платформи, очертани са модели и са набелязани стратегии за преподаване и овладяване на езика. Общото в многообразните подходи на авторите е по отношение на научното интерпретиране и критичното анализиране на значими за теорията и практиката въпроси, свързани с езика, личността, културата и съвременното обучение.

В тематично отношение материалите са обособени в 5 основни съдържателни ядра. Във всяко от тях са разгледани актуални и продуктивни за лингвистиката и езиковата методика проблеми.

В първия тематичен блокПроблеми на езиковото образование статиите извеждат ключови въпроси за съвременното езиково обучение. Една от пресечните точки между лингвистиката и езиковото обучение е учебната програма по български език в средното училище. Чл.- кор. проф. Емилия Пернишка аргументира становището си за преосмисляне на учебната програма по български език и литература (БЕЛ), така че бъдещият образован гражданин да има поглед върху когнитивната и културната същност на езика, върху историческия му развой, върху ролята на езика в индивидуалното общуване и в социалната практика. В допълнение към тази проблематика акад. проф. Михаил Виденов набелязва конкретни промени за подобряване на родноезиковото обучение, като: увеличаване хорариума по български език в гимназиалния курс, изучаване основно на функционална стилистика в горен курс, тясна специализация на учители, преподаващи в училище само български език. Според учения промени се налагат и в университетските българистични дисциплини, които трябва да са по-тясно обвързани с проблемите на училищното обучение, за да се засили ролята и значението на университетския курс по методика на обучението по български език (МОБЕ). Теоретичното изследване на проф. д. п. н. Яна Мерджанова е програмен опит да се обоснове една „метаметодика“ на обучение, интегрираща частните методики. Ядрото на метаметодиката представлява съвкупност от базови методически подходи, чиято цел е формиране на трансверсални компетентности на ученика и развиване на уменията му да ги прегрупира и комбинира по различен начин. Непрекъснатият спад в равнището на българската просвета през последните 25 години е във фокуса на изследването на проф. д-р Христина Пантелеева. Кризисната ситуация в образованието у нас е императив за решителни реформи в системата на обучение, чийто инициатор трябва да е МОН, е водещата постановка на авторката в материала.

Вторият тематичен блокЕзиковедски проблеми“ съдържа 8 статии с разнообразна по характер лингвистична проблематика, проучвана и интерпретирана в полето на различни науки за езика. Проф. д. ф. н. Мария Попова проследява появата и развитието на терминологичните банки. Тя анализира някои аспекти от тяхното функциониране, които ги определят като огромни, надеждни и необходими източници на информация за развитието на науката, образованието и обществото. Трансформациите на лингвистични елементи в металингвистични при предаване на езикова информация в диалогичното речево общуване с акцент върху глаголните метаструктури са обект на проучване от проф. д-р Марияна Стефанова. Актуалността на изследванетое свързана с функционалния подход за изучаване на речевото общуване, защото метаезиковите глаголи позволяват на участниците осъзнато да моделират ефективността на речевата интеракция. През последните години в съвременната лингвистика се налага отчетливо тенденцията за проучване на езиковите картини на света, на универсалните културни представи, изразявани чрез езика, на базовите концепти, сродяващи националните модели. Българската езикова картина за света е обогатена с проучване на понятието „чест“, проведено сред представителна група български студенти от проф. д-р Петър Сотиров. Анализът на българската представа за съдържанието на понятието разкрива някои черти от културно-стереотипен характер. В обсега на изследването на проф. д. ф. н. Ангел Ангелов са „лъжливите приятели на преводача“, които той анализира като прояви на междуезикова омонимия или междуезикова полисемия и подплатява с ексцерпиран материал от различни езици. В статията на доц. д-р Андреана Ефтимова, основана на изследване на медийни текстове и на студентско анкетно проучване, се анализира употребата на формите на множественото число на абстрактните съществителни. Авторката аргументира становището си, че явлението може да се интерпретира като семантична транспозиция в резултат от конкретизация на отвлеченото значение на абстрактните съществителни, а не като стилистична употреба на множествено число. Социолингвистичен и лингвистичен анализ на Българо-чешкия разговорник, написан от Ян Вагнер през 1884 г., е предложен от проф. д. ф. н. Диана Иванова, която откроява заслугите на автора за популяризиране на българския език сред чехите. Интересни особености в морфологичната система на говора (принадлежащ към рупската диалектна група) на ксантийското село Еникьой (Кръстополе) са описани от доц. д-р Марияна Витанова, а статията на Милена Йорданова представя вижданията за турския падеж в руската туркологична школа, въз основа на които тя обосновава модел за преподаване и овладяване на категорията падеж.

Третият разделПроблеми на обучението по български език и литература в средното училище включва 18 статии, в които се прави детайлен разрез на обучението по роден език и литература от І до ХІІ клас. Разделът започва с анализа на един ключов за обучението проблем – комуникативната компетентност в контекста на езиковото учене и преподаване. Доц. д-р Нина Герджикова разглежда три измерения на комуникативната компетентност, чиято реализация означава цялостна промяна в структурирането на учебното съдържание и в провеждането на учебнитечасове. Проблемът за читателската култура и равнището на формираност на уменията на учениците за самостоятелно четене през погледа на родителите е основен за проучването на проф. д. п. н. Нели Иванова. Нейните изводи и обобщения засягат съществени въпроси за съпричастността на родителите към процеса на обучение на децата им. Темата за преразказването в начален курс е централна за три от статиите, в които: се предлагат идеи за работа и конкретни педагогически подходи за усъвършенстване комуникативните умения на учениците (доц. д-р Станка Вълкова), представя се теоретичен модел на експериментално обучение по български език като пръв език, чиято цел е формиране на интегрален тип компетентности (доц. д. п. н. Мариана Мандева), проучва се ролята на интерактивното обучение за развитие на речевата компетентност на учениците (Силвия Терзийска). Изучаването на ономастика в началното училище дава възможност да се използва нейният образователен и възпитателен потенциал, е водещата постановка, аргументирана от доц. д-р Мария Петрова в статията й. Кръгът от актуални проблеми на обучението по БЕЛ в начален курс включва още: правописната култура на учениците, разгледана в теоретико-приложен план от доц. д-р Левчо Георгиев; технологията за развиване на функционалната и емоционалната грамотност в мултикултурна среда, предложена от д-р Румяна Нешкова; дидактическата технология за формиране на рецептивни и репродуктивни умения на учениците от I до IV клас, апробирана от Йорданка Николова.

Теорията и практиката на обучението по БЕЛ в средния и горния училищен курс се разглеждат обстойно в статиите на специалисти в тази област. Ресурсите на когнитивния подход, които могат да подобрят обучението по български език в съвременния мултикултурен контекст, се анализират от доц. д-р В. Кръстанова. Пунктуационната култура на учениците, изследвана чрез уменията им за правилна употреба на запетая в сложното изречение, се коментира от доц. д-р Пенка Гарушева и Таня Конарска в разработката им по проблема. Доц. д-р Красимира Алексова проучва в съпоставителен план лингвистичните концепции за преизказните глаголни форми в учебниците по български език за VII клас, като ги оценява и съотнася с постиженията на съвременната българистика в областта на преизказването. Доц. д-р Ганка Янкова разглежда наболелия въпрос за разминаването между учебното съдържание по роден език в IX – XII клас и формàта на държавния зрелостен изпит. Тя предлага методически идеи за решаване на този проблем. Груповата работа по проекти в обучението по роден език създава условия подрастващите да развиват умения за работа в екип, което подпомага социалната реализация на учениците, изяснява в статията си д-р Фани Бойкова. Един концептуален анализ на методическите възгледи за ОБЕ от края на ХІХ и началото на ХХ век прави д-р Иван Чолаков в предложения от него материал.

Идеята за културата като фокус в езиковото и литературното образование сродява статиите на проф. д. ф. н. Лилия Крумова-Цветкова и доц. д-р Соня Райчева. Проф. Крумова разглежда благословиите като извор на езикова и културна информация за света на българина, чието изучаване допринася за изграждане на положително отношение у младите хора към наследените културни ценности, а доц. д-р Соня Райчева обосновава тристепенен модел за усвояване на културологични компетентности от студентите – бъдещи учители. Естетическите механизми, чрез които метафората „Златна Добруджа“ се превръща в литературно-политическа митологема, се проследяват от Румяна Лебедова в материала є. С анализ на обвързаността между развитието на методиката на литературното образование и подбора на учебното съдържание през периода 1878 – 1944 г., направен от д-р Екатерина Петкова, завършва най-големият раздел от сборника.

Четвъртият тематичен блокПроблеми при изучаването на българския език като втори и като чужд език обединява разработки, в които е споделен опитът на специалисти в областта на преподаването на родния ни език на българи в чужбина и на чужденци в България. Проф. д-р Росица Пенкова представя пилотно изследване върху web 2.0 инструменти за дистанционно обучение, основани на взаимодействието между два изучавани езика, предназначени за ученици от българските общности в чужбина. Мултикултурната и мултилингвистичната ситуация в България през последните години налага гъвкав подход в езиковото обучение. От такава позиция доц. д-р Катя Исса обосновава три специфични начина за преподаване на български език – на чуждестранни студенти, на имигранти и на бежанци. По същество това са три подхода, адекватни на обществените потребности и личните интереси на обучаваните. Необходимостта да се създаде специална методика за изучаване на българския език като втори език, разглежда Милка Харизанова в материала си, като подкрепя разсъжденията си с автентични текстове на ученици билингви, включени в рубриката „Езикова работилница“1) . За по-резултатно овладяване на българския език от чуждестранните студенти доц. д-р Евгения Димитрова и д-р Румяна Йорданова представят два разработени от тях електронни ресурса за дистанционно обучение, единият от които е свързан с именната ни система, а чрез другия се проверява равнището на владеене на българската граматика на ниво А2 и В2. Традицията в обучението по български език като чужд, пречупена през призмата на учебника „Български език за чуждестранни студенти“ и помагалото към него1) , се анализира от д-р Бонка Василева. Тя изтъква предимствата на първата методическа система за обучението на чуждестранни студенти на български език, която е в основата на съвременния образователен процес. В този раздел са включени и разработки за преподаването на българския език зад граница. Ирина Платонова представя своите вижданияза дидактическия потенциал на вестниците в обучението по български език в Московския държавен университет и програмата на спецкурса си, в чийто обхват влиза езикът на българската преса. Юлия Григоренко спира вниманието си върху представянето на перфекта в практическите учебници по български език за чужденци, като обръща внимание на някоинегови лексикални маркери.

Генетичната свързаност между обучението по роден и по чужд език се проявява експлицитно в последния тематичен блокПроблеми на чуждоезиковото обучение“. Разделът включва разработки на специалисти по френски, немски, английски и руски език, които поставят актуални въпроси, свързани с теорията и практиката на овладяването на чужд език в България. В статията си проф. д-р Димитър Веселинов проследява иновациите в чуждоезиковото обучение и набелязва посоките на научните изследвания в тази област. Доц. д-р Антония Радкова характеризира и анализира в материала си основните концептуални модели, описващи езиковото обучение от две гледни точки – на философските им основи и на формата, в която те представят езиковото обучение. Ресурсите на лингвокултурологията, като интердисциплинарна област на знание, за обновяване на чуждоезиковото обучение са в обсега на изследване на д-р Гинка Димитрова и доц. д-р Доротея Цацова. Д-р Гинка Димитрова представя интегралния характер и практическите измерения на лингвокултурологията в областта на интеркултурната комуникация и обучението по чужд език, а различни модели за ефективна педагогическа практика, съдържаща лингвострановедски компонент за повишаване на мотивацията на учениците при изучаването на чужд език, са разработени от доц. д-р Доротея Цацова. В тясна връзка с предходните изследвания е проблемът за междукултурната компетентност в обучението, детайлно разгледан в теоретичен план от проф. Павлина Стефанова и подкрепен с примери от нейния регионален учебен комплекс по немски език (V – VIII клас) за българското училище и с резултати от емпиричното є изследване на представата за Германия у нас през последните 20 години. Проф. д-р Елена Хаджиева изследва междукултурния диалог, чрез който се осъществява комуникацията в различните сфери на живота, през призмата на речевите етикетни единици и нормите на етикетното поведение на чуждата култура. Процесите при усвояване на първия и при овладяване на чуждия език, които се основават на вътрешния мотив на думите и които могат да бъдат използвани в чуждоезиковото обучение и при съставянето на учебници, са очертани и подробно анализирани от проф. д-р Пенка Пехливанова. Сложната и динамична връзка между национално и глобално се проследява чрез изследване на мотивационните фактори при овладяването на българския и английския език (като втори) от студенти в статията на д-р Росица Кючукова. Д-р Росен Стоичков обосновава необходимостта от преосмисляне на преподаването и ученето на чужд език в ситуацията на глобализация и многоезичие, което изисква една обогатена представа за езика, надхвърляща структуралистичния когнитивизъм и развиваща се в посока на по-широк социосемиотичен възглед. В статията си Милена Палий предлага пътища за по-лесно усвояване на езиковия материал по руски език като втори език, които са съобразени с класическата методика и които отчитат специфичните условия на обучение в Украйна, Беларус и България.

Освен строгото научно съдържание в сборника е включена уводна първа част „С почит и признателност“, в която Нели Йорданова, доц. д-р Ганка Янкова и доц. д-р Катя Исса споделят свои лични впечатления, спомени и оценки за човека и учения Кирил Димчев и подчертават неговия принос за развитието на българската методическа наука. Композиционната рамка на сборника се „затваря“ от статията на доц. д-р Илияна Горанова, представяща проф. Димчев като виден методик, лингвист и учен с безспорни заслуги към ОБЕ и към езиковото образование. В края на книгата е поместена подробна библиографска справка на научните трудове и учебните пособия, които проф. Димчев издава през близо петдесетгодишния си професионален път.

Сборникът в памет на първия професор по МОБЕ има безспорен принос за проучванията в областта на езиковото образование и на лингвистиката. Неговият адресат са специалисти по езикова методика, педагогика, лингвистика, експерти, учители, студенти, както и всички, които се интересуват от съвременните проблеми на езика и на езиковото образование. Стилното художествено оформление на сборника, дело на издателство БУЛВЕСТ 2000, напомня за проф. Кирил Димчев, който изгради европейски съизмеримото битие на МОБЕ и остави дълбока диря в науката ни.

БЕЛЕЖКИ

1. Имат се предвид учебникът на Илиева, Д, Е. Кирякова, Ст. Михайлова „Български език за чуждестранни студенти. Учебник за подготвителния курс на Института за чуждестранни студенти“. Наука и изкуство, София, 1969, 1972, 1974, 1977 (ред. 1984), и помагалото на Р. Макреева „Примерни разработки на уроците от първата част на учебника по български език за чуждестранни студенти“, Институт за чуждестранни студенти „Гамал Абдел Насър“, София, 1974.

2025 година
Книжка 6s
Книжка 6
Книжка 5
УПОТРЕБА НА АОРИСТ В КОНТЕКСТИ, ИЗИСКВАЩИ ИМПЕРФЕКТ. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

Ласка Ласкова, Красимира Алексова, Яна Сивилова, Данка Апостолова

ЮГЪТ НА РОДНОТО МЯСТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

д.ф.н. Татяна Ичевска, д.ф.н. Иван Русков

Книжка 4
ВЪЗПИТАВАНЕ НА ЕМПАТИЯ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО

Ирена Димова-Генчева, Георги Генчев

Книжка 3
Книжка 2
РИЗАТА И СМЪРТТА

Здравко Дечев

Книжка 1
Уважаеми читатели на списание „Български език и литература“, драги автори, колеги, съмишленици!

Това е първият брой на списанието за календарната 2025 година! От името на редакционната колегия и от свое име Ви желая много здрава, успешна и щастлива 2025 година! Нека усилията ни за изучаването, съхраняването и развитието на българския език и на българската литература се множат! Уважаеми читатели, колеги, С особена гордост и удовлетворение отбелязвам, че сп. „Български език и литература“ има широко международно признание и е сред автори

2024 година
Книжка 6s
„ТЕ НЕ ЧЕТАТ!“... А НИЕ?

Наталия Христова

Книжка 6
ПРОФ. Д.Ф.Н. ПЕТЯ ЯНЕВА

Владислав Миланов

Книжка 5
ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ КОНКУРИРАЩИ СЕ ТЕМПОРАЛНИ ФОРМИ В ПОДЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. АНАЛИЗ НА ДАННИ ОТ АНКЕТНО ДОПИТВАНЕ

Красимира Алексова, Данка Апостолова, Яна Сивилова, Ласка Ласкова, Михаела Москова, Диана Андрова

ПОДИР СЯНКАТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

д.ф.н. Татяна Ичевска

Книжка 4s
Книжка 4
МОДЕЛ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЦЕПТИВНИЯ ЕЗИК ПРИ ДЕЦА ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

д.пс.н. Нели Василева, Елена Бояджиева-Делева, Деница Кръстева

Книжка 3
Книжка 2
ПОЛ, РОД И ЕЗИК

Ивета Ташева

Книжка 1
2023 година
Книжка 6s
Книжка 6
БЪЛГАРИСТИЧНИ ЧЕТЕНИЯ – СЕГЕД 2023 Г. (Xроника)

Гергана Петкова, Вероника Келбечева

IN MEMORIAM ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ

Владимир Атанасов

МЕМОАРИ И СЪВРЕМЕННОСТ

Любомир Георгиев

Книжка 5
Книжка 4
ПРОФ. Д.Ф.Н. ВАСИЛКА РАДЕВА

Владислав Миланов

Книжка 3
ИЗГУБЕНИ В ПАНДЕМИЯТА

Гергана Дачева

ЧЕТЕНЕ НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА ЗА УДОВОЛСТВИЕ

Огняна Георгиева-Тенева, Йасмина Йованович

Книжка 2
Книжка 1
ПЪТЕПИСИТЕ НА ВАЗОВ

Цветан Ракьовски

ПРОФ. ТОДОР БОЯДЖИЕВ (1931 – 2022)

Надежда Сталянова

2022 година
Книжка 6
Книжка 5s
Книжка 5
Книжка 4
FAIRY TALES OF ANGEL KARALIYCHEV IN RUSSIAN TRANSLATIONS

Olga Guseva, Andrey Babanov, Viktoriya Mushchinskaya

ОГЛЕДАЛОТО НА МОДАТА

Мария Русева

Книжка 3
БОРИС ЙОЦОВ И БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева

Книжка 2
Книжка 1
ON VERNACULARITY

Galin Tihanov

2021 година
Книжка 6
РОЛЯТА НА ИНТЕРАКТИВНИЯ БИНАРЕН УРОК В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

Маргарита Димитрова, Васил Димитров, Теодора Тодорова

Книжка 5
ГЕОРГИ ЧОБАНОВ (1961 – 2021)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 4
ФИЛОЛОГИЧЕСКОТО ПОЗНАНИЕ И ИЗБОРЪТ НА СПЕЦИАЛНОСТ СРЕД УЧЕНИЦИТЕ ОТ СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ (АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ)

Елена Азманова-Рударска, Лъчезар Перчеклийски, Кристина Балтова-Иванова, Цветелина Митова

Книжка 3
ЗАКЪСНЕЛИЯТ КАФКА

Майа Разбойникова-Фратева

Книжка 2
Книжка 1
2020 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
ДОЦ. Д-Р БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ (1958 – 2020)

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 3
Книжка 2
ON TEMPORALITY

Vesselina Laskova

Книжка 1
2019 година
Книжка 6
Книжка 5
Книжка 4
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИЧНОИМЕННА СИСТЕМА

Анна Чолева-Димитрова, Мая Влахова-Ангелова

Книжка 3
С ГРИЖА ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИСТИКАТА

Магдалена Костова-Панайотова

Книжка 2
Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ

Това е първият брой на списанието за ка- лендарната 2019 година! От името на редак- ционната колегия и от свое име Ви желая мъдра, богата на успехи и вдъхновяваща 2019 година! Предходната година беше много значима за нашето списание. То вече е реферирано и от Web of Science – Bulgarian Language and Literature Journal is indexed and abstracted in Web of Science: Emerging Sources Citation Index. Това ни изправи пред нови предизви- кателства и отговорности – да предлага

2018 година
Книжка 6
ИГРАЯ НА ТЪНКАТА СТРУНА НА НЯКОГО

Елена Хаджиева, Рени Манова

Книжка 5
ЗА ЕДНА КРИТИЧЕСКА МЕТОДИКА

Владимир Атанасов

Книжка 4
ЗЛАТОРОЖКАТА ВРЪЗКА

Стефка Петрова

Книжка 3
ЗА ЕСЕТО ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ

Огняна Георгиева-Тенева

Книжка 2
БЪЛГАРИЯ И НАЧАЛОТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И ЛИТЕРАТУРА

Ваня Мичева, Eлка Мирчева, Марияна Цибранска-Костова

ЕЗИКОВИ СПРАВКИ ПО ИНТЕРНЕТ

Милен Томов, Илияна Кунева

Книжка 1
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА СПИСАНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“, ДРАГИ АВТОРИ, КОЛЕГИ!

Това е първият брой на списанието за юбилейната 2018 година! От името на ре- дакционната колегия и от свое име Ви желая плодотворна, здрава и успешна 2018 година! Нека всички ние направим така, че българ- ският книжовен език и българската литера- тура да се съхраняват, разпространяват, обо- гатяват и да запазват своята уникалност! Вече 60 години списание „Български език и литература“ непрекъснато разширя- ва и обогатява своята проблематика и освен конкретни методически теми

САЩ В НОВО ПОКОЛЕНИЕ ОТ ИНТЕРПРЕТАЦИИ

Александра Антонова, Пламен Антов

2017 година
Книжка 6
Книжка 5
HYDRA FOR WEB: WORDNET ONLINE EDITOR

Borislav Rizov, Tsvetana Dimitrova

Книжка 4
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ И АВТОРИ, ДРАГИ КОЛЕГИ!

За повече от 50 години списание „Бъл- гарски език и литература“ е една вече ут- върдила се платформа, а защо не и арена, за научни изяви по проблемите на съвремен- ното преподаване на българския и език и на литература. В последните години то раз- шири значително своя периметър и освен конкретни методически теми включва и по- широка палитра от лингвистични и литера- туроведски проблеми и направления, които имат за цел да обогатят и усъвършенстват образователния про

ТРЕТИ ФОРУМ „БЪЛГАРСКА ГРАМАТИКА“

Светла Коева, Красимира Чакърова

Книжка 3
Книжка 2
Книжка 1
САМОТЕН В СВОЕТО ВРЕМЕ

Стефка Петрова

ВАНЯ КРЪСТАНОВА (1961 – 2017)

Елена Каневска-Николова

2016 година
Книжка 6
ВЪОБРАЗЯВАНЕТО НА СОФИЯ: ГРАД, ПАМЕТ И ИНДИВИД В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА НА ХХ И XXI ВЕК

Авторски колектив, Научен ръководител: Благовест Златанов, Участник: Ане Либиг

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ТРАДИЦИЯТА И ИНОВАЦИИТЕ

Сборник с доклади от 2. Международна интердисциплинарна кон- ференция във Виена. (2016). България в ХХI век: между традицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми. София: Аз-буки. Сборникът „България в ХХI век: между традицията и иновациите“ представя докладите от 2. Междуна- родна интердисциплинарна конферен- ция „България в ХХI век: между тра- дицията и иновациите. Исторически линии и актуални проблеми“, органи- зирана от Славянския семинар на Уни- верситета

Книжка 5
Книжка 4
ЕЗИКОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И РЕСУРСИ – НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Светла Коева, Светлозара Лесева, Ивелина Стоянова, Мария Тодорова

Книжка 3
Книжка 2
ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК В ЧУЖДОЕЗИКОВА СРЕДА

Живка Бубалова-Петрова, Велина Драмска, Симона Шкьопу

Книжка 1
2015 година
Книжка 6
НА МНОГАЯ ЛЕТА! Проф. д-р Владимир Атанасов на 60 години

Огняна Георгиева-Тенева, Ангел Петров

Книжка 5
КИРИЛ ДИМЧЕВ (1935 – 2015)

Ангел Петров

Книжка 4
Книжка 3
АНКЕТА С УЧИТЕЛИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

Зад успешните методически импровизации се крият опит, човечност, интелигентност (На въпросите отговаря г-жа Румяна Манева, Русе)

„ВАЖНО Е ДА РАЗБЕРЕМ КАК ЧОВЕК ВЪЗПРИЕМА ИНФОРМАЦИЯТА, КАК УЧИ ЕЗИКА И КАК ГО ВЪЗПРОИЗВЕЖДА“

Проф. Коева, в ерата на информационен поток сякаш традиционното разбиране за грамотност се замества от нови дефиниции: „комплексна гра- мотност“, „функционална грамотност“ и т. н. Има ли такава тенденция? – Отдавна вече грамотността не се разбира само като умение да четеш и пишеш, а да вникваш под различните пластове на текста, да можеш да създа-

ЛЮБОМИР ГЕОРГИЕВ НА 85 ГОДИНИ

Честита 85-годишнина на Любомир Георгиев –, дългогодишен член на редакционната колегия на, сп. „Български език и литература“!

АРХИВИ, ПРИЦЕЛИ И ЕРУДИЦИИ

Владимир Атанасов

Книжка 2
Книжка 1
2014 година
Книжка 6
АНАЛИЗ НА АДАПТИРАНИТЕ УЧЕБНИ ПРОГРАМИ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

Евелина Миланова, Николай Метев, Даниела Стракова, Мария-Лия Борисова, Ивелин Димитров

ПРИЗВАНИЕ: УЧИТЕЛ

Румяна Йовева

Книжка 5
Книжка 4
УСПЕШНИЯТ УЧИТЕЛ – МЕЖДУ ПРОФЕСИОНАЛНАТА НОРМА И СТРАСТТА ДА ПРЕПОДАВАШ (ИНТЕРВЮ С ПРОФ. Д-Р АНГЕЛ ПЕТРОВ)

Проф. д-р Ангел Петров е преподавател по методика на обучението по български език в СУ „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на най- старата катедра по методика на филологически- те дисциплини в страната – Катедрата по ме-

Книжка 3
МОДАТА В ЕЗИКА

Мария Жерева

Книжка 2
100 ГОДИНИ ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИТЕ В УНГАРИЯ

През 2014 година Дружеството на българите в Унгария ще отбележи 100 години от своето основаване. Дружеството е една от най-старите неправи- телствени организации на българите зад граница. От всички националности, живеещи на територията на Унгария, българските градинари първи основават дружество, осъзнавайки, че само така могат да съхранят своите културни и духовни ценности . По повод на 100-годишнината в Унгария ще се поведе серия от прояви под патронажа на вицепрезидента на Репу

ЕЗИКЪТ КАТО КЛЮЧ КЪМ ДРУГИЯ

Д-р Наталия Няголова е лектор по български

Книжка 1
ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ Полюси на критическата съдба (трета част)

ЮБИЛЕЙНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, Полюси на критическата съдба (трета част

2013 година
Книжка 6
ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ „САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ“

(АЛЕКСАНДЪР ЙОРДАНОВ. САМОТЕН И ДОСТОЕН. ПРОФ. Д-Р КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЖИВОТ, ТВОРЧЕСТВО, ИДЕИ. СОФИЯ: ВЕК 21 ПРЕС, 416 С.)

Книжка 5
На вниманието на читателите на списание „Български език и литература“

Научно-методическото списание „Български език и литература“ към НИОН „Аз Буки“ съобщава на своите читатели, че стартира две нови рубрики:

ИНОВАТИВНИ НАСОКИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД

(Хаджиева, Е., Р. Влахова, Н. Гарибова, Г. Дачева, А. Асенова, В. Шушлина, Й. Велкова. Разбирам и говоря. ИК „Гутенберг, София, 2012; Хаджиева, Е., М. Каменова, В. Шушлина, А. Асенова. Българ- ски език като чужд. За напред- нали В2, С1, С2. ИК „Гутенберг“, София, 2011; Хаджиева, Е., А. Асенова, Й. Велкова, В. Шушлина. Препъни-камъчетата в чуждо- езиковото обучение. Български език като чужд. ИК „Гутенберг“, София, 2013; Хаджиева, Е., А. Асенова, В. Шушлина, М. Ка- менова. Реч, етикет,

ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ЗАЛОЗИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЕВРОПЕИСТИКА

(Рецензия на книга „Европеистика и европейски ценностни нагласи“ – съст. Владимир Атанасов, авт. Владимир Атанасов, Виктория Георгие- ва, Ингрид Шикова, Гергана Манева, Яни Милчаков, изд. Дамян Яков, София, 2013.)

Книжка 4
ТАЗИ КНИГА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ!

(„Игри, актьори, роли в класната стая и в живота“. Юбилеен сборник с доклади от Националната конференция в чест на проф. д.п.н. Мария Герджикова. Съст. Адриана Симеонова–Дамя- нова. София: Булвест 2000, 2012 г.)

Книжка 3
СЪЗДАВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА КИРИЛСКАТА АЗБУКА – ЗАЛОГ ЗА ДУХОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ НА СЛАВЯНСКАТА КУЛТУРА В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

Здравка Владова–Момчева, В тази статия ще представя помагалото „Ме- тодически разработки по старобългарска литера- тура (В помощ на преподавателите и учениците от IX клас на българските училища в чужбина)“, което излезе от печат през 2012 г. по програмата на МОМН „Роден език и култура зад граница“. Настоящото помагало с методически разработки по старобългарска литература за IX клас се отнася до един наистина наболял проблем в обучението по този предмет в българските училища и тези в ч

Книжка 2
Книжка 1
МАЩАБНОСТ И НОВАТОРСТВО В ТРУД ПО ПРОБЛЕМИ НА ЕКОЛИНГВИСТИКАТА

(Ангелов, А. Еколингвистика или екология на застрашените езици и лингвистика на застрашените екосистеми. София, Международно социолингвистично дружество. 2012, 327 с.)

2012 година
Книжка 6
ЕЗИКОВА КАРТИНА НА СВЕТА НА БЪЛГАРИНА

(Марияна Витанова. Човек и свят. Лингвокултурологични проучвания. София. Изд. „Бул-Корени“, 2012, 207 стр. ISBN 978- 954-798-054-9)

Книжка 5
Книжка 4
Книжка 3
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СРЕДНОШКОЛЦИ „СЛОВОТО – (НЕ)ВЪЗМОЖНАТА МИСИЯ“ Пловдив, 17 – 18 май 2012 г.

Словото може да създава и променя светогледи, да бъде пътеката в световъзприятието на личността. Словото може да бъде съзерцава- но и овладявано, да идва изплъзващо се и хитро да стои в далечината на своя примамлив хоризонт. Словото може да се показва и да се скри- ва, да озарява и заслепява. И ако следваме парадигмата „Словото може“, едва ли ще стигнем до изречението „Словото не може“. Словото е всичкоможещ феномен и превръща невъзможното във възможно с цялата палитра от конкре- тики и абс

Книжка 2
Уважаеми автори, сътрудници и читатели на „Български език и литература“, Вие сте ратници на единственото у нас специализирано научно-методическо списание, което повече от 50 години е загрижено за образователния процес по бъл- гарски език и литература. И в бъдеще в него ще се публикуват научни изследвания по съществени теми за учебната дисциплина български език и литература, както и по методологиче

Проф. дпн Маргарита Георгиева (главен редактор) – преподавател по методика на

ЯВЛЕНИЕ В БЪЛГАРИСТИЧНАТА И В МЕТОДИЧЕСКАТА НИ ЛИТЕРАТУРА

Мариана Георгиева През последните 20 години методиката на обучението по български език (МОБЕ) е поставена пред сериозни предизвикателства. Едно от тях е необходимостта непрекъснато да утвърждава своя самостоятелен статут сред другите гранични научни области като психолингвистиката, теорията на текста, социолингвистиката, лингвокултурологията, като едновремен- но с това отговоря на новите национални, европейски и световни реално- сти. Пример за отговор на това предизвикателство е нов

Книжка 1
ТВОРЕЦЪТ НА ХАРМОНИЯ ИЛИ КАК И ЗАЩО ПЕЯТ КОЛЕЛЕТАТА

Радосвет Коларов „Небесните движения... не са нищо друго освен непрекъсната песен на няколко гласа, долавяна не от ухото, а от интелекта, въобразена музика, която прокарва ориентировъчни знаци в неизмеримото течение на времето.“ Йоханес Кеплер Сали Яшар, прочутият майстор на каруци от Али Анифе, иска да направи себап, благодеяние за хората. Т

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРАКТИВНИ ИГРИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Пенка Гарушева Създаването на траен интерес към обучението по български език, преодоляването на инертността на учениците и убеждаването им, че получаваните от тях знания са с практическа стойност, стават достижими, ако дидактическият процес се активизира и прагматизира и в него се внесе разнообразие. Това може да се постигне, като в син - хрон с традиционните се въвеждат и иновационни методи, похва

IN MEMORIAM

Йовка Тишева В края на миналата академична година се разделихме с проф. дфн Искра Лико-

ИСКРА ЛИКОМАНОВА

Барбара Рогалска На 6 юли 2011 г., след тежко боледуване почина Искра Ликоманова. В сухата биографична справка може да се прочете, че е била професор в Со-

ЦЕНЕН МЕТОДИЧЕСКИ ТРУД

Кирилка Демирева Книгата на Маргарита Андонова е задълбочена научно-методическа разработка,